МОТИВИ към Присъда №
83 от 08.11.2016 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. №
1243 по описа за 2016 година.
Районна прокуратура – Хасково е внесла
срещу подсъдимия Н.И.И. *** обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение
за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1,
вр. чл.28, ал.1 от Наказателния кодекс за това, че в периода от 04.06.2016 г. до
22.06.2016 г. в град Хасково, при условията на продължавано престъпление и повторност
отнел чужди движими вещи, а именно: 2 бр. комплект хилки за федербал дървени, 2
бр. комплект хилки за федербал метални, 4 бр. пластмасови пушки-играчка, 2 бр. пластмасови
касетки, 100 бр. захарни десерти със сусам, 80 бр. захарни десерти с фъстъци,
20 бр. парчета локум, 8 бр. захарни десерти с орехи, 10 бр. опаковки със сусамени
парчета, 123 бр. локумени хапки с кокос, тежащи общо 3 кг., 26 бр. захарни десерти
във форма на петли и 1 бр. метална кулинарна щипка, всички вещи на обща стойност
199.60 лева, от владението на Е.Х.А. ***, без негово съгласие с намерението противозаконно
да ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай.
В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения,
поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода
на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин по отношение
на подсъдимия, както от направените самопризнания, така и поради факта, че
същите се подкрепяли изцяло от събраните на досъдебното производство
доказателства. По отношение вида и размера на наказанието, представителят на държавното
обвинение предлага на подсъдимия Н.И.И. да бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода”, за срок от 6 месеца. Счита, че това наказание следвало да бъде изтърпяно
ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален „строг”
режим на изтърпяване, като прави обстоен анализ на степента на обществената
опасност на деянието и дееца и акцентира на съдебното му минало, както и
процесуалното му поведение в подкрепа на изложените доводи за приложение на
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Във връзка с последния факт счита, че
били налице предпоставките по чл. 25, вр. чл. 23 от НК за определяне на едно общо
наказание измежду наложените му по НОХД № 648/2014 г. по описа на Районен съд –
Хасково и НОХД № 1209/2014 г. по описа на Районен съд – Хасково, а именно по – тежкото
от тях - „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на основание чл. 68, ал.1
от НК, същият следвало да изтърпи, доколкото то било отложеното по реда на чл.
66, ал. 1 НК, а процесното деяние било извършено в изпитателния срок.
Защитникът на подс. Н.И.И. *** – адв. Л. Н.
*** пледира, с оглед процесуалния ред, по който протича производството по
делото в съдебна фаза, продиктувано от процесуалното поведение на подзащитният
му, счита, че фактическата обстановка и авторството деянието били недвусмислено
установени. Счита, че следвало да бъде отчетено оказаното съдействие от страна
на неговия подзащитен в хода на разследването и в съдебна фаза и подлага на
анализ поведението на пострадалото лице, без по същество да оправдава
извършената кражба. Предлага по отношение на подзащитния му да бъде наложено
наказание след като съдът прояви разбиране и снизходителност.
Подсъдимият Н.И.И. *** разбира обвинението
и се признава за виновен по него, след като преди това в рамките на допуснатото
предварително изслушване заявява, че признава изцяло очертаните в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактически положения – основание за провеждане на съдебното следствие по реда на
Глава 27 от НПК в хипотезата по чл. 371, т. 2 от НПК. При упражняване правото си
на лична защита се придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му
възможност за последна дума изразява съжаление за стореното .
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Н.И.И., роден на *** ***,
живущ ***.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 558, издадена от Районен съд – Хасково на 23.06.2016 г. същият,
към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт е осъждан два
пъти – първият път с определение, с което е одобрено от Районен съд – Хасково Споразумение
№ 79 от 01.07.2014 г. по нохд № 648/2014 г. година по описа на същия съд, за деяние,
извършено в периода 15.10.2013 г. – 18.11.2013 г., като на основание чл.195,
ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изпълнение
на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години и с Определение
№ 8, с което на 21.01.2015 г. е одобрено
от РС - Хасково по нохд № 1209/2014 г.
споразумение за деяние, извършено на 29.04.2014 г. в град Хасково, с което на основание
чл.195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр.
чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок
от 3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен
срок от 3 години. От представените на досъдебното производство характеристични данни
се установява, че подсъдимият Н.И.И. *** е известен с прякор „Н.“ и има
регистрирани криминални прояви. Същият се движи в среди на криминално проявени лица
и има склонност към употребата на наркотични и упойващи вещества.
Установено в хода на разследването е,
че Е.Х.А. ***, разпитан в хода на досъдебното производство в качеството на
свидетел се занимавал с търговия на захарни изделия и детски играчки, които продавал
на сергия из панаирите в различни градове на страната. Нямал фирма, като тази дейност
извършвал с помощта на жената, с която живеел на семейни начала. За целта използвал
микробус марка „Форд Транзит“ /червен на цвят/, с рег. № *******, собственост на
брат му Н. Х.А., управляван от него с нотариално заверено пълномощно издадено му
от последния.
На 03.06.2016 г., в около 23.00 часа,
свид. Е.А. се прибрал в дома си с управлявания от него микробус марка „Форд Транзит“,
с рег. № *****, като паркирал автомобила пред къщата си в гр.Хасково. Затворил вратите
на микробуса, но не ги заключил. В товарния отсек на автомобила му имало детски
играчки.
Сутринта на 04.06.2016 г., подсъдимият
Н.И.И. минавал покрай микробуса и забелязал, че шофьорската врата на същия не
била заключена. Решил да проникне в него, за да види дали няма някакви вещи, които
да отнеме и да продаде. Огледал се, и след като не видял хора в близост, влязъл
в микробуса. Вътре видял найлонова торба с детски играчки, която взел, затворил
вратата на микробуса и се отдалечил от него. В движение видял, че е отнел 4 бр.
комплекта хилки за федербал /два комплекта дървени и два метални/ и 4 бр. пластмасови
пушки-играчки /две пушки в малък размер и две в голям/. Решил да продаде отнетите
играчки на собственици на магазин в кв."Република“ в гр.Хасково, които били
семейство и познавал. След като отишъл до магазина, около 10.00 часа, в него била
само свидетелят А. Д. М. от град Хасково, на която подсъдимият показал играчките,
отнети от него и й заявил, че били негови и били донесени от майка му от Република
Турция. Поискал сумата от 7 лева за всичките вещи, но в крайна сметка се разбрали
за сумата от 5 лева, които свид. М. му дала. След това подсъдимият похарчил парите
за лични нужди.
След извършените оперативно-издирвателни
мероприятия и процесуално-следствени действия и разкриване на извършителя на деянието,
свидетелят А. Д. М. с Протокол за доброволно предаване от 23.06.2016 г. предала
на органите на полицията, част от отнетите от подс. Н.И. вещи, а именно 2 бр. комплекта
хилки за федербал /един комплект дървени и един метални/ и 1 бр. пластмасова пушка
- играчка /голям размер/, като другите инкриминирани вещи продала в магазина. Предадените
от свид. А. М. вещи били върнати с протокол за връщане на вещи на собственика им
още на етапа на извършваната предварителна проверка.
Според заключението на вещото лице по
назначената по делото оценъчна експертиза стойността на 4 бр. комплекта хилки за
федербал /два комплекта дървени и два метални/ и 4 бр. пластмасови пушки-играчки
/две пушки в малък размер и две в голям/, към момента на извършване на деянието
се равнява общо на сумата от 28.60 лева.
На 20.06.2016 г., в около 12.00 часа,
свид. Е.А. се прибрал в дома си с управлявания от него микробус марка „Форд Транзит“,
с рег. № *******, и паркирал отново автомобила пред къщата си в град Хасково. Затворил
вратите на микробуса, но не ги заключил. В товарния отсек на автомобила му имало
захарни изделия.
Следобед на 20.06.2016 г., подсъдимият
Н.И.И. минавал покрай микробуса и тъй като от предишната кражба знаел, че шофьорската
врата на същия е незаключена, решил отново да проникне в него, за да види дали няма
някакви вещи, които да отнеме и да продаде. Огледал се, и след като не видял хора
около него, влязъл в микробуса. Вътре видял две пластмасови касетки пълни с захарни
изделия, които взел, затворил вратата на микробуса и се отдалечил от него. В движение
видял, че е отнел 100 бр. захарни десерти със сусам, 80 бр. захарни десерти с фъстъци,
20 бр. парчета локум, 8 бр. захарни десерти с орехи и 10 бр. опаковки със сусамени
парчета. Решил да продаде отнетите захарни изделия отново на собствениците на магазина
в кв. „Република“ в гр.Хасково, на които продал предишните инкриминирани вещи от
първата кражба. След като отишъл до магазина, в него била отново само свидетелят
А. Д. М. от град Хасково. Показал й захарните изделия, които отнел, като заявил
отново, че са негови и били донесени от майка му от Република Турция. Поискал сумата
от 30 лева за всичките вещи, но в крайна сметка се разбрали за сумата от 20 лева,
които свид. Албена Михайлова му дала, а подсъдимият впоследствие похарчил парите
за лични нужди.
След извършените оперативно-издирвателни
мероприятия и процесуално-следствени действия и разкриване на извършителя на деянието,
свидетелят А. Д. М. с Протокол за доброволно предаване от 23.06.2016г. предала на
органите на полицията, част от отнетите от подс. Н.И. вещи, а именно 70 бр. захарни
десерти със сусам, 45 бр. захарни десерти с фъстъци, 16 бр. парчета локум, 4 бр.
захарни десерти с орехи и 5 бр. опаковки със сусамени парчета, като другите инкриминирани
вещи продала в магазина. Предадените от св.М. вещи били върнати с протокол за връщане
на вещи на собственика им още на предварителна проверка.
От заключението на вещото лице по назначената
по делото оценъчна експертиза се установява, че стойността на 2 бр. пластмасови
касетки, 100 бр. захарни десерти със сусам, 80 бр. захарни десерти с фъстъци,
20 бр. парчета локум, 8 бр. захарни десерти с орехи и 10 бр. опаковки със сусамени
парчета, към момента на извършване на деянието възлиза на сумата общо в размер
на 126 лева.
На 22.06.2016 г. в около 18.00 часа, свид.
Е.А. се прибрал в дома си с управлявания от него микробус марка „Форд Транзит“,
с рег. № *******, и паркирал отново автомобила пред къщата си в град Хасково. Затворил
вратите на микробуса, но не ги заключил. В товарния отсек на автомобила му имало
захарни изделия.
В около 22.00 часа на 22.06.2016г., подсъдимия
Н.И.И. минавал покрай микробуса и тъй като от предишните две кражби знаел, че шофьорската
врата на същия е незаключена, решил отново да проникне в него, за да види дали няма
някакви вещи, които да отнеме и да продаде. Огледал се, и след като не видял хора
около него, влязъл в микробуса. Вътре видял хартиени малки кашони със захарни изделия,
които взел, затворил вратата на микробуса и се отдалечил от него. В движение видял,
че е отнел 123 бр. локумени хапки с кокос, тежащи общо 3 кг.; 26 бр. захарни десерти
с форма на петли и 1 бр. метална кулинарна щипка. Решил да продаде отнетите захарни
изделия отново на собствениците на магазина в кв. „Република“ в град Хасково, на
които продал предишните инкриминирани вещи от другите две кражби. След като отишъл
до магазина около 22.30 часа, в него били свидетелят А. Д. М. от град Х и мъжа,
с който съжителствала на семейни начала, а именно свидетелят Ю. С. К. Подсъдимият
им показал захарните изделия, които отнел, като им заявил отново, че са негови,
били донесени от майка му от Република Турция и поискал сумата от 12 лева за всичките
вещи. На свидетеля К. не му харесал локума, тъй като бил стар и засъхнал, поради
което отказал да го вземе, като взел само захарните петлета за сумата от 5 лева,
които свид. М. дала на подс. И.. Последният отново похарчил парите за лични нужди,
а кутиите с локум заедно с щипката, обв.И. укрил в храсти в близост до магазина.
След извършените оперативно-издирвателни
мероприятия и процесуално-следствени действия и разкриване на извършителя на деянието,
свидетелят Ю. С. К. с Протокол за доброволно предаване от 23.06.2016г. предал на
органите на полицията, продадените му от обв.И. вещи, а именно 26 бр. захарни десерти
във форма на петли. От своя страна, подс. И. с Протокол за доброволно предаване
от 23.06.2016г. предал на органите на полицията отнетите от него вещи, а именно
123 бр. локумени хапки с кокос, тежащи общо 3 кг. и 1 бр. метална кулинарна щипка,
укрити от него предишната вечер. Предадените от свид. К. и подс. И. вещи са били
върнати с протокол за връщане на вещи на собственика им още на предварителна проверка.
Според заключението на вещото лице по
назначената по делото оценъчна експертиза стойността на 123 бр. локумени хапки с
кокос, тежащи общо 3 кг.; 26 бр. захарни десерти във форма на петли и 1 бр. метална
кулинарна щипка, към момента на извършване на деянието се равнява общо на сумата
от 45 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва
по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 283
от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за
съдимост, от заключенията на вещото
лице по назначената на досъдебното производство оценителна експертиза,
всички преценени във връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2
НПК и подкрепящи направеното от него в съдебната фаза признание на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа
обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод,
че подсъдимият Н.И.И. *** е осъществил от обективна и субективна страна престъплението,
субсумирано под състава на по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.26, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от Наказателния кодекс, за което с повдигнатото му
обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като в периода
от 04.06.2016 г. до 22.06.2016 г. в град Хасково, при условията на продължавано
престъпление и повторност отнел чужди движими вещи, а именно: 2 бр. комплект хилки
за федербал дървени, 2 бр. комплект хилки за федербал метални, 4 бр. пластмасови
пушки-играчка, 2 бр. пластмасови касетки, 100 бр. захарни десерти със сусам, 80
бр. захарни десерти с фъстъци, 20 бр. парчета локум, 8 бр. захарни десерти с орехи,
10 бр. опаковки със сусамени парчета, 123 бр. локумени хапки с кокос, тежащи общо
3 кг., 26 бр. захарни десерти във форма на петли и 1 бр. метална кулинарна щипка,
всички вещи на обща стойност 199.60 лева, от владението на Е.Х.А. ***, без негово
съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като деянието не представлява
маловажен случай.
От
събраните доказателства е безспорно установена обективната страна на всяко от
деянията, механизма на осъществяването
им, техния предмет както авторството на престъплението - а именно, че
подсъдимият е извършил същото. Обстоятелство, което всъщност не се оспорва от
него, с оглед направените пред съда самопризнания, нито от защитата му и което
се потвърждава от събраните на досъдебното производство доказателства,
приобщени в съдебна фаза на процеса. Спорен се явява единствено моментът с
установяване, на база интерпретацията на иначе безпротиворечиво установените
факти, наличието на квалифициращия признак по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, а
оттам и относно правната квалификация. От обективните данни по делото, касаещи
механизма на осъществяване на деянието, а именно обстоятелствата, свързани с
местонахождение на вещите – в моторно превозно средство, упоритостта при
осъществяване на инкриминираната деятелност от страна на подсъдимия и неговата
завишена обществена опасност предпоставят невъзможността случаят да бъде
квалифициран като маловажен, въпреки ниската обща стойност на предмета на
престъплението. За квалифицирането на случая като маловажен и разколебаване на извода
за възможност за квалификация на кражбата по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК е необходимо
настоящият случай, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на другите смекчаващи вината обстоятелства, да разкрива по – ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия
вид. Настоящата хипотеза обаче не е такава. Действително, както бе посочено по
– горе, ниска е стойността на предмета на престъпление, в сравнение с размера на минималната
работна заплата за страната към момента на извършване на престъплението. От друга
страна обаче, подсъдимият към момента на деянието е осъждан, като не би могло да
възприеме като състоятелно, че поради поведението на самия пострадал и липсата
на доказателства за произхода и собствеността на вещите, предмет на
престъплението, факта на упоритостта и последователността при извършване на
деянията следва да бъде едва ли не пренебрегнат при преценка обществената опасност
на деянието и на дееца. Да се приеме обратното би могло най – малко в противоречие
със закона и юридическата култура на съда, а би дало основание да се счита, че преценката
по делото се гради не на фактите, а на данни, свързани с поведението на
пострадалия, което е недопустимо. Най – малко защото дори да бе състоятелна
тезата на защитата, вещите, предмет на деянията продължават да бъдат чужди за дееца
и това прави действията му съставомерни. Допълнително като аргумент за
преценката на съда стои и установеният факт на обременено съдебно минало на подсъдимия,
а освен него, следва да се отдаде самостоятелно значение и на обстоятелството, че
процесното деяние е извършено в изпитателния срок на предходните осъждания на подсъдимия,
цитирани по - горе. Дотук изложеното и в контекста на събраните данни за личността
на подсъдимия, характеризиращи го в негативен план сочат на липсата на възможност
да се приеме, въпреки ниската стойност на отнетите вещи, че случаят е с по – ниска
степен на обществена опасност от обикновените, поради което обосновано и в съответствие
с материалния закон деянието е квалифицирано и по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК. Тази
квалификация изключва възможността за приложение на привилегирования състав и по
чл. 195, ал. 4 НК.
Налице е квалифициращият признак
“повторност” по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като деянието, извършено от
подсъдимия за посочения период от време е довършено преди да изтече срокът по
чл. 30, ал.1 от НК и след анализ на данните за съдимостта на подсъдимия и
конкретно осъжданията на последния към датата на извършване на деянието, описано
в обвинителния акт - с определение, с което е одобрено от Районен съд – Хасково
Споразумение № 79 от 01.07.2014 г. по нохд № 648/2014 г. година по описа на същия
съд, за деяние, извършено в периода 15.10.2013 г. – 18.11.2013 г., като на основание
чл.195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 54 НК
му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изпълнение
на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години и с Определение
№ 8, с което на 21.01.2015 г. е одобрено
от РС - Хасково по нохд № 1209/2014 г. споразумение
за деяние, извършено на 29.04.2014 г. в град Хасково, с което на основание чл.195,
ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от
3 месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен
срок от 3 години.
Цитираното осъждане на подсъдимия, както следва да се третират изброените, с
оглед разпоредбата на чл. 25, вр. чл. 23 от НК, предхождащо инкриминираната
дейност, за която е привлечен към наказателна отговорност по настоящото дело,
обосновава извода, че деянието следва да се квалифицира като извършено при
условията на „повторност” по чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс, съответно
правилна се явява и дадената в обвинителния акт квалификация на извършената
кражба по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК.
На следващо място, отделните деяния в
състава на престъплението са осъществени от обективна страна през
непродължителен период от време по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК и касаят
еднородни престъпления против собствеността, обосноваващо и извода за
квалификация по цитираната разпоредба, регламентираща продължаваното
престъпление.
От субективна страна, съдът
намира, че деянието е извършено умишлено,
при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с всяко
от деянията, си, включени в състав ана
продължаваното престъпление си
лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им
в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета
на престъплението, както и да извлече имуществена облага чрез това.
При определяне
на вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът взе предвид: от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението,
а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване
на престъплението. При индивидуализация на
наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната
степен на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е с обременено съдебно минало, както към настоящия момент, така и към датата на извършване на деянието, като
за същия са събрани и негативни
характеристични данни за личността му, както вече
бе изтъкнато. Изложеното
обосновава извода за степента на обществена опасност
на дееца и следва да бъдат отчетено от съда като отегчаващо
отговорността, с оглед личността на дееца, обстоятелства. От друга страна обаче, като смекчаващи отговорността обстоятелства
съдът отчете ниската стойност на предмета на престъпление, сравнително младата възраст на подсъдимия,
съдействието, което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин
е спомогнал за по - бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално
поведение в това число и направените пълни самопризнания, с които допринесе за изясняване на обективната истина по делото, изразеното съжаление и разкаяние за
извършеното. Наред с това е възстановена
още преди приключване на досъдебното производство и стойността на
инкриминираните вещи, макар и това да не е станало по почин на подсъдимия.
Преценявайки гореизложеното в контекста на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства,
съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация
на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване
от свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия Н.И.И. следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
НК, с оглед принципа, залегнал в текста на чл. 58а, ал. 4 НК.
По този
начин предвиденото в закона наказание “лишаване
от свобода” съдът прие да бъде наложено за срок от 6 месеца – значително
под предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК минимум и
разкриващ по – благоприятно разрешение за него, като на основание чл. 60, ал. 1
и чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража наложеното
наказание следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип. Така определеният размер на наказанието
е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от
законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо
дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на
обществото.
Предвид
обстоятелството, че инкриминираното деяние е извършено в изпитателния срок на всяко
от осъжданията на подсъдимия по НОХД № 648 по описа на Районен съд – Хасково за
2014 г. и по НОХД № 1209 по описа на Районен съд – Хасково за 2014 г.
и отчитайки вида на наложеното с настоящата присъда наказание, настоящият
съдебен състав счита, че е реализирано основанието по чл. 68, ал. 1 от НК.
Преди да бъде активирано то обаче, е необходимо да бъде отбелязано, че данните
за предшестващата съдимост на подсъдимия разкриват признаците по чл. 23, ал. 1
от НК с оглед датата на извършване на всяко от деянията, респ. моментът на
влизане в сила на съдебния акт, с който е ангажирана наказателната му
отговорност за същото деяние. В обобщение, деянията, за които на подсъдимия Н.И.И.
*** са наложени наказания по НОХД № 648 по описа на Районен съд – Хасково за
2014 г. и по НОХД № 1209 по описа на Районен съд – Хасково за 2014 г. са
извършени в условията на реална съвкупност – преди да е била налице влязла в
сила присъда, респ. одобрено от съда споразумение за което и да е от тях към
момента на извършването му. Следователно, налице предпоставките по чл. 23, ал.
1 от НК за определяне на едно общо и най – тейко наказание, измежду тези, наложени
му по цитираните осъждания, като нормата на чл. 25, ал. 1 от НК предвижда
изрично възможността, текстът на чл. 23 от НК да намери приложение и в
случаите, като настоящия – когато наказанията са наложени със съдебни актове,
постановени по различни дела. В резултат, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 от НК, на подс. Н.И.И., бе определено
едно общо наказание измежду наложените му по НОХД № 648/2014 г. по описа
на Районен съд – Хасково и НОХД № 1209/2014 г. по описа на Районен съд – Хасково,
а именно по – тежкото от тях - „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Изпълнението
на така определеното общо и най – тежко наказание, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, бе отложено, с изпитателен срок от 3 години в преценката на съда по чл. 25,
ал. 4 от НК. Едва след осъществяване на тази правна дейност по определяне на
общо наказание по осъжданията за деянията, осъществени в реална съвкупност
помежду си, съдът прие, че следва да бъде приведено в изпълнение определеното с
постановената по делото присъда общо и най – тежко наказание измежду наложените
на подс. Н.И.И. по НОХД № 648/2014 г. по описа на Районен съд – Хасково и НОХД №
1209/2014 г. по описа на Районен съд – Хасково, а именно „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година, което да се изтърпи изцяло и преди наложеното с присъдата по делото,
при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,
след като се установи наличието на формалните предпоставки за това.
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че подсъдимият
Н.И.И. *** бе признат за виновен в
извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност,
в негова тежест на основание чл. 189,
ал. 3 НПК следва да се
възложат разноските по делото, като същият бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР
– Хасково сумата в размер на 101.43 лева, представляваща направени по досъдебното
производство разноски за възнаграждение на вещо лице, а по сметка на Районен съд
– Хасково – сумата в размер на 5.00 лева, представляваща държавна такса при всяко
служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: /п/ не се
чете
Вярно с
оригинала!
Секретар:
Д.В.