№ 162
гр. Варна, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на пети април през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20203100901117 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявените от Й. П. АТ., С.Й. С. и М. ЯС. СТ.,
действащи чрез процесуален представител адв. В.Н., срещу ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ АД искове с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от по 250 000 лева на всеки един от ищците,
съставляваща обезщетение за нанесените им неимуществени вреди, вследствие смъртта на
пешеходеца Я.С.А. /съпруг на първата ищца и баща на другите двама/, настъпил от
причинено на 21.07.2017 год. ПТП в с. Гроздьово, област Варна, с участието на лек
автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № ********, застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, ведно със законна лихва върху
сумите от датата на смъртта – 26.07.2017 год. до окончателното изплащане, както и сумата
от 320 лева на ищцата Й.А., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, вследствие направени разходи за погребение, ведно със законна лихва върху нея,
считано от 27.07.2017 год. до окончателното й изплащане, платими по банкова сметка при
банка „Интернешънъл Асет Банк“ АД, IBAN ********, BIC ******** с титуляр адвокат
В.Н...
В исковата молба се твърди, че на 21.07.2017 год. в с. Гроздьово, обл. Варна на
бул. „Георги Димитров“ е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Фиат Дукато“, с рег. №
********, управляван от Н.А.М. при нарушение на правилата за движение по пътищата
блъснал пешеходеца Я.С.А., който пресичал пътното платно от дясно наляво и по
непредпазливост причинил смъртта му. След инцидента водачът на процесния автомобил
напуснал местопроизшествието. По случая е образувано ДП №3144/2017 год. по описа на
IV-то РУ-Варна и пр.пр. № 6734/2019 год. по описа на ВОП, като е установено, че
собственик и водач на процесното МПС е Н.М.. Производството било спряно първоначално,
защото Н.М. бил в неизвестност, впоследствие било възобновено и отново спряно, тъй като
не са събрани достатъчно доказателства относно авторството на деянието. След инцидента
1
пострадалият е откаран по спешност в МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, където му била
поставена диагноза: съчетана травма, остър субдурален хематом, без открита вътречерепна
травма; контузия на мозъка, тежка степен; мозъчен оток; състояние след краниотомия и
евакуация на хематом; фрактура на носни кости; фрактура на ребра от II-IX вдясно и X
вляво; фрактура на VI, VII вдясно; фрактура на дясна скапула; хемопневмоторакс вляво;
пневмоторакс вдясно; контузия на бял дроб; състояние след преврален дренаж вляво.
Въпреки проведенто интензивно лечение Я.А. починал на 26.07.2017 год., вследствие
причинените при ПТП тежки травматични увреждания. Конкретна причина за смъртта била
мозъчна травма, изразена с тежка контузия на мозъка, разрушаване на мозъчното вещество в
лявото голямомозъчно полукълбо и развилият се кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка.
Преди смъртта си Я.А. бил в изключително добро здравословно състояние и
съжителствал под един покрив с Й.А., която е негова съпруга и със С.С., който е негов син.
Те били в изключително близки отношения на разбирателство и обич, а синът му разчитал
на неговите съвети и подкрепа. Ищцата М.С. е дъщеря на пострадалия, с която също са били
в много близки отношения. Твърди се, че всички ищци изживяват много тежко смъртта на
Я.А. и към настоящия момент все още не могат да приемат случилото се, поради което е
справедливо да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Относно
ищецът С.С. се посочва, че е биологичен син на починалия, но не е припознат от последния
поради обективни причини. Набляга на обстоятелството, че към момента на раждането му
пред 1988 год. родителите му живеели при условията на фактическо съпружеско
съжителство, като през 1990 год. сключили граждански брак.
Посочва, че въведеният в законодателствто лимит на отговорност на застрахователите
до 5 000 лева е несправедлив и противоречи на българското и европейското
законодателства, доколкото справедливостта не може да се ограничава до определен размер,
поради което и в настоящия случай същият е неприложим. Излага се, че поради родствената
връзка с починалия, ищците попадат в кръга на лицата, които имат право на обезщетение,
като всеки от тях е претърпял неимуществени вреди, за които справедлив размер се явява
сумата от по 250 000 лева, а за Й.А. се претендира и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 320 лева, съставляващи направени разходи за погребение. Посочва, че водачът на
процесния лек автомобил Н.М. попада в кръга лица, чиято отговорност се покрива от
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица със
срок на действие от 09.06.2017 год. до 08.06.2018 год., сключена с ответното дружество, а
също така подчертава, че съгласно КЗ /чл. 477, ал. 2/ по тази застраховка са застраховани
освен собственикът на автомобила и ползвателят и държателят, а също и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението или ползването на МПС на законно
основание. В тази връзка посочва, че дори да не се установи, че Н.М. е причинил ПТП-то, то
който и да е бил водачът на автомобила, той попада в кръга лица, чиято отговорност се
покрива от застраховката. Излага, че е предявил застрахователна претенция пред ответника,
като е представил всички изискуеми и относими писмени доказателства, по която е
образувана щета и по която застрахвателят изразил становище, че липсва законно основание
за изплащане на обезщетение. Твърди, че изискването за предявяване на претнция пред
застрахователя за доброволно изплащане на обезщетението като условие за допустимост на
иска срещу него е противоконституционно и противоречи на националното и европейското
законодателство, както и на основните принципи на правото. Претендира се и законна лихва
върху всяка от сумите, считано от смъртта на починалия /26.07.2017 год./, а за
имуществените вреди от 27.07.2017 год. до окончателното изплащане, както и направените
съдебно-делводни разноски.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва така
предявените искове по основание и размер. Оспорва представения с исковата молба
Констативен протокол за ПТП по отношение на съдържанието му, като посочва, че той е
изготвен от лице, за което няма данни да е извършил оглед на местопроизшествие, както и
2
няма данни въз основа на какви документи е изготвен. Наред с това оспорва отразеното в
протокола обстоятелство, че пострадалият е бил блъснат именно от процесното МПС.
Посочва, че в него няма данни нито къде е настъпило ПТП-то, нито обстоятелствата и
причините, свързани с него, а така също и неговият механизъм, поради което и не може да
се установи по безспорен начин настъпването на уврежданията.
Оспорва механизма на процесното ПТП, че посоченото от ищеца лице е управлявало
автомобила по време на инцидента, както и настъпването на застрахователното събитие,
обективиращо отговорността на застрахователя. Оспорва наличието на валидно
застрахователно провоотношение. Оспорва вида и характера на уврежданията, както и
причинно-следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди, както
и причинно-следствената връзка между ПТП и травматичните увреждания и смъртта на
пострадалия. Оспорва и твърденията, че ищците са живели в едно домакинство с
пострадалия, както и твърденията им за особена близост.
Прави възражение за съпричиняване на вредоностния резултат. Излага, че
пострадалият е създал предпоставки за настъпването на ПТП и се е поставил в опасност,
като с поведението си е допринесъл за получените от него наранявания, тъй като е бил
силно опиянен с наличие на алкохол в кръвта 2.76 промила и се е движил по пътното платно
в нарушение на разпоредбите на ЗДвП. Посочва, че водачът на лекия автомобил не е
превишил скоростта и че фактът, че пешеходецът се е намирал на пътното платно доказва,
че той не е изпълнил задълженията си по чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. Твърди, че
водачът на автомбила не е имал техническата възможност нито да забележи намиращия се
на пътното платно пешеходец, нито да избегне удара, а самият пешходец е имал тази
възможност и е можел да предотврати инцидента. Посочва, че пострадалият е изкочил
внезапно на пътното платно, с което съществено е допринесъл за настъпването на
произшетвието.
Оспорва, че ищецът С.С. е син на починалия, а в тази връзка и че се явява
правоимащо лице за водене на иска и за получаване на обезщетение за неимуществени
вреди, като такова може да се получи само по изключение при доказана особена близост.
Прави и възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, тъй като то не е съобразено с критерия за справедливост. Посочва, че размерът на
обезщетението не може да бъде по-голям от 5 000 лева, като определен лимит на
отговорността. Излага, че позоваването на директива при спор между частноправни субекти
е недопустимо. По приложимостта на ТР №1/2016 год. излага, че то не може да урежда
заварени отношения и може да се прилага единствено за права, които са възникнали след
приемането му.
По отношение акцесрните претенции прави възражение за изтекла погасителна
давност, доколкото от началната дата, от която се претендират до датата на исковата молба
са минали повече от три години.
Оспорва и претенцията за имуществени вреди, като се посочва, че те не са в
причинно-следствена връзка с ПТП, а така също счита, че извършените разходи не са били
необходими. Твърди, че ищцата изобщо не е заплатила търсената сума, съответно не е
направила посочения разход.
В срока по чл. 372 от ГПК ищците депозират допълнителна искова молба, с която
поддържат предявените искове, наведените в исковата молба твърдения и направените
доказателствени искания, а така също оспорват направените от ответната страна възражения
и оспорвания. По възражението за местна неподсъдност на спора посочват разпоредбата на
чл. 115, ал. 2 от ГПК, уреждаща особени правила по спорове за обезщетения по КЗ. По
възражението за спиране излага, че в случая приложение следва да намери чл. 124, ал. 5 от
ГПК, която разпоредба дава възможност на гражданския съд да установява престъпни
обстоятелства в случаите, в които извършителят на престъплението не е разкрит, какъвто е и
3
настоящият. Счита, че доколкото тази разпоредба позволява съдът да разгледа отделен иск за
установяване на тези обстоятелства, то с аргумент от по-силното основание може да се
произнесе в мотивите на решението по този въпрос. Посочва, че доколкото в резултат на
процесното ПТП за ищците са настъпили вреди, които представляват покрит риск по
застрахователната полица, то и отговорността на ответното дружество следва да се ангажира
без значение дали е налице произнасяне на наказателен съд относно личността на
делинквента. Наред с това отбелязва, че личността на делинквента е ирелевантна, тъй като
за дължимостта на обезщетението е достатъчно наличието на валиден към дата на ПТП
застрахователен договор, сключен между собственика на управлявания от делинквента
автомобил и застрахователя. Излага, че доколкото не се очаква постановяването на присъда,
спорът следва да бъде решен въз основа на наличните по гражданското дело доказателства,
като вината на делинквента се предполага. По отношение редовността на исковата молба
счита, че същата е редовна, тъй като в нея са посочени всички факти и обстоятелства, които
се отнасят до настоящия спор, като подчертава че посочването на правна квалификация не е
задължителен реквизит на исковата молба. Въпреки това като такава сочи чл. 432, ал. 1, т. 2
от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД. Противопоставя се на възражението за съпричиняване, като
твърди, че вината за инцидента е единствено на водача на лекия автомобил. Поддържа
твърденията, че ищците попадат в кръга на правоимащите лица. По отношение на ищеца
С.С. излага, че дори да не се установи кръвна връзка с починалия, то те са поддържали
изключително близки бащино-синови взаимоотношения. Посочва, че възражението за
прекомерност на претендираното обезщетение също е неоснователно. Посочва, че към
настоящия момент минималните размери за обезщетения за имуществени вреди са 2 100 000
лева, а за неимуществени и имуществени – 10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица. Счита, че обезщетенията трябва да бъдат изплатени в пълния
претендиран размер без да се прилага лимит от 5 000 лева. По отношение претенцията за
имуществени вреди се излага, че Й.А. действително е направила посочените разходи, които
са в причинно следствена връзка с произшествието, довело до смъртта на Я.А.. По
акцесорната претенция посочва, че се претендира компенсаторна лихва, като тя следва да се
дължи от датата на деликта предвид обстоятелството, че делинквентът би я дължал. В тази
връзка излага, че тази законна лихва следва да се включи в дължимата от застрахователя.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
депозира допълнителен отговор на допълнителна искова молба, с който поддържа
въведените с първоначалния отговор възражения и оспорвания. Посочва, че с
неизпълнението на задължението по чл. 127, ал. 4 от ГПК ищците поставят съда в
невъзможност да постанови законосъобразен съдебен акт предвид чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
Посочва, че от представените от ищците доказателства не може да се установи механизма на
процесното ПТП.
В съдебно заседание, ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат
предявения иск и моли за неговото уважаване и присъждане на разноски.
В о.с.з., ответната страна, чрез пълномощник, оспорва иска.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са разрешени в
определение № 1215/21.09.2021 год. по чл. 140 от ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
Съобразно препис – извлечение от акт за смърт № 1391/27.07.2017 г., Я.С.А. е
починал на 26.07.2017 год., като видно от представеното по делото удостоверение за
4
наследници, ищците Й. П. АТ. и М. ЯС. СТ. са съответно съпруга и дъщеря на починалия.
Представено е и удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на ищеца С.Й. С., от
което е видно, че ищцата Й. е негава майка, а сестрата М. – негова едноутробна сестра.
Представени са и удостоверения за промени на настоящ адрес на ищцата Й. и ищеца С., от
които се установява, че същите от 11.08.1997 год. са били регистрирани на един и същ адрес
– първоначално област Бургас, Сунгуларе, с.Подвис, ул.Лиляна Димитрова 3, а впоследствие
– област Варна, Долни Чифлик, село Гроздьово – от 26.05.2006 год. ищецът С. и от
23.01.2003 год. – ищцата Й..
Не е спорно по делото, а и се установява от представената преписка по ДП №
3144/2017 год. по описа на IV РПУ, че на 21.07.2017г. около 01:19ч. в с. Гроздьово, по бул.
Г. Димитров, до номер 7 при управление на МПС и при нарушение на правилата за
движение, по непредпазливост е причинена смъртта на пешеходеца Я.С.И., като поради
неразкриване на извършителя на престъплението, същото е спряно с постановление за
спиране на наказателното производство. Приобщен по делото е констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 1816 от 21.07.2017г. около 01:19ч. в с. Гроздьово, по бул. Г.
Димитров, до номер 7, съставен от СВ. Р. М.. В същия като участник 1 е посочено ППС с
рег. номер ********, марка „Фиат“, модел „Дукато“, собственост на Н.А.М., а за водач на
ППС е посочено, че е неустановен.
Прието е за безспорно в настоящото производство обстоятелството, че за л.а.„Фиат
Дукато“ с рег. № ******** е действала застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД в периода от 09.06.2017 г. до 08.06.2018г.
От представената фактура № **********/27.07.2017 год. и касов бон към нея се
установява, че ищцата Й.А. е заплатила сумата от 320 лева. За погребение.
От представеното по делото заявление вх.№ 1178/16.03.2020 год. ие видно, че ищците
са претендирали от ответното дружество заплащане на застрахователно обезщетение в
размер на по 250 000 лева и сумата от 320 лбева за ищцата Й., по което е образувана щета №
1177-1178/16.03.2020 год.и е постановен отказ.
Спори се по делото относно наличието на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника, механизма на ПТП и причините, респективно обстоятелствата
за получаване на травмите, като се навежда, в условията на евентуалност, твърдение за
съпричиняване на вредата от страна на пострадалия предвид движението му по пътното
платно и под влияние на алкохол. Доколкото елементите от фактическия състав на деликта
не са установени с влязла в сила присъда, то в разглеждания случай ищецът при условията
на пълно и главно доказване следва да установи наличието на противоправно поведение от
страна на застрахования водач, причинната връзка между това поведение и настъпилия
резултат и причинените неимуществени вреди.
За доказване на механизъма на произшествието и причинната връзка между ПТП и
настъпилата смърт, проведени в настоящото производство са съдебно-медицинска
експертиза, автотехническа експертиза и повторна такава, както и тройна такава.
От заключението на вещото лице – медик се установява, че резултатите от
проведените спрямо пострадалия клинични, образни и морфологични изследвания обощават
диагноза на съчетана травма, изразяваща се в наранявания н отделни анатомични области –
закрита мозъчна травма, лицева травма, гръдна травма и травма на крайниците, като
причина за смъртта се приема тежката мозъчна-травма. Същата се изразява в контузия на
мозъка, разрушаване на мозъчното вещество в лявото голяма-мозъчно полукълбо и
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка с допълнителен утежняващ момент – гръдна
травма, изразяваща се в двустранни фрактури на ребра, фрактура на тръбначния стълб,
разкъсване на белия дроб, нагнетяване на кръв и въздух в лявата плеврална кухина.
Последната, излага вещото лице, би могла самостоятелно да обуслови летален изход без
5
оказаната лекарска помощ. Заключава се, чe пораoи изложеното смъртта се явява пряка
последица от съчетаната травма, получена при инцидента от 21.07.2017 год. Вещото лице
сочи, че установената в концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия по време на
инцидента е 2.76 %, което количество е в границите на тежка степен на алкохолно
опиянение, което несъмнено се отразява върху активните движения и походката, която
обичайно е с по-бавен темп и с лъкатушеща траектория. Въпреки горното, естеството на
травмите като получени в динамика и като резултат на силни директни удари с
допълнителна инерционна сила, сочат, че те няма как да се получат при самостоятелно
падане /от собствен ръст/ и/или блъскане в околни повърхности и предмети. За този си
извод вещото лице изхожда и от особено показателната травма на гръбнака и гръдния
кош,където е установено специфично разгъващо счупване на гръбначния стълб, вгъване на
няколко поредни ребрени дъги навътре и контузионните зони в прикрепващия апарат на
белите дробове – израз на общото сътресение на тялото при приложена голяма кинетична
енергия, което определя увреждането като високоенергийна травма, характерна именно за
пътните увреждания.
В проведеното на 21.12.2021 год. открито съдебно заседание, вещото лице Г.
разяснява, че от медицинска гледна точка е изключено уврежданията на пострадалия да е
възможно да са се получили от удар в спряло ПТП, тъй като тежестта на уврежданията
показват голяма кинетична енергия, която няма как да се постигне от спъване и ускорение на
самото тяло, като характеристиката на тези увреждания, особено разместването на
фрактурите на ребрата и гръбначния стълб, както и кръвонасяданията в прикрепващия
апарат на вътрешните органи, не съответстват на получаването им и при побой, тоест на
такива отделни нанесени удари с юмруци или ограничени предмети.
Вещото лице М. по първоначалната АЕ установява, че към момента на ПТП пътното
платно е било съставено от две асфалтирани пътни ленти, разделени една от друга с
прекъсната бяла линия. Излага, че в ляво пътното платно е граничело с тротоарна площ,
изпълнена с циментови плочи, а в дясно – затревен банкет като след тротоарните площи са
следвали оградите на имотите. Вещото лице излага също така, че липсват пътни знаци за
ограничение на скоростта на мястото на инцидента, което означава, че е действало
ограничение за движение на МПС в населено място с максимална скорост от 50 км/ч.
Движението на пешеходци също не е било регулирано посредством пътни знаци, като
пешеходна пътека за пресичане на пътното платно е имало на кръстовището на ул.“Ивайло“
и ул.“Георги Димитров“ с ограничение на скоростта до 30 км/ч, на около 150 м. по права
линия от процесния адрес. Вещото лице сочи, че с оглед установените деформации по
предна дясна част на автомобила, пешеходецът се е намирал в дясната част на заеманата от
автомобила пътна лента, а ударът е настъпил в предна дясна част на автомобила като е
засегнал предна броня дясна част и основа метална отместена до металния десен рог, преден
десен фар, преден десен калник, деформиран отпред назад и в страни на дясно от десен
страничен габарит на автомобила, предно панорамно стъкло дясна част от долна до средна
част по височина на стъклото с деформиране на дясно перо на стъклочистачка в дясна
крайна част, дясно огледало за задно виждане отделено от стойката спрямо предна дясна
врата, което сочи, че движещата сила на удара е била скоростта на автомобила. Вещото лице
счита, че към момента на удара пешеходецът се е намирал в ширината на заеманата от
автомобила пътна лента, в дясната част, а автомобилът – в движение по пътното платно към
момента на удара, след което е изменена траекторията на автомобила в ляво по посоката си
на движение, която вещото лице приема да е обратна на посочената в огледния протокол.
Излага, че пешеходецът е имал възможност да възприеме автомобила, ако е слизал от
тротоара, но ако се е движил по пътното платно и автомобилът го е застигнал в гръб, не е
имал възможност да възприеме автомобила. Вещото лице заключава, че техническа
възможност да избегне удара е имал водача на автомобила поради това, че същият се движи
с предна част на автомобила към точката на ПТП, при което движение и осветеност на
6
фаровете до 70 м. е позволявало на водача да възприеме обстановката и да реагира аварийно
на разстояние преди точката на ПТП.
Вещото лице по повторната АЕ Д. установява следния механизъм на ПТП: в тъмната
част на денонощието на 20/21.07.2017 год. на бул. „Георги Димитров“ в с.Гроздьово, област
Варна се е намирал пешеходецът Я.А., в алкохолно опиянение от около 2.76 промила, с лява
страна в посока на огледа, където е бил застигнат от автомобил „ФИАТ ДУКАТО“, който се
е движил на разстояние около 1.0 м. от левия тротоар; водачът на автомобила не е успял да
реагира своевременно и настъпва сблъсък между предна дясна част на автомобила и
намиращия се на пътното платно пешеходец, като след удара водачът на автомобила
отклонява същия на свое ляво, което води до отхвърляне на тялото на пешеходецът напред и
надясно по посока на движение на автомобила. Вещото лице сочи като причина за
настъпване на инцидента от техническа гледна точка за процесното МПС отсъствието на
техническа възможност на водача да възприеме пешеходецът на пътното платно като
опасност и спиране на автомобила/или заобикаляне на пешеходеца, като скоростта на
автомобила е била приблизително 54.62 км/ч. над разрешената за движение в населеното
място, а от гледна точка на пешеходецът – придвижването му на пътното платно и под
въздействие на алкохолно влияние и неосъществен контрол визуално за посоката на идване
на процесния автомобил. Сочи, че към момента на съприкосновението пешеходецът е бил на
пътното платно, но няма данни за движението му преди това.
Поради оспорване и на повторната експертиза, проведена по делото е тройна САЕ.По
същата вещите лица възприемат следния механизъм на ПТП: ПТП е станало на 21.07.2017
год. около 01.00 ч. през нощта в с.Гроздево, на бул.Г.Димитров, в участъка между
пресечките ул.Баба Тонка и ул.Крали Марко, като посоката на МПС е била към Д.Чифлик,
което се определя от следите на удара, намерени по него и положението, в което е намерен
пострадалият пешеходец; пешеходецът се е намирал на пътното платно и е бил обърнат с
лява страна към приближаващия автомобил като е пресичал отдясно – наляво или е вървял
по пътя и в момента преди удара се е обърнал, за да погледне към идващото МПС; ударът на
МПС е бил фронтален екцентричен кос, с крайна дясна част на предницата, а за
пешеходецът ударите са получени отляво-надясно, в право положение на тялото.
Вещите лица излагат, че улицата е с две ленти по 4.5 м., разделени с прекъсната
линия, като няма друга пътна маркировка или знаци, което сочи, че скоростта е 50 км/ч.
Излагат също така, че в дясната страна има бордюр и тротоар, покрит частично с пораснала
трева, а в лявата страна – бордюр и тревна площ, стигаща до оградите. Поради
обстоятелството, че пешеходецът се е връщал от сватба, прибирайки се към дома на
ул.Крали Марко, вещите лица излагат, че не е било необходимо да се пресича главната
улица, а той е следвало да върви или по тротоара, или по платното. Поради обстоятелството
също така, че около мястото на ПТП тротоарът е запречен от клони на дърво вещите лица
приемат, че пешеходецът е вървял по платното. В проведеното на 05.04.2022 год. съдебно
заседание, вещите лица разясняват, че няма данни дали преди ударът пешеходецът е
предприел пресичане или е предприел някакви други действия, а единственото сигурно
нещо е, че е бил на платното.
От техническа гледна точка и пешеходецът е можел да забележи своевременно
идващото зад гърба му МПС, ако би упражнил необходимия контрол и внимание, и водачът
на МПС е могъл да забележи своевременно пешеходеца и да намали или спре, което не е
сторено. Излагат, че получените травми съответстват на намерените по МПС щети и
отговарят да са получени при силен удар, като около и след момента на МПС водачът
предприема спиране. В дадените обяснения в открито съдебно заседание излагат, че от
данните по делото не може да се съди, че пешеходецът да е бил в опасната зона от около 40
метра, поради което водачът на МПС е могъл да го забележи и да предприеме спиране.
Досежно механизмът на ПТП, по искане на ответната страна е разпитан свидетелят
7
М. Р. СТ., чиито показания обаче не се обсъждат предвид липсата на спомени за инцидента.
За установяване на понесените от ищеца болки, страдания и неблагоприятни
психически изживявания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката Анка Асенова А. и свидетелката Анка Миткова Боянова. Свидетелката А.
познава семейството от 8 години като споделя, че са били много хубаво семейство – Ясен си
гледал децата, ходил на работа. След смъртта на Ясен, Й. била самотна и празници за нея
нямало; децата й били при нея, всеки ден ходили на гробищата. Че са би добро семейство
свидетелства и свидетелката Боянова, която е познавала Ясен от преди 34-35 години. Излага,
че той се е грижил за семейството си и след инцидента те са били в много тежко състояние,
в каквото са и до момента. Разказва, че вече не празнуват празници, рождени дни, Нова
година, а синът му взема една била и отива при баща си на гробищата, да му споделя.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по настоящото дело доказване
на активната му легитимация, фактът и механизмът на настъпилото ПТП, причинено от
неидентифицирано МПС, настъпването на неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от събитието, както и размерът на последните. И доколкото, в
настоящото производство, елементите от фактическия състав на деликта не са установени с
влязла в сила присъда, подлежат на установяване всички елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност- наличието на вредоносно деяние, неговата противоправност,
причинната връзка между деянието и вредата. При непозволено увреждане е въведена
оборима презумция вината на деликвента, на осн чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът е предприел опровергаване както наличието на предпоставките за
ангажиране на отговорността му оспорвайки сочения механизъм на ПТП, а в евентуалност е
навел възражение за съпричиняване на вредата от пострадалия с твърдението, че сам се е
поставил в опасност, движейки се по пътното платно под влияние на алкохол.
Противоправно е онова деяние, което нарушава публичнопозитивната забрана да не
се вреди другиму. Отговорността за непозволено увреждане се носи при нарушение на
общото правило да не се вреди другиму, но така също и при нарушение на конкретна правна
норма.
Установява се от заключението на САТЕ и събраните писмени доказателства, че
произшествието е настъпило на 21.07.2017 год. около 01.00 ч. през нощта; пешеходецът се е
намирал на пътното платно и е бил обърнат с лява страна към приближаващия автомобил
като в момента преди удара се е обърнал, за да погледне към идващото МПС; ударът на
МПС е бил фронтален екцентричен кос, с крайна дясна част на предницата, а за
пешеходецът ударите са получени отляво-надясно, в право положение на тялото.
Правилата за движение регламентират задължителни указания към участниците в
пътното движение, които следва да бъдат спазвани за осигуряване безопасността на
движението. Така, съгласно чл.20, ал.2 ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
8
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.
С оглед заключението на вещите лица – автоексперти, че водачът на МПС е имал
техническа възможност да избегне удара поради това, че същият се движи с предна част на
автомобила към точката на ПТП, при което движение и осветеност на фаровете е
позволявало на водача да възприеме обстановката и да реагира аварийно на разстояние
преди точката на ПТП, съдът намира, че са налице основания да се приеме, че водачът на
неидентифицираното МПС от обективна страна е нарушил законов запрет и субективно е
могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на последиците.
Доказателства за противното - за невиновно поведение на водача на автомобила и
оттам - за липсата на обективния критерий "да е бил длъжен да предвиди настъпването на
общественоопасните последици" и/или на субективния критерий "да е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици“, не са ангажирани по делото.
При тези данни презумпцията за виновно поведение, установена в нормата на чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, не е оборена. Неизвестността на делинквета - водач на идентифицираното МПС е
иррелевантна за ангажиране отговорността на ответника, тъй като съгласно чл.477, ал.2 КЗ,
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани
са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на
законно основание. И доколкото се достига до категоричния извод, че леталният изход за
пострадалия Я.А. е настъпил след съприкосновение с л.а.„Фиат Дукато“ с рег. № ********,
собственост към момента на ПТП на Н.А.М., е налице отговорност по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" по сключения застрахователен договор.
С оглед да гореизложеното, съдът приема за доказан правопораждащия фактически
състав на деликтната отговорност, в резултат на който за ответника възниква задължение за
обезщетяване отговорността за вреди. Установена по делото, с оглед събраните експертизи,
е и причинната връзка между настъпилия смъртен резултат и настъпилото
пътнотранспортно произшествие.
За определяне размера на вредите, в която насока ответникът е направил възражения
за прекомерност на претендираното обезщетение и за редуцирането му от съда поради
наличие на обстоятелства на съпричиняване, подлежи на изследване степента на
причиняване на резултата от поведението и на други участници в ПТП /вкл. самия
пострадал/.
Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното
от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и
9
непосредствена причина за произлезлите вреди /решение № 169/28.02.2012 год. на ВКС, ІІ
т.о. по т.д. № 762/2010 год./.
Съпричиняването на вредите изисква обща връзка на каузалност като за настъпването
им са налице две причини – едната създадена от поведението на деликвента и другата – от
това на увредения. Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г.,
ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК и съставляващи задължителна за
съдилищата съдебна практика - Решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II
т. о., решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение № 154/31.10.2011 г. по т. д.
№ 977/2010 г. на ВКС, II т. о, разрешение нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, визира случаите,
когато вредоносният резултат е в причинна връзка, както с виновните действия на този,
който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на самия увреден.
В конкретния случай, релевираното от ответника възражение е свързано с
поведението на пострадалия по време на настъпване на ПТП с оглед установената
концентрация на алкохол в кръвта му и намирането му на пътното платно. От
доказателствата се установява, че към момента на настъпване на произшествието
действително пострадалият се е намирал на платното за движение като установената в
кръвта му концентрация на алкохол е 2.7 промила. Заключенията по изготвените експертизи
сочат, пешеходецът би имал възможност да възприеме автомобила, ако е слизал от тротоара,
но не и ако се е движил по пътното платно и автомобилът го е застигнал в гръб. Липсват
данни за внезапното му излизане на пътното платно, а фактът на употреба на алкохол сам по
себе си не обуславя съпричиняване. Обратното, водачът на МПС е бил длъжен да възприеме
пешеходецът като препятствие на пътното платно, да намали скоростта и да предприеме
съответна маневра или да спре, за да избегне съприкосновението с него. Липсват
доказателства пострадалият да е предприел действия, с които да е допринесъл по никакъв
начин за настъпване на вредоносния резултат, за да се приеме наличието на съпричиняване.
В заключение, съдът намира, че не се налага редуциране на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, определено от съда по реда на чл. 52 ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.
290 ГПК, понятието "справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД досежно
определяне на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на
болките и страданията, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия;
загрозявания и др., дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно
10
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
По отношение иска на С.Й. С.: В исковата молба се твърди, че ищецът С.С. е
биологичен син на починалия, като с отговора на исковата молба ответникът оспорва това
обстоятелство, респективно че се явява правоимащо лице за водене на иска и за получаване
на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът приема, че ищецът С. е активно материално
правно легитимиран да претендира обезщетение, разрешението на който въпрос е
обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. С решението по
него общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.
на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди. Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в
постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на
обезщетение имат само най-близките на починалия.
В конкретния случай, събраните по делото писмени и гласни доказателства обуславят
извода на съда, че отношенията между ищеца С.С. и пострадалият са идентични по
съдържание с тези между баща и син. И девте разпитани свидетелки говорят за децата на
пострадалия, за полаганите взаимно грижи, като свидетелката Боянова свидетелства как
„момчето, синът му, взема една бира и отива при баща си на гробищата да споделя с баща
си“. Налага се извод за оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие.
Поради изложеното и при съобразяване обществено - икономическите условия в
страната към момента на проявление на вредите, както и правилото по чл. 52 ЗЗД за
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди „по справедливост“ съдът
намира, че претърпените от ищците неимуществени вреди следва да се компенсират със
сумата от по 130 000 лева. С посочената сума съдът намира, че се постига справедлив баланс
между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от
обезвреда, респективно: за спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. За разликата до
пълния предявен размер от 250 000 лева исковете са неоснователни.
Съгласно чл. 497 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-
11
ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1, освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Видно от представените по делото доказателства, заявление за изаплащане на
застрахователно обезщетение е подадено на 16.03.2020 год., като с писмо изх.№ П
00303/17.03.2020 год. застрахователят е поискал представянето на протокол от оглед на
местопроизшествието, автотехническа експретиза, съдебно-медецинска експертиза и
обвинителен акт и присъда, а впоследствие с писмо изх.№ П00732/27.07.2020 год. и
обвинителен акт, влязла в сила присъда, справки за адресна регистрация и акт за раждане на
ищеца С.. С допълнително заявление вх.№ 3010/14.08.2020 год. ищците са представили
постанововления за спиране на наказателното производство, като в предходни заявление са
изяснили, че ищеца С.С. не е припознат от починалия поради което и не могат да представят
акт за раждане. С последващи две писма застрахователят отново е изискал посочените
документи, а с писмо изх.№ П 00883/21.09.2020 год., поради непредставянето им, е закрил
преписката.
Действително, влязла в сила присъда срещу делинквента би имала отношение към
основанието на претенцията, но разпоредбата на чл. 497, вр. с чл. 106, ал. 3 КЗ следва да се
разбира като обективно съществуващи доказателства към момента на предявяване на
претенцията и задължителни за произнасянето на ГФ по същата. Към 27.07.2020 год. (когато
са били дадени указанията за представяне на допълнителни документи) наказателно
производство е било спряно, за което са представени доказателства. Страната не би могла да
бъде отговорна за непредставяне на доказателства, които нито съществуват към момента на
отправеното искане, нито е бъдещо и сигурно събитие възникването на такова
доказателство. Ако застрахователят има основателни съмнения относно наличието на
деликт, същият има правото да откаже застрахователно обезщетение и да пренесе спора за
дължимост на застрахователното обезщетение пред гражданския съд, който от своя страна
ще съобрази преюдициалния характер на наказателно производство (чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК).
Затова наличието на наказателна присъда срещу застрахования делинквент не е
задължително условие за изплащане на застрахователно обезщетение, респ. изискването на
автотехническа експертиза, изготвена в хода на спряното производство не е обосновано и не
може да постави увредения в забава спрямо застрахователя. В подкрепа на този извод са и
разпоредби на чл. 106, ал. 5 и чл. 496, ал. 3 от КЗ относно забраната за изискване на
доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди, както
и относно задължението на застрахователя да се произнесе по основателността на
претенцията за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил
представен някой от посочените документи.
Законната лихва върху присъденото обезщетение следва да се присъди с изтичането
на 15 работни дни от допълнителното заявление вх.№ 3010/14.08.2020 год., доколкото със
същата са представени всички налични доказателства. Поради изложеното и с оглед датата
на сезиране на ответника законна лихва върху присъденото обезщетение се следва считано
от 05.09.2020 год. до окончателното изплащане на обезщетението, а за периода от 21.07.2017
год. – 04.09.2020 год. претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.
Съдът намира за основателен и иска за имуществени вреди, предявен от Й. П. АТ.
имуществени вреди за заплащане на сумата от 320 лева на ищцата Й.А., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие направени разходи за
погребение, които са установени с писмени доказателства – разходни документи /фактури,
касови бележки и др./. Въпреки липсата на поставени на СМЕ въпроси, няма съмнение от
описаното във фактурите основание, че тези плащания са извършвани във връзка с
12
погребението, като същите следва да се присъдят ведно със законата лихва от датата, на
която е сторен съответния разход, а именно: 27.07.2017 год.
По разноските:
Ищците са претендирали присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
адвоката по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА в минимален размер съобразно Наредбата. Съгласно
трайната съдебна практика не е необходимо доказване от адвоката или от страната
основанието за оказване на безплатна адвокатска помощ, но следва да бъде представено
доказателство за предоставянето й /в този смисъл, Определение №708/05.11.2015г. на ВКС
по ч.гр.д. №4891/2015г., IV г.о./. Доказателства за наличие на договорни отношения между
страните по предоставяне на безплатна правна помощ /договор за правна защита и
съдействие/ не са представени нито с исковата молба, нито последващо, поради което и
разноски не следва да се присъждат.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за дължима държавна
такса по исковете за неимуществени и имуществени вреди в общ размер на размер на 15 650
лева и авансирани от бюджета на съда разноски по експертизи в размер на 400 лева, като
същите следва да бъдат присъдени в полза на съда в общ размер на 15 710 лева, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, пл.Позитано № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Й. П. АТ., ЕГН:
**********, С.Й. С., ЕГН: ********** – двамата от с.Гроздьово, община Долни Чифлик,
област Варна, ул.“Крали Марко“ № 3 и М. ЯС. СТ., ЕГН: **********от с.Дъбравино,
община Аврен, област Варна, ул.“Теменуга“ № 36, сумата от по 130 000 лева, на всеки един
от ищците, съставляваща обезщетение за нанесените им неимуществени вреди, вследствие
смъртта на пешеходеца Я.С.А. /съпруг на първата ищца и баща на другите двама/, настъпил
от причинено на 21.07.2017 год. ПТП в с. Гроздьово, област Варна, с участието на лек
автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № ********, застрахован по риска „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, ведно със законна лихва върху
сумите от 05.09.2020 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. с
чл. 86 от ЗЗД, платими по банкова сметка при банка „Интернешънъл Асет Банк“ АД, IBAN
********, BIC ******** с титуляр адвокат В.Н., като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата от
присъдените по 130 000 лева до претендираните по 250 000 лева за всеки ищеца и за
обезщетение за забава за периода от 21.07.2017 год. – 04.09.2020 год., като неоснователeн.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, пл.Позитано № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Й. П. АТ., ЕГН:
**********, с.Гроздьово, община Долни Чифлик, област Варна, ул.“Крали Марко“ № 3,
сумата от 320 лева на ищцата Й.А., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, вследствие направени разходи за погребение, ведно със законна лихва
върху нея, считано от 27.07.2017 год. до окончателното й изплащане, платима по банкова
сметка при банка „Интернешънъл Асет Банк“ АД, IBAN ********, BIC ******** с титуляр
адвокат В.Н...
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, пл.Позитано № 5 да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА, сумата от 15 650 лева,
представляваща държавна такса по уважената част от исковете и сумата от 400 лева,
13
авансирани от бюджета експертизи, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал.5 ГПК.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14