РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Велико Търново , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Пламен Борисов
при участието на секретаря Силвия М. Тодорова
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско
дело № 20214100500206 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.12.2020 година, постановено по гр. дело № 316 по описа на
Свищовски районен съд за 2020 година, предявените от В. А. Б. против Община Свищов
искове, с които претендира признаване на уволнението по заповед от 31.01.2020 година на
Кмета на Общината за незаконно, отмяната му, възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност „главен експерт счетоводство, контрол и методология“ и присъждане
на сумата от 5 492,90 лв., обезщетение за принудителна безработица, следствие на
уволнението, със законна лихва и разноски, са отхвърлени като неоснователни. В тежест на
ищцата са присъдени направените от ответната страна разноски.
Решението е обжалвано от служителката с искане за отмяната му вцялост и
постановяване на ново, уважаващо претенциите й според заявеното. Позовава се на
необоснованост и неправилна преценка на доказателствата. Съдът игнорирал фактите,
сочещи запазването на трудовите функции, включени в съкратената и заемана от ищцата
длъжност. Подминал обстоятелството, че подборът по чл. 329 от КТ в казуса е
задължителен, защото към момента на уволнението процесната длъжност, заедно с други
пет - „главен счетоводител образование“, „главен счетоводител култура“, „главен експерт
счетоводство и контрол“, „старши счетоводител“ и „счетоводител“ - са структурирани в
1
едно организационно звено на Общината и по същество са създадени за осъществяване на
сходни с тази на съкратената длъжност функции.
Ответникът по жалбата - Община Свищов – е изложила доводи за
безпорочност на решението. Претендира разноски за второинстанционното производство.
Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.
271 от ГПК, приема:
Предявени са искове с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на
труда.
Ищцовата страна - В. А. Б. - излага в исковата си молба, че до 01.02.2020
година в Община Свищов по силата на трудов договор изпълнявала длъжността „главен
експерт счетоводство, контрол и методология“. Считано посочената дата била уволнена,
поради съкращаване в щата.
С доводи за незаконност на уволнението – съкращаване в щата нямало,
защото трудовите функции на заеманата от ищцата длъжност не били премахнати, липсвал
подбор по чл. 329 от КТ – по реда на настоящото производство претендира обявяването му
за неправомерно, отмяна, възстановяване на заеманата преди това длъжност, присъждане на
обезщетение за принудителна безработица в размер на сумата от 5 492,90 лв., обезщетение
за принудителна безработица, следствие на уволнението, със законна лихва и разноски.
Ответната страна – Община Свищов - оспорва исковете с възражения,
уволнението да е извършено при налично прекратително основание и спазена процедура.
Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното:
Не се спори, установява се от приложените документи и обясненията на
страните, че страните са били във възникнало от трудов договор правоотношение, по силата
на което в ответното учреждение ищцата е изпълнявала длъжността „главен експерт
счетоводство, контрол и методология ”. Не се спори, видно е от приложената заповед №
729-АД-08-01 от 31.01.2020 година на Кмета на Община Свищов и решението на
Общинския съвет от 19.12.2019 година, че заеманата от ищцата длъжност е съкратена, а
самата тя – уволнена, заради това съкращение. Не се спори и че подбор по чл. 329 от КТ
работодателят не е извършвал.
Исковете са неоснователни.
Атакуваното уволнение е постановено при прекратителното основание по чл.
328, ал. 1, т. 2, предложение второ от Кодекса на труда. Явява се законно по смисъла на чл.
2
344, ал.1, т.1, предложение първо от КТ, а това сочи неоснователността на исковете.
Акцесорността на претенциите за отмяна на уволнението, за възстановяване на длъжността
преди това и за присъждане на обезщетение сочи неоснователността и на тези искове.
Доводите на ответната страна са неоснователни.
Придаването на трудовите функции по съкращаваната длъжност към други
длъжности е вариант на съкращаване в щата. Законът не изисква трудовата функция
изобщо да бъде премахната, щото да е налице въпросното прекратително основание.
Преценката на работодателя дали дадена дейност може да се изпълнява от по-малко
служители като към длъжностните им задължения се прибавят отделни нови е суверена и не
подлежи на съдебен контрол. Затова сам по себе си фактът, че функциите на съкратената
длъжност са включени в други длъжностни характеристики нито елиминира факта на
съкращаване на щатното разписание, нито влияе върху законността на уволнението.
По изричното признание на ищцата в развитата теза за необходимост от
подбор по чл. 329 от КТ съкратената длъжност е сходна по функции с тази на длъжностите
„главен счетоводител образование“, „главен счетоводител култура“, „главен експерт
счетоводство и контрол“, „старши счетоводител“ и „счетоводител“. За да е задължителен
подборът, необходимо е пълно съвпадение на трудовите функции между длъжностите, а не
сходство. Законът не го казва изрично, но изводът пряко следва от заложените в чл. 329 от
КТ критерии за подбор. При различие в трудовите функции съпоставка кои служители
работят по-добре не може да бъде направена. Сходството на трудовите задължения,
каквото се наблюдава при съпоставката на приложените длъжностни характеристики, дава
на работодателя право, но не го задължава да извършва подбор – аргумент от чл. 329 от КТ.
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът по
жалбата има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани
като сума от 1 296 лв., възнаграждение за един адвокат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 29.12.2020 година, постановено по
гр. дело № 316 по описа на Свищовски районен съд за 2020 година.
Осъжда В. А. Б., ЕГН: ********** от гр. С, ул. „**“ № ,блок , ап. № да заплати на Община
Свищов сумата от 1 296 (хиляда двеста деветдесет и шест лева) лв., разноски по делото, на
основание чл. 78 , ал. 3 от ГПК.
3
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4