№ 1095
гр. Пазарджик, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220103204 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК, от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор Оле Бьорн
Шулстъд , против В. И. А., ЕГН-********** от с. ................, ул. ...................,
обл. Пазарджик , с цена на исковете – 383.85 лева
В подадената исковата молба, ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с
ЕИК ********* твърди, че между мобилния оператор „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, и ответника В. И. А. са сключени договори за
предоставяне на мобилни услуги, изброени по-долу, по силата на които
ответника е абонат на дружеството. По повод договор за мобилни услуги от
дата 26.02.2019 г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ответникът В. И. А. е абонат на дружеството доставчик на мобилни
услуги с клиентски номер №********* и титуляр по предпочетения мобилен
номер +359********* с избрана абонаментна програма Тотал 38.99лв., с
уговорен срок на действие 24 месеца до 26.02.2021г.
Счита се, че с оглед сключения договорен абонамент от дата 26.02.2019
г. във връзка с мобилен номер +359*********. както и с оглед качеството
1
абонат на дружеството на ответника е предоставено за ползване мобилно
устройство HUAWEI Y5 2018 DUAL BLACK, с отстъпка от стандартната
цена, видно от т.7 от договора за мобилни услуги от дата 26.02.2019 г., както
следва: -Станадартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/
е 329.90 лв.; -Цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната
програма Тотал 38.99 лв. е 49.99 лв., следователно отстъпката от
страндартната цена, която ответникът с получил възлиза на сума в размер на
279.91 лв.
Твърди се, че въз основа на посочените договор ответникът е ползвал
предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната № *********. Сочи се, че
съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се
извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на
потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител -
страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му
бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми“. Твърди
се, че за потребените от абоната-ответник услуги за периода от 05.05.2019г.
до 04.07.2019г. „Теленор“ е издал фактура №**********/05.06.2019 г. за
отчетния период на потребление от 05.05.2019- 04.06.2019 г. с начислена за
периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 74.36 лв. /с
ДДС/, от които: -За мобилен номер +359*********: 63.93 лв./без ДДС/ за
месечен абонаментен план Тотал 38.99 лв. Дължимата сума е платима в срок
20.06.2019 г., към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер. -фактура №**********/05.07.2019 г. за отчетния
период на потребление от 05.06.2019- 04.07.2019 г. с начислена за периода
сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 39.89 лв. /с ДДС/, от
които: -За мобилен номер +359*********: 32.49 лв./без ДДС/ за месечен
абонаментен план Тотал 38.99 лв. Дължимата сума е платима в срок
20.07.2019 г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил мобилни услуги на
обща стойност 114.25 лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца
- за месец 06/2019 г., и за месец 07/2019 г. Към всяка от фактурите има
2
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания
номер.Сочи се, че с Кредитно известие №**********/05.08.2019 г. за
извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на -13.84
лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване
на абонамента такси, и е отразен незаплатения баланс в размер на 114.25 лв.,
за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане
възлиза на сума в размер на 100.41 лв.
Твърди се, че неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 100.41 лв., е
ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния
договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния
оператор, „Теленор“ е прекратил едностранно индивидуалните договори на
ответника В. И. А. за ползваните абонаменти. Сочи се, че след прекратяване
на отношенията операторът издава Крайна фактура №**********/05.09.2019
г. , в която са начислени суми в размер, както следва: -283.44 /Двеста
осемдесет и три лв. и 44 ст./лв.- за дължима договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /която сума е процесна в
настоящото производство/; -100.41 /Сто и лв. и 41 ст./лв. - за незаплатени
далекосъобщителни услуги /която сума е процесна в настоящото
производство/. Общата сума по крайната фактура е в размер на 383.85 лв.
Сочи се, че с оглед изложеното, в настоящото производство интерес за ищеца
представляват начислените суми за незаплатени далекосъобщителни услуги,
които претендира на основание едностранното прекратяване на
индивидуалните договори за мобилни услуги - чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ,
както и начислената неустойка за предсрочно прекратяване на процесиите
договори за мобилни услуги, която претендира на основание т. 11 от договора
за мобилни услуги, която е уговорена съобразно постигнатата с КЗП
СПОГОДБА от 11.01.2018г., по която страна е „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
Твърди се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 29.08.2019 г.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Сочи
се, че така, абонатът е в неизпълнение на договорите си, като същият не е
спазил крайния срок за ползване на абонамента Тотал 38.99 лв. за мобилен
3
номер +359********* до 26.02.2021 г„ съгласно Договор за мобилни услуги от
дата 26.02.2019 г. Твърди се, че неизпълнението на ответника е обусловило
правото на мобилния оператор да ангажира договорната отговорност на
абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се и в т.11 от индивидуалния
договор за мобилни услуги, като начисли в крайната издадена фактура
неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Предвид
влизане в сила на постигната Спогодба между Теленор и Комисия за защита
на потребителите относно начина на формиране на неустойките,
претендирани при предсрочно прекратяванае на договорен абонамент,
начислената на абоната неустойка е формирана съобразно новите правила за
изчисление, уговорен в в т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги.
Сочи се, че с оглед изложеното, ищецът претендира неустойка съгласно
уговорените правила с комисията за защита на потребителите и съгласно
изричната клауза, а именно: Неустойката в размер на 283.44 /Двеста
осемдесет и три лв. и 44 ст./лв., формирана, както следва: -За абонаментен
план Тотал 38.99 лв. за мобилен номер +359********* се дължи неустойка в
размер на 97.47 лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни
такси, където стойността на месечния абонамент е взета без ДДС, или 32.49
лв. х 3 = 97.47 лв. -Към абонаментен план Тотал 38.99 лв. за мобилен номер
+359********* е начислена и неустойка за ползване на устройство HUAWEI
Y5 2018 DUAL BLACK, в размер на 185.97 лв., представляваща такава част
от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора
ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща
лизингова цена по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора. Твърди се, че като абонат на обществената телекомуникационна
мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът В. И.
А. се е съгласил и е приел Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно
чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на
уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща
определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.
27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не
покъсно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на
4
издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на В. И. А..
Сочи се, че представените фактури сами по себе си, не са основание за
плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната
далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на
предостовеното усторойство, съгласно уговорения погасителен план, респ.
същият е в неизпълнение на договора си.
Оформен е петитум, с който се иска от съда на основание чл. 415 във вр.
с чл. 422 от ГПК, след като се убеди в основателността на претенцията , да
постанови Решение, с което да признаете за установено по отношение на
ответника В. И. А., че към него има изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в общ размер на 383,85./ Триста осемдесет и три лева и 85
ст. /, от които: 100,41 /Сто лева и 41 ст. /- представляваща дължими и
неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
за които са издадени фактури **********/05.06.2019 г. ,
**********/05.07.2019 г. за периода от 05.05.2019 г. до 04.07.2019 г. ; 283,44/
Двеста осемдесет и три лева и 44 ст. /- неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от дата 26. 02. 2019 г. за мобилен номер
+359*********.
Претендират се сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от назначения особен представител. Твърди се, че оспорва
изцяло по основание и размер предявения срещу доверителят иск за общата
сума от 383.85 лв. Сочи се, че предявените искове са недопустими и
неоснователни, оспорва същите по основание и размер със следните мотиви:
1. По отношение на искането за заплащане на суми по Договор за мобилни
услуги от 26.02.2019 г.- изложените в исковата молба съображения не са
достатъчни, за да се приеме, че за процесния период от време ответникът е
ползвал мобилните услуги, които се твърди, че са предоставяни от ищеца.
Сочи се, че липсват каквито и да е доказателства за това дали по силата на
сключения договор за мобилни услуги, операторът реално е предоставил на
клиента такива услуги, дали същите са били вярно отчетени от
измервателните средства на доставчика па услугите и дали са правилно
5
тарифирани, а оттук - и дали са коректно фактурирани. Сочи се, че в този
смисъл, в доказателствена тежест на ищеца е и да установи наличието на
валидно правоотношение с ответника по Договор за мобилни услуги от
26.02.2019 г., че е предал на ответника мобилно устройство Huawei Y5 2018
Dual Black, че за процесния период е обезпечил възможността потребителят
да си служи с вещта, както и да установи размера на дължимите лизингови
вноски.
2. Относно претенцията за неустойка, свързана с предсрочно прекратяване
на договора, прави възражение за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави и в тази връзка тя не поражда
задължения за ответника. При предсрочно прекратяване на договора
мобилният оператор няма как да е предоставял услугите, които иначе би
предоставил, ако не беше прекратен. Следователно няма и как да се приеме,
че размерът на вредите, които ищецът ще претърпи, поради прекратяване на
договора е именно размерът на месечните такси, които е очаквал да получи
при редовно изпълнение от насрещната страна. Така, както е уговорена
неустойката в нроцесния договор, се счита, че ищцовото дружество получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получило, ако
договорът не беше прекратен, но без да предоставя ползването на каквато и
да било услуга на потребителя. Твърди се ,че такава неустойка поради
неизпълнение, дължима макар и само в размер на три абонаментни вноски по
стандартния план на договорите, противоречи на добрите нрави по смисъла на
чл. 26 ал. 1, предложение трето от ЗЗД, като и тук искът се явява
неоснователен.
Предвид на горните основания, се моли съдът исковете да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в
исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на
страните и след като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е от материалите по ч.гр.д.№1354/2021г. по описа на РС-
Пазарджик, че със заявление, депозирано на 16.04.2021г. ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
6
изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №757/20.04.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът В. И. А., ЕГН-********** от с. ................, обл. Пазарджик, ул.
..................., да заплати на „Теленор България“ЕАД сума в размер на 383.85лв.
, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението 16.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С
разпореждане №4250 от 02.08.2021г. заповедният съд е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането е връчено на
заявителя на 18.08.2021г. В едномесечния срок заявителят е предявил
настоящия положителен установителен иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален
положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415,
ал.1 от ГПК е процесуално допустим, тъй като е предявен от легитимирана
страна/ заявителя в заповедното производство/ поради връчване на заповедта
за изпълнение на длъжника по правилата на чл.47, ал.5 от ГПК .
Предявяването е станало в законовоустановения срок по чл.415, ал.4 от ГПК .
Предметът на настоящото исково производство е тъждествен с предмета на
заповедното производство. Като допустим настоящият иск следва да бъде
разгледан по същество.
По същество съдът намира следното :
От представените от ищеца писмени доказателства, вкл. договор за
мобилни услуги и общи условия, се установява, че ответникът А. е абонат
на дружеството доставчик на мобилна услуги.
На 26.02.2019г. между В. И. А. и „Теленор България“ ЕАД е сключен
Договор за мобилни услуги с абонаментен план „Тотал 38.99 със срок на
договора 24 месеца.
Със същия договор, на ответника А. е било предоставено за ползване
мобилно устройство „HUAWEI“ с отстъпка от стандартната цена в размер на
279.91лв.
За периода от 05.05.2019г. до 04.07.2019г. ищецът е издал следните
фактури:
Фактура №********** от 05.06.2019г. за период 05.05.2019г. –
04.07.2019г. на стойност от 63.93лв. без ДДС за месечен абонаментен
7
план Тотал 38.99лв. Въпросната сума представлява дължима сума по
месечен абонаментен план
Фактура №********** от 05.07.2019г. за период от 05.06.2019г. до
04.07.2019г. на стойност 33.24лв. без ДДС за месечен абонаментен план
Тотал 38.99лв.
Издадено е и Кредитно известие №********** от 05.08.2019г. за
сторниране на абонаментните такси, пропорционално начислени при
сключването на договора.
Фактура №********** от 05.09.2019г. за начислена неустойка в размер
на 283.14лв. без ДДС.
Гореизложените обстоятелства се установяват и от заключението на
вещото лице по изслушаната счетоводна експертиза /приета от съда като
неоспорена от страните по делото/. Съгласно заключението на вещото лице,
което съдът кредитира, по фактурата на обща стойност 383.85лв. с ДДС не са
постъпили плащания.
Ответникът в качеството на потребител на далекосъобщителните
услуги се е задължил да заплаща цената на тези услуги , определени като
месечна абонаментна такса съгласно избран от потребителя абонаментен план
по договорите. Установява се от данните по делото, че процесните договори
са сключени при общи условия, приети от ответника. Съгласно чл.26 от
Общите условия на мобилния оператор, при ползването на услуги чрез
индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура , която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител- страна по договора, се
уведомява за датата от месеца, на която ще му бъде издаване фактура.
Неполучаването на фактура не освобождава потребителя от задължението за
плащане на дължимите суми.
За потребените от абоната-ответник услуги , ищцовото дружество
„Теленор“ е издало фактури, приложени по делото.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от
правна страна съдът прави следните изводи:
Предявените искове са основателни и доказани.
За уважаването на предявеният установителен иск, ищецът следва да
8
докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между него и
ответника, изправността си по договорите, наличие на задължения на
ответника към мобилния оператор и техния размер. Безспорно се установи ,
че страните по делото са били облигационно обвързани по обсъдените по-горе
договори за мобилни услуги като по силата на договореното между страните
операторът предоставял далекосъобщителни услуги чрез мобилен телефонен
номер ............................ при съответните месечни абонаментни такси.
Същите са били надлежно фактурирани в неоспорените от ответната страна
процесни фактури , изрично посочени от ищцовото дружество.
Ответникът е поел насрещното задължение да заплати стойността на
месечния абонамент и месечна цена на ползвани услуги. Ответникът е
следвало да заплати стойностите по горните фактури в 15 дневен срок от
издаването им. Следва да се отбележи, че неполучаването на фактура не
освобождава потребителя от задължението за плащане на дължимите суми.
Ответникът, носещ доказателствената тежест, не ангажира
доказателства, установяващи плащане на дължимите суми за доставени
далекосъобщителни услуги.
Ето защо следва да бъде установено по отношение на ответника, че към
него съществува изискуемо вземане на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в град София, район
„Младост", ж.к. „Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Оле Бьорн Шулстъд, в общ размер на 383,85лв. , представляващи
неплатени месечни абонаменти и неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент.
Следва да се има предвид ,че посоченият договор носи подписа на
ответника А., който е изписал собственоръчно и трите си имена, което
обстоятелство не бе оспорено от ответната страна в хода на настоящото
производство. В т.5 от процесният договор е бил уговорен по разбираем за
потребителя начин размерът на дължимите абонаментни вноски, а в т.7 от
договора е индивидуализирано предаденото на потребителя мобилно
устройство, като са били посочени стандартната цена на това
устройство,преференциалните им цени и размерът на направените отстъпки.
Предаването на съответните мобилни устройства във фактическа власт
на ответника се удостоверява от самия договор, където изрично е посочено,
9
„че с подписването на тези договори са били предоставени/закупени“ и
съответните устройства, поради което възражението на назначения на
ответника особен представител в тази насока е неоснователно. Действително,
по делото не са били представени приемо-предавателни протоколи, но според
настоящият съдебен състав това не е и необходимо, с оглед на това, че в т.7 от
процесният договор е било ясно индивидуализирано предаденото на
потребителя устройство.
Заплащането на претендираната от ищеца неустойка е предвидено в
т.11 от договора, която точка предвижда възникване на вземане за неустойка
в максимален размер от 3 абонаментни такси, поради което възражението за
недължимост на начислената неустойка не следва да бъде уважено.
Неоснователни се явяват аргументите на ответната страна за недължимост на
претендираната неустойка, тъй като съгласно посочената клауза /т.11 от
договора/ потребителят дължи неустойка в размер на 3 /три/ абонаментни
такси без ДДС в случаите на прекратяване на договора по негова вина или
при нарушение на договорните си задължения. Неплащането на месечните
задължения за абонаментни такси безспорно представлява неизпълнение на
поетите договорни задължения, поради което е възникнало и съответното
вземане за заплащане на неустойка по договора, сключен между страните.
Претендираната неустойка в размер на 283.44 лв. представлява сбора на три
такси. Претендираната по този начин неустойка не се отклонява от основните
си функции - обезпечителна и обезщетителна , поради което така
постигнатата уговорка не противоречи на добрите нрави, и отговаря на
изискването за добросъвестност, като не води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя,
поради което не представлява неравноправна клауза по смисъла на
разпоредбата на чл.143 ал.1 от ЗЗП, а направеното възражение в тази насока
от ответната страна следва да бъде оставено без уважение.
Обстоятелството,че ищецът не е представил счетоводно извлечение не
води до извод за недължимост на претендираните от ищеца суми, тъй като
неплащането на вземанията от страна на ответника представлява отрицателен
факт, който не подлежи на доказване от ищцовата страна. В този смисъл , в
тежест на ответната страна е да установи фактът на плащане на вземанията,т.е
изпълнение на договорните задължения от страна на ответника А., за което не
бяха ангажирани доказателства в хода на настоящото производство.
10
При това положение, видно от представените договори, между страните
са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на които
операторът е предоставил на абоната телефонен номер и апарат, при
съответни месечни такси и срокове на действие на договора, срещу
задължението за заплащане на уговорената цена на услугата- абонаментни
такси и вноски. В процесният договор се съдържа описание на тарифните
планове, ценовите условия, като са посочени и задълженията на абоната и
последиците от неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки.
Договорът за мобилни услуги откъм съдържание отговаря на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като се включват
необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а
липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на абоната, който не
е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е
получило екземпляр от същите, които са редовни от външна страна и
обвързват страните с договорените им задължения.
В тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил задълженията си по
сключените от него договори да заплаща месечните такси и вноски. Като не е
представил писмени доказателства за погасяването на сумите, които са
установени по размер от приетите писмени доказателства, следва да се
приеме, че същите са още дължими. Действително задълженията като
конкретни суми са посочени в процесните фактури, но основанието за
плащане представляват не фактурите, а ползваните услуги. Обстоятелството,
че ответникът А. е ползвал предоставените от ищцовото дружество услуги се
установява от всички приети по делото доказателства , вкл. и от експертното
заключение. След като ответникът има сключени договори, по които получава
изпълнение, следва да дължи и насрещно такова.
Ето защо претенциите на ищцовото дружество се явяват основателни
доказани по размер, и като такива, същите следва да бъдат уважени.
По отношение на разноските- При този изход на делото, на ищцовото
дружество следва да бъдат присъдени сторените разноски, които са в общ
размер на 910.00 лв., от които : 25.00 лв. държавна такса по ч. гр.дело
№1354/2021г. по описа на РС-Пазарджик; 75.00 лв. държавна такса по
гр.дело №3204/2021г. по описа на РС-Пазарджик, 250.00лв. – депозит за вещо
лице по извършената съдебна експертиза, 180.00лв. заплатено адвокатско
11
възнаграждение в заповедното производство и 180.00лв. в исковото,както и
депозит за назначаване на особен представител на ответника в размер на
200.00лв. Предвид обемът на извършените от процесуалния представител на
ищеца процесуални действия, доказателствата, събрани по делото,
включително и въпросите, обсъждани въз основа на направените от ответната
страна възражения, делото се явява сравнително сложно от фактическа и
правна страна, поради което съдът намира, че заплатеното от ищеца
възнаграждение се явява справедливо и не е прекомерно.
Ответната стана не претендира присъждането на разноски.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
РЕШИ:
По предявеният иск от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор Оле
Бьорн Шулстъд , против В. И. А., ЕГН-********** от с. ................, ул.
..................., обл. Пазарджик
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника В. И. А., ЕГН-
********** от с. ................, ул. ..................., обл. Пазарджик, че дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от изпълнителния директор Оле Бьорн Шулстъд, сумата в
общ размер на 383.85лв. /триста осемдесет и три лева и осемдесет и пет
стотинки /, от които: 100,41лв. /Сто лева и 41 ст. /- представляваща дължими
и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
за които са издадени фактури **********/05.06.2019г. ,
**********/05.07.2019 г. за периода от 05.05.2019 г. до 04.07.2019 г. ; и
283,44лв. / Двеста осемдесет и три лева и 44 ст. /- неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 26.02.2019 г. за мобилен номер
+359*********, за която сума е била издадена Заповед №757/20.04.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №1354/2021г. по
описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА В. И. А., ЕГН-********** от с. ................, ул. ...................,
12
обл. Пазарджик, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление град София, ж.к.“Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор Оле
Бьорн Шулстъд, сумата в размер на 910.00 лв. /деветстотин и десет лева /-
сторени от ищеца разноски по ч.гр.дело №1354/2021г. по описа на РС-
Пазарджик и по гр.дело №3204/2021г. по описа на РС-Пазарджик, на
осн.чл.78,ал.1 от ГПК
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ОС- Пазарджик
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13