МОТИВИ
към Решение № 224 от 06.02.2015 г., постановено
по АНД № 7829/2014 г. по описа на ПРС, III н.с.
Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
С Постановление с вх. № 56859 от 22.12.2014 г. по описа на ПРС, РП-Пловдив
е внесла в РС-Пловдив материалите по досъдебно производство № 223/2014 г. по
описа на Сектор „Пътна полиция”, град Пловдив, водено срещу обвиняемия П.А.А.,
с ЕГН: ********** за престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК, с
предложение обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност, като
му се наложи административно наказание
по реда на чл. 78а от НК, за това че:
на 11.03.2014 г. в гр. П. е управлявал моторно превозно
средство - товарен автомобил с марка „Фолксваген”, модел „Транспортер”, с per.
№ .. без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - с
Наказателно постановление № 8570/2013 г. от 12.08.2013 г. на Началника на
Сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи-гр. Пловдив, връчено му лично на 11.10.2013 г. и влязло в законна сила
на 21.10.2013 г., и с Наказателно постановление № 759/2013 г. от 27.08.2013 г.
на Началника на Районно управление „Полиция” - гр. Стамболийски при Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Пловдив, връчено му лично
на 17.12.2013 г. и влязло в законна сила на 27.12.2013 г. - престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на РП-Пловдив поддържа горното предложение, като
изразява становище, че обвинението е доказано по несъмнен начин и са налице
предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, като предлага на
обвиняемия да бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.
Привлеченият
към административнонаказателна отговорност, П.А.А., не се явява в
проведеното съдебно заседание, в което се представлява от упълномощен защитник
– адв. Д., която не оспорва обвинителната теза и моли спрямо подзащитния й да
бъде наложено наказание в минимален размер.
От фактическа страна се установява следното:
Обвиняемият, П.А.А. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, с начално образование – завършен 7 – ми клас, безработен, неженен,
неосъждан, с ЕГН: **********.
Обвиняемият П.А.А. не притежавал свидетелство за
правоуправление на МПС. Поради това, че управлявал моторно превозно средство
без да е правоспособен водач, както и за други допуснати нарушения на Закона за
движение по пътищата, на същия, при установяването им били съставени актове за
установяване на административни нарушения, въз основа на които са били издавани
и съответните наказателни постановления. На 30.07.2013 г. обв. А. е бил
установен да управлява МПС - първоначално в землището на гр. Стамболийски, а
по-късно същия ден и в района на гр. Пловдив в нарушение на чл. 150 от ЗДП -
без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС, както и за други
допуснати нарушения на ЗДП са му били съставени два отделни акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на които са били издадени
две наказателни постановления както следва:
Наказателно постановление № 8570/2013 г. от 12.08.2013 г. на
Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Пловдив, влязло в
законна сила на 21.10.2013 г. Екземпляр от цитираното наказателно постановление
бил лично връчен на обв. А. на 11.10.2013 г., като постановлението не било
обжалвано по установения ред;
Наказателно постановление № 8570/2013 г. от 12.08.2013 г. на
Началника на РУ „Полиция” гр.Стамболийски, влязло в законна сила на 27.12.2013
г. Екземпляр от постановлението бил връчен лично на обв. А. на 17.12.2013 г. ,
като постановлението не било обжалвано по установения ред.
Въпреки наложените наказания и обстоятелството,
че е неправоспособен водач на МПС, обв. А. отново бил установен да управлява
такова в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за
управление.
На 11.03.2014 г. в гр. Пловдив обв. А. управлявал лек
автомобил марка „Фолксваген Транспортер” с per. № .., собственост на майка му Б.С.А.,
като се придвижвал по ул. „..” в кв. „..”. Около 14,20
часа като водач на автомобила и при неговото управление обв. А., бил спрян за
проверка в района на ул. „..” до № .от дежурен полицейски автопатрул на III РУ
на МВР - гр. Пловдив. Полицейският автопатрул, който бил съставен от
свидетелите Ч.Д. и П. Б., изпълнявал служебни задължения и във връзка с
„Безопасност на движението по пътищата”. Лекият автомобил „Фолксваген
Транспортер” с per № .., управляван от обв. А. бил спрян за извършване на
проверка на документи за правоспособност на водача. Обвиняемият А. се подчинил
на полицейското разпореждане и спрял управлявания от него автомобил за
извършване на полицейската проверка. Пред полицейските служители - свидетелите Д.
и Б., обвиняемият А. се легитимирал с личната си карта и заявил, че не притежава
и никога не е притежавал Свидетелство за управление на моторно превозно
средство. За това нарушение на правилата на ЗДвП, полицейският служител -
свид. Д., съставил на водача АУАН № 361701/14 от 11.03.2014 г. Акта бил лично
предявен на извършителя и подписан от него без възражения.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства – писмени доказателства (Протоколи за разпити на свидетели
и обвиняем, Акт за установяване на административно нарушение, Наказателно
постановление, Справка АИС „Български документи за самоличност”, Справка за
лице – установенизвършител на престъпление, Справка в централна база – КАТ за
нарушител/водач, Справка съдимост, Характеристична справка, Докладни записки) и
гласни такива (показанията на свид. Ч.Д., свид. П. Б. и свид. К.Л.), които съдът кредитира
изцяло като обективни, логични и неопровергани от целокупния доказателствен
материал. Същите се подкрепят и от обясненията на обвиняемия А., който не оспорва
описаната в постановлението РП - Пловдив и възприета от настоящия съдебен
състав фактическа обстановка, като изцяло признава вината си.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният
доказателствен материал е в пълно съответствие с направените
самопризнания от обвиняемия А., поради което в конкретния случай не се налага
самостоятелното обсъждане на доказателствата по делото, доколкото липсва спор
както по фактите, изложени в обстоятелствената част на постановлението на РП за
освобождаване от наказателна отговорност, които включват всички съставомерни
признаци на инкриминираното деяние, така и по правната страна на деянието.
От правна страна:
При така установената по несъмнен начин и неоспорена фактическа обстановка,
Съдът приема от правна страна, че с деянието си обвиняемият П.А.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2, вр. ал.
1 НК, а именно:
на 11.03.2014 г. в гр. П. е управлявал моторно превозно
средство - товарен автомобил с марка „Фолксваген”, модел „Транспортер”, с per.
№ .. без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление - с
Наказателно постановление № 8570/2013 г. от 12.08.2013 г. на Началника на
Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Пловдив, връчено му лично на
11.10.2013 г. и влязло в законна сила на 21.10.2013 г. и - с Наказателно
постановление № 759/2013 г. от 27.08.2013 г. на Началника на Районно управление
„Полиция” - гр. Стамболийски при ОД на МВР - гр. Пловдив, връчено му лично на
17.12.2013 г. и влязло в законна сила на 27.12.2013 г.
За да се изпълни фактическият състав на визираното
престъпление, е достатъчно от обективна страна деецът да управлява МПС в
едногодишен срок, след като е бил наказан по административен ред за управление
на МПС, без съответно свидетелство. Други изисквания за съставомерността на
деянието законодателят не е поставил. Затова и с факта на самото управление при
изложените предпоставки деецът осъществява признаците на престъплението /в този
смисъл решение № 707/2004 г. на ВКС по н.д. № 385/2004 г., III н. о./.
В случая спрямо обвиняемия са били постановени следните Наказателни
постановления: Наказателно постановление № 8570/2013 г. от 12.08.2013 г. на
Началника на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Пловдив, влязло в
законна сила на 21.10.2013 г., екземпляр от което бил лично връчен на обв. А.
на 11.10.2013 г. и Наказателно постановление № 8570/2013 г. от 12.08.2013 г. на
Началника на РУ „Полиция” гр. Стамболийски, влязло в законна сила на 27.12.2013
г., екземпляр от което бил връчен лично на обв. А. на 17.12.2013 г. По делото
липсват данни да са предприети някакви действия от страна на обвиняемия за
оспорване на тези наказателни постановления. Ето защо и при установената
фактическа обстановка съдът прие, че обвиняемият е осъществил от обективна
страна състава на престъплението по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 НК.
От субективна страна обвиняемият П.А. е
действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК, като
същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Обвиняемият е съзнавал,
че управлява МПС без да има свидетелство за правоуправление, в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за същото деяние, но въпреки това пряко
е целял и е искал именно това.
По изложените съображения съдът прие за доказано, че обвиняемият П.А.А. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна, състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което го призна
за виновен.
По въпроса за
приложението на чл. 78а от НК:
Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият П.А.А. не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. С оглед на
изложените фактически и правни изводи са налице материално-правните
предпоставки обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като му бъде наложено административно наказание “глоба” по реда на чл.
78а НК.
Разпоредбата на чл. 78а, ал.1 НК предвижда
административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева.
При индивидуализирането на административното наказание “глоба” съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия ниската степен на обществена опасност на
личността му, предвид чистото съдебно минало, липсата на криминална регистрация
и обстоятелството, че е съдействал за разкриване на обективната истина. Не се
отчетгоха отегчаващи вината обстоятелства. Поради това и като отчете степента
на обществена опасност на деянието, настоящият състав счете, че справедливо
размерът на наложената му глоба да
бъде определена при изключителен превес на смекчаващите вината
обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, който е съобразен с
обстоятелството, че понастоящем обвиняемият е безработен. Ето защо съдът
определи и наложи на обвиняемия административно наказание “глоба” в размер
на хиляда лева, като именно така
определеният размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен ще
допринесе за постигане целите на наказанието.
Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК,
престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда наказание лишаване
от свобода до две години, като не са налице отрицателните предпоставки на чл.
78а, ал. 7 НК и от
престъплението, което е формално, т. нар. “на просто извършване”, не са
причинени съставомерни имуществени
вреди.
По въпроса за разноските:
По делото не са
направени разноски, които да подлежат на възлагане на обвиняемия А..
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК