Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик,24.10.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД граждански
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Наталия Димитрова като изслуша докладваното
от съдия Харизанова гр.д.№1915 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
В исковата
си молба срещу Основно училище „Х. Б.“ село С., община Пазарджик,
представлявано от директора А.М. ищцата Е.А. К. с ЕГН ********** *** твърди, че
работи като старши учител в ответното училище. Твърди, че със Заповед №167 от
10.09.2019г и е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“
за това, че на 12.02.2019г по време на занимания по интереси е напуснала
класната стая преждевременно в 15:41 часа вместо в 15:55 часа и е оставила
учениците сами, които са останали без надзор и контрол, бутнали един шкаф,
който паднал на земята и по една случайност не бил наранен някой ученик. По
време на инцидента и дълго време след това учениците били уплашени, смутени и
психически разстроени. Твърди, се че наказанието е незаконосъобразно. Твърди,
че излязла до тоалетната и като се върнала шкафът бил паднал на земята и децата
приели станалото на игра. Твърди, се че в заповедта е посочена невярна дата и
не може да се прецени дали е спазен срока за налагане на наказание.Твърди, че
са и поискани обяснения, но това станало с крясъци и нямала възможност спокойно
да обясни нещата.Твърди се, че наказанието и е наложено защото предстояло
съкращение на персонала, при което
ищцата била неуязвима, тъй като имала необходимия стаж. Директорът я
уговарял, че има право една година на
борсата, но ищцата не искала това, тъй като сама полага грижи за детето си.
Твърди се,че на основание чл.19 от КТД в сферата на предучилищното и училищно
образование, подписан на 02.05.2019г.,
на педагогическия персонал се дължи една работна заплата, разделена на части , които се дават на 24
май,на 15 септември и на Коледа. На събрание им било съобщено, че тези които са
наказани дисциплинарно няма да получат добавките , уговорени с колективния
трудов договор. Твърди, че на
07.05.2019г по повод 24 май на колегите и дали премии по 300 лв. Ищцата не получила това допълнително възнаграждение, тъй като била наказана.
Моли се съда да постанови решение, с което да се отмени наложеното със Заповед
№167/10.09.2019г наказание „предупреждение за уволнение“ както и да бъде осъден ответника да и заплати
допълнително възнаграждение в размер на 300 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията
си ищцата ангажира доказателства.
В срока по
чл.131 от ГПК от ответното училище, чрез
пълномощника му, е подаден писмен отговор, с който се оспорват предявените
искове. Твърди се, че процесната заповед е издадена от компетентен орган
по смисъла на чл.192 от КТ, който
разполага с дисциплинарна власт. Сочи се, че дисциплинарното наказание е
наложено при спазване на двумесечния срок по чл.194 от КТ, тъй като дисциплинарното нарушение е извършено на
12.02.2019г и работодателят е узнал за
него на 12.02.2019г. Заповедта за дисциплинарно нарушение е връчена на
10.04.2019г. Твърди се, че преди
налагане на дисциплинарното наказание работодателят е поискал писмени обяснения
от ищцата. Твърди се, че процесната заповед. Според ответника ищцата е
осъществила дисциплинарния състав на чл.187, т.3, предл.първо от КТ-неизпълнение на възложената работа ,
тъй като не е изпълнила задължението си
по длъжностна характеристика в сила от
20.11.2017г., подписана лично от нея. Според Раздел „ Задължения на
педагогическия специалист“ от длъжностната характеристика едно от задълженията
е да се опазва живота и здравето на учениците по време на образователния процес
и други дейности. В Раздел „Отговорности
на длъжността“ – опазване на живота и здравето на учениците по време на самоподготовка,
организирания отдих и физическа активност , както и на заниманията, свързани с
удовлетворяване на интересите и потребностите им. В тази връзка се твърди, че
оставяйки учениците без надзор и контрол преди да е свършил учебния час, ищцата
е застрашила сериозно живота и здравето на учениците, което не отговаря на
държавните образователни стандарти. Твърди се, че е налице уронване на доброто име
на училището от една страна пред колектива , а от друга страна пред учениците и
техните родители. Твърди се, че ищцата е осъществила дисциплинарния състав по
чл.187, т.10 от КТ , тъй като е нарушила чл.219, ал.2, т.2 от Закона за
предучилищното и училищно образование , според който педагогическите
специалисти са задължени да осъществяван
обучението и възпитанието на децата и учениците в съответствие с държавните
образователни стандарти и да опазват живота и здравето на децата по време на
образователния процес и други дейности,
организирани от институцията. Нарушен е и чл.4, ал.1, т.6 о Наредба №12 от 01.09.2016г за статута и
професионалното развитие на учителите директорите и другите педагогически
специалисти,вменяващ отговорност за
живота и здравето на децата и учениците както по време на образователния процес
в педагогическа ситуация или в учебен час, така и по врече на организираните
допълнителни дейности или занимания по интереси. Нарушен е и Правилника за дейността на училището/ част IV Осигуряване на
безопасността на живото на учениците /, според който не се допуска излизане на
учениците от двора на училището по време на учебния процес без учител както и
оставянето на учениците без надзор по време на организирания отдих. Твърди се,
че при налагане на дисциплинарното наказания наказващият орган е съобразил
тежестта на наказанието с тежестта на нарушението. По отношение на иска за
заплащане на допълнително трудово
възнаграждение ответникът сочи се ДТВ няма постоянен характер и работодателят
не е длъжен да го изплаща.Това допълнително трудово възнаграждение се изплаща
еднократно на официалния празник 24 май като еднократна сума, която няма пряка
връзка с отработеното време, само ако не налице паричен ресурс в училището,
тоест няма постоянен характер. В този смисъл е чл.15, ал.1 и 2 от Наредба за
структурата на работната заплата, приета с ПМС №4 от 17.01.2017г. На следващо
място в чл.11, ал.4 от Вътрешните правила за работната заплата в училището в
сила от 01.01.2019г изрично е предвидено , че при дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, не се изплаща допълнително трудово
възнаграждение за официални празници или за начало на учебната година не повече
от три пъти. Право на преценка на работодателя е да предвиди при какви условия
и критерии ще изплаща ДТВ , които нямат постоянен характер. Тази оперативна
самостоятелност на работодателя не подлежи на съдебен контрол. Неоснователно е
твърдението на ищцата , че изплащането на ДТВ в размер на 300 лв. за
24.05.2019г следва от чл.19 от КТД за сфера „Предучилищно и училищно
образование“ в община Пазарджик. Визирания КТД е приет и е в сила от
02.05.2019г., а заповедта е издадена на 30.04.2019г. Моли се съда да постанови
решение, с което да се отхвърлят предявените искове. Претендират се разноски.
Сочат се доказателства
В съдебно
заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
В съдебно
заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни
съображения по съществото са спора са развити в хода на устните състезания.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна
с твърденията, изложени в исковата молба, след като съобрази доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от
фактическа страна:
Не е
спорно по делото, че ищцата е в трудово
правна връзка с ответното училище като заема длъжността „ старши учител в
начален етап на ГЦОУД.
Със
Заповед №167 от 10.04.2019г на директора
на ответното училище, връчена на ищцата лично срещу подпис на 10.04.2019г., на
ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“. В мотивировъчната част на заповедта е
изложена следната фактология: на 12.02.2019г. по време на занимания по интереси
в 15:41 ч ищцата напуска класната стая преждевременно и оставя учениците сами.
Съгласно графика за провеждане на обучението ищцата е трябвало да напусне
класната стая в 15:55ч.Това обстоятелство се установява от регламентираното
видеонаблюдение, което се извършва в ОУ“Х. Б.“ село С.. След напускане
преждевременно класната стая оставените без надзор и контрол ученици бутат един
шкаф, който пада на пода и по една случайност не накърнява някой от учениците.
