Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261495                                   01.12.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и девети септември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 14420 по описа за 2019 година.

 

Предявеният иск намира основание в чл.59 ал.1 ЗЗД.

Ищцата И.Г.Г. твърди, че с влязло в сила решение между нея и ответника е установено, че тя е собственик на недвижим имот – западният гараж находящ се в гр. П.****************** със застроена площ от 20,20 кв.м., като ответника е осъден да предаде владението, както и да заплати обезщетение за лишаване от ползване за периода от 01.01.2013г. до 01.01.2015г. Поддържа, че е била лишена от ползването на собствената си вещ без основание в периода от 01.01.2015г. до 02.07.2019г. като моли да бъде осъден ответника да заплати за това обезщетение в размер на 2900 лева, както и законната лихва от предявяване на иска. В последното съдебно заседание по искане на ищцата съдът е допуснал увеличение на размера на иска до 3127,64 лв.

Ответникът Ж.Й.Ж. първоначално оспорва иска като неоснователен. В последното по делото заседание заявява, че признава иска.

Съдът намери за установено следното:

С решение №71 от 02.07.2019г. по гр.д. № 2318/2018г. по описа на Върховния касационен съд е признато за установено по отношение на ответника Ж.Ж., че ищцата И.Г. е собственик на западния гараж / означен на скицата на в.л. на лист 142 от делото, като северозападен гараж/, със застроена площ от 20,20 кв.м., намиращ се в сграда с идентификатор ************, застроена на 39 кв.м., изградена в северната част на поземлен имот с идентификатор ********* в гр. П.***********, като осъжда Ж. да предаде на Г., на осн. чл.108 ЗС владението върху описания гараж. Със същото решение е осъден ответника да заплати и обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД в размер на 1392 лв. относно лишаването и от ползване на спорния имот за времето от 01.03.2013г. до 01.01.2015г. Решението е влязло в сила на 02.07.2019г. / лист 46/.

Установява се от представения протокол за въвод във владение, че решението относно предаване на владението е било изпълнено на 21.09.2019г. на която дата ищцата си е възвърнала фактическата власт върху процесния гараж  /лист 26/.  

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза, че периода 01.01.2015г. – 02.07.2019г. размерът на пазарния наем за имот като процесния възлиза на 3127,64 лв. /лист 100/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.59, ал.1 ЗЗД извън случаите на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

            Нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД е израз на принципа за недопустимост на разместване на имуществени блага при отсъствие на юридическо основание, който съставлява същността на института на неоснователното обогатяване. Доколкото лишаването от фактическа власт върху недвижим имот препятствува действителния му собственик да упражнява правомощието владение, отговорността на лицето което е владяло имота без да има основание за това се урежда по посочената по-горе норма.

            Ответникът не отрича изложените и установени в хода на производството фактически обстоятелства и признава претенцията на ищцата. Предвид това съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

            На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 682,80 лв. Разноските се дължат независимо от направеното признание, тъй като ответникът е станал повод за завеждане на делото, като признанието е направено едва в последното по делото съдебно заседание.

            Водим от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Ж.Й.Ж. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на И.Г.Г. ЕГН ********** на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата 3127,64 лв. /три хиляди сто двадесет и седем лева и 64 ст./, с която ищцата се е обеднила, а ответникът - обогатил, във връзка с ползването на собствения на ищцата имот – западния гараж / означен на скицата на в.л. на лист 142 от гр.дело 62/2015г. на ПРС, като северозападен гараж/, със застроена площ от 20,20 кв.м., намиращ се в сграда с идентификатор ************, застроена на 39 кв.м., изградена в северната част на поземлен имот с идентификатор *********** в гр. П.************, за периода 01.01.2015г. – 02.07.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.09.2019г. до окончателното заплащане.

 

ОСЪЖДА Ж.Й.Ж. да заплатят на И.Г.Г., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 682,80 лв./шест хиляди осемстотин и два лева и 80ст. /, представляваща деловодни разноски.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п./Ж.Желев/

 

            Вярно с оригинала

            ВД