№ 3234
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110169904 по описа за 2024 година
Предявен е, осъдителен иск с правно основание чл. 500,ал.1,т.3 КЗ.
Ищецът ЗД“ Бул инс“ АД извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че към 13.3.2020г. е бил застраховател по „гражданска отговоност“ за л.а.
Нисан с рег.№*** , който към тази дата бил управляван от ответника Н. Е. А., който
причинил ПТП с л.а. Нисан с рег.№ ***, като нанесъл имуществени вреди на л.а. Киа с
рег.№ ***, като по претенция на увреденото лице, твърди да е заплатил сумата 153,30 лева.
Твърди, че от представения протокол за ПТП е видно, че застрахованият при него водач – А.
е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идване на органите на реда, като на
основание чл.500 КЗ счита, че има правото да получи платеното на увреденото лице.
Твърди, че ответникът е уведомен за претенцията с писмо, като плащане не последвало.
Поради изложеното, предявява иск против виновния водач, за заплащане на
платеното 153,30 лева, и 25 лева ликвидационни разноски по щетата, като претендира
обезщетение за забава в размер на законната лихва от предявяването на иска и разноски.
Ответникът , в срока за отговор на исковата молба, сочи, че признава предявения
иск, че не е получавал претенция за плащане, представена с исковата молба, че не е
посещаван от куриер, разбрал е за претенцията на ищеца с получаване на препис от исковата
молба. Сочи, че представя доказателства за плащане на сумата 178,30 лева, поради което и
счита, че не следва да бъде осъждан да плаща разноски.-
В срока, даден от съда, ищецът сочи, че не оспорва твърдението на ответника, че в
хода на делото е платил сумата, но счита, че ответникът е станал повод за завеждане на
делото и претендира разноски. Твърди, че на ответника на два пъти е изпращана покана, и
двата пъти непотърсена от получателя – на 25.6.2020г. и 28.9.2023г., като се представя
1
списък на разноските.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
При твърденията на ищеца относно спорното право главният иск следва да се
квалифицира по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Цитираната разпоредба на чл.500, ал.1,т.3 КЗ
предвижда, че платилият застраховател има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; в
този случай тежестта на доказване носи виновният водач / така – решение № 20 от 2.04.2021
г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК/. С определението по чл.140 ГПК, съдържащо
проект за доклад на делото, СРС е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по
делото ,че на 13.3.2020г. ищецът е бил застраховател по „гражданска отговоност“ за л.а.
Нисан с рег.№*** , който към тази дата бил управляван от ответника Н. Е. А., който
причинил ПТП с л.а. Нисан с рег.№ ***, като нанесъл имуществени вреди на л.а. Киа с рег.
№ ***, като по претенция на увреденото лице, ищецът е заплатил сумата 153,30 лева.
Безспорно е, че на 19.12.2024г. ответникът е заплатил на ищеца по банков път сумата 178,30
лева , предмет на иска, с оглед на което отправената искова претенция следва да се отхвърли,
поради плащането.
Относно разноските в производството:
Отговорността за разноски произтича от неоснователно предявен иск /за ищеца/ или
неоснователно оспорен, основателен иск/ за ответника/. Хипотезата на чл.78,ал.2 ГПК
предвижда, при кумулативното наличие на двете, посочени в нея предпоставки – ответникът
да не е станал повод за завеждане на делото, и да признае иска, да е налице възможността
разноските и при основателна претенция да се възложат на ищеца.
Регресното право на суброгиралия се застраховател произтича не от договора за
застраховка, а от закона / чл.45 ЗЗД, и чл.380 КЗ, като отговорността на ищеца –
застраховател по гражданската отговорност на ответника, възниква от момента в който
ответникът причини имуществени вреди при ПТП, защото ищецът по занятие носи
отговорност за чужди действия, като с плащането, на основание чл.74 ЗЗД, се суброгира в
правата на пострадалото лице против делинквента. Моментът на плащането от страна на
застрахователя не определя възникването на задължението, а изискуемостта на същото от
действителния длъжник на същото – делинквента.
Следователно, ответникът дължи възстановяването от датата на плащането, поради
което и доводите му против дължимостта на разноските са несъстоятелни. На собствено
основание, ищецът е представил доказателства, че чрез използване на услугите на „Булпост“
2
е изпратил две покани / върнати на ищеца – подател съответно на 25.6.2020г. и 28.9.2023г./,
като непотърсени. Ответникът, който твърди, че в имота, на който е търсен, към сочените
дати не е извършвано посещение на служител на „Булпост“ следва да установи това
обстоятелство, чрез провеждането на непълно доказване, за които твърдения не са
ангажирани никакви доказателства, поради което и съдът следва да зачете удостоверенията,
извършени от пощенския служител, че адресатът не е бил намерен на адреса.
Ето защо, ответникът дължи сторените от ищеца разноски, 50 лева за държавна такса и
480 лева адвокатско възнаграждение / с ДДС/, както и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от предявяването на иска в съда, до датата на плащането.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД Бул инс АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град София, улица Джеймс Баучер № 87, против Н. Е. А. ЕГН ********** с
адрес град Пловдив, улица Училищна № 40 иск с правно основание чл.500,ал.1,т.3 КЗ за
осъждане на ответника да възстанови сумата от 178,30 лева , от които сумата 153,30 лева
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „гражданска отговорност”
за л.а. Нисан с рег.№ ***, за имуществени вреди на л.а. Киа с рег. №*** от ПТП, настъпило
на 13.3.2020г. в град Пловдив, по вина на против Н. Е. А., водач на за л.а. Нисан с рег.№
***, който напуснал местопроизшествието и 25 лева ликвидационни разноски.
ОСЪЖДА Н. Е. А. ЕГН ********** с адрес град Пловдив, улица Училищна № 40 да
заплати на ЗД Бул инс АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София,
улица Джеймс Баучер № 87 обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
178,30 лева, дължимо за период 22.11.2024г. до 20.12.2024г, както и сумата50 лева държавна
такса и 480 лева адвокатско възнаграждение.
СУМАТА е платима по банкова сметка BG55STSA93000016188303.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3