№ 326
гр. Стара Загора, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20235501000268 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на ЗК "Л." АД против решение №
252/18.05.2023 г., постановено по гр.д. № 2638/ 2022г. по описа на Районен
съд – гр.К., с което е осъден въззивника да заплати на въззиваемата
обезщетение по чл.432, ал.1 във вр. с чл.493, ал.1 от КЗ за причинени й
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило в гр.К. на 05.07.2022г.,
в резултат, на което е загинала баба й Д.К.П., причинено от водача Г.С.Х. при
управление на МПС л.а. „Рено Клио“ с рег. № **“ по отношение, на който
автомобил е била сключена и действала към датата на произшествието
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със
застраховател ЗК "Л." АД, а именно: сумата в размер на 25 000 лв. за
неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 02.08.2022г. до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен иска за присъждане на законна лихва върху сумата от 13.07.2022г.
до 02.08.2022г., като неоснователен. Присъдени са и разноските по делото.
Във въззивната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Направено е
1
искане да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго,
с което да се отхвърли исковата претенция изцяло, ведно с претенцията по
акцесорния иск – като неоснователни и недоказани. Претендира за
направените съдебно – деловодни разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение за две съдебни инстанции. Доказателствени искания не са
направени. В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
въззиваемата взема становище по наведените в жалбата оплаквания. Счита,
че неоснователни и незаконосъобразни са възраженията на въззивника.
Посочва съдебна практика. Прави възражение за недължимост /прекомерност
на юрисконсултско/ адвокатско възнаграждение претендирано от въззивника.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, заедно с начислен
ДДС.
По делото с вх. № 11968/02.10.2023г. е постъпило становище от
въззивника ЗК "Л." АД, в което е заявено от представителя на страната, че не
може да се яви в съдебно заседание поради служебна ангажираност. Моли да
се даде ход на делото. Поддържа въззивната жалба. Няма да сочи нови
доказателства. Взема становище по същество. Претендира разноски, вкл.
юрисконсултско възнаграждение пред две съдебни инстанции. Прави
възражение за прекомерност в случай, че процесуалния представител на
ищеца претендира адвокатско възнаграждение надвишаващо минималния
размер.
По делото с вх. № 12184/03.10.2023г. е постъпила молба от
въззиваемата чрез пълномощника й адв.К., в която сочи, че поради
уважителни причини – служебни ангажименти е в невъзможност да се яви в
съдебно заседание, но не възразява да се даде ход на делото в нейно
отсъствие. Поддържа отговора на въззивната жалба и оспорва същата. Няма
други доказателствени искания и няма да сочи други. Взема становище по
същество. Претендира разноски. Прави възражение за недължимост, респ.
прекомерност на разноските на другата страна. Въззивният съд след като
обсъди установените по делото обстоятелства, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1
КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД..
По делото е безспорно е установено, че на 05.07.2022 г. в гр. К. по
2
бул.**“, посока запад се е движил л.а. марка “Рено“ модел „Клио“ с рег. № **
РВ, управляван от Г.С.Х., който блъснал пресичащата пешеходката Д.К.П..
Не се оспорва наличието към момента на ПТП на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена с ответното дружество ЗК "Л." АД по отношение на
управлявания от Г.С.Х. л.а. „Рено Клио“ с рег. № ** РВ.
От заключението на ВЛ Пламен Ноев по назначената САТЕ, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като ясно и добросъвестно изготвено, и от
поясненията на ВЛ в съдебно заседание се установява, че н а 05.07.2022 г.,
около 18:30 ч. в гр. К., по бул. „***“ в посока от изток на запад се е движил
л.а. „Рено Клио“ с рег. № ** РВ, управляван от Г.С.Х.. По същото време по
източната пешеходна пътека, намираща се на кръстовището с ул. „**“
пешеходката Д.К.П. предприела пресичане на булеварда в посока от север на
юг, при което на 5,8-6м. южно от северния край на платното за движение,
настъпило удар между тях в южната пътна лента на л.а. „Рено“ на източната
част на пешеходната пътека, който протича през четири ясно изразени фази.
През първата фаза, в зоната на пешеходна пътека и на около 5,8-6 м. южно от
северния край на платното за движение е настъпил първоначалният контакт
между тях, реализиран с лява част на пластична облицовка на предна броня на
височина около 0.40-0.50 м от пътното покритие в долен ляв крайник на
пешеходката, който най-вероятни е бил опорен. Ударът в лява подбедрица е
предизвикал динамично натоварване и усукване между стъпалото и
подбедрицата и е причинило счупване на костите на лява подбедрица и
счупване на малкопищялна кост. Тогава надлъжната ос л.а. е била
разположена успоредно на надлъжната ос на платното за движение с предна
част, сочеща посока запад, като левите състави на л.а., са се намирали на
около 6 м. южно от северния край на платното за движение. Пострадалата е
била ориентирана с лице на юг – с лявата си страна на тялото към предната
част на л.а. Първоначалният контакт е настъпил преди ефективното спиране 5
на л.а. Във втора фаза, поради реализирания под масов център удар на тялото
на пешеходката, същото е пропаднало върху предната част на автомобила –
предна лява греда и преден капак, при което са настъпили най-тежките
увреждания. Този механизъм се обяснявал с черепно-мозъчна травма. В трета
фаза от ефективното спиране на автомобила е получена разлика в скоростите
на движение между него и тялото и от въздействието на преносната
3
инерционна сила се отхвърля от л.а. и пропаднала през лявата му страница
вляво от него. В четвърта фаза пешеходката попаднала на терена като се
установила в южната част на платното за движение. Липсвали данни за
прегазване от автомобила. Произшествието е настъпило в светлата част на
денонощието, при нормална видимост от дневна светлина, на прав и равен
участък и при сухо време, в населено място на пътен участък в зоната, на
който липсвала пътна маркировка ограничаваща скоростта, от което следвало
да се приеме, че маскимално разрешената скорост на движение е била 50
км/ч. Булевардът, на който е настъпило ПТП се състоял от по две ленти за
движение, разделени с двойна непрекъсната линия, северните ширини са с
дължина 3,2 м. всяка, разделени помежду си с единична прекъсната линия,
покрити били с гладък асфалт без неравности. Мястото на удара е бил на
източната пешеходна пътека на булеварда в южната пътна лента,
предназначена за движение в посока от изток на запад. Пешеходката се е
движила перпендикулярно в посока от север на юг на движещия се л.а. в
посока от изток на запад. Тъй като ПТП е настъпило на прав, равен участък, с
наличие на нормална видимост, липса на други участници в движението,
липса на предмети, нарушаващи видимостта на водача, следвало да се
приеме, че същите са имали видимост един към друг. Скоростта на движение
на л.а. е била около 38 км/ч. Скоростта на движение на пешеходката е била
около 3,8 км/ч при спокоен ход и 4,9 км/ч. при бърз ход. При спокоен ход от
страна на пешеходката, дължината на опасната зона на спиране е по-малка от
отстояването на предната част на л.а. до мястото на удара от момента на
появата на опасност и при своевременно възприемане на опасността и
реакция от страна на виновния водач, л.а. би спрял преди мястото на удара.
При движението на пешеходката с бърз ход, водачът би имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара, тъй като същата не би попаднала
в опасната зона на спиране на л.а. Водачът не е възприел възникналата
опасност - пресичащата пешеходка . Разстоянието, когато е започнала да
навлиза на платното за движение, изминатият път от нея е 6 м. и скоростта на
автомобила - 38 км/ч., се приемало, че пешеходката не е очаквала, че л.а. няма
да спре и да я пропусне, като същата не е имала техническа възможност да
предотврати настъпилото ПТП. Ударът е настъпил във външна лява лента по
посока на движение, на около 6 метра южно от северния край на булеварда ,
като се приемало, че пешеходката е пресичала на спокоен ход.
4
От показанията на разпитания свидетел Г.С.Х. се установява, че през
юли 2022 г. е управлявал такси „Рено Клио“. Инцидентът станал преди
пощата, идвал от Универмага, стоял на светофара, като светнало зелено
тръгнал, пешеходката била на първата пешеходна пътека, инцидентът станал
на пешеходната пътека преди „Палас“ и преди пощата. Управлявал на втора
или трета предавка. Разстоянието от потеглянето от светофара на центъра до
там е било около 50-100 метра. Имало други участници – при водача се
возила, която тръгнала с него от стоянката. По неговото движение нямало
други автомобили, имало насрещно движещи се. Нямало е автобуси,
пешеходци – само пострадалата. На това кръстовище нямало светофар. Не е 6
говорил с возещата се при него жена. Видял пешеходката, когато почнала да
бяга, помъчил се да спре, но не можал. Носила чанта с буркани. От мястото на
което я е възприел до мястото на удара е изминала 2-3 метра. Ударът
настъпил в предна лява част на л.а. Почти била преминала. Като я видял,
натиснал спирачката, тя бягала, той бил много близо. В страни не можал да
отбие. Нямало какво да му ограничи видимостта. Тя била на пешеходната
пътека и почнала да бяга. Била в края на пешеходната пътека спрямо неговата
посока. Слънцето го заслепявало, бил със сенник.
Свидетелят Р.Т.П. сочи, че познавала К. А. и Д.П. отдавна. Когато се е
случил инцидентът, К. се обадила, плакала, казала, че баба й била в много
тежко състояние. Познавала Д. от 20 г., а К. била на 12 години, когато
останала да живее при баба си, която й била като майка, били в много добри
отношения. Грижила се е за нея, нищо не й липсвало. Родителите на ищцата
са се разделили и я оставили да живее при баба й в град К.. Те създали нови
семейства. Бабата изцяло се грижела за нея. К. била на 12 години и от тогава
баба й полагала всички грижи, учение, възпитание, винаги се съветвала с баба
си, не създавала грижи. Баба й винаги била до нея. На почивки и екскурзии
ходили заедно. След като се разделили родителите й К. не е ходила на
почивки с родителите си. Не е търсила родителите си. К. приела смъртта на
баба й много тежко, била в депресия, страдала много за нея, продължавала да
страда. По-весело дете е била преди инцидента, след него - станала затворена,
не разговаряла много. Продължавала да говори за баба си. Срещали се почти
всяка седмица, като ходили заедно на гроба на баба й. Не е превъзмогнала
загубата й. Винаги виждала сълзи в очите на К.. За издръжка освен помощ от
бабата, друга не е имала. И дядо й, докато бил жив, помагал. Когато починал
5
дядо й, К. била ученичка в текстилното училище. На родителски срещи
ходила бабата. Сега К. е била омъжена, на семейна начала. Напуснала е дома
на Д. от преди 5-6 години, може и повече. Чакала второ дете. Имала брат
Косьо, той останал да живее с бащата. Не поддържали много връзка с него.
Свидетелят М.Ю.Г. сочи, че познавал починалата Д.. Знаел за пътния
инцидент. Д. била баба на К., отгледала я е, били много близки, отнасяла се
към нея по-скоро като майка. Тази връзка била нарушена от пътния инцидент.
След вестта за смъртта – К. доста се променила, била изплашена, тъжна, през
нощите плачела. Трябвало да помага с детето им. Намоменти К. била
неадекватна, с помощна на мъжа й се справили. Д. била добър, разбран и
всеотдаен човек, правила е всичко за К.. Тя също можело да каже, че й като
майка, а не като баба. К. се променила. С втората бременност изпитвала
затруднения, все още се борили с това нещо– с тъгата, сънувала я, казвала, че
си говорят в съня й. Сивдетелят познавал К. от 20 години, незнае защо са
разделени, но знае, че е отглеждана от баба си. К. неговорила за родителите
си., рядко се виждали, последният път се видели на погребението. Не
получавала помощ от родителите й. Била на 10-11 години, когато са се
разделили, от тогава останала на грижите на баба й. Познавал я от по-късен
етап, от тинейджърските им години. Не изглеждала по-различно от другите
деца. Знаел, че е живяла трудно, била нормално облечена, била по-затворена в
себе си. Винаги е взимала решенията с баба си, взимала е нейното мнение.
Откакто се познавали, винаги се е съобразявала с мнението на баба си, до
смъртта й. Бабата гледала детето им у тях. К. не е преживяла загубата на баба
си. Събуждала се през нощта и плачела. Липсвала й до ден днешен, ходила на
гробища почти всяка седмица. Д. живеела сама, тя се грижеше за
домакинството си, грижила се за детето им, пеша ходила до тях.
Съгласно заключението на съдебно психологичната експертиза се
установява, че К. А. е станала втората жертва на инцидента. Развила е
състояние на стрес, или по[1]тоно неговата фаза, дистрес. Разпознава се
травматичен стрес, който е в резултат на единично, внезапно и силно
въздействащо събитие, увреждащо или застрашаващо индивида.
Отреагирането й се е развило под формата на скок на хормоните на
щитовидната жлеза, сърцебиене, тремор на ръцете, физическа напрегнатост,
усещания сякаш спира дъхът, стряскания, често уриниране, нарушение на
съня, тревожност, раздразнителност, избухливост. Травмата все още не била
6
преработена и налице са били елементи на посттравматично стресово
разстройство. От психилогическото обезледване от проведеното интервю
между К. и ВЛ се установява, че починалата й баба й е помагала в
отглеждането на дъщеря й С.. Като е била болна, й помагала баба й , която
гледала С.. Справяла се много добре в грижите за детето. На 05.07.2022 г.
баба й е гледала С., като към 18:00 часа тръгнала да се прибира към дома си.
По пътя за прибиране станал инцидентът. Д.П. била приета за лечение в
болница, където в продължение на 2 седмици К. и мъжът й ходили постоянно,
звънели по телефона за информация, осигурили даряване на кръв. Най-
голямата тежест се паднала на К.. След тези 2 седмици баба й починала, като
тогава се сринала. Били са изключително близки, чували се по няколко пъти
на ден, за всяко нещо К. се допитвала до баба си. След като се разделили
родителите на К. останала да живее при баба си и дядо си. След смъртта на
баба й К. получила проблем с щитовидната жлеза, получавала често
сърцебиене, свалила килограми. Заради детето си се стараела да не дава
външен израз на емоции, но физически била напрегната, стряскала се, имала
спиране на дъха, често уринирала. К. ходила на мястото на настъпилото ПТП,
като в продължение на седмици виждала неотмитата кръв на баба й. Сирените
и линейките й напомняли за инцидента. Резултатите били изразен невротичен
синдром от астеничен тип, освен висока тревожност такива лица с показатели
се характеризират с нарушен здравен статус, болест на стреса, наличие на
критично отношение към себе си и занижена самооценка. Имала податливост
към немотивирани агресивни прояви, предпазливост в отношенията си с
околните и недоверяване на хора, които не познава добре. При изследването
на депресивността били регистрирани симптоми като хипохондрична нагласа,
промяна в познавателни процеси, разстройство на съня, апетита и теглото,
страхова готовност. От изследването за тревожност – ситуативна тревожнос,
личностова тревожност. Според ВЛ поради наличието на посттравматичен
стрес при ищцата, при сходно събитие би могло да се задълбочи и да премине
в по-тежко състояние
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
7
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Настоящия съдебен състав намира, че решението на първата инстанция
е правилно и законосъобразно. Настоящият състав споделя изцяло изводите
на СтРС относно наличието на валидно застрахователно правоотношение;
деяние, противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради
което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, които са правилно, изчерпателни и ясни.
Спорният момент, очертан с подадената въззивна жалба е налице ли е
трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалата й баба,
които да обосноват заплащането на обезщетение от страна на ответника.
Съгласно приетото в TP № 1/2018 г. особено близка привързаност може
да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби, дядовци и
внуци.
Изключителни обстоятелства са налице ако по някакви житейски
причини тези родственици биха заместили най-близките такива. В
конкретния случай съдът намира, че налице именно такава заместваща грижа
на починалата Д.К.П. към ищцата К. Н. А., което се установява от
разпитаните по делото свидетели и СПЕ. От 12 годишна К. не е живяла с
родителите си и е имала баба си за своя майка. Разчитала на помощта на баба
си за отглеждането на детето й. Смъртта на Д. е причинила дълбока
емоционална болка и непреодолима към момента психическа травма,
изразяваща се в стрес, депресивност, влошено здравословно състояние.
Правилно при това положение е извода на КРС за размера на присъденото
застрахователно обезщетение.
Предвид горното въззивната жалба на ответника като неоснователна
следва да се остави без уважение. Решението на КРС, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските: с оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. П. К. - САК, сумата от 3180 лева с ДДС, адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
С оглед цената на иска в размер на 25 000 лв., настоящето въззивно
решение подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 252/18.05.2023 г., постановено по гр.д.
№ 2638/ 2022г. по описа на Районен съд – гр.К..
ОСЪЖДА ЗК "Л." АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.я, ***, да заплати на адв. П. К. САК, сумата от 3180 лева с включено
ДДС за адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните пред ВКС на РБ, при наличието на
касационните основания на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9