РЕШЕНИЕ
№ 175
Ямбол, 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол в съдебно заседание
на двадесет и пети октомври
две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:СТОЯН
ВЪЛЧЕВ
При секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА като разгледа
докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20237280700236 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.73, ал.4 от Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) по жалба на Община Тополовград, Булстат ******, адрес: гр.Тополовград, ПК 6560, пл.„Освобождение“ № *, представлявана от Б.П.Б.-кмет, email ........@.............., съдебен адрес: Адвокатско дружество „К. и Х.“, булстат ******, адрес: ***, ПК 1000, площад ***, email: ***@gmail.com против Решение № **- РД/****/09.08.2023 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ за налагане на финансова корекция на община Тополовград, с което: I.За:
1. Нарушение на чл.2, ал.2 във връзка с
чл.46, ал.1 от ЗОП, изразяващо се в липса на обосновка за разделяне предмета
на обществената поръчка
на обособени позиции, което попада в т. 3 „Липса на
обосновка за неразделяне на предмета на поръчката
на обособени позиции.“ от Приложение № 1 на Наредбата, за което е предвиден
показател на корекцията 5%,
2. Нарушение на чл.33, ал.2 и ал.4 от ЗОП изразяващо се в непредоставяне на разяснение на лице отправило
запитване което попада
в т.9.3 „Липса на
предоставяне/публикуване на разяснения/допълнителна информация.“ от Приложение № 1 на Наредбата, за което е предвиден показател
на корекцията 10
%,
Наложена е финансова корекция предвид принципа за некомулиране на процентните показатели за финансовата корекция в размер на 10 % (десет процента) от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на общестена поръчка с предмет
„Рехабилитация и реконструкция на общински пътища на територията на община Тополовград”, по договор № ППУТ-***/27.05.2019 г., с изпълнител ДЗЗД
„И,,“-гр.Севлиево на стойност 5390850 (пет милиона триста и деветдесет хиляди осемстотин и петдесет лева) лв. без ДДС, във връзка с изпълнение на
Договор № **/**/*/*/00102 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен между ДФ „Земеделие“ - РА и Община Тополовград с УРН ******.
II. Определена е на Община Тополовград с ЕИК ******, с адрес: п.к: 6560, гр. Тополовград, общ. Тополовград, обл. Хасково, пл."О8" № *, представлявано от Б.П.Б., финансова корекция в размер 644473,50 лв. с ДДС (шестстотин четиридесет и четири хиляди седемдесет и три лева петдесет стотинки),представляваща недължимо платена финансова помощ по Договор № **/**/*/*/00102 г. от 10.11.2017 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони".
В жалбата се сочат доводи, че административния акт е неправилен, поради което се претендира се отмени решението за налагане на финансова корекция на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и се присъдят разноски в размер на платената държавна такса и адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.К., която подържа жалбата по изложените в нея аргументи доразвити в писмени бележки, с искане за уважаването й и за присъждане на разноските по делото.
Ответника по жалбата, не се явява и не се представлява в съдебно заседание, като в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна с искане да се отхвърли и да се присъди юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна, ако такава е налице.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Община Тополовград е бенефициент по Договор № **/**/*/*/00102 г. от
10.11.2017 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.2
„Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони", сключен между ДФ „Земеделие“ - РА и Община Тополовград с УРН ******.
В изпълнение на договора на основание чл.16, ал.8 от ЗОП е проведена процедура за възлагане на обществена поръчка, открита на 09.03.2018 г. с предмет:
„Рехабилитация и реконструкция на общински пътища на територията на община Тополовград” и е избран за изпълнител ДЗЗД „Инфратоп“-гр.Севлиево с ЕИК *******, с който е сключен договор.
С писмо с изх.№ **-*****/2268 от 16.06.2022 г. ДФ „Земеделие" е открил производство по налагане на финансова корекция на основание чл.73, ал.2 от във връзка с чл.70. ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ във връзка с §70 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕФСУ.
