№ 83
гр. Варна, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000750 по описа за 2021 година
Въззивникът Д. В. Ш. обжалва решение № 23/04.10.2021 г. на Окръжен съд
Добрич - ТО по т.д. № 47/2021 г., в частта, с която е отхвърлен искът му
срещу ЗД „Евроинс“ АД гр. София за обезщетение за неимуществени вреди в
резултат от станало ПТП на 16.10.2020 г. за разликата от уважения размер от
13 500 лева до размера от 40 000 лева, както и в частта му, в която съдът е
приел за доказано наличието на съпричиняване в размер на 10 %. В жалбата
се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт в
обжалваните му части поради нарушение на материалния закон, нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът моли за
отмяна на решението в обжалваните му части и за постановяване на друго
такова от въззивната инстанция, с което се присъди допълнително
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 500 лева, лихва за забава
върху сумата, считано от 02.02.2021 г. до 30.03.2021 г., както и законна лихва
върху сумата, считано от 30.03.2021 г. до окончателното й изплащане, и
направените съдебни разноски по делото.
ЗД “Евроинс“ АД гр.София с отговор моли за отхвърляне на въззивната
жалба изцяло, а също така обжалва с насрещна жалба първоинстанционното
решение, в частта, с която е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди над сумата 12 000 лева до
пълния присъден размер от 13 500 лева, като счита, че съпричиняването на
пострадалия пешеходец следва да се определи в размер на 20%. Претендира и
1
за присъждане на съдебни разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от въззивника
Д.Ш., с който моли за оставяне без уважение на насрещната жалба.
В с.з. въззивникът моли чрез процесуалния си представител за уважаване
на жалбата му като оспорва насрещната жалба. Моли и за присъждане на
сторените разноски по делото.
Въззивникът ЗД “Евроинс“ АД гр.София моли с писмена молба за
отхвърляне на въззивната жалба на ищеца и за уважаване на неговата жалба,
ведно с присъждане на разноските, като прави евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдебният състав на АС Варна-ТО по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбите са подадени в срок и са допустими.
Разгледани по същество, първата от тях е частично основателна, а втората
е неоснователна.
Уважаването на иска до размера на сумите: 12000 лева - главница и 190.02
лева - мораторни лихви /за които ДОС е издал изпълнителен лист/, ведно със
съдебните разноски, и отхвърлянето му за разликата от 40000 лева до 60000
лева, ведно с мораторни лихви и разноски, не са обжалвани и решението в
тези му части е влязло в сила.
Относно съпричиняването на вредите от пострадалия, определени от ДОС
в размер на 10%, въззивният съд приема следното: С одобреното от ДОС
споразумение, имащо характер на влязла в сила присъда, деликвентът М. П.
К. е осъден условно за извършено по непредпазливост на 16.10.2020 г.
транспортно престъпление. Разпитан като свидетел по настоящото дело, той
признава, че не е възприел пешеходеца - пострадалия Д. В. Ш. на
пешеходната пътека, затова не могъл да спре автомобила своевременно и така
го ударил. От заключението на СТЕ се установява, че с управлявания от него
автомобил - "Ауди", модел А3, с рег.№ ТХ 1092 АК деликвентът веднага след
кръгово движение по бул."Трети март" /пред сградата на хотел "Изида"/ на
кръстовището с бул."Ген.К." и намаляване на скоростта на движение завил на
ляво, после трябвало да завие на дясно с оглед навлизане в платното на
бул."Трети март" в посока МБАЛ Добрич и околовръстния път на гр.Добрич
и да пресече пешеходна пътека, по която вече пресичал ищецът от ляво на
дясно, при което го ударил с предната си лява част. От обясненията на вещото
лице инж. Е.Ж. в с.з. се установява, че при завиването на ляво по кръговото
движение автомобилът е бил насочен косо под ъгъл от около 30%, като
светлините на фаровете му са осветявали както разделителния участък между
двете платна на булеварда, така и самия, навлизащ по пешеходната пътека,
пешеходец. В момента на удара автомобилът е бил разположен вече на 5%
наляво, като ударът е настъпил на около 1.80 м от началото на пешеходната
2
пътека след разделителния остров, видно и от изготвената от вещото лице
скица на ПТП. Фактът, че пешеходецът е бил изминал вече разстояние от
1.80 м, което и сам разпитаният водач потвърждава, подкрепя извод, че
пострадалият не е излязъл внезапно на пешеходната пътека, а е бил вече на
нея, когато е бил ударен. Когато пешеходецът е стъпил на пешеходна пътека,
в случая - специално очертана с маркировка върху пътното платно и
сигнализирана със знак "Д 17" - "Пешеходна пътека", за да пресича пътя,
предимството му пред другите участници в движението е абсолютно, като
няма задължение нито да се оглежда, нито да преценява разположението на
други участници в движението, нито да изчаква преминаването им. Няма
никакво съпричиняване от страна на ищеца, от една страна, защото той е бил
участникът с предимство на пътя, а от друга - тъй като водачът е могъл да
възприеме пешеходеца при движение на автомобила по дъгата своевременно
и веднага да спре автомобила още преди да завие надясно, за да избегне
удара. Вещото лице е дало колебливо и неправилно заключение в частта
относно опасната зона на спиране на автомобила, тъй като, както сам е
признал, няма специални знания по ЗДвП. Пред пешеходна пътека, при
наближаване на кръстовище, както и във всеки случай на опасност или
препятствие по пътя водачът е длъжен да намали скоростта и дори да спре, за
да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, участниците в движението, които имат предимство, или за
избягване на опасността или препятствието - чл. 119, ал.1, чл.47, ал.1 и чл.20,
ал.2 - ЗДвП. Така че въпрос за опасна зона на спиране в случая изобщо не
може да се поставя. Опасната зона е от значение в други случаи - при
несигнализирани за преминаване участъци от пътя. В тази му част
заключението е погрешно и не се кредитира от въззивния съд. Въпросът е
уреден и изрично в новия текст на чл.119, ал.5 - ЗДвП, в сила от 26.01.2017 г.,
съгласно който при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на
обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е
превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго
правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към
произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на
съответното произшествие.
Ето защо, следва да се приеме, че ищецът няма принос за причиняване на
ПТП, като вината за него е изцяло на деликвента. Предвид функционалната
отговорност на застрахователя за неговото поведение, няма основание за
намаляване на обезщетението за неимуществени вреди поради съпричиняване
на резултата от пострадалия.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният
съд намира, че с оглед вредоносния резултат - счупен при политането назад и
усукване на лявата глезенна става при удара фибуларен малеол на същата
става, проведено консервативно лечение с имобилизация на крайника за 45
дни с гипсов ботуш, без прилагане на оперативна интервенция, липса на
усложнения, като костта е зарасла и ставата е развижена, останало
3
ограничение на движенията на ставата, незатрудняващо съществено
функцията й, но затрудняващо пълното клякане, останало леко накуцване с
левия крак и оточност на лявата глезенна област, установено от заключението
на СМЕ, както и предвид мъчителното състояние на пострадалия след
преживяната катастрофа до зарастване на счупената му кост - невъзможност
да се обслужва сам и зависимост от помощта на чужди хора, тъй като е
самотно живеещ възрастен човек, и споходилите го отчаяние и суицидни
мисли, макар и временни, установено от св. М.Р. и св. М.К., на пострадалия
следва да се определи по справедливост такова в размер на 18000 лева.
При това положение решението следва да се отмени в отхвърлителната му
част по иска за главницата за разликата от 13500 лева до 18000 лева, както и
по иска за мораторните лихви за разликата от 213.75 лева до 285 лева, като
искът в същата част се уважи, съответно за сумите: 4500 лева и 71.25 лева,
ведно със законната лихва от 30.03.2021 г. /датата на предявяване на иска/.
Решението следва да се отмени по съразмерност и в частта за присъдените в
полза на ответника по иска разноски над сумата 817.19 лева до присъдената
сума за тях - 904.75 лева. В осъдителната част за разликата от 12000 лева до
13500 лева и в отхвърлителната част за разликата от 18000 лева до 40000 лева
- главница и съответно от 285 лева до 633.38 лева - мораторни лихви, ведно с
разноски, решението се потвърждава. В полза на адвокатското дружество,
осъществило защитата на ищеца, следва да се присъди на основание чл.38,
ал.2 - ЗАдв. допълнително дължимо адвокатско възнаграждение за първата
инстанция, съобразно допълнително присъдените суми, в размер на 166.45
лева, както и такова за въззивната инстанция съобразно уважената част от
жалбата на доверителя му и отхвърлената жалба на другата страна в размер на
293.57 лева. В полза на втория въззивник - застраховател се присъжда
съобразно отхвърлената част от жалбата на ищеца съдебни разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 64.28 лева /при
определено такова за въззивното производство от 300 лева/. Същият ответник
по иска се осъжда съобразно изхода на делото да заплати допълнително
държавна такса за първата инстанция - 171.45 лева и държавна такса за
въззивната инстанция по уважената част от жалбата на другата страна - 90
лева.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на АС
Варна-ТО
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 23/04.10.2021 г. на Окръжен съд Добрич - ТО по
т.д. № 47/2021 г. в отхвърлителната му част по иска за главницата за
разликата от 13500 лева до 18000 лева, по иска за мораторните лихви за
разликата от 213.75 лева до 285 лева и в частта за присъдените в полза на
ответника по иска разноски над сумата 817.19 лева до присъдената сума за
4
тях - 904.75 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД “Евроинс“ АД - гр.София, ЕИК *********, да заплати на Д.
В. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.Добрич, обл.Добрич, ул."Брацигово" №13,
сумата 4500 лева - допълнително определено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат от станало ПТП на 16.10.2020 г., ведно със
законната лихва върху същата сума, считано от 30.03.2021 г. до
окончателното й заплащане, и сумата 71.25 лева - мораторни лихви за
периода: 02.02.2021 г. - 30.03.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му осъдителна част за разликата
от 12000 лева до 13500 лева - главница, ведно с мораторни лихви /разликата
от 190.02 лева до 213.75 лева/, съдебни разноски, държавна такса и разноски
в полза на бюджета, както и в отхвърлителната част за разликата от 18000
лева до 40000 лева - главница и от 285 лева до 633.38 лева - мораторни лихви,
ведно с разноски.
В останалата му част - уважаване на иска до размера на 12000 лева -
главница, ведно с мораторни лихви /190.02 лева/ и разноски и отхвърляне на
същия за разликата от 40000 лева до 60000 лева - главница, ведно с мораторни
лихви и разноски, решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД “Евроинс“ АД - гр.София, ЕИК *********, да заплати на
Адвокатско дружество "Я. и съдружници" - гр.Добрич, бул."25 -ти септември"
№52, ет.2, офис 10-11, сумите: 166.45 лева и 293.57 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за първата и за въззивната инстанция, на
основание чл.38, ал.2 - ЗА.
ОСЪЖДА Д. В. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр.Добрич, обл.Добрич,
ул."Брацигово" №13, да заплати на ЗД “Евроинс“ АД - гр.София, ЕИК
*********, сумата 64.28 лева - съдебни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗД “Евроинс“ АД - гр.София, ЕИК *********, да заплати в
приход на бюджета на съдебната власт по сметката на Апелативен съд Варна
допълнително държавна такса за първата инстанция - 171.45 лева и държавна
такса за въззивната инстанция - 90 лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до
страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280, ал.1 - ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5