По време на инцидента , както и дълго време след това учениците са смутени и
психически разстроени. Изрично е посочено, че ищцата е осъществила следните
дисциплинарни състави:1/ чл.187, т.3 , предл.първо от КТ – неизпълнение на
възложената работа, а именно не е изпълнила задълженията си по длъжностната
характеристика, визирани в Раздел „Задължения на педагогическия специалист“ и
Раздел „Отговорности на длъжността“, а именно – да осъществява обучение и
възпитание на учениците в съответствие с държавните образователни стандарти, да
опазва живота и здравето на учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от
институцията, по време на самоподготовката организирания отдих и физическата активност,
както и на заниманията, свързани с удовлетворяване на интересите и
потребностите им, 2/ дисциплинарният състав по чл.187,т.8 от КТ предл.второ от
КТ –уронване на доброто име на предприятието, 3/ дисциплинарния състав по
чл.187, т.10 от КТ неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони, други нормативни актове, в Правилник за вътрешния трудов ред и
Правилник за дейността на училището , а именно чл.219, ал.2 от Закона за
предучилищно и училищно образование , чл.4 от Наредба №12 от 01.09.2016г. за
статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите
педагогически специалисти, чл.12, ал.1 и чл.37, ал.1 от Правилника за вътрешния трудов ред, както и Част IV „Осигуряване на безопасността на
живота на учениците , според който не се допуска излизане на учениците от двора
на училището по време на учебния процес без учител, както и оставянето на
учениците без надзор по време на организирания отдих.
Съгласно раздел“ Задължения и раздел „Отговорности“ на
длъжностната характеристика за длъжността „ старши учител“ в ОУ „Х. Б.“ село С.,
която длъжността характеристика е връчена
на ищцата и същата се е запознала с нея на 20.11.2017г. основно
задължение и отговорност на педагогическият специалист е да опазва живота и здравето
на учениците по време на образователния процес, по време на самоподготовката на
учениците, организирания отдих и физическа активност, както и на заниманията,
свързани с удовлетворяване на интересите и потребностите им и на други
дейности, организирани от институцията.
От
представения по делото Правилник за вътрешния трудов ред на Основно училище“Х.
Б.“ село С. за учебната 2018/2019г е видно, че съгласно чл.12, ал.1 от същия
основни задължения на работника и служителя по трудовото правоотношение са:
т.1- да изпълнява работата , за която е възникнало трудовото правоотношение и е
конкретизирана в длъжностната характеристика за
съответната длъжност, т.2 – изпълнението на работата включва качествено,
срочно, точно и добросъвестно изпълнение на трудовите задължения, т. 3- да
спазва установената трудова дисциплина, т. 4 – да се явява навреме на работата
и да бъде на работното си място до края
на работното време. Съгласно чл.37, ал.1 от този правилник нарушения на
трудовата дисциплина са – неуплътняване на учебния час, неспазване на изискванията за безопасни условия на труд
и обучение при осъществяване на образователния процес.
От представения
Правилник за дейността на училището е видно, че съгласно т.1 на част IV „ Осигуряване на
безопасността на живота на учениците“ не се допуска излизането на учениците на
двора на училището по време на учебния процес без учител , както и оставянето
на учениците без надзор по време на организиран отдих.
С писмо изх.№80
от 28.03.2019г от ищцата са поискани
писмени обяснения относно вмененото и
дисциплинарно нарушение като в писмото детайлно е описано нарушението, така
както след това е възпроизведено и в съобразителната част на атакуваната
заповед за наложеното и дисциплинарно наказание- предмет на настоящия съдебен
контрол. Писмото е връчено лично на
ищцата на 28.03.2019г, видно от
отразяването след текста на самото писмо. Ищцата е следвало да отговори
в тридневен срок от връчване писмото, но
писмени обяснения от същата не са депозирани.
От представените от ответната страна писмени
доказателства и неоспорени от ищцата се установява, че директорът на ответното
училище на 28.03.2019г. е поискал писмени обяснения от Петко Георгиев
Биволарски, заемащ длъжността „ домакин, работник поддръжка“ в това училище по повод инцидент, станал на
12.02.2019г. в ГЦОУД в начален етап в ОУ“Х. Б.“, когато по време на заниманията
по интереси в стаята на групата пада шкаф
Със
Заповед №183 от 30.04.2019г на директора на ответното училище на основание чл.259, ал.1 от ЗПУО, чл.8, ал.3
от Наредба №1 от 04.01.2010г за работни заплати , Раздел V, чл.11, ал.1 и
ал.2, ал.3 и 4 от Вътрешните правила за определяне на работната заплата на
работещите в ОУ“Х. Б.“село С. е наредено
да бъде изплатено еднократно ДТВ за 24 май 2019г по 300 лв. на педагогическия персонал на
училището съгласно поименен списък, в
който списък не фигурира името на ищцата. В заповедта е посочено, е при
наложено дисциплинарно наказание „
предупреждение за уволнение“ ДТВ не следва да изплаща. В раздел пети на
Вътрешните правила за работна заплата на ОУ“Х. Б.“ село С., в сила от
01.01.2019г. са регламентирани видовете
и размери на допълнителните възнаграждения и условия за тяхното получаване.
Съгласно чл.11, ал.1 от посочените вътрешни правила допълнително трудово
възнаграждение за официални празници
съответно- 24 май, за началото на учебната година – 15 септември и
Коледа – 24 декември имат всички работещи по трудов договор в ОУ“Х. Б.“- село С..
Съгласно ал.2 размерът на допълнителното трудово възнаграждение е както следва:
т.1- за Деня на българската просвета и култура и славянската писменост деня на българската просвета и култура и на
славянската писменост- в размер не по-малък от 100 лв. Съгласно ал.3 при
наложено административно наказание „ забележка“ ДТВ се изплаща в размер на 50%.
Съгласно ал.4 при наложено административно наказание „предупреждение за
уволнение „ ДТВ не се изплаща.
Съгласно
чл.19 от представения Колективен трудов
договор за сфера „Предучилищно и училищно образование, сключен на 02.05.2019г
между Община Пазарджик, Общинска организация на Съюз на работодателите в
системата на народната просвета в България, представлявана от председателя В.С.
, наричан за краткост работодател и Общинска организация на Синдикат на
българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, представлявана
от Гина Кръстанова, наричани за краткост синдикати Общината и работодателите в рамките на годишния бюджет
за фонд работна заплата , планират за работещите в сферата на предучилищното и
училищно образование допълнително
трудово възнаграждение , разделено на три плащания, уредено с Вътрешни правила
за работна заплата или КТД на ниво детска градина, училище , център да подкрепа
за личностно развитие и специализираните обслужващи звена.
В съдебно
заседание ищцата представи Заповед №248/05.07.2019г на директора на ответното
училище, с която трудовото правоотношение с ищцата е прекратено поради
съкращение в щата. Няма данни към настоящия момент тази заповед да е влязла в
сила.
Въз основа
на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявен е иск с
правно основание чл.357 във вр.с чл.195, във вр.с чл.188,т.2 във вр.с чл.187,
т.3, т.8 и т.10 от КТ. Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния
срок , визиран в чл.358, ал.1,т.2 от КТ/, който срок се брои от датата на
връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание“ предупреждение за
уволнение“
По своята правна природа спорът, с който е
сезиран съда е трудов спор между ищеца/ служител/ и ответника/ работодател/ за
отмяна на наложеното на служителя дисциплинарно наказание. При разпределяне на
доказателствената тежест в съответствие с изискванията на чл.154 от ГПК в
тежест на работодателя-ответника по делото е да установи при условията на пълно
и главно доказване законосъобразното упражняване на дисциплинарната власт.
Безспорно се
установи наличието на валидно учредена трудово правна връзка между страните по
делото. Към датата на подаване на исковата молба ищцата е в трудово правоотношение с ответника
като е заемала длъжността „старши
учител“ в намален етап на ГЦОУД/ годишна целодневна организация на учебната
дейност.
Повдигнатите за
разглеждане от съда са следните спорни въпроси: относно спазване на
процедурните правила, визирани в чл.193, досежно спазване на преклузивния
срок по чл.194 от КТ за налагане на
дисциплинарно наказание и досежно извършване от ищцата на вменените и
дисциплинарни нарушения, както и дали е
спазена нормата на чл.189 от КТ,регламентираща съответствието на наложеното наказание с извършеното
дисциплинарно нарушение.
Нормата на
чл.194 от КТ урежда сроковете за налагане на дисциплинарните наказания, които
са преклузивни и поради това с изтичането им се прекратява възможността
работодателят да наложи дисциплинарно наказание, а за преклузивните срокове
съдът винаги следи служебно и в съдебно производство по законосъобразността на
заповедта за дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство е
своеобразно санкционно производство и с изтичането на сроковете по чл.194, ал.1
от КТ се прекратява възможността за търсене на дисциплинарна власт. В правния
мир дисциплинарната простъпка вече не съществува като основание за налагане на
дисциплинарно наказание. Поради това
съдът следва да провери спазени ли са преклузивните срокове по чл.194, ал.1 от КТ и то преди да преценява законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по
същество, защото не може да се преценява по същество извършено ли е нарушението,
след като то вече не съществува в правния мир като правнорелевантен факт.
Разпоредбата на чл.194ал.1 от КТ установява по императивен начин два срока за
налагане на дисциплинарните наказания, с пропускането на които се погасява
дисциплинарната отговорност на работника или служителя, респ. правото на
работодателя да наложи дисциплинарното наказание за извършеното нарушение. Тези
срокове се различават по начален момент и продължителност . Краткият двумесечен
срок започва да тече от деня на откриване на нарушението, а едногодишният- от
деня на извършване на нарушението. Тези
срокове се намират в определено съотношение. Дисциплинарно наказание не може да
се наложи ако е изтекъл двумесечния срок от откриване на нарушението, макар да
не е изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението, а пропускането на едногодишния срок погасява
дисциплинарната отговорност на работника или служителя макар и двумесечния срок
още да не е изтекъл. Това е така, тъй като с изтичането на сроковете се
прекратява възможността за търсене на дисциплинарна отговорност. Неспазването
на предвидения от законодателя в нормата на чл.194, ал.1 от КТ срок при
налагане на дисциплинарното наказание опорочава последното и се явява
самостоятелно и достатъчно основание от категорията на абсолютните за неговата отмяна/ в т.см.Решение №420 от
21.05.2009г по гр.д.№2619/2004г на ВКС/
Откриването на
нарушението означава узнаването от субекта на дисциплинарна власт/
работодателя/ на нарушението на трудовата дисциплина , установено в съществените
му признаци – субект на нарушението, време и място на извършването му и
съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го
квалифицират като нарушение/ в т.см.Решение №1563/2007г по гр.д.№2674/2004г на
ВКС/.
Атакуваната заповед-
предмет на настоящия съдебен контрол е издадена и връчена на ищцата на 10.04.2019г.
за дисциплинарно нарушение, извършено на 12.02.2019. От обсъдените по-горе
писмени доказателства, неоспорени от ищеца, се установи, че работодателят е
узнал за нарушението най- късно на
28.03.2019г, когато същият е поискал писмени обяснения за случилото се както от
ищцата така и от друг работник.Предвид изложеното съдът счита, че двумесечния
преклузивен срок от откриване на нарушението е спазен.
На следващо
място съдът следва да разгледа оплакването на ищцата за формалното спазване от
работодателя на процедурата по чл.193 от КТ, тъй като
писмени обяснения са и поискани с крясъци и нямала възможност да обясни
спокойно нещата.
Разпоредбата на
чл.193, ал.1 от КТ се явява императивна по своя правен характер, но съдът не
следи служебно за спазването и, ако няма оплакване от наказания работник или
служител. В случая съдът приема, че е налице такова оплакване и следва да го
разгледа.
Съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от КТ
работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша
работника или служителя или да приеме
писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Обясненията трябва да са дадени пред субекта на
дисциплинарна власт, а не пред друг орган. Допустимо е обаче поискването на
обяснения да бъде извършено от упълномощен от работодателя служител/ обикновено
това е прекия ръководител или служител
човешки ресурси, като не е необходимо формално упълномощаване. В този смисъл е
и константната практика на ВКС/ решение№322/05.05.2010г по гр.д.№301/2009г на
ВКС, решение №739 от 30.12.2010г по гр.д.№1947/2009г на ВКС, решение
№566/13.10.2010г по гр.д.№1032/2009г на ВКС/
След анализ на
доказателствата във връзка със спазването на процедурната норма на чл.193 от КТ съдът намира, че е спазена
сочената повелителната разпоредба
, гарантираща правото на работника или служителя да упражни правото си на
защита спрямо вменените му от работодателя нарушения, представляващи виновно
неизпълнение на трудовите му задължения по смисъла на чл.186 от КТ. На ищцата
са поискани писмени обяснение от субекта
на дисциплинарна власт за дисциплинарно нарушение, което е идентично с
нарушението, визирано в акта по чл.188, т.2 от КТ като писмените обяснения са поискани повече от
десет дни преди да и бъде издадена процесната заповед. Даден и е тридневен срок да отговори на четири въпроса,
подробно формулирани в писменото искане, които въпроси пряко касаят вмененото и
дисциплинарно нарушение, извършено на 12.02.2019г. Ищцата не се е възползвала
от правото си да даде писмени обяснение. Съдът не счита, че тази процедура е
опорочена , тъй като не се установиха твърденията на ищцата, че е била лишена
от възможност в една спокойна обстановка
да се защити. Напротив дадено и е достатъчно
време да депозира своите писмени обяснения. Няма твърдения от ищцата,
респективно данни по делото, същата да е
ангажирала в хода на дисциплинарната процедура доказателства, да ги е
предоставила на вниманието на работодателя и същият да не ги е оценил. Ето защо съдът намира, че в дисциплинарното
производство в пълен обем е било гарантирано правото на защита на ищцата.
В исковата молба няма конкретно оплакване за
неспазване разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, но за пълнота на изложението
няма пречка съдът да се занимае и с този
въпрос.
Разпоредбата
на чл.195, ал.1 от КТ предвижда определени изисквания към съдържанието на
заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се за задължителни реквизити-
сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и
субективните му признаци, време на извършване на нарушението, вида на
наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.
Липсата само на един от посочените задължителни реквизити е достатъчно, за да
се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна. Изискването за мотивиране на заповедта е продиктувано от
принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото
е трудовото. Мотивирането е необходимо и за да се гарантира правото на защита
на наказаното лице- същото своевременно и по адекватен начин да организира
защитата си срещу вмененото му дисциплинарно нарушение и с оглед реализиране и
на съдебен контрол на действията на субекта на дисциплинарна власт.Процесната
заповед е мотивирана и е издадена в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1
от КТ. Подробно е описан с конкретна фактология- по време, място и начин състава
на дисциплинарното нарушение. Съставът на
нарушението е подведен под съответната
правна норма като ясно и категорично и в тестовата част на заповедта и в
цифрово изражение е посочено, че ищцата е нарушила чл.187, т.3 от КТ, т.8 и
т.10 от КТ . При изпълнение на конкретните си
трудови функции ищцата е нарушила
конкретни текстове от длъжностната си характеристика, разписани в Раздел „Задължения за педагогическия
специалист“ и Раздел „Отговорности на длъжността“ Работодателят точно е посочи,
кои точно задължения по длъжностната характеристика, ищцата не е
изпълнила като своя основна трудова функция, а именно- опазване живота и
здравето на учениците по време на образователния процес и на други дейности,
организирани от институцията, по време на самоподготовката, организирания ,
отдих и физическа активност, както и заниманията, свързани с удовлетворяване на
интересите и потребностите им. Тези
задължения са и нормативно закрепени в
чл.219, ал.2, т. от ЗПУО, в Наредба №12 от 01.09.2016г за статута и
професионалното развити ена учителите , директорите и другите педагогически
специалисти, в Правилника за вътрешния трудов ред на училището, поради което
съвсем коректно в процесната заповед като осъществен дисциплинарен състав е
посочен чл.187, т.10 от КТ, тоест
дадената правна квалификация на нарушението е
правилна.
При стриктно спазена от работодателя дисциплинарна процедура по
налагане на дисциплинарно наказание , предвид развитите по- горе съображения,
съдът следва да даде отговор на въпроса -дали
ищцата е извършила вменените и нарушения на трудовата дисциплина. Тук е момента
да се посочи, че ищцата не оспорва релевантния факт, че на 12.02.2019г. е
напуснала преждевременно учебния час , а именно в 15:41 часа вместо в 15:55
часа и е оставила учениците без надзор, при което учениците бутат един шкаф,
който пада на пода. Напротив в обстоятелствената част на исковата молба признава този факт като единственото
разминаване в твърдението и е, че учениците са се забавлявали от случилото се,
а не както е посочено в мотивировъчната част на атакуваната заповед,
че учениците са били дълго време след това смутени и психически разстроени.
Дали учениците са се забавлявали или са
били разстроени всъщност е факт без правно значение досежно това – извършено ли
е вмененото нарушение.
В този ред
на мисли и и след анализ на доказателствените материали съдът счита, че ищцата е извършила вмененото и
нарушения на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на възложената
и работа , поради което ответникът е процедирал законосъобразно като е ангажирал дисциплинарната отговорност
на ищцата.
Съдът
намира, че ответникът е съобразил нормата на чл.189,ал.1 от КТ и наложеното наказание
съответства на тежестта на конкретно извършеното. Опазването на живота и
здравето на учениците както по време на учебния процес, така и по време на самоподготовката им е едно от основните задължения на педагогическия персонал. Не
случайно това задължение е вменено със закон
както се посочи по- горе, а именно-
чл.219, ал.2 ,т.2 от ЗПУО. Касае се за опазване на най-ценното човешко
благо – живота и здравето на учениците и
е абсолютно недопустимо оставянето им без надзор от учителя.В настоящия случай
утежняващ факт е и това, че се касае за по-малки ученици / от начален
етап на ГЦОУД/, чиито инстинкт за съхранение не е в достатъчна степен развит
, за да могат да се предпазят в подобна ситуация като процесната, поради което
учителят, осъществяващ непрекъснат надзор, следва да бъде с повишена бдителност. Оставянето без надзор на тези
ученици за почти 15 минути е сериозно нарушение на трудовата дисциплина от
страна на ищцата. Налагане на по-леко наказание за това нарушение би било
прекалено снизходително.
Предвид изложеното предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По
предявения иск за заплащане на допълнително трудово възнаграждение в размер на
300 лв., дължим за официален празник- 24
май 2019г, съдът намира следното:
Този иск
черпи правно основание в чл.22, ал.1 във вр.с чл.14 от Наредба №4/20.04.2017г
за нормиране и заплащане на труда/ наричана по-долу наредбата/ Съгласно чл.1 от тази наредба със същата се урежда
държавния образователен стандарт за нормиране и заплащане на труда в
институциите в системата на предучилищното и училищно образование – детски
градини, училища, центрове за подкрепа за личностно развитие, регионални
центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование. Съгласно чл.14 от
наредбата брутната работна заплата на персонала в държавните и общински
институции по чл.1 се състои от : т.1 -основна работна заплата, т.2 – допълнителни
трудови възнаграждения и т.3- други трудови възнаграждения. Съгласно чл.20,
ал.3 от наредбата в колективен трудов договор,
с вътрешните правила за работната
заплата и/ или с индивидуалния трудов договор
може да бъдат определени и друг и видове допълнителни трудови
възнаграждения/ каквото е процесното. Съгласно чл.22, ал.1 от наредбата
допълнителните възнаграждения на педагогическите специалисти и непедагогическия
персонал , с изключение на директорите на институциите , както и механизмите за
определяне на техния размер се договарят в колективен трудов договор и / или се
включват във вътрешните правила за работна заплата.
В
контекста на изложената правна рамка и след анализ на доказателствата е безспорно установено, че ищцата е от педагогическия персонал на
ответното училище. Същата основава
претенцията си на обсъдения по-горе КТД и по –конкретно на чл.19 от същия. На
първо място следва са се отбележи, че не се установи по делото ищцата
да е член синдикална организация,
страна по Колективен трудов договор за сфера „Преучилищно и училищно образование,
сключен на 02.05.2019г, тъй като съгласно чл.57, ал.1 от КТ колективният трудов
договор има действие по отношение на работниците и служителите, които са
членове на синдикална организация- страна по договора. Ето защо този КТД няма
действие спрямо ищцата. Дори да не се възприемат тези разсъждения на съда то съгласно обсъдения по-горе КТД страните са
уговорили общината и работодателите в
рамките на годишния бюджет за фонд работна заплата в рамките на годишния бюджет за фонд работна
заплата да планират на работещите в
сферата на предучилищното и училищно образование допълнително трудово
възнаграждение ,разделено на три плащания , уредено във вътрешните правила за
работна заплата или КТД на ниво ДГ, училище . В колективния трудов договор на
браншово равнище не са уговорени механизмите за определяне на
тези допълнителни трудови възнаграждения за официалните празници / 24 май/ ,
началото на учебната година и Коледа.Не са уговорени конкретни и минимални
размери на същите. Нормата на чл.19 от КТД препраща към вътрешните правила за
работна заплата, приети от всяко учебно заведение. В коментираните по-горе
вътрешни правила за работна заплата в ответното училище, в сила от 01.01.2019г
и приложими в конкретния казус, са
разписани подробно правилата за определянето на ДТВ за официални празници ,
начало на учебната година и Коледа и
минимални размери на тези възнаграждение. Съгласно приетите правила
допълнително трудово възнаграждение за официален празник какъвто е 24 май не се
дължи на служител, който е дисциплинарно
наказан с „предупреждение за уволнение“.
Предвид
изложеното и съобразявайки изхода по
иска по чл.357 от КТ, който иск се явява
обуславящ за иска по чл.128 от КТ във вр.с чл. чл.22, ал.1 във вр.с чл.14 от
Наредба №4/20.04.2017г за нормиране и заплащане на труда съдът намира , че
следва да се отхвърли иска на ищцата за заплащане на сумата от 300 лв.,
представляваща допълнително трудово
възнаграждение за официален празник/ 24
май 2019г/.
По разноските:
Предвид изхода
на делото ищцата следва да заплати на ответника сумата от 560 лв. разноски по делото/ за адвокатско
възнаграждение/.
Така мотивиран Пазарджишкият
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.А. К. с ЕГН **********
*** срещу Основно училище „Х. Б.“- село С., община Пазарджик, представлявано от
директора А.М. иск с правно основание
чл.358, ал.1,т.2 от КТ във вр.с чл.188, т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарното
наказание“ предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № 167/10.04.2019г.на
директора на училището.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.А. К. с ЕГН **********
*** срещу Основно училище „Х. Б.“- село С., община Пазарджик, представлявано от
директора А.М. иск за заплащане сумата
от 300 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за официален
празник / 24 май 2019г/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е.А. К. с ЕГН ********** *** да заплати на Основно училище „Х. Б.“- село С., община
Пазарджик, представлявано от директора А.М. сумата от 560лв., сторени по делото
съдебно деловодни разноски.и
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: