Р Е Ш Е Н И Е
№ 1864
гр. Пловдив, 23.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХXVIIІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети август две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като
разгледа докладваното от съдия Вълчев административно дело № 1666/2020
година по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 от АПК във вр. чл.186 ал.4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Нади 88“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Първомай, ж. к. „Дебър“, ул. „Симеон
велики“ № 47, представлявано от управителя Р.Н.А., против Заповед за налагане
на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-278-0408596/21.05.2020 г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се
твърди, че обжалваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, поради
несъответствие с целта на закона, липсата на убедителни мотиви, които да
обосноват основателността на ПАМ, на тежестта на извършеното нарушение и
продължителността на срока й, което препятства възможността на съдебен контрол.
Твърди се, че в случая прилагането на мярка, особено в условията на извънредна
епидемиологична обстановка, не само не би постигнало нито една от целите на
административната принуда, но би довело до тежки икономически последствия за
дружеството. Излагат се съображения, че нарушението е първо и дружеството няма
задължения към фиска, като са предприети незабавни мерки в тази насока, в
резултат на което, е завишен контрола в областта на отчитане на приходите и е
налице регистрация по ЗДДС. Иска се отмяна на ЗНПАМ като неправилна и
незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
явява управителя, който поддържа жалбата, признава извършено административно
нарушение, но оспорва запечатването на обекта, като изтъква противоречие на
това действия на приходната администрация във връзка със заплащане на
наказателното постановление, което е предпоставка пък да не се запечатва обекта,
а то не е било издадено. Не претендира разноски.
Ответната страна - началник отдел “Оперативни
дейности” гр. Пловдив в ЦУ на НАП, редовно призована, се представлява от юриск.
З. , която оспорва жалбата, по доводи изложени в представеното по делото
становище. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК
и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените
становища прие за установено следното от
фактическа страна:
На жалбоподателя е издадена ЗНПАМ № ФК-278-0408596/21.05.2020
г. на началник отдел „ОД“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, за това, че на 01.05.2020 г.
в 10:45 ч, при извършена оперативна проверка в търговски обект по смисъла на
параграф 1 т.41 от ДР на ЗДДС – магазин плод и зеленчук, находящ се в гр. Първомай,
ул. „Княз Борис I“ № 178, стопанисван от „Нади 88“ ЕООД, с ЕИК *********,
е установено, че при извършана контролна покупка на 1 брой маруля, 1 бр.
репички и 1.100 кг банани , на обща стойност 5.08 лв., платена в брой от С.П.Х.-
проверяваща, преди легитимация, като парите са приети в брой от Н.А.– продавач,
не е издаден фискален касов бон, нито касова бележка от кочан с ръчни касови
бележки. Според мотивите на административният орган, извършеното нарушение се
доказва, както от отпечатаната от ФУ по време на проверката контролна лента на електронен носител, от
която е установено, че за дата 01.05.2020 г.няма регистрирана продажба на
стойност 5.08 лв., така и от установеното наличие на положителна разлика в
размер на 109.72 лв. между наличните средства в касата съгласно проверката, и
тези, маркирани във ФУ. Органите по приходите във връзка с установеното при
проверката достигнали до извода, че дружеството, в качеството си на задължено
лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство, т. е. не отразява приходи. Извършената проверка е обективирана в
Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА № 0408596/01.05.2020г.. Предвид
констатациите, контролните органи са счели, че дружеството е извършило
административно нарушение на разпоредбите на чл.3 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС. С оглед установените
от проверката обстоятелства е издадена и процесната ЗНПАМ № ФК-278-0408596/21.05.2020
г. на началник отдел „ОД“ в ГД „ФК“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186
ал.1 т.1 б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложена принудителна административна мярка: - запечатване на търговски обект –– магазин плод
и зеленчук, находящ се в гр. Първомай, ул. „Княз Борис I“ № 178,
стопанисван от „Нади 88“ ЕООД, с ЕИК *********, и забрана на достъпа до него за
срок от 14 дни. Заповедта е връчена на 29.06.2020 г. лично на представляващия
дружеството – А., като в законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и
правото на жалба пред Административен съд – Пловдив.
По административната преписка, освен посочените
по-горе документи са приложени: - Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г.; АУАН № F545202/06.05.2020 г.; АУАН № F545203/06.05.2020 г.; въпросен лист с опис на
паричните средства в касата към момента на извършване на проверката; фискални
бонове и дневен отчет.
При така установената фактическа обстановка, като
съобрази приобщените в хода на съдебното производство писмени доказателства, съдът
прие следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.149 ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните
за това съображения:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство
е Заповед за налагане на ПАМ № ФК-278-0408596/21.05.2020 г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – в кръга на неговите
правомощия, съобразно разпоредбата на чл.186 ал.3 във връзка с ал.1 т.1 от ЗДДС
и на основание заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на
НАП, в съответната писмена форма и необходимите реквизити. При издаването на
заповедта от административния орган не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа
задължителните законоустановени реквизити - наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
В същата са посочени фактическите и правни основания за издаването й, като в
случая принудителната административна мярка е наложена на основание чл.186 ал.1
т.1 б."а" от ЗДДС. В този смисъл съдът приема, че оспорената заповед
отговаря изцяло на изискванията на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, поради което липсват
съществени нарушения на формата и компетентността, които да обосновават
неговата нищожност.
Основанието за налагане на принудителната
административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от решаващия
орган с това, че с констатираното нарушение се засяга утвърденият ред на
данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата
продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване
на реализираните обороти. Посочено е, че издаването на фискални бележки,
задължителните реквизити, които същите следва да съдържат, правилното отчитане
на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по
закон документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и
предаването на данни по чл.118 от ЗДДС, са все нормативно установени задължения
на субектите, стопанисващи и/или управляващи търговските обекти, които следва
да се изпълняват при съответните предпоставки. Административният орган е приел
в мотивите си, че така извършеното деяние демонстрира поведение на лицето,
насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателство.
Изложено е, че ПАМ ще гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и
ще се осигурят бюджетните приходи, както и надлежното и законово деклариране на
движението на стоки и на всички реализирани обороти. Мотивирано е, че ако не
бъде приложена ПАМ, съществува възможност от извършване на ново нарушение, от
което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които засягат
пряко интересите на държавата, поради неотразяването на реално извършените
продажби, водещо до неправилно определяне на дължимите налози. Нормата на
чл.186 ал.3 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се
налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Следователно, заповедта, като индивидуален административен
акт, следва да отговаря на изискванията по чл.59 от АПК. Съгласно разпоредбата
на чл.186 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС във връзка с чл.118 ал.1 от ЗДДС
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни,
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице,
което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл.118
ал.1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е
уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите
в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл.3 ал.1 от
Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен, когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги. Съгласно чл.187 ал.1 от ЗДДС при прилагане на
принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 ЗДДС се забранява и
достъпът до обекта. В конкретния случай, съдът намира, че е безспорно установено
в проверявания обект да е извършена продажба на стока, за която да не е
издадена фискална касова бележка. Безспорно по делото е установено, че Попова-Ханджиева
и нейният колега Диян Проданов се извършили проверка на обект – магазин плод и
зеленчук, находящ се в гр. Първомай, ул. „Княз Борис I“ № 178, стопанисван от
„Нади 88“ ЕООД, с ЕИК *********, както и, че са предали 5.08 лв. на продавача Наталия
Асенова, а тя не им е издала фискален бон. Независимо от това, оспорената в
настоящото производство заповед е издадена в нарушение на материалния закон и
целта на закона, при което е налице незаконосъобразност по смисъла на чл.146
т.4 и т.5 от АПК. Това е така, защото преценката за съответствие на ПАМ с целта
на закона следва да се извършва в съответствие с характера й, във всяка една от
хипотезите на чл.186 ал.1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски обект в
случаите по чл.186 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС има превантивно действие, а
именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от
страна на нарушителя. Изводът, че съществува такава възможност нарушителят да
извърши друго административно нарушение, следва да е мотивиран и обоснован. В
случая, изложените мотиви в тази насока са общи и не са съобразени с конкретните
факти, а именно: неиздаване на касова бележка за извършена продажба на стоки – 1
бр маруля, 1 бр. репички и 1.100 кг банани на стойност 5.08 лв., както и с
обстоятелството, че констатираното нарушение е първо за лицето. В този смисъл
изложените мотиви в заповедта, за настъпване на значителни и трудно поправими
вреди за фиска – съществено отклонение от данъчното облагане по отношение на
конкретния субект, не съответстват на обективно установените факти и на
необходимостта за налагане на процесната ПАМ. Принудителната административна
мярка трябва за всеки конкретен случай да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от
закона цел. Целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи,
общите и специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и
всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по
този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва
законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е
пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между
обществения интерес и интереса на индивида.
