Определение по дело №1405/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2402
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 6 октомври 2020 г.)
Съдия: Емил Иванов Дечев
Дело: 20201100201405
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 април 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

                                     гр. София, 10 юли  2020 г                                                    

          СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение,              16 състав  в публично съдебно заседание  на  десети юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

     ЕМИЛ ДЕЧЕВ

     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:                                   

1.     С.С.

 

2.     С.П.

 

 

 

Секретар

АЛБЕНА АРСОВА

Прокурор

ЛИЛИЯ ДАМЯНОВА

сложи за разглеждане докладваното от съдия ДЕЧЕВ

НЧД   1405  по описа за 2020 г.

 

 

На именното повикване в 14,00 часа се явиха:

 

          МОЛИТЕЛЯТ Р.Я.С. – редовно призован,  явява се лично и с упълномощения си защитник адв. С.В..

 

          СТРАНИТЕ/поотделно/:  Да се даде ход на делото.

 

          СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

СНЕМА самоличност на молителя.

Р.Я.С., роден на ***г в гр. Плевен, живущ ***, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.

 

          СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на осъдения в производството.

 

          Молителят С.:  Разбрах правата си. Няма да правя отвод на съдебния състав, прокурора и секретаря.

 

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДОКЛАДВА подадена молба от защитата на осъдения за определяне на едно общо най-тежко наказание измежду различни наложени на основание чл. 25,  ал.1, във връзка чл. 23, ал. 1 от НК.

 

Адв.В.: Поддържам молбата. Нови доказателства няма да соча.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам молбата. Няма да соча  нови доказателства.

 

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРОЧИТА И ПРИЕМА материалите  и доказателствата по делото

ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ ЗА ПРИКЛЮЧЕНО

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИ ПРЕНИЯ

 

адв. В.: Моля да групирате наказаният на подзащитния ми по групи, по реда и начина на изпълнение на всяка една присъда, като определите и режима на изпълнение на присъдата.

Знаем, че не може да се кумулира, тъй като при последната присъда е извършил деянието, след влязла в сила присъда, нашето искане е да се групират по групи и да се определи една обща присъда.

Едната група е първата условна присъда, която той нарушава, след което има други две присъди, видно от свидетелството за съдимост те са групирани и от последната присъда, която се изпълнява отделно.

Двете ефективни присъди за едно и също престъпление по чл. 354а НК искаме да се групират.

 

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата е неоснователна. Не са налице основания за извършване на ново групиране, различно от вече извършеното по НЧД №11459/2018г на СРС, доколкото деянието по последното осъждане не се явява в реална съвкупност с нито едно от останалите деяния, за които е осъден, така че считам, че молбата следва да бъде оставена без уважение.

ОСЪДЕНИЯТ: Искам групиране за последните ми две присъди 3 години и 4 години.

 

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ: Моля да ми определите една обща присъда и режим на излежаване, тъй като вече две години съм излежал от присъдата.

 

 

          СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.

 

 

СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, СЪДЪТ като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 

Р.Я.С. има влезли в сила общо осем присъди.

С присъда по НОХД № 5203/2006 г на СРС, влязла в сила на  27.04.2007г, той е признат за виновен за извършено на 30.06.2003г престъпление по чл. 197, т. 1, във връзка  чл.194, ал. 1, във връзка чл.20, ал.2, във връзка ал.1 от НК и осъден на глоба в размер на 500 лв.

С присъда по НОХД № И 2412/2008г на СРС, влязла в сила на 28.07.2008г е признат за виновен за извършено на 05.10.2007г престъпление по чл. 354а, ал. 5, във връзка ал. 3, пр.2, алт.1, т.1, пр.1 от НК, за което е осъден на глоба в размер на 200 лв.

С присъда по НОХД № 11838/2009г на СРС, влязла в сила на 24.02.2010г е признат за виновен за извършено на 22.06.2009г престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр.2, т.1, алт.1 от НК, за което е осъден на 6 месеца лишаване от свобода,  което наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с 3 години изпитателен срок.

С присъда по НОХД №13657/2007г на СРС, влязла в сила на  13.09.2010г е признат за виновен за извършено престъпление на 22.06.2003г по чл. 198, ал. 1 от НК, за което е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с 3 години изпитателен срок.

С присъда по НОХД № 966/2013г на СГС, влязла в сила на 06.04.2015г е признат за виновен за това, че е извършил на 30.10.2011г престъпление по чл.354а, ал. 1, пр.5 от НК, за което му е наложено наказание от 3 години лишаване от свобода,  при строг режим и глоба в размер на 10 000лв.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието по НОХД № 13657/2007г, а именно 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим.

С присъда по НОХД №1028/2017г на СГС, влязла в сила на 22.06.2017г е признат за виновен за извършено на 05.08.2013г престъпление по чл.354а, ал.1 от НК, като е бил осъден на 3 години лишаване от свобода, при  първоначален строг режим и глоба в размер на 5 000лв.

С присъда по НОХД № 1547/2013г на СРС,  влязла в сила на 08.06.2018г е признат за виновен в това, че е извършил на 30.05.2012 г престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, като е осъден на 3 години лишаване от свобода,  при първоначален строг режим и глоба в размер на 2 000лв.

Със същата присъда на основание чл. 25, ал. 1, във връзка  чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените наказания с тази присъда и по НОХД №966/2013г на СГС, а именно 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим и глоба 10 000 лв.

С определение по НЧД № 11459/2018г на СРС, влязло в сила на 11.10.2018г, на Р.С. е било определено едно общо най-тежко наказание на основание чл. 25, ал. 1, във връзка чл. 23, ал. 1 от НК, измежду наложените с присъди по НОХД № 966/2013г на СГС, по НОХД №1028/2017г на СГС и по НОХД № 1547/2013г на СРС, като му е наложено едно общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода,  при първоначален строг режим. На основание чл. 59 от НК му е зачетено задържането под стража и домашния арест и към така определеното наказание е присъединено наказанието глоба  в размер на 10 000 лв. по НОХД №966/2013г на СГС.

С присъда по НОХД № 865/2020г на СГС, влязла в сила на     13.03.2020г, Р.С. е бил признат за виновен за извършено от него на 26.06.2019г престъпление по чл.354а, ал. 2, т. 4, във връзка    ал.1, във връзка чл. 29, ал. 1 от НК, като е бил осъден на 4 години лишаване от свобода,  при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

Със  същата присъда на основание чл. 25, ал.1, във връзка чл.23, ал. 1 от НК е определено едно общо най-тежко наказание измежду наложените му с присъди по  НОХД №11838/2009 г по описа на СРС и по НОХД № 13657/2007г по описа на СРС, а именно 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване.

Предвид изложеното, съдът намира от правна страна, че искането на осъдения да бъдат кумулирани като едно общо най-тежко наказание наказанията му от последните две присъди, а именно по НОХД №1547/2013г на СРС и по НОХД №865/2020г на СГС, съответно три години лишаване от свобода, при строг режим и глоба от  2 000 лв и четири години лишаване от свобода, при първоначален строг режим е неоснователна, тъй като се вижда, че престъплението по последната присъда по НОХД № 865/2020г на СГС е извършено на 26.06.2019 г, тоест след влизане в сила на предпоследната присъда по НОХД               № 1547/2013г на СРС, поради което определянето на едно общо най-тежко наказание измежду тези две присъди би противоречало на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от НК, тъй като престъпленията по тези две присъди не са извършени при условията на реална съвкупност, а напротив, престъплението по с последната присъда е извършено след влизане в сила на предпоследната присъда.

Спазвайки принципа за служебното начало, съдът е длъжен да провери дали е възможно да се направи някакво друго групиране или групирания на наказания по осемте присъди, които има до този момент осъдения и след като анализира неговите осъждания намира, че такава възможност няма, тъй като с определение по НЧД № 11459/2018г на СРС, възможните групирания по НОХД № 966/2013г на СГС, НОХД    № 1028/2018г на СГС и по НОХД №1547/2015г на СРС са били направени и е било определено на основание чл. 25, ал.1, във връзка чл. 23, ал. 1 от НК едно общо най-тежко наказание по тези осъждания, а с последната присъда е определено и едно общо най-тежко наказание по НОХД № 11838/2009г на СРС и по НОХД №13657/2007г на СРС. Последната влязла в сила присъда е за престъпление, което е извършено след влизане в сила на всички останали присъди и съответно наказанието по нея не може да бъде групирано с никоя от останалите седем присъди. Ето защо съдът намира, че всички възможни кумулирания на наказания са били направени от предходни съдебни състави, а към настоящия момент ново различно кумулиране не може да се направи, тъй като би се нарушил материалния закон.

 

С оглед изложеното, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. А. С., ЕГН ********** за определяне на едно общо най-тежко наказание на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК измежду наложените му до този момент наказания.

         


 

          Определението може да се обжалва и протест в 15-дневен срок от днес пред Софийски Апелативен съд.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14,30ч.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

                                                                             1.

 

 

                                                                             2.

 

                                                 

                                                          СЕКРЕТАР: