РЕШЕНИЕ
№134
28.11.2019 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – Бургас, II гражданско
отделение, IV въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и осми
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
при секретаря Ваня Димитрова, като
разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова въззивно гражданско
дело № 1134 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на З.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
против Решение № 1188 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 3002/2012 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е извършена делба по реда на чл. 353 ГПК, както
следва:
В
ОБЩ ДЯЛ на „Ай пи инвестмънт” ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Крали Марко“ №
4, Л.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***
и М.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
е поставен поземлен имот с идентификатор
67800.504.435 по КК и КР на гр. Созопол съгласно скица-проект №
15-148768-09.04.2015 год. на АГКК, СГКК – гр. Бургас, с административен адрес:
гр. Созопол, ул. „Ропотамо“, с площ от 1079 кв. м., трайно предназначение:
урбанизирана територия, при граници на поземления имот: 67800.504.412,
67800.504.272, 67800.504.436, 67800.504.318, 67800.504.394, 67800.504.256,
67800.504.375, който имот представлява УПИ XXVII в кв. 144 по регулационния план на
гр. Созопол;
В
ДЯЛ на З.В.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, е поставен поземлен имот с
идентификатор 67800.504.436 по КК и КР на гр. Созопол съгласно скица-проект
№ 15-148768-09.04.2015 год. на АГКК, СГКК – гр. Бургас, с административен
адрес: гр. Созопол, ул. „Ропотамо“, с площ от 1079 кв. м., трайно
предназначение: урбанизирана територия, при граници на поземления имот:
67800.504.272, 67800.504.259, 67800.504.260, 67800.504.318, 67800.504.435,
който имот представлява УПИ XXVIII в кв. 144 по регулационния план на
гр. Созопол.
Въззивницата З.В.П. моли съда да
отмени първоинстанционното решение като незаконосъобразно и необосновано.
Счита, че съдът не е преценил всички събрани по делото доказателства в тяхната
съвкупност, като някои от доказателствата изобщо не са преценени правилно.
Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че делбата следва да се извърши
по реда на чл. 353 ГПК, тъй като тегленето на жребий не се явява невъзможно с оглед
искането на въззиваемите да получат общ дял. Навеждат се оплаквания, че съдът
не е взел предвид събраните по делото доказателства, от които е видно, че в
поземлен имот с идентификатор 67800.504.435 по КК и КР на гр. Созопол
въззивницата е изградила със собствени средства два броя търговски обекти,
които извършват търговска дейност от 1997 г. и за които тя има партиди за
електрическа енергия и ВиК, като при извършване на делбата този имот е поставен
в общ дял на въззиваемите, а в неин дял е поставен празен поземлен имот.
Въззивницата твърди, че не е давала съгласие за реално разпределение на спорния
имот, който е ползвала в цялост от 1998 г. до 2015 г.
Навеждат се оплаквания, че съдът не
е уважил молбата на въззивницата за спиране на делото до приключване на
наказателното производство по образуваното по нейна жалба досъдебно
производство ГБВ 218 36 298 ГЕЯ за съставяне на неистински официални документи
– съобщения от Районен съд – Бургас по гр. д. № 1359/2017 г. по описа на същия
съд, в частта им, в която е положен подпис в графата за получател, на който е
придаден вид, че изхожда лично от въззивницата З.В.П.. Излагат се доводи, че
заведеното от въззивницата гр. д. № 1359/2017 г. по описа на Районен съд –
Бургас за установяване, че тя е едноличен собственик на процесния имот по
силата на саморъчно завещание от 1954 г., е от главно значение за решаване на
настоящото дело.
Поддържа се, че нотариален акт № 70,
том II, рег.
№ 3697, д. 275 от 2011 г. за собственост на недвижим имот, придобит по реда на
ЗСПЗЗ, е нищожен и неистински, тъй като в него се признава за собственик А.П.,
която не е наследник на наследодателя Васил Пинаков, като са нищожни и
последващите сделки, извършени въз основа на този нотариален акт. Твърди се, че
процесният имот е бил отнет с протокол № 15 от 30.09.1954 г., като не е влязъл
в ТКЗС, а е отнет за гробищен парк, като впоследствие е отреден за къмпинг.
Излагат се аргументи, че Георги Пинаков – съпруг на А.П. и брат на
въззивницата, не е наследил земите на баща си Васил Пинаков, тъй като е починал
на 23.01.1987 г., а процесният имот е реституиран с решение на поземлената
комисия от 22.06.1992 г. и протокол № 50 от 12.05.1992 г.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано
лице и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 ГПК,
поради което е процесуално допустима.
В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите „Ай пи
инвестмънт” ЕООД, Л.Г.П. и М.Г.С. чрез адвокат Р.С. – с пълномощно по делото от
първата инстанция (л. 4).
В отговора на въззивната жалба
процесуалният представител на въззиваемите заявява, че не възразява
производството да приключи със споразумение, като доверителите му получат в дял
поземлен имот с идентификатор 67800.504.436, който имот според решението на
съда е поставен в дял на въззивницата З.В.П., като условие за тази промяна е
приключването на делото със споразумение и делба на имотите по начина, поискан
от въззивницата с жалбата – с преразпределение на същите. В случай че не се
постигне споразумение, моли съда да потвърди първоинстанционното решение.
Претендира разноски пред въззивната инстанция.
В съдебно заседание въззивницата,
редовно призована, се представлява от адвокат Станева – с пълномощно от първата
инстанция (л.19), която поддържа въззивната жалба. Моли съда да отмени първоинстанционното
решение. Поддържа, че съдът неправилно е разпределил имотите на съделителите
без да вземе предвид, че в имота, който е предоставил на ищците, се намира
ресторант, който е построен и се ползва от ответницата. Счита, че при липса на
споразумение е следвало да се даде възможност да се тегли жребий.
В съдебно заседание въззиваемите,
редовно призовани, се представляват от адвокат С., който поддържа отговора на
въззивната жалба. От името на доверителите си заявява, че вече няма желание за
постигане на споразумение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С
влязло в сила Решение № 24.10.2012 г. по гр. д. № 3002/2012 г. на Районен съд –
Бургас е допусната делба
между „АЙ ПИ ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Крали Марко 4, Л.Г.П., ЕГН ***********, с адрес: ***, М.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***
Иречек 6, и З.В.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, на следния недвижим имот: нива с площ от 2,135 декара по документ
за собственост и 2 173 декара по кадастрална карта, находяща се в гр.
Созопол, м. „Мисаря”, ул. „Ропотамо“, представляващ поземлен имот с идентификатор 67800.504.258 по кадастралната
карта на гр. Созопол, при граници и съседи: имоти с идентификатори № №
67800.504.257, 67800.504.272, 67800.504.259, 67800.504.260, 67800.504.318,
67800.504.394, 67800.504.256 и 67800.504.375 при квоти за „АЙ ПИ ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД – 1/6 ид. ч., за Л.Г.П. – 1/6
ид. ч., за М.Г.С. – 1/6 ид. ч. и
за З.В.П. – 1/2 ид. ч.
С
решението по допускане на делбата съдът е постановил на основание чл. 344, ал. 2 ГПК гореописаният делбен имот да се ползва от съделителите до окончателното
извършване на делбата, както следва: дял
първи от заключението на вещото лице Андреева да се ползва общо от
съделителите „АЙ ПИ ИНВЕСТМЪНТ” ЕООД, ЕИК *********, Л.Г.П., ЕГН ***********, и
М.Г.С., ЕГН **********, и дял втори
от заключението на вещото лице Андреева да се ползва от съделителката З.В.П.,
ЕГН **********, като преминаването за всеки от дяловете става по пътеката,
посочена с пунктирана линия в скицата на вещото лице (л. 67), която е обявена
за неразделна част от решението.
В първото съдебно заседание след
влизане в сила на решението по допускане на делбата процесуалният представител
на ищците „Ай Пи Инвестмънт“ ЕООД, П. и С. е заявил желанието им за разделяне
на процесния недвижим имот на два реални дяла, като единият им бъде предоставен
в общ дял, а другият – предоставен на ответницата П.. В същото съдебно
заседание процесуалният представител на ответницата е заявил желанието й да получи
самостоятелен дял.
Съгласно заключението на вещото лице
по извършената съдебно-техническа експертиза процесният поземлен имот е
поделяем на два дяла – общ дял за ищците при квота ½ и самостоятелен дял
за ответницата при квота ½ , както следва:
дял 1 – северен, при квота ½
ид. ч., с площ от 1086, 50 кв. м. и лице 15, 50 кв. м., на стойност
130 380 лева;
дял 2 – южен, при квота ½ ид. ч., с площ от 1086, 50
кв. м. и лице 15, 50 кв. м., на стойност 130 380 лева.
Общинската администрация е дала положително
становище за делба на поземлен имот с идентификатор 67800.504.258.
Със Заповед № 8-Z-1779/02.12.2016 г. на кмета на
Община Созопол (влязла в сила на 16.01.2019 г.) е одобрено изменение на ПУП, с което от поземлен имот с идентификатор
67800.504.258 се обособяват два нови урегулирани поземлени имота:
1. Новообразуван УПИ XXVII (с проектен идентификатор 67800.504.435 по КК на гр. Созопол
съгласно скица-проект № 15-148768-09.04.2015 год. на СГКК – гр. Бургас) в кв. 144 по регулационния план на
гр. Созопол с
площ от 1079 кв. м., като същият е отреден за „жилищни сгради“.
2. Новообразуван УПИ XXVIII (с проектен идентификатор 67800.504.436 по КК на гр. Созопол
съгласно скица-проект № 15-148768-09.04.2015 год. на СГКК – гр. Бургас) в кв. 144 по регулационния план на
гр. Созопол с
площ от 1079 кв. м., като същият е отреден за „жилищни сгради“.
По делото е постъпила молба с вх. №
9472/28.02.2019 г. от ответницата П. с искане за спиране на производството по
гр. д. № 3002/2012 г. на БРС до приключване на наказателното производство,
образувано за съставяне на неистински официални документи – съобщения от БРС по
гр. д. № 1359/2017 г. Изложени са твърдения, че гр. д. № 1359/2017 г. е от
значение за решаване на настоящото дело за делба, но е опорочено от съставените
неистински официални документи и постановеното определение за прекратяването му
подлежи на отмяна. Към молбата са приложени доказателства: постановление за
образуване на досъдебно производство от 04.07.2018 г., протокол за извършена
експертиза, искова молба, определение № 2132/31.03.2017 г. по гр. д. №
1359/2017 г. на Районен съд – Бургас.
С определение от 01.03.2019 г. съдът
е оставил без уважение искането на ответницата П. за спиране на производството
поради липса на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като е приел, че
гр. д. № 1359/2017 г., за което се твърди, че е преюдициално, е прекратено, а и
не би било преюдициално спрямо настоящото дело.
За да извърши делбата по реда на чл.
353 от ГПК – като разпредели имотите между съделителите без да тегли жребий, първоинстанционният
съд е приел, че тегленето на жребий се явява невъзможно поради нееднаквост на
дяловете и невъзможност да бъдат образувани реални дялове за всеки от
съделителите. Намерил е, че по аргумент от т. 5 от ППВС 7/73 год. образуваните
два дяла следва да се разпределят между съделителите според съгласието на „Ай
пи инвестмънт” ЕООД, Л.Г.П. и М.Г.С. да получат общ дял, по който начин не ще
се дължат суми за уравнение на дяловете. Освен даденото съгласие за групиране
съдът е взел предвид и разпределението на ползването, извършено с решението по
допускане на делбата и датиращо от 2012 год.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка
съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователни са оплакванията на
въззивницата, че съдът неправилно е оставил без уважение молбата й за спиране
на делото до приключване на наказателното производство, образувано за съставяне
на неистински официални документи – съобщения от БРС по гр. д. № 1359/2017 г.,
чийто предмет (на гражданското дело) е установяване, че тя е едноличен
собственик на процесния делбен имот по силата на саморъчно завещание от 1954 г.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2017 г., ОСГТК въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране
по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е недопустимо. Съдът намира, че по делото не са
налице основания за обезсилване на решението като недопустимо. Гр. д. №
1359/2017 г. на Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на З.В.П. с
вх. № 16444/28.10.2016 г., с която са изложени твърдения, че през 2016 г.
ищцата е намерила саморъчно завещание, по силата на което тя се явява едноличен
собственик на имот с идентификатор 67800.504.258, по отношение на който е
допусната делба с влязло в сила решение, и е направено искане да бъде
установено по отношение на ответниците А. Михайловна П., Л.Г.П., М.Г.С. и „Ай
Пи Инвестмънт“ ЕООД, че ищцата е собственик на имот с идентификатор 67800.504.258.
С Определение № 2132 от 31.03.2017 г. по гр. д. № 1359/2017 г. съдът е
прекратил производството по съображения, че саморъчното завещание, от което
ищцата черпи права по предявения положителен установителен иск, е преклудирано
от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по допускане на делбата,
с което е решен въпросът за правото на собственост върху процесния имот. На
съда е служебно известно, че това определение е влязло в сила, след като е било
потвърдено с Определение № 1365 от 04.08.2017 г. по ч. гр. д. № 1037/2017 г. на
Окръжен съд – Бургас, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 258
от 28.12.2017 г. по ч. гр. дело № 4139/2017 г. на ВКС, I г. о. Настоящият съден състав
споделя доводите, че предявеният от въззивницата положителен установителен иск
за установяване на правото на собственост върху процесния делбен имот е
недопустим на основание чл. 299 ГПК. З.П.
е имала на разположение друг правен способ за защита срещу последиците на
влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата, а именно да подаде
молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в предвидения 3-месечен
преклузивен срок от намиране на саморъчното завещание. Производството по гр. д.
№ 1359/2017 г., образувано по недопустим иск и впоследствие прекратено с влязло
в сила определение, не може да се определи като обуславящо по смисъла на чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК. Несъстоятелни са изложените в молбата за спиране доводи,
че гр. д. № 1359/2017 г. е било опорочено от съставените неистински официални
документи и че постановеното по него определение за прекратяване подлежи на
отмяна. Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д.
№ 7/2014 г., ОСГТК на ВКС определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на
делото (с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от
иска), не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК. По изложените съображения съдът
намира, че не е било налице основание за спиране на производството по чл. 229,
ал. 1, т. 4 ГПК.
По
наведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението съдът намира
следното:
Неотносими към предмета на
настоящото производство са наведените с въззивната жалба доводи: че
нотариалният акт за собственост на недвижим имот, придобит по реда на ЗСПЗЗ, е
нищожен и неистински, тъй като в него се признавала за собственик А.П., която
не била наследник на наследодателя Васил Пинаков; че са нищожни и последващите
сделки, извършени въз основа на този нотариален акт; че процесният имот е бил
отнет с протокол от 30.09.1954 г., но не е влязъл в ТКЗС, а е отнет за гробищен
парк, а впоследствие е отреден за къмпинг; че Георги Пинаков не е наследил земите
на баща си Васил Пинаков. Всички тези доводи имат отношение към първата фаза на
делбата, в която се решават въпросите относно делбените имоти, съделителите и
квотите им. При извършването на делбата съдът следва да се съобрази с влязлото
в сила решение по чл. 344 ГПК, което има сила на присъдено нещо относно лицата,
които имат право на дял, имотите, които следва да се делят, и частите на всеки
един от съделителите.
Неоснователни са изложените във
въззивната жалба оплаквания, че в поземлен имот с идентификатор 67800.504.435
въззивницата е изградила със собствени средства два броя търговски обекти,
които извършват търговска дейност от 1997 г. и за които тя има партиди за
електрическа енергия и ВиК, като при извършване на делбата този имот бил поставен
в общ дял на въззиваемите, а в неин дял бил поставен празен поземлен имот. От събраните
по делото писмени доказателства (л. 34, л. 69 – л. 70) се установява, че в цялата
лицева част на процесния делбен имот с идентификатор 67800.504.258 въззивницата
е поставила два броя търговски обекти – бистра с обща част, дървена конструкция,
съобразно издадени й от Община Созопол на основание чл. 56 от ЗУТ срочни разрешения
за поставяне на временни преместваеми обекти за търговски и други обслужващи
дейности и виза за проектиране от 17.05.2012 г. Представено е удостоверение от
„ВиК“ ЕАД – гр. Бургас от 07.05.2012 г. (л. 34), от което е видно, че през 2002
г. партидата за вода за процесния имот е прехвърлена на З.В.П.. В заключението си
по извършената на първа фаза съдебно-техническа експертиза (л. 64) вещото лице
е посочило, че при огледа е констатирало, че делбеният имот се намира на първа
линия в гр. Созопол, като в лицевата му част е монтирано бистро, представляващо
дървена конструкция със скатен покрив, дървена обшивка с хидроизолация,
бетонова настилка от монтирани каменни плочи. Установява се още, че бистрото
съдържа кухненска част със складове, обслужващи помещения и зала за консумация в
лявата лицева част, а в дясната лицева част са монтирани навеси и двор, където
също се консумира, като между двете части съществува пешеходен проход за
преминаване към вътрешната незастроена част на поземления имот. Като е взело
предвид дадената възможност за монтаж на два броя временни обекти – бистра с
обща част и ползвайки този начин на разпределение на лицевата част, вещото лице
е предложило разпределение за реално ползване в два дяла при равенство на
правата на съсобствениците, както следва: дял 1 – северен, с площ от 1086, 50
кв. м., от която 225 кв. м. бистро и 830, 75 кв. м. незастроена част; дял 2 –
южен, с площ от 1086, 50 кв. м., от която 247, 50 кв. м. бистро и 806, 75 кв.
м. незастроена част, като преминаването може да става по прохода между бистрата,
представляващ обща част от 15 кв. м. С решението по допускане на делбата съдът
се е произнесъл и по направеното от ищците искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, като е
постановил дял първи от заключението на вещото лице да се ползва общо от
съделителите „Ай Пи Инвестмънт“ ЕООД, Л.П. и М.С., а дял втори да се ползва от
съделителката З.В.П., като преминаването за всеки от дяловете да става по
пътеката, посочена с пунктирана линия в скицата на вещото лице, обявена за неразделна
част от решението (л. 67). Съгласно заключението на вещото лице по извършената
на втора фаза съдебно-техническа експертиза (л. 104) процесният поземлен имот е
поделяем на два дяла – общ дял за ищците при квота ½ и самостоятелен дял
за ответницата при квота ½ , както следва: дял 1 – северен, с площ от
1086, 50 кв. м. и лице 15, 50 кв. м., съответстващ на дял 1 от заключението на
СТЕ от първата фаза на делбата (л. 67); дял 2 – южен, с площ от 1086, 50 кв. м.
и лице 15, 50 кв. м., съответстващ на дял 2 от заключението на СТЕ от първата фаза
на делбата (л. 67). В този смисъл е и даденото одобрение от общинската
администрация съгласно чл. 201 ЗУТ, както и влязлата в сила заповед на кмета на
общината. С обжалваното решение съдът е поставил в общ дял на ищците имот с
идентификатор 67800.504.435, съответстващ на дял 1, а в дял на ответницата е
поставил имот с идентификатор 67800.504.436, съответстващ на дял 2. При така
установената фактическа обстановка е видно, че не отговарят на истината
твърденията на въззивницата, че при извършване на делбата имотът, в който тя е монтирала
временни търговски обекти, е бил поставен в общ дял на въззиваемите, а в неин
дял бил поставен празен поземлен имот. Въз основа на заключението на вещото
лице по СТЕ, одобрението на общинската администрация, скицата-проект и
заповедта за изменение на ПУП делбеният имот е бил поделен на два равностойни
дяла с еднаква площ, стойност и предназначение, като ищците са получили общ
дял, който включва лицева част с бистро и задна незастроена част, а ответницата
е получила самостоятелен дял, също включващ лицева част с бистро и задна
незастроена част. Съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗУТ урегулираните поземлени имоти
имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в
парк. При урегулиране на поземлени имоти следва да се спазват предвидените в
чл. 19, ал. 1 вр. ал. 4 от ЗУТ размери, като за процесния делбен имот, който се
намира в строителните граници, това са най-малко 14 м. лице и 300 кв. м
повърхност, съответно 11, 20 м. лице и 240 кв. м. повърхност. Следователно не е
възможно цялата лицева част на делбения имот, където се намират временните
търговски обекти – бистра, да бъде обособена като самостоятелен имот и поставена
в дял на въззивницата, като оплакванията й в тази насока са неоснователни. Твърденията
на въззивницата, че тя е ползвала целия имот
от 1998 г. до 2015 г. не са годни да разколебаят горния извод. Независимо от
продължителното фактическо ползване на целия имот от един съсобственик, при липса
на осъществено от него давностно владение, което да доведе до придобиване на
идеалните части на останалите съсобственици, по силата на чл. 34, ал. 1 ЗС
всеки от съсобствениците има право да поиска прекратяване на съсобствеността
върху общата вещ, като получи реален дял, който следва да отговаря на
установените правила за регулация и застрояване. Изложените от въззивницата
твърдения относно поставяне на временни търговски обекти, водоснабдяване и
електроснабдяване на имота, поставен в общ дял на въззиваемите, биха могли да
послужат като основание за предявяване на облигационен иск, но доколкото такъв
иск не е бил приет за съвместно разглеждане във втората фаза на делбения процес
по реда на чл. 346 ГПК, не е станал част от предмета на делото.
Неоснователни са оплакванията на
въззивницата, че съдът неправилно е приел, че делбата следва да се извърши по
реда на чл. 353 ГПК. Съсобствеността между съделителите не е възникнала само от
наследяване (съделителят „Ай Пи Инвестмънт“ ЕООД е придобил идеалната си част
въз основа на договор), поради което не е възможно делбата да бъде извършена по
колена, но е възможно съделителите да се съгласят да се групират с цел
получаване на общ дял, в каквато насока е и желанието на съделителите „Ай Пи
Инвестмънт“ ЕООД, Л.П. и М.С., изразено чрез общия им процесуален представител
в първото съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на
делбата. Когато част от съделителите са поискали от съда да им разпредели имот
в общ дял, съгласно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
волята им следва да бъде зачетена. Съгласно чл. 353 ГПК, съответно чл. 292 от ГПК (отм.), съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти
между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и
тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно. Тегленето на
жребий е невъзможно, когато имотите са разпределят при групиране на
съделителите, защото тогава не се получава самостоятелен дял от всеки съделител
(Решение № 100 от 27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6463/2014 г., I г. о., ГК).
Делбата може да бъде извършена чрез разпределение по чл. 292 от ГПК (отм.) в
случаите, когато допуснатите до делба имоти са по-малко от броя на
съделителите, но някои от съделителите са се групирали така, че всяка една от
групите да може да получи реален дял от имотите (Решение № 356 от 25.10.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1508/2010 г., I г. о., ГК и Решение № 826 от 22.11.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 257/2009 г., I г. о., ГК). Това е така, тъй като целта на
делбата е да прекрати съсобствеността само между тези съделители, които желаят
това, и то по възможност чрез предоставяне на реален дял от съсобствените имоти
на всеки от съделителите или на всяка група от тях. В допълнение следва да се
отбележи, че двата обособени имота са с еднаква площ, стойност и
предназначение, като на въззивницата е разпределен поземлен имот с
идентификатор 67800.504.436, съответстващ на дял 2, в който попада по-голяма
част от бистрото (с 22, 50 кв. м. съобразно СТЕ – л. 67) и съответно по-малка
незастроена част (с 24 кв. м. съобразно СТЕ – л. 67). Ползването на този имот е
разпределено на въззивницата на основание чл. 344, ал. 2 ГПК с решението по
допускане на делбата, което в тази част (имаща характер на определение) е
влязло в сила на 04.02.2013 г. Същевременно въззивницата не е изложила
съображения, от които да се направи обоснован извод, че за нея би било
по-благоприятно да получи възложения на въззиваемите поземлен имот с
идентификатор 67800.504.435, съответстващ на дял 1, който им е бил разпределен
за съвместно ползване на основание чл. 344, ал. 2 ГПК. По изложените
съображения следва да се приеме, съдът правилно е извършил делбата по реда на
чл. 353 ГПК, като е взел предвид волята на ищците да получат общ дял и разпределението
на ползването, извършено с решението по допускане на делбата.
Тъй като правните изводи на
въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК въззиваемите имат право на разноски. С
отговора на въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски, но
доколкото по делото не са представени доказателства за извършването на разноски
пред въззивната инстанция, такива не следва да бъдат присъждани. В тази насока
са и задължителните постановки на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 1188 от 20.05.2019 г. по гр. д. № 3002/2012 г. по описа на
Районен съд – Бургас.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.