На следващо място, административният орган се е
позовал и на местоположението на обекта, а именно: - на оживено място в гр.
Първомай, с възможност за реализиране на високи приходи, предвид характера на
дейността – търговия на дребно с бързоликвидни стоки – различни видове плодове
и зеленчуци, хранителни стоки с широк диапазон на цените, големината на обекта,
работното време – без почивен ден. Този
извод, освен че е неясен, е и недоказан - в случая не са ангажирани
доказателства нито за размера на реализираните приходи, нито за множеството
клиенти, нито по какъв начин големината на обекта и разнообразието на
предлаганите стоките са обвързани с реализирането на значителни обороти.
Съдът съобрази, че установеното от приходната
администрация административно нарушение е първо за дружеството. В тази връзка
липсват доказателства, в т. ч. и в АУАН, че дружеството е извършвало и други
такива нарушения, което е предпоставка съдът да формира извод, че възражението
е основателно. В този смисъл и изцяло несъответстващ на данните по преписката е
изводът на административния орган, че "срокът на наложената ПАМ е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца".
Изложени са в заповедта мотиви във връзка със срока за
запечатване на обекта. По същество те не съставляват някаква фактическа
конкретика с оглед спецификата на субекта на административно нарушение, а
представляват бланкетна, обща фразеология, поради което по никакъв начин не са
в състояние да обосноват каква трябва да бъде продължителността на
запечатването. Всичко това налага извод, че избирайки необосновано висока
продължителност на срока на действие на принудителната административна мярка,
административният орган е нарушил изискването на чл.6 ал.5 от АПК да се
въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими
с преследваната цел. А вредите за търговеца безсъмнено ще бъдат свързани, както
с пропуснати имуществени ползи от продажбите в 14-дневния период на запечатване
на обекта – магазин за хранителни стоки, така и с необходимостта от
принудителното излизане в отпуск на работещите в него служители. При тази
необоснованост на продължителност на срока се засяга съществено правната сфера
на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защита на обществения
интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Предвид
гореизложеното, съдът счита, че така наложената принудителна административна
мярка по чл.186 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДС за нарушение на чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 година на Министъра на финансите си поставя цели,
противоречащи на законоустановените цели на административната принуда, поради
което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
При този изход на спора и предвид това, че искане за
присъждане на разноски по делото е направил единствено ответника, а такива се
дължат на жалбоподателят, от когото не е направено искане, съдът намира, че не
дължи произнасяне по тях.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Нади 88“ ЕООД, ЕИК *********, Заповед за
налагане на ПАМ № ФК-278-0408596/21.05.2020г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП за запечатване на търговски обект
–– магазин плод и зеленчук, находящ се в гр. Първомай, ул. „Княз Борис I“ № 178
и забрана за достъп до него за 14 дни.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на Глава ХII АПК.
СЪДИЯ: