Определение по дело №430/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 115/01.10.2014 г., постановено по Г. д. № 194/2014 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявените обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от КТ от А. Л. Д., от Г. М., ул. "Сан С. № 4, В. Б, . 2, с ЕГН *, против ТП „Държавно горско стопанство" /Д./, Г. М., за признаване на уволнението му за незаконосъобразно и отмяната му; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност - „горски стражар" при ТП Д., Г. М., и за заплащане на сумата в размер на 4 200 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа за максималния 6-месечен срок, считано от 08.05.2014 г. до 08.11.2014 г., ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на правоотношението до заплащането на сумата. Съдът е осъдил ищеца А. Л. Д. да заплати на ответника - ТП Д., Г. М., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата в размер на 360 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство - възнаграждение за един адвокат.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, депозирÓна от недоволния от първоинстанционното решение ищец А. Д.. В жалбата се изтъква неправилност и необоснованост на постановения първоинстанционен акт. Излагат се обстойни съображения в тези аспекти. Сочи се, че уволнителната заповед била немотивирана, тъй като не били посочени фактическото и правното основание на наложеното наказание, респективно, че било налице разминаване в текста на закона, по който е ангажирана отговорността на уволнения работник и в текста на наложеното наказание. Освен това, от постановлението на ОП - Кърджали за отказ да се образува досъдебно производство срещу ищеца А. Д., както и от приложените писма на Кметана Община М. и протоколи за извършени проверки от служители на ТП Д., Г. М., не се установявало по безспорен начин, че ищецът е извършил вменените му нарушения, а това обстоятелство определено било в тежест на ответната страна. На следващо място, в жалбата се навежда довод, че при уволнението не са съобразени критериите по чл. 189,ал. 1 от КТ. Освен това, сочи се в жалбата, че разпоредбата на чл. 187, т. 8 от КТ предпоставяла наличието на предишни нарушения на трудовата дисциплина, каквито не били налице предвид приложеното по делото влязло в сила решение, постановено по Г. д. № 106/2014 г. по описа на Момчилградския районен съд. Твърди се също, че в разрез с разпоредбата на чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят не е събрал доказателства за извършените нарушения на трудовата дисциплина и вината, както и че не ги е оценил съобразно конкретната обстановка. На следващо място, в жалбата се сочи, че в процесната уволнителна заповед липсвала дата на извършеното нарушение, което е от съществено значение за преценка на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание. В конкретния случай се установявало, че нарушението е открито на 11.11.2013 г.от служители на ТП Д., Г. М., поради което от откриването доиздаването на процесната заповед - 08.05.2014 г., бил изтекъл срок по-голям от преклузивния срок по чл. 194, предл. 1 от КТ. Освен това, в заповедта липсвало и място на извършване на нарушението, което също водело до незаконосъобразност на процесната уволнителна заповед. Неправилно съдът бил приел, че самият работодател се е позовал на постановление на ОП - Кърджали от 26.03.2014 г., с което е отказано да се образува наказателно производство, тъй като никъде в обжалваната заповед като дата на извършване или откриване на нарушението не е посочено датата на постановлението на ОП – Кърджали, а и не били наведени такива твърдения и от ответната страна. На последно място, жалбоподателят навежда довод, че трудовото правоотношение в противоречие със закона е било прекратено през време на ползвания от ищеца отпуск по болест.

В дадения по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК срок, по делото не е постъпил отговор на жалбата от ответника по същата – ТП Д., Г. М..

В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез упълномощения си процесуален представител, поддържа жалбата.

Ответникът по същата, чрез упълномощения си процесуален представител, оспорва предявената въззивна жалба.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, както и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд следва да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество съдът констатира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от ищеца А. Д. с предявени против ТП Д., Г. М., обективно кумулативно съединени искове с правно основание, както следва: иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на А. Д., извършено на основание чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 и чл. 187, т. 8, предл. 1 от КТ със Заповед № 04/08.05.2014 г., издадена от Директора на ТП Д., Г. М.; иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на А. Д. на заеманата преди уволнението длъжност – „горски стражар” в ТП Д., Г. М.; и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 4 200,00 лв. за оставане без работа поради уволнението за период от шест месеца, считано от 08.05.2014 г. до 08.11.2014 г.

Не е предмет на спор по делото, че ищецът А. Д. е заемал длъжността „горски стражар" в ответното предприятие, както и че трудовото правоотношение между страните е прекратено със Заповед № 04/08.05.2014 г., издадена от Директора на ТП Д., Г. М..

Видно от писмо с изх. № 6000-28/30.10.2013 г. на Кмета на Община М., директорът на ТП Д., Г. М. е бил уведомен, че в землището на с. Груево, общ. М., отговорният лесовъд към Д., Г. М. "...неправомерно е извършил маркиране на насаждения, предвидени за сеч, както и дървесината и дървесните видове, добити извън горските територии, и издавал превозни билети за извършване на превоз на добитата дървесина от споменатите територии срещу определена такса". Съгласно приложения към писмото Констативен протокол от 29.10.2013 г., съставен от комисия, сформирана във връзка с устни жалби до кмета на с. Груево и на Община М. за незаконна сеч без разрешителни, след оглед на място в землището на с. Груево и с. Чомаково е установено, че по синори са изсечени дървета, като дънерите са маркирани в червен цвят. От разговори с жители на с. Чомаково комисията установила, че маркирането е извършено от отговорния лесовъд към Д., който издал и превозни билети на всички живеещи в с. Чомаково. На живущите в с. Чомаково обаче не били издавани разрешителни съгласно Закона за опазване на селскостопанското имущество /ЗОСИ/, а така също към деня на проверката нямало издадени разрешителни за сеч от Кмета на с. Груево, както и извършено маркиране и издаден превозен билет от оправомощения лесовъд на Община М. в землището на с. Чомаково. За изложените в писмото констатации е бил приложен и констативен протокол за извършена проверка от служители на общинската администрация. От прочита на приложения и по делото констативен протокол от 29.10.2013 г. се установява, че при извършената проверка комисията се е снабдила и с копие от превозен билет серия К 10 Л № 229583/04.10.2013 г. , даден на лицето Севдали Юсеин Джафер от с.Чомаково за 2 кв.куб.м. дърва за огрев, както и че такива превозни билети притежавали и живеещите в с.Чомаково.

Във връзка с цитирания превозен билет серия К10 Л № 229583/04.10.2013 г., издаден от ТП Д., Г. М., на купувача Сейдали Джафер от с. Чомаково, е приложен по делото рапорт от Музафер Ферад, главен счетоводител на ТП Д., Г. М., с В. № 2622/11.11.2013 г., в който е отразено, че кочан с такива превозни билети по чл. 90 от ППЗГ е получен само от А. Д. на 10.01.2011 г. В тази връзка на Д. са отправени две писма, съответно на 13.11.2013 г. и 21.11.2013 г., с искане да върне кочана в касата на предприятието. В обяснение с В. № 2764/22.11.2013 г. ищецът е отговорил, че полученият от него на 10.01.2011 г., кочан с превозни билети е загубен и не може да го върне.

С писмо с изх. № 2528/30.10.2013 г., връчено на 31.10.2013 г., директорът на ТП Д., Г. М., е поискал от А. Д. на основание чл. 193, ал. 1 от КТ и във връзка с писмо с изх. № 6000-28/30.10.2013 г. на Кмета на Община М., в срок до 05.11.2013 г. да изложи писменото си обяснение по изложените в протокола констатации.

Видно от Констативен протокол от 11.11.2013 г., във връзка със същото писмо с изх. № 6000-28/30.10.2013 г. на Кмета на Община М. и с писмо № 12067 на РУП – М., в землището на с. Чомаково и с. Свобода е извършена проверка от комисия, назначеÝа със заповед № 209/08.11.2013 г. на Директора на ТП Д., Г. М.. Констатирано е по подотдели, представляващи държавна горска територия, наличието на отсечени дървета, част от които маркирани с КГМ, а други без маркировка или с червена боя, всичките без издадени писмени позволителни за сеч. Констатирани са също и отсечени дървета извън горската територия, немаркирани с марка, без да е издадено от кмета на с. Груево разрешително за сеч по ЗОСИ.

На 12.11.2013 г. Комисията, назначена със заповед № 209/08.11.2013 г. на Директора на ТП Д., Г. М., отново във връзка със същото писмо с изх. № 6000-28/30.10.2013 г. на Кмета на Община М. и с писмо № 12067 на РУП – М., е извършила проверка в землището на с. Чомаково, и е съставила протокол, от който е видно, че в подотдел 235-в, представляващ държавна горска територия, е установено да са отсечени три дъбови дървета, маркирани с тъмносиня боя /като КГМ не се чете/, без да е издавано позволително за сеч, а в частен имот, намиращ се над подотдел 235-в, извън горската територия - отсечен един дъб, без да е издавано разрешително за сеч от Кмета на с. Груево по ЗОСИ.

Видно от уведомително писмо с изх. № 1065/23.04.2014 г., връчено на ищеца на 23.04.2014 г., същият е бил поканен в тридневен срок да представи пред работодателя писмени обяснения във връзка с вменено му дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя, установено при извършена на 29.10.2013 г. от комисия от общинска администрация М., потвърдено от проверки в землищата на с. Чомаково и с. Свобода, общ. М., извършени на 11.11.2013 г. и 12.11.2013 г., както и от докладна справка, постановление на Окръжна прокуратура от 26.03.2014 г., изразяващо се в това, че през месец 10.2013 г. е предоставил на посочените лица превозни билети, за което същите му заплатили различни по размер суми.

Видно от обяснение с В. № 1089/25.04.2014 г. А. Д. отрича да е извършил вменените му нарушения, като заявява, че не е казвал на никого, че някой може да отсече и превози дървета от синорите на собствените си имоти, без да е необходимо да се подават молби по установения законов ред.

Съгласно Заповед № 91/08.05.2014 г., издадена от Директора на ТП Д., Г. М., на основание чл. 188, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ и чл. 187, т. 8, предл. 1 от КТ, на А. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" за това, че през месец 10.2013 г. представил на Сабахтин Мехмед Али от Г. М., Мустафа Мехмед Хасан, Мюмюн Тасим Исмаил, Сефиде Мюмюн Джафер, Нефиде Мюслюм Юсеин и Сеидали Юсеин Джафер, всички от с. Чомаково, общ. М., превозни билети, като им обяснил, че с тези билети могат да отсекат и превозват дървета, израсли в синорите на нивите им в землището на с. Груево, без да е необходимо да подават молби до кмета на с. Груево, а преди това маркирал дърветата с марка червена боя. За посочената услуга взел от лицата различни суми от 15 до 36 лв. Изсечените дървета са от синори в частни имоти, извън държавния горски фонд и за отсичането им е приложим редът, предвиден в ЗОСИ, а именно въз основа на решение, издадено от оправомощено от кмета на съответната община лице, след представяне на документ, удостоверяващ собствеността на имота. В заповедта е посочено също, че с това деяние А. Д. е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ - злоупотреба с доверието на работодателя.

Със Заповед № 04/08.05.2014 г. на основание чл. 188, т. 3 от КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 от КТ и чл. 187, т. 8, предл. 1 от КТ поради дисциплинарно уволнение е прекратено трудовото правоотношение на А. Д., на длъжност „горски стражар" при ТП Д., Г. М., считано от датата на връчване на заповедта.

От съдържанието на тези два броя заповеди е видно, че същите са връчени на ищеца на 08.05.2014 г. при отказ, удостоверен с имената и подписите на двама свидетели – Митко Ангелушев и разпитаният по делото Юсеин Али.

Видно от болничен лист за временна нетрудоспособност с № 3767887/13.05.2014 г., издаден на А. Д., регистриран в ТП Д., Г. М. на 14.05.2014 г. с В. № 27, ищецът е бил в отпуск по болест от 08.05.2014 г. до 10.06.2014 г. В болничния лист изрично е отразено, че същият е антидатиран.

Съгласно служебна бележка, издадена от Агенцията по заетостта, Дирекция "Бюро по труда", Г. М., А. Д. е регистриран като безработен на 06.06.2014 г.

Видно от копие от трудова книжка на А. Д., след отразяването на прослуженото време в ТП Д., Г. М., за периода от 12.08.2010 г. до 08.05.2014 г. няма други вписвания за постъпване на работа по трудово правоотношение.

От служебна бележка, издадена от ТП Д., Г. М. на А. Д., се установява, че за месец 04.2014 г., предхождащ уволнението, осигурителният доход на лицето е в размер на 700,40 лв.

Настоящият състав не обсъжда преписката по досъдебно производство № 10/2014 г. по описа на ОП – Кърджали, доколкото същата не се намира фактически по делото, респ. и не формира правните си изводи въз основа на нея.

Във връзка с направените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение настоящата инстанция приема следното:

Двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ за налагане на дисциплинарните наказания започва да тече от откриване на нарушението, което означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт /работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред/ на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т.е. когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. В този смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 231/13.06.2011 г. по Г. д. № 858/2010 г., по описа на ВКС, IV г. о., решение № 367/6.10.2011 г. по Г. д. № 108/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 256/18.05.2012 г. по Г. д. № 1036/2011 г., по описа на ВКС, IV г. о., решение № 265/30.09.2014 г. по Г. д. № 3072/2014 г., по описа на ВКС, IV г. о.

Съдът съобрази и задължителната съдебна практика, обективирана в цитираното вече решение № 231/13.06.2011 г. по Г. д. № 858/2010 г., по описа на ВКС, IV г. о., и относно това, че сроковете за налагане на дисциплинарните наказания са два - двумесечен от откриването на нарушението и едногодишен от извършването му. Съотношението между двата срока е следното - ако е изтекъл двумесечният срок от откриване на нарушението, то не може да се приложи едногодишният срок. Ако е изтекъл 1-годишният срок от извършването, то той поглъща 2-месечния срок от откриване на нарушението. В този смисъл следва да се посочи, че в настоящия случай двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание не е спазен, същият е бил изтекъл към момента на издаване на процесната заповед. Това е така, тъй като крайната дата, на която работодателят е узнал за извършеното от А. Д. нарушение на трудовата дисциплина е 12.11.2013 г., след извършване на двете проверки на комисията в землищата на с. Чомаково и с. Свобода, назначена със заповед на директора на ТП Д., Г. М., във връзка с писмото на Кмета на Община М., относно наличието на отсечени дървета в горски територии без издадено писмено позволително за сеч и извън горските територии без издадено разрешително за сеч по ЗОСИ, както и след представяне на рапорта на главния счетоводител в ответното предприятие, относно кочана с превозни билети по чл. 90, ал. 10 и чл. 94, ал. 3 и 4 от ППЗГ. От този момент нататък за работодателя е започнал да тече двумесечният срок, в който същият е следвало да извърши съответните необходими допълнителни проверки за пълното изясняване на случая, да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения, да събере посочените от него доказателства, да прецени дали да наложи дисциплинарно наказание, да определи вида му, както и да връчи заповедта за дисциплинарно наказание на работника. В случая уволнителната заповед е издадена и връчена на 08.05.2014 г., т.е. след изтичането на двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, с оглед на което и субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание е било преклудирано.

Настоящият състав не споделя изложените при условията евентуалност, мотиви на обжалваното първоинстанционно решение, че доколкото не можело да се констатира точния момент, в който работодателят е разполагал с пълни данни за вмененото на ищеца дисциплинарно нарушение, следвало да се приеме посочената от самия работодателя дата 26.03.2014 г.- датата, на която било издадено постановлението на ОП – Кърджали за отказ да бъде образуваÝо досъдебно производство срещу А. Д. за престъпление по чл. 282 от НК. И това е така, защото обстоятелството, че с прокурорско постановление е отказано образуването на досъдебно производство срещу уволнения работник за престъпление от общ характер, по никакъв начин не се отразява на факта на узнаване от страна на работодателя за дисциплинарното нарушение, което пък от своя страна, може изобщо да не осъществява признаците на престъпление по смисъла на НК. И това е така и защото, наказателната и дисциплинарната отговорности са различни санкции, налагани за различно укоримо неправомерно поведение, налагат се по различен процесуален ред и предпоставки, и водят до различни правни последици.

По изложените дотук съображения настоящият състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява основателен и следва да бъде уважен.

По отношение основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ съдът взе предвид обстоятелството, че трудовото правоотношение между страните е сключено за неопределено време, предвид което е и възможно възстановяването на ищеца на заеманата от него до уволнението длъжност.

По отношение основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ съдът взе предвид представените по делото: служебна бележка издадена от Агенцията по заетостта, Дирекция "Бюро по труда", Г. М. и копие от трудова книжка на А. Д., от които е видно, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ответника ищецът се е регистрирал като безработен и не е полагал труд по трудово правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 228 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението, е полученото за последния отработен месец /с отработени най-малко 10 работни дни/, предхождащ месеца, в който е прекратен трудовият договор – в случая месец май 2014 г. Като съобрази разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както и приложената по делото служебна бележка, издадена от ТП Д., Г. М., видно от която размерът на полученото от ищеца брутно трудово възнаграждение за м. 04.2014 г. възлиза на 700,40 лв., настоящият състав намира, че дължимото обезщетение за срок от шест месеца, считано от 08.05.2014 г. до 08.11.2014 г., следва да бъде определено на 4 202,40 лв. Доколкото обаче искът е предявен за размер от 4 200,00 лв., съобразно диспозитивното начало на гражданския процес, същият следва да бъде уважен до предявения размер.

Въз основа на гореизложеното въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а обжалваното с нея решение на Момчилградския районен съд – отменено като неправилно.

При този изход на делото и предвид своевременното искане от страна на въззивника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции и безспорното установяване на направата на такива, но само за първоинстанционното производство, следва и да бъдат присъдени до размера на 700,00 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.05.2014 г.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК разноските за държавна такса за двете съдебни инстанции следва да бъдат възложени в тежест на ответната страна - ТП „Държавно горско стопанство”, Г. М.. Същите възлизат на 268,00 лв. – държавна такса за първоинстанционното производство по трите обективно кумулативно съединени иска, както и 134,00 лв. – държавна такса за въззивно обжалване.

Така мотивиран, въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 115/01.10.2014 г., постановено от Момчилградския районен съд по Г. д. № 194/2014 г. по описа на съда, вместо което постановява:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯна основание чл. 344, ал. 1 , т. 1 от КТ уволнението на А. Л. Д. от Г. М., ул. „Сан С. 4, В. „Б”, . 2, с ЕГН *, извършено със Заповед № 04/08.05.2014 г., издадена от Директора на ТП „Държавно горско стопанство”, Г. М. – инж. Айхан Мюмюн, на основание чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 и чл. 187, т. 8, предл. 1 от КТ.

ВЪЗСТАНОВЯВАна основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ А. Л. Д. от Г. М., ул. „Сан С. 4, В. „Б”, . 2, с ЕГН *, на заеманата от него преди уволнението длъжност – „горски стражар” в ТП „Държавно горско стопанство”, Г. М..

ОСЪЖДАна основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ ТП „Държавно горско стопанство”, Г. М., да заплати на А. Л. Д. от Г. М., ул. „Сан С. 4, В. „Б”, . 2, с ЕГН *, сумата от 4 200,00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 08.05.2014 – 08.11.2014 г.

ОСЪЖДАна основание чл. 78, ал. 1 от ГПКТП „Държавно горско стопанство”, Г. М. да заплати на А. Л. Д., Г. М., ул. „Сан С. 4, В. „Б”, . 2, с ЕГН *, сумата от 700,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДАна основание чл. 78, ал. 6 от ГПКТП „Държавно горско стопанство”, Г. М., да заплати на Кърджалийския окръжен съд сумата от 268,00 лв., представляваща разноски за държавна такса за първоинстанционното производство, както и сумата от 134,00 лв. - разноски за държавна такса за въззивното разглеждане на делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок, считано от 28.11.2014 г. на основание чл. 315, ал. 2 във вр. с чл. 317 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.