№ 8250
гр. С., 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110143920 по описа за 2021 година
„Т. е предявила против С. П. Г., действаща чрез нейната дъщеря и попечител Д. Н. Г. и
срещу Д. Н. Г. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира следните дължими за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. суми
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., абонатен № . /абонатният номер е
уточнен в молба с вх. № 27593 от 15.02.2022г. – л. 127 от делото/, а именно: сумата от
1253,01 лева, от които: 1007,96 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от
депозиране на исковата молба до изплащане на вземането; 225,58 лева - мораторна лихва за
забава от 15.09.2018г. до 21.06.2021г., както и суми за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 15,73 лв. - главница за периода от м.06.2018г. до м.04.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на
вземането и 3,74 лв. - мораторна лихва за периода от 30.07.2018г. до 21.06.2021 г.
Съдът ще обърне внимание, че в уточнителната молба с вх. № 48551 от 01.09.2021г.,
депозирана от ищеца, е допусната техническа грешка, като вместо правилната сума за
претендирана мораторна лихва върху главницата за ТЕ – 225,58 лева /каквато сума е
посочена в първоначалната искова молба/, е изписана сумата 25,58 лева /пропусната е
първата цифра „2”/. Изводи за техническа грешка съдът направи, съобразявайки, че
изваждайки от общо претендираната сума 1253,01 лева, сумите за главница – ТЕ – 1007,96
лева, за главница дялово разпределение – 15,73 лева и за мораторна лихва върху дяловото
разпределение – 3,74 лева, се получава именно сумата от 225,58 лева /посочена като
претендирана още в първоначалната искова молба за мораторна лихва върху главницата за
1
ТЕ/. Тази техническа грешка е пренесена и по-долу в изложението на ищеца в тази
уточнителна молба при уточнение на конкретните суми, които се претендират от двете
ответници, тъй като спрямо сумата от 25,58 лева са изчислени сумите за мораторна лихва
върху главницата ТЕ, които се претендират от двете ответници.
От така претендираните суми, ищецът моли ответниците да бъдат осъдени при
следните квоти, както следва:
-спрямо С. П. Г., действаща чрез нейната дъщеря и попечител Д. Н. Г. за 3/4 ид. части
от общо предявената сума, а именно: за сумата от 939,75 лева, от които - 755.97 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от
м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от входиране на исковата молба до
изплащане на вземането; 169,18 лева /в уточнителната молба е допусната техническа грешка
с доводите, изложени по-горе, като погрешно е посочена сумата 19,18 лева/ - мораторна
лихва за забава от 15.09.2018г. до 21.06.2021г., както и суми за извършена услуга дялово
разпределение в размер на 11,79лв. - главница за периода от м.06.2018г. до м.04.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на
вземането и 2,80лв. - мораторна лихва за периода от 30.07.2018г. до 21.06.2021 г.
-спрямо Д. Н. Г. за 1/4 част от общо предявената сума, а именно: за сумата в общ
размер на 313,25 лв., от които: 251,99 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2017г. до м.04.2019., ведно със
законната лихва от входиране на исковата молба до изплащане на вземането, 56,39 /в
уточнителната молба е допусната техническа грешка с доводите, изложени по-горе, като
погрешно е посочена сумата 6,39 лева/ - мораторна лихва за забава от 15.09.2018г. до
21.06.2021г., както и с извършена услуга дялово разпределение в размер на 3,93 лв. –
главница за периода от м.06.2018г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и 0,93 мораторна лихва за периода
от 30.07.2018г. до 21.06.2021г.
Ищецът претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът поддържа, че с ответниците са се намирали в облигационни отношения, по
силата на които им е доставял през процесния период топлинна енергия за битови нужди в
имот, находящ се на адрес: гр. С., абонатен № .. От своя страна последните се явявали
неизправна страна, тъй като са останали задължени за стойност доставената и потребена
топлинна енергия за релевирания период, дължат и обезщетение за забавено изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците не са представили отговор исковата молба. В
съдебно заседание техният процесуален представител оспорва исковете, като счита същите
за недоказани. Прави възражение за изтекла давност. Оспорва облигационната връзка между
ищцовото дружество и ответницата Д.Г., поради липса на доказателства последната да има
качеството на потребител по смисъла на закона. Претендира разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т. заявява становище за основателност
на исковете.
2
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени
лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.
От приобщената по делото Заповед № А-0-08-1900 от 08.09.1978г на Председателя на
ИК на СГНС /л. 140 от делото/ се установява, че въз основа на заповед № 310 от 31.01.1977г.
на ИК на СГНС, с която е определен начина на обезщетение на П., като собственик на
отчуждения имот с пл. № 465, кв. 160, ул. „С., на основание чл. 100 ЗТСУ /отм/ е определен
като обезщетение – апартамент . находящ се на . в бл. ., в/, жк. „Н.”, състоящ се от две стаи и
кухня, с площ от 66,23 кв.м.
Посочената заповед, която е издадена въз основа на Заповед № 310 от 31.01.1977г. на
ИК на СГНС, легитимира П. като лице, придобило собствеността върху процесния имот.
Видно е от придружителното писмо на СО - Направление „АГ” /л. 139 от делото/, че е
налице идентичност между адреса, посочен в Заповед № А-0-08-1900 от 08.09.1978г. и
адреса, на който се намира процесния имот, доколкото в писмото изрично се сочи, че
визираната заповед касае недвижим имот, находящ се в гр. С., жк. „Н.”, бл. .
В подкрепа на изложеното е и приобщеният по делото констативен нотариален акт за
собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчуждения недвижим имот за
мероприятия по ЗТСУ № 141, том X, дело № 1941/1982 г., видно от който, П. е признат за
собственик на ап. . находящ се в бл. ., жк. „Н.”, с площ от 66,23 кв.м. Действително,
констативният нотариален акт не създава права, а само констатира притежанието на такива.
Вещно действие има предхождащата го заповед по чл. 100 от ЗТСУ /отм/, с която се
предоставя недвижим имот като обезщетение. Такава заповед, обаче, е налице и същата
легитимира като собственик на имота именно П.
Към момента на издаване на заповедта 31.01.1977г., с която е отреден имота, даден
като обезщетение, действаща е била нормата на чл. 100 ЗТСУ в редакция – ДВ бр. 29/1973г.,
съгласно която: правоимащият придобива собствеността на недвижимия имот, отстъпен
като обезщетение по силата на самата заповед на органа по чл. 95, при условие, че е
изплатил разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения имот и
стойността на отстъпения имот, освен ако за плащането е даден срок съгласно с действащите
разпоредби по кредитиране на жилищното строителство. Когато е даден срок за плащането,
вземането се обезпечава със законна ипотека върху имота в полза на инвеститора. По делото
не са обективирани възражения в тази връзка, поради което съдът счита, че П.е придобил
собствеността върху процесния имот.
Що се отнася до това дали имотът, който е отреден като обезщетение, става
собственост при условията на СИО и на другия съпруг, съдът съобрази трайната практика,
3
установена от съдилищата, съгласно която съпругът, от който не е отчужден недвижим
имот, може да придобие права от дадения в обезщетение имот, чиято стойност се покрива
изцяло от стойността на отчуждения имот, само при условията и при спазване на формата,
предвидени в чл. 102 ЗТСУ /отм./. Щом съпругът, от който не е отчуждаван имот, не
фигурира в заповедта, с която е даден в обезщетение на другия съпруг за отчужден от него
негов личен имот, или няма прехвърляне на правото за обезщетение по реда на чл. 102 ЗТСУ
/отм/, върху получения в обезщетение имот не възниква съпружеска имуществена общност
/в този смисъл Решение № 145 от 27.06.2013г. на ВКС, Първо ГО, по гр.д. № 1352/2012г./.
Обстоятелството, че съпругата на П.е декларирала при неговата смърт притежавани
от нея 4/6 ид.ч., не води до извод, различен от горния, доколкото, самата имотна декларация
не създава права.
От приобщеното по делото удостоверение за наследници на П. /л. 163 от делото и л.
180 от делото/ се установява, че последният е починал на 27.04.1991г., като е оставил за свои
наследници съпругата си Г., сина си В. и дъщеря си С.Г..
С откриване на наследството процесният апартамент е бил придобит по наследство
от наследниците на починалото лице при равни квоти, а именно всеки по 1/3 ид.ч., на
основание чл. 9, ал. 1 ЗН /съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете/, вр. чл. 5,
ал. 1 ЗН /децата на починалия наследяват по равни части/.
Видно от удостоверението за наследници на Г. /л. 164 от делото/, последна е
починала на 31.01.1991г. и е оставила за свои наследници децата си В. и С.Г.. Всеки от
наследниците с откриване на наследството е придобил по 1/6 ид.ч. от наследството на
починалото лице, в частност от процесния имот. Така, всеки от тях към него момент е
станал собственик на ½ ид.ч. от имота.
Видно от удостоверението за наследници на В. /л. 172 от делото/, последният е
починал на 02.04.2015г., като е оставил за свой наследник сестра си С. П. Г.. С откриване на
наследството, С.Г. е наследила притежаваната от В. ½ ид.ч. от процесния имот, като по този
начин същата е станала единствен собственик на процесния имот.
Що се отнася до приобщената по делото имотна декларация, подадена от трето лице -
Г., в който същият е декларирал притежание на ½ ид.ч. от процесния имот, съдът отново ще
посочи, че тази декларация не създава права, поради което и съдът не би могъл въз основа
на нея да направи изводи относно собствеността върху този имот.
Отделно, видно от представените по делото: Решения на СРС, ГК, 32 състав по гр.д.
№ 11411/2004г. от дата 23.12.2005г. и от 07.04.2006г., съдът е прогласил на основание чл. 31
ЗЗД унищожаването на договора за продажба на наследство, сключен на 29.10.2001г. между
С. П. Г. и Г. по иск на С.Г., касаещи наследството на С.Г., оставено й от Г. и П.. Ето защо,
съдът не намери основание да направи извод, различен от посочения вече относно
собствеността на процесния имот, който в релевантния период, за който се претендират
сумите от ищеца, е бил притежание, а и към настоящия момент е притежание изцяло на
ответницата С. П. Г..
4
Разглежданите до тук писмени доказателства не се оспорват от страните, поради
което съдът ги кредитира изцяло.
От представените по делото като писмени доказателства от страна на третото лице
помагач „Т.”: индивидуални справки за процесния период за консумирана ТЕ за отопление и
топла вода за процесния период и документите за главни отчети /л. 184-188 от делото/, като
и от представените от страна на ищеца: извлечения от сметка на процесния абонат и
съобщения към общи фактури се установява, че сградата в режим на ЕС на процесния адрес
била топлоснабдена, както и процесния имот. И тези доказателства не се оспорват от
страните.
Всички останали документи, събрани по делото съдът намира за неотносими към
предмета му, поради което не ги кредитира.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по
делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
ответницата С. П. Г., действаща чрез нейната дъщеря и попечител Д. Н. Г., в качеството си
на собственик на топлоснабдения имот – апартамент . находящ се в гр. С., жк. „Н.”, бл. 324,
вх. А, ет. 2, в периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. е била клиент/потребител на
доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст
ответницата С.Г., като собственик на топлоснабдения имот, била обвързана по силата на
закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот
топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца „Т. топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява ответницата да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ или това да е
сторено от нейните наследодатели.
Предвид изложеното, между ищеца и ответницата С.Г. в процесния период бил
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Доколкото, обаче, по делото се установява, че С.Г. е собственица на процесния имот
изцяло, то нейната дъщеря ответницата Д.Г. не се явява материално легитимирана да
отговаря по иска. Т.е., за същата не са налице доказателства, които да я определят като
собственик или ползвател на имота, поради което и същата в процесния период не се явява
потребител на ТЕ, доставяна в този имот и искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу нея следва да
бъде отхвърлен като недоказан.
5
СРС кредитира заключението на СТЕ, която дава пълни и обосновани отговори на
поставените въпроси. Същата не е оспорена от страните по делото.
Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ:
ФДР „Т. за периода 05.2017г.-04.2019г. е извършвала дялово разпределение на ТЕ по
пера, постъпила в Абонатната станция на входа в т.ч. и на процесния имот. Анализът на
документите, отразяващи дяловото разпределение, като липсва отчет на уредите, поради
липса на радиатори в имота, показва, че през процесния период дяловото разпределение е
извършвано съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. ФДР
е разпределяла ТЕ потребена в имота – за имота и общите части/пълен отопляем обем/ и ТЕ
за БВГ, като и ТЕ, отдадена от сградна инсталация по правилата на дялово разпределение,
посочени в НТ № 16-334.
В процесния период ТЕ за отопление на имота не е отчитана /не е потребявана/,
поради демонтирани /затапени/ радиатори. Отчитана е ТЕ, отдадена от сградна инсталация и
ТЕ за БГВ. Разходът за ТЕ за БГВ за релевантния период е определян на основата на реален
отчет на показанията на 1 брой технически изправен и сентифициран водомер на топла вода
в куб.м. и изравняване в края на всеки отоплителен сезон/или на два пъти през отоплетелния
сезон – пролет – м. 5 и м. 9/.
Вещото лице сочи, че и в двата отчетни периода, предмет на делото, отчетите са
редовни и за конкретна дата. Изравнителните сметки, изготвени от ФДР и тяхната стойност
са следните:
-за периода 01.05.2017г. – 30.04.2018г. – сума за дялово разпределение 521,18 лева,
фактурирана сума 496,03 лева, изравняване – за доплащане 115,15 лева
-за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г. - сума за дялово разпределение 486,80 лева,
фактурирана сума 558,37 лева, изравняване – за получаване 71,57 лева
Т.е., сумата за изравняване е 43,58 лева – за доплащане.
Вещото лица в Таблица № 4 дава размера на сумите за ТЕ за процесния период по
месеци по компоненти – сума за ТЕ за отопление на имота, сума на ТЕ отдадена от сградна
инсталация и сума на ТЕ за БГВ и сума за мощност.
Като заключение вещото лице сочи следните суми за целия процесен период: 964,39
лева, от които 209,72 лева – ТЕ за имот и 754,67х лева – ТЕ за БГВ.
Към общата сума от 964,39 лева вещото лице добавя и сумата от 43,58 лева /дължима
по изравняване – доплащане/, като дава заключение за общо потребена ТЕ 1007,97 лева.
С оглед на горното, съдът прие за доказано количеството ТЕ, доставено в процесния
период до топлоснабдения имот и съответно дължимите за това суми, визирани от вещото
лице, позовавайки се на заключението на СТЕ.
Относно дължимостта на сумите, кредитира и заключението на ССЕ, също
неоспорено от страните.
Вещото лице по ССЕ дава заключение, че при извършена проверка в отдел съдебни
6
вземания към Правна дирекция на ищцовото дружество и счетоводството, не се установяват
данни за постъпили суми за покриване на начислените суми за процесния период.
Според заключението на вещото лице общият размер на неплатените от ответника
суми за процесния период 01.05.2017г. – 30.04.2019г. възлиза на 1023,69 лева, от които
754,67 лева – за топла вода, 209,68 лева – за отопление или общо 964,35 лева, както и 15,73
лева – отчет за дялово разпределение.
Мораторната лихва върху главницата от 1023,69 лева за периода от датите на падеж
на съответните фактури до 21.06.2021г. е в размер на 229,32 лева.
Вещото лице сочи дължимата мораторна лихва върху отделинет пера, както следва:
-мораторна лихва върху дължимата сума по фактура № 96697321 от 31.07.2018г.,
която е на стойност 521,19 лева, дължима за периода от 15.09.2018г. до 21.06.2021г. – 142,19
лева;
-мораторната лихва върху дължимата сума по фактура № ********* от 31.07.2019г.,
която е на стойност 478,53 лева, дължима за периода от 15.09.2019г. – 21.06.2021г. – 82,01
лева;
-мораторната лихва върху дължимата сума по фактура № ********* от 31.08.2019г.,
която е на стойност 8,24 /изравняване/, дължима за периода от 16.10.2019г. до 21.06.2021г. –
1,38 лева;
-мораторната лихва върху дължимата сума за дялово разпределение, която е в общ
размер на 15,73 лева - 3,74 лева.
Тук съдът ще отбележи, че общата сума, дължима за мораторна лихва върху
главниците за ТЕ, възлиза на 225,58 лева, каквато сума се претендира от ищеца още с
първоначалната искова молба, което още веднъж е индикация, че в уточнителната молба при
изписване на тази сума е допусната техническа грешка.
Съдът, позовавайки се на извлечението от сметка за процесния абонатен номер /л. 9
от делото/, както и на заключението на ССЕ, прие за доказана и сумата, начислена и
дължима за дялово разпределение в процесния период, която съответства на общо
претендираната – 15,73 лева /касае се за математически сбор на отделните суми, начислени
за дялово разпределение за отделните месеци в процесния период/.
Относно задължението за главница за заплащане на дялово разпределение съдът
съобрази следното:
Съгласно чл. 36 от ОУ от 2014г. и от ОУ от 2016г., приложими всяка от тях за част от
процесния период - клиентите заплащат цена за услугата "дялово разпределение",
извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за
обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента, за
отчитате на уредите за дялово разпределение извън обявените от търговеца дати, се заплаща
допълнителна цена, по ценоразпис определен от Продавача. Редът и начина на заплащане на
услугата дялово разпределение се определя от Продавача, съгласувано с търговците
7
извършващи услугата.
От представената към ИМ извлечение от сметка за процесния абонатен номер, която
не е оспорена от ответната страна, се установява, че за процесния апартамент, е извършвана
дейност по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за
подгряване на топла вода, за което начислявана и фактурирана цена на извършената услуга
за дялово разпределение.
По делото се установява на база представената и коментирана по-горе и неоспорена
от ответната страна извлечение от сметка на абонатния номер, както и на база заключението
на СТЕ и ССЕ, че в процесния период, по отношение на процесната етажна собственост е
извършвана услугата дялово разпределение, като ФДР е била „Т. Съвсисис” ЕООД.
По делото не са ангажирани доказателства за заплащане на дължимите суми както за
ТЕ, така и за дялово разпределение.
В конкретния случай по делото безспорно се установява дължимите суми за ТЕ в
размер на 1007,96 лева, от които ищецът „Т. претендира от ответницата С.Г. сумата от
755,97 лева и мораторна лихва върху нея в размер на 169,18 лева.
Установява се и стойността на дължимата цена за извършване на услугата за дялово
разпределение – 15,73 лева, от която ищецът претендира от ответницата С.Г. сумата от 11,79
лева и мораторна лихва върху нея в размер на 2,80 лева.
Що се отнася до възражението за изтекла давност, направено от процесуалния
представител на ответниците, то това възражение не следва да бъде разглеждано и
обсъждано, доколкото същото е релевирано извън срока за отговор.
С оглед на горното, искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ответницата С.Г.
следва да бъде уважен изцяло, а по отношение на ответницата Д.Г. отхвърлен като
недоказан и неоснователен с доводите, изложени по-горе.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2016г., продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, а именно само върху сумите по изравнителните сметки,
които съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят.
За заплащането на задължението си по фактура № ********** от 31.07.2018г.
ответницата С.Г. е изпаднала в забава считано от 15.09.2018г. За задължението си по
фактура № ********** от 31.07.2019г., ответницата е изпаднала в забава от 15.09.2019г.
Съгласно заключението на ССЕ:
Мораторна лихва върху дължимата сума по фактура № 96697321 от 31.07.2018г.,
която е на стойност 521,19 лева, дължима за периода от 15.09.2018г. до 21.06.2021г. – 142,19
лева;
-мораторната лихва върху дължимата сума по фактура № ********* от 31.07.2019г.,
която е на стойност 478,53 лева, дължима за периода от 15.09.2019г. – 21.06.2021г. – 82,01
8
лева;
-мораторната лихва върху дължимата сума по фактура № ********* от 31.08.2019г.,
която е на стойност 8,24 /изравняване/, дължима за периода от 16.10.2019г. до 21.06.2021г. –
1,38 лева;
Т.е., общо дължимата сума върху главницата за ТЕ за процесния период е в размер на
225,58 лева, от които ищецът претендира от ответницата С.Г. сумата от 169,18 лева, поради
което искът за мораторна лихва върху главницата за ТЕ следва да бъде уважен изцяло.
Искът за мораторна лихва върху галвницата за ТЕ, предявен по отношение на
ответницата Десислава Герогиева следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото
същият е акцесорен такъв по отношение на главния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Що се отнася до мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение съдът
намира следното:
Нормата на чл. 36, ал. 2 ОУ на ищеца от 2014г. предвижда обявяване по подходящ
начин на клиентите на реда и начина на заплащане на услугата дялово разпределение.
Аналогичен е и текстът в ОУ от 2016г. По делото по горните мотиви не са ангажирани
никакви доказателства за извършено от търговеца оповестяване на задълженията, предвид
на което при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото не се установява
изпадането на ответника в забава. Ето защо, ищецът следва да понесе неблагоприятните
последици на недоказването, като предявения иск за обезщетение за забава върху
главниците за дялово разпределение бъде отхвърлен като неоснователен и по отношение на
двете ответници.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и ищецът с оглед уважената част на
исковете, и ответниците с оглед отхвърлената част на исковете.
„Т. е сторило следните разноски: 50,12 лева – ДТ; 10 лева – съдебни удостоверения,
400 лева – депозит за СТЕ и ССЕ.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Общите разноски, които доказва ищеца са 560,12 лева.
От тях ответницата С.Г. следва да заплати сумата от 558,45 лева с оглед уважената
част на предявените срещу нея искове.
Ответницата С.Г. доказва сторени разноски в размер на 300 лева – адвокатско
възнаграждение. С оглед отхвърлената част на исковете по отношение на нея, ищецът
следва да бъде осъден да й заплати сумата от 0,89 стотинки.
Ответницата Д.Г. доказва разноски в размер на 300 лева – адвокатско
възнаграждение, което следва да й бъде заплатено от ищеца, предвид обстоятелството, че
предявените срещу нея искове са отхвърлени изцяло.
9
Така мотивиран съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. Г. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ул. „М. да
заплати на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я. по предявения
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, следните суми, дължими във връзка с
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., абонатен № .: сумата от 755,97 лева -
главница, представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017г. до
30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба
– 27.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 11,79 лева –
главница, представляваща незаплатена сума за дялово разпределение за периода от
01.06.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 27.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С. П. Г. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ул. „М. да
заплати на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я., по предявения
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 169,18 лева - мораторна лихва за
периода от 15.09.2018г. до 21.06.2021г. върху главницата за ТЕ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 2,80 лева – мораторна лихва за периода от 30.07.2018г. до 21.06.2021г. върху
главницата за дялово разпределение, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я. против Д. Н. Г. ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „М. искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата от 251,99 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
27.07.2021г. до изплащане на вземането; за сумата от 56,39 - мораторна лихва за забава от
15.09.2018г. до 21.06.2021г., както и за сумата от 3,93 лева – главница за извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба – 27.07.2021г. до изплащане на вземането и за
сумата от 0,93 мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, за периода от
30.07.2018г. до 21.06.2021г., като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. П. Г. ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. С., ул. „М. да заплати на „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „Я. сумата от 558,45 лева - разноски, сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я. да заплати на С. П. Г. ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. С., ул. „М., сумата от 0,89 лева – разноски, сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я. да заплати на Д. Н. Г. ЕГН ********** с адрес: гр. С., ул. „М.,
сумата от 300 лева – разноски, сторени в производството пред СРС.
10
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11