Решение по дело №1197/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2306
Дата: 28 ноември 2019 г. (в сила от 14 октомври 2020 г.)
Съдия: Искрена Илийчева Димитрова
Дело: 20197050701197
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

_________

 

 

 

гр. В. _____________2019 г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – В., VІІІ-ми състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                              

Административен съдия: ИСКРЕНА Д.

 

при секретаря К.ка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията
Искрена Д. адм. дело № 1197 на Административен съд – В. по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „КОМФОРТ“ ООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление гр.В., бул.О.П.п. № 50, представлявано от управителя А.А.К., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000318004552-091-001/29.01.2019г. на органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 40/12.04.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - В., в частта, с която на дружеството са установени: І. Задължения за ДДС общо в размер на 44636,33лв. и лихви 14679,95лв., от които по периоди, както следва:
за м.05.2015г. - 1333,00лв. и лихви 490,86лв; за м.06.2015г. - 1463,27лв. и лихви 526,62лв;
за м.07.2015г. - 8566,20лв. и лихви 3008,99лв; за м.09.2015г. - 14680,19лв. и лихви 4907,40лв; за м.10.2015г. - 381,67лв. и лихви 124,29лв; за м.12.2015г. - 18212,00лв. и лихви 5621,79лв;
ІІ. Задължения за КД по ЗКПО общо в размер на 22318,17лв. и лихви 5487,82лв., от които по периоди, както следва: за 2015г. - 13212,17лв. и лихви 3795,49лв;
за 2016г. - 9106,00лв. и лихви 1692,33лв.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният РА е неправилен и незаконосъобразен поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани оплакванията се изразяват в следното: неправилно и в противоречие с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО с РА е вменена отговорност за действията и бездействията на третите лица „ЕЪР-ЕНЕРЖИ“ ЕООД и „ЛУКС КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД; в нарушение на принципите на обективност и служебно начало органът по приходите не е разяснил правата и задълженията на ревизираното лице в хода на установителното производство и не е обсъдил представените писмени доказателства - същите са само изброени, но не и анализирани; фактите относно деятелността на
„ЕЪР-ЕНЕРЖИ“ ЕООД и „ЛУКС КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД са били отдавна известни на органите по приходите като процесното ревизионно производство е проведено с цел да се „накаже“ техният клиент; данъчната администрация недопустимо и в нарушение на принципа на равнопоставеност се е позовала на издадени на „ЕЪР-ЕНЕРЖИ“ ЕООД и „ЛУКС КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД ревизионни актове, които нямат връзка с [релевантните] факти; доказването в производството е тласнато в грешна посока като органът по приходите не е търсил материални и документални следи от осъществените отношения, а за тяхното опровержение, като всички аргументи представляват описание на действията и бездействията на доставчиците; дружеството е лишено от възможност да осъществи правото си на защита, т.к. не е ясно каква според органите по приходите трябва да бъде „материалната и техническа обезпеченост“ на издателите на фактурите за да се приемат доставките за реални; процесуално нарушение е твърдението, че услугите са извършени и стоките доставени, но от лица, различни от издателите на фактурите като органите по приходите не са представили нито едно доказателство, установяващо действителните доставчици; изследвани са неотносими факти, като начин на калкулиране на цената и нейните елементи - материали, труд, използвани натурални разходни норми, разбивки на стойностите по отделни СМР, икономическо-правния профил на доставчиците, без в същото време да се твърди, че цените не са пазарни; изследваните и анализирани обстоятелства относно документалната обоснованост на разходите - ненамирането на доставчиците на декларираните адреси, неустановяване произхода на фактурираните стоки, предмета на дейност, липсата на доказателства за технически и кадрови потенциал за извършване на доставките, липсата на данни къде са съхранявани стоките преди продажбата им и къде е прехвърлена собствеността, неподаването на ГДД по чл.92 от ЗКПО - нямат връзка с правата и задълженията на дружеството по повод облагането с корпоративен данък и упражненото право на данъчен кредит. Твърди се, че от представените в хода на ревизията доказателства се установява, че е извършило доставките на услуги и материали и е упражнило право на данъчен кредит по процесните доставки като същевременно в реализирания финансов резултат от стопанската дейност за същия период са намерили място постъпленията от приходите от същите СМР на негови клиенти (последващи доставки). Счита, че законът не изисква никакви специални доказателства за документиране на услугите и в този смисъл приетият начин на отчитане на извършената работа между страните по договорите е напълно допустим като форма на установяване действителността на търговските отношения. В този смисъл неправилно не са изследвани фактурираните от „Комфорт“ ООД СМР с приложените към тях Актове за приемане, в които детайлно са посочени изпълнените видове работи и вложените за това материали и услуги. Не е съобразено, че за последващите продажби е начислен ДДС и е признат приход, който е обложен с корпоративен данък. Относно добросъвестността и полагането на грижата на добрия търговец твърди, че към момента на доставките доставчиците са били съществуващи лица, регистрирани по ЗДДС, никой не ги е издирвал и от никой не са се укривали, доставеното и изработено от тях е било щателно проверено, а впоследствие заплатено, поради което и след като са положени всички разумни усилия не следва да носи отговорност за недобросъвестното поведение на доставчиците. Относно изпълнението на материалноправните предпоставки за упражняване на правото на приспадане сочи, че действащия ЗДДС свързва възникването на правото на приспадане само с конкретната доставка, поради което е ирелевантно обстоятелството, че не може да се установи произхода на стоката. Единственото действие на доставчика, от което зависи правото на приспадане е издаването на данъчен документ със законоустановеното съдържание и след като не са налице данни за участие в данъчна измама няма никакво основание правото на приспадане на бъде ограничено. След като по смисъла на чл.14, пар.1 от Директива 2006/112 „доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик, достатъчно е да се прехвърли правото на разпореждане със стоката без значение кой точно е нейният собственик. Позовава се на Решение на СЕО от 12.01.2006г. по обединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03 като сочи, че ако се твърди участие в данъчна измама, РА е следвало да бъде издаден на основание чл.177 от ЗДДС, а не да се отказва правото на данъчен кредит. Твърди, че РА противоречи на тълкуването дадено от СЕС в решение от 21 юни 2012г. по дела С-80/11 и С-142/11, и в решение от 6 декември 2012г. по дело С-285/11, според които е допустимо лишаване от вече възникнало право на приспадане само ако е доказано участието на данъчнозадълженото лице в злоупотреби. Относно непризнатите разходи по ЗКПО твърди, че органите по приходите неправилно са тълкували и приложили разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО както и дефиницията за „документално обосновани разходи“ по чл.10, ал.1 от ЗКПО. В тази връзка твърди, че представените фактури са достатъчни за да обосноват документално извършените разходи. Твърди и че „реалността на доставките“ се установява и от счетоводните записвания в счетоводството на дружеството, които на основание чл.51 от ДОПК и чл.182 от ГПК се преценяват според тяхната редовност. Счита и че изводите относно прехвърлянето на собствеността върху движимите вещи и извършването на услугите противоречат на разпоредбите на чл.78, ал.1 и чл.69 от Закона за собствеността.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.А., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Излага подробни съображения за основателност на жалбата в пледоарията по същество. Иска отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна – директора на Дирекция „ОДОП“ – В., чрез процесуалния си представител юрк.М. М., оспорва жалбата. Счита, че от събраните в хода на ревизионното и на съдебното производство доказателства не се установява, че именно
„ЕЪР-ЕНЕРЖИ“ ЕООД и „ЛУКС КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД са извършили облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, като е без значение факта дали са извършени разплащания. Жалбоподателят не е доказал по какъв начин „ЕЪР ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е извършило процесните услуги, след като не е установено, че дружеството е имало работници и че същите са работили именно на обектите на „Комфорт“ ООД на съответните дати и че са извършили съответната работа. Безспорно е и че дружеството не е декларирало приходи от съответната дейност. По отношение на прехвърлянето на правото на собственост на стоки от страна на „ЛУКС КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД счита, че също не са представени доказателства относно фактическото предаване на стоката като в случая изобщо не е налице надеждна одитна следа по смисъла на Директива 2010/45 за осъществяване на тези доставки. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Ревизията на „КОМФОРТ“ ООД е възложена със ЗВР № Р-03000318004552-020-001/06.08.2018г. за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта - 13.08.2018г. и е обхващала задълженията за КД по ЗКПО, ДДС и ЗОВ - за осигурители, за периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. Ревизиращият екип е изменен със Заповед
№ Р-03000318004552-020-002/10.08.2018г., със ЗВР № Р-03000318004552-020-003/07.11.2018г. срокът за извършване на ревизията е изменен до 13.12.2018г., а със ЗВР № Р-03000318004552-020-004/10.12.2018г. в обхвата на ревизията са включени задълженията за професионален пенсионен фонд за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г. Посочените ЗВР са издадени от Н. И.а Б., в качеството ѝ на н-к сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – В., оправомощена да възлага ревизии със Заповед № Д-1249/30.06.2017г. и Заповед № Д-1465/31.08.2018г. на д-ра на ТД на НАП – В.. В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен РД № Р-03000318004552-092-001/27.12.2018г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА
№ Р-03000318004552-091-001/29.01.2019г. РА е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ – В., който с Решение № 40/12.04.2018г., връчено на 17.04.2019г., го е потвърдил.

Цитираните ЗВР, РД и РА са издадени като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, и са приети като доказателства по делото в с.з. проведено на 04.06.2019г. При преглед на диска, на който са записани електронните документи, с приложението StampIT, се установява следното:

1/ ЗВР № Р-03000318004552-020-001/06.08.2018г. е подписана с електронния подпис на Н. И.а Б. и е материализирана като електронен документ на 06.08.2018г. в 08:11:19 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е квалифицираният електронен подпис на Н. Б., с доставчик на услугата B-Trust, както и че сертификатът е с валидност за периода 02.01.2018г. - 02.01.2019г; 2/ ЗВР № Р-03000318004552-020-002/10.08.2018г. е подписана с електронния подпис на Н. И.а Б. и е материализирана като електронен документ на 10.08.2018г. в 14:03:08 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е квалифицираният електронен подпис на Н. Б., с доставчик на услугата B-Trust, както и че сертификатът е с валидност за периода
02.01.2018г. - 02.01.2019г; 3/ ЗВР № Р-03000318004552-020-003/07.11.2018г. е подписана с електронния подпис на Н. И.а Б. и е материализирана като електронен документ на 07.11.2018г. в 10:49:52 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е квалифицираният електронен подпис на Н. Б., с доставчик на услугата B-Trust, както и че сертификатът е с валидност за периода
02.01.2018г. - 02.01.2019г; 4/ ЗВР № Р-03000318004552-020-004/10.12.2018г. е подписана с електронния подпис на Н. И.а Б. и е материализирана като електронен документ на 10.12.2018г. в 15:48:50 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е квалифицираният електронен подпис на Н. Б., с доставчик на услугата B-Trust, както и че сертификатът е с валидност за периода
02.01.2018г. - 02.01.2019г; 5/ РА № Р-03000318004552-091-001/29.01.2019г. е подписан с електронните подписи на Н. И.а Б. и Б. Т. Б., като подписите са положени, съответно: от Н. Б. - на 29.01.2019г. в 12:04:02 часа и от Б. Б. - на 29.01.2019г. в 13:22:41 часа. При зареждане на удостоверението към файловете с електронния подпис се установява, че това са квалифицираните електронни подписи на Н. Б. и Б. Б., с доставчик на услугата за двата подписа B-Trust, както и че сертификатът за двата подписа е с валидност за периода 20.12.2018г. - 20.12.2019г; 6/ РД № Р-03000318004552-092-001/27.12.2018г. е подписан с електронните подписи на Б. Т. Б., А. Е. Ч. - Б. и Д. Н. Л., като подписите са положени съответно: от Б. Б. - на 27.12.2018г. в 09:15:54 часа, от А. Б. - на 28.12.2018г. в 08:19 часа и от Д. Л. - на 28.12.2018г. в 09:18:24 часа. При зареждане на удостоверението към файловете с електронния подпис се установява, че това са квалифицираните електронни подписи на Б. Б., А. Б. и Д. Л., с доставчик на услугата за трите подписа B-Trust, както и че сертификатът за подписите на Б. Б. и Д. Л. е с валидност за периода 02.01.2018г. - 02.01.2019г., а на подписа на А. Б. - 27.03.2018г. - 27.03.2019г.

В хода на ревизията е установено за ревизирания период „КОМФОРТ“ ООД е извършвало дейност - строителство на сгради и строителни съоръжения, и е регистрирано по ЗДДС, считано от 01.04.1994г. Дружеството изготвя и представя финансовите си отчети на база МСФО.

При анализ на счетоводното отчитане на разходите за външни услуги и материали е установено, че за ревизирания период по с/ка 601 „Разходи за материали“ и с/ка 602 „Разходи за външни услуги“ са отразени покупки на материали и услуги на обща стойност 223181,65лв. от доставчици с идентичен рисков данъчен профил - „ЕЪР-ЕНЕРДЖИ“ ЕООД и „ЛУКС КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, за които при проверка в информационните масиви на НАП и публичните регистри е установено, че имат непогА.и данъчни задължения в големи размери и впоследствие са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органите по приходите, както и че се укриват от приходната администрация.

От „ЕЪР ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, „КОМФОРТ“ ООД е отчело покупки по извършени СМР, а от „ЛУКС КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД - доставки на дървен материал. Данните от издадените фактури са систематизирани в табличен вид на стр.15 и 16 от ревизионния доклад. Във връзка с получените доставки на СМР и дървен материал ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит. Покупките от „Еър Енерджи“ са отчетени по с/ка 6021 „Разходи за външни услуги по обекти“, а тези от „Лукс консулт инженеринг“ - по с/ка 6011 „Разходи за материали по обекти“.

Във връзка с издадените от „ЕЪР ЕНЕРДЖИ“ фактури, ревизираното дружество е представило протоколи за изпълнени и приети работи, и актове за отчитане на извършените работи обр.19. Относно разплащанията по фактурите са представени преводни нареждания за извършени плащания по банков път - стр.103-140.

По отношение на фактурите, издадени от „ЛУКС КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, са представени разписки и преводни нареждания за извършени плащания по банков път - стр.53-58, пътни листи - стр.52-44, рекапитулация и Акт № 1 за СМР, изпълнени към 05.02.2016г. за обект „Хотелски комплекс AQUA HOUSE - стр.43-37.

Съпоставени, данните по фактурите с тези по протоколите, актовете обр.19/стокови разписки и преводните нареждания, са както следва:

 

Данъчен период

Фактура

Доставчик

Предмет/обект на който са изпълнени СМР

Стойност

ДДС

Дейности съгласно протоколи и Актове за извършени СМР обр.19/Стокови разписки

Стойност по протокол

май 2015

17/27.05.2015

ЕЪР ЕНЕРДЖИ

СМР по протокол 1 по д-р от 23.04.2015г. зидарски работи за периода 27.05 - 29.05.2015г. Обект „Манастирски ливади“.

6285,00

1257,00

Тухлена зидария с деб.12см - 158кв.м; тухлена зидария с деб.25 см - 122 куб.м. на обща стойност 6460,00лв. и приспадане 175,00лв - наем машина за рязане на тухли

6285,00

май 2015

18/29.05.2015

ЕЪР ЕНЕРДЖИ

СМР по протокол 2 по д-р от 23.04.2015г. Обект „Манастирски ливади“.

380,00

76,00

Тухлена зидария с деб.25см. - 9,50 куб.м.

380,00

х

х

х

х

6665,00

1333,00

Стойността по двете фактури, ведно с ДДС са платени по банков път с преводно нар. от 19.06.2015г. - стр.126

юни 2015

19/15.06.2015

ЕЪР ЕНЕРДЖИ

Извършено СМР по протокол 3/15.06.2015г. от д-р /23.04.2015г. Обект „Манастирски ливади“.

1950,90

390,18

Тухлена зидария с деб.12см. - 100,17кв.м; тухлена зидария с деб.25см. - 2,73куб.м.

1950,90

юни 2015

20/16.06.2015

ЕЪР ЕНЕРДЖИ

Извършено СМР по протокол 4/16.06.2015 по д-р/15.06.2015г. Обект - комплекс К Р.

5365,48

1073,09

Боядисване с латекс 1590кв.м; доплащане за подготовка на боядисване 1100кв.м.

5365,48

х

х

х

х

7316,38

1463,27

Стойността по ф-ра № 19/15.06.2015г. ведно с ДДС са платени по банков път с прев.нар. от 30.07.2015г; Стойността по ф-ра № 20/16.06.2015 ведно с ДДС са платени по банков път с прев.нар. от 09.07.2015г.

юли 2015

21/15.07.2015

ЕЪР ЕНЕРДЖИ

Извършено СМР по протокол 5/14.07.2015г. по д-р от 15.06.2015г. Обект - административен комплекс К Р.

9639,00

1927,80

Боядисване с латекс 2240кв.м; доплащане за подготовка на боядисване 3395кв.м.

9639,00

юли 2015

23/21.07.2015

ЕЪР ЕНЕРДЖИ

Аванс по д-р за изкопни дейности на УПИ ІІІ-929, кв.22, ул.Т.К.

30000,00

6000,00

Плащането на аванса и ДДС е извършено по банков път с прев.нар. от 17.07.2015г. по проформа ф-ра1/06.07.2015г.

юли 2015

24/30.07.2015

ЕЪР ЕНЕРДЖИ

Извършено СМР по протокол 6/29.07.2015г. по д-р 1/15.06.2015г. Обект - Т.К.

3192,00

638,40

Боядисване с латекс 760кв.м; доплащане за подготовка на боядисване 760кв.м.

3192,00

х

х

х

х

42831,00

8566,20

Стойността по ф-ри № 21/15.07.2015 и № 24/30.07.2015, ведно с ДДС са платени по банков път с прев.нар от 14.08.2015

септември 2015

25/02.09.2015

ЕЪР ЕНЕРДЖИ

Извършени услуги със строит.механиз. по протокол 1 от д-р 1/01.07.2015г. на ст-т 95571,78лв. и приспаднат аванс - 30000лв. Обект Т.К..

65571,78

13114,36

Услуга с верижен багер; доставка на взривена скална маса 0,80; изкопаване на земни маси с верижен багер; натоварване и извозване на земни маси до депо, в т.ч. такса разтоварище; изхвърляне на строителни отпадъци; услуги с верижен багер

95571,78

септември 2015

27/16.09.2015

ЕЪР ЕНЕРДЖИ

Извършено СМР по протокол 1/15.09.2015г. по д-р 2/09.2015. Обект - къща С..

6700,00

1340,00

Извозване на земни маси вкл.такси; извозване на стр.отпадъци с 4-осен камион; изкопаване на земни маси;

6700,00

септември 2015

28/16.09.2015

ЕЪР ЕНЕРДЖИ

Извършено СМР по протокол 1 от 16.09.2015г. по д-р 1/09.2015г. Обект - административен комплекс КР.

1129,14

225,83

Доставка на инертни материали - чакъл фракция 0,63 вкл.транспорт

1129,14

х

х

х

х

73400,92

14680,19

Плащането на стойността и ДДС по ф.№25/02.09.2015г. е извършено по б.път с прев.нар. от 16.09.2015г;  Плащането на стойността и ДДС по  ф.№ 27/16.09.2015г. е извършено по б.път с прев.нар. от 06.11.2015г; Стойността и ДДС по ф-ра № 28/16.09.15г. са платени с прев.нар. от 30.10.2015г.

октомври 2015

29/01.10.2015

ЕЪР ЕНЕРДЖИ

Извършено СМР по протокол 7 от 30.09.2015г. по д-р 1/15.06.2015г.
Обект - административен комплекс К Р.

1908,35

381,67

Монтаж на гипсокартон - по детайл щора; монтаж на гиспсокартон и вата за звукова изолация над стъклени преградни стени; монтаж растерен таван.

1908,35

х

х

х

х

1908,35

381,67

Стойността и ДДС по ф-ра № 29/01.10.2015г. са платени по банков път с прев.нар. от 30.10.2015г. 

декември 2015

15/04.12.2015

ЛУКС КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ

Водоустойчиви кофражни плоскости 85куб.м.

49300,00

9860,00

Стокова разписка № 15/04.12.2015г.

49300,00

дек.15

20/16.12.2015

ЛУКС КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ

Водоустойчиви кофражни плоскости 72куб.м.

41760,00

8352,00

Стокова разписка № 20/16.12.2015г.

41760,00

х

х

х

х

91060,00

18212,00

Стойността и ДДС по ф-ра № 15/04.12.2015 и ф-ра № 20/16.12.2015г. са платени по банков път с прев.нар. от 04.12.2015 и 17.12.2015

 

Съгласно договор от 23.04.2015г. /стр.102/, „КОМФОРТ“ ООД е възложило на
„ЕЪР ЕНЕРДЖИ“ ЕООД СМР по реализиране на обект: „Многофамилна жилищна сграда с магазини и подземни гаражи Манастирски ливади - Запад, етап ІІІ, блок Г, в ж.к. Манастирски ливади - Запад УПИ І 1503, кв.7, район В., С., Б.“ в обхвата, описан в раздел Цени, по представена от възложителя одобрена проектна и техническа документация, а именно: изпълнение на тухлена зидария с
Porothem 12см. зид, с пояси и колони - ед.цена 10,00лв. за кв.м; изпълнение на тухлена зидария с Porothem 25см. зид, с пояси и колони - ед.цена 40,00лв. за кв.м. /вж.Приложение 1, стр.93/.

Съгласно договор от 15.06.2015г. /стр.93/, „КОМФОРТ“ ООД е възложило на
„ЕЪР ЕНЕРДЖИ“ ЕООД СМР по реализиране на обект: „Административен комплекс със супермаркет и магазини - ІІ-ра част, находящ се в УПИ ІІ, кв.25, м. „Пробив бул.П. С“, в обхвата, описан в раздел Цени, по представена от възложителя одобрена проектна и техническа документация, а именно: боядисване с латекс - ед.цена 4,00лв. на кв.м;
доплащане за подготовка на боядисване - ед.цена 0,20лв. на кв.м; /вж.Приложение 1, стр.87/.

Съгласно договор от 10.09.2015г. /стр.85/, „КОМФОРТ“ ООД е възложило на
„ЕЪР ЕНЕРДЖИ“ СМР по реализиране на обект: „Еднофамилна жил.сграда в УПИ VІ-135, кв.55 от регул.план на в.з. С. - север, гр.С.“ в обхвата, описан в раздел Цени, по представена от възложителя одобрена проектна и техническа документация, а именно: изкопаване на земни маси; извозване на земни маси, вкл.такси; доставка и уплътняване със земни маси за обратен насип; доставка и обратен насип с трошен камък (20-40) за дренаж; доставка, полагане и уплътняване на трошен камък (0-100) за обратен насип; извозване на строителни отпадъци с 4-осен камион, 20куб.м. - Приложение 1, стр.78. Посочени са само единични цени, не и обем на възложените работи.

Съгласно договор от 01.07.2015г. /стр.396/, „КОМФОРТ“ ООД е възложило на
„ЕЪР ЕНЕРДЖИ“ СМР по реализиране на обект: „Жилищна сграда с апартаменти, магазини за промишлени стоки, ресторант, подземни гаражи и помещение за трафопост в УПИ ІІІ-929, кв.22, ул.Т. К., м-ст Манастирски ливади - Изток, гр.С.“ в обхвата, описан в раздел Цени, по представена от възложителя одобрена проектна и техническа документация, а именно: изкопаване на хумусен слой; изкопаване на земни маси с верижен багер; направа на ръчен изкоп за оформяне на откоси; натоварване и извозване на земни маси по депо (вкл.такса разтоварище); натоварване и извозване на земни маси до временно депо; обратен насип с земни маси от временно депо (уплътняване); валиране с 16т. вибрационен валяк на дъно - Приложение 1, стр.69, в което са посочени количество, ед.цена и стойност на възложените работи.

По всички договори изпълнителят се е задължил да осъществи възложените СМР, както и всички свързани с тях дейности, като за собствена сметка осигури всички средства - инвентар, машини и съоръжения, работна сила, лицензи, разрешителни и др (т.3.02). Договорените цени включват всички необходими разходи за цялостното завършване на съответната дейност, вкл. за закупуването и доставката на необходимите механизация, инвентар, съоръжения и оборудване, такси за сметище, както и за работна сила и осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд (т.4.07). Изпълнителят се е задължил и да изпълни всички мероприятия, осигуряващи здравето и безопасността при изпълнение на договорените работи в т.ч. да представи всички свои работници и служители, постъпващи на строежа, за провеждане на инструктаж на работното място от координатора по безопасност, да застрахова своите служители (т.11), да осигури всички лицензи и разрешителни, касаещи неговия работен екип, използваните от него материали, инвентар, инструменти, машини и съоръжения, както и да осигури необходимия управленски и технически персонал, в т.ч. свой представител, който да участва в периодичните срещи, организирани ежемесечно от възложителя по отчитане, обсъждане и актуализиране на изпълнението на всички предвидени СМР на обекта (т.13.02 и т.13.03).

На „ЕЪР ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е извършена насрещна проверка по ПИНП
№ П-22221418154541-141-001/28.09.2018г. /стр.440/, видно от който дружеството не е представило в срок изисканите документи с ИПДПО № П-22221418154541-040-001/28.08.2018г., връчено на 10.09.2018г. С вх.№ 1453-00-7597/10.10.2018г. по куриер, са представени копия на процесните фактури
/в които е посочено, че са „оригинал“/, протоколи за извършени и приети работи, актове за приети работи обр.19, договори с „КОМФОРТ“.

По отношение на така представените документи органите по приходите са приели, че не е ясно кой и в какво качество е изпратил същите. На посочения в товарителницата телефон не отговаря „Еър Енерджи“ нито лице Я., посочен като подател. Констатирано е и че всички представени от името на „Еър Енерджи“ фактури имат характерни отбелязвания в горния десен ъгъл - за сметка и папка, които се поставят от счетоводителите на „Комфорт“ при счетоводното отразяване на същите, поради което е прието, че представените от името на „Еър Енерджи“ фактури, са копия на оригиналите от счетоводството на „Комфорт“.

На Й. Д. Т.а - едноличен собственик на капитала и управител на „ЕЪР ЕНЕРДЖИ“ е извършена насрещна проверка по ПИНП № П-22220518174079-141-001/26.10.2018г. /стр.345/. До същата е изготвено ИПДПО № П-22220518174079-040-001/03.10.2018г., с което е изискана информация относно: сключени договори и анекси, дати и място на извършване на фактурираните СМР, данни за собствени/наети активи и за това какви документи са съставени за остойностяване на доставките, за чия сметка са вложените материали и за транспорта им до обектите на „Комфорт“, кои са предходните доставчици на материалите и услугите, къде са съхранявани материалите, необходими за извършване на декларираните доставки. Искането е връчено по ел.път на 11.10.2018г. като в указания срок не са представени изисканите документи.

Установено е, че за периода 23.08.2013г. - 01.03.2018г. Й. Д. Т.а има сключен основен постоянен трудов договор с „Метрика“ ООД за длъжност „Оператор в контактен център“, по който са плащани осигурителни вноски. Въз основа на така установените данни е прието за установено, че Й. Т.а е поставено лице, упълномощило управителите на „Финанс експерт консулт“ да представляват „Еър Енерджи“ пред всички държавни и общински органи.

Констатирано е и че „Еър Енерджи“ ЕООД не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2015г. и не е публикувало ГФО. В предходни данъчни декларации е декларирало предмет на дейност, различен от предмета на процесните доставки: за 2012г. - дейност на фитнес центрове и зали; за 2013г. - търговия на дребно извън търговски обекти, некласифицирана другаде; за 2014г. - търговия на дребно с часовници и бижутерия. Непосредствено след декларирането на процесните доставки, на 26.11.2015г. собствеността върху капитала на „Еър Енерджи“ ЕООД е прехвърлена от Й. Т.а на В. Н. Я. - работник в строителството, изкупуващ дружества с големи данъчни задължения и дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органите по приходите.

С протокол № Р-03000318004552-ППД-001/04.10.2018г. са приобщени РД
№ Р-22220515008279-092-001/24.03.2016г. и РА № Р-22220515008279-091-001/09.05.2016г. издадени на „ЕЪР ЕНЕРДЖИ“ ЕООД, и ПИНП № П-22221015190890-141-001/12.01.2016г. за извършена насрещна проверка на „ГЛОБАЛ ТУР“ ЕАД - стр.173-142.

Същите се отнасят за извършена ревизия на „ЕЪР ЕНЕРДЖИ“ ЕООД по приложението на ЗДДС за периода 11.05.2015г. - 31.08.2015г. Видно от констатациите в частта за извършените доставки, поради непредставяне на счетоводни документи и счетоводни регистри - фактури за продажби, хронология за сч.сметки, главни книги, оборотни ведомости е прието, че не може да се проследи движението на материали и с какви налични ресурси разполага дружеството, не може да се проследи движението на паричните потоци - източници на средства, начин на разплащане. Поради ненамиране на адреса за кореспонденция и непредставяне на първични сч.документи относно декларираните СМР, не може да се установи дали дружеството разполага с необходимите материали, технически и кадрови ресурси за осъществяване на СМР, как е организирана дейността, кой е извършил СМР, извършени плащания и др. Констатирано е, че единствен клиент на дружеството е „КОМФОРТ“ ООД - СМР по протоколи, аванс за изкопни дейности. След анализ на събраните доказателства е установено, че по фактурите за доставки, издадени от „ГАЛАКТИКА КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД, „ВАМ ПЛЮС“ ООД, „ГЛОБАЛ ТУР“ ЕАД - представляващи основната част от доставените СМР на „ЕЪР ЕНЕРДЖИ“, не са извършени реални доставки на услуги по чл.9 от ЗДДС. Фактурите за покупка на СМР и услуги не отразяват вярно сделките и събитията в съответствие с тяхното икономическо съдържание. Няма доказателства, че отразените сделки и събития в издадените фактури за доставки на СМР към „КОМФОРТ“ ООД са реални - липсват доказателства с какъв кадрови и технически ресурс са извършени строителните работи, предвид това, че дружеството не притежава активи, техника и работници, с които да ги извърши. Не е ясно какви са взаимоотношенията на посочените лица в книгата за инструктаж, представена от „КОМФОРТ“, поради факта, че дружеството има назначени по трудови правоотношения две лица за периода 11.05.2015г. - 22.05.2015г. и едно лице за периода 11.05.2015г. до 08.06.2015г., а първите извършени дейности по акт обр.19 са с начална дата 23.04.2015г. Фактурирания обем на строителните дейности не съответства на кадровия потенциал на дружеството. Липсват данни за подавани декларации по чл.73 от ЗДДФЛ.

При така установените данни е прието, че липсват доказателства за технически и кадрови потенциал на доставчика за извършването на процесните доставки. Събраните доказателства за покупките на услуги на обща стойност 132121,62лв. не доказват, че има реално извършени доставки на услуги в резултат на което отчетените разходи по фактурите се явяват документално необосновани по смисъла на чл.10 от ЗКПО. Липсата на реално извършени доставки попада в хипотезата на чл.26, ал.2 от ЗКПО, според която документално необоснованите разходи не се признават за данъчни цели.

На „ЛУКС КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е извършена насрещна проверка по ПИНП № П-03000818154391-141-001/26.09.2018г. /стр.457/. ИПДПО е връчено по реда на чл.32 от ДОПК като в указания срок не са представени изисканите документи.

На П. Н. Й. - управител на „ЛУКС КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е извършена насрещна проверка по ПИНП № П-03000318174017-141-001/22.10.2018г. /стр.355/. При посещенията на адрес лицето не е открито за връчване на ИПДПО.

На Д. Ж. Д. - пълномощник на „ЛУКС КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е извършена насрещна проверка по ПИНП № П-03000318174060-141-001/22.10.2018г. /стр.333/. При посещенията на адрес лицето не е открито за връчване на ИПДПО.

При анализ на документите, приобщени с Протокол № Р-03000318004552-ППД-002/10.12.2018г., е установено, че всички доставки са декларирани в кратък период, непосредствено преди прехвърляне на собствеността на капитала на „Лукс консулт инженеринг“ на 17.12.2015г. В хода на ревизия на „Лукс доорс“ ЕООД е извършена насрещна проверка на „Лукс консулт инженеринг“ /стр.312/, при която на декларирания адрес не е открит представител на дружеството. В хода на същото ревизионно производство са извършени насрещни проверки на П. Н. Й. - управител /стр.309/ и Д. Ж. Д. - пълномощник /стр.307/, за които е констатирано, че са укриващи се от НАП лица.

При анализ на представените от „Комфорт“ ООД документи е прието, че не е доказано реалното извършване на доставките. Датите на представените като доказателство за транспорта на стоките пътни листи не съвпадат с датите на съставените стокови разписки за предаване на стоките - 04.12 и 16.12.2015г. Във фактурите и стоковите разписки като предмет на доставката е посочено „водоустойчиви кофражни плоскости“ в куб.м. без ясна спецификация - размери, дебелина и др. В стоковите разписки не е посочено място на доставката, а като съставител е посочен П. Н., за който е установено, че е укриващо се лице.

По отношение на представените пътни листи с обобщени данни, както следва:

 

пътен лист №

водач

автомобил

 док. за превоза

маршрут

1212225/13.11.2015

С. И.

МАН ВххххРМ

стокова разписка

И.-И.; В.-Д.; Д. - И.; И.-Подвис; Подвис - И.

1212307/27.11.2015

С. И.

МАН ВххххРМ

стокова разписка

И.-И.; В.-Д.; Д.-В.; Подвис-И.

1212310/28.11.2015

С. И.

МАН ВххххРМ

Стокова разписка

И.-И.; В.-Д.; Д. - Майчин дом; Майчин - И.

1212285/01.12.2015

С. И.

МАН ВххххРМ

стокова разписка

И.-И.; В.-Д.; Д.-В.; В.-Д.; Д.-И.

1212332/03.12.2015

С. И.

МАН ВххххРМ

стокова разписка

И.-И.; В.-Д.; Д.-В.; Майчин дом - И.;

1212351/10.12.2015

С. И.

МАН ВххххРМ

стокова разписка

И.-Д.; Д.-В.; В.-Д.; Д.-В..

1212386/17.12.2015

С. И.

МАН ВххххРМ

Стокова разписка

И.-Възраждане; В.-Д.; Д.-И.; И.-Д.; Д.-И.

е констатирано, че са издадени за един и същ автомобил, с един и същ водач и с еднотипни маршрути.

            При преглед на първичните счетоводни документи е установено, че основен доставчик на дървен материал и водоустойчив шперплат е „И.“ ЕООД.

            В тази връзка до „И.“ ЕООД е изготвено ИПДПО № Р-03000318004552-041-004/22.11.2018г. /стр.509/, с което са изискани копия на издадени фактури в периода на съставените пътни листи, складови/стокови разписки, превозни билети, протоколи и др. От дружеството по опис на представени: издадени на „Комфорт“ ООД фактури с
№ 8893/03.11.2015г. (дъски иглолистни, дъски чисти, греди, талпи, водоустойчив шперплат), № 9045/30.11.2015г. (дъски иглолистни, греди, шперплат 8мм.), № 9178/30.12.2015г. (дъски иглолистни, греди, талпи, ОСБ, шперплат 8мм., водоустойчив шперплат) - стр.502-504; приемо-предавателни протоколи - стр.490-501;486-488; 483-484; 481; 475-479; 470-473; както и превозни билети: № 862442/13.11.2015г /стр.489/; № 863939/27.11.2015г. /стр.485/; 863948/01.12.2015г. /стр.482/; № 863953/03.12.2015г. /стр.480/; № 863978/10.12.2015г. /стр.484/; № 862387/02.10.2015г., № 831207/06.10.2015г., № 831212/07.10.2015г., № 831263/21.10.2015г., № 862377/30.10.2015г., № 862380/30.10.2015г., № 862391/02.11.2015г., № 862423/10.11.2015г., № 863963/07.12.2015г., № 863982/11.12.2015г., № 863988/14.12.2015г., № 863991/15.12.2015г. - стр.458-469;

            Данните от представените от „Комфорт“ ООД пътни листи са съпоставените с данните от представените от „И.“ ЕООД документи, като е установено, че основната част от представените пътни листи (без № 1212310/28.11.2015г. и № 1212386/17.12.2015г.) напълно съответстват с данните от представените протоколи и превозни билети:

 

пътен лист №

водач

автомобил

маршрут

протокол

превозен билет

предмет

получил стоката/МПС

1212225/13.11.2015

С. И.

МАН ВххххРМ

И.-И.; В.-Д.; Д. - И.; И.-Подвис; Подвис - И.

20580 20581/ 13.11.2015

862442/ 13.11.2015

греди

С. И.; Вхххх

1212307/27.11.2015

С. И.

МАН ВххххРМ

И.-И.; В.-Д.; Д.-В.; Подвис-И.

20723 20724/ 27.11.2015

863939/ 27.11.2015

греди

С. И.; Вхххх

1212285/01.12.2015

С. И.

МАН ВххххРМ

И.-И.; В.-Д.; Д.-В.; В.-Д.; Д.-И.

20761 20763/ 01.12.2018

863948/ 01.12.2015

воуст.шпер-плат греди

С. И.; Вхххх

1212332/03.12.2015

С. И.

МАН ВххххРМ

И.-И.; В.-Д.; Д.-В.; Майчин дом - И.;

20782/ 03.12.2015

863953/ 03.12.2015

греди

С. И.; Вхххх

1212351/10.12.2015

С. И.

МАН ВххххРМ

И.-Д.; Д.-В.; В.-Д.; Д.-В..

20852/ 10.12.2015

863978/ 10.12.2015

греди

С. И.; Вхххх

 

При така констатираните данни е прието, че пътните листи се отнасят за транспорт на греди и шперплат, закупени от доставчика „И.“ ЕООД, а не от „Лукс консулт инженеринг“ ЕООД.

В заключение е прието, че липсват каквито и да било доказателства за технически и кадрови потенциал на доставчика за извършването на процесните доставки, никое от проверяваните лица не сочи къде са съхранявани стоките преди продажбата им, къде е извършено прехвърлянето на собствеността върху същите. Събраните при ревизионното производство доказателства по реда на ДОПК за покупките на материали на обща стойност 91060,00лв. не доказват реално извършени сделки на обща стойност 91060лв., поради което разходите не са документално обосновани по смисъла на чл.10 от ЗКПО и попадат в хипотезата на чл.26, ал.2 от ЗКПО. Тъй като процесните разходи за материали са отчетени през 2016г. при определяне на финансовия резултат на дружеството за 2016г. не са взети предвид отчетените въз основа на процесните фактури разходи на стойност 91060лв.

Въз основа на горните констатации и извода за липса на реални доставки на услуги и материали, с РА са установени задължения за ДДС в резултат на отказано правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Еър Енерджи“ ЕООД и „Лукс консулт инженеринг“, както следва: за м.05.2015г. - 1333,00лв. и лихви 490,86лв; за м.06.2015г. - 1463,27лв. и лихви 526,62лв; за м.07.2015г. - 8566,20лв. и лихви 3008,99лв; за м.09.2015г. - 14680,19лв. и лихви 4907,40лв; за м.10.2015г. - 381,67лв. и лихви 124,29лв; за м.12.2015г. - 18212,00лв. и лихви 5621,79лв.

В резултат на корекцията на ФР в посока увеличение - непризнаването на разходите по процесните фактури: за 2015г. - непризнати разходи в размер на 132121,65лв. и за 2016г. - непризнати разходи в размер на 91060лв., са установени задължения за КД по ЗКПО, както следва: за 2015г. - 13212,17лв. и лихви 3795,49лв; за 2016г. - 9106,00лв. и лихви 1692,33лв.

В съдебното производство са приети представени от жалбоподателя писмени доказателства: договор за наем на багер от 15.08.2015г. между „РЕНТЕКС“ ЕООД и „ЕЙР ЕНЕРДЖИ“ ЕООД с предмет „верижен багер, КОМАТЦУ, с рег.№ СВххххМР; договор за наем на механизация № 025/10.08.2015г. между „РАДО МАТ 09“ ЕООД и „ЕЪР ЕНЕРДЖИ“ ЕООД с предмет „влекач Скания Р 420 с рег.№ СТ3424АТ и полуремарке - ТАСКЕР УИЛКОКС Л8Б962 с рег.№ СТххххЕХ; договор за наем от 13.08.2015г. между „МИВАС“ ЕООД и „ЕЪР ЕНЕРДЖИ“ ЕООД с предмет „самосвал - КРАВЕН ТАСКЕР 340 ТЦ, с рег.№ СТ9013ЕХ; договор за наем от 03.08.2015г. между ЕТ „Д. В. - В.“ и „ЕЪР ЕНЕРДЖИ“ ЕООД с предмет „влекач ВОЛВО ФХ 440 с  рег.№ СТххххВН. Представени са и са приети като доказателства и част І от свидетелства за регистрация на посочените в договорите за наем ППС.

Представени са и са приети като доказателства заверени копия от:

Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /начален инструктаж/ на „КОМФОРТ“ ООД за обект - Т. К., местност „Манастирски ливади“, гр.С., в която като работници на „Еър Енерджи“ ЕООД са посочени следните лица:

 

№ по ред

имена

звено

длъжност

 дата на инструктаж

19

И. К.

Еър Енерджи

багерист

17.7.2015

23

К. Г. Т.

Еър Енерджи

управител

17.2.2015

28

В. Т. Л.

Еър Енерджи

шофьор

17.7.2015

29

П. Г. С.

Еър Енерджи

шофьор

17.7.2015

30

К. Д. Д.

Еър Енерджи

шофьор

17.7.2015

31

Н. Б.

Еър Енерджи

шофьор

17.7.2015

32

Д. С.

Еър Енерджи

шофьор

17.7.2015

40

Т. А.

Еър Енерджи

общ работник

30.7.2015

41

А. А.инов А.

Еър Енерджи

общ работник

30.7.2015

42

|А. Ц. А.

Еър Енерджи

общ работник

30.7.2015

51

К. К.

Еър Енерджи

багерист

7.8.2015

 

Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /начален инструктаж/ на „КОМФОРТ“ ООД за обект - Административен комплекс със супермаркет и магазини, бул.П. С, гр.С., в която като работници на „Еър Енерджи“ ЕООД са посочени следните лица:

 

№ по ред

имена

звено

длъжност

 дата на инструктаж

102

Ц. Н. Д.

Еър Енерджи

зидар

15.5.2015

103

В. П. К.

Еър Енерджи

зидар

15.5.2015

104

И. И. К.

Еър Енерджи

зидар

15.5.2015

105

А. А. И.

Еър Енерджи

зидар

15.5.2015

106

П. М. Р.

Еър Енерджи

зидар

15.5.2015

107

Й. И. Т.

Еър Енерджи

зидар

15.5.2015

116

П. С.

Еър Енерджи

шофьор

1.9.2015

 

Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа /начален инструктаж/ на „КОМФОРТ“ ООД за обект - Манастирски ливади Запад, в която като работници на „Еър Енерджи“ ЕООД са посочени следните лица:

 

№ по ред

имена

звено

длъжност

 дата на инструктаж

788

Ц. Д.

Еър Енерджи

зидар

9.5.2015

789

В. П. К.

Еър Енерджи

зидар

10.5.2015

790

И. И. К.

Еър Енерджи

зидар

11.5.2015

791

А. А. И.

Еър Енерджи

зидар

11.5.2015

792

П. М. Р.

Еър Енерджи

зидар

11.5.2015

793

Й. И. Т.

Еър Енерджи

зидар

11.5.2015

801

М. К.

Еър Енерджи

зидар

13.5.2015

802

А. М. Р.

Еър Енерджи

зидар

13.5.2015

803

О. К.

Еър Енерджи

зидар

13.5.2015

809

З. Я.

Еър Енерджи

зидар

20.5.2015

810

С. В.ев

Еър Енерджи

зидар

20.5.2015

811

И.Д.

Еър Енерджи

зидар

20.5.2015

812

О. Л. Б.

Еър Енерджи

зидар

20.5.2015

813

Т.Т. Ф.

Еър Енерджи

зидар

20.5.2015

841

И. Б. РА.

Еър Енерджи

зидар

3.6.2015

842

Б. С. РА.

Еър Енерджи

зидар

3.6.2015

843

П. А. А.

Еър Енерджи

общ работник

3.6.2015

844

С. И. С.

Еър Енерджи

общ работник

3.6.2015

 

Представени са и са приети таблици за отчитане на работното време в „Еър Енерджи“ ЕООД - л.73-82.

Във връзка с доставките от „Лукс консулт инженеринг“ ЕООД са представени и приети пътни листи, с обобщени по тях данни за водач, автомобил и маршрут, както следва:

 

пътен лист №

водач

автомобил

маршрут

1212317/05.12.2015

Т.Т.

ФОРД ВххххРА

И.-Одесос; Д.-И..

1212344/07.12.2015

Т.Т.

ФОРД ВххххРА

И.-Д.; Д.-Киното; Киното-И.; И.-Д.; Д.-Киното

1212353/09.12.2015

Т.Т.

ФОРД ВххххРА

И.-Одесос; Одесос-И.; И.-Кино; Киното-Подвис; Подвис - И.

1212354/10.12.2015

Т.Т.

ФОРД ВххххРА

И.-Одесос; Одесос-Кино Арена; Кино Арена - Терснаб; Терснаб - Кино Арена; Кино Арена-И.

1256511/28.12.2015

Т.Т.

ФОРД ВххххРА

И.-Д.; Д.-И.; И.-Д.; Д.-И.; И. - Солей

1256530/08.01.2016

И.Д.

МАН Вхххх

И.-Аквахаус; Аквахаус - И.; И. - борса дърв.мат; борса дърв.мат - Аквахаус; Аквахаус - борса дърв.мат; борса дърв.мат - Аквахаус; Аквахаус - И.

В проведеното на 2 юли 2019г. открито съдебно заседание като свидетел е разпитан С.И.И.. По показанията на същия се установява, че през периода 2006-2015г. е работил в „Комфорт“ ООД като шофьор на товарен автомобил МАН, 10-тонен. През 2015г. дружеството имало обекти в Св.Св.К. и Е. – „Аквахаус“ и „Одесос“. До същите извършвал превоз на строителни материали - шперплат, греди, ребра, дъски. Негови кО.и били и И.Д. - шофьор на 8-тонен МАН и Т.Т. - шофьор на товарен бус Форд. При предявяване на пътен лист № 1212285/01.12.2015, св.И. посочва, че той е съставил пътния лист. „Комфор“ ООД имало база в И., от която основно товарили шперплат и го превозвали до строителните обекти. От борса „И.“ вземали предимно ребра и греди. По заявките работили по дадени обекти – „Аквахаус“, „Одесос“. Техническият ръководител определял вида и количествата на необходимите строителни материали, те ги товарили от базите и доставяли на съответния строителен обект. При предявяване на п.л. № 1212351/10.12.2015г. св.И. посочва, че той го е съставил. Базата на „И.“ се намирала в гр.В., под „Елпром“. При предявяване на п.л. № 1212386/17.12.2015г. св.И. посочва, че се отнася за курс от И. до „Аквахаус“. Понякога правили по два-три курса на ден. Шперплата, който товарили, се намирал в базата в И.. На всички предявени пътни листи подписът за „Приех автомобила технически изправен“ е негов. В графата „заверка“ се подписвал склададжията на обекта - в случая „Аквахаус“ и „Одесос“.

В проведеното на 17 септември 2019г. открито съдебно заседание като свидетели са разпитани И.М.И. - технически ръководител в „Комфорт“ ООД и Т. Д. Т. - шофьор.

От показанията на св.И. се установява, че задълженията му били свързани с това да осъществява организация и контрол по изпълнение на обектите, имал контакти и с подизпълнителите и контролирал работата на техните работници, вкл. във връзка с провеждането на инструктаж. При предявяване на инструктажна книга на л.51-56 и на инструктажна книга на л.57-60, св.И. посочва, че същите се отнасят съответно за обекта на ул.Т.К. и за обект „Манастирски ливади“. Относно воденето на книгите посочва, че както той, така и останалите технически ръководители на обекта, са попълвали същите. Относно подизпълнителя „Еър енерджи“ посочва, че тази фирма е работила на обектите на бул.Т. К. и Манастирски ливади, на обект К. Р и една къща в с.С.. На обект „Манастирски ливади“ дружеството извършвало зидария, а на комплекс „К. Р“ - сухо строителство и бояджийски работи. Отделно доставяло инертни материали и услуги с механизация. Относно работниците на дружеството дава показания, че на обект „К. Р“ са работили около 20 работника, на обект Т. К. - около 15. Разбирал, че са работници на „Еър Енерджи“ по това, че ги водел представител на дружеството - К. Т.. Подизпълнителите се избирали с конкурс.

От показанията на св.Т. се установява, че работи в дружеството като шофьор на лекотоВ. кола - Форд Транзит. През 2015г. е превозвал шперплат на обекти - Аквахаус и Одесос. Шперплата го вземал от базата в И.. И други негови кО.и също карали шперплат - С. и И.. Шперплата го използвали за кофражи. При предявяване на пътен лист на л.61 №1212317/05.12.2015г., св.Т. заявява, че той е съставил пътния
лист - подписът за „издал“ е негов, маршрута е попълнен от него. В колона „заверка“ се подписвал механика или техническия ръководител на обекта. На конкретния пътен лист се е подписал техн.р-л. Идентични показания св.Т. дава и за пътни листи на л.62 - 65.

По делото е работила ССЕ, от заключението по която с вх.№ 15234/14.10.2019г. се установява следното: счетоводството на дружеството е водено редовно, при спазване на изискванията на ЗСч; покупките от „Еър Енерджи“ ЕООД и „Лукс Консулт Инженеринг“ ЕООД са отчитани по с/ки гр.60 и 61, т.е. директно са изписвани на разход; по фактурите са извършени разплащания по банков път; за доставките от „Еър Енерджи“ ЕООД са представени договори, актове за извършени работи, протоколи, фактури, а за последващите доставки - фактури и протоколи за приемане на СМР, подробно описани в т.4 от заключението; в счетоводството на жалбоподателя е налице достоверна следа относно стоките и услугите по процесните фактури и последващата им продажба на трети лица, в протоколите са посочени стоки/услуги в много по-малък обем от стоките и услугите, включени в актовете между „Комфорт“ и клиентите по т.3; в актовете за приемане на извършените работи са посочени обектите, на които са предоставени; услугите по процесните фактури са част от общия обем дейности, включени в актовете за приемане на извършените работи и за тях не са необходими собствени или наети ДМА; по данни от ГФО за 2015г., „Комфорт“ ООД е разполагало с ДМА за съхранение на водоустойчиви плоскости, фактурирани от „Лукс Консулт Инженеринг“ ЕООД; за процесните доставки са представени фактури и съпътстващи документи. Счетоводството на дружеството дава възможност да се проследи връзката между процесните разходи и приходите от последващи продажби, поради което разходите по доставките отговарят на изискванията за документална обоснованост съгласно ЗСч и прилаганите МСС; вида и количествата стоки, закупени от „И.“ ЕООД са посочени в таблица 8-1, а реализацията им по обекти в таблица 9-2.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, след изчерпване на задължителния административен контрол и в частта, потвърдена от директора на Дирекция „ОДОП“ - В. с Решение № 40/12.04.2019г., поради което е ДОПУСТИМА.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК съдът преценява, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите – органа по приходите, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, в законоустановената форма и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, влечащи неговата нищожност.

Видно от приложените по преписката разпечатки от ИС „Контрол“, заповедите за възлагане на ревизия, ревизионния доклад и ревизионния акт, са издадени като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис. В с.з. на 04.06.2019г. електронните документи, представени на оптичен носител – 1бр. СD, са приети като доказателства по делото. При проверка на електронните документи с приложението StampIT се установи, че същите са подписани от органите по приходите, посочени като техен издател, с квалифициран електронен подпис по чл.13, ал.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, издаден от B-TRUST, приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ, в срока на валидност на удостоверението по чл.25 от закона. От изложеното следва, че ревизията е възложена редовно и РА отговаря на изискването на чл.120, ал.1, т.8 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Не се спори, че жалбоподателят през д.п. м.05, 06, 07, 09, 10 и 12.2015г. е упражнил право на данъчен кредит по фактури за доставки на СМР и материали, издадени от
„Еър Енерджи“ ЕООД и „Лукс консулт инженеринг“ ЕООД, както и че през 2015г. и 2016г. във връзка с доставките е отчел разходи по с/ка 6021 „Разходи за външни услуги по обекти“ и с/ка 6011 „Разходи за материали по обекти“, с които е намалил финансовия си резултат за облагане с КД за съответния период. Не се спори и че процесните фактури са осчетоводени при жалбоподателя, че са включени в СД и ДПр на техните издадели и че разплащанията за същите са извършени по банков път.

Спорът между страните е формиран по въпросите дали процесните фактури документират реално настъпило данъчно събитие, получателят правомерно ли е упражнил правото да приспадне посочения в тях ДДС, респ. дали разходите по фактурите за СМР и строителни материали са обосновани документално?

За разрешаване на така формирания спор между страните, съдът съобрази следното:

І. По приложението на ДДС

По отношение правото на приспадане на ДДС следва да се посочи, че съгласно чл.68, ал.1 от ЗДДС, данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1/ получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2/ извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3/ осъществен от него внос; 4/ изискуемия от него данък като платец по глава осма. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл.25, ал.2 и 3 ЗДДС. В този момент възниква задължението на доставчика да начисли ДДС.

Съгласно чл.25, ал.2 и 3 от ЗДДС данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл.25, ал.3 ЗДДС.

Тъй като в системата на ДДС правото на приспадане е свързано с действителното извършване на доставката на стоки или услуги, настъпването на данъчното събитие е необходимо условие за възникване на правото на приспадане. Обратно, когато действителното извършване на доставката на стоки или услуги липсва, не може да възникне право на приспадане.

В този аспект Съдът на ЕС многократно е посочвал, че упражняването на правото на приспадане не обхваща данък, който се дължи само поради това, че е посочен във фактура -

Решение от 13 декември 1989г., Genius Holding BV, C-342/87, Решение от 19 септември 2000г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG, Определение от 4 юли 2013г., Мениджърски бизнес решения, С-572/11, т.19.

Добросъвестността или недобросъвестността на данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, е без въздействие върху въпроса дали доставката е извършена, по смисъла на член 10, параграф 2 от Шеста директива – Решение от 27 юни 2018г. по съединени дела SGI и Valeriane, С-459/17 и С-460/17г., точка 38, като този, който иска приспадането на ДДС, трябва да докаже, че отговаря на условията за да се ползва от него – Решение от 26 септември 1996г. по дело Enkler, С-230/94, т.24.

Във връзка с доказването на факта на извършване на доставка на стоки, в т.37 от решението по дело С-78/12, СЕС е посочил, че лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. В тази връзка и в съответствие с националните правила за доказването следва да се извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да се определи дали претендиращият право на приспадане може да го упражни. (Решение от 6 септември 2012г. по дело Mecsek-Gabona, C-273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012г. по дело Боник,
C-285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013г. по дело ЛВК-56, C-643/11, точка 57). За целите на тази преценка следва да се вземат предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи доставките, по които се претендира правото на приспадане, както и свързаните с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането на
стоките – арг. от точка 38 от Решение от 18 юли 2013г. по дело Е. – К, С-78/12.

Тоест, осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето от доставчика на получателя на правото, последния да се разпорежда фактически със стоката като собственик, респективно при услугите – преценката за реалното възникване на резултата от услугата, е фактически въпрос, който изисква цялостна оценка на събраните доказателства, които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката. Само действително осъществената доставка може да породи изискуемост на данъка, съответно право на приспадане, в който случай и при изпълнение на останалите материалноправни и процесуалноправни изисквания, правото на приспадане по принцип не може да бъде ограничавано – Решение от 13 февруари 2014г. по дело „Макс пен” ЕООД, С-18/13, т.23 и 25.

Установяването на факта на реалното предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда с нея като собственик, изисква във всички случаи преценка за това дали доставчикът е разполагал със стока от същия вид и количество, като фактурираните и че това количество стока физически е предадено на получателя. Доказването на факта на действителното, обективното съществуване на фактурираната стока, съответно, нейното предаване на разпореждане на получателя, предполага изследването на въпроса за предходните и последващите продажби, за съхранението и транспортирането на стоката, заприхождаването ѝ при получателя, физическата ѝ наличност при получателя (което пък от своя страна изисква установяване на възможността за съхраняването ѝ), съответно за извършването на последващи продажби. В този смисъл е и тълкуването дадено от СЕС в Решението по дело С-78/12, точка 38.

Само при категорични данни за горепосочените обстоятелства може да се направи обоснован извод за реално съществуваща стокова верига, участниците, в която са установими, а стоката - подлежаща на идентифициране.

Съответно, при услугите следва да бъдат установени по безспорен начин обективните параметри и икономическата стойност на предмета на услугата, както и че резултатът от същата е възникнал.

За преценката за реалното изпълнение на услугата от съществено значение са доказателствата, свидетелстващи за възможността на доставчиците да ги изпълнят. Така, преценявайки всички обстоятелства относими към настъпване на данъчното събитие, органите по приходите могат да откажат на данъчнозадълженото лице – адресат на фактура, правото да приспадне ДДС, посочен във фактурата, ако установят, че сделките, на които съответства тази фактура, не са действително извършени – Решение от 27 юни 2018г. по обединени дела SGI и V SNC, С-459/17 и С-40/17, точка 47.

В тежест на лицето, претендиращо право на приспадане е да докаже наличието на предпоставките за правомерното му упражняване, в т.ч. и факта на настъпване на данъчно събитие.

В тази връзка по отношение на фактурите, издадени от „Еър Енерджи“ ЕООД с определение № 1167/07.05.2019г. на жалбоподателя е указано, че в негова тежест е да сочи доказателства за реалното извършване на услугите, в т.ч. за действителната им стойност и начина на калкулиране на отделните им елементи – материали, труд, за възможността на издателя на фактурите да изпълни услугите – кадрова (сключени трудови или граждански договори), техническа (механизация и специализирана строителна техника) и материална (разходи за закупени материали и доказателства за влагането им в конкретните услуги), в т.ч. за ползването на подизпълнители, както и че не сочи доказателства за посочените обстоятелства.

С протоколно определение от проведеното на 4 юни 2019г. о.с.з. във връзка с фактурите, издадени от „Лукс Консулт Инженеринг“ ЕООД на жалбоподателя е указано, че в негова тежест е да установи настъпването на данъчно събитие по процесните фактури, в т.ч. да сочи доказателства, че доставчикът е разполагал с необходимото количество от стоката към датата на издаване на фактурата, за фактическото получаване на стоката, както и че е придобил правото да се разпорежда с нея като собственик съобразно тълкуването на СЕС по дело С-78/15.

В конкретния случай настоящият съдебен състав преценява като обоснован извода на органите по приходите, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства обосноваващи правомерното приспадане на ДДС по процесните фактури за доставки на стоки и услуги.

По отношение на фактурите за СМР, издадени от „Еър Енерджи“ ЕООД, по делото не са събрани доказателства относно възможността на дружеството – кадрова, техническа и материална, за изпълнение на фактурираните строителни услуги.

Неоснователно жалбоподателят твърди, че не е ясно какъв смисъл са вложили органите по приходите в тези понятия, респ. че е нарушено правото му на защита, т.к. не е наясно какво трябва да доказва в процеса.

Необходимите ресурси за изпълнение на услугите се извеждат по недвусмислен начин от сключените между „Комфорт“ ООД и „Еър Енерджи“ ЕООД договори, с които изпълнителят се е задължил да осигури за своя сметка всички необходими средства – инвентар, машини, съоръжения, работна сила, лицензи, разрешителни – т.3.2 от договорите. Че материалите за изпълнение на СМР са за сметка на изпълнителя, следва и от уговорките по т.4.07 и т.11 от договорите, според които договорените цени включват всички необходими разходи за цялостното завършване на съответната дейност, вкл. за механизация, инвентар, такси за разтоварище и работна сила.

Макар във фактурите да е посочено, че се отнасят за СМР по съответния протокол, в представените към фактурите протоколи и актове обр.19 са посочени конкретен вид дейности и обем, а именно, че се отнасят за: зидария, боядисване с латекс, монтаж на гиспсокартон и вата за изолация, услуги с верижен багер, изкопаване на земни маси с верижен багер, извозване на земни маси до депо, вкл.такси разтоварище, дейност по доставка на инертни материали.

Така определени с протоколите/актовете като извършени и приети, и в контекста на клаузите по договора, дейностите изискват във всички случаи издателят на фактурите да е разполагал с необходимите материали, работна ръка и механизация, а доказателства за това не са представени, както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното производство.

По отношение на материалите липсват каквито и да било доказателства
„Еър Енерджи“ да е направило разходи за придобИ.е на същите, както и че е разполагало с такива към датите на издаване на фактурите за процесните услуги. Видно от констатациите в РА, съставен на „Еър Енерджи“ ЕООД за периода 11.05.2015г. – 31.08.2015г., дружеството е декларирало само покупки на услуги от „Галактика Корпорейшън“ ЕООД, „Т.С.К.“ ЕООД, „Глобал тур“ ЕАД и „ВАМ ПЛЮС“ ООД, за които не са събрани доказателства да са реално извършени.

По отношение на работната сила липсват доказателства дружеството да е имало на разположение работници на трудов или граждански договор за извършване на дейностите по зидария, боядисване, изкопаване на земни маси. Представените от „Комфорт“ ООД извадки от инструктажни книги не доказват това обстоятелство, т.к. по никакъв начин посочените като работници на „Еър Енерджи“ ЕООД лица, не могат да се обвържат с това дружество, поради липсата на трудови договори и подавани справки по чл.73 от ЗДДФЛ (за граждански договори). Извлечения от инструктажни книги на „Комфорт“ ООД – за обект „Многофамилна жилищна сграда в Манастирски ливади“ и за обект „Административен комплекс м.Пробив, бул.П. С – са представяни и в хода на ревизията на „Еър Енерджи“. Видно от констатациите в съставения за резултатите от ревизията РД, при справка в ПП СУП е установено, че от изброените в инструктажните книги лица единствено А. А. Д. /зидар/ и П. М. Р. /общ работник/ имат сключени трудови договори с „Еър Енерджи“ ЕООД за периода от 11.05.2015г. – 22.05.2015г., а Й. И. Т. /общ работник/ има сключен трудов договор за периода 11.05.2015г. – 08.06.2015г. Отделно, налице е несъответствие между инструктажната книга, представена в хода на ревизията на „Еър Енерджи“ и тази, представена в съдебното производство, т.к. цитираните в доклада работници – М. К., М. Б., И. К., Г. Г. и Е. А. не фигурират в инстр.книга на л.55 и 56 от делото.

Относно техническата възможност за изпълнение на услугите – наличието на механизация и специализирана техника за извършване на СМР, жалбоподателят едва в съдебното производство е представил договори, според които „Еър Енерджи“ е наело верижен багер, влекачи, полуремарке и самосвал, в които е посочено, че са сключени през м.август 2015г. От една страна тези доказателства не са ангажирани по реда на чл.192 от ГПК, а от друга, така представените договори са частни диспозитивни документи, без достоверна дата и тяхната доказателствена стойност следва да се преценява в контекста на всички събрани по делото доказателства. Видно от дневниците за покупки за м.08.2015г., м.09.2015 и м.10.2015г. /л.99, л.102 и л.105/, „Еър Енерджи“ ЕООД не е декларирало покупки от посочените търговци, за които след служебна справка в регистър VAT се установява, че са регистрирани по ЗДДС. Такива доставки на наемни услуги не са установени и в хода на ревизията на „Еър Енерджи“ ЕООД, приключила с РА № Р-22220515008279-091-001/09.05.2016г., обхващала и д.п.м.08.2015г. Видно от констатациите на стр.12 от РД
№ Р-22220515008279-092-001/24.03.2016г. за м.08.2015г. е подадена СД с
вх.№ 22051111642/05.09.2015г. с нулев резултат, в който смисъл са и представените от ответника СД и регистри по ЗДДС на л.104-106. При това положение съдът преценява като недоказан факта, че „Еър Енерджи“ е разполагало с наета техника за изпълнение на фактурираните услуги.

Отделно, от констатациите в издадения на „Еър Енерджи“ ЕООД ревизионен акт може обосновано да се извлече извод, че във връзка с фактурираните на „Комфорт“ ООД СМР, са ползвани подизпълнители – „Галактика Корпорейшън“ ЕООД, „Т.С К.“ ЕООД, „Глобал тур“ ЕАД и „ВАМ ПЛЮС“ ООД, които не са открити и не са събрани доказателства да са извършвали услуги в полза на „Еър Енерджи“ – обстоятелство, което е в подкрепа на извода, че дружеството не е имало потенциал да извърши услугите. В подкрепа на този извод правилно от ревизиращите е отчетено и обстоятелството, че дружеството не е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2015г., а за предходни периоди декларира друг вид дейност.

Не без значение е и обстоятелството, че в сключените договори за възлагане извършването на СМР не са конкретно определени дейностите, които „Еър Енерджи“ ЕООД се е задължило да изпълни. В Приложение 1 към договорите от 23.04.2015г.,15.06.2015г. и 10.09.2015г., са посочени само единични цени за кв.м., но не и обема на възложените СМР. Като предмет на договора от 15.06.2016г. е посочено и „доплащане за подготовка за боядисване“, което изцяло се покрива с посоченото в протокол 4 към договора, но няма как да бъде предмет на първоначална уговорка. По отношение на договора от 01.07.2015г. още в хода на ревизията на „Еър Енерджи“ ЕООД е констатирано, че е подписан за изпълнител от К. Т. – лицето, за което св.И. сочи, че е водил работници на обектите на „Комфорт“ ООД, за което липсват доказателства да е имал представителни функции по отношение на „Еър Енерджи“ ЕООД.

Основателно органите по приходите са съобразили и че не е установено кое е лицето, което във връзка с насрещната проверка на доставчика е представило копие на процесните фактури и придружаващите ги документи. На всички представени копия на фактурите има изрично посочване, че са „оригинал“, който съгласно чл.79, ал.7 от ППЗДДС се предава на получателя, което е в подкрепа на извода на органите по приходите, че всъщност това са копия на фактурите, намиращи се в счетоводството на ревизираното лице.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че органите по приходите не са извършили задълбочен анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, както и че неправилно са се позовали на РА на доставчика. Всъщност, органите по приходите не са отказали правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Еър Енерджи“ ЕООД само въз основа на констатациите на РА на доставчика, а са ползвали същите при съвкупния анализ на всички установени в ревизионното производство данни. Доколкото ревизията на „Еър Енерджи“ е обхващала периоди, в които са издавани процесните фактури и конкретно доставките към „Комфорт“ ООД са били предмет на изследване, констатациите в това ревизионно производство, макар да не са определящи, са относими и поради това обосновано са ползвани като аргумент в подкрепа на извода на ревизиращите, че доставките на СМР не са реално извършени.

Анализът на представените в хода на ревизията писмени доказателства – фактури, договори, протоколи, актове обр.19, липсата на наети по трудов или граждански договор лица, липсата на данни за притежавани и вложени материали, и за механизация, необходими за изпълнение на фактурираните СМР, сочи на извод за недоказване на основната предпоставка за правомерното упражняване на правото на приспадане по процесните фактури – настъпване на данъчно събитие. Дали СМР, идентични по видове и обем, са били изпълнени на обектите на „Комфорт“ ООД в случая е ирелевантно, т.к. за да се признае правото на приспадане за получени услуги следва да се установи не само възникването на резултата от тях, а и че същият е изпълнен именно от лицето, издало фактурата.

Правилно органите по приходите са приели и че не е доказано извършването на доставки и по фактурите за материали, издадени от „Лукс консулт инженеринг“ ЕООД.

На първо място начинът, по който е описаната стопанската операция във
фактурите – „водоустойчиви кофражни плоскости“, без ясна спецификация за размери, дебелина и др., не позволява коректното идентифициране на престацията, поради което така съставените фактури не отговарят на изискването на чл.226, т.6 от Директива 2006/112/ЕО. Тази непълнота на фактурите препятства установяване кореспонденцията им с действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставките, респ. установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на правото на приспадане, респ. признаване на отчетените в намаление на ФР разходи – арг. от Решение на Съда на ЕС от 08.05.2013г. по дело Petroma Transports, С-271/12, т.36.

От друга страна липсват каквито и да било доказателства издателят на фактурите да е разполагал с фактурираните материали и фактически да ги е предал на получателя „Комфорт“ ООД. Издателят на фактурите и представляващите го лица не са открити при насрещните проверки, не са събрани доказателства за това от кого, кога и как са придобили фактурираните материали, къде са ги съхранявали, как са ги предоставили на получателя. Липсата на представена счетоводна отчетност и на транспортни документи препятства формирането на извод, че доставчикът е разполагал с материалите и фактически ги е предал на разпореждане на получателя.

Представените в хода на ревизията и в съдебното производство пътни листи не могат да се отнесат към процесните фактури. Съдът изцяло споделя извода на ревизиращите, че представените в хода на ревизията пътни листи кореспондират с доставките на дървен материал и шперплат от „И.“ ЕООД като е налице пълно съвпадение между данните от пътни листи за шофьор и рег. № на ППС с тези, посочени в представените от „И.“ превозни билети. Пътните листи, представени в съдебното производство също не могат да се отнесат към процесните доставки, т.к. са от дати, различни от посочените в стоковите разписки, на които е предадена стоката – 04.12 и 16.12.2015г.

Отделно, никой от вписаните в пътните листи маршрути не сочи на извод, че шперплат е товарен от база/склад на „Лукс консулт инженеринг“ или негови доставчици. Като начална/крайна точка е посочено „И.“, където се намира база на „Комфорт“ (вж. показанията на св.С. И.) и липсват доказателства намиращият се в базата в И. шперплат да е бил доставен именно от „Лукс консулт инженеринг“. В същото време в хода на ревизията са събрани безспорни доказателства, че основен доставчик на „Комфорт“ ООД на дървен материал и шперплат, в т.ч. водоустойчив, е „И.“ ЕООД - фактури № 9045/30.11.2015г. и № 9178/30.12.2015г., издадени от „И.“ ЕООД.

С оглед гореизложеното неоснователно жалбоподателят твърди, че е установено получаването на стоката по процесните фактури. Неоснователно е позоваването и на разпоредбите на чл.69 и чл.78 от ЗС, т.к. липсват доказателства „Лукс консулт инженеринг“ ЕООД фактически да е предало на жалбоподателя стока, като фактурираната.

След като не е доказано, че „Лукс консулт инженеринг“ е разполагало с фактурираните стоки – липсват счетоводни регистри за заприхождаване и изписване на стоките – е ирелевантно обстоятелството, че ССЕ е установила, изписването на такива материали на разход за обектите на жалбоподателя, т.к. спорът в случая е дали вложените материали са доставени именно от издателя на фактурите. При доставка на вещи, определени по своя род, съгласно чл.24, ал.2 от ЗЗД собствеността върху стоките се прехвърля с тяхното предаване. Противно обаче на тезата на жалбоподателя, ангажирането на доказателства за наличността на стоките у издателите на фактурите не е свързано с установяване на техния произход, а с тяхното предаване на разпореждане на получателя и именно този факт е останал неустановен по делото.

Неоснователно жалбоподателят обосновава претендираното право на приспадане за получените услуги и стоки със записванията в счетоводните си книги и констатацията на вещото лице, че счетоводството му е водено редовно.

Съгласно чл.167 от Директива 2006/112 правото на приспадане възниква по времето, когато данъкът стане изискуем, а съгласно чл.63 от директивата, ДДС става изискуем, когато стоките са доставени. Ето защо, моментът, в който данъкът става изискуем и следователно подлежи на приспадане от данъчнозадълженото лице, не може да бъде определен по общ начин чрез изпълнението на формалности като вписването в счетоводството. Правото в областта на ДДС не може да зависи от начина на определено осчетоводяване от страна на данъчнозадълженото лице. За разлика от подоходното облагане, облагането в областта на ДДС се основава единствено и само на извършването на дейности, поради което начинът на осчетоводяването на сделките няма отношение към правото на приспадане. Обвързването с индивидуалното осчетоводяване би означавало от една страна преценката от гледна точка на правото областта на ДДС фактически да зависи от волята на данъчнозадълженото лице, а от друга, неизпълнението на някои счетоводни изисквания да постави под въпрос правото на приспадане, което е недопустимо – В този смисъл Решение от 13 февруари 2014г. по дело Макс Пен, С-18/13, точка 47.

От друга страна, доколкото условията и правилата за фактурирането на ДДС целят правилното функциониране на вътрешния пазар, правилно ответната страна сочи, че в случая липсва и надеждна одитна следа по смисъла на съображение 10) от Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране, т.к. никое от ангажираните от жалбоподателя доказателства не установява по безспорен начин връзката между процесните фактури с доставките, по които е упражнено право на приспадане.

Неправилно жалбоподателят се позовава и на практика на СЕС като твърди, че неправомерното поведение на доставчиците, не може да бъде основание за ограничаване на правото на приспадане. В тази връзка следва да се посочи, че липсата на персонал, активи и материален ресурс, в т.ч. данни за произхода на стоката, не може да бъде самостоятелно основание да се откаже правото на приспадане, но само при положение че е безспорно установено съществуването и предаването на стоката на получателя, съответно възникването на резултата от услугата в резултат на дейности на издателя на фактурата. Във всички случаи обаче наличието на техническа и материална обезпеченост за извършване на доставката – за възможността на доставчика да извърши доставката, има пряко отношение към нейното доказване и констатираните в тази връзка обстоятелства от страна на органите по
приходите – неотговаряне на насрещните проверки, обстоятелството, че липсват доказателства за транспортиране на стоката до склад на получателя, липсата на доказателства за персонал, техника и материали, необходими за изпълнението на СМР, констатациите в ревизионния акт на „Еър Енерджи“, с който е отказано правото на данъчен кредит по получени доставки и е прието, че доставките към „Комфорт“ ООД не са реално изпълнени, няма как да не бъдат съобразени при преценката за настъпване на данъчно събитие по фактурите, по които се претендира право на приспадане.

Ирелевантно е и обстоятелството, че са извършени банкови разплащания, тъй като само̀ по себе си плащането, извън хипотезите на авансовите плащания, не поражда изискуемост на данъка, респективно право на приспадане.

Неоснователно жалбоподателят се позовава на Решение от 21 юни 2012г. постановено по обединени дела С-80/11 и С-142/11, M и D тъй като същото е постановено по казус, в който изпълнението на материалноправните изисквания за признаване на правото на приспадане – т.е. извършването на доставка, не е било спорно. С посоченото решение СЕС е приел, че 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

Така даденото от СЕС тълкуване, потвърдено и доразвито впоследствие в Решение от 6 септември 2012г. по дело Tóth, С-324/11, Решение от 6 декември 2012г. по дело Б,
С-285/11, Решение от 18 юни 2013 година по дело „Е. К” ЕООД, С-78/12 и Решение от 13 февруари 2014г. по дело „Макс пен“ ЕООД, С-18/13, следва постоянната практика на СЕС за това, че правото на приспадане на ДДС може да бъде претендирано и предоставено единствено и само от добросъвестните участници по веригата доставки. Всички съображения на СЕС досежно предоставянето от страна на органите по приходите на обективни данни, че лицето претендиращо право на приспадане е знаело или е следвало да знае, че сделката, по която претендира право на приспадане е била опорочена с измама, касаят хипотеза, при която реалното съществуване и предаване на стоките/извършването на услугите е доказано, а настоящият случай не е такъв.

Добросъвестността във всички случаи предполага знанието у получателя, че стоката реално е преминала на негово разпореждане, съответно, че услугата е извършена от издателя на фактурата, а при събраните в хода на ревизията и на съдебното производство доказателства, това не изглежда да е така.

В тази връзка следва да се посочи, че с Решение от 7 декември 2010г. по дело R,
С-285/09г., т.48, СЕС е приел, че представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране на общата система на ДДС. Според т.49 от същото решение, правото на Съюза не е пречка държавите членки да считат съставянето на фактури с невярно съдържание за част от данъчна измама - Решение от 19.09.2000г. по дело Schmeink & Cofreth и Strobel, С-454/98, точка 62, както и Определение от 3 март 2004г. по дело Transport Service, C‑395/02, точка 30.

Посочването на ДДС във фактура, без реално да е настъпило данъчното събитие, не може да обоснове право на приспадане за получателя, в който смисъл е и Решение от 13 декември 1989г., Genius Holding BV срещу Staatssecretaris van Financiën (C-342/87, Recueil, стр. 04227) и Решение от 19 септември 2000г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу Finanzamt Borken и M S срещу F E, С-454/98.

Неоснователно жалбоподателят твърди и че след като на органите по приходите е бил известен рисковия профил на доставчиците е следвало да проведе ревизионното производство по реда на чл.177 от ЗДДС. Както правилно е посочено в РА, целта на цитираната разпоредба е определяне на особен вид солидарна отговорност за регистрирано по ЗДДС лице – получател по облагаема доставка, за дължимия и невнесен ДДС, в случаите, в които е упражнило право на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък. Отговорността по реда на чл.177 от ЗДДС може да бъде реализирана само при наличието на действително извършени доставки, а в случая органите по приходите са приели, че по фактурите, издадени от „Еър Енерджи“ и „Лукс консулт инженеринг“ не е настъпило данъчно събитие.

По така изложените съображения настоящият съдебен състав преценява като правилен извода на органите по приходите, че ДДС по процесните фактури е начислен и приспаднат неправомерно.

ІІ. По приложението на ЗКПО.

За да преобразуват ФР на жалбоподателя за 2015г. и 2016г. с разходите по процесните фактури, органите по приходите са приложили основанието по чл.26, т.2 от ЗКПО, като са приели, че след като фактурите, по които е отчетен разхода, не документират реално осъществена стопанска операция [поради липсата на данъчно събитие], то този разход не следва да участва при формиране на финансовия резултат.

Съгласно разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели разходи, които не са документално обосновани по смисъла на ЗКПО. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.

При така дадената дефиниция неправилно жалбоподателят твърди, че след като разполага с първични счетоводни документи – фактури, договори, протоколи и актове обр.19, въз основа на които са извършени записванията в счетоводните регистри, разходите са документално обосновани.

След като не е доказано реалното извършване на доставките на стоки и услуги по процесните фактури, то същите не отразяват вярно вписаните в тях стопански операции, поради което правилно органите по приходите са приели, че отчетените в тази връзка разходи не са документално обосновани по смисъла на чл.10 ЗКПО. Отделно, по отношение на услугите следва да се има предвид и че изплащането на възнаграждение за услуга, която не е реално извършена, осъществява хипотезата на отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл.16, ал.2, т.4 от ЗКПО.

Осчетоводените в нарушение на тези правила разходи се явяват отчетени в нарушение на счетоводното законодателство по смисъла на чл.77 от ЗКПО, поради което на основание чл.23, ал.1, т.1 от ЗКПО правилно органите по приходите са увеличили финансовия резултат на жалбоподателя за данъчно облагане.

По изложените съображения жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора на основание чл.161, ал.1 от ДОПК в полза на Дирекция „ОДОП“ – В. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Процесуалното представителство е реално осъществено, възнаграждението е дължимо и следва спрямо обжалвания материален интерес – 87122,27, да се определи по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 830лв. + 3% х 77122,27лв. = 3143,66лв. (три хиляди сто четиридесет и три лева и шестдесет и шест стотинки).

Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „КОМФОРТ“ ООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление гр.В., бул.О.П.п. № 50, представлявано от управителя А.А.К., против РА № Р-03000318004552-091-001/29.01.2019г. на органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 40/12.04.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - В., в частта, с която на дружеството са установени: І. Задължения за ДДС общо в размер на 44636,33лв. и лихви 14679,95лв., от които по периоди, както следва: за м.05.2015г. - 1333,00лв. и лихви 490,86лв; за м.06.2015г. - 1463,27лв. и лихви 526,62лв; за м.07.2015г. - 8566,20лв. и лихви 3008,99лв; за м.09.2015г. - 14680,19лв. и лихви 4907,40лв; за м.10.2015г. - 381,67лв. и лихви 124,29лв; за м.12.2015г. - 18212,00лв. и лихви 5621,79лв; ІІ. Задължения за КД по ЗКПО общо в размер на 22318,17лв. и лихви 5487,82лв., от които по периоди, както следва:
за 2015г. - 13212,17лв. и лихви 3795,49лв; за 2016г. - 9106,00лв. и лихви 1692,33лв.

 

ОСЪЖДА „КОМФОРТ“ ООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление гр.В., бул.О.П.п. № 50, представлявано от управителя А.А.К. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 3143,66лв. (три хиляди сто четиридесет и три лева и шестдесет и шест стотинки).

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                       Административен съдия: