Р
Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№………………гр.София, 18.10.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ІV ”
в” състав, в открито съдебно
заседание, проведено на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
Мл. съдия Боряна Петрова
при участието на
секретаря Маргарита Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 15295
по описа за 2017 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на И.Х.Х., представляван от назначения му по
реда на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител- адв.Л.Б.
срещу решение № 138644 от 06.06.2017г. , постановено гр.дело № 60771/2015г. на СРС, 34
състав, в частта, с която е признато за установено , че жалбоподателят дължи на ,,Б.М.Е.Б.” ЕАД / с
ново фирмено наименование „А1-Б.“ ЕАД, както следва: 1/ на основание чл.422,ал.1
от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД -
сумата от 32,90лв., представляваща неизплатена такса за месец юли 2013г. по договор № СФ
14108 от 28.05.2012г. за предоставена услуга троен пакет, включващ цифрова
телевизия, интернет и телефония и 2/ на основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.92,ал.1 от ЗЗД -
сумата от 96,51лв. –неустойка за неизпълнен договор по раздел V, т.1 от
горепосочения договор, начислена за периода 25.07.2013г.- 28.11.2013г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №
39702/2014г. по описа на СРС, 34 състав. Решението се обжалва и в частта за
разноските.
Въззивникът заявява искане за отмяна
обжалваното решение като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа нищожност, на
основание чл.147 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради нарушение на императивните норми на
чл.147,т.5, т.14 от ЗЗП, на клаузите по
т.11.4 , т.11.5, вр. с т.7 от Общите условия към процесния договор, както и на клаузите на т.12.1, т.12.2,
т.12.3, т.12.4, т.12.7, т.12.8 и т.12.10 от Общите условия към договора.
Твърди, че с посочените договорни клаузи се нарушават императивните норми на
закона, тъй като от ищеца не са изпълнявани договорните задължения за поддръжка
и изграждане на телекомуникационната мрежа на адреса, на който е предоставяна
услугата, както и за качествено предоставяне на услугата. Възразява,
че в нарушение на клаузата по т.12.25 от ОУ към процесния
договор не е уведомен от ищеца за задълженията му по договора. С изложените доводи ответникът мотивира
искането си за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените
искове.
Въззиваемият
, “А 1.Б.“ ЕАД / с предходно фирмено наименование ,,Б.М.Е.Б.” ЕАД / оспорва жалбата
като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на атакуваното решение по
съображения, подробно развити в депозирания в срока по чл.263,ал.1 от ГПК
писмен отговор на жалбата. Заявява искане за присъждане на направените по
делото разноски за въззивното производство.
Софийски градски съд,
като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивната
жалба по реда на чл.269 от ГПК, приема за установено следното:
При
извършената от съда проверка по реда на чл.269,предл.1
от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на
доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът
е сезиран с обективно съединени искове, предявени по реда на чл.422,ал.1 от ГПК
с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 32,90лв., претендирана
като неиздължена цена на предоставена на ответника услуга по процесния договор за м.юли 2013г. и с правно основание
чл.92 ,ал.1 от ЗЗД - за сумата от 131,60в.- неустойка за неизпълнен договор по раздел V, т.1 от процесния договор..
Исковата претенция, предявена по реда на
чл.422,ал.1 от ГПК с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД е уважена като доказана
и основателна в пълния й предявен размер с обжалваното първоинстанционно
решение, а искът , предявен по реда на чл.422,ал.1 от ГПК с правно основание
чл.92,ал.1 от ЗЗД – до доказания по делото със ССЕ размер от 96,51лв. В частта,
с която предявеният по реда на чл.422,ал.1 от ГПК иск с правно основание
чл.92,ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер от 96,51лв.- до
пълния предявен размер от 131,60лв., като необжалвано, пръвоинстанционното
решение е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав напълно споделя
изводите на първата инстанция, с които е мотивирана основателността на предявените
искове в рамките на доказаните и уважени размери, ето защо и на основание
чл.272 от ГПК – препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция
и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба,
настоящият съдебен състав приема следното:
От представените по делото писмени
доказателства и неоспореното заключение на съдебно-графологическата
експертиза се установява, че те са били обвързани от валидно договорно
правоотношение, възникнало от сключения между тях писмен договор № СФ 14106/
28.05.2012г., с който ищецът е поел задължението да предоставя на ответника
услугата троен пакет, включваща цифрова телевизия, интернет и телефония в
рамките на срока на действие на договора- от 18 месеца, срещу насрещното
задължение на ответника да заплаща ежемесечна такса в размер на 32,90лв., както
и отделно цената на потреблението за услугата телефония с падеж- 15-то число на
текущия месец Между страните по делото няма спор, а и от представения по делото
протокол за деинсталация /л.6 от делото на СРС/ се
установява, че на датата 25.07.2013г. оборудването, чрез което се осъществява
предоставяне на услугите от страна на ищеца, е върнато на последния от
ответника, с което от ответника е упражнено правото по 5.3 от Общите условия
към процесия договор- за едностранно предсрочно прекратяване на договора. От
ответника не са ангажирани доказателства за заплащане на таксата за м.юли
2013г., която е дължима само за съответната частта от месеца, през която от
ищеца са предоставяни услугите по договора- до датата на прекратяване на
договора и която е в размер на 26,54лв.,
поради което предявеният иск по чл.422,ал.1 от ГПК с правно основание
чл.79,ал.1 от ЗЗД се явява доказан и основателен до посочения размер от
26,54лв. За разликата над тази сума – до пълния предявен размер от 32,90лв.-
искът е неоснователен и като такъв- следва да бъде отхвърлен. Настоящият
съдебен състав не обсъжда, като преклудирани, на
основание чл.266,ал.1 от ГПК, заявените за пръв път с въззивната
жалба възражения на ответника за некачествено изпълнение на задължението на
ищеца за предоставяне на услугата по процесния
договор.
По отношение на претенцията по
чл.422,ал.1 от ГПК с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД - за неустойка по раздел V , т.1 от договора,
настоящият съдебен състав , настоящият съдебен състав приема следното: С
клаузата на т.5.3 от Общите условия към процесния
договор страните са се съгласили ответникът да има правото на едностранно
прекратяване на договора чрез връщане на предоставеното му за ползване
оборудване, но в този случай съгласно посочената клауза от Общите условия,
както и на основание т.1 от раздел V от процесния
договор, той дължи неустойка в размер на дължимите до края на срока на действие
на договора месечни абонаментни такси. От неоспореното заключение на ССЕ се
установява, че размерът на дължимата от ответника неустойка възлиза на сумата
от 96,51лв. Настоящият съдебен състав приема, че клаузата на т.5.3 от ОУ не е нищожна,
като неравноправна- в нарушение на забраната по чл.143,ал.1 от ЗЗП за
значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и тези на
потребителя, като приема, че е налице
изключението на чл.146,ал.1 от ЗЗП. Изрично
с клаузата на т.1 от раздел V от подписания между страните индивидуален договор
от 28.05.2012г. ответникът се е съгласил да заплати неустойка, напълно идентична
с тази по т.5.3 от ОУ, т.е.- спорната
неустойка е договорена е индивидуално с
ответника и той се е съгласил с нея.
Настоящият съдебен състав приема, че не следва да бъдат обсъждани като
напълно неотносими, доводите на въззивника-ответник,
заявени с жалбата - за нищожност на
клаузите на т.11.4 и т.11.5 от ОУ, на основание чл.147 от ЗЗП, поради твърдяно
нарушение на императивните норми на чл.143,т.5 и т.14 от ЗЗП, доколкото тези
договорни клаузи касаят права на ищеца-
доставчик, /включително и на неустойки/ в хипотези на виновно неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответника- потребител. Такова виновно
неизпълнение в конкретния случай не се твърди, /като напр.- забава за плащане
или неплащане на дължими месечни такси и/или цена на потреблението за
телефония/, съответно- от ищеца по
делото не се претендира неустойка за такова виновно неизпълнение на договорно
задължение от страна на ответника. Претендираната в
конкретния случай неустойка е свързана с упражняването от страна на ответника
на предоставена му с ОУ към договора възможност /право/ едностранно да прекрати
договора преди изтичане на срока му на действие. Що се отнася до клаузите на т.12.1,
т.12.2, т.12.3, т.12.4, т.12.7, т.12.8 и т.12.10 от Общите условия към
договора, за които ответникът поддържа във въззивната
жалба възражение за нищожност, отново на основание чл.147 от ЗЗП – поради
нарушение на чл.143,т.5 и т.14 от ЗЗП, настоящият съдебен състав приема, че
това възражение също е неотносимо към предмета на
спора по предявения иск с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД. Изброените клаузи
от ОУ установяват изцяло и единствено задължения за ищеца- доставчик по
договора, а не за ответника- потребител, респ.- не ограничават права на
ответника- потребител, поради което възражението, че те са неравноправни за
последния е неоснователно. На последно място, както вече бе посочено по
–горе в мотивите, възраженията на ответника за неизпълнение на задълженията на
ищеца, включително и на тези по т.12 от ОУ, респ.- за некачествено изпълнение
на тези задължения, настоящият съдебен състав не обсъжда, като преклудирани, на основание чл.266,ал.1 от ГПК, тъй като са
заявени за пръв път с въззивната жалба на ответната
страна.
Поради частично съвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното решение следва
да бъде отменено в частта на уважения иск по чл.422,ал.1 от ГПК с правно
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД – за разликата над сумата от 26,54лв.- до пълния
предявен размер от 32,90лв. и вместо него- постановено друго, с което искът да
бъде отхвърлен за тази разлика. В останалата обжалвана част- решението на първата
инстанция следва да бъде потвърдено като правилно, а жалбата срещу него в тази
част - оставена без уважение.
По разноските по делото: При този
изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, в тежест на ответника са
направените от ищеца разноски по делото пред първата инстанция , съразмерно на
уважената част от исковете от 93,47лв.,
като за разликата над тази сума- до пълния присъден размер от 98,34лв. –
обжалваното решение следва да бъде отменено. За заповедното производство на
ищеца също се следват разноски, съразмерно на уважената част от исковете от
56,08лв., а за разликата над тази сума- до пълния присъден размер от 59,00лв.-
обжалваното решение следва да бъде отменено.
Ищецът дължи по сметка на СРС, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК възнаграждение за вещите лица, съразмерно на
отхвърлената част от исковете от 100,88лв., поради което допълнително следва да
бъде осъден да заплати сумата от 15,55лв.- над присъдената с обжалваното
решение сума от 85,33лв.
За въззивното
производство дължимите на въззиваемия –ищец разноски
са в размер на 299,11лв.- съразмерно на отхвърлената част от жалбата на
ответника, включващи юрисконсултско възнаграждение по
чл.78,ал.8 от ГПК и заплатеното от ищеца възнаграждение за особения
представител на ответника за настоящото
производство.
Воден от горените мотиви Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 138644 от 06.06.2017г. , постановено гр.дело № 60771/2015г. на СРС, 34
състав, в частта,
с която е признато за установено , че
И.Х.Х. дължи на ,,Б.М.Е.Б.” ЕАД / с ново
фирмено наименование „А1-Б.“ ЕАД/, на
основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД -
разликата над сумата от 26,54лв.- до размера на сумата от 32,90лв.,
представляваща неизплатена такса за месец юли 2013г. по договор № СФ 14108 от 28.05.2012г.
за предоставена услуга троен пакет, включващ цифрова телевизия, интернет и
телефония, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№ 39702/2014г. по описа на СРС, 34 състав, както
и в частта, с която И.Х.Х. е осъден да заплати на
,,Б.М.Е.Б.” ЕАД / с ново фирмено наименование „А1-Б.“ ЕАД/ - разликата над
дължимата сума от 93,47лв.- до пълния присъден размер от 98,34лв.- разноски за
първата инстанция, както и разликата над дължимата сума от 56,08лв.- до пълния
присъден размер от 59,00лв.- разноски по заповедното производство по ч.гр.дело
№ 39702/2104г. по описа на СРС, 34 състав, ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Б.М.Е.Б.” ЕАД / с ново фирмено наименование „А1-Б.“ ЕАД/ срещу И.Х.Х. по
реда чл.422,ал.1 от ГПК иск с правно
основание чл.79,ал.1 от ЗЗД - за разликата над сумата от 26,54лв.- до
размера на сумата от 32,90лв., претендирана като
неизплатена такса за месец юли 2013г. по
договор № СФ 14108 от 28.05.2012г. за предоставена услуга троен пакет, включващ
цифрова телевизия, интернет и телефония, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 39702/2014г. по описа на СРС, 34
състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 138644 от 06.06.2017г. , постановено гр.дело № 60771/2015г. на СРС, 34
състав, в останалата обжалвана част.
В останалата отхвърлителна
част, като необжалвано, първоинстанционното решение е
влязло в сила.
ОСЪЖДА „Б.М.Е.Б.”
ЕАД / с ново фирмено наименование „А1-Б.“ ЕАД/ да заплати по сметка на СРС
сумата от 15,55 лв.- допълнително дължими разноски за възнаграждения за вещи
лица, на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА И.Х.Х. да заплати на ,,А 1.Б.“ ЕАД / с
предходно фирмено наименование ,,Б.М.Е.Б.”
ЕАД/ - сумата от 299,11лв.- разноски по делото във въззивното
производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и подлежи
на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.