Производството е открито във връзка с констатирана нередност по смисъла на чл.70. ал.1, т.9 от ЗУСЕФСУ във връзка с чл.2, т.36 от Регламент № 1303/2013 на Европейският парламент. Въпросната нередност е установена от Изпълнителна Агенция „Сертификационен Одит на Средствата от Европейските Земеделски Фондове ((ИА СОСЕЗФ) при сертифициране на финансовият отчет на разходите по
линия на ЕФГЗ/ЕЗФРСР на РА за финансовата 2021 г., като констатациите от проверката на ИА СОСЕЗФ се съдържат в приложение към Годишен доклад изпратен на Европейската комисия на 15.02.2022 г. чрез системата SFC2014.
Във връзка с предоставената му възможност възложителят община Тополовград е представил в срок писмени възражения с вх. № **-****/2322 #1/06.07.2022 г., които са приети за неоснователни и е постановено Решение № 03- РД/****/09.08.2023 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ с посочения по-горе резултат.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Предмет на оспорване пред Административен съд-Ямбол е Решение № **-
РД/****/09.08.2023 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ за налагане на финансова корекция на община Тополовград.
Оспорваният акт е издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, съгласно Заповед № **-РД/****/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която се делегират посочените правомощия по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. в рамките на неговите правомощия в изискуемата писмена форма и с мотивирано решение.
Жалбата против решението е подадено от надлежна страна с правен интерес от оспорването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
На първо място, за да мотивира решението си издателят му посочва, че е допуснато нарушение, изразяващо се в „Неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции“, т.к. в раздел IV.6 на решението за откриване на процедурата е посочен като мотив за неразделянето на поръчката на обособени позиции характеристиките и особеностите на подлежащите на изпълнение СМР, предвидени в инвестиционния проект, които са взаимосвързани и са част от изпълнението на един обект и разделянето им е както неефективно, така и нецелесъобразно, предвид че ще доведе до невъзможност за качествено изпълнение на поръчката, както и че отделните подобекти са взаимосвързани и функционално им предназначение и техническо изпълнение не позволява механичното им разделяне в отделни позиции и би довело до невъзможност за качествено изпълнение на съответната част от обществената поръчка. Според възложителя евентуалното разделяне на поръчката на обособени позиции и произтичащата от това възможност за възлагането им на различни изпълнители, би могло да доведе до различни начало и край на строителството, а оттам разминаване и неприемливо отлагане във времето на въвеждането на строежите в експлоатация, като не е маловажен фактът, че ще се генерира документооборот с по-голям обем, създаващ излишна административна тежест и забавяне в приемо-предаването, както на отделните подобекти, така и на цялостния обект на строителство.
Според административният орган изложените мотиви не са адекватни и не
отговарят изцяло на фактическата ситуация, т.к. в документацията за участие за всеки един от шестте подобекта е определена отделна прогнозна стойност, като изпълнителят следва да се съобрази с бюджетните ограничения на всеки подобект, последните представляват отделни пътища от общинската пътна мрежа, които не са
взаимосвързани, а съгласно КСС-Приложение №1 към документацията за участие, за всеки подобект са описани строително-монтажните работи, които ще бъдат извършени и които са индивидуално определени съгласно характеристиката на съответния участък от пътя, както и за всеки подобект са налице отделни разрешителни за строеж и за всеки един обект ще се издава отделна строителна документация.
Въз основа това е прието, че мотивите на възложителя са необосновани и по същество представляват липса на обосновка, което е отклонение от чл.2, ал.2 ЗОП и чл.46, ал.1 ЗОП.
Според оспорващия административният орган неправилно и необосновано приема, че е извършено нарушение на чл.46, ал.1 във връзка с чл.2, ал.2 от ЗОП, т.к. текста на чл.46, ал.1 ЗОП предоставя на възложителите оперативна самостоятелност да извършат преценка дали да разделят или не обществената поръчка на обособени позиции, която оперативна самостоятелност не е сама по себе си, а е обвързана с принципите и изискванията, въведени в чл.2, ал.2 ЗОП, респ. с чл.46, ал.1, изр. второ ЗОП, във връзка със съображение 78 от Директива 2014/24, като обезпечаване/гаранция за спазване на тези изисквания е освен посочването на причини за неразделяне на поръчката на обособени позиции-чл.46, ал.1 ЗОП и спазването на всички останали изисквания на закона, в т. ч. и изискванията на чл.18-чл.21 ЗОП, касаещи възложителите и разходването на публични/програмни/фондови средства. Твърди се, че възложителят е изпълнил изискването на чл.46, ал.1 ЗОП и е изложил причини/мотиви за нейното неразделяне, които са посочени в решението за откриване на обществената поръчка.
По отношение на соченото нарушение, съдът приема следното:
Съгласно чл.2, ал.2 ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, като според чл.46, ал.1 ЗОП при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции, а когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата възложителят посочва причините за това.
В раздел IV.6 Разделяне на обособени позиции от Решението на кмета на община Тополовград за откриване провеждането на обществената поръчка е отразено, че настоящата поръчка не е разделена на обособени позиции, а като причина е посочено: „В предметния обхват на възлагане в настоящата обществена поръчка, с оглед ефективна организация на изпълнението и постигане на качествени резултати, не са включени обособени позиции. Основание за това си решение, Възложителят намира в характеристиките и особеностите на подлежащите на изпълнение строително - монтажни работи, предвидени в инвестиционния проект, които са взаимосвързани и са част от изпълнението на един общ обект "Рехабилитация и реконструкция на общински пътища на територията на община Тополовград" и разделянето им е, както неефективно, така и нецелесъобразно, предвид че ще доведе до невъзможност за качествено
изпълнение на поръчката. Взаимосвързани са също така и отделните подобекти, включени в предметния обхват на изпълнение от обекта на възлагане, чието функционално предназначение и техническо изпълнение не позволява механичното им разделяне в отделни обособени позиции и би довело до невъзможност за качествено изпълнение на съответната част от обществената поръчка.
Евентуалното разделяне на поръчката на обособени позиции и произтичащата от това възможност за възлагането им на различни Изпълнители, би могло да доведе до различни начало и край на строителството на отделните подобекти, а оттам разминаване и неприемливо отлагане във времето на въвеждането на строежите в експлоатация. С възлагането на обществената поръчка в цялост ще се избегнат именно тези рискове и ще се даде възможност Участниците, респ. бъдещият Изпълнител максимално да съобразят организацията на работния процес, технологичната последователност, както и да осигурят технически капацитет и ресурс, необходими за изпълнение на строителството, в съответствие с изискванията на Възложителя, което ще допринесе за повишаване на качеството и завършването в срок на възлаганите строителни интервенции.
На следващо място, не е маловажен и факта, че ще се генерира документооборот (Актове и Протоколи, съставяни по реда и при условията на Наредба №*/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството) с много по-голям обем, създаващ излишна административна тежест и забавяне в приемо-предаването, както на отделните подобекти, така и на цялостния обект на строителство.
Така обоснованите аргументи, безусловно сочат, че обществената поръчка следва да бъде осъществена от един Изпълнител и не е целесъобразно нейното разделяне на обособени позиции.
Спрямо условията за провеждане на процедурата, нерегламентирани в настоящите Технически спецификации и цялостната Документация за участие, се прилагат разпоредбите на Глави единадесета - тринадесета от ЗОП, и Глава пета, раздели VII и VIII от Правилника за прилагането му (ППЗОП), Закона за устройство на територията (ЗУТ), както и относимите национални и международни нормативни актове (законови и подзаконови), регулиращи дейностите от обхвата на възлагане, съобразно спецификите на обекта на строителна интервенция в настоящата обществена поръчка, включително и тези, относими към различните хипотези на участие на конкретни стопански субекти - местни и/или чуждестранни физически и/или юридически лица, спрямо административно-правната уредба, правосубектността и техническите възможности па които лица са от значение релевантните и приложими нормативни разпоредби, регистрационни и лицензионни режими.
Процедурата за възлагане на обществената поръчка е основана на принципите
за публичност и прозрачност, на свободна конкуренция, пропорционалност, равнопоставеност и недопускане на дискриминация, като дава възможност за участие на всички български или чуждестранни физически, юридически лица, техни Обединения, както и всички други образувания, отговарящи на изискванията на Възложителя, обективирани в комплекса от документи, съставляващи Документацията за участие в процедурата.“
Дадените в решението на възложителя обяснения са формални и бланкетни и не отговарят на изискването на горната разпоредба да посочват причините за това,
които следва да са конкретни, точни и ясно обосновани.
Понастоящем са използвани общи понятия като „неефективно, нецелесъобразно, невъзможност за качествено изпълнение на поръчката, взаимосвързани, функционално предназначение, техническо изпълнение, невъзможност за качествено изпълнение и т.н.“, които са декларативни, липсва обяснение и мотивировка защо ще се достигне твърдения резултат и в какво се изразява всяко от тях, за да се обоснове извода против разделянето на поръчката.
От друга страна не става ясно нито защо един изпълнител със своите възможности ще завърши всички обекти качествено и в срок, а няколко такива с мултиплицирани възможности няма да успеят, нито при положение, че за всички обекти ще се изготвят изискуемите документи, то неразделянето на поръчката ще намали документооборота.
Освен това в последната част възложителят посочва приложимата правна уредба и действащите принципи, но не и съображения възпрепятстващи разделянето на поръчката.
Жалбата се явява неоснователна и в светлината на съображенията относно малките и средни предприятия .
Изрично в текста на която се позовава страната т.нар. съображение 78 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО изрично е записано:“Възлагащият орган следва да бъде задължен да прецени доколко е целесъобразно разделянето на поръчки на обособени позиции, като същевременно запази свободата си да взема самостоятелно решения, основани на съображения, които счита за уместни, без да е подложен на административен или съдебен контрол. Когато възлагащият орган реши, че не е целесъобразно поръчката да се разделя на обособени позиции, в индивидуалния доклад или в документацията за обществената поръчка следва да се посочат основните съображения за избора на възлагащия орган. Такива съображения могат да бъдат например опасенията на възлагащия орган, че съществува риск подобно разделяне да ограничи конкуренцията, риск изпълнението на поръчката прекомерно да се затрудни технически или да се оскъпи, или че необходимостта от координирането на различни изпълнители за обособените позиции би могла сериозно да застраши правилното изпълнение на поръчката.“
Т.е. отново се изискват съображения и доводи, които да бъдат запълнени с
конкретно съдържани, а не да са декларативни както в разглежданото решение, като директивата дава и примери в тази насока, от което следва вложения в нея смисъл възложителят реално и съответстващо на поръчката да упражнява правата си.
В жалбата естествено са развити подробни причини против разделянето на
поръчката, но без да се обсъжда тяхната основателност, следва да се посочи, че е недопустимо мотивирането да се извършва едва в хода на съдебното производство, дори и да повтаря казаното във възражението, т.к. е следвало да бъде сторено в момент когато е възможно евентуалните кандидати да се запознаят с него и да преценят действията си по участие в обществената поръчка.
Ето защо правилно административният орган е приел, че е допуснато нарушение на чл.46, ал.1 ЗОП във връзка с чл.2, ал.2 ЗОП, изразяващо се в
„Неразделяне на предмета на поръчката на обособени позиции“.
На второ място, за да мотивира решението си издателят му посочва, че е допуснато нарушение, изразяващо се в неспазване на чл.33, ал.2 и ал.4 ЗОП, т.к. за запитване с вх. № **-**-****/05.04.2018 г., постъпило 10 дни преди крайния срок за подаване на оферти, възложителят не е предоставил разяснение нито на лицето, отправило запитването, нито е публикувал разяснението в профила на купувача.
Посочено е, че процедурата е открита с Решение № 115 от 09.03.2018 г. и е с краен срок за получаване на оферти 16.04.2018 г., на 13.04.2018 г. процедурата е спряна поради постъпила жалба и е възобновена с решение № **** от 09.07.2018 г., като е удължен срокът за подаване на оферти до 12.07.2018 г., като в обществената поръчка са постъпили общо 7 искания за разяснения от заинтересовани лица, а в профила на купувача възложителят е публикувал само 6 разяснения.
Според оспорващия органът никъде в мотивите на решението не е посочил кое е лицето, направило запитването, както и какво е съдържанието на искането за разяснение. Твърди, че в преписката се съдържа и документ - разяснение, със същия номер № **-**-***/05.04.2018 г., от което става ясно, че от съдържанието на решението не може еднозначно да се индивидуализира документът, въз основа на който е направена констатацията от АО и това разяснение е публикувано на профила на купувача на 06.04.2023 г. с наименование на документа „Разяснение № 5“, което се установява при проверка на страницата на възложителя, с което последния е изпълнил задължението си.
По отношение на соченото нарушение, съдът приема следното:
Съгласно чл.33, ал.1 ЗОП лицата могат да поискат писмено от възложителя разяснения по условия, които се съдържат в решението, обявлението, поканата за потвърждаване на интерес, документацията за обществената поръчка и описателния документ до 10 дни преди изтичане на срока за получаване на заявленията за участие и/или офертите, а когато срокът е съкратен по чл.74, ал.2 или чл.133, ал.2 или при необходимост от спешно възлагане – до 7 дни.
Нормата на чл.33, ал.2 ЗОП задължава възложителят да предостави разясненията в 4-дневен срок от получаване на искането, но не по-късно от 6 дни преди срока за получаване на заявления за участие и/или оферти, а когато срокът е съкратен по чл.74, ал.2 или чл.133, ал.2 или поради необходимост от спешно възлагане – до 4 дни преди този срок, като в разясненията не се посочва лицето, направило запитването.
За да е допуснато нарушение на посочените разпоредби е необходимо и достатъчно възложителят да не е предоставил разяснение по получено искане, което в случая е установено, доколкото са постъпили общо 7 искания за разяснения от заинтересовани лица, а възложителят е публикувал само 6 разяснения, което обстоятелство се потвърждава от изявленията и на двете страни по делото.
Единствената предпоставка по чл.33, ал.3 ЗОП възложителят да не предостави разяснение е когато искането е постъпило след срока, но такава хипотеза не е налице.
Поради това нито съставлява порок в решението непосочването на името на запитващия, нито самото съдържание на питането е основание да не му се отговори.
В тази връзка възложителят е длъжен при всяко положение да даде отговор или като насочи към вече дадено по същия въпрос разяснение, или като се мотивира защо зададените въпроси не са част от процедурата по ЗОП, респ. защо питането е подадено от лице без представителна власт.
Що се касае до акцентирането в жалбата върху актуалната редакция на чл.33, ал.4 ЗОП, то и в този аспект възложителят не е изпълнил задължението си като е извършвал е публикувал разясненията на профила на купувача и посочва такъв линк, а не чрез Регистъра на обществените поръчки, каквото е законовото изискване.
Поради това съдът прием, че като не е предоставил разяснения по предвидения ред на всички получени искания, възложителят е допуснал нарушение на нормата на чл.32, ал.2 и ал.4 ЗОП.
На база допуснатите нарушение административният орган обосновано е приел, че при спазване изискването на закона биха участвали и други кандидати, което да осигури възможност за избор на икономически по-изгодна оферта и по-ефикасно разходване на предоставените от Съюза финансови средства.
Съгласно чл.72, ал.3 и ал.4 ЗУСЕФСУ когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи, като при констатирани два или повече случаи на нередност по чл.70, ал.1, т.9 ЗУСЕФСУ се определя една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях в акта по чл.73, ал.1 ЗУСЕФСУ.
По отношение на посочените нарушение административният орган мотивирано е приел, че е налице нередовност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент (ЕС)
№1303/2013 г., според чиято дефиниция „нередност" означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
В случая нередност е налице, т.к. са изпълнени заложените предпоставки икономически оператор по смисъла на чл.2, т.37 от Регламент (ЕС) №1303/2013 г., каквато е община Тополовград, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове да е извършил с действие или бездействие конкретно, посочено с приложимата правна норма за всеки един от визираните по-горе случаи, нарушение на националното право в областта на възлагане на обществените поръчки, и което нарушение има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза.
При това в постановеното решение правилно е преценено и че е налице нарушение с финансов ефект, т.к. финансовото изражение на констатираното нарушение се състои в това, че ако същото не беше допуснато, би било възможно осигуряването на по-висока конкуренция и избор на икономически по-изгодна оферта, което от своя страна би довело до по-ефикасно и ефективно разходване на средствата, отпуснати на бенефициера.
Еднопосочна е практиката на Върховния административен съд и на Съда на Европейския съюз (СЕС), че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже
наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл.2, т.36 Регламент № 1303/2013 е трайно установено по повод на идентичните дефиниции в Регламент № ****/1995, Регламент № ****/2006, както и други секторни регламенти (виж решение I. v C., С-199/03, EU: C: 2005:548, т. 31; решение C. L., С-465/10, EU: C: 2011:867, т. 47; решение F., С-59/14, EU: C: 2015:660, т. 24; решение W., EU: C: 2016:562, т. 44). Доколкото не може да се изключи възможността допуснатите нарушения да имат отражение върху бюджета на съответния фонд, то налице е основание за определяне на финансова корекция. Тъй като естеството на допуснатите нарушения не позволява да се определи тяхното точно финансово отражение върху изразходваната безвъзмездна финансова помощ, административният орган в съответствие с чл.72, ал.3 ЗУСЕФСУ е приложил пропорционалния метод.
В този смисъл не е необходимо нанасяне на вреда на бюджета, а е достатъчно
да би имало такава последица, т.е. и наличието на вероятност за това, а от друга страна не се изисква определянето на конкретен размер на вредата, поради което и Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ определя видовете нередности и съответстващите им процентни показатели за финансови корекции.
На следващо място за всяко от допуснатите нарушения обосновано са приети и посочени съответните норми от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
В горния аспект и с оглед наведените в жалбата доводи следва да се посочи, че именно защото се прилага пропорционалния метод при определяне размера на санкцията и не може да се определи размер на финансовата корекция, които да е равен на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства – допустими разходи, то и в решението не е посочена сумата на допустимите, засегнати от нарушението разходи, които са поискани от бенефициента за възстановяване.
Ето защо макар да не може да се определи с конкретна стойност, финансовия ефект не е предполагаем, след като в резултат на допуснатото нарушение може да не бъде избрана икономически най-изгодната оферта, заради което да има или да би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в същия, т.е. налице е причинна връзка между нарушението и вредата.
Поради това са осъществени в тяхната кумулативност залегналите в дефиницията от регламента предпоставки, за да се приеме наличието на нередност, като основание за налагане на финансова корекция.
В съответствие с посоченото по-горе в мотивите на настоящото решение следва да се приеме, че досежно нарушенията са изпълнени изискванията за посочване на фактическите основания за издаване на административния акт, с което е спазена установената форма.
Предвид посоченото атакувания акт е валиден, като издаден от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, без да са налице съществени нарушения на
процесуалните норми и в съответствие с посочената нормативна уредба, поради което съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното искане жалбоподателят следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като респективно се отхвърли искането на оспорващия за присъждане на разноски.
Водим от горното, Я А С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Община Тополовград, Булстат ********, адрес гр.Тополовград, ПК 6560, пл.„О.“ № *, представлявана от Б.П.Б.-кмет, email ........@.............., съдебен адрес: Адвокатско дружество „К. и Х.“, булстат *******, адрес: ***, ПК 1000, площад „П.“ №*, ет.*, ап.офис 13, email: ***@gmail.com против Решение № **-РД/****/09.08.2023 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за налагане на финансова корекция на община Тополовград.
ОСЪЖДА Община Тополовград, Булстат ********, адрес гр.Тополовград, ПК 6560, пл.„Освобождение“ №* да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на Община Тополовград, Булстат *******, адрес гр.Тополовград, ПК 6560, пл.„Освобождение“ №* за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете