Р Е Ш Е Н И
Е
В И М E Т О Н А Н А Р О Д А
№………….,гр.София, 12.09.2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ІІ”в” състав, в открито съдебно заседание, проведено на eдинадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Чолева
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.съдия Андрей Георгиев
При
участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Зл.
Чолева гр.дело № 7772 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното.
Производството
е по реда на чл.258- чл.273 от ГПК.
Обжалва се решение на СРС, 30 състав под № 366280 от 20.03.2018г., постановено по
гр.дело № 64343/2015г. в частта, с
която П.на РБ е осъдена да заплати на С.К.К.,
на основание чл.2,ал.1,т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/ - сумата от
5 000,00лв. като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на водено срещу него наказателно
производство по пр.пр.№ 59 726/
2005г. по описа на СРП, приключило с оправдателна присъда от 29.06.2010г. по н.о.х.д.№
514/2008г. по описа на СРС, влязла в сила на 08.07.2011г., ведно със законната
лихва от 23.10.2015г. – до окончателното изплащане, както и сумата от
335,00лв.- разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението в горепосочената част се обжалва от ответника
П.на РБ.
Въззивникът – ответник заявява искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част като незаконосъобразно и
неправилно. Възразява, че от събраните по делото доказателства не се установява
наличието на следните елементи от фактическия състав по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ-
претърпени от ищеца неимуществени вреди и причинно-следствената връзка между
тях и процесното обвинение. В тази връзка, поддържа, че в нарушение на
процесуалното правило на чл.172 от ГПК от първата инстанция не е отчетена
заинтересоваността на разпитаната по делото свидетелка на ищеца, като лице,
живеещо с ищеца на семейни начала.
Възразява, че размерът на присъденото на ищеца обезщетение не съответства
на принципа за справедливост, установен от нормата на чл.52 от ЗЗД. Твърди, че при
определяне на този размер от първата инстанция не е зачетен правно-релевантния
факт, че ищецът е привлечен към наказателна отговорност от момента на повдигане
на обвинението през 2006г., поради именно от този момент търпи вреди, а не от
приетия от първата инстанция по-ранен момент - датата на образуване на
наказателното производство. Счита, че наказателното производство е приключило в
разумен срок, като следва да бъде отчетен фактът, че то е спирано поради
ненамирането и обявяването за общодържавно издирване на друго обвиняемо лице.
Моли съда да отчете факта, че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение-
подписка. На последно място, възразява, че от ищеца не са ангажирани
доказателства / съдебно-медицинска експертиза/, които да установяват наличието
на причинно-следствена връзка между заболяванията, от които страда и процесното обвинение, още повече, че тези
заболявания датират отпреди датата на процесното обвинение. С изложените доводи въззивникът-ответник
мотивира искането си за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната
част и вместо него- постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен.
Въззиваемата
страна, С.К.К. – не
депозира писмен отговор в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В хода на въззивното
производство заявява становище за неоснователност на жалбата и искане за потвърждаване
на атакуваното решение. Не претендира разноски по делото за въззивното
производство.
Софийският
градски съд, като взе
предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба по реда на чл.235,ал.3 от ГПК,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по съществото на спора в
рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК..
Предявен е иск с правно основание чл.2,ал.1, т.3 от ЗОДОВ от С.К.К. срещу П.на РБ за сумата
от 20 000,00лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, /психически
и физически здравословни проблеми, засягане на честта и достойнството, както и на
доброто име пред обществото, преустановяване
упражняването на професията нотариус/,
претърпяни в периода от 2005г. /датата на образуване на наказателното
производство / - до датата на влизане в сила на оправдателната присъда по в.н.о.х.д.№
5014/2008г. . по описа на СРС – 08.07.2011г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска /23.10.2015г/.- до окончателното изплащане.
С решението на СРС исковата претенция за главницата е
уважена за сумата от 5 000,00лв.
и е отхвърлена за разликата над тази
сума- до пълния предявен размер от 20 000,00лв., като в отхвърлителната
част първоинстанционното решение е
влязло в сила като необжалвано.
Настоящият съдебен състав приема, че между страните по
делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява
наличието на следните елементи от фактическия състав по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ,
а именно: повдигнатото и поддържано обвинение срещу ищеца за престъпление по
чл.311, ал.1, предл.2 от НК, като
предварителното производство по пр.пр.№ 59726/2005г. е образувано срещу
ищеца по настоящото дело С.К. и третото лице Д.Д.И.с постановление от
23.12.2005г., а наказателното производство е приключило с оправдателна присъда
по горепосоченото наказателно дело, влязла в сила на 08.07.2011г. Доказан е
фактът, че в рамките на наказателното производство на ищеца е наложена мярка за
неотклонение- подписка с постановление от 29.12.2006г., с което ищецът е
привлечен като обвиняем за престъплението по чл.311,ал.1,,пр.2 от НК.
Правният спор между страните по делото , с оглед
поддържаните от вззивника-ответник доводи /възражения/ с въззивната жалба и
приложението на чл.269,предл.2 от ГПК, е
по въпроса за доказаността на претърпените от ищеца неимуществени вреди и
причинно- следствената връзка между тези вреди и процесното обвинение, както и
по въпроса за размера на дължимото на ищеца обезщетение- при приети за доказани
от съда неимуществени вреди в резултат на процесното обвинение.
Настоящият съдебен състав приема, че по делото е безспорно
установено наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са в
пряка причинно - следствена връзка с процесното обвинение. Както приема ВКС в
своята константна практика, житейски обосновано и нормално е всяко лице в ситуация на водено
срещу него наказателно производство да търпи гореизброените неимуществени
вреди, поради което „съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за
установяване на увреждането в рамките на обичайното“ – Решение № 239/ 26.03.2019г.
по гр.д. № 4963/ 2017г. на ІV ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. Константната практика на ВКС приема, че на пълно и главно доказване подлежат твърдяните
от ищеца увреждания над обичайното. В
конкретния случай фактът, че ищецът е търпял в периода на воденото срещу него
процесно наказателно производство: стрес, несигурност, притеснения, депресия,
накърнена чест, авторитет и достойнство, е доказан и от събраното по делото
гласно доказателство- показанията на разпитания по делото свидетел З.Х.. Съдът
кредитира показанията на свидетеля относно изброените неимуществени вреди и
причинно-следствената връзка между тях и процесното обвинение, като отчита
евентуалната заинтересованост на свидетелката като лице, живеещо на семейни
начала с ищеца, съгласно нормата на чл.172 от ГПК, но зачита и факта, че те
почиват на преки и непосредствени впечатления на свидетеля и както вече бе
посочено по-горе- съответстват на нормалната и житейски обоснована логика. Като
последица от така, съдът приема, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ
и за ответника е възникнала отговорността за заплащане на дължимото на ищеца
обезщетение за гореизброените претърпяни неимуществени вреди – пряка последица
от процесното обвинение, по което е оправдан с влязлата в сила присъда.
По отношение размера на дължимото на ищеца
обезщетение. Настоящият съдебен състав намира за основателно заявеното от
ответника с въззивната жалба възражение за прекомерност на размера присъденото
с обжалваното решение обезщетение. Настоящият съдебен състав приема, че
определено
при спазване на принципа за справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД,
размерът на дължимото на ищеца обезщетение възлиза на сумата от
3 000,00лв. В съответствие с константната и задължителна съдебна практика-
т.3 от Постановление № 4/ 23.12.1968г. на Пленума на ВС настоящият съдебен
състав зачита следните конкретни
обстоятелства, имащи правно значение за определяне на този размер съобразно
критерия за справедливост, установен с нормата на чл.52 от ЗЗД, а именно: че обвинението, по което ищецът е оправдан ,
не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК, доколкото за
него се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години. Отчита доказания по делото факт, че на ищеца е
наложена най-леката мярка за неотклонение- „подписка“, но от друга страна
съобразява, че в резултат на нея ищецът е търпял определени ограничения,
свързани със свободното му придвижване, установени с нормата на чл.60 от НПК.
Зачита факта, че постановената оправдателна присъда, с която е приключило
наказателното производство има „ефекта на морална репарация“, съгласно
практиката на ВКС. Настоящият съдебен
състав отчита и продължителността на наказателното производство от около 6 години - от
датата на образуване на предварителното
предварителното производство с постановлението от 2005г. – до датата на влизане в сила на
оправдателната присъда през 2011г.- период от 6 години, което макар и
приключило в разумен срок, както правилно е прието и от първата инстанция, е
немалък период от време, през който ищецът е търпял гореизброените
неимуществени вреди. В тази връзка, съдът намира за неоснователно възражението
на ответника, че в периода от време от датата на образуване на предварителното
производство – до датата на привличане на ищеца като обвиняем с постановлението
от 2006г., ищецът не е търпял неимуществени вреди и този период не следва да
бъде зачитан при определяне продължителността на наказателното произвоство,
като правно-релевантен факт за определяне размера на обезщетението. Предварителното производство е образувано и
водено конкретно срещу ищеца за процесното престъпление, в резултат на което
ищецът именно от този момент е търпял негативите на водения срещу него
наказателен процес под формата на гореизброените неимуществени вреди. Следва да се посочи, че както практиката на
ЕСПЧ, така и тази на ВКС приема, че при приложение нормата на чл.6,ал.1 от
ЕКПЧОС , за начало на наказателното производство следва да се счита този
момент, от който лицето е официално уведомено от страна на съответния
компетентен орган, че има твърдение за извършено престъпление от негова страна.
В конкретния случай – този момент е свързан с образуването на предварителното
производство през 2005г. срещу ищеца за процесното престъпление по
чл.311,ал.1,пр.2 от НК. На следващо
място, съдът намира, че освен тежестта на престъплението, за което е бил
обвинен ищеца, обсъдена по-горе и взетата най-лека мярка за неотклонение, като
допълнителни факти, обуславящи приетия по-нисък размер на обезщетението следва
да бъдат зачетени не само отчетените и
от първата инстанция предишни осъждания на ищеца с влезли в сила присъди и то
именно за престъпления, за което е било повдигнато и процесното обвинение, но и
водените и висящи многобройни наказателни производства именно в рамките на
исковия период по настоящото дело срещу ищеца
за други престъпления, отново попадащи в приложното поле на
чл.311,ал.1,т.2 от НК. Последният факт се установява от представеното по делото
свидетелство за съдимост на ищеца. Несъмнено ищецът е търпял негативни последици – като стрес,
притеснения , несигурност и от останалите водени срещу него многобройни наказателни
производства, като разпитаният по делото
свидетел на ищеца потвърждава този факт. Доколкото събраното по делото
гласно доказателство не дава
разграничение на неимуществените вреди, търпени от ищеца от конкретното процесно обвинение и не установява в резултат на него от ищеца да са
търпяни неимуществени вреди, надхвърлящи обичайните, съдът приема, че дължимото на ищеца обезщетение следва да бъде
намалено. За намаляване размера на дължимото на ищеца обезщетение настоящият
съдебен състав съобрази и факта, че по делото не е доказан твърдяният от ищеца
факт, че в резултат на процесното обвинение е настъпило увреждане на здравето.
От ищеца не е ангажирана съдебно-медицинска експертиза, която да установява, че
заболяванията, от които страда ищеца , са причинени именно в резултат на
процесното обвинение, както неоснователно твърди ищеца. Показанията на
разпитания по делото свидетел на ищеца
относно наличието на причинно-следствена връзка между заболяванията на
ищеца и тяхното влошаване в резултат на водените наказателни производства, съдът не кредитира, доколкото за установяването
на тези факти са необходими специални знания на вещо лице, каквито по делото не
са събрани чрез съдебна експертиза. Нещо повече, от представеното от самия ищец
решение на ТЕЛК № 2662/ 26.09.2006г. е видно, че се касае за заболявания, които
са с дългогодишна анамнеза- т.е. настъпили са във време, предхождащо процесното
обвинение. На последно място, за определяне на по-ниския размер на
обезщетението съдът съобразява, че от ищеца не е доказан твърдяния от него
факт, че в резултат именно на процесното обвинение е преустановил упражняването
на професията на нотариус. Ангажираното от ищеца писмо, изходящо от него и
адресирано до Нотариалната камара от 12.02.2006г. е частен документ, изходящ от
самата страна , в който единственото заявено от ищеца основание за
преустановяване на професионалната дейност е свързано със здравословното
състояние, но както вече бе посочено по-горе в мотивите – наличие на
причинно-следствена връзка между заболяванията на ищеца и процесното обвинение
по делото не е установена.
С оглед гореизложените мотиви, при съобразяване на обсъдените
конкретни правно-релевантни факти, имащи значение за определяне размера на
дължимото на ищеца обезщетение , съдът приема, че то е в рамките на сумата от
3 000,00лв. До размера на тази сума следва да бъде уважен предявеният иск,
а за разликата над нея- до уважения от първата инстанция размер от
5 000,00лв.- отхвърлен, след отмяна на обжалваното решение в съответната
част, с която искът е уважен за тази разлика. Съответно- в частта, с която искът
е уважен за сумата от 3 000,00лв. обжалваното първоинстанционно решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца се дължат разноски за първата инстанция съразмерно на уважената
част от 201,00лв., като за разликата над
тази сума- до пълния присъден размер от 335,00лв.- обжалваното решение следва да бъде отменено.
За въззивното производство ищецът не е направил искане
за присъждане на разноски, поради което такива не му се следват.
От ответника не е заявено както пред първата
инстанция, така и във въззивния процес искане за присъждане на разноски, поради
което такива не му се дължат.
Воден от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на СРС, 30 състав под № 366280 от 20.03.2018г., постановено по
гр.дело № 64343/2015г. в частта, с
която П.на Р.Б.е осъдена да заплати на С.К.К.,
на основание чл.2,ал.1,т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди /ЗОДОВ/ - разликата над сумата
от 3 000,00лв.- до размера на сумата от 5 000,00лв. , като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ищеца в резултат на водено срещу него наказателно производство по пр.пр.№ 59 726/ 2005г. по описа на СРП,
приключило с оправдателна присъда от 29.06.2010г. по н.о.х.д.№ 514/2008г. по
описа на СРС, влязла в сила на 08.07.2011г., ведно със законната лихва от
23.10.2015г. – до окончателното изплащане, както
и разликата над дължимата сума от 201,00лв.- до размера на сумата от 335,00лв.- разноски по
делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК ,
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.К.К. срещу П.на Р.Б.иск
с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/ - за разликата
над сумата от 3 000,00лв.- до размера на сумата от 5 000,00лв.,
претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на водено срещу него
наказателно производство по пр.пр.№ 59 726/
2005г. по описа на СРП, приключило с оправдателна присъда от 29.06.2010г. по н.о.х.д.№
514/2008г. по описа на СРС, влязла в сила на 08.07.2011г.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС, 30
състав под № 366280 от 20.03.2018г.,
постановено по гр.дело № 64343/2015г. в
останалата обжалвана част, с която П.на
Р.Б.е осъдена да заплати на С.К.К., на
основание чл.2,ал.1,т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/ - сумата от 3 000,00лв. , като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
от ищеца в резултат на водено срещу него наказателно производство по пр.пр.№ 59 726/ 2005г. по описа на СРП,
приключило с оправдателна присъда от 29.06.2010г. по н.о.х.д.№ 514/2008г. по
описа на СРС, влязла в сила на 08.07.2011г., ведно със законната лихва от
23.10.2015г. – до окончателното изплащане, както
и сумата от 201,00лв.- до размера на сумата от 335,00лв.- разноски по
делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
В останалата
отхвърлителна част, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в
сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд, при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.