Определение по дело №4613/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260900
Дата: 9 март 2021 г. (в сила от 9 март 2021 г.)
Съдия: Петя Георгиева Крънчева
Дело: 20201100204613
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

Град София, 09 март 2021 година

 

         СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:

  

СЪДИЯ:      

 

ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

 

Секретар:

ВАНЯ ГАДЖЕВА

Прокурор:

ВАЛЕНТИН КИРИЛОВ

 

Сложи за разглеждане докладваното от съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 4613 по описа за 2020 година.

 

На именното повикване в 14.35 ч., се явиха:

 

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Б.Л.С. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява лично.

НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр.София – редовно призован, изпраща процесуален представител – МЛАДЕН М.– Инспектор IV степен „Режимна дейност“ в Затвора – гр.София, с представено по делото пълномощно.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ, като съобрази становището на страните, както и наличието на законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ ДОКЛАДВА изискано и постъпило решение на АССГ по дело № 6080/20 г., с което е отменена заповед на началник ЗООТ „Казичене“, с която е наложено дисциплинарно наказание по отношение на лишеният от свобода Б.Л.С..

 

ДОКЛАДВА и постъпило медицинско становище от Директор МЦ при Затвора – гр. София, с оглед здравословното състояние на лишеният от свобода Б.Л.С., които документи ПРЕДЯВИ на страните – за запознаване и становище.

 

ПРОКУРОРЪТ: Запознах се. Да се приемат.

 

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Б.Л.С.: Да се приемат.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Запознах се. Да се приемат. Представям освен това и справка от ИСДВР за осъдения С., експертна оценка за психочно състояние на същия, както и молба от осъдения за превеждането му в СЦЗ.

 

СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така представените документи от процесуалния представител на Началника на Затвора – гр. София – на останалите страни, за запознаване и становище.

 

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат.

 

СЪДЪТ НАМИРА, че така постъпилите писмени доказателства, изискани от съда и предоставени от Затвора – гр. София, са относими към предмета на делото, в който смисъл същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по воденото производство, в насока на което

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА като писмени доказателства, изисканите и постъпили такива, а именно – заверен препис на Решение № 3694 от 08.07.2020 г. по адм. дело № 6080/20 г. по описа на АССГ; писмен отговор от Затвора – гр. София – рег. № 1121/09.03.2021 г., с приложено към него медицинско становище от Директора на МЦ при СЦЗ, от 08.03.2021 г.; актуална справка от ИСДВР, от 01.03.2021 г., относно лишеният от свобода Б.Л.С.; експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишеният от свобода С., изготвена от инспектор „Психолог“ при СЦЗ, от 02.03.2021 г., както и молба от лишеният от свобода С. от 08.12.2020 г. за преместването му в СЦЗ.

 

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Б.Л.С.: Исках да представя медицински документи, г–н М.пое ангажимент да ми даде адрес, на който да ги изпратя, но това не се случи. Исках да представя и Харта от 2012 г., издадена на 05.12, че лица с моите заболявания не трябва да пребивават в затворите, а трябва да са в болница, както и, че лица с хронични заболявания не могат да се наказват или да бъдат изолирани в единични килии, камо ли с отворена херния, но това вече няма значение. С туберколоза на лимфните възли съм, ХИВ позитивен от 10 години, благодарение на СЦЗ, с отворена херния, на която не може да се направи планова операция заради пандемията, никакво лечение не ми се провежда.

Молбата, която съм подал за преместване, е точно заради Медицинския център и режима, който се позволява в моя случай. Има една група, в която се позволяват случаи като моя – това е трета група, аз съм в пета наказателна група, нямам представа защо. С моя режим, лице като мен в корпуса на СЦЗ, не може да пребивава. Има 3–та група, работещи, „открит“ тип. Моят режим е свален 1 път от СЦЗ от 2019 г. със Заповед № 1 на Д.Т., м.април ми откриват типа, взима се решение да ме изпратят в „Казичене“, в това време ми влиза и кумулация от СРС, която разпорежда първоначален „общ“ режим, не „строг“, съобразен със здравословното ми състояние. В периода 2010–2019 г., не съм имал проблеми със законодателството. С това изложение уточнявам защо съм внесъл документи. Правя искане – ако ме оставят в СЦЗ, да бъда преместен по режим и по тип в групата, в която трябва да съм, ако не – да бъда върнат в „Казичене“, или в някое ТПО. В момента съм в корпуса на затвора, където всички са със „строг“ режим.

 

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства, нямам доказателствени искания.

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Няма да соча други доказателства, нямам доказателствени искания.

 

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Б.Л.С.: Нямам други искания.

 

По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.

След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ

 

ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 

ПРОКУРОРЪТ: Моля да уважите предложението на Началника на СЦЗ като основателно, и въз основа на изведените в него доводи и съображения. Едното отменено дисциплинарно наказание според мен, не променя извода за неговата основателност.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Моля да уважите направеното предложение от Началника на СЦЗ. Смятам същото за обосновано и подкрепено от съответни доказателства.

 

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Б.Л.С. /в своя защита/: Искането е неоснователно, тъй като наказанията по същество на ЗИНЗС, не са съобразени нито с моето здравословно състояние, нито със същността на иска на СЦЗ. Моля да оставите искането без уважение.

 

ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора – гр. София М.М.: Ще направя само едно уточнение. Лишеният от свобода е преместен в СЦЗ със заповед на Началника, той има такава правна възможност да премества лица като него в „закрит“ тип до произнасяне на съда. По отношение на него даже е направен компромис, защото лица, които са били в „Казичене“, се местят в „Кремиковци“, но с оглед здравословното му състояние, той беше изслушан пред комисия и Началникът на Затвора го остави в корпуса, но не благодарение на неговата молба, а на основание тази заповед, докато съдът се произнесе. Още едно уточнение – при „закрит“ тип се прави и „общ“ режим, не само „строг“ и „специален“.

 

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на лишения от свобода Б.Л.С.:.

 

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА Б.Л.С.: Моля да постановите справедлив режим, защото режимът и типът в момента са нездравословни. В момента съм в „открит“ тип, „общ“ режим, а се намирам в корпуса на СЦЗ, където са само със „закрит“ тип, „строг“ режим. Молбата ми беше за преместване в 3–та група, където са работещи, и да съм по–близо до Медицинския център. Това не е претенция – в коя група да съм – това е по режим.

 

СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да постанови определението си.

 

СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и възраженията на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените материали по делото, намира за установено следното:

Производството е по реда на чл.64а, ал.3 ЗИНЗС.

Образувано е по предложение на Началника на Затвора–гр.София, с правно основание чл.64а, ал.2, вр. чл.64а, ал.1, т.1 и т.4 ЗИНЗС, за постановяване на определение, с което лишеният от свобода Б.Л.С. да бъде преместен за доизтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, в затвор или затворническо заведение от „закрит тип“.

В днешното с.з., представителите на СГП и СЦЗ изтъкват тъждествени становища за уважаване на така направеното предложение, като основателно, в която връзка прокурорът акцентира, че едното отменено дисциплинарно наказание на лишеният от свобода С., не променя извода за основателност на така направеното предложение, а процесуалния представител на СЦЗ заявява, че същото е обосновано и подкрепено от съответни доказателства.

В своя защита, С. излага доводи за неоснователност на така направеното предложение, заявявайки, че наложените му дисциплинарни наказания не са били съобразени с неговото здравословно състояние. Отправя искане с конкретика за настаняването му в определена група в Затвора – гр. София, за да бъде по–близо до Медицинския център. Моли предложението на Началника на Затвора – гр. София, да не бъде уважено.

След запознаване с доказателствените материали по делото, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че Б.Л.С. е постъпил в СЦЗ на 08.03.2018 г., на която дата е било приведено в изпълнение наложеното му едно общо наказание по НЧД № 4697/19 г. по описа на СРС, НО, 104 състав – „лишаване от свобода“ в размер на 4 години, което общо наказание му е било определено измежду наказанията, наложени му по НОХД № 22536/16 г. по описа на СРС, НО, 104 състав; по НОХД № 12287/13 г. по описа на СРС, НО, 99 състав и по НОХД № 1156/17 г. по описа на СГС, НО, 30 състав.

През времето, в което С. е пребивавал в пенетенциарното заведение, за същия са изготвени първоначални и текущи доклади, респективно и психологически заключения от длъжностните лица при Затвора – гр. София, в които е проследено неговото волево и психическо развитие. Изложени са обстойни аргументи по отношение житейската история и поведение на лишеният от свобода в затвора, респективно – потенциалните рискове, които са установени, с оглед поведенческото проявление на същия. Проследена е хронологично и криминалната деятелност на осъдения, във връзка с предходни негови осъждания, като във всички тези доклади и експертни оценки, се изтъква едно незадоволително поведение, с множество дефицитни зони при лишеното от свобода лице, по отношение на които затворническата администрация е приела, че следва да има по-сериозно поправително въздействие.

Въз основа на приложените становища и оценки на длъжностните лица, упоменати в нормата на чл.64, ал.2 ЗИНЗС, а именно – на ръководителят на направление „Социална дейност и възпитателна работа“, на Зам.началника по „Режим на охранителната дейност“ и на Началника на съответното ЗО относно поведението на лишеният от свобода С., както и от приетата в днешното с.з. актуална справка от ИСДВР, осъществяващ контрол и наблюдение върху поведението на С. в пенитенциарното заведение, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че по време на целия престой на лишеният от свобода в пенитенциарните заведения, същия е демонстрирал отрицателно поведенческо проявление, насочено към грубо нарушаване на установения ред в местата за лишаване от свобода; към трайно негативно отношение спрямо както длъжностните лица от затворническата администрация, така и към други лишени от свобода. В тази връзка СЪДЪТ отчита, че още от самото начало, С. не е съблюдавал правилата и режимните изисквания за пребиваване в местата за лишаване от свобода; манифестирал е емоционална лабилност, лесна възбудимост и възпламенимост, често водещи до конфликтни ситуации; цялостно неуважение към затворническата администрация и незачитане на законоустановените норми, поради което и корекционният процес спрямо него протича трудно. Посочва се, че поведението на С. се характеризира с прояви на бруталност, арогантност и предизвикателност; с трайно негативно отношение към правораздавателната система, за което търпи и наложеното му наказание „лишаване от свобода“; с цинично и обидно отношение спрямо служителите от затворническата администрация и от надзорно – охранителния състав. Изтъква се, че за своите проблеми, С. постоянно обвинява околните и институциите, без да са налице при него умения за рационализиране на ситуацията и дефиниране на собствената вина. Сочи се, че при неудовлетворяване на претенциите му, лишеният от свобода реагира с изблици на гняв и вербална агресия, като при него е налице често лабилно настроение и същевременно отсъствие на възможност да ръководи безпроблемно постъпките и емоциите си. Отчита се, че при С. е налице и лесна възбудимост, често провокираща конфликтни взаимоотношения. С оглед на всички изложени характеристики и напълно отрицателни данни за поведенческото проявление на С. по време на целия му престой в местата за лишаване от свобода, и предвид извършени от него многократни различни, дисциплинарни нарушения, същият е бил и съответно, подобаващо наказван, с разнороден по вид дисциплинарни наказания, заповедите за които са приложени към материалите по делото. Безспорно, въз основа на представеното и прието като писмено доказателство в днешното с.з. решение на АССГ, СЪДЪТ отчита, че едно от дисциплинарните наказания, наложени на С. въз основа Заповед № 81/20 г. на Началника на ЗО ОТ „Казичене“  – „Изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“, е отменено, но независимо от това, останалите дисциплинарни наказания са налични и същите са все за тежки провинения, свързани с нарушения на режимните изисквания и строгите, но действащи правила за пребиваване в местата за лишаване от свобода. От всички наложени спрямо С. до момента 5 дисциплинарни наказания, СЪДЪТ ОТЧИТА, че през 2018 г., непосредствено след постъпването му в Затвора – гр. София, за по–малко от половин година, лишеният от свобода е бил наказан за 3 дисциплинарни нарушения, каквото тотално негативно поведение е продължил да проявява и впоследствие и през останалия период на пребиваване, като към  2020 г., същият отново е бил дисциплинарно наказван, при това и за грубо и предизвикателно отношение към длъжностно лице от надзорно – охранителния състав, спрямо което е отправил и заплахи.

От постъпилото предложение на Началника на Затвора – гр. София, както и от становищата и оценките на длъжностните лица по чл.64, ал.2 ЗИНЗС, СЪДЪТ ОТЧИТА, че отрицателното поведение на С., констатирано от началния момент като такова, е непроменено до настоящият момент, което обстоятелство се установява и от приложената по делото Заповед № 166 от 13.11.2020 г. на Началника на ЗО ОТ „Казичене“, въз основа на която на лишеният от свобода е наложено поредното дисциплинарно наказание  – „Изолиране в наказателна килия за срок от 5 денонощия“, за използвана от С. забранена за притежание в пенитенциарното заведение вещ. В този смисъл, предвид честотата на извършените дисциплинарни нарушения от С. и демонстрираните чрез тях брутални, арогантни и негативни прояви, СЪДЪТ ПРИЕМА, че същите, доказателствено обезпечени чрез приложените по делото писмени доказателства, обективират едно изключително неустойчиво и трайно отрицателно поведение на лишеният от свобода в пенитенциарните заведения от началото на постъпването му тези заведения до сега, което влече напълно естествено и негативни последици за бъдещото правно положение на С..

Във всички становища и доклади на длъжностните лица по чл.64, ал.2 ЗИНЗС се изтъква, че С. не е оползотворявал по законосъобразен начин престоя си и в ЗО ОТ „Казичене“, в което е бил настанен на 24.07.2019 г., като са налице ежедневни вербални нападки и изрази от лишеният от свобода спрямо служители от администрацията и надзорно – охранителния състав при Затвора – гр. София; същият не успява да формира умения за разпознаване на съществуващите проблеми и предлагане на законосъобразни алтернативи за разрешаването им; не осъзнава последиците от собственото си негативно поведение; поддава се на отрицателно влияние и самият той оказва такова върху останалите лишени от свобода; включва се в нерегламентирани дейности, сочещи на безразсъдно и рисково поведение, което индикира липса на желание у С. да осмисли необходимостта от целяното позитивно поведение, поради които и съображения е депозирано предложението на Началника на Затвора – гр. София, за преместването на конкретният осъден, за доизтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, в затвор или затворническо заведение от „закрит“ тип.

СЪДЪТ ОТЧИТА, въз основа на всички становища и оценки от длъжностните лица по чл.64, ал.2 ЗИНЗС, че негативната тенденция в развитието и поведението на С., бележи и повишение на стойностите и дефицитите в профила на нуждите. Така се установява, че анализът на риска от рецидив при С., първоначално зададен към средни стойности от 65 точки, вследствие поради множеството извършени от него дисциплинарни нарушения и отрицателни поведенчески проявления, е покачен на 80 точки, което сочи на зона с висок размер на риск от рецидив за бъдещо противоправно деяние. Регистрирано е повишение в зона „начин на живот и обкръжение“, доколкото се отчита, че С. се влияе отрицателно от обкръжението си и показва склонност за безразсъдно и рисково поведение; в зона „умения за мислене“, доколкото се отчита, че С. не разпознава проблемите си, като са налице дефицити в нагласите за разрешаването им; повтаря едни и същи грешки; не осъзнава последствията от криминалното си поведение; в зона „отношение към правонарушението“, доколкото се отчита, че С. категорично отрича вината си; смята присъдата за несправедлива; не разпознава мотивите, довели го до извършване на престъпленията; както и в зона „междуличностни проблеми“, доколкото се отчита, че С. е с враждебни нагласи спрямо служителите, лишените от свобода и правоохранителните органи.

В този смисъл, чрез своето изцяло незадоволително и устойчиво отрицателно поведение, всички длъжностни лица по чл.64, ал.2 ЗИНЗС отчитат невъзможност С. да изпълнява поставените цели и задачи в плана на присъдата му, като независимо от извършваната с него  корекционна дейност, същият не успява да формира уменията за разпознаване на съществуващите проблеми и не осъзнава все още последиците от своето минало, криминално поведение. Налице е деструктивно, грубо и трайно негативно поведение на осъденото лице по време на целия му престой в местата за лишаване от свобода, като предвид системните нарушения, за които С. е бил наказван, СЪДЪТ формира изводът, че налаганите многократно дисциплинарни наказания, безспорно сочат на доказателство за системност на извършените правонарушения и неспазване на утвърдените правила в местата за лишаване от свобода от С., с оглед на което, престоят му в местата за лишаване от свобода, следва да бъде утежнен, предвид това, че спрямо лишеният от свобода следва да бъде проявено едно по–сериозно възпитателно въздействие, което би могло разумно и адекватно да бъде осъществено в затвор или на ЗО от „закрит“ тип, където би могла да бъде оказана целената социална и поправителна корекция в личностен и поведенчески аспект, с оглед подобряване тенденцията на развитие на С. към бъдещо непротивоправно поведение и към стабилизиране на неговата личностна характеристика.

За съда е налице убеждение, че предложението на Началника на Затвора – гр. София, се явява правилно именно предвид множеството фактически положения относно изцяло негативното поведение на С. в местата за лишаване от свобода – от началото на постъпването му тези места, до сега, като в нито едно от приложените доказателства, не се отчита каквато и да била положителна личностна или поведенческа характеристика за конкретното осъдено лице. Настоящият съдебен състав ПРИЕМА, че с това свое трайно отрицателно поведение, С. е демонстрирал завишена опасност от извършване на нови нарушения на вътрешните правила, както и от продължаващо отрицателно влияние спрямо другите лишени от свобода, предвид което се обосновава извода, че С. не следва да пребивава в условията на пенетенциарно заведение от открит тип, с облекчен надзор и охрана, което е предпоставка за отклонение и неизпълнение на нормативно преписаните задължения. Убеждението на СЪДА е, че С. не може да пребивава в ЗО от „открит“ тип, с оглед изцяло отрицателните становища и отразените в тях обстоятелства относно напълно деструктивното поведение на осъдения, насочено към неспазване на установения ред и напълно негативно влияние върху останалите лица.

В този смисъл, СЪДЪТ ПРИЕМА, че предложението на Началника на Затвора – гр. София, следва да бъде уважено. С оглед преценка обстоятелството – дали тежкото здравословно състояние на С., което действително се отчита като факт, би могло да рефлектира върху пребиваването му в ЗО от „закрит“ тип, СЪДЪТ ОТЧИТА, че предвид приложеното в днешното с.з. медицинско становище от медицинско лице при МЦ на Затвора – гр. София, действително лишеният от свобода страда от хронични заболявания – хронична вирусна инфекция, с голяма давност, както и от хронично чернодробно заболяване, но становището е категорично, че състоянието на С. се проследява периодично в Инфекциозна болница, като същият ежедневно получава седативни препарати, с оглед на което независимо в какъв тип затворническо заведение ще пребивава осъденият, същият ще бъде проследяван от медицински специалист. В този смисъл, здравословното състояние на С., независимо, че е влошено, не е от такова естество, което да наложи преосмисляне от съда на преценката на Началника на СЦЗ в насока облекчаване мястото на пребиваване на С., с оглед наложеното му и търпяно от него наказание „лишаване от свобода“.

СЪДЪТ ОТЧИТА и друг съществен за производството факт, а именно, че лишеният от свобода С. лично е депозирал заявление през м.12.2020 г. до Началника на СЦЗ, за преместването му от ЗО в СЦЗ, в която молба е посочил, че желае да информира лично началника на СЦЗ за причините, но моли да бъде приведен в СЦЗ – твърдение, което С. изложи и в предходното с.з. Заявеното от С. днес, че е имал желание да пребивава в конкретна група в СЦЗ, с оглед по–близкото му пребиваване до Медицинския център, не е основание да обоснове причина, различна от тази изложена в молбата за преместването му в СЦЗ, и второ – с оглед становището от медицинското лице се отчита, че състоянието на С. изцяло се наблюдава от медицински специалист и по отношение на същия се оказват необходимите медицински грижи.

С оглед на всичко изложено, този състав ПРИЕ, че са налице визираните в чл.64, ал.1, т.1 и т.4 от ЗИНЗС предпоставки, за уважаване предложението на Началника на Затвора–гр.София, на основание чл.64а, ал.2 ЗИНЗС, и лишеният от свобода С. следва да бъде преместен за доизтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода”, в затвор или в затворническо общежитие от „закрит тип“, доколкото това предложение се подкрепя изцяло от приложените по делото писмени доказателства, сочещи на грубо нарушаване от С. на правилата за пребиваване в местата за лишаване от свобода и за напълно отрицателното му влияние спрямо другите лишени от свобода. СЪДЪТ СЧИТА, че при пребиваване на С. в затвора или в ЗО от „закрит тип“, би могло да бъде проявено едно по–сериозно възпитателно въздействие и да бъде оказана целената социална и поправителна корекция спрямо С., с оглед подобряване личностното развитие на същия към нагласи за бъдещо незаконосъобразно поведение и към стабилизиране на неговата личностна характеристика.

Воден от горното, като отчете, че са налице предпоставките на чл.64а, ал.1, т.1 и т.4 ЗИНЗС, СЪДЪТ ПРИЕ, че предложението на Началника на Затвора – гр. София, следва да бъде уважено, като правилно, мотивирано и обосновано, в насока на което и на основание чл.64а, ал.3, вр.ал.2, вр.ал.1, т.1 и т.4 ЗИНЗС,

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ПРЕМЕСТВА лишения от свобода Б.Л.С. роден на *** ***, ЕГН – **********, българин, българско гражданство, разведен, осъждан, със средно образование, пенсионер по болест, с настоящ адрес по местоживеене *** – от ЗО от „открит“ тип, в затвор или затворническо заведение от „закрит“ тип, за доизтърпяване на наложеното му общо наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 4 години.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване/протестиране.

 

Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в  15.20 часа.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЕКРЕТАР: