Р Е
Ш Е Н
И Е № 193
гр.Сливен,07.03.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на седми
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 5041 по
описа за 2017 г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производство по спорна съдебна
администрация с предмет искане за изменение на постановени със съдебeн акт мерки, относно упражняване
на родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка спрямо малолетно дете – правно основание чл.
59, ал.9 СК.
В исковата молба ищецът, чрез
процесуалния си представител адв. Р., твърди, че с влязло в сила решение № 77
по гр. дело 1381/2012 год. на Районен съд Нова Загора бракът между ищеца и
ответницата е прекратен с развод, като упражняването на родителските права над
детето им Р. Д. Д. е предоставено на ответницата. Твърди, че през изминалата
година ответницата не е полагала необходимите родителски грижи за детето,
отсъствала е продължително време от къщата в с. Биково, детето било принудено
да стои само почти всеки работен ден от 16 до 21 часа и че от18.09.2017 год. до
28.09.2017 год. ответницата не била в с. Биково и детето било настанено при
съседка – С.Г., която не е с родствена връзка с ответницата. Сочи, че
полагането на грижи от други лица, а не ответницата или майка й, която не
желаела да се грижи за него, влияе негативно на детето. Посочено е, че ищецът,
че се отнася към родителските си задължения отговорно, че винаги се е грижил за
дъщеря си и е правил най-доброто за нея, а ответницата постоянно е
пренебрегвала детето, не обръщала внимание на възпитанието и отглеждането му,
няма изградени навици и инстинкт на майка. Посочено е, че ищецът е стигнал до
извода, че ответницата не е отговорен родител и поведението й застрашава
физическото и психическото здраве на детето, тъй като вижда, че безопасността,
здравето, физическото и психологическото развитие на детето му е застрашено.
Посочено е още, че ищецът желае да упражнява родителски права над дъщеря си, че
при отглеждането й ще разчита на пълната подкрепа на своята майка. Детето е
силно привързано към баща си и желае да живее при него. Материалните му
възможности са добри, получава добър доход, обособил е самостоятелна детска
стая за детето в жилището си. Счита, че
е налице промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал.9, вр. чл. 51, ал.4
от СК.
Моли съда да постанови решение, с което да
предостави упражняването на родителските права на ищеца, да осъди ответницата
да заплаща месечна издръжка за малолетното дете в размер на 100.00 лева,
считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпването на законните
основания за нейното изменение или прекратяване, както и да се определи
местоживеенето на детето на адреса на ищеца в гр. Нова Загора.
В постъпилия отговор на искова молба
ответницата оспорва изцяло иска като неоснователен. Сочи, че не отговарят на
истината твърденията на ищеца, че е оставяла почти всеки работен ден детето си
от 16.00 до 21.00ч. Сочи, че понякога се е случвало за закъснее във връзка с
изпълнение на служебните си задължения, но това било рядко. Посочва, че веднъж
се е случило да остави детето Радина на нейната съседка С.Г., когато била в командировка в гр. София, като това се
наложило понеже майка й била с влошено здравословно състояние. За целта
изготвила пълномощно на Господинова. Сочи, че отношенията между Господинова и
детето са такива, че самото дете е казвала, че тя е като нейна втора майка.
Сочи, че вече повече от четири години се грижи и възпитава детето и никога не е
проявявала пренебрежение и дезинтересиране от нея. Сочи, че детето се среща
твърде рядко с баща си, определя доходите му не много добри, съпоставени със
своите. Сочи, че детето има самостоятелна стая и разполага с всички необходими
удобства, независимо че живее на село.
Счита, че не са налице промени в обстоятелствата. Счита, че исковата
молба е неоснователна.
В съдебно заседание ищецът
поддържа исковата молба, а ответницата я оспорва.
От събраната по делото
доказателствена съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Страните в процеса Д.Д. и С.И. са
бивши съпрузи и родители на малолетното дете Р.Д. Д., родена на *** г. Бракът
бил прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на
брачните отношения с Решение № 77/26.04.2013 г., постановено по гр.д. № 1381/2012
г. на Районен съд – Нова Загора. Със същия съдебен акт родителските права
спрямо роденото от брака малолетно дете Радина били предоставени за упражняване
на ответницата, като негова майка, съответно определен режим на лични контакти
с бащата на детето и настоящ ищец, като последния бил осъден да заплаща месечна
издръжка за сина си в размер на 100 лв.
Ищецът Д. *** и за периода
м.октомври
От представено нотариално
заверено пълномощно от 20.09.2017 г. се установява, че ответницата е
упълномощила лицето Стоянка Господинова да се грижи за дъщеря й в периода от
18.09.2017 г. до 28.09.2017 г., а от представената служебна бележка от
местоработата на ответницата се установява, че в посочения период И. е била в
служебна командировка в гр. София.
От социален доклад, изготвен от
служител при ДСП гр.Сливен се установява, че ответницата се установила да живее
в село Биково в едноетажна къща с двор. Жилището се състояла от хол –
трапезария и детска стая обзаведена съобразно нуждите и потребностите на
детето. Санитарният възел бил вътрешен и имало още една стая в процес на ремонт.
В дома се поддържало сравнително добра жилищно-битова хигиена. При проведен разговор с детето социалния
работник установил, че детето се чувствало спокойно при майка си, грижела се
добре за него и между тях съществувала силна емоционална привързаност. Детето
споделило, че се чувства еднакво добре и при двамата си родители, но било
по-склонно да живее при баща си, тъй като искало да учи в по-добро
училище. При проведения разговор на
социалният работник с директора на ОУ „Христо Смирненски” – гр. Кермен където
детето учило в четвърти клас се установило, че детето е старателно, общително,
отличничката в класа. Нямала затруднения с учебния материал, била с подготвена
домашна работа винаги. На родителските срещи редовно ходила майката, но и
бащата се интересувал от образованието на детето. В заключителната част на
социалния доклад се установява, че в жилището където към момента детето се
отглежда били осигурени необходимите условия съобразно възрастта и нуждите му,
за детето била осигурена детска стая и безопасна жилищно-битова среда и не
съществувал риск за физическото, психическото и интелектуалното и социалното му
развитие. Майката изразила готовност да продължи да се грижи за дъщеря си.
От социален доклад, изготвен от
служител при ДСП гр.Нова Загора се
установява, че жилището в което живее ищецът представлява двустаен апартамент
състоящ се от детска стая, хол и всекидневна с кухненски бокс,
битово-хигиенните условия били добри, имало обособена самостоятелна стая за
детето Радина, която била обзаведена съобразно неговата възраст и нужди. Установено е, че между детето и
бащата има изградена силна емоционална връзка като последният изразявал
готовност да упражнява родителските права върху детето Радина.
В хода на производството са събрани и гласни
доказателствени средства чрез разпит на множество свидетели.
Показанията на свидетеля Иванова
установяват, че при посещение в село Биково на 18.09.2017 г. заедно с ищеца,
ответницата била в командировка, а детето Р. било оставено на грижите на
съседката С.Г.. Детето Р. било с мазна коса, селски дрехи и некъпано. При
последващо посещение след около седмица или десет дни майката отново липсвала,
като Господинова представила пълномощно от майката. Установява се, че връзката
между баща и дъщеря е силна, разбират се добре, детето е щастливо при баща си,
като за него се грижат освен той и неговата майка.
В показанията си свидетеля
Йорданова описва ищецът като добър, отзивчив и всеотдаен баща. Сочи, че между
него и детето съществува изключително силна връзка. Ищецът има къща в село
Богданово, където лятото детето играе с други деца и споделя, че е много
доволно. Сочи, че майката на ищеца, която е учителка и отговорен човек подкрепя
ищеца във всичко, помага и на детето с учебните предмети.
От разпита на свидетеля Стоянова
се установява, че детето е весело и
спокойно с баба си и баща си.
От разпита на свидетеля Г. се
установява, че с ответницата живеят в село Биково една срещу друга. Връзката
между майка и дъщеря е прекрасна и детето е привързано към нея. Условията в
дома на ответницата са добри. През миналата година се наложило ответницата да
замине в командировка в гр. София като детето останало при нея. Споделя, че
ответницата може да разчита на нея. Самата тя се занимава с животновъдство –
овце. Обектът е зад къщата й. Ответницата работила в фирма за домофони предимно
от къщи, налагало и се е да гледа Радина, но за няколко часа.
От разпита на свидетеля А.Г. се
установява, че е имало случай, в които ако ответницата закъснее от работа
детето е отивало в дома му където той живее със сестра си свидетеля Господинова
или тя е ходила при детето, но това ставало рядко, може би на две седмици
веднъж. Установява се, че детето ходи на училище с автобус, до спирката го кара
майка му, а вечер тя го взема или децата се прибират на групи, включително
детето се е прибирало и с него.
При личното изслушване на
страните се установи тяхната едновременна готовност и желание да отглеждат и
възпитават дъщеря си. Всяка от двете насрещни страни счита, че е създала
по-добри жилищни и битови условия за развитието на детето, както и, че е
по-пригоден родител за неговото възпитание.
При личното изслушване на детето Р.
съдът остана с впечатление, че същото е с много добро възпитание за възрастта
си, свободно изразява мнения и желания, отзивчиво, лъчезарно и сговорчиво.
Споделя, че иска положението да си остане същото. Свикнала си е така с този
живот, иска да живее при майка си, като иска да се вижда и с баща си пак
толкова често както досега, а не веднъж годишно както той бил казал, че ще
стане, ако остане при майка си. Харесва училището си в гр. Кермен, където има
много приятели, като не иска да се мести засега в друго училище. Споделя, че не
се е случвало вечер да остава сама. Споделя, че й харесва да бъде с майка си и
баща си, когато има проблем разговаря с майка си, а с баща си може да говори за
по-малко неща, тъй като той е мъж.
Социалният работник, присъствал
на изслушването на детето от съда изразява становище, че детето е изразило
собствено мнение, че е било искрено, не мисли, че е манипулирано от родителите
си.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на приетите в производството
писмени доказателства, които кредитира изцяло, като неоспорени от страните.
Установеното от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съобразно
разпоредбата на чл. 59, ал. 9
от СК, ако
обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите или служебно
може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Има се предвид
нови обстоятелства, които са настъпили след постановяване на решението досежно
предоставянето на родителските права и същите са
променили съществено обстановката и начина на отглеждане и възпитание на
децата, влошили са ги така, че с оглед интересите им се налага изменение на взетите мерки
и предписване на нови. Необходимите предпоставки, които обуславят възможността за изменение по реда на чл. 59, ал. 9
от СК постановения
режим относно упражняването на родителските права са както следва: да са настъпили нови обстоятелства след
постановяване на решението и те да са предизвикали трайна промяна в положението
на детето. Под "изменение
на обстоятелствата" се разбира, както новите обстоятелства, които влошават
положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и
възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението им при
ново решение. Съдът счита, че при така изяснената фактическа обстановка,
предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят.
Съдът намира, че предоставените по делото писмени и събраните гласни
доказателства подкрепят недвусмислено горният му извод. По
делото не се установи, че е налице изменение на обстоятелства, които
влошават положението на детето Радина при ответницата, при която то е оставено
за отглеждане и възпитание, както и обстоятелствата при които би се подобрило
положението му при ново разрешение в полза на ищеца. Не се доказаха твърденията
на ищеца, че ответницата през изминалата година е отсъствала продължително
време от къщи, че детето почти всеки ден е оставало само от 16.00 до 21.00
часа, че детето е било настанявано при съседката С.Г., че грижите спрямо детето
от други лица оказват негативно влияние върху детето, че майката се е
дезинтересирала от задълженията си като родител, че самото дете желае да живее
при него, че безопасността, здравето, физическото и психическото развитие на
детето е застрашено. Напротив, от събраните писмени и гласни
доказателства се установи, че детето пребивава по свое желание и при двамата си
родители, личния режим на контакти с баща е дори разширен, майката не е дезинтересирала
от отглеждането на дъщеря си, безопасността, здравето, физическото и
психическото развитие на детето не е застрашено. Видно от изготвения социален
доклад социално-битовите условия в дома на ответницата са добри, детето има
самостоятелна стая, с необходимите удобства, в училище е отличничката на класа,
не е ходила на училище без домашна работа, ответницата е присъствала на всички
родителски срещи. Всичко изброено сочи на грижи и заинтересованост от страна на
майката към физическото и интелектуалното развитие на детето. От
заключителната част на социалният доклад се установява, че не съществува риск
за физическото, психическото, интелектуалното и социалното развитие на детето. Всички
разпитани по делото свидетели са възприели от различен ъгъл и съобразно
житейския си опит отношенията между родителите и детето. Показанията са
логични, не противоречиви и кореспондират с установеното по делото. Всяка една
от двете групи свидетели свидетелства за безспорните качества на родител на
страната, която я е посочила, като същевременно не сочи доказателства за
липсата на родителски капацитет у другата страна. Обстоятелството, че детето
Радина при първото посещение на св. Иванова в с. Биково е било с мазна коса и
не къпано, не води до извод за не полагане на достатъчно грижи от страна на
майката или св. Г. спрямо детето, още по-малко води до извод за застрашаване на
неговото здраве. По делото не се събраха доказателства за други такива случаи -
нито в показанията на свидетелите, нито от социалния доклад, не бяха посочени
други такива случаи и при изслушването на ответника. Безспорно се установи по
делото, че в периода от 18.09.2017 год.- 28.09.2017 год. ответницата е била в
командировка и детето Р. е била оставено на грижите на съседката С.Г., но не се
събраха доказателства за твърдените в исковата молба почти ежедневни отсъствия
на майката от 16 до 21 часа, в следствие на които детето да остава само.
Относно изказаното становище, че представеното по делото пълномощно е от дата
20.09.2017 год., а заминаването на майката е на 18.09.2017 год., съдът счита,
че разминаването в датите няма отношение към способността на св. Господинова да
се грижи пълноценно за детето Р. или към адекватността на ответницата за полагане
на родителски контрол и грижа. Относно изказаните страхове за това, че детето е
записано при личен лекар в друг град, също не се събраха доказателства за
основателността на тези страхове, за липса на извършвани задължителни прегледи
и ваксинации и за застрашеност на здравето на детето. Ответницата изказва становище,
че е доволна от личния лекар на детето, както и аргументира избора си с това,
че гр. Пловдив е по-голям град, има по-добри възможности и по-добри лекари.
Относно възможността на детето да учи в по-добро училище и да посещава
извънкласни мероприятия, съдът споделя становището на ищецът, че по-големия
град дава възможност за по-добро образование и развитие. От друга страна,
ответницата изразява готовност при желание на детето да го запише на
извънкласни дейности и в гр. Сливен дори. Самото дете споделя, че училището й
харесва, там има приятели, не иска за сега да се мести в друго училище. Не се
събраха доказателства и за многобройни връзки на ответницата, още по-малко, че
това оказва влияние върху психологическото състояние на детето.
Преценка на съда
е, че и двамата родители имат добри възпитателски качества и достоен морален
облик, като разполагат с нормални за българските стандарти материални
възможности, и двамата са полагали и полагат големи грижи за детето през
периодите, в които то е било при тях. И на двамата родители социалното
обкръжение, жилищно-битовите и другите материални условия на живот допълнително
благоприятстват за правилното формиране на личността на детето им. Освен това,
могат да разчитат и на помощта на свои близки при отглеждането на детето което
несъмнено е обстоятелство, увеличаващо възможностите им за лични грижи. Налице
е и силна взаимна привързаност между всеки от тях поотделно с дъщеря им, което
е важна предпоставка, както за съвместното му живеене с тях, така и за самото
упражняване на родителските права, тъй като
по-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглеждането на
детето, когато в основата им лежи взаимна привързаност между възпитател и
възпитаник. Водейки се предимно от интересите на детето, съдът приема
категорично, че в негов интерес е поддържането на лични отношения както с
бащата така и с майката . Личният контакт дава възможност на родителя да
задоволява своето естествено родителско качество, да изразява своята обич и
привързаност към детето, да полага за него непосредствени грижи, да участва във
възпитанието му. Но този контакт е необходим най-вече за детето, което чувства
естествена потребност да общува със своите родители, да търси тяхната подкрепа,
както и да изгради своя модел на поведение, първоначално подражавайки модела на
поведение на родителите си. Поддържането на лични отношения на детето с
родителя, на когото не са предоставени родителските права осуетява
опасността от създаване в съзнанието на детето на неправилна представа за този
родител. Поддържането на лични отношения и с другия родител позволява на детето
да изживее по-безболезнено раздялата между родителите и липсата на единия от
тях, което се отклонява от общоприетия модел за семейство, където се
констатират грижите, подкрепата и авторитета и на двамата родители. Съгласно нормата
на чл. 59, ал.9 от СК, ако
обстоятелствата, с оглед на които е взето решението за упражняването на
родителските права се изменят,
съдът по молба на единия от родителите или служебно може да измени
постановените по-рано мерки и да определи нови. В тази връзка Постановление № 1
от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС, обобщавайки съдебната
практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между
децата и родителите при развод, развива и подробни съображения относно
обстоятелствата, които следва да се имат предвид от съда, както при
първоначалното определяне на мерки относно упражняването на родителските права, така и при искане за тяхното изменение. Постановлението сочи, че решението
за предоставяне упражнението на родителските права спрямо детето на единия родител следва да се основава на интересите
на детето, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения
за възпитание; подпомагане за придобитите знания, трудови навици и др.; морални
качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст, помощ на
трети лица и т.н., а изменени обстоятелства по смисъла на чл. 59, ал.9 от СК са
както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя,
при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с
които би се подобрило положението му при ново разрешение. От приложените по
делото писмени доказателства и събраните в хода на съдебното следствие гласни
такива, настоящият съдебен състав не отчете наличие на обстоятелства, които
влошават положението на детето при неговата майка, на която са предоставени
родителските права, както и не
намери обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново решение
на въпроса за евентуална промяна на родителските права и предоставянето им на бащата. Макар и не задължителна за съда, волята
на детето също следва да бъде взета предвид при постановяване на съдебния акт,
а тя недвусмислено сочи на запазване на досегашното положение.
Предвид изложените
съображения, съдът намира, че в интерес на детето Радина е да продължи да живее
както досега с оглед създадения стереотип на контакти и с двамата родители
съобразен с желанието на детето и подкрепян от решението на майката да не
прекъсва емоционалната връзка между баща и дъщеря, и поддържайки същевременно
такава между нея и детето, като родителските права останат на
неговата майка.
С оглед изложените
по-горе обстоятелства, съдът счита, че не са налице основания за изменение постановените
мерки съгласно решение №77 постановено по гражданско дело № 1381/2012г. на РС
Нова Загора, тъй като не е налице промяна на обстоятелствата, поради което и
предявеният иск за предоставяне на родителските права над малолетното дете Р.
на ответника и следващите от това заплащане на издръжка от ищцата, лични
контакти и промяна местоживеенето на детето, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изложеното
и съгласно приложното поле на чл. 78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответницата направените по делото разноски в размер на 300.00 лева, съразмерно
с отхвърлената част от иска, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
По изложените
съображения и на основание чл. 59, ал.9 от СК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Е.Д. ЕГН **********,
с адрес *** срещу С.И.И. ЕГН **********, с адрес *** иск за изменение на определените
по гр.д. № 1381/2012 год. по описа на РС Нова Загора мерки , относно
упражняването на родителските права по отношение на
детето Р.Д. Д. ЕГН **********, режим на лични контакти, заплащането на издръжка и местоживеенето на
детето, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Е.Д. ЕГН ********** да заплати
на С.И.И. ЕГН ********** сумата от 300.00 лева /триста лева/ за направени в
настоящото производство разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: