Решение по дело №8976/2012 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3108
Дата: 27 юни 2013 г. (в сила от 19 юли 2013 г.)
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20123110108976
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2012 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№3108/27.6.2013г.

 

гр.Варна 27.06.2013г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

  при участието на секретар М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №8976/2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцата Д.Б. твърди, че режима на личен контакт на ответника Д.А. с роденото от съвместното им съжителство дете к. р.14.02.2008г. е бил определен в рамките на гр.д.№19525/2010г. на ВРС, ХVІІІ състав, като на ответника е дадена възможност да вижда и взема детето при себе си всяка първа събота от месеца от 10ч. до 17ч., деня след рождения ден на детето, на рождения ден на бащата, втората половина на Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и 20 дни през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск. Ищцата сочи, че от една страна детето трудно преживява срещите с баща си и съответно разделите с майка си за времето на личен контакт с ответника, а от друга страна той има не подходящо отношение към него и моли да се измени режима на личен контакт, като се определи режим наличен контакт на ответника с детето всяка първа и трета събота от месеца от 10ч. до 17ч., втория ден на Новогодишните празници, последния ден от великденските празници и деня след рождения ден на детето.

Ищцата сочи, че детето се разстройва от срещите с баща си, че той има неподходящо отношение към него, тъй като го е наказвал, включително заключвайки го само във стая. Твърди се също така, че ответника по време на престоя на детето при него не се грижи за детето по подходящ начин, като го храни с неподходящи храни-сухи супи, филии с масло и мед. Ищцата сочи, че се държи грубо към детето и че то реагира на срещите с него по начин изразяващ нежелание за провеждането им.

Ответника Д.А. по реда на чл.131 от ГПК оспорва иска, като сочи, че от страна на ищцата и нейната майка е на лице системно настройване на детето срещу него и създаване на пречки за осъществяване на личен контакт с детето, като предявил и насрещен иск в който моли да се измени цитираното по-горе решение, като упражняването на родителските права на детето се предостави на бащата и се определи подходящ режим на личен контакт на детето с майката, тъй като Д.Б. силно затруднява упражняване правото му на личен контакт с детето, упражнява психически тормоз над детето изразяващ се в заплахи към същото, че ако отиде при баща си, майка му може да си вземе друго момиченце и не полага необходимите възпитателни грижи за детето с оглед нуждите на възрастта му.

Предявените искове намират правното си основание в чл.127 от СК.

   Съдът след преценка на наведените от страните твърдения и събраните по делото доказателства и на осн.чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

    Видно е от приложеното в цялост по делото гр.д.№19525/10г. на ВРС, ХVІІІ състав, че по повод на спор между настоящите страни имащ за предмет именно уреждане на упражняването на родителските права и режима на личен контакт на родителите с детето к., съдът се е произнесъл с решение №3544/02.08.2011г., като е постановил детето да живее при майка си Д.Б., предоставил е на последната упражняването на родителските права по отношение на детето к. д А. р.14.02.2008г., определил е режим на личен контакт на бащата Д.А. с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10ч. до 17ч. с преспиване, без присъствието на майката, втората половина от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и двадесет дни през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск и го е осъдил да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200лв. Посоченото съдебно решение е обжалвано и ВОС в рамките на в.гр.д.№2141/2011г. с решение №1346/16.11.2011г. е изменил първоинстанционното решение в частта относно режима на личен контакт на бащата с детето, като го е стеснил и е определил той да се осъществява само всяка първа събота от месеца от 10ч. до 17ч. и всяка трета събота и неделя от месеца от 10ч. в събота до 17ч. в неделя, с преспиване, без присъствието на майката, деня след рождения ден на детето, на рождения ден на бащата, втората половина от Коледните, Новогодишните и Великденските празници, както и двадесет дни през лятото когато майката не ползва платен годишен отпуск. Посоченото въззивно решение не е било обжалвано и е влязло в законна сила.

    Ищцовата страна е представила медицинско направление от 7.06.2012г. /л.6 и 7 от делото/, в което на две бланки след извършена психологична консултация по отношение на детето с кл.психолог Момова, същата е изложила установената от нея психологична находка при обследване на детето и възоснова на нея е дала заключение, че „Изглежда бащата няма подготовка и умения; подходът му е неадекватно твърд и наказателен.”

    Представени са и три броя медицински направления от 21.05.2012г., 5.06.2012г. и 18.06.2012г. намиращи се на л.8-10 от делото, съгласно отразеното в първото от които детето на посочената дата е било с остра инфекция на горните дихателни пътища, при следващия преглед на 5.06.2012г. е било с леко повишена температура 37.6 и хрема, а на при третото посещение на 18.06.2012г. е констатирано до колкото може да се разчете липсват глас и кашлица предхождани от продължителен плач на 16.06.2012г.

    Ответника от своя страна е представил копие от констативен протокол изготвен от нот.К.Костадинов на 23.07.2012г. в който е отразено, че при посещение на адрес гр.Варна, ********* майката на детето и самото то не са биле открити за да може бащата да осъществи контакт с него съобразно определеното му с обсъденото по-горе съдебно решение, като от жилището на адреса въпреки пристигането на полиция и опитите на баща та да се свърже с евентуално намиращите се вътре хора за да му бъде предадено детето не е последвал отговор.

    Съгласно представената отново от ответника нот.покана до Д.Б. от 3.07.2012г. намираща се на л.32-32 от делото, се установя, че А. е отправил същата до майката на детето с цел да се уточнят дните в който детето ще може да бъде взето от него за упражняване на правото му на 20 дневен личен контакт през лятото, съобразно съдебното решение, като както е видно от вписването в нотариална покана тя е била връчена на Д.Б. на същата дата.

    По делото е назначен и приет социален доклад изготвен от ДСП Варна, в който социалните работници са посочили, че са констатирали от страна на майката съзнателно възпрепятстване на упражняването на личен контакт на бащата с детето и е изложено становище за разширяване на режима на личен контакт на бащата с детето.

    Допусната и приета от съда в рамките на делото е и СПЕ, в рамките на която вещото лице след обследване на родителите на детето и на самото него е дало заключение, че детето изпитва потребност от баща си и от положителните изживявания изпитвани с него, но се страхува да ги изрази тъй като те се санкционират. Сочи се също така, че детето изпитва свръх страх от загуба на майка си, който води до изпадане в нервен срив когато е поставено в ситуация да трябва да прави избор по отношение на нея. Вещото лице е посочило съща така, че Д.А. проявява желание за преодоляване на проблемите по отношение на детето и то чрез сътрудничество и отзивчивост, докато майката Б. е по-пасивен тип поведение, като това поведение се отразява и в отношението й към детето. Вещото лице е посочило, че за детето източник на силен дискомфорт са различните начини на подход към нея от страна на всяко от семействата-това на нейната майка и това на баща й, като този дискофморт създава напрежение у детето. Вещото лице също така е посочило, че срещите на детето с бащата ще спомогнат да се преодолее дискомфорта възникващ у него от противоречията между начините на възприемане на света в двете семейства. Сочи се от вещото лице, че отказите на детето да се среща с баща му са продиктувани от желанието да направи добро впечатление на мака си и да не бъде изоставено от нея, така както е изоставено от баща си, но това води до нервен срив у него и постоянно напрежение с което то неможе да се справи.

Вещото лице при изслушване в съдебно заседание проведено на 28.05.2013г. на л.140 от делото, на въпрос на съда „Коя травма би била по-голяма за детето … периодичната травма от срещите с бащата … или единичната травма от преместването на детето да живее при бащата?”, е отговорило, че е трудно детето да бъде изведено от средата в която се намира по настоящем при майка си и да бъде преместено при бащата, като това би довело до последици за психичното му здраве.

По делото са разпитани свидетели за всяка от страните, съответно за ищцовата страна Кр.Б. майка на ищцата и а.д. сочат, че детето изживява със страх приближаващите срещи с баща си-„От сряда я подготвяме, защото почва да плаче …”-свид.Кр.Б.. Същата свидетелка сочи, че по сведения на детето то е било заключвано при ответника и последния не му е давал вода. Другата ищцова свидетелка също сочи, че е присъствала на предаване на детето на баща му като при това то е било уплашено, същата свидетелка сочи, че при друг случай на извеждане на детето от баща му, той го е завел на местоработата на майка му тъй като то се е било разтроило и е искало да я види, като в последствие не е искало да се отдели от майка си.

Ответниковите свидетели сочат, че детето се предава от бабата по майчина линия като това става пред входа на блока в който живее то-свид.е.и.-л.144, стр.2 от делото. Втората ответникова свидетелка неговата майка Ем.Димова, също сочи в показанията си, че детето се предава на входа на блока, като е нервно и притеснено, като тази свидетелка също така сочи, че детето е споделяло, че от страна на баба му по майчина линия е било настройвано срещу баща си и баба си, в следствие на което е за почнало да говори за баща си с „баща ти”.

    От правна страна съдът приема следното:

    При разглеждането на иск с правно основание чл.127 от СК от основно значение са нуждите на детето съобразно пола и възрастта му от една страна и от друга страна възможностите на всеки от двамата родители да го гледа и възпитава.

    При настоящия случай от събраните по делото доказателства-свидетелски показания и заключението на вещото лице по СПЕ, се установява наличието на силен личностен конфликт между двамата родители на детето, за който както е посочило вещото лице при изслушване на СПЕ, те са на ясно, но за преодоляването му се полагат усилия само от страна на ответника Д.А., като ищцата Б. все още не е готова с решението си да преодолее същия, макар и тя като бащата да осъзнава, че това силно рефлектира върху психическото развитие на детето.

При това положение съдът намира, че за решаване на спора следва да бъде воден изцяло от интереса на детето и неговите нужди, който решаващия състав определя в рамките на това, то да има спокойна среда гарантираща му майчината обич и грижи, но от друга страна гарантираща му и пълноценен контакт с неговия баща без страх от санкция от страна на майката или бабата за да може да се съхрани психическото му състояние на нивото на което е в момента и постепенно да се възстанови, като детето изгради трайна и пълноценна връзка с всеки от двамата родители без да му се налага да понася върху себе си неспособността им към момента да решат конфликта си по начин който да не го травмира.

    По делото не са се събрали никакви доказателства от който да се установява ответника да е имал отношение към детето което да представлява заплаха за развитието му. Наведените твърдения за това , че детето е било заключвано и оставяно без вода са само на база негови твърдения, като дори да се приеме, че са верни не могат дадат достатъчно информация за действителното отношение на бащата към детето, тай като то би могло да интерпретира като не даване на вода и едно забавяне от страна на родителя си за отзоваване на негово искане, което забавяне може да е породено от ред обективни причини. Същото се отнася и до твърдението, че детето е било заключвано, като за заключване то може да интерпретира включително и затварянето си в една напълно обезопасена стая при което бащата да е бил от другата страна вратата готов да се отзове на негово повикване.

    Що се отнася до твърденията, че детето изпитва неприязан и страх от баща си, съдът напълно възприема становището на вещото лице, че това се дължи на привнесено от вън настройване, което не е обосновано от обективни причини.

    По изложените причини съдът намира, че в хода на делото не са се установили причини за изменение на режима на личен контакт на детето с баща му, като решаващия състав намира, че това е една от задължителните предпоставки която наред с други действия по нормализиране на отношенията между родителите би довела до съхранение на психиката на детето и неговото последващо нормално развитие и поради това предявения иск за ограничаване режима на личен контакт на бащата с детето следва да бъде отхвърлен.

    По отношение на насрещния иск за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата и за определяне на режим на личен контакт на майката със него съдът намира, че този иск също следва да бъде отхвърлен. Видно е от събраните по делото доказателства, че бащата би се грижил добре за детето, но то получава грижи и внимание и от своята майка, от друга страна възрастта му е малка, а и е от пола на отглеждащия го родител което би му дало възможност пълноценно да усвои навиците и поведението характерни за пола си и необходими му в ежедневието. Единствената заплаха за детето към настоящия момент която в никакъв случай не следва да се подценява е това, че в следствие на отношенията между родителите си то е поставено под психическо напрежение, но както е посочило вещото лице пред съда, поемането на грижите за детето от бащата също би довело до допълнителното му травмиране.

    Всяка от страните е направила искане за присъждане на разноски, като са представени доказателства за сторени такива в размер съответно на 715лв. от ищеца и 985лв. от ответника, без да може да се извърши разграничаване на това каква част от сумите са за защита и съответно за завеждане на иск поради което съдът намира, че сторените по делото разноски следва да останат за сметка на страните така както са направени. 

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

 

                                                                         Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Б. ЕГН********** *** срещу Д.К.А. ЕГН********** *** иск за изменение на режима на личен контакт с детето к. д А. ЕГН********** определен с решение №1346/16.11.2011г. по в.гр.д.№2141/2011г. на ВОС с което е изменено решение №3544/02.08.2011г. по гр.д.№19525/10г. на ВРС, ХVІІІ състав относно режима на личен контакт на бащата с детето, чрез отпадане на възможността за бащата да:

 се вижда се детето и да го взема при себе си на всяка третата неделя от месеца с преспиване от съботата, о

да взема детето на рождения си ден

и

да взема детето по 20 дни през лятото.

ОТХВЪРЛЯ иска предявен от Д.К.А. ЕГН********** *** срещу Д.С.Б. ЕГН********** *** за предоставяне на него на упражняването на родителските права по отношение на детето к. д А. ЕГН********** и определяне на режим на личен контакт на майката със същото.

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: