Р Е Ш Е Н И Е
№ 30.06.2020г. гр.Харманли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийски
районен съд
граждански състав
на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание в следния състав:
Районен съдия: Ива Гогова
секретар: Антония Тенева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1396/2019г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск
с правно основание по чл.422
от ГПК, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена oт „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” №., Бизнес Парк София,
сграда 6, действащ чрез пълномощника адв.В.П.Г., против В.М.К., ЕГН:********** ***,
в която се твърди, че въз
основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу В.М. Косадинова било образувано
ч.гр.д №817/2019г. по описа на PC Харманли. Против длъжника била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 148.30 лв. дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги. Във
връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника
при условията на чл.47 ал.5 ГПК, предявява на основание чл. 422, във вр. с чл.
415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.
По повод договор за мобилни услуги от дата
07.09.2016г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ответникът В.М.К.
била абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер
№********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0895/258702 с избрана
абонаментна програма Нон Стоп 29,99 с неограничени национални минути с уговорен
срок на действие за 24 месеца, до 07.09.2018г. Въз основа на посочения договор
ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №*********. За
потребените от абоната-ответник услуги за периода 20.09.2016г. до 19.11.2016г.
ищецът издал:
- фактура
№**********/20.10.2016г. за отчетения период на потребление
20/09/2016-19/10/2016г. с дължима за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 128,76лв. /с ДДС/, от които 14,99лв./без ДДС/ за месечен
абонаментен план Нонстоп, с приложена договорна отстъпка и потребление,
разходвано извън месечния пакет в размер на 96.42лв./без ДДС/, от които
0,96лв./без ДДС/ за Кратки текстови съобщения (SMS) и 95,46лв./без ДДС/ за
Международни разговори. Дължимата сума следвало да бъде платена в срок
04.11.2016г.
- фактура
№**********/20.11.2016г. за отчетения период на потребление
20/10/2016-19/11/2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 19,54лв. /с ДДС/, от които 14,99лв./без ДДС/ за месечен
абонаментен план Нонстоп, с приложена договорна отстъпка и потребление,
разходвано извън месечния пакет в размер на 1.29лв./без ДДС/, генерирано за
Международни разговори. Дължимата сума следвало да се плати в срок 05.12.2016г.
Ищецът твърди, че абонатът потребил и не
заплатил мобилни услуги на обща стойност 153.10лв., фактурирани за два
последователни отчетни месеца - за месец 09/2016г. и за месец 10/2016г.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 153.10лв., ангажирало договорната отговорност на
абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с
чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, ищецът прекратил едностранно
индивидуалния договор на ответника В.М.К. за ползвания абонамент. Изпълнен бил
фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което
ответникът следвало да понесе отговорността си.
С оглед на изложеното до
момента и на основание на чл.415 във вр. с чл. 422 от ГПК, моли да се постанови
Решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника В.М.К.,
ЕГН: **********, с адрес ***, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: . ,със седалище и адрес на
управление в град София, район „Младост", ж.к. „Младост .", Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано
от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в размер на 148.30 лв., представяваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги
от дата 07.09.2016г. с абонатен номер №*********, потребени в периода от
20.09.2016г. до 19.11.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното
плащане на сумата.
Моли да се постанови
осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските в настоящото исково
производство, представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника В.К..
Ищецът по делото чрез
пълномощника си адв.Г. в съдебно заседание чрез писмена молба заявява, че
поддържа исковата молба и прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по
реда на чл.238 от ГПК, което е допуснато от съда с определение, постановено в съдебно заседание на 24.06.2020г.
Ответникът В.К., редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не
изпраща процесуален представител. Не депозира становище по делото и не прави
искане за разглеждането му в нейно отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че
ответникът К. е
редовно призована, не е представила отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК,
не изпраща представител в съдебно заседание, като не е направила и искане за
разглеждането му в нейно отсъствие, и ищецът „Теленор България”
ЕАД е поискал постановяване на неприсъствено решение, както и че на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в
съдебно заседание и че предявеният иск по чл.422 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземане за мобилни
услуги са вероятно основателни, предвид на изложените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства (договор за мобилни услуги от
07.09.2016г., приложение-ценова листа, фактура №********** от 20.10.2016г.,
фактура №********** от 20.11.2016г., общи условия на
„Теленор България” ЕАД, фактури, ч.гр.д. №817/2019г. по описа на
РС-Харманли), намира, че в случая са налице предпоставките на чл.
238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Това обуславя
уважаването на така предявения иск по чл.422 от ГПК, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД и съответно признаване за
установено съществуването на вземането на ищеца срещу
ответника за сумата от 148.30
лв., представяваща незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от дата
07.09.2016г. с абонатен номер №*********, потребени в периода от 20.09.2016г.
до 19.11.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано
от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК до окончателното
плащане на сумата.
На основание чл.239, ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено
решение.
По разноските и държавните такси:
С оглед указанията дадени в т.11г от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
съдът в настоящото производство следва с отделен осъдителен диспозитив да се
произнесе и по разноските в заповедното производство, като разпредели
отговорността за същите съобразно уважената част на иска, доколкото тези
разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл.422 от ГПК,
а представляват законна последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на
иска. Предвид това и с оглед уважаването претенциите на ищеца, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъдят и разноските в
заповедното производство в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 180.00 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Предвид
изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК в
полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в
настоящото производство в размер на 25.00 лв. за
държавна такса и 180.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.238
и чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗЗД, по отношение на ответника В.М.К., ЕГН:********** *** съществуването на вземането на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:.. със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост” №., Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от членовете на Съвета на директорите Д. К. К. и М. С., действащ
чрез пълномощника адв.В.П.Г., за
сумата
от 148.30
лв.,
представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги
по договор за мобилни услуги от 07.09.2016г. за абонатен
номер №********* за периода от
20.09.2016г. до
19.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението на 05.08.2019г.
до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед №444 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.08.2019г. по ч.гр.д.№ 817/2019г. по
описа на РС-Харманли.
ОСЪЖДА ответника В.М.К., ЕГН:********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да
заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:., със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост” №., Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от членовете на Съвета на директорите Д. К. К. и М. С, действащ
чрез пълномощника адв.В.П.Г., направените по настоящото
гр.д.№1396/2019г. по
описа на РС-Харманли разноски в
размер на 25.00 лв. за държавна такса и 180.00 лв. за
адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ответника В.М.К., ЕГН:********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост” №, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от членовете на Съвета на директорите Д К Ки М С, действащ
чрез пълномощника адв.В.П.Г., направените в заповедното
производство по ч.гр.д.№817/2019г. по описа на РС-Харманли разноски
в размер на 25.00 лв. за държавна такса и 180.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване. Решението подлежи на отмяна от ОС-Хасково в едномесечен срок от
връчването му на ответника при наличието на предпоставките
на чл.240 от ГПК.
СЪДИЯ:
|
|