Мотиви към решение по АНД № 6143/2018г. по описа на
ПРС, ХXV н.с.
Пловдивска районна прокуратура е внесла постановление
от 26.09.2018г., с което се предлага на съда да освободи
обвиняемия Д.И.З., с ЕГН **********, от
наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на чл.
78а НК - за това, че на 11.09.2018г. в град Пловдив без
надлежно разрешително държал високорискови наркотични вещества – марихуана с
нето тегло 0,69 грама със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 6,6 тегловни % на стойност 4,14 лева и амфетамин с нето тегло 0,85 грама
със съдържание на 9,2 тегловни процента амфетамин на стойност 25,50 лева,
всичко на обща стойност 29,64 лева, съгласно Приложение № 2 от Постановление №
23 на Министерския съвет от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството, като деянието представлява маловажен
случай - престъпление по чл. 354а ал. 5 вр. ал. 3 т. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Заема
становище, че събраните по делото доказателства по несъмнен и категоричен начин
установяват описаната в обвинителния акт фактическа обстановка и водят до
извод, че именно обвиняемия З. е автор на възведеното спрямо него обвинение, като предлага на съда да наложи административно наказание „Глоба“ ориентирана към
средния размер, като не взема
отношение по въпроса за веществените доказателства и за разноските по делото.
Заявява че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК не би могла да намери приложение.
Защитника на
обвиняемия адв. К.Б. моли за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НПК
тъй като случаят е малозначителен предвид добрите характеристични данни на
обвиняемия З., чистото му съдебно минало, липсата на други висящи дела, трудово
ангажиран и учащ се. Не взема становище относно веществените доказателства и
разноските по делото.
Обвиняемия З. изразява съжаление
за стореното и твърди че намерените у него високорискови наркотични вещества са
за лична употреба. В последната си дума заявява отново че съжалява и се
признава за виновен. Обвиняемия не взема
отношение относно направените по делото разноски и веществените доказателства.
Съдът, въз основа
на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Д.И.З. е роден на ***г***, …, българско гражданство, неженен, със средно
специално образование, безработен, студент, неосъждан, живущ ***, ЕГН
**********.
За времето от 20.00ч. на 11.09.2018год.
до 08.00ч. на 12.09.2018год. п. с. при Първо РУ на ОДМВР Пловдив, свидетелите
С. Й. Ю. и И. К. П., изпълнявали служебните си задължения по опазване на
обществения ред на територията на управлението. Около 22.15ч. на 11.09.2018год.
двамата извършвали обход по ул. "Студенец" в гр. Пловдив, когато в
близост до № 1 на посочената улица видели лице със съмнително поведение. Решили
да извършат проверка на документите му, от които установили самоличността на
същото, а именно обвиняемия Д.И.З.. З. бил видимо нервен и отговарял
неадекватно на зададените му въпроси. Свидетелят Ю. попитал обвиняемия З. дали
държи в себе си вещества и предмети забранени от закона, на което той отговорил
че в борсетата си, в кутия от цигари, имал топче марихуана и малко амфетамин.
Обвиняемия Д.З. бил отведен в Първо РУ на ОДМВР Пловдив, където доброволно
предал 1бр. полиетиленово пликче, съдържащо суха зелено-кафява листна маса и
1бр. полиетиленово пликче, съдържащо бяло вещество на бучки с неправилна форма.
В последствие обв. З. бил задържан за 24 часа по реда на чл.
72,ал.1, т.1 от ЗМВР със Заповед №432-33-245/ 11.09.2018г.
В хода на
досъдебното производство било извършено изследване в лабораторията на БНТЛ при
ОДМВР гр. Пловдив,
документирано с приложената на л. 19 от досъдебното производство Експертна справка с № 1347 от 12.09.2018г., на предаденото от обвиняемия с протокол за доброволно предаване 1бр. полиетиленово
пликче, съдържащо суха зелено-кафява листна маса и 1бр. полиетиленово пликче,
съдържащо бяло вещество на бучки с неправилна форма които били поставени в хартиен плик и запечатани с червен восъчен печат с
надпис „РДВР Пловдив 001“. В експертната
справка е отразено, че от изследването на обектите се установява, че сухата зелено-кафява листна маса е с общо нето тегло 0,69 грама и
представлява растението марихуана, което съдържа активната съставка
тетрахидроканабинол, а бялото на цвят
вещество е амфетамин с общо нето тегло 0,85 грама и съдържа активното вещество
амфетамин.
От заключението на
извършената в хода на разследването химическата експертиза (л.23 от ДП) се установява, че растителната маса с нето тегло 0,65 грама представлява марихуана и съдържа
тетрахидроканабинол6,6 тегловни процента, а бялото на цвят прахообразнто
вещество, с нето тегло 0,85 грама представлява амфетамин със съдържание на активен компонент – 9,2 тегловни % амфетамин. Съгласно заключението на вещото лице марихуаната /коноп, канабис/ и амфетамина са включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве. В извършената експертиза е отбелязано че след изследването на възложителя
са били върнати остатъци от изследваните високорискови наркотични вещества –
0,43гр. марихуана и 0,74гр. амфетамин.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите И. К. П. и С. Й. Ю., надлежно
приобщени към доказателствата по делото, които съдът намира за последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви и обективни, относно релевантните факти от
предмета на доказване, подкрепящи направеното самопризнание на обвиняемия З. и съответни на останалата доказателствената съвкупност.
Горната фактическа обстановка се установява и от събраните в хода на производството писмени доказателства - протокол за доброволно предаване /л. 3 от ДП/, справка съдимост /л. 13 от ДП/, експертна справка /л. 19 от ДП/, характеристична справка /л. 14 от ДП/,
заповед за задържане и протокол за обиск /л. 4,5 от ДП/, пълномощно /л. 10 от
ДП/, писмо до АМ ЦМУ /л. 25 от ДП/, разписка /л. 26 от ДП/, като обв. З. не оспорва обстоятелствата по постановлението внесено от РП Пловдив с предложение за освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание. Съдът не намира противоречие в доказателствения материал, поради
което и го кредитира изцяло.
При постановяване
на присъдата си съдът напълно възприема заключението на назначената в хода на досъдебното производство химическа експертиза, надлежно приобщена към доказателствената съвкупност, което според
преценката на съда е извършено компетентно и безпристрастно с нужните
професионални знания и опит и съответства на останалите доказателства, относими
към изследваните обстоятелства. Химическата експертиза дава надеждна информация за вида, количествените и
качествените характеристики на наркотичното вещество – предмет на
престъплението.
При така изложената
обстановка, настоящият състав, намира, че правилно РП е квалифицирала
извършеното деяние от обв. З. като такова с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1 от НК - за това, че на 11.09.2018г. в град Пловдив без надлежно разрешително държал
високорискови наркотични вещества – марихуана с нето тегло 0,69 грама със
съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 6,6 тегловни % на
стойност 4,14 лева и амфетамин с нето тегло 0,85 грама със съдържание на 9,2
тегловни процента амфетамин на стойност 25,50 лева, всичко на обща стойност
29,64 лева, съгласно Приложение № 2 от Постановление № 23 на Министерския съвет
от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, като деянието представлява маловажен случай.
От обективна
страна престъплението е осъществено от обвиняемия при една от двете му форми на изпълнително деяние, а
именно държане, което по несъмнен начин се установява от доказателствата по
делото. Безспорно е това, че на 11.09.2018г. в гр. Пловдив, обвинаемия е държал инкриминираните количества високорискови наркотични вещества със съзнанието, че същите се намират именно в неговата фактическа власт. От доказателствения материал по
делото не се установява обвиняемия З. да е имал
разрешение за държането на високорисковите наркотични вещества, поради което съдът приема, че е налице предвидения
от обективна страна в състава на престъплението отрицателен факт, а именно
липса на надлежно разрешително за държането на предмета на престъплението.
От заключението на
назначената химическа експертиза /л. 23 от дос. пр./, което съдът възприема, безспорно е
установен предметът на престъплението – марихуана с
нето тегло 0,69 грама със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол
/ТХК/ 6,6 тегловни % и амфетамин с нето тегло 0,85 грама със съдържание на 9,2
тегловни процента амфетамин.
Амфетамина и
марихуаната имат наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство и са поставени под контрол, като са включени в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1, Списък I от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве, забранени за
употреба в хуманната медицина, поради вредния ефект от злоупотребата с тях.
Съгласно Постановление № 23/29.01.1998 г. на МС за определяне цените на
наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството стойността на
инкриминираното количество високорисково наркотично вещество марихуана е 4,14 лева, а стойността на
инкриминираното количество високорисково наркотично вещество амфетамин е 25,50 лева.
От субективна
страна престъплението е извършено с пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК, като същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Обвиняемия е знаел, че държането на високорискови наркотични вещества е забранено от закона при липса на надлежно
разрешение за тази цел, с каквото лично той не е разполагал, но въпреки това е упражнявал
фактическа власт върху инкриминираното количество. Съзнавал е общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е желаел
тяхното настъпване.
Деянието
осъществява признаците на привилегирования състав на чл. 354а, ал.5 от НК, тъй
като е с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от този вид. До този извод съдът стигна като прецени
чистото съдебно минало, сравнително младата му възраст, обстоятелството че
обвиняемия е студент, оказаното от него съдействие в хода на досъдебното и съдебното
производство, както и относително малкото количество и относително ниската стойност на инкриминираните наркотични вещества, които е държал. Ето защо като съобрази разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК съдът
прие, че се касае до маловажен случай, т.е. законосъобразната правна
квалификация на извършеното от обвиняемия З. е именно
тази по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК. По ниската му степен на засягане на обществените отношения свързани със
защитата на общественото здраве, се извежда от по-ниската степен на обществена
опасност на деянието, с оглед на относително неголямото количество и стойност
на държания наркотик и занижената степен на опасност на дееца, която произтича
от чистото му съдебно минало и учебната му ангажираност.
В същото време настоящият съдебен състав намира, че не
може да се сподели тезата на защитата за квалифициране на деянието като
малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. За да е налице последното, е необходимо обществената
опасност на самото деяние изобщо да отсъства или да е явно незначителна.
Конкретният случай не е такъв, доколкото се касае за два вида различни високорискови
наркотични вещества, чиято стойност и количество обуславят наличието на
обществена опасност, макар същата да е в по-ниска степен в сравнение с други
такива случаи. Именно относително ниската стойност на наркотичните вещества
марихуана и амфетамин и относително малкото им количество са отчетени с
квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 354а, ал. 5 НК, без да
се преувеличава значението на тези обстоятелства, чрез квалифицирането на
деянието като малозначително. В крайна сметка количествата
и на двете високорискови наркотични вещества са над половин грам, а именно 0,69
грама марихуана със съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол /ТХК/
6,6 тегловни % и амфетамин с нето тегло 0,85 грама със съдържание на 9,2
тегловни процента амфетамин, процента на активния компонент също не е
минимален. Следва да се отбележи и това че стойността на двете високорискови
наркотични вещества е 29.64 лева, което не би могло да обоснове
малозначителност на деянието и липса на обществена опасност или явна
незначителност на същата. Предвид горното настоящият съдебен състав намери, че
именно дадената правна квалификация се явява адекватна на установените по
делото обстоятелства.
Причините за
извършване на престъплението съдът намира в ниското правосъзнание на обвиняемия, слабите му волеви задръжки, незачитане на установения в
страната правен ред.
За престъплението
по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т.1 от НК законодателят е предвидил наказание
глоба до хиляда лева. Обвиняемия е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер и не
е освобождаван от наказателна отговорност, като спрямо него не са прилагани разпоредбите на чл. 78а от НК. От
вмененото му във вина
престъпление не са причинени имуществени вреди. При наличието на тези
материално правни предпоставки за приложението на чл. 78а, ал.1 от НК, с оглед
императивността на тази разпоредба и като съобрази разпоредбата на чл. 78а,
ал.5 от НК съдът е на становище, че обвиняемия следва да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му бъде наложено
административно наказание - глоба в размер на 1000 лв. Предвид разпоредбата на
чл. 78а, ал.5 от НК, съгласно която когато за извършеното престъпление е
предвидено само глоба или друго по – леко наказание, административното
наказание не може да надвишава размера на тази глоба, то в конкретния случай единственото възможно за налагане административно
наказание е глоба в размер на 1 000лв. Това следва на първо място от
предвиденения в чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК максимум, а от друга от
установения в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК минимум на административното
наказание глоба. Определянето на глобата в диапазон от 100 /съгласно чл. 47 от НК/ до 1 000лв. е допустимо единствено в случаите, при които за
съответното лице е неприложим институтът на чл. 78а, ал. 1 от НК и му се налага
наказание глоба по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК, а не и административно
такова. В тази насока е решение №
69/2010г. на ВКС по наказателно дело № 684/2009г., 2-ро нак.отделение. В този
смисъл са и Реш. № 135 от 09.05.2017г. на ОС Пловдив по в.а.н.д. № 439/2017г.,
Реш. № 183 от 28.06.2016г. на ОС Пловдив по в.а.н.д. № 1272/2016г.
За пълнота следва да се посочи, че в случая са налице множество смегчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало на обвиняемия, признаване на вината, критично отношение към
стореното и сравнително младата му възраст, учебната му
ангажираност, оказаното от него съдействие в хода на досъдебното и съдебното
производство, както и относително малкото количество и относително ниската стойност на инкриминираното
наркотично вещество, което е държано от обвиняемия. Не
се констатираха отегчаващи отговорността обстоятелства. Независимо от това обаче и в
съответствие със забраната на чл. 78, ал.5 от НК, ограничаваща съда да наложи административно наказание в минимума на чл.
78а, ал.1 от НК, съдът определи административно наказание именно в
размер на 1 000лв.
На основание чл. 354а ал. 6 от НК вещественото доказателство –високорисково наркотично вещество марихуана -
остатък след изследването в размер на 0,43 грама и високорисково наркотично
вещество амфетамин – остатък след изследването в размер на 0,74 грама,
предадени на съхранение в ЦМУ отдел «МРР-НОП» град София с Писмо с Рег. №
432000-12969 от 14.09.2018г., следва да се отнеме в полза на Държавата, след
което да се унищожи по надлежния ред.
Вещественото доказателство – 1 брой хартиен плик, съдържащ в себе си 2 броя
полиетиленови пликчета, приложени на лист 20 от досъдебното производство, съда
постанови да се унищожат като вещи без стойност.
Предвид признаване на обвинаемия за виновен, следва на основание чл. 189, ал.3 от НПК същия да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 94,00 лева /деветдесет и четири лева/, по сметка на ОДМВР гр. Пловдив.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.