№ 18922
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110166110 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „ФИРМА”
АД против И. Г. М. с ЕГН ********** обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
640,11 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. -
30.04.2021 г. по отношение на имот, находящ се в гр. АДРЕС , ведно със
законна лихва от 28.02.2022 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 88,71 лв. за периода от 09.07.2019 г. до 10.01.2022 г., за които е
издадена заповед за изпълнение от 20.04.2022 г. по ч. гр. д. № 13686/2022 г. по
описа на СРС, 69 състав.
Ищецът поддържа, че между страните по отношение на процесния
период и имот е налице облигационно отношение по силата на приети и
одобрени общи условия, , съобразно което топлофикационното дружество е
доставило до имота на ответника топлинна енергия, която последният не е
заплатил. Поддържа, че съгласно чл. 41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок
на задължението за заплащане на топлинна енергия се дължи и законна
лихва за забава.Твърди, че по силата на общите условия купувачите на
топлинна енергия следва да заплащат месечните дължими суми в 30 дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като срокът за плащане е
до края на текущия месец, следващ месеца на доставката , като след изтичане
на последния ден от месеца, длъжникът изпада в забава. Сочи се
неизпълнение на ответника по отношение на горепосочените суми и
изпадането му в забава за същите. Моли за уважаване на исковете и
претендира разноски за производствата.
1
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника И. Г.
М. , с който исковете се оспорват като необосновани. Изрично се възразява
срещу допускане на поискани от ищеца експертизи. Моли за постановяване
на справедливо съдебно решение , както и разноските да останат в тежест на
ищеца по делото.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази закона, намира следното.
По предявените искове в тежест на ищеца е възложено да докаже, че по
силата на съществуващо между страните облигационно отношение в периода
01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. е доставял топлинна енергия до посочения имот
на ответника, както и че ответникът има качеството на потребител на
услугите в този период .
Доколкото липсва изрично оспорване на тези обстоятелства, и с оглед
на ангажираните от ищеца доказателства, съдът намира за установени по
делото твърденията на ищцовото дружество, че до имота с адрес: гр. АДРЕС,
в посочения в исковата молба период ищецът е доставял топлинна енергия с
уговореното качество, количество и цена, както и че ответникът има
качеството на потребител на услугите за процесния период .
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия. В разпоредбата на параграф 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е дадена законова
дефиниция на понятието битов клиент - клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени
битови нужди. Ответникът е потребител /клиент/ на доставяната до имота
топлинна енергия и страна по облигационно отношение с ищеца, без да е
необходимо нарочно изявление, че желае да закупува доставяната ТЕ.
Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия обвързват клиента и без
приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да
внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да са
се възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което съдът приема ,
че между страните през процесния период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. е
действал договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ. Ответникът не оспорва количеството доставена до
имота топлинна енергия и нейния размер, който се установява и от
представеното от ищеца извлечение от сметка по партида на имот с аб. №
******** с адрес АДРЕС . Доколкото не се твърди плащане и не се ангажират
2
доказателства за това, съдът намира за основателни твърденията на ищеца, че
съобразно приложимите общи условия ответникът е изпаднал в забава за
заплащане на процесните задължения, поради което дължи и мораторна лихва
за забава в претендирания размер.
Предвид изхода на делото – с оглед основателността на предявените
искове и обстоятелството, че ответникът е дал повод за завеждането им
/доколкото липсват твърдения и доказателства за заплащане на задълженията/
, последният дължи разноските на ищеца в размер общо на 175лева за
исковото производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, и в размер на 75лева – за
производството по ч. гр.д.№ 13686/22г. по описа на СРС, 69с-в за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Водим от горните съображения , съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ФИРМА” АД
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС , против И. Г.
М. с ЕГН ********** , искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца, както следва:
сума в размер на 640,11 лв. – главница за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. относно
топлоснабден имот с адрес: гр. АДРЕС, ведно със законната лихва върху
главницата ,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение -28.02.2022 г. до окончателното й погасяване, както и
сумата от 88,71 лв. - лихва за забава върху главницата за периода от
09.07.2019 г. до 10.01.2022 г.
ОСЪЖДА И. Г. М. с ЕГН ********** да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК на „ФИРМА” АД ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. АДРЕС сумата от 175 лв. – разноски за
настоящото исково производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение , както и сумата от 75лева - разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за производството по ч.гр. д. № 13686/2022
г. по описа на СРС, 69 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3