Определение по дело №2549/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 861
Дата: 2 март 2022 г.
Съдия: Светла Величкова Пенева
Дело: 20213100502549
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 861
гр. Варна, 02.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20213100502549 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е въз основа на молба с вх. № 2804/04.02.2022 г. от ВЛ. Ж. Ж., чрез адв.
К.Т., в която е обективирано искане за допълване в частта за разноските на Решение №
98/26.01.2022 г. по настоящото дело. Молителят сочи, че с крайния си акт ВОС не се е
произнесъл по искането му за присъждане на разноски, предявено в открито съдебно
заседание на 10.01.2022 г. и при депозиран списък по чл. 80 от ГПК. Твърди, че по делото са
представени всички доказателства за направените разходи в производството. Моли съда да
се произнесе според направената претенция.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна и
взискател по изпълнителното дело - ХР. Н. М..
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за допълване на решението в частта за разноските е заявена в законово
установения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Производството е образувано по жалба на ВЛ. Ж. Ж. чрез адвокат К.Т. срещу
постановление от 12.07.2021 г. по изпълнително дело № 20207180401057 по описа на частен
съдебен изпълнител /ЧСИ/ Станимира Костова - Данева за разпределение на постъпили
суми. В жалбата се излагат следните доводи за неправилност и незаконосъобразност на
извършеното разпределение: присъденият адвокатски хонорар е прекомерен и несъобразен с
фактическата и правна сложност на делото; по изпълнителните листи за присъдените
разноски по член 135 от ЗЗД не е връчвана покана за доброволно изпълнение на
жалбоподателя, респективно не могат да намерят отражение в извършеното разпределение;
предвиденият в член 76, алинея 2 от ЗЗД ред за погасяване се прилага само относно
възнаградителните лихви, но не и за законната лихва за забава или договорената лихва;
липсва информация за присъединените по закон Община Аксаково и ТД на НАП – Варна,
които са привилигеровани кредитори; включени в разпределението са такси, които не са във
връзка с изпълнението върху имота – предмет на проданта, а именно: разходи по точки 12, 9,
3, 4 ,5 и 31 от ТТР към ЗЧСИ. Иска се отмяна на обжалваното разпределение.
1
С Решение № 98/26.01.2022 г. ВОС отменя постановление от 12.07.2021 г. по
изпълнително дело № 20207180401057, по описа на частен съдебен изпълнител Станимира
Костова – Данева, за разпределение на постъпили суми по жалба на ВЛ. Ж. Ж., ЕГН
**********, от град Акасаково – ул. „Боряна“ № 23А.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски,
като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане им най-късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването
на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по
правилата на чл. 78 от ГПК.
При оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за осъществената
безплатна адвокатска помощ, ако и доколкото са налице основания по чл. 78 от ГПК за
ангажиране отговорността й за разноски, като техният размерът се определя от съда,
съобразно предвидените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.

В конкретния случай, съставът на въззивния съд не се е произнесъл по искането за
присъждане на разноски. Такова ВЛ. Ж. Ж., чрез адв. К.Т. е направил своевременно, в
откритото съдебно заседание по делото, на 10.01.2022 г. Представен е списък с разноски по
чл. 80 от ГПК, към който е приложен договор за правна защита и съдействие от 16.07.2021 г.
Настоящият състав констатира, че реализирането на претендираните от страната
такси и разноски се удостоверява с наличните по делото: 1) преводно нареждане за платена
ДТ, в размер на 25 лв. (л.11); 2) преводно нареждане от 28.07.2021 г. (л.14), както и фактура
№**********/28.07.2021 г. (л. 15) за такси по т. 4 и т. 8 ТТРЗЧСИ, общо в размер на 36 лв.;
3) преводно нареждане от 09.11.2021 г. (л. 31) и от 03.02.2022 г. (л. 49) относно депозит
изготвяне на СИЕ, в размер на 420 лв. Поради това и с оглед изхода от спора, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя се дължи репариране на платените от него такси и
разноски общо, в размер на 481 лв.
Договорът за правна защита и съдействие, изводимо от волята на страните, е сключен
за оказване на безплатна помощ по настоящото производство, на основание чл. 38, ал. 1 от
ЗАдв. Тъй като са налице предпоставките по чл. 78 от ГПК за страната, на която е оказана
безплатна защита, то за адвоката, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв се поражда право за
присъждане на възнаграждение. Съдът, при определяне размера на хонорара, не е обвързан
от желанието на претендиращия възнаграждение, а съобразява Наредба № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед предмета на делото, на
адвоката следва да се присъди възнаграждение в размер на 200 лв.
Предвид гореизложеното, молбата по чл. 248 от ГПК се явява основателна, и
Решение № 98/26.01.2022 г., по в. гр. дело № 2549/2021 г. по описа на ВОС следва да бъде
допълнено в частта за разноските, като сторените такива, включително и определеното
адвокатско възнаграждение за предоставената правна помощ, да бъдат понесени от
насрещната страна – ХР. Н. М..
С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът




2


ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 98/26.01.2022 г., постановено
по в. гр. дело № 2549/2021 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА ХР. Н. М., с ЕГН **********, с адресс в гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ №12, ет. 3, ап. 3, да заплати на В.Ж.е Ж., ЕГН **********, адрес: гр. Аксаково,
ул. „Боряна“ № 23 А, сума в общ размер на 481 лв. (четири стотин осемдесет и един лева),
представляваща съдебни разноски и такси по настоящото производство, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА ХР. Н. М., с ЕГН **********, с адресс в гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ №12, ет. 3, ап. 3, да заплати на адв. К.Т. с л. № ********** от ВАК, сума в общ
размер на 200 лв. (двеста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие на ВЛ. Ж. Ж. по настоящото
производство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв във връзка с чл. 248 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Варна,
в едноседмичен срок от уведомяването на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3