№ 28458
гр. София, 03.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Я.М.Ф
като разгледа докладваното от Я.М.Ф Частно гражданско дело №
20211110159708 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 71615/18.10.2021г. на „.“ ЕООД за издаване на
заповед за изпълнение срещу Т. Р. С. за сумата в размер на 397,06 лева, представляваща
непогасена главница по Договор за стоков кредит № ./26.07.2015 г., ведно със законна лихва
за забава от подаване на заявлението на 18.10.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, сумата в размер на 243,69 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 26.08.2015 г. до 26.07.2016 г., сумата в размер на 55,42 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 27.08.2015 г. до 24.09.2021 г., както и сумата в размер
на 120 лева за такси и разноски за извънсъдебно събиране на вземането.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението за издаване на
заповед в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение, освен когато искането е
в противоречие със закона или с добрите нрави, или когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 397,06 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за стоков кредит № ./26.07.2015 г., ведно със законна лихва за забава от
подаване на заявлението на 18.10.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в
размер на 243,69 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 26.08.2015 г. до
26.07.2016 г., сумата в размер на 55,42 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 27.08.2015 г. до 24.09.2021 г.
По отношение на останалите вземания по подаденото заявление, съдът намира
следното:
Заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претенцията за сумата 120 лева, за
която заявителят поддържа, че представлява дължими от Т. Р. С. такси и разходи за
извънсъдебно събиране на задължения. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
1
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, като ал. 2 предвижда, че ако потребителят забави дължимите от него плащания
по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Претендираните разходи и такси за събиране на вземания по същността си представляват
установено предварително по размер обезщетение за забава, доколкото е предвидено като
условие за възникването им единствено забавено изпълнение на задължението за заплащане
на погасителните вноски по договора или настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, без да са обвързани реално с насрещни престации от страна на заемателя.
Заплащането на посочените разходи и такси е договорено да възникне като задължение при
забавено изпълнение, наред със задължението за заплащане на обезщетение за забава. По
този начин се достига до нарушаване на забраната на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, което от своя
страна обосновава извод за нищожност на клаузите, с които са предвидени задълженията за
разходи и такси за събиране на просрочените вземания, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК.
В допълнение следва да се посочи, че начисляването на посочените суми са в
противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като не се установява да е изпълнено
изискването видът, размерът и действието, за което се събират такси да са ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит. Освен това въпреки, че една от сумите е
наречена разноски, то същата е обвързана с неизпълнение на задължение по договора, което
по същество противоречи на разпоредбата на чл. 33 ЗПК. Уговореното възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на
главните задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната
норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване на
кредитора. Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на
чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и предвид извода на съда за тяхното неспазване, съдът
намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в посочените части.
По претендираните от заявителя разноски, съдът намира следното:
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в
тежест на длъжника да бъдат възложени направените от заявителя съдебни разноски в
размер на 225 лева, от които сумата в размер на 25 лева внесена държавна такса за
разглеждане на искането и сумата в размер на 200 лева, от които 50 лв. за подготовка на
документи за завеждане на дело и 150 лeвa – представляваща юрисконсултско
възнаграждение за защита по заповедното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението на пълномощника на „.“ ЕООД възлиза на сумата в размер на 50 лева или
общо сторените разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер на 75
лева. Съдът, като съобрази частта от заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
която следва да бъде отхвърлена, по съразмерност намира, че в тежест на длъжника следва
да бъде възложена сумата в размер на 61,49 лева, представляваща сторени от заявителя
съдебни разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по искане на „.“
ЕООД срещу Т. Р. С. за сумата в размер на 397,06 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за стоков кредит № ./26.07.2015 г., ведно със законна лихва за забава от
подаване на заявлението на 18.10.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в
размер на 243,69 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 26.08.2015 г. до
26.07.2016 г., сумата в размер на 55,42 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 27.08.2015 г. до 24.09.2021 г., както и сумата в размер на 61,49 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство за заплатена
държавна такса за разглеждане на искането и юрисконсултско възнаграждение за
процесуалния представител на заявителя.
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
с вх. № 71615/18.10.2021 г. на „.“ ЕООД срещу Т. Р. С. за сумата в размер на 120 лева за
такси и разноски за извънсъдебно събиране на процесните вземания.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3