Р Е Ш Е Н И Е
№………./ ……...07.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието
на секретаря Мария Манолова
като разгледа
докладваното от съдията Стоянова
въззв. търговско дело № 701 по описа за 2019г.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано
е по въззивна жалба вх. №2505/08.04.2019г. от „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Георги Бенковски“ №3 срещу решение
№1049/13.03.2019г., постановено по гр.дело №10565/2018г. на Варненския районен
съд, в частта, с която е осъден
въззивникът да заплати на В.В.В. ЕГН **********, адрес: ***
сумата 517.27лв., формирана като
разликата над 1523.72лв. до пълния присъден размер от 2040.99 лв.,
представляваща неплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение на обща
стойност 4662.47 лв. за настъпило застрахователно събитие – увреждане на лек
автомобил марка и модел „Ауди S 4“, с
рег. № ********/ в размер на стойността за труд и материали за
възстановяване на унищожените: преден капак, емблема преден капак, решетка преден капак,
предна броня, фарове десен и ляв, радиатор воден, радиатор климатик, рамка
радиатор, механизъм преден капак, дюзи за чистачки фарове десен и ляв, дифузьор
радиатор, охлаждащ вентилатор виско, ангренажен ремък, капак ангренажен
ремък – ляв и десен, клиновиден ремък, шайба десен разпределителен вал, куплунг
охл. вентилатор, тръба за охл.
масло, дифузьор радиатор десен, маркуч интеркулер, дифузьор интеркулер, и
повредената основа на пр. десен калник; фреон
и антифриз/, застрахован по договор за застраховка „Каско” обективиран в застрахователна полица № 440116031051368/19.09.2016г.
със срок на валидност от 26.09.2016г.
до 25.09.2017г., за което е образувано преписка по щета №44010311704776
/13.06.2017г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението
на основание чл.405 от КЗ.
В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Твърди се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че е вредите по лекия автомобил следва да
бъдат остойностявани по средни пазарни цени, дадени от сервизи със сертификат
ISO 9001:2008. Посочва се, че придобиването на такъв сертификат не е
задължително и не е условие за извършването на такъв тип дейност. Този
сертификат не се отразява на качеството на труда и на крайния продукт. Излага
се, че стандартът ISO 9001:2008 е отменен със стандарта БДС EN ISO 9001:2015,
като същият заменя и отменя БДС EN ISO 9001:2008. Следователно обезщетението
следва да бъде изчислено като средна пазарна цена на алтернативни части и цени
на сервиз без сертификат.
На
следващо място се релевират възражения, че неправилно е присъдено обезщетение
за подмяна на фреон и антифриз. В хода на съдебното дирене е останал недоказан
факта, че автомобилът е разполагал с такива течности, което да налага тяхната
подмяна. Това обуславя, че тези вреди следва да бъдат изключени от
обезщетяване.
Поддържа се направеното в отговора на исковата
молба възражение за съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила,
като се иска намаляване на обезщетението с ½ част.
По
изложените съображения въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск за
сумата от 517.27лв., както и да му се присъдят направените разноски.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата
В.В.В., в който оспорва подадената въззивна жалба и
застъпва становище, че постановеното съдебно решение е правилно и
законосъобразно. Посочва се, че в хода на първоинстанционното производство е
установено наличието на валиден застрахователен договор, настъпило
застрахователно събитие, както и размера на вредите. Доказана е със
заключението на вещото лице причинно следствената връзка между вредите и
механизма, като не е налице твърдяното от страна на ответника съпричиняване на
вредите. Направен е анализ на заключението на вещото лице и е посочено, че
цената следва да се определи, като средноаритметична такава между двата
варианта посочени от експертизата, ведно с извършената корекция в съдебно
заседание.
По
изложените съображения въззиваемата страна моли съдът да постанови решение, с
което да отхвърли подадената въззивна жалба и потвърди първоинстанционния акт.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез
процесуалния си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна,
също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът
намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна
жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при
спазване на останалите изисквания за редовност.
В исковата молба са наведени
твърдения, че на 10.06.2017г. е настъпило застрахователно събитие, при което в
гр. Варна, бул. „Цар Освободител“, посока ж.к. „Владислав Варненчик“, покрай
спирка „Георги Георгиев“ лек автомобил „Ауди S 4“, с рег. № ********се
блъска в движещия се пред него лек автомобил „Пежо 208“, с ДК
№********, поради внезапното му спиране. Бил съставен протокол за ПТП, в който
било отразено, че виновен за произшествието е водача В.В.,
поради неспазване на дистанция. Спрямо автомобила била сключена валидна
застраховка „Каско +“, клауза „пълно Каско“ с ответника по договор,
обективиран в застрахователна полица № 44011603105368/19.09.2016г. Ищецът
уведомил застрахователя за настъпилия застрахователен риск, който описал щетите
по автомобила в заключение по щета. Ответникът заплатил частично
застрахователно обезщетение в размер на 2621.48лв., но не и пълното такова от 8000.00лв.
Поради, което е формулиран петитум да бъде осъден ответникът да заплати
процесната сума.
Ответникът
„ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД в
подадения отговор е оспорил предявения иск по основание и размер. Не се оспорва
наличието на валиден застрахователен договор. Оспорва се механизма на
причиняване на щетите, техния вид и стойност. Твърди се, че застрахованото лице
не е изпълнило своите задължения да поддържа МПС в добро техническо състояние,
в следствие на което се е увеличил риска. Отделно от това се твърди
съпричиняване на вредите поради груба небрежност до размера на ½ , тъй
като ПТП е причинено от водача на застрахования автомобил поради нарушение на
чл.23, ал.1 от ЗДв.П. По тези съображения
застрахователят не дължи обезщетение.
По
изложените съображения се моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск, като неоснователен.
С протоколно определение
от 14.02.2019г., на основание чл.214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение в
размера на предявения иск посредством неговото увеличаване, като същия следва
да се счита предявен за сумата от 2594.258лв. частичен от сумата 3878.52лв.,
представляващо общ сбор на дължимо застрахователно обезщетение.
Решение №1049/13.03.2019г.,
постановено по гр.дело №10565/2018г. на Варненския районен съд, в частта, с която е осъден ответникът
да заплати сумата от 1523.72лв., представляваща неплатен остатък от дължимо
застрахователно обезщетение на обща стойност 4662.47 лв. е влязло в законна сила, като необжалвано.
При
така очертаните предмет на предявения иск и на въззивната жалба, въззивният съд
при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
Въззивната жалба
разгледана по същество се явява основателна, при прието за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят по договора за
имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок.
Ищецът носи доказателствената тежест
да докаже, че между него и ответника е сключен валиден договор за застраховка,
че на посочената дата е настъпило описаното застрахователно събитие по
посочения начин и механизъм, в следствие, на което са били нанесени
претендираните щети, чийто размер е равен на заявения, включващ разходите за
тяхното поправяне /материали и труд/.
Фактите по делото сочат, че страните
са били обвързани по силата на договор за застраховка „Каско
+“ по застрахователна полица № 4401160031051368/13.01.2017г., със срок на
действие 26.09.2016г. до 25.09.20177г. на марка и модел „Ауди S 4“, с
рег. № В 1141 НС, собственост на застрахования ищец. Няма
оплаквания във въззивната жалба по отношение на действителността на договора,
поради което съдът пристъпва към изследване на следващата предпоставка.
С уведомление за настъпила щета
застрахованият ищец е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие а именно, че на 10.06.2017г. е настъпило ПТП, при което в гр. Варна,
бул. „Цар Освободител“, посока ж.к. „Владислав Варненчик“, покрай спирка
„Георги Георгиев“ лек автомобил „Ауди S 4“, с рег. № ********се
блъска в движещия се пред него лек автомобил „Пежо 208“, с ДК
№********, поради внезапното му спиране. Представен е протокол за ПТП №1684630/10.06.2017г.
и акт за установяване на административно нарушение №778283/10.06.2017г., от
които се установява този механизъм на ПТП. Той се потвърждава и от заключението
по допусната съдебно автотехническа експертиза.
От страна на застрахователя е
образувана преписка и изготвен опис заключение по щета №44010311704776/13.06.2017г.,
в която са посочени констатираните щети по лекия автомобил „Ауди“ в 23 точки.
Съгласно неоспореното заключение по автотехническата експертиза вредите по
лекия автомобил са в пряка и причина връзка с настъпилото ПТП.
Застрахователният договор обхваща
датата на ПТП - 10.06.2017г.
Следователно за застрахователя е
възникнало задължението да изплати застрахователно обезщетение по договора за
застраховка.
Предвид ограничения въззив и липсата оплаквания и възражения по установяване на
фактическия състав на чл.405 от КЗ за ангажиране отговорността на
застрахователя, съдът пристъпва към разглеждане на следващите спорни въпроси,
повдигнати с въззивната жалба, касаещи размера на застрахователното обезщетение
и наличието на съпричиняване.
За определяне на размера на
застрахователното обезщетение, съдът съобрази разпоредбата на чл. 400, ал. 1 от КЗ, която предвижда, че за действителна застрахователна стойност се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същия вид и качество. Ал. 2 от цитираната разпоредба дава определение на
„възстановителна застрахователна стойност“, която представлява стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Размерът на застрахователното обезщетение се определя към датата
на събитието и в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност.
В случая вещото лице по допусната
съдебно автотехническа еспертиза е дало стойности на
оригинални части/алтернативни части със сертификат и без сертификат за качество
на ремонта ISO 9001:2008.
Страните нямат оплаквания за това, че
възстановителната стойност следва да бъде определена при алтернативни части,
които съгласно заключението са 3533.00лв. и 228.00лв. за тониране, бояджийска
камера, материали, към тях следва да се прибави стойността на антифриза
/126.00лв./ и фреона /180.00лв./, както и стойността на труда. Последната обаче,
следва да бъде изчислена като средно пазарна между сервизи със сертификат и без
сертификат. Сервизите със сертификат не могат да бъдат изключени от определяне
на цената, тъй като те предлагат същите услуги на този пазар, както и сервизите
без сертификат. Както е посочено в чл.400, ал.2 от КЗ определянето на
възстановителната стойност включва и всички присъщи разходи. Стойността на
сервизи със сертификат за боядисване и е 824.07лв. и 372.39лв. без ISO 9001:2008, като средно аритметичната цена
е 598.23лв.
Стойността на фреона и антифриза не
следва да бъде приспадана, тъй като това са тези присъщи разходи, които
съпътстват възстановяването на лекия автомобил в състоянието преди
застрахователното събитие. По тези съображения оплакването в тази насока се
явява неоснователно.
Следователно застрахователят дължи възстановителната стойност на процесния автомобил,
която се равнява на 4437.23лв.
При така определеното обезщетение съдът пристъпва към
разглеждане на възражението на въззивника/застраховател за наличието на
съпричиняване на вредите.
Съдът намира за доказано, че водачът В.В. не се е движил на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удара в
него, когато то намали скоростта или спре рязко. Това се установява от приетия
по делото акт за установяване на административно нарушение №778283/10.06.2017г. Същият е подписан от водача без възражения, с което
последният е признал неизгодните за себе
си факти. Това обстоятелство не се опровергава и от заключението по автотехническата
експертиза, където вещото лице не е изследвало с каква скорост се е движил
автомобила.
С това си поведение застрахования водач виновно и
противоправно е нарушил чл.23, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Действията на водача са в пряка и причинна връзка с настъпилите вреди по
застрахования автомобил, поради което съдът намира, че е налице твърдяното
съпричиняване. Съдът като съобрази, че действията на водача, намира, че приноса
му не е съществен и следва да се определи на 30%. При определяне на този
процент съдът съобрази, че другият водач е нарушил чл.20 и чл.24 от Закона за
движение по пътищата, тъй като не се е съобразил характера и интензивността
на движението, което е наложило рязкото му
спиране.
В тази връзка са възникнали предпоставките на чл.408,
ал.1, т.3 от КЗ за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение в размер
на 30%, поради неизпълнение на задължение предвидено в закон, което е довело до
възникване на застрахователното събитие и е значително с оглед интереса на
застрахователя.
Следователно дължимото от застрахователя обезщетение
след приспадане на процента на съпричиняване се равнява на 3106.06лв.
След приспадане на платеното обезщетение от 2621.48лв.,
предявеният иск се явява основателен за сумата от 484.58лв.
По изложените съображения
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.405 от КЗ е неоснователен
за разликата над 484.58лв. до пълния
присъден размер от 2040.99лв. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено само в обжалваната му
част само за сумата от 517.27лв. и искът отхвърлен в този размер, тъй като в
останалата си част е влязло в законна сила.
По
разноските.
Предвид изхода от спора и искане на
въззивника/ответник за присъждане на разноски, такива следва да му бъдат
присъдени съразмерно отхвърлената част и съобразно представените доказателства
и списък по чл.80 от ГПК в размер на 210.49лв. за първа инстанция и 385.18лв.
за пред втора инстанция. За неоснователно съдът намира възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото е на минимума от 300.00лв.
с ДДС, изчислено по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
На въззиваемата страна/ищец се следват
разноски за първа инстанция в размер на 439.74лв., съразмерно уважената част от
искана основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Воден от изложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№1049/13.03.2019г., постановено по гр.дело №10565/2018г. на Варненския районен
съд, в частта, с която е осъдено „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги
Бенковски“ №3 да заплати на В.В.В. ЕГН **********,
адрес: *** сумата 517.27лв.,
формирана като разликата над 1523.72лв. до пълния присъден размер от 2040.99
лв., представляваща неплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение на
обща стойност 4662.47 лв. за настъпило застрахователно събитие – увреждане на
лек автомобил марка и модел „Ауди S 4“, с
рег. № ********/ в размер на стойността за труд и материали за
възстановяване на унищожените: преден капак, емблема преден капак, решетка преден капак,
предна броня, фарове десен и ляв, радиатор воден, радиатор климатик, рамка
радиатор, механизъм преден капак, дюзи за чистачки фарове десен и ляв, дифузьор
радиатор, охлаждащ вентилатор виско, ангренажен ремък, капак ангренажен
ремък – ляв и десен, клиновиден ремък, шайба десен разпределителен вал, куплунг
охл. вентилатор, тръба за охл.
масло, дифузьор радиатор десен, маркуч интеркулер, дифузьор интеркулер, и
повредената основа на пр. десен калник; фреон
и антифриз/, застрахован по договор за застраховка „Каско” обективиран в застрахователна полица № 440116031051368/19.09.2016г.
със срок на валидност от 26.09.2016г.
до 25.09.2017г., за което е образувано преписка по щета №44010311704776
/13.06.2017г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението
на основание чл.405, ал.1 от КЗ, както и в частта, в която са присъдени разноски
на ищеца за разликата над 439.74 до 589.02лв.
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от В.В.В. ЕГН **********, адрес: *** срещу „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги
Бенковски“ №3 иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ да бъде осъден
ответникът да заплати сумата от 517.27лв./петстотин
и седемнадесет лева и двадесет и седем стотинки/, формирана като разликата
над 1523.72лв. до пълния присъден размер от 2040.99 лв., представляваща
неплатен остатък от дължимо застрахователно обезщетение на обща стойност 4662.47
лв. за настъпило застрахователно събитие – увреждане на лек автомобил марка и модел „Ауди S 4“, с рег. № ********/
в размер на стойността за труд и материали за възстановяване на унищожените: преден капак,
емблема преден капак, решетка преден капак, предна броня, фарове десен и ляв,
радиатор воден, радиатор климатик, рамка радиатор, механизъм преден капак, дюзи
за чистачки фарове десен и ляв, дифузьор радиатор, охлаждащ вентилатор виско, ангренажен ремък, капак ангренажен ремък – ляв и десен, клиновиден ремък, шайба
десен разпределителен вал, куплунг охл. вентилатор,
тръба за охл. масло, дифузьор радиатор десен, маркуч
интеркулер, дифузьор интеркулер, и повредената основа на пр. десен калник; фреон
и антифриз/, застрахован по договор за застраховка „Каско” обективиран в застрахователна полица № 440116031051368/19.09.2016г.
със срок на валидност от 26.09.2016г.
до 25.09.2017г., за което е образувано преписка по щета №44010311704776
/13.06.2017г, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В.В.В. ЕГН **********,
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Георги
Бенковски“ №3 сумата от 101.67лв.
/сто и един лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща разноски за първа инстанция и сумата от 385.00лв.
/триста осемдесет и пет лева/, разноски и адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на основание чл.280, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.