Р      Е     Ш    Е    Н     И     Е

 

град София, 16.01.2020 година

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                            мл.с.: РОСИ МИХАЙЛОВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА въз.гр.дело № 3584 по описа за 2019 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

      Постъпила е въззивна жалба от „С.в.“ АД срещу съдебно решение № 8209 от 10.01.2019г., постановено по гр. д. № 12236/2018г. по описа на СРС, Г.О., 169 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „С.в.“ АД обективно съединени положителни установителни искове срещу Н.П.Д. с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за установяване вземания за: за сумата от 2247.90 лв. – задължения за доставена и потребена вода за периода 27.10.2009 г. – 22.01.2017 г. за обект, находящ се в гр. София, ул. „*************, с клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на задълженията, както и мораторна лихва в размер на 341.85 лв. за периода 28.11.2009 г. – 22.01.2017 г. 

            Реливирани са доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че не е проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца, че ответникът е собственик или лице с учредено вещно право на ползване върху процесния имот. Наведени са аргументи, че  от страна на ищцовото дружество са ангажирани писмени доказателства, неоспорени от другата страна по делото, а именно електронна справка от Публичния имотен регистър, от която е видно, че по партидата на ответника е вписана искова молба, по която същият е ответник по дело с предмет процесния имот.  Твърди се, че посочеото писмено доказателство обуславя извод, че ответникът по делото е собственик/ титуляр на вещно право по отношение на процесния имот и респектвно „потребител“ на ВиК услугите, доставяни до същия от ищцовото дружество, което от своя страна обуславяло наличието на облигационно отношение между страните по делото с предмет доставката на ВиК услуги до процесния имот. С оглед изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоистанционния съд и да уважи въззивната жалба. Прави се искане за присъждане на раноски пред настоящата инстанция, както и възнаграждение за един юрисконсулт. В случай, че процесуалният представител на въззиваемата страна претендира разноски за платен адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер, надхвърлящ минималния, посочен в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се прави възражение за прекомерност.

            Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Н.П.Д., с който същата се оспорва. Изложени са доводи, че описаното от въззивника писмено доказателство няма качеството на документ и няма как да се приеме като доказателство по делото. Твърди се, че не отговаря на истината изложеното във въззивната жалба твърдение, че въззиваемата страна-ответник не е оспорила така представеното извлечение от имотния регисър, тъй като същото е било оспорено в о. с. з. и съдът е отказал да го приеме като доказателство по делото. Изложени са съображения, че вписването в имотния регистър на искова молба по партида на ответника не е достатъчно доказателство, което да обуславя извод, че същият е собсвеник/ титуляр на вещно право по отношение на имота, както и че не е ясно какъв би бил изходът на делото, инициирано с вписаната искова молба. Сочи се, че ищецът носи доказателствена тежест при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на право на собственост/ ограничено вещно право в полза на ответника за процесния имот. Акцентра се на обстоятелствто, че с отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност в полза на ответника в първата съдебна инстанция. Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърдението на въззиваемата страна, че същата не е в облигационни отношения с ищеца, тъй като не са ангажирани доказателства от последния дали Общите условия, действащи за процесния период, са били публикувани в централен и местен ежедневник. Твърди се, че ответникът никога не е подавал заявление за откриване или смяна на партида и не става ясно как соченият от ищеца абонатен номер за процесния имот се води на името на ответника. Оспорва се искът по основание и размер, като се твърди, че не са били представени фактури, от които да е видно какви са задълженията за имота по месеци. Моли се съдът да потвърди обжаваното решение, както и за присъждане на адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна помощ, представен е списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Предявени са от „С.в.” АД срещу Н.П.Д. при условията на обективно съединяване положителни установителни искове искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е първоинстанционното решение в неговата цялост.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми, видно от приложеното ч.гр.д. № 24246/2017г. по описа на СРС, І Г.О., 43 състав, въззивникът-ищец - „С.в.” АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 20.04.2017г. и е постановена на 26.05.2017г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Н.П.Д. за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е подадено от длъжника -  Н.П.Д. възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, в частта, в която е обоснован окончателен извод за неоснователност на предявените от ищеца - „С.в.” АД срещу ответника - Н.П.Д. искове с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Прието е, че след като ответникът е оспорил наличието на облигационна връзка с ищеца, респ. качеството си на потербител на ВиК услуги, в доказателствена тежест на ищеца е установяването на този факт, който е елемент от фактическия състав на предявения иск. Посочено е още, че представената по делото справка по лице – Н.П.Д., принтирана от интернет страницата на Служба по вписванията – София, не представлява годно доказателствено средство, което да е в състояние да установи притежаваното право на собственост. Настоящият съдебен състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че представената справка не представлява официален документ, удостоверяващ право на собственост, както и че по отношение на процесния имот в справката е отбелязано единствено, че е налице вписване на искова молба от 02.10.2015 г., по която ответник е посоченото лице. С изложеното е обоснован правилен извод, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационна връзка с ответника за доставка на ВиК услуги по отношение на процесния имот за процесния период. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/.

Настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, изложена в мотивите на обжалвания съдебен акт, че представената по делото справка по лице – Н.П.Д., принтирана от интернет страницата на Служба по вписванията – София, не представлява годно доказателствено средство, което да е в състояние да установи притежавано/ право на собственост/ ограниченно вещно право върху процесния имот. С оглед изложеното съдържащите се във въззивната жалба възражения в тази насока съдът намира за неоснователни. Доколкото по смисъла на § 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги „потербители“ са физически или юридически лица, собственици или ползватели на съответните имоти/ собственици или ползватели на имоти в етажна собственост, за които се предоставят ВиК услуги, то съществуването на право на собственост или ограничено вещно право на ползване в полза на ответника по делото е елемент от фактическия състав, за установяването на който при условията на пълно и главно доказване носи доказателствена тежест ищецът. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото това обстоятелство не се доказва, поради което предявеният иск се явява неоснователен. Настоящият състав намира за правилна и съдържащата се в обжалвания съдебен акт констатация, че липсата на главен дълг обуславя неоснователност и на акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да бъде отхвърлен.

С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК. 

По разноските в настоящото производство:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна Н.П.Д. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 8209 от 10.01.2019г., постановено по гр. д. № 12236/2018г. по описа на СРС, Г.О., 169 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С.в.“ АД, ЕИК *******, със седалище ***, ж. к. „*******ул. „Бизнес парк София“ № 1, сгр. 2А да заплати на Н.П.Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес: *** сумата от 300 лв. – разноски по делото пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :         

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ : 1./           

 

 

                                                 2./