Решение по дело №317/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 271
Дата: 23 юли 2020 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Галина Петкова Магардичиян
Дело: 20204500500317
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И    Е   №271

 

гр.Русе, 23.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на 17 юли през две хиляди и двадесета година……..в състав:

Председател: Мария Велкова

      Членове: Галина Магардичиян

                        Боян Войков-мл.с.                                                                           

при секретаря Недялка Неделчева и в присъствието  на прокурора….. като разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. № 317 по описа за 2020год.,за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството е по чл.258 и сл ГПК.

С.Л.Л. обжалва Решение от 20.02.2020г, постановено по гр.д.№ 3214/18 по описа на РРС, с който е отхвърлен предявеният от него иск за установяване на трудов стаж. Излага оплаквания за неправилност на съдебното решение.Същото е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроиз-водствените правила. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният от него иск се уважи.   

           Въззиваемият ТП на НОИ-Русе в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на съдебното решение.

          Въззиваемият „И и С“ООД-Русе чрез управителя си И. Т. К. не взема становище по основателността на въззивната жалба.

           Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

           С.Л.Л. твърди, че е *******, както и че бил назначен с трудов договор в дружеството на длъжност *******, считано от 28.10.2011г.  Иска да се установи по отношение на ответника „И и С“ООД-Русе и ТП на НОИ-Русе, че е полагал труд на пълен работен ден на посочената длъжност през периода от 28.10.20111г до 31.10.2014 и това време следва да му бъде зачетено като трудов стаж при пенсиониране и осигурителен стаж.

          Предявеният иск, както е прието и от първоинстанционния съд е с правно основание чл.124, ал.4 ГПК вр чл.3 чр чл.1, ал.1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред/ЗУТОССР/. Условия за допустимост на предявеният иск е представяне на удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени./ чл.5,ал.1 ЗУТОССР/ В настоящият случай такова удостоверение не е представено, а от събраните по делото доказателства и от обясненията на управителя на ответното дружество „И и С“ООД-Русе И. К. такива документи изобщо не са съставяни от дружеството, тъй като според управителя ищецът не е полагал изобщо труд по трудово правоотношение, респективно не са му заплащани осигуровки и не му е изплащано трудовото възнаграждение, а трудовият договор е издаден „про форма“, за да може ищецът да тегли заем; ищецът като ***** в същото дружество е самоосигуряващо се лице.  При тези данни съдът намира, че предявеният иск за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по реда на  ЗУТОССР е недопустим и производството по делото следва да се прекрати.

          За да се установи трудов и осигурителен стаж по реда на посоченият закон, между страните по трудовото правоотношение липсва спор относно съществуването на трудово правоотношение, но документите, установяващи това са изгубени или унищожени, поради което се налага този факт да бъде установен пред съд. Именно поради това като условие за допустимост на иска е представянето на удостоверение по чл.5 от закона. В настоящият случай не само, че липсва такова удостоверение. Същото не може и да бъде издадено, тъй като документи за полагат от ищеца труд, респективно за заплащане на трудово възнаграждение и осигуровки липсват при ответника, а освен това ответникът „И и С“ООД изобщо оспорва съществуването на трудово правоотношение с ищеца, независимо, че има трудов договор, който е регистриран в ТД на НАП.

          Хипотезата, в която документи относно изпълнението на трудовото правоотношение изобщо не са били съставяни, не може да бъде приравнени  на изгубването или унищожаването им по смисъла на чл. 5 ,ал.1 ЗУТОССР. В този смисъл е Определение № 277 от 13.06.2018г по ч.гр.д.№ 2052/18, ВКС,ІVгр.о.

С оглед изложеното, първоинстанционният съд е разгледал един недопустим иск, поради което постановеното решение следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати.

           Мотивиран така, окръжният съд

Р   Е   Ш   И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 281 от 20.02.2020г, постановено по гр.д.№ 3214/18 по описа на РРС и

ПРЕКРАТЯВА производството по делото поради недопустимост на предявеният иск.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: