№ 9597
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110138021 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявени от “..............” ЕАД срещу А. Б. Б. и С. И. Б. в
условията на субективно и обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с
правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
на „..............” ЕАД разделно при равни квоти суми, както следва: сума в размер на
583,36 лв. (или по 291,68 лв. всяка) - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба 30.06.2021 г. до окончателното
изплащане, сума в размер на 97,05 лв. (или по 48,53 лв. всяка), представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. –
03.06.2021 г., главница за дялово разпределение в размер на 25,74 лв. (или по 12,87 лв.
всяка), ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 30.06.2021 г. до
окончателното изплащане и 6,43 лв. (или по 3,21 лв. всяка), представляващи мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. – 03.06.2021
г. за топлоснабден имот в гр. София, район Красно село, ул. .............., аб. № 264111.
Ищцовото дружеството основава претенциите си с твърденията, че ответниците
в качеството им на собственици на по 1/2 идеална част на топлоснабдения имот и
съответно потребители, дължат претендираните суми за стойността на доставената до
имот, находящ се в гр. София, район Красно село, ул. .............. топлинна енергия в
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и цена на услугата "дялово разпределение",
които не са били заплатени от тях в срок, поради което дължат и начислените лихви за
забава.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците А. Б. Б. и С. И. Б., са депозирали
отговори на исковата молба, в който оспорват предявените искове като неоснователни.
Оспорват количеството и качеството на ТЕ, както и правят възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице помагач „............“ ЕООД намира исковете за основателни.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
1
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235,
ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Към писмо от СО-Район „Красно село“ е приложен Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 15.06.1990 г.,
от който се установява, че на посочената дата Б. Т. Б. и С. Ненова Б. са придобили
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 3,
находящ се в гр. София, ул. „........, ет. 1. От представеното по делото Удостоверение с
изх. № 68-00-556 (6)/29.04.2014 г., издадено от „Географска информационна система -
София“ ЕООД, се установява, че стар адрес в гр. София на ул. „........ съответства на нов
адрес ул. „... (л. 22 от делото).
Съгласно представеното удостоверение за наследници с изх. № ....-..... г. Б. Т. Б.
е починал на 07.01.2020 г., като е оставил за свой единствен наследник по закон
ответницата А. Б. Б. (л. 45 от делото).
По делото от страна на ищеца са представени: извлечение от сметки по месеци
за процесния абонатен номер, договор между СЕС и „............“ ЕООД за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, както и протокол от проведено
ОС на СЕС за избор на ФДР заедно с приложен списък на ЕС, в който за апартамент №
3 е посочен като собственик Б. Б., договор между “..............” ЕАД и „............“ ЕООД,
съобщение към фактура с № **********, както и Общи условия.
Привлеченото по делото трето лице помагач предоставя: главен отчет и
изравнителна сметка за процесния имот в процесния период (л. 103-104 по делото).
По делото бяха изслушани и съдебно–техническа (СТЕ) и съдебно-счетоводна
(ССчЕ) експертизи.
Според заключението на вещото лице по назначената СТЕ общият топломер в
абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец като с
помощта на т. н. "терминал" се снема показанието на топломера в 00.00ч. на първо
число на месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните
разходи. Количеството на технологичните разходи е определено по реда на чл. 58, ал.
2 от Наредба 16-334. Видно от приложената към заключението таблица “..............” ЕАД
е отчислявала за своя сметка количеството на ТЕ за технологичните разходи на
абонатната станция. Предвид данните по делото, дяловото разпределение се е
извършвало от „............“ ЕООД през процесния период. В имота е имало три броя
отоплителни тела, щранг-лира в банята и един брой водомер за топла вода, като на три
от отоплителните тела – в хола, кухнята и стаята, са поставени ИРРО. За процесния
абонатен номер са начислявани суми за топлинна енергия за отопление, за БГВ и за
сградна инсталация. Според заключението на вещото лице общата дължима сума по
ФДР възлиза на 589,51 лв., като сумата по фактура е 476,07 лв., а сумата за доплащане
е 113,42 лв. Според вещото лице начислените суми и разпределението на ТЕ е
извършено в съответствие с номативните разпоредби на Закона за енергетиката,
Наредба 16-334 и Общите условия за продажба на ТЕ от “..............” ЕАД на
потребителите за битови нужди в гр. София, като СТИ, отчитащи потребената
топлинна енергия за имота, са преминали успешно необходимите метрологични
проверки.
Според заключението на вещото лице по назначената по делото ССчЕ
незаплатените суми за главници за процесния период възлизат на общо 609,10 лв., от
които 583,36 лв. – незаплатена стойност на потребената топлинна енергия и 25,74 лв. –
незаплатени суми за предоставяне на услугата дялово разпределение. Вещото лице е
2
изчислило, че обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата
за топлинна енергия за периода от 30.06.2018 г. до 03.06.2021 г., изчислено от първия
ден след срока за плащане е в размер от 97,05 лв., а върху главницата за дялово
разпределение – 6,43 лв.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1
ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти, а именно: възникването на облигационно отношение
по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставял
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези
обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните
вземания.
Собственици на процесното жилище с абонатен номер 264111 през процесния
период са били Б. Т. Б. и С. Ненова Б.. Това обстоятелство се установява от
приложения по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 15.06.1990 г. и Удостоверение с изх. № 68-00-556
(6)/29.04.2014 г., издадено от „Географска информационна система - София“ ЕООД. Не
се твърди и не се представят доказателства по делото за извършено разпореждане или
ограничаване на правото на собственост върху жилището на посочените лица след
датата на придобиването му, предвид което съдът приема, че именно те са титуляри на
правото на собственост върху процесния недвижим имот в рамките на предявения с
исковата молба период. Не се установява някой от двамата съсобственици да
притежава повече права в така възникналата съсобственост, както и последните да са се
намирали в брак към момента на придобиване на имота, с оглед което съдът намира, че
правата им в съсобствеността са равни – по 1/2 идеална част за всеки от тях. Видно от
приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за наследници с изх. №
....-..... г. Б. Т. Б. е починал на 07.01.2020 г., като е оставил за свой единствен наследник
по закон ответницата А. Б. Б.. От това следва, че ответниците по делото С. Ненова Б. и
А. Б. Б. са титуляри на правото на собственост върху процесния недвижим имот, при
равни квоти. Ето защо, съдът счита, че ответниците се явяват пасивно легитимирани да
отговарят по предявените искове.
Отношенията между доставчика и потребителите на топлинна енергия за
исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да
бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде
установено, че същото има качеството на битов клиент. Понятието "битов клиент", от
своя страна, има легално определение в закона. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от
17.07.2012 г./ е посочено, че "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. Следователно, за да бъде едно лице битов клиент, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
3
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота, като
ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при
ищеца за посочения имот.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че
сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В
случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок
от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани
подобни твърдения, нито има данни, че ответниците, респ. техният наследодател, са
упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното,
съдът приема, че между ответницата С. Ненова Б. и наследодателя на ответницата А. Б.
Б., от една страна и ищеца, от друга, са били налице договорни отношения по продажба
на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия от 2016 г., за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г.
Доколкото от данните по делото е видно и съгласно заключението на вещото
лице по назначената СТЕ, в процесния имот е имало три броя отоплителни тела,
щранг-лира в банята и един брой водомер за топла вода, като на три от отоплителните
тела – в хола, кухнята и стаята, са поставени ИРРО, като са начислявани суми за
топлинна енергия за отопление, за БГВ и за сградна инсталация. В рамките на
процесния период дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в
която се намира и процесното жилище, се е извършвало от третото лице – помагач на
странта на ищеца „............“ ЕООД.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по изготвената и
приета по делото съдебно-техническа експертиза, че задълженията за процесния имот
са били изчислени в съответствие с действащата нормативна уредба. През исковия
период са били начислявани само суми за топла вода, за отопление и за сградна
инсталация. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от
ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2
изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия
за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за
топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид
4
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени. Вещото лице
констатира, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. стойността на доставената до
имота на ответниците и потребена топлинна енергия за битови нужди след отчитане на
изготвената изравнителна сметка в края на отчетния период е в размер от 589,51 лв.,
която сума е по-висока от претендираната от страна на ищеца /583,36 лв./.
Според заключението на вещото лице по назначената ССчЕ, за процесния
период не се установява извършването на плащания от страна на ответниците за
погасяване на начислените суми за главница за топлинна енергия и за дялово
разпределение.
Видно от представения по делото договор между СЕС и „............“ ЕООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от 11.10.2001 г.,
както и протокол от проведено ОС на СЕС за избор на ФДР заедно с приложен списък
на ЕС, в който за апартамент № 3 е посочен като собственик Б. Б., както и предвид
заключението по приетата по делото СТЕ, по отношение на сградата, в режим на
етажна собственост, в която се намира и процесният имот, е бил сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение с конституираното по делото на
страната на ищеца трето лице – помагач. В тази връзка съдът намира възражението на
ответниците за липса на договор между СЕС и ФДР за предоставяне на услугата дялово
разпределение за неоснователно. Това е така, доколкото съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл.
139а, за извършване на услугата дялово разпределение. От това следва, че в тежест на
ответниците, както и на останалите етажни собственици е било задължението след
изтичане на срока на договора с третото лице – помагач, да изберат друг топлинен
счетоводител, за което не са налице данни, или да сключат нов договор със същото
дружество за дялово разпределение, което също не се установява от доказателствата по
делото. Неизпълнението на посоченото законово задължение от страна на етажните
собственици не е от естество да ги освободи от заплащане на сумите, дължими за
извършване на дяловото разпределение в процесната сграда, още повече, че в хода на
настоящото производство безспорно се установи, че в рамките на предявения с
исковата молба период в СЕС е извършвано дялово разпределение на доставената и
потребена топлинна енергия и то именно от „............“ ЕООД. Предвид изложеното
ответниците дължат заплащане и на сумата от 25,74 лв., представляваща главница за
услугата дялово разпределение предоставена в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
и надлежно изчислена от вещото лице по приетата ССчЕ.
Предвид извода за основателност на претенциите на ищеца за заплащане на
главница за потребена топлинна енергия и за извършване на дялово разпределение в
СЕС, следва да бъде разгледано и релевираното от ответниците възражение за изтекла
погасителна давност.
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за
периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД - налице са парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия
при общи условия), чийто падеж настъпва през предварително определени интервали
от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, като
не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР
№ 3/2011 г. на ВКС-ОСГТК). Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД
приложим за процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на
погасителна давност. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в
5
който вземането е станало изискуемо.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното
дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите,
определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от
ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно най-старото вземане за главница за топлинна енергия от м.05.2018 г. е
станало изискуемо на 15.07.2018 г., като давността за него е трябвало да изтече на
15.07.2021 г., но е била прекъсната с депозирането на исковата молба в съда на
30.06.2021 г.
Що се отнася до задължението за заплащане на стойността на услугата дялово
разпределение, за това не е предвиден срок, поради което същото става изискуемо,
респ. погасителната давност за тези вземания започва да тече от момента на
възникването им. Най-старото задължение за цена на услугата дялово разпределение,
претендирано с исковата молба, е за м.05.2018 г., като давността за него е започнала да
тече на 01.06.2018 г. и изтича на 08.08.2021 г., с оглед обстоятелството, че давностните
срокове са спрени за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците,
във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила
от 14.05.2020 г./. Ето защо давностният срок за най-старото задължение за главница за
дялово разпределение не е изтекъл към датата на предявяване на исковата молба –
30.06.2021 г.
Предвид изложеното съдът намира въведеното в производството от ответниците
възражение за погасяване на процесните вземания по давност за неоснователно. Ето
защо претенцията за топлинна енергия следва да се уважи изцяло за сумата от 583,36
лв. и за периода от 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., а претенцията за дялово разпределение
подлежи на уважаване също за пълния предявен размер от 25,74 лв. за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. Върху главниците се дължи и законна лихва от датата на
подаване на исковата молба – 30.06.2021 г., до окончателното плащане. С оглед това,
че ответниците по делото са две физически лица, съсобственици на процесния имот
при равни квоти, посочените суми следва да бъдат заплатени по равни части от тях.
Следователно всеки ответник по настоящото дело следва да заплати своята част, която
в случая възлиза на сумата от по 291,68 лв. за всеки един – за стойността на
потребената топлинна енергия и сумата от по 12,87 лв. за всеки един, представляваща
1/2 част от цената на услугата дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че първата предпоставка за
уважаване на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва е
налице, доколкото се установи наличието на главен дълг.
6
За процесния период – 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г., намират приложение
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Изрично е предвидено, че само ако последните задължения не са платени в
определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се
налага изводът, че „..............“ ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а начислява
обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Без значение е дали
фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на задължението е след
изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД. От цитираните разпоредби се
налага изводът, че „..............“ начислява обезщетение за забава само за задълженията
по общата фактура – виж решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа
на СГС.
От това следва, че за вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. се дължи
обезщетение за забава върху неплатената главница, като предвид чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за периода
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, мораторна лихва в случая не се дължи за посочения
период на извънредното положение. Съдът не кредитира приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза в частта, в която е определен размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва, доколкото същият е изчислен за период, различен
от предявения. Оттук и съдът определи по реда на чл. 162 ГПК размера на дължимото
обезщетение за забава върху сумата по обща фактура от 31.07.2019 г. в размер на 97,39
лв. /при предявен иск в по-малък размер от 97,05 лв./ за периода от 15.09.2019 г. до
12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 03.06.2021 г.
Оттук и претенцията за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия e основателна в пълния предявен размер от 97,05 лв. и ще се уважи за тази
сума /като предвид разделната отговорност на ответниците при равни квоти всяка от
тях следва да отговаря за заплащането на сума от по 48,53 лв./ и за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 03.06.2021 г., а за периода от
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. - ще се отхвърли.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция в размер на 6,43 лв. за периода 01.07.2018 г. – 03.06.2021 г. се
явява изцяло неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане на
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца разноски в размер на 847,28 лв. съразмерно на уважената част от
предявените искове, представляващи държавна такса, депозити за вещи лица за СТЕ и
ССчЕ, юрисконсултско възнаграждение и такса за издаване на съдебно удостоверение.
Предвид разделната отговорност на ответниците при равни квоти всяка от тях следва
да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер от 423,64 лв.
7
Право на разноски имат и ответниците на основание чл. 78, а. 3 от ГПК. Всяка
една от ответниците е била представлявана в производството от процесуален
представител – ответницата А. Б. от адв. ............. а ответницата С. Б. от адв. В. Ф. С.,
при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Поради това и на
основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на всеки един от двамата процесуални представители се
следва възнаграждение в размер от 400 лв., от които по съразмерност на адв. ........ и на
адв. В. Ф. С. следва да бъде присъдена сумата от по 3,61 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД А. Б. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ......... да заплати на „..............” ЕАД, ЕИК ..................
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”............., сума в размер на 291,68
лв. - главница, представляваща 1/2 част от стойността на незаплатената топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район Красно село, ул.
.............., аб. № 264111 за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от депозиране на исковата молба 30.06.2021 г. до окончателното изплащане,
сума в размер на 48,53 лв. представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлина енергия за периода 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и
периода от 09.04.2020 г. – 03.06.2021 г., 1/2 част от главницата за дялово разпределение
в размер на 12,87 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба
30.06.2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и иска за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 3,21 лв. за периода от 01.07.2018 г. до 03.06.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД С. И. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „............. да заплати на
„..............” ЕАД, ЕИК .................. със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”............., сума в размер на 291,68 лв. - главница, представляваща 1/2 част от
стойността на незаплатената топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, район Красно село, ул. .............., аб. № 264111 за периода 01.05.2018 г. -
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 30.06.2021 г.
до окончателното изплащане, сума в размер на 48,53 лв. представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлина енергия за периода
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и периода от 09.04.2020 г. – 03.06.2021 г., 1/2 част от
главницата за дялово разпределение в размер на 12,87 лв., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба 30.06.2021 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020
г., както и иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 3,21 лв. за периода от 01.07.2018
г. до 03.06.2021 г.
ОСЪЖДА А. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ........., да заплати на
„..............” ЕАД, ЕИК .................., със седалище и адрес на управление: гр.София,
8
ул.”..........” №23Б, сумата от 423,64 лв., представляваща 1/2 част от сторените разноски
по делото съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красно село“,
ул. „............., да заплати на „..............” ЕАД, ЕИК .................., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”..........” №23Б, сумата от 423,64 лв., представляваща 1/2 част
от сторените разноски по делото съразмерно с уважената част от исковете на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „..............” ЕАД, ЕИК .................., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”..........” №23Б, да заплати на адв. ........, ЕГН **********, със
служебен адрес: гр. София, ул. „....“ № 31, ет. 1 сумата от 3,61 лв. – адвокатско
възнаграждение по съразмерност за осъществено процесуално представителство на
ответницата А. Б. Б., ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА „..............” ЕАД, ЕИК .................., със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”..........” №23Б, да заплати на адв. В. Ф. С., ЕГН **********,
със служебен адрес: гр. София, ул. „....“ № 31, ет. 1 сумата от 3,61 лв. – адвокатско
възнаграждение по съразмерност за осъществено процесуално представителство на
ответницата С. И. Б., ЕГН ********** на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца - „............“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „.....
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9