Определение по дело №1330/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба от 22.02.2024 г. на Националната агенция за приходите, чрез юрк. З. за изменение на Решение № 1289 от 09.02.2024 г. по адм. дело № 1330 от 2023 година по описа на Административен съд Пловдив, в частта му за разноските, като се заявява, че не е взето предвид възражението за прекомерност с оглед фактическата и правна сложност и в тази връзка се иска постановяване на осъдителен диспозитив за присъждане минималния размер на адвокатското възнаграждение по тези дела, съобразно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С писмено становище по делото адв. П. – пълномощник на „Петрол“АД намира молбата за неоснователна.

В това допълнително съдебно производство съдът е длъжен да изследва законосъобразността на присъдени вече разноски или наличието на предпоставки за присъждане на такива в полза на ищеца.

В конкретния случай са налице доказателства за уговорен и изплатен хонорар.

Адвокатско дружество „С., д-р В. и ко“ предоставя правни услуги по рамков договор за предоставяне на правни услуги и анекси към него, сключени с „Петрол“АД. По делото са представени извлечения от системата на „Алианц Банк България“АД за извършени плащания по рамков договор за предоставяне на правни услуги и анекси към него.

Съобразно т.1 от ТР № 6/2012г., постановено по тълкувателно дело No 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Правото на разноски като акцесорно материално право на страните в процеса, регламентирано с разпоредбата на чл.143 АПК, съставлява имуществено субективно право, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото, а той е налице - отмяна на оспорения акт.

Възражението за прекомерност не е обосновано и по съществото си е неоснователно.

В този аспект следва да се прави разлика между прекомерен размер, завишен размер, или уговорен съобразно правната и фактическа сложност на делото.

При воденето на съдебното производство по административно дело № 1330 от 2023 г. съдът не намира, че сумата от 3468,43 лв. с ДДС, заплатена за адвокатско възнаграждение е прекомерна или завишена. Възнаграждението е изчислено на база материален интерес и съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за изменение на Решението в частта му за разноските. Същите са основателно присъдени, като са претендирани своевременно, представени са доказателства за тяхното реално извършване.

Водим от гореизложеното, Административен съд Пловдив

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от 22.02.2024 г. на Националната агенция за приходите, чрез юрк. З. за изменение на Решение № 1289 от 09.02.2024 г. по адм. дело № 1330 от 2023 година по описа на Административен съд Пловдив, в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховният административен съд, в 14 дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Съдия: