№ 225
гр. Б., 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Маргарита Алексиева
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Р. Андр. Г.
като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221200600548 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК - ,,Въззивно производство”.
С присъда № 906189 от 22.02.2022 г., постановена по НОХД № 77/2021 г. по описа на
Районен съд – Б., подсъдимият Н. Г. А. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Р. обл. Б.,
българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Р. общ. Р. обл. Б., ж.к. ,,С.“ № 6, ет. 3,
ап. 8, със средно образование, трудово ангажиран, семеен на фактически начала, неосъждан,
е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 24.07.2018 г. до
07.12.2018 г. в гр. Б., на ул. ,,Ал. С.“ № 10 в заложна къща ,,***“ противозаконно присвоил
чужди движими вещи /два броя плейъри, марка и модел “***” и със серийни номера *** и
***, ведно с два броя транспортни кейсове /протектори/ към всеки от тях/, всичко на обща
стойност 7 575,00 лева, собственост на „М.“ ООД, ЕИК ***, които владеел на правно
основание /договор за наем, сключен с представител на „М.“ ООД на дата 23.07.2018г./ -
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание ,,Лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1
от НК за изпитателен срок от 3 /три/ години. На основание чл.189, ал. 3 НПК със същата
присъда подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОДМВР Б. сумата от 109.80 лв. за
изготвена съдебно-оценителна експертиза, както и сумата от 164.99 лв. за изготвена
съдебно-графическа експертиза.
Срещу постановената присъда е подадена от подсъдимия чрез защитника му адв. П.
С. въззивна жалба и допълнителни съображения към нея, в които са наведени подробни
1
аргументи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на
материалния закон. Сочи се, че в присъдата съдът е повторил диспозитива на обвинителния
акт, като не е посочил кое е конкретното изпълнително действие осъществено от
подсъдимия, с което е извършил присвояване по смисъла на чл. 206 от НК. Оспорват се
изводите на съда, че самото действие на залагане на наетите вещи от подсъдимия, не
представлява изпълнителен състав на престъплението по чл. 206 от НК. Предвид
изложените съображения е направено искане първоинстанционната присъда да бъде
отменена и подсъдимият признат за невиновен.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и
допълнителните съображения към същата и направеното искане за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
признат за невиновен. Защитникът изтъква аргументи, че не са посочени фактите, които
обуславят съставомерност на деянието и участието на подсъдимия в него относно началната
дата на посочения в ОА период, а именно датата 24.07.2018 г. и ако се приеме, че това е
датата на която вещите са заложени, то следващия период до 07.12.2018 г. не е обоснован,
тъй като в този период вещите са били във владение на заложната къща.
Подсъдимият в своя лична защита и упражнявайки правото си на последна дума пред
въззивната инстанция заявява, че въпросните вещи ги е залагал няколко пъти в тази заложна
къща, със собственика се познавали много добре и той не го е предупредил, че вещите ще
бъдат продадени, целта му не е била да бъдат продадени, тъй като на собственика на
заложната къща му било добре известно, че тези вещи не са собственост на А.. По тези
съображения моли да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура – Б. изразява становище, че
първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и моли да се потвърди.
Излага позиция, че направените от защитата възражения са неоснователни, тъй като
защитата на подсъдимия е осъществявана по фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и от същите ставало ясно именно какви действия е извършил подсъдимия,
за да се приеме, че те са такива по чл. 206 НК. В мотивите към присъдата на стр. 6
първоинстанционният съд е посочил, че залагането на движими вещи от лице, което не е
собственик срещу парична сума и след представянето им като собствени без да се уведоми
собственика, представлява манифестиране на разпоредително действие с тези вещи срещу
облага.
Б.ският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба и
допълнителните съображения към нея, становищата на страните, изложени в хода на делото
по същество, събраните доказателства и след като извърши цялостна служебна проверка на
атакувания съдебен акт, съобразно разпоредбите на чл. 313 и 314 от НПК, намира следното:
Присъдата предмет на настоящата проверка е постановена при спазване на всички
съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност.
Събрани са доказателствата, съотносими към извършеното от подсъдимия престъпление, за
2
което му е повдигнато обвинение. Районният съд е достигнал до правилни и обосновани
фактически констатации, като в резултат на законосъобразно проведената доказателствена
дейност е било установено следното:
Подсъдимият Н. Г. А. с ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. Р. обл. Б., българин,
български гражданин, с постоянен адрес: гр. Р. общ. Р. обл. Б., ж.к. ,,С.“ № 6, ет. 3, ап. 8, със
средно образование, трудово ангажиран. Същият е във фактическо съжителство със
св.Златкова, с която имат дете, което е със здравословни проблеми. От приложеното по
делото свидетелство за съдимост се установява, че А. не е осъждан, освобождаван е от
наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
Не е спорен и факта, че подсъдимият е бил управител на „М.“ ЕООД, с която фирма
през месец юни 2018 г. е имал договорни отношения с ръководството на хотел „Р.“ гр. Б. за
наемане на професионална техника за озвучаване по време на провеждани партита на
басейна на хотела. В изпълнение на тези си договорни отношения, подсъдимият се свързал с
един от управителите на „М.“ ООД, ЕИК *** /св. М. Е. Я. от гр. В./, чиято фирма се
занимавала именно с отдаване под наем на професионално диджей оборудване. Свидетелят
Я. и подс. А. провели разговор и се уговорили, фирмата на Я. да предостави под наем на
подсъдимия озвучителна техника - два професионални плейъри, марка и модел “***”, като
двамата договорили начина на предоставяне на техниката, условията, наемната цена и срока
на ползването й. Св. Я. и подсъдимият се разбрали също така, фактурите за ползваната
техника да се издават на името на фирма „К. Б. М.“ ООД, със седалище в гр. Б., което
следвало и да заплати наема за техниката. Изпращането на техниката следвало да се
извърши от страна на св. Я. чрез куриерска фирма „Е. Е.“ ООД с получател Н. А., след
което св. Я. трябвало да издаде фактура за услугата, която да се изпрати по електронна поща
предоставена от А.. По същия начин следвало да се изпратят от св. Я. на подсъдимия и
договорите за наем за озвучителната техника. Техниката била изпращана на подсъдимия
през 2018 г. и ползвана от него срещу договорената наемна цена, след което връщана отново
на св. Я. чрез куриер. Така в началото на месец юли 2018 г., подсъдимият поискал от св. Я.
да му предостави под наем професионални плейъри, марка и модел “***” за частно парти,
като двамата се договорили фактурата по тези договори за наем да бъдат издавани на името
на фирма „Н. “ ЕООД, на което дружество едноличен собственик на капитала и управител
отново бил Н. Г. А.. Свидетелят Я. се съгласил и изпратил чрез куриерска фирма „Е.“
поисканите от А. плейъри няколко пъти. Техниката била изпратена на подсъдимия, след
което договора за наем и фактурата за ползването й били издадени на А. в качеството му на
управител на „Н.“ ЕООД. Без да уведоми за това собственика - св. Я., подсъдимият заложил
тази техника на 08.07.2018 г., за което е изготвен и нарочен билет от Заложна къща „Д енд Д
Ф.Заложни къщи“ /л.12-13, том 1 от ДП/. Видно от този документ, в него подсъдимият е
посочил, че техниката е негова собственост придобита чрез покупка. На 19.07.2018 г.
техниката била изпратена от подсъдимия обратно на св. Я.. Следващото изпращане на тази
техника от страна на св. Я. до подсъдимия по негово искане, било на 23.07.2018 г., отново
чрез куриерска фирма „Е. Е.“. Техниката включвала два броя плейъри с марка и модел “***”
3
и със серийни номера *** и респ. ***, както и два броя транспортни кейсове/протектори
към всеки от тях, които били закупени от „М.“ ООД на 10.05.2018 г. Тази техника
пристигнала и била получена от подсъдимия на 24.07.2018 г. в офис на „Е. Е.“ в гр. Б.,
съгласно товарителница №*** на куриерската фирма и електронно извлечение. Във връзка с
това отдаване под наем на въпросната техника, била издадена фактура от „М.“ с №
347/23.07.2018 г., с получател „Н.“ ЕООД, като същата била на стойност 400.00 лева,
представляващи договорената наемна цена за ползването на техниката. Фактурата била
изпратена на подсъдимия на 23.07.2018 г. по електронната му поща. Срокът за ползване на
отдадената под наем техника съгласно уговореното между подс. А. и св. Я. бил 7 дни, след
което техниката следвало да се върне по куриер на 31.07.2018 г. След получаване на
посочената озвучителна техника, макар да знаел, че техниката не е негова собственост, на
неустановена дата в периода 24.07.2018 г. - 07.12.2018г., подсъдимият посетил отново
заложна къща „***“, находяща се в гр. Б., ул. „Ал. С.“ №10, където решил да я заложи пак
срещу парична сума. При отиването му в заложната къща, на работа в нея бил св. С. Г. И.
/комисионер/. Подсъдимият потвърдил отново пред св. И., че е собственик на залаганата
техника и последният се съгласил да приеме вещите в залог за обичайния период от 1 месец,
след което съгласно вече известната на подс. А. бланка на издаваните заложни билети,
заложените вещи оставали в собственост на заложната къща. За тези заложени чужди вещи,
подсъдимият получил от св. И. сумата от 2000 лв. /по 1000 лв. за всеки от плейърите с
кейсове/, като А. нито уведомил за това собственика на вещите, нито пък поискал от него
предварително съгласие и разрешение за тяхното залагане. След изтичането на 7-дневния
срок, подсъдимият не върнал озвучителната техника на св. Я. съгласно договореното
помежду им, заради което св. Я. започнал да му звъни по телефона и неколкократно се
свързвал, разговарял с него и настоявал за връщане на вещите. Подсъдимият му казвал, че
вещите ще бъдат върнати, но всеки път изтъквал различни причини за невръщането им и
отново не казал, че вече е заложил техниката като своя собственост в заложна къща. В
същото време съгласно условията на „***“ и издаваните от тях заложни билети, заложените
вещи можели да се вземат обратно за срок от един месец, след което заложната къща имала
правото да продаде заложените вещи. След като А. не взел обратно в определения за това
едномесечен срок заложената техника, собственост на ,,М.“ ООД, техниката останала в
собственост на заложната къща. В тази връзка и на 07.12.2018 г., св. С. И. продал
заложената от подсъдимия озвучителна техника с кейсове на св. Е., който работел като ди
джей, но поради това, че последният не носел личната си карта на датата на продажбата,
сделката била оформена с лични документи на неговата приятелка - св. Р. П.. Продажбата
била оформена и с писмен договор от 07.12.2018г. Видно от същия, св. П. закупила от
заложната къща озвучителната техника за сумата от 3300.00 лв. От своя страна св. Е.
работил известно време с техниката и през месец март 2019 г. решил да я продаде за сумата
от 5500.00 лв. Свидетелят Я. разбрал, че св. Е. продава плейъри, за което споделил на св. О.
Ю. и тъй като последният се познавал с Е., по молба на св. Я. Ю. се обадил на Е. и го
попитал дали продава техниката и на каква цена. Свидетелят Е. се разбрал със св. Ю. да му
изпрати техниката в гр. В., където живеел, с куриерска фирма като преди това да му изпрати
4
снимки на тази техника, за да я види. Получените снимки на техниката св. Ю. показал на св.
Я., на една от които имало серийни номера и по тях последният разбрал, че това е техниката,
която била отдадена под наем от тяхната фирма на подсъдимия. На 13.03.2019 г. при
пристигане на техниката, изпратена от св. Е., св. О. Ю. и св. Я. отишли заедно за
поучаването й в офис на „Е. Е.“, офис Спартак, находящ се в гр. В., ул. „Н. Р.“ 22. Там на
работа бил св. Г., от когото св. Я. заедно със св. О. Ю. поискали да видят техниката,
изпратена от св. Е., за да сравнят серийните номера на получените вещи с тези от
гаранционните карти при закупуването й от страна на фирмата на Я.. Така двамата
констатирали, че вещите са идентични и това е именно закупената от Я. техника,
предоставена под наем на подсъдимия А. през м. юли 2018 г. и невърната от него до този
момент. След което св. Я. споделил това пред представителите на куриерската фирма - св.
Г., представил им и документи за собственост по серийните номера на вещите, от
куриерската фирма му върнали именно на него процесната техника, иначе изпратена с
пратка от св. Е.. След което, св. Я., със знанието на съдружника му - св. Ш. подал сигнал и
жалба в полицията за случая.
За определяне стойността на озвучителната техника, предоставяна под наем на
подсъдимия от фирмата на св. Я. и Ш., е изготвена оценителна експертиза, от която се
установява, че стойността на двата броя плейъри с марка и модел “***” и със серийни
номера *** и ***, ведно с двата броя транспортни кейсове/протектори, в периода
24.07.2018г.- 07.12.2018г., възлиза общо на сумата от 7 575.00 лв. По делото не е спорно, че
през цялата 2018г., в това число и в инкриминираният период, подсъдимият е залагал въз
основа на приложени по делото заложни билети, множество други вещи в това число и
друга като модел ди джей техника, МПС, злато, система за видеонаблюдение и др. Именно
многократното залагане от подсъдимия на различни вещи вкл. и ди джей техника през
2018г., св. И. имал доверие на А. като техен клиент и при последното залагане на техниката,
която впоследствие разбрал, че е собственост на св. Я..
От представените медицински документи за здравословното състояние на
подсъдимия /епикриза от 2020 г./, е видно, че същият страда от кардиологично заболяване.
Според представена епикриза от 2021 г. за детето на подсъдимия /Г. Н. А./, за същото е
констатиран аутизъм, заради което още през 2019г., съгласно Решение на ТЕЛК, детето е
трудоустроено с 95% степен на увреждане и с небоходимост от чужда помощ. От
представената по делото декларация за материално и имотно състояние, се установява, че
месечното възнаграждение на подсъдимия А. е 1000 лв., които доходи са с източник
свободна професия, не притежава недвижимо имущество и МПС.
Така посочената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите С. И., К. Е. /присъединени
по реда на чл. 281, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 НПК/, М. Я., О. Ю. /присъединени при усл. на чл.
281, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2 пр. 2 НПК/, А. М. /присъединени при усл. на чл. 281, ал. 4 вр. с ал.
1, т. 1 и т. 2 НПК/, Р. П., А. Ш., Г. Г., заложен билет - 2бр. от 08.07.2018г., договор за
покупко-продажба от 07.12.2018г., гаранционни карти за процесната техника, фактури за
5
заплатен наем от страна на А. за ползване на озвучителната техника, товарителница №***
на куриерска фирма „Е.“ от 23.07.2018г., договор от 14.08.2013г. за абонаментна поддръжка,
сключен между фирмата на подсъдимия „М.“ ЕООД и „К. Б. М.“ ООД, кореспонденция с
имейл между подсъдимия и св. Я. и такава между св. О. и св. Е., заложни билети от 2018г. за
залагани различни движими вещи от подсъдимия, справки от ТР за фирмите,
представлявани от подсъдимия, извлечение от електронно заявление на куриерска фирма
„Е.“ от 24.07.2018 г., заключение по съдебно-оценителна експертиза; заключение на
съдебно-графическа експертиза, справка за съдимост, епикризи за подсъдимия и неговото
дете, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия
А..
При така установената фактическа обстановка, правилно първостепенният съд е
кредитирал гласните показания, тъй като същите са непротиворечиви, взаимно допълващи и
произтичат от лица незаинтересовани от изхода на делото. Същите се подкрепят и от
писмените доказателства по делото. Всички посочени доказателства в своята съвкупност
установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на
престъплението, както и авторството на деянието в лицето на подсъдимия. Правилно
първостепенния съд е кредитирал и заключението на съдебно-оценителната експертиза за
стойността на озвучителната техника към инкриминирания период, тъй като същата е
компетентно дадена, пълна по съдържание и няма съмнения за нейната правилност.
Първоинстанционния съд в резултат на верен и съобразен с действителното съдържание на
доказателствените източници анализ е стигнал до правилни фактически изводи. На практика
липсва такова противоречие в доказателствата, което да поставя въпроси относно
достоверността на някои от доказателствените източници. Сключването на процесния
наемен договор от 23.07.2018 г. между подсъдимия и ,,М.“ ООД чрез представителя му св.
М. Я., както и неговите основни елементи – страни, дата, възнаграждение и срок, са
установени от непротиворечивите показания на свидетелите Я. и Ш.. Възникването на
наемното правоотношение по втория наемен договор от 23.07.2018 г. и получаването на
озвучителната техника от подсъдимия, което се установи, че е станало на следващия ден,
именно в качеството му на наемател, са обстоятелства, които са не само безспорно доказани
по делото, но и на практика неотречени от подсъдимия, който в същото време не е оспорил
и доказаното в необходимата степен на несъмненост залагане на вещите в периода, посочен
в атакуваната присъда. Същественото в случая е това, дали подсъдимият след получаването
на вещите на 24.07.2018 г. на установеното по делото правно основание – договор за наем от
23.07.2018 г., е променил отношението си към тях и в даден момент е демонстрирал, че ги
третира не като чужди, а като свои и с това е постигнал предвидения в нормата престъпен
резултат - лишаване на собственика от възможността да се ползва и разпорежда със
собствеността си. Няма как да бъде дадена оценка, различна от тази, че след като на
неустановена дата в периода 24.07.2018 г. – 07.12.2018 г. подсъдимият е заложил вещите и в
същото време декларирал пред залогоприемателя – св. И., че са негови собствени, той се е
манифестирал като техен собственик и следвайки именно това отношение, е предприел
разпоредителния акт с тях. Илюстрация на това е и безспорно доказания факт, че
6
подсъдимият не е известил собственика /свидетелите Я. и Ш. като управители и
представители на ,,М.“ ООД/ за действителното местонахождение на озвучителната техника
въпреки, че св. Я. категорично е претендирал нейното връщане. В същото време,
подсъдимият безспорно е осъзнавал липсата на основание да се разпорежда с вещта и
въпреки това е извършил разпоредителни действия с нея, като я е заложил с ясното
съзнание, че е нямал съгласие за това от законните представители на дружеството-
собственик.
Въз основа на правилно установена от първия съд фактическа обстановка, верен е
извода относно материалноправната оценка на деянието, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, като на
неустановена дата в периода от 24.07.2018 г. до 07.12.2018 г. в гр. Б., на ул. ,,Ал. С.“ № 10 в
заложна къща ,,***“ противозаконно присвоил чужди движими вещи /два броя плейъри,
марка и модел “***” и със серийни номера *** и ***, ведно с два броя транспортни кейсове
/протектори/ към всеки от тях/, всичко на обща стойност 7 575,00 лева, собственост на „М.“
ООД, ЕИК ***, които владеел на правно основание /договор за наем, сключен с
представител на „М.“ ООД на дата 23.07.2018г./
Изпълнителното деяние на престъплението обсебване се осъществява чрез
противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждата вещ, която деецът е
получил въз основа на някакво правно основание. Инкриминираните вещи са предоставени
на подсъдимия от свидетеля Я. въз основа на неформален договор между тях, по силата на
който подсъдимият е имал право да ползва вещите за срок от една седмица. Безспорно е, че
вещите са собственост на ,,М.“ ООД и са ,,чужди“ за подсъдимия. Установи се и
съдържанието на уговорката между подсъдимия и св. Я., като подсъдимият не е имал право
да извършва каквито и да било юридически действия с вещите, в т.ч. да ги продава, отдава
под наем, залага, а единствено да ги ползва и то за определен срок. В настоящия случай
изпълнителното деяние на обсебването се е изразило в противозаконно фактическо и
юридическо разпореждане с процесните вещи, а именно в отказ на подсъдимото лице да
върне вещите на правоимащото лице и залагането им впоследствие в заложна къща.
Безспорно е, че разпореждането с вещта може да бъде както юридическо /чрез правна сделка
– в настоящия случай залог/, така и фактическо – отказ тя да се върне, който отказ следва да
е противозаконен. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС /Решение №
608/12.07.1991 г. н.о., Решение № 543/15.12.2008 г. III н.о., Решение № 82/99 г. на I н.о. и
др./ Макар да не се установи по делото, кое свое действие подсъдимият е обективирал
първо, и отказа да върне вещите и залагането им са израз на промененото му отношение към
вещите и намерението му да се разпорежда с тях като със свои. Самият факт, че
подсъдимият не е върнал вещите след като е изтекъл срокът, в който е имал право да ги
ползва, обуславя съставомерността на извършеното от него. На тази плоскост допълнително
се наслагва и юридическото разпореждане – залагането на вещите. Следва да се акцентира
на факта, че макар пострадалият да е получил на по-късен етап своята вещ, не е налице
привилегированата разпоредба на чл. 206, ал. 6 от НК, тъй като връщането не е доброволно
7
от подсъдимия или с неговото съдействие.
Следва да бъдат споделени изводите на контролираната инстанция и досежно
субективната страна на деянието, а именно, че същото е осъществено от подсъдимия с пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на извършеното от него,
като е предвиждал и целял настъпването на обществено опасните последици. За вината като
субективно психично отношение към извършеното се съди по действията, в които това
отношение е намерило израз. В конкретния случай действията на подсъдимия
недвусмислено показват, че той е съзнавал всички обстоятелства, включени в състава на
престъплението. Съзнавал е, че въз основа на устна уговорка със свидетеля Я. е получил
владението върху процесната техника, и че същата се явява чужда за него, както и
съдържанието на уговорката, т.е. правомощията които е имал – да ползва вещите за срок от
една седмица. Подсъдимият е знаел, че след изтичане на посочения срок е следвало да върне
получените вещи. Въпреки това обаче, подсъдимият не е изпълнил това свое задължение, с
което е обективирал промяна в отношението си към процесната озвучителна техника –
искал е да се разпореди фактически и юридически с чуждата вещ в свой интерес.
При налагане на наказанието, първостепенният съд правилно е приложил закона.
Индивидуализацията е направена при съобразяване на правилата по чл. 54 от НК, като е
отчетена обществената опасност на деянието и на подсъдимия, подбудите за
престъплението, смекчаващите отговорността обстоятелства. Взети са предвид чистото
съдебно минало на подсъдимия, семейното му положение – живеещ на съпружески начала,
баща на дете със здравословен проблем, здравословни проблеми и на самия подсъдим, като
е отчетен и изминалия дълъг период от извършване на деянието. Настоящата инстанция
прие като отегчаващо отговорността обстоятелство немалката стойност на обсебените вещи
– 7 575 лв. Независимо от това обаче, при така констатираните смекчаващи обстоятелства,
наказанието правилно е определено в предвидения от закона минимален размер ,,лишаване
от свобода“ за срок от 1 /една/ година, при баланс между необходимостта от превъзпитание
и превантивните цели на закона в индивидуален и генерален план. Служебната проверка на
доказателствата по делото, влияещи върху тежестта на санкцията, не установи факти
обуславящи индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
Законосъобразни са и констатациите на районния съд, че за постигане целите на
наказанието, визирани в чл. 36 от НК и за превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо
наказанието да бъде изтърпяно ефективно. Същевременно определеният от съда минимален
изпитателен срок, а именно 3 години е подходящ, с оглед превантивната му роля и
отдалечеността на деянието във времето.
Настоящата инстанция не споделя доводите на защитника относно формулирането на
инкриминирания период и липса на яснота за това какво е направил подсъдимия, за да се
приеме, че се е разпоредил с процесните вещи, кой е акта на физическо или юридическо
разпореждане, съставляващ изпълнителното деяние по чл. 206, ал. 1 от НК. Такива
възражения са били правени и в разпоредително заседание пред първата инстанция, която ги
е приела за неоснователни и в рамките на извършения въззивен контрол по ВЧНД
8
№387/2021г. състав на БлОС, е потвърдил този извод за недопуснато съществено
процесуално нарушение в досъдебна фаза на процеса и неоснователност на това възражение
на защитата. Още веднъж следва да бъде изтъкнато, че обвинението е формулирано ясно,
като в диспозитива на обвинителният акт прокурорът не е длъжен подробно да описва
всички действия, чрез които е осъществено изпълнителното деяние, което е сторено в
обстоятелствената част на обвинителния акт, където подробно е описано въз основа на какво
правно основание подсъдимият е владеел процесните вещи, в какъв период е посетил
заложната къща и заложил там същите вещи, за което е получил сумата от 2 000 лв., вместо
след изтичане на наемния срок – 31.07.2018 г. да ги върне на техния собственик ,,М.“ ООД.
Присъдата следва да се потвърди и в частта, в която на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК са възложени на подсъдимия заплащането на сторените разноски за експертизи,
предвид осъждането на дееца.
При разглеждане на делото и постановяване на присъдата въззивният съд не
констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
доведат до необходимост от отмяна или изменение на атакувания първоинстанционен
съдебен акт. По тези съображения постановената присъда следва да се потвърди изцяло като
правилна и законосъобразна.
Водим от горното и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Б.ският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 906189 от 22.02.2022 г., постановена по НОХД №
77/2021 г. по описа на Районен съд – Б..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9