№ 386
гр. Р., 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
А. Атанасова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Въззивно гражданско дело
№ 20234500500418 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. И. И., ЕГН: ********** и Т.
И. И. – М., ЕГН********** и двамата с постоянен адрес гр. Р., ул. *** чрез
адв. Л. М. – АК гр. Р. против Решение № 373/24.03.2023 г., постановено по
гр.д. № 4422 по описа за 2022 г. на Районен съд Р., с което е отхвърлен
предявения от тях срещу Е. П. С., ЕГН:********** с постоянен адрес гр. Р.,
*** установителен иск да бъде признато по отношение на ответницата, че
двамата ищци са собственици по наследство и в условията на евентуалност по
давностно владение при равни права на сграда с идентификатор
63427.2.4068.3, със застроена площ от 24 кв.м., с предназначение за гараж,
находяща се на адрес гр. Р., ***, като недоказан.
В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на
обжалваното решение. Жалбоподателят навежда доводи за това, че в
мотивите си първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на
фактическата обстановка, а оттам и неправилно тълкуване и достигане до
1
неправилни и необосновани изводи, което е довело до неправилно прилагане
на материалния закон. Моли да бъде отменено първоинстанционното
решение и да бъде постановено ново такова, с което да бъде уважена изцяло
заявената претенция. Претендира съдебни разноски.
Въззиваемата страна по жалбата – Е. П. С., чрез адв. А. Б. – АК Р.,
счита същата за неоснователна, а решението на РРС за правилно и
законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. От събраните поделото
писмени и гласни доказателства счита за безспорно установено, че
процесната сграда, по отношение на която се претендира собственост е
съборена изцяло през 1959 г. и не съществува към настоящият момент, с
което се погасява и правото на собственост върху нея. Претендира разноски.
По отношение на останалите ответници - К. П. П., А. Й. П. и П. Я.
П. производството е прекратено с определение от 11.10.2022 г. на основание
чл. 233 ГПК поради направения отказ от иска по чл. 537, ал.2 ГПК срещу тях.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да остави без уважение предявеният от А. И. И. и Т. И. И. – М.
иск за собственост при равни права на сграда с идентификатор
63427.2.4068.3, със застроена площ от 24 кв.м., с предназначение за гараж,
находяща се на адрес гр. Р., ***, срещу Е. П. С., първоинстанционният съд е
счел, че не са налице предпоставките за това както при условията на
наследяване, така при условията на придобивна давност. Приел е, че не е
проведено успешно оборване констатациите на нотариуса, извършил
обстоятелствена проверка и изготвил констативен нотариален акт за имота,
както и не е налице пълно и главно доказване от страна на ищците
придобиването на право на собственост върху процесния имот както по
наследство, така и по давностно владение осъществявано от тях самите и от
техните наследодатели. Съдът е приел, че категорично от представените
писмени доказателства не се установява правото им на собственост. Позовава
се на заключението на вещото лице, видно от което не може да се приеме, че
процесната сграда – гараж, е част от къщата, закупена през 1954 г. от дядото
на ищците. Приема, че единствената възможност за легитимиране на ищците
като собственици е позоваването на придобивна давност, упражнявана от
2
техните наследодатели и продължена от тях, която видно от събраните по
делото доказателства също не е налице като обстоятелство.
Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно – техническа
експертиза, което съдът възприема изцяло, в момента на огледа сграда с
такова описание като описаната в Нотариален акт ***, том 2, дело 455 от
27.04.1954 г. в имота не съществува. В плана от 1959 г. очертанията на
сграда, разположена на мястото на сграда с идентификатор 63427.2.4068.3 са
зачеркнати, което означава, че същата е премахната докато този план е бил
действащ, т.е. същата е била премахната след 1959 г. В плана от 1959 г. на
мястото на премахнатата сграда е нанесена друга сграда – паянтова
стопанска, чието построяване се е случило след 1959 г., като в разписните
листи са записани само имената на собствениците през годините, но не и
данни за собствеността, тъй като партидата в разписния лист е за целия
имот/парцел в свята съвкупност. В плана, който е влязъл в сила през 1985 г.,
паянтовата стопанска постройка не е нанесена. Вещото лице дава категорично
заключение за това, че безспорнно на мястото на премахнатата сграда в
годините е нанасяна друга постройка, чиито размери и сочената конструкция
са различни в различните планове, като основно различията са в нейната
дължина в посока към двора и в момента е с размери 3,40м/7,90 м с тухлени
зидове, стоманобетонна плоча, дървен скатен покрив покрит с керемиди,
гаражна ролетна врата и странична входна врата с прозорец.
Както правилно е посочил първоинстанционният съд, няма как при
тези данни това да е паянтовата сграда, закупена от наследодателя на ищците
- А. Х., тъй като при паянтовото строителство няма бетонни елементи и
соманобетонна конструкция. Със събарянето на едно сграда се погасява и
правото на собственост върху нея, поради което няма как ищците да черпят
права от Нотариален акт ***, том 2, дело 455 от 27.04.1954 г. на Р.нския
народен съдия, поради което правилно и искът им за придобиване на права на
собственост по наследство е оставен без уважение.
Правилно първоинстанционният съд е зачел и неналичието на
предпоставките за придобиване на процесната собственост при хипотезата на
давностно владение кредитирайки показанията на св. А.К., който е пряк
очевидец на събитията, включително и построяването на наличната към
3
момента сграда и последващото й ползване от ответната страна.
Към решението на първоинстанционният съд са изложени
изключително подробни и обосновани мотиви, съобразени с изискванията на
чл.236, ал.2 ГПК, в които са посочени исканията и възраженията на страните
/идентични с тези предявени пред настоящата инстанция/, обсъдени са
събраните доказателства, въз основа на тях са изградени обосновани
фактически констатации, в резултат на което съдът е достигнал до правилни
правни изводи.
Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК, въззивният съд,
като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите
мотиви.
С оглед изхода на спора върху жалбоподателя следва да се
възложат направените от ответника разноски за въззивното производство в
размер на 1000,00 лв съобразно представената справка по чл. 80- ГПК.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 373/24.03.2023 г., постановено по
гр.д. № 4422 по описа за 2022 г. на Районен съд Р..
ОСЪЖДА А. И. И., ЕГН: ********** и Т. И. И. – М.,
ЕГН********** и двамата с постоянен адрес гр. Р., ул. *** да заплатят на Е.
П. С., ЕГН:********** с постоянен адрес гр. Р., *** направените в
производството пред РОС разноски в размер на 1 000,00
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд
гр. София в месечен срок от връчването му на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5