Определение по дело №178/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 50
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 12 април 2021 г.)
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20212200500178
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50
гр. Сливен , 12.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов

Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Мартин Ц. Сандулов Въззивно частно
гражданско дело № 20212200500178 по описа за 2021 година
Производството е по частна жалба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, *********** чрез пълномощник против Определение №
260149/15.01.2021 г., постановено по ЧГД № 3681/2018г. по описа на PC
Сливен, с което е осъдено дружеството да заплати адвокатски хонорар в
размер на 450.00 лв. на длъжника по ЧГД № 3681/2018г. М. М. Д..
В жалбата се поддържа, че за заповедното производство се претендират
разноски в размер на 450.00 лв. Този размер е необосновано висок,
прекомерен и затова съдът правилно е определил разноски в по–нисък
размер. Претендираните разноски не са съобразени с минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. на
ВАдвС. Следва да се отбележи, че в Наредбата не е уредена хипотезата на
подаване на възражение по чл.414 от ГПК, но на основание пар. 1 от ДР на
наредбата следва размерът да се определи по аналогия. Подаването на
възражение в заповедното производство се извърша в съответната бланка,
утвърдена от Министъра на правосъдието, поради което за извършените от
адвоката действия по изготвянето му по аналогия следва да намери
приложение разпоредбата на чл.6, т.5 от наредба №1, а именно
възнаграждения за изготвяне на книжа и молби, чиито минимален размер е
50.00лв.
1
Участието на пълномощника в заповедното производство се е
изчерпало единствено с подаване на възражение. В същото време, по делото
не е налице фактическа или правна сложност, не са извършвани действия или
разходи от страна на М. М. Д. или неговия процесуален представител, които
да оправдават уважаването на искането за разноски в посочения размер. В
тази връзка при определянето на размера на разходите за платено адвокатско
възнаграждение, съдът е длъжен да се съобрази с посочените в нормата на чл.
78 ал.5 ГПК критерии. Освен това, следва да се съобразят и извършените от
защитата на ответната страна процесуални действия в хода на заповедното
производство, които се свеждат до подаване на възражение, за което законът
не изисква излагането на каквито и да било мотиви, което не създава правна и
фактическа сложност по производството.
Тъй като ответникът противопоставя именно правото си на мотивиране на
възражението, незапретено от закона, следва да се отчете, че същото следва
да бъде упражнявано без злоупотреба / чл.З ГПК /,каквото би съставлявало
възмездяването за дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по
подаване на възражение по чл.414 ГПК и по защитата срещу иска по чл.422
ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани
за възмездяване само в производството по чл.422 ГПК.
В обобщение се иска да бъде отменено обжалваното определение.
Подаден е писмен отговор на жалбата, в който се твърди, че същата е
недопустима и неоснователна. Дружеството жалболодател не е упражнило
правото си на частна жалба в законоустановения срок, като така е загубило
възможността да подаде частна жалба срещу разпореждане № 20617 от
18.12.2018 г. по ч. гр. дело № 3681/2018 г., с което е осъдено да заплати
направените по ч. гр. дело № 3681/2018г. по описа на СлРС разноски.Развива
се подробна аргументация в подкрепа на тази теза.
От фактическа страна е установено, че с разпореждане № 20617 от 18.
12.2018г. постановено по гр. дело № 5475/2018 г. е обезсилена издадената
заповед за изпълнение по ч. гр. дело №3681/2018 г. на СлРС и със същото
разпореждане е осъдено „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, *********** да
заплати на М. М. Д. сума в размер на 450.00 лв., представляваща сторени
2
разноски по ЧГД № 3681/2018г. това разпореждане е влязло в сила на
16.01.2019г. С обжалваното Определение № 260149/15.01.2021 г.,
постановено по ЧГД № 3681/2018г. по описа на PC Сливен, е осъдено
дружеството да заплати адвокатски хонорар в размер на 450.00 лв. на
длъжника по ЧГД № 3681/2018г. М. М. Д.. Следователно това определение е
неправилно, тъй като за разноските вече има произнасяне на съда с акт, който
е влязъл в сила. Поради това определението следва да бъде отменено.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260149/15.01.2021 г., постановено по ЧГД №
3681/2018г. по описа на PC Сливен, с което е осъдено„ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД ЕИК: ********** да заплати адвокатски хонорар в размер
на 450.00 лв. на длъжника по ЧГД № 3681/2018г. М. М. Д..

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3