МОТИВИ ПО
НОХД № 679 / 2014 г. НА ТРС
Подсъдимият
С.М.М. *** е предаден на съд с обвинение
за това ,че на неустановена дата през месец юни 2012 година в гр. Търговище при
условията на опасен рецидив набирал и транспортирал отделно лице – Д.К. *** ,с
цел да бъде използвана за развратни
действия, независимо от съгласието и, като деянието е извършено чрез въвеждане
на лицето в заблуждение - престъпление по чл. 159г, пр. първо във вр. с
чл. 159а, ал. 2 т. 2 пр. второ във вр. с чл. 29 ал. 1 б. “б” от НК.
Обвинението
като безспорно доказано се поддържа от представителят на ТРП. Пледира се за
налагане на наказание в рамките на 7-9
години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в Затвор, както и глоба в
размер на 20 000 лева.
Подсъдимият С.М.,
представляван от адвокат С.М. не се признава
за виновен. Моли съда за оправдателна присъда.
След преценка
на всички доказателства, писмени и гласни, съдът прие за установено следното:
Подсъдимият М. е осъждан
многократно, като следните осъждания квалифицират деянието, предмет на
настоящият обвинителен акт, като такова, извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 б. „б” НК:
1. С
присъда (споразумение) по НОХД № 1840/2009 г. на РС - Ямбол, влязла в сила на
17.12.2009 г. му било наложено наказание от пет месеца лишаване от свобода за
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 и
т. 4 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 28, ал. 1 НК.
2. С
присъда по НОХД № 777/2011 г. на ТРС, влязло в сила на 29.12.2011 г. му било
наложено наказание от десет месеца лишаване от свобода за престъпление чл. 210,
ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 28, ал. 1 НК.
През неустановен
месец в първата половина на 2012 г. подсъдимият М.,
представяйки се с името М., се запознал по
интернет с пострадалата Д. К.,***, Старозагорска обл. Подс. М. излежавал
присъда , като на дата 23.05.2012 година бил освободен от Затвора гр. Плевен. Непосредствено след
излизането му на свобода, той осъществил реална , визуална връзка със св. К.,***,
като тя направила посещение в гр. Търговище. Скоро връзката им придобила
интимен характер и в следващите седмици двамата често си гостували взаимно в
жилищата им съответно в гр. Търговище и гр. Гурково. При посещенията си в дома
на пострадалата подсъдимият се запознал и с леля й – св. В. К., която я била
отгледала от малка.
В
разговорите им подс. М. често говорел, че в България не могат да се изкарват
пари и започнал да уговаря пострадалата, че трябва да отидат в чужбина, по –
точно в Германия, където да работят. Щели да се връщат на всеки два – три
месеца, със заработените пари щели да ремонтират жилището й и т. н. Уверявал я,
че там ще й намери работа като сервитьорка. На някои от тези разговори
присъствала и св. В. К..
В
действителност намерението на подс. М. било да заблуди пострадалата с
обещанието да работи там като сервитьорка, а всъщност, след като тя се съгласи
да отпътуват, вече в Германия, да я подложи на сексуална експлоатация,
принуждавайки я да работи като проститутка.
Подмамена
от обещанията му, пострадалата се съгласила да замине с него. Двамата
отпътували от гр. Търговище на неустановена дата през м. юни 2012 г. с микробус ,заедно с други неустановени по
делото лица.
Крайната дестинация, където подс. М. следвало да отведе св. К. и където
, предвид случилото се, са били подготвени условията за осъществяване на
набелязаната от него цел , а именно Д.К. да бъде използвана за развратни
действия, е била Германия.
След
като пристигнали в Германия , подс. М. незабавно пристъпил към изпълнение на
намеренията си спрямо нея: заявил й, че ще работи за него като проститутка и че
и друг път се бил занимавал с такива неща – имал и други жени, работещи като
проститутки за него. Принудена по този начин от него, пострадалата започнала да
се занимава с проституция, а всичките пари, които получавала давала на М..
След
като се облагодетелствал, чрез принуждаването й да проституира, около седмица
по - късно подс. М. завел пострадалата в друго населено място в Германия , гр.
Кьолн., където след няколко дни я „продал“ на св. А. Х.. Последният я отвел в
Полша, където също я принудил да проституира.
Впоследствие
пострадалата успяла да се свърже с полските власти и по – късно със
съдействието на Международната организация по миграция била върната в България,
където била настанена в защитено жилище в гр. Стара Загора на неправителствена
организация и била включена в програма за преодоляване на психическите травми
като жертва на трафик на хора и реинтеграцията й в обществото.
По така описания начин на
неустановена дата през м. юни 2012 г. в гр. Търговище, подс. М. при
условията на опасен рецидив набирал и транспортирал отделно лице – Д.К. ***,
Старозагорска обл., с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо
от съгласието й, като деянието е извършено чрез въвеждане на лицето в
заблуждение, с което от обективна страна е осъществил състава на престъпление по 159г, предл. първо във вр. с чл. 159а,
ал. 2, т. 2, предл. второ във вр. с чл.
29, ал. 1, б. „б” НК.
От субективна страна деянието
е извършено умишлено, с пряк умисъл.
На
досъдебното производство обвиняемият
не се признава за виновен.
Установената
фактическа обстановка се доказва от свидетелските показания, извършеното разпознаване на лица и от
писмените доказателства по делото.
Гореизложената фактическа обстановка се
доказва по несъмнен начин, частично от дадените
от подсъдимия обяснение, показанията на св. Д.К., частично от показанията на
св. А.Х., от показанията на св. К. Георгиев и тези на св. В.К. ,дадени пред
съдия и прочетени в с.з. със съгласие на страните, както и от приетите по
делото писмени доказателства.
Показанията на св. Д.К. са в подкрепа
на установената и изложена по-горе фактическа обстановка. Тя заявява, че се е
запознала с подс. М., който и се представил с името Мартин. Свидетелката не
може да уточни месец и дата на запознанството, но е категорична, че са се
виждали няколко пъти в гр. Търговище , като подс. М. е правил посещения в дома на леля и св. В. К. ***, откъдето е
пострадалата. Д.К. обяснява, че в разговорите си с подс. М. двамата са говорили
за живота. Той я уверявал, че иска да заживеят заедно, да се разбират, а
заминат за друга държава, да се устроят. Подс. М. и предложил да заминат за
Германия, където тя ще работи , като сервитьорка, ще изкарва добри пари, ще
може да помогне на леля си, която я е отгледала и на детето си Св. Д. К. приема предложението на подс. М.,
вярва на казаното то него и се съгласява на варианта предложен от него, а
именно да заминат за чужбина на работа. На неустановена дата през месец юни св.
К. заедно със подс. С.М. *** с микробус
– транспорт организиран от него. Тя заявява, че никога не е излизала извън страната и е
останала с впечатлението ,че по думите на М. тръгват за Германия. Свидетелката
не е в състояние да обясни и да даде
точна информация, след напускане границата на България къде е била отведена от
подс. М.. За нея местото където са пристигнали е било в Германия. Тя пояснява,
че била отведена в град, който не може да назове, заведена в дома на чужди
хора, които не познава.Жената ,която била там и предложила “да се нагласи”, да
се оправи и да излязат. След което
започва предлагането и , по нейни думи “ продаването и” на различни
мъже. Свидетелката не може да даде точна информация, колко е продължило това
предлагане, но пояснява, че след известен период от време, подс. С. М. я предложил на друг мъж- св. А.Х., за които
знае че се казва Н. Свидетелката К. е категорична, че двамата- Подс. М. и св. Х.
са се познавали лично, като е останала с впечатлението, че нещата, именно тя да бъде предадена или продаден на св. Х. е било направено по
предварителна уговорка между двамата, като остава изумена от твърденията на М. и Х., че не се познават. След като е предадена
на св. А.Х. ,той я отвел в Полша, където отново е била използвана, като е
предлагана на различни мъже да проституира
. Тя заявява, че е била тормозена, не е имала свободата на движение, както
когато е била с подс. М., така и когато е било по-късно със св. Х.. Подс. М. и
разрешавал да се обажда по телефона на леля си, но той бил непрекъснато до нея
и тя не е можела да съобщи за положението, в което е била поставена. След като
остава за известно време в Полша сама/ св. Х. се върнал в България по лични
причини/ св. К. успяла да се свърже с полицията Тя казва, че не владеела
никакъв чужд език, като в полицията в Полша и бил назначен преводач и тя успява
да даде информация за станалото с нея. Св. К., след проверка от полските власти
била предадена на международна организация,
занимаваща се с лица, жертва на
трафик на хора. К. била транспортирана
със самолет до България, където била настанена в център за рехабилитация на
жертви преживели насилие. Показанията на
св. Д.К. дадени от момента на пристигането и в България, при провеждането на
разговори с отговорника за нея - Св. Кв. Г., дадените показания в ДП , показания
и пред съдия, са последователни и непротиворечиви. Без да конкретизира точно
дати и места, където е била водено и предлагана за сексуално експлоатация,
свидетелката обяснява начина по който е била въведена в заблуждение от подс. М.
в това, къде ще бъде заведена и какво точно ще работи там. Тя пояснява, че
подс. М. , след като се запознава с начина и на живот- без работа, тежко семейно
положение, дете за което не може да се грижи, болна роднина и предлага по-добър
живот- работа в чужбина, като сервитьор. С обещанията си за по-добър живот,
честно печелене на средства, подс. М. успява да убеди и заблуди св. К. и да
осъществи замисъла за превода и през граница до набелязаната дестинация в
Германия, където и осъществява намеренията си- да бъде използвана за развратни
действия, без нейна съгласие.
Съдът изцяло приема и кредитира
показанията на св. Д.К.. Въпреки, че тя не е в състояние да посочи точни дати и
места- държави или градове, където е била водена и това е обяснима, предвид
обстоятелството, че за първи път излиза извън страна и не знае друг език освен
български, то казаното от нея, при всички проведени разпити и беседи е
последователно, и без противоречия.
Показанията на св. К. , се потвърждават
изцяло от тези на св.Кр. Г.. Св. Г. обяснява, че работи в кризисен център за
жени и деца преживели насилие или станали жертви на трафик на хора. Свидетелката
обстойно и в пълно потвърждение на казаното от св. К. потвърждава преживяното
от нея. Свидетелката пояснява, че около шест месеца е работила върху
емоционалното състояние на Д.К. и е категорична, с оглед опита и познанията и в
тази област, че поведението на пострадалата е типично на потенциална жертва на
трафик.
Показанията на св. В.К. –прочетени със
съгласието на защитата на подсъдимия и дадени пред съдия, подкрепят казаното от
св. Д.К., относно начина на запознанство с подс. М., неговото отиване , да се
запознае с леля и и да установи начина и на живот. Въпреки опита на защитата на
подсъдимия да дискредитира показанията на св. В.К. по отношение на това, че при разпознаване
не установила подс. М., като това се обяснява, че той не бил ходил няколко пъти
в дама на Д. и затова свидетелката не го познала, както и за това не
присъствала в съдебно заседание . Съдът
приема казаното от В.К.. Свидетелката е възрастна жена, видно от казано от нея,
тя е виждала за съвсем кратно време
подс. М., като при пристигането си в дома им, никога не е давала показания, че
той е бил през цялото време с нея, поради което обяснимо и логично да не може да бъде разпознат от нея- предвид
възрастта и и времето, през което не го е виждала. Въпреки това, свидетелката е
повече от категорична по отношение поведението на подс. М. при идването му в
дома и- как се държал с племенницата и,
какви обещания е давал , че ще и намери работа в чужбина, че ще я издържа, като
едва в последствие, след връщането на Д.К. е узнала за случилото се с нея и то
без подробности, предвид желанието на пострадалата за щади чувствата и здравето
на възрастната си леля.
Съдът приема и кредитира изцяло
показанията на посочените по-горе свидетели . Те са последователни,
непротиворечиви и в пълна подкрепа на приета за установена фактическа обстановка,
както и в пълно съответствие с приетите
писмени доказатлства по делото.
Относно показанията на св. А.Х., то
съдът счита последните за противоречиви, нелогични, житейски неиздържани и в
пълно противоречие на тези, дадени от пострадалата и св. Г.- служител в
социална институция в гр. Стара Загора, която в продължение на месеци е полага
грижи за Д.К., с оглед връщането и към нормален живот и социализирането и в
обществото. Показаният на св. Х. са в насока оказаао от него помощ на изпаднала
в беда жена- св. К.. Той заявява, че случайно се срещнал с негов познат- Е./
лице, което не е установено и за което няма други данни освен споменаването му
от св. Х. и подс. М./, който го запознал с подс. М., когото Х. заявява ,че
вижда за първи път. Той разбрал, че с него- като го назовава с името М. пътува
жена, която не искала да се прибира в България, а желаела да работи и изкарва
пари, за да помогне на болната си леля. СВ. Х. провява” милосърдие” и предложил
работа на св. Д. К., като я отвел със себе си. Каква точно работа е предложил
на пострадала ,става ясно от нейните показания , от показанията на св. Г. и
явно от събраните от полицията на Полша данни, след като пострадалата успяла да
се откъсне от опеката му. Въпреки твърденията на св- Х., че не познава подс. С.М.
,прави впечатление почти идентичния начин на пресъздаване на събитията от
двамата, по отношение пресъздаването от тях на поведението и действията на пострадалата,
която и двамата представят, като лице с леко поведение, работила най- стария
занаят в света по пътищата на България и т.н. И двамата- св Х. и подс. М.
заявяват, че те именно са полагали грижи за св. К., хранили са я , обличали са
я, но тя е проявила неблагодарност, като по отношение на подс. М. е подала
жалба , а по отношение по св. Х. е избягала от дома му и се е оплакала на полицията в Полша. Съдът счита показанията на
св. Х. за недостоверни, налогични, с
недоказуеми твърдения, в противоречие с житейската логика на поведение, поради
което и не ги кредитира.
Подсъдимият С.М. не се признава за
виновен по повдигнатото обвинение. Нещо повече. Защитата представя покъртителен сценарий в който подс.М.
е жертва на болните амбиции на една “ лека” жена – неизказано по този начин, но
показано по много по- категоричен такъв в съдебно заседание. Подс. М. е лицето, което по желание на св. Д.
К. е направил необходимото за да уреди пътуването и зад граница, защото тя се
нуждаела от средства. Той работел и се грижел за нея, първо в Австрия, където
отишли при негова позната, където работили , като чистели заведението и . Тази
позната, т.н. С. остава лице без адрес, без фамилия, като подсъдимият не помни
или заявява, че е забравил координатите и – адрес или телефони. След неудачите
в Австрия / съпругът на С. се върнал…?/ , подс. М. отново поел нещата в свои
ръце, като през цялото време по негови думи, Д. К. стояла не някакви гари и
чакала той да прави всичко за нея- да я храни, облича и т.н. През цялото време на пребиваването им в
Австрия? – Германия, подс. М. се грижел за нея, но тя не само не проявила
благодарност, но и след връщането и в България подала невярна информация
относно това той да е извършвал действия по предлагане то и за сексуални услуги- нещо, за което изобщо нямал никаква представа и вина. От
изложената по-горе версия на защитата на подсъдимия, която съдът приема именно
като защитна такава, съдът би трябвало да достигне до извода, че по начина както М. предава събитията, не св. К.
, а той е бил жертва , като само тя е виновна за това, което е преживял
той- нещо което е недоказуемо и противоречи на всички събрани и приети от
съда доказателства, преценени в тяхната съвкупност.
По отношение направените и приети от
съда искания на защитата относно разпечатки от телефонни разговори, водени от
Австрия, с което подс. М. цели да
докаже, че Д. К. е имала възможност да
се обади на леля си, да и поиска пари да се върнат в България, но тя отказала,
видно от полученото писмо от посочения оператор, данни за повече от една година
не се съхраняват. Видно също така от
показанията на св. Д. К., тя не отрича, че се е обаждала на леля си, но е
категорична, че нито е имала възможност да обясни в каква ситуация е поставена,
нито да поиска съдействие, предвид факта, че при всеки разговор е била под
надзора на подс. М., а по-късно и под надзора на с. Х. Едва, след като остава
без този надзор, поради връщането на св. Х. в България, св. К. прави
необходимото и се свързва с властите в Полша, които предприемат нужното и чрез
международна организация за защита на лица
жетви на трафик, изпращат К. в родината и , включително полската държава
се ангажира и заплаща 3000 лева, за да може да подпомогне възстановяването –
психически и реинтеграцията на пострадалата в България.
По отношение направеното искане на
подс. М. за изискване справка от посочена от него фирма превозвач, за която
дава тел. номер и адрес, относно доказване, че са били със свидетелката Австрия, закупили са билети от Вина до
Берлин, то отговорът на посочената фирма е отрицателен, като завяват, че
фирмата не осъществява превози по посочената дестинация. При полученият отрицателен отговор, подс. С.М. успява само за
дни, чрез негови познати в Австрия, както посочва защитата, да установи контакт
и изиска и представи в съдебно заседание билетите, които той и К. били закупили
и ползвали по маршрут Виена- Берлин. Съдът прием представените “ писмени
доказателства” ,но предвид начина на получаването им, както и обстоятелството
,че те не оказват влияние по отношение обективните и субективни признаци по
повдигнатото обвинение, не ги цени.
При така изложеното по-горе, след
преценка на приетите писмени и гласни доказателства по делото в тяхната
съвкупност, съдът счита за безспорно установено и доказано, че на неустановена дата през месец юни 2012
година, подс. С.М., при условията на опасен рецидив набирал и транспортирал
отделно лице- Д.К. ***, Старозагорска област, с цел да бъде използвана за
развратни действия, независимо от съгласието и, като деянието е извършено чрез
въвеждане на лицето в заблуждение, с което от обективна страна е осъществил състава на чл. 159г, пр.
1 във вр. с чл. 159а, ал. 2т. 2 пр. второ във вр. с чл. 29, ал. 1 б. “б” от НК.
От субективна страна деянието безспорно е извършено при условията на пряк
умисъл- видно от начина на осъществяване на престъпната схема по набиране, при
което лицето се въвежда в заблуждение, транспортиране и предлагане на
пострадалата , с цел да бъде използвана за развратни действия.
От правна страна, съдът счита, че с
действията си подс. М. е осъществил състава на престъплението по повдигнатото
обвинение. Трафикът или търговията с хора е една от тежките форми на престъпна
дейност, в която най-често се действа
съгласувано по веригата от страните на произход на пострадалите чрез страните
за транзита им до тези на крайната дестинация на жертвите.
Раздел 9-ти “Трафик на хора” от глава
втора от НК е създаден със ЗИДНК/ ДВ бр. 92/02 г в
отговор на новите изисквания за хармонизиране на българското законодателство на
основата на международни актове. Част от
обективното право е Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора,
ратифицирана със закон обнародван в ДВ бр. 24/2007 г., в сила за Р България от
18.06.2007 година .Актове с принципно значение в тази материя са Директива от 2004 г./80/ ЕС на Съвета на Европейския съюз относно
обезщетението на жертвите на престъплението и Рамково Решение 20001/220 ПВР
на Съвета на ЕС , относно правното положение в наказателния процес на
жетвите на престъпления, с които е съобразено законодателството ни при приемането на Закона за финансово
подпомагане и компенсация на пострадали
от престъпления и Закона за защита на
лица, застрашени във връзка с наказателно производство.-
Легално определение на понятието”Трафик
на хора” е дадено в Допълнителните разпоредби на Закона за борба с трафика на
хора по смисъла на който: “Трафик на хора е
набирането, транспортирането, прехвърлянето, укриването или приемането
на хора, независимо от изразената от тях вола, чрез използване на принуда, отвличане,
противозаконно лишаване от свобода, измама, злоупотреба с власт, злоупотреба с
положение на зависимост или чрез даване, получаване или обещания за облаги, за
да се получи съгласието на лице,
упражняващо контрол върху друго лице, когато се извършва с цел експлоатация”. За
разлика от цитираната разпоредба, в диспозицията на основния състав на престъплението
“Трафик на хора” по чл. 159а от НК, не са включени посочените в дефиницията средства
за извършване на деянието. От това следва, че
по българското наказателно право деянието е съставомерно винаги, когато
са извършени посочените в наказателната норма форми на изпълнение с указаната
престъпна цел.
Съществен белег на отговорността по чл.
159а от НК е, че съгласието на жертвите на трафик, независимо дали е дете или
пълнолетно лице, н е изключва
съставомерността на деянието. Поради това, не само деянието, но и жертвите на престъплението трафик на хора, са по-широка дефинирани в
наказателното право, в сравнение с тези
от Закона за борба с трафик на хора, тъй като наказателноправното
съдържание на жертви на това престъпление включва и лица, които не са претърпели насилие или
друга неправомерна форма на въздействие върху личността им.
Налице ли е в процесния случай по
повдигнато обвинение признака ”набиране” на хора, в случая отделно лице.
Безспорно да, предвид тълкуване на това понятие , което се тълкува, като привличане, уговаряне или склоняване на лице/
лица:, за да бъдат въвлечени за постигане целите, предвидени в чл. 159а от НК В
процесния случай привличането не е станало с противоправни средства, а с легални такива, а именно създаване на приятелски
отношения на подс. М. с пострадалата Д.К., предлагане на съдействие за
осигуряване на работа чрез пътуване в чужбина, използване на посредници в
питейни заведения, както безспорно се доказва в разглежданата и осъществена от
подсъдимия М. престъпна дейност. Следва да бъде отбелязано, че поведението на
жертвата за въвличането и в трафик на
хора е правно ирелевантно за наказателната отговорност на дееца, независимо от
формата на изпълнителното деяние.
Особена характеристика на престъпленията
по раздел “ Трафик на хора” от НК е, че съдействието на жертвата за въвличането
и в трафик на хора не изключва отговорността на дееца при осъществяване на която
и да е от формите на изпълнително деяние. Жертвите трябва да дадат съгласието
си за следване на дееца, като характера на съгласието няма юридическо значение.
Дали то е доброволно или волята на жертвата
е формирана чрез въвеждане в заблуждение, както е процесния случай, тези
фактически данни са неотносими към основанията за възникване отговорността на
дееца.
Определящо значение за структурата на
нормите и за системата на подреждането им в Особената част на НК, заема обекта
на престъплението. Обединяващият признак на всички състави от Глава Втора на
Особената част на НК” Престъпления против личността” е общият им родов обект на
защита- обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на
системата от права и законни интереси на личността, уредени в Конституцията и
законите на Република България.
При така установената и доказана по
несъмнен начин фактическа обстановка, след преценка на приетите по делото
доказателства , съобразявайки наличието на обективните и субективни признаци на
деянието по повдигнатото обвинение с Тълкувателно Решение № 2 от 16.07.2009 г. на ОС на ВКС , съдът призна
подсъдимия С.М.М. за виновен по повдигнатото обвинение,
като му
наложи наказание „ Лишаване от свобода”
в размер на пет години”, при режим на изтърпяване “Строг “ в Затвор, както и
наказания “глоба” в размер на 20 000/ двадесет хиляди лева”. При
определяне вида и размера на наказанието, съдът прецени всички обстоятелства
обуславящи степента на отговорността на подсъдимия – липсата на изразено
съжаление и разкаяние за стореното, високата степен на обществена опасност на
деянието и дееца, престъпната упоритост
на подс. Митева ,като непосредствено след излежаване на поредното наказание и
излизането му от Затвора, извършва деянието по повдигнатото обвинение, не
признаване на факти и обстоятелства, въпреки явно потвърждаващите ги показания
на разпитаните свидетели, с което
затруднява разкриване на обективната истина- като отегчаващи.
Подсъдимият С.М.
бе осъден да заплати по сметка на Районен съд гр. Търговище сумата от 55.00 лева, разноски в съдебна фаза
на процеса.
Водим от горното,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: