Р Е
Ш Е Н
И Е
№260159
17.02.2022 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, I-Ви гр. състав в
открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Петя
Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6584 по
описа на ПРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, и чл. 224, ал. 1 от КТ.
И. И. М.М.,
ЕГН **********, е предявила срещу ответника ПРОТАРГЕТ ЛОДЖИСТИК ЕООД, ЕИК
********* обективно съединени искове да бъде признато за незаконно уволнението
й, извършено със Заповед № **/******г., с която й е наложено дисц. наказание
„уволнение” и ТПО е прекратено, и като такова да се отмени, да бъде
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „************”, и да бъде
осъден ответника да й заплати обезщетение за времето, за което е останала без
работа вследствие на незаконното уволнение, за периода от 13.04.2020-13.10.2020г.
в размер на 6600 лева, както и да й заплати обезщетение за забава в размер на
сумата от 111,84 лева за периода 13.04.2020-12.06.2020г., както и да й заплати
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 година от 45,83 лева,
ведно със зак. лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в
съда до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че е имала сключен трудов договор с
ответниковото дружество, на
длъжността „*************“ с основно трудово
възнаграждение 1100 лв., но със Заповед № **/*********** г. на ******** на дружеството
била дисциплинарно уволнена, поради създаване на разходни
счетовони документи с невярно съдържание на дати 27.01.2020 г. и
на 25.03.2020 г., с цел прикриване липса на парични средства от
касата на друго дружество в
лицето на „ПАУЪРМАРК“ ООД и причинена финансова щета в особено големи
размери, като отрича да е извършила такива действия, а отделно
от това заявява, че се касае за щети на дружество, в което ищцата
не е осъществявала трудови правоотношения.
Също
така се твърди, че е останала без работа поради уволнението за периода
13.04.2020 г. - 13.10.2020 г., като претендира обезщетение в размер на 6600 лева.
Претендира
се и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2020 г. от 1 ден
в размер на 45,83 лева.
Сочи, че не е извършителя и автора на изложените в дисц. заповед трудови
нарушения и престъпни деяния, като същите били осъществени от
неизвестен извършител и касаят дружество, в което тя никога не е работила. Ето защо моли исковете
да се уважат. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Препис от
ИМ е редовно връчен на ответника, от който в законоустановения срок е депозиран
писмен отговор.
В отговора се сочи, че ищцата първоначално
е имала
подписан трудов договор с дружеството „ПАУЪРМАРК“ ООД
на длъжността
„*********“, като този договор е прекратен по взаимно съгласие, като трудовият
договор с ответника е сключен по молба на ищцата с цел получаване на по-високи
доходи, с оглед кандидатстване за кредит, поради което ищцата е сключила трудов
договор с „ПРОТАРГЕТ
ЛОДЖИСТИК“ ЕООД – офис П. при
по-високо възнаграждение.
Твърди се, че като
служител на „ПАУЪРМАРК“ ООД, ищцата е работила с компютърната система на
дружеството със специална парола за достъп за ежедневно отчитане и приемане на
парични средства от дневните отчети, от търговците и шофьорите, като същата е
въвеждала записи в системата. На 03.01.2020г. между
„ПАУЪРМАРК“ ООД, като възложител, и „ПРОТАРГЕТ ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, като изпълнител, бил сключен договор за аутсорсинг, съгласно който договор ответникът се задължил да обслужва „ПАУЪРМАРК“ ООД и да извършва сортиране, класиране и
обработка на парични счетоводни документи, като на ищцата също било възложено
изпълнение по този договор, което тя продължила да извършва като функции на
същото място, тъй като офисът и на двете дружества се помещавал в една стая.
Твърди
се, че през април 2020 г. в касата на дружество „ПАУЪРМАРК“ ООД били открити липси в
размер на 35 828 лв., като при извършена проверка било
установено, че на 27.01.2020 г. и 25.03.2020 г. от ищцата били
съставени два броя първични документи, с които в компютърната система били отчетени
несъществуващи разходи на дружеството „ПАУЪРМАРК“ ООД.
На следващо място се сочи,
че
на 27.01.2020 г. ищцата била съставила разписка,
съгласно която на дружество „ДИД – Комерс – Д. и Сие“ СД била изплатена сумата 29 429 лв., в брой, за доставка на
консумативи, като записът бил създаден с потребителското
име за достъп до системата, ползван от ищцата и достъпът до него
бил осществен с парола на ищцата.
Твърди се, че на
27.01.2020г. в 15:19:52 часа записът бил анулиран от ******** на офиса Ш., с неговата парола, но
в 15:20:11
часа същият запис е бил въведен наново с парола *******.
След извършено разследване
и снети обяснения от ищцата и ******** на офиса, било
установено, че достъп до компютърната система на „ПАУЪРМАРК“ ООД са имали
ищцата и ***********, като
било установено също така, че ищцата знаела паролата на *********
Ш.
Твърди се също така, че дружеството „ДИД – Комерс –
Д. и Сие“ СД не било доставило консумативи на „ПАУЪРМАРК“ ООД и било
издавало фактура за 35 828 лв.
Твърди се, че всички документи за януари
месец 2020 г. били съставяни от **********, като само
последните два записа са съставяни с потребителско име ***********.
Също така се твърди, че в края на 2019 г.
ищцата е имала финансов проблем и е прибегнала до високолихвени микрокредити,
тип бързо кредитиране, като е станала кредитен дистрибутор и посредник на Ти
Би
АЙ Кредит.
Горните обстоятелства били предмет на
наказателно производство, с оглед на което е поискано и спиране на настоящото
производство до приключване на наказателното.
Ето защо се
твърди уволнението да е законосъобразно извършено, поради което се моли
исковете като неоснователни да бъдат отхвърлени. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде
уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за
незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че
е работил по трудово правоотношение с ответника, че същото е прекратено поради
налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”, като оттам насетне в тежест на
ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно -
че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в
частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона
реквизити, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на
трудовото правоотношение – че ищецът е извършил посоченото в заповедта
нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта
на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание е спазена, че на ищеца са били изискани
обяснения преди налагане на наказанието за всяко едно от нарушенията, за които
същото е наложено, и че наказанието е
наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
В настоящия
случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени
доказателства – трудов договор № ** от *********г. ищцата е назначена на
длъжността *********, шифър по НКИД ******* за неопределнео време при уговорено
ОМВ от 1100 лева, което е следвало да се плаща до 10 число на следващия месец.
Според трудовия договор работникът е следвало
изпъняма стриктно устните и писмените указания и нареждания на
президента на фирмата, да се грижи за обратната информация до президента за проведени
срещи и разговори с клиенти, да помни и записва всичи поставени задачи и да ги
изпълнява незабавно и други.
Видно от
молба за прекратяване на ТПО от 20.12.2019г. и заповед за прекратяване на ТПО №
*********г. ищцата е работила по трудов договор с Пауър марк ООД, преди да
постъпи на работа в ответниковото дружество. Представена е и дл. характерисика
на ищцата в дружеството за заеманата от нея длъжност, в която не съществуват
данни за възложени от работодателя действия по събиране, съхраняване,
разходване и отчитане на парични ценности. Също така е представен договор за
аутсорсинг от 3.10.2020г. между Пауър марк ООД като възложител и ПРОТАРГЕТ
ЛОДЖИСТИК ЕООД като изпълнител за извършване на услуги и дейности, описани подробно в приложение №
1, което приложение не е представено по
делото, но видно от съдържанието на самия договор е видно, че изпълнителят е следвало
да изготвя справки за финасовото състояние, чакащи и извършени плащания,
дневни, седмични и месечни отчети на продажбите и извършените разходи, а и
доколкото самата ответница не отрича да е извършвала действия по събиране,
съхраняване, разходване и отчитане на парични ценности.
От
представената заповед № ** от *********г. се установява, че ищцата е наказана
за това, че е създала на 27.01.2020г. и на 25.03.2020г. първични счетоводни
документи с невярно съдържание, с цел прикриване на липса на парични средства
от касата на Пауърмарк ООД, като с това е причинила финасова щета на това
дружество в особено големи размери.
По делото
са представени писмени обяснения от ищцата /15/, дадени на 13.04.2020г., от
чието съдържание се установява, че същата няма общо с липсата на пари, с оглед
на което и предвид липсата на възражение в тази насока от ищцата, следа да се
приеме, че работодателят преди налагане на дисц. наказание е приел писмените
обяснения на работника.
От
представената в оригинал трудова нижка се установява факта на оставане без
работа за период от шест месеца.
По делото е
разпитан св. А., който обслужвя счетоводно дружеството, и от чийто показания се
установява, че при документална проверка открили записи в системата на „ПАУЪРМАРК“ ООД за въведени разписки за
суми, като не открили на пхартиенносител тези първични счетоводни документи. При
проведен разговор с И. същата им обяснила, че не знае нищо за записите и
разписките, но при една от срещите същата се съгласила да си разделят сумата с ***********
на офиса Ш.. И. не могла да обясни как
са се появили записите, нито потвърдила, че тя ги е извършвала.
При разпита на св. И.Ш. се установява, че
работи в една стая с И., като и двамата с И. имали както достъп до касата на
дружеството, в която обикновено имало между 2000 и 8000 лева, така и до счетоводната програма. Свидетелят сочи, че И. имала достъп
до компютъра му, както и че за влизане в операционната ситема не се изисквала
парола, освен това посочва, че сутринта когат идвал на работа пускал компютъра,
правил справки, след което излизал и компютърът оставал включен.
Изслушана е
СТЕ с в.л. С.М., неоспорена от страните, от която се установява, че дружеството
използва инфор. система EnterpriseOne, до която достъп имат
потребителите, които знаят име и парола за достъп, като потребител ****** има администраторски права, а
потребител ****** към
момента на извършване на експертизата е деактивиран.
Квитанция/разписка
с № 00001/27.01.2019г. е създадена от потребител ********* на 27.01.2020г. в 14:43 часа с
доставчик ДИД-комерс-д. СИЕ СД. Също така вещото лице е посочило, че в стаята
има три компютъра.
Квитанция/разписка с № 00001/27.01.2019г. е
анулирана от потребител ********* на 27.01.2020г. в 15:19 часа.
Квитанция/разписка с № 00002/27.01.2019г. е
създадена от потребител ********** на
27.01.2020г. в 15:20 часа с доставчик ДИД-комерс-д. СИЕ СД за сума от
29 429 лева..
Квитанция/разписка
с № 2698/17.01.2019г. е създадена от потребител ******** на 25.03.2020г. в 10:39 часа с
доставчик ДИД-комерс-д. СИЕ СД за сума от 6399 лева.
По делото е
изслушано заключение на вещото лице Л. К., от което се установяват размерите на
обезщетенията по член 225 от КТ чл. 224 от КТ. Установява се също така, че
всички плащания за доставки от ДИД-Комерс-Д. СИЕ СД са извършвани в брой и за
които плащания са издавани РКО.
Спорен е въпросът за автора на дисц. нарушения, описани в уволнителната
заповед, като в доказ. тежест на работодателя при условията на пълно и главно
доказване да установи този главен правнорелевантен факт.
В случая съдът намира, че не се установява автора на посочените в
уволнителната заповед записи в системата да е ищцата, с цел прикриване на
липсата на паричини средства по следните съображения:
Следва да се посочи, че както ищцата, така и св. Ш. са имали отделни
потребителски имена и пароли за работа в системата EnterpriseOne, като двамата са
работили в една стая на отделни компютри, свързани в една мрежа. Безспорно
установено е, че в системата база данни има само един създаден запис с името и
паролата на ищцата на 27.01.2020г. в 14:43, който е анулиран същия ден в 15:19
часа от потребител ****** и създаден нов запис от потребител ****** в 15:20 часа. Установява се от показанията на
св. Ш., че е идвал вяка сутрин на работа, като е стартирал програмата в
системата EnterpriseOne, след което в 10.30 часа
излизал извън офиса и се връщал в късния следобяд. Според същите свидетелски показания
системата не се самозаключва, което създава вероятност лице различно от този
свидетел да създаде запис с неговата парола и име. Ще се отбележи също така, че
само първият създаден запис от потребителя ******* на 27.01.2020г. в 14:43 часа,
като този запис е изтрит малко по-късно, след което записите са въвеждани с
името и паролата на св. Ш. В дружеството не е била въведена система на
видеонаблюдение, от което биха могли да бъдат събрани данни за използване на паролата и името при
въвеждане на записите, а справките от БНБ установяват кредитната задлъжнялост
на ищцата, което обстоятелство само по себе си не установява, че автор на
записите е ищцата и че целта й е да прикрие липсата на парчини средства.
Съгласно
член 4 от Закона за ел. подпис и ел. документ /ЗЕДЕП/ автор на ел. изявление е
физическото лице, което в изявлението се сочи като негов издател, като
презумпцията за авторство би могла да бъде опровергана, при условията на
обратно доказване, което трябва да бъде винаги пълно, за да е успешно.
Доколкото
такова пълно доказване не е установено от ответника, съдът намира, че в
настоящото производство не се установява описаните в заповедта уволнение
действия да са били извършени от ищцата, с оглед на което исковете за отмяна на
уволнението, възстановяването на заеманата пред уволнението длъжност и
заплащането на обезщетение за оставане без работа следва да се уважат като
доказани и основателни.
Като
основателен и доказан следва да се уважи и иска за заплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2020г. в заявения размер от 47,83 лева.
Относно
предявения иск за заплащане на мор. лихва върху обезщетението по член 225 КТ за
периода 13.04.2020-12.06.2020г. съдът го намира за неоснователен, тъй като
работодателят е бил поставен в забава за
неговото изплащане с предявяване на исковата молба в съда.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на разноските по
делото съразмерно с уважената част от исковете. Разноските са претендирани и се
доказва да са извършени такива в размер
на 610 лева– платено адв. възнаграждение, видно от договора за правна защита и
съдействие, като на ответника ще се възложат разноски в размер на 457,50 лева
/уважени са три от четири предявени иска/.
На ответника ще се възложат разноски в размер на 175 лева за адв.
възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна
такса върху уважените искове в общ размер на
474 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА уволнението на И. М.М., ЕГН **********, извършено със Заповед № ** от ********г.
на ********* на ПРОТАРГЕТ ЛОДЖИСТИК ЕООД, ЕИК *********, с която й е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото й правоотношение е
прекратено на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, считано от 13.04.2020г.
ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. М.М.,
ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „***********” в ПРОТАРГЕТ
ЛОДЖИСТИК ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА
ПРОТАРГЕТ
ЛОДЖИСТИК ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на И. М.М., ЕГН ********** следните суми: 6600 лева, представляваща обезщетение на осн. чл. 225,
ал. 1 от КТ за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода от 13.04.2020г. - 13.10.2020г.; 47,83 лева обезщетение за неползван
платен годишен отпуск за 2020г., ведно със зак. лихва върху тези суми, считано
от 10.06.2020г. до окончателното им изплащане, като отхвърля исковете за заплащане на мор. лихва върху двете
обезщетения за периода 13.04.2020 до 12.06.2020г., като неоснователни.
ОСЪЖДА И. М.М., ЕГН ********** да заплати на ПРОТАРГЕТ ЛОДЖИСТИК ЕООД, ЕИК
********* адв. възнаграждение в размер на 175 лева по съразмерност.
ОСЪЖДА ПРОТАРГЕТ ЛОДЖИСТИК ЕООД, ЕИК ********* да заплати на И. М.М., ЕГН ********** адв. възнаграждение в размер
на 475,50 лева по съразмерност.
ОСЪЖДА ПРОТАРГЕТ ЛОДЖИСТИК ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка
на ПРС сумата от 474 лева държавна такса върху уважените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