Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .04.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 - ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми
април през две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието
на секретаря В.Г., като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 10048/ 2016 година
на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е във фазата по извършване на делба.
С влязло в сила решение
№ 434/07.02.2017г., постановено по гр.д. № 10048/2016г. по описа на ВРС е
допуснат до делба между С.Х. и М.Х. следния недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ********* по КККР, одобрени със заповед РД
– 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ
апартамент, намиращ се в гр. Варна, ********* в сграда номер 1 с площ от 81, 54
кв.м., ведно с избено помещение от 16, 20 кв.м. и 6, 198 % идеални части от
общите части на сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор *********,
находящ се в гр. Варна, *********, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *********.1.2, под обекта –
няма, над обекта: *********.1.3, на осн. чл. 69 ЗН, при следните права в съсобствеността: ½ идеална част за С.Х. и ½ идеална част за М.Х..
В първото по делото
съдебно заседание във фазата по
извършване на делбата, съгласно чл. 346 ГПК,
съдът е приел за съвместно разглеждане
претенция от С. Х. срещу М.Х. за заплащане на сумата от
76, 47 лв., претендирана като припадаща се част,
съразмерно на притежаваните права в общността от ½ идеална част от
заплатени текущи разходи в периода от месец февруари 2016г. до месец април
2017г. /вкл./, както следва: 11, 96 лв. за потребена вода и 140, 98 лв. за
потребена електроенергия в съсобствения имот, ведно
със законната лихва от датата на приемане на претенцията – 07.04.2017г. до
окончателното й изплащане.
Приета е за съвместно
разглеждане и претенция от С.Х. срещу М.Х. за заплащане на сумата от 388, 95
лв., претендирана като припадаща се част, съразмерно
на притежаваните права в общността от ½ идеална част от заплатени през
месец юли 2016г. разходи в общ размер на 777, 89 лв. във връзка с обявяване на
завещание, съставено от Росица Владимирова и вписването му в СВ - Варна, както
следва: такса от 604 лв., вписване – 101, 89 лв., скица – 32 лв. и данъчна
оценка от 40 лв., ведно със законната лихва от датата на приемане на
претенцията – 07.04.2017г. до окончателното й изплащане.
I. По способа за извършване на
делбата
Съобразно изслушваното
заключение на съдебно – оценителна експертиза /л. 105/, жилищния имот е реално
неподелям, чиято пазарна стойност възлиза на 126 000 лв.
Като съобрази, че
допуснатият до делба имот е неподеляем и не може да
бъде поставен в дял на някой от съделителите, същият
следва да бъде изнесен на публична продан, на осн. чл. 348 ГПК при начална цена от
126 000 лв., като получената
сума следва да бъде разпределена
между съделителите съобразно техните квоти по решението
за допускане на делбата.
Съобразно квотите в съсобствеността и стойността на допуснатия
до делба недвижим имот по
заключение на СТЕ, страните следва да заплатят държавна
такса в размер на 4 % върху стойността
на притежавания от всеки от
тях дял, а именно сумата от по 2 520
лв., на осн.
чл. 355
ГПК вр. т.4, предл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
II. По претенцията по сметки, заявена
от съделителя С.Х. за заплащане на сумата от 76, 47
лв.
Ангажираните писмени
доказателства установяват, че на 11.02.2016г. /л. 90/ съделителя
С.Х. е заплатил сумата от 11, 96 лв., представляваща цената за ползвани от завещателя
Р.С. В и К услуги в имота, доставени в периода от 02.12.2012г. до 05.01.2016г.,
т.е. преди смъртта неговата смърт, починал на 22.01.2016г.
Начислената за периода
от 26.11.2015г. до 23.01.2016г. електроенергия в общ размер на 116, 31 лв.,
доставена в същия апартамент, е заплатена от съделителя
С.Х. на 11.02.2016г. и на 12.03.2016г. /л. 91 и л. 92/.
Не е спорно между
страните, че от деня на смъртта на завещателя Р.С., починал на 22.01.2016г., съсобственият имот не е бил ползван от съделителите
С.Х. и М.Х..
За времето от
12.04.2016г. до 01.04.2017г. С.Х. е заплатила стойността на доставена ел.
енергия в съсобствения недвижим имот в общ размер на
24, 78 лв. /л. 93 – л. 104/.
Като съобрази
ангажираните доказателства съдът приема, че съделителят
М.Х. следва да заплати половината от разходите, извършени от наследодателя до
деня на смъртта му, свързани с ползването на имота в размер на 64, 13 лв., а за
времето от 12.04.2016г. до 01.04.2017г., сумата от 12, 39 лв. или общо 76, 47
лв. от дължимите 76, 52 лв. при спазване принципа за диспозитивно
начало, ведно със законната лихва от датата на приемане на претенцията –
07.04.2017г. до окончателното й изплащане, на осн.
чл. 30, ал. 3 ЗС.
При
този изход на спора в тежест
на съделителя М.Х.
следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен
съд – Варна държавна такса в размер на 50 лв. за уважената
претенцията по чл. 30, ал. 3
ЗС.
III. По претенцията по сметки, заявена
от съделителя С.Х. за заплащане на сумата от 388, 95
лв.
На 12.07.2016г. Р.Т., нотариус с район на действие района на ВРС е
съставил протокол за обявяване на саморъчно завещание на покойната Р.С.,
съхранявано по нот. завещателно
дело № 4 от 2016г., вх. рег. № 339 по описа на нот. №
148 по молба на заинтересованото лице С.Х. /л. 7/.
Във връзка с така
заявената претенция съделителят С.Х. е ангажирал писмени
доказателства установяващи, че на 15.07.2016г.
е платена сумата от 796, 64 лв., от
която 101, 89 лв., представляваща дължима такса от 99, 89 лв. и 2 лв. такса за
банков превод за вписване в Службата по вписвания – Варна на препис от обявено
саморъчно завещание, съставено от Р.С., с предмет недвижим имот /л. 83/, 514,
76 лв. с ДДС нотариални такси /прости и пропорционални/ по издадена фактура №
8350/15.07.2016г., платена на 15.07.2016г.,
108 лв. нотариална такса по фактура № 8107/11.03.2016г. /л. 87/, фактура № 8109/11.03.2016г.
/л. 87/ и фактура №8108/11.03.2016г., всяка в размер на 36 лв. с ДДС, всички
платени на 11.03.2016г., 40 лв. платена на 12.07.2016г. за административна
услуга за снабдяване с данъчна оценка на имота /л. 85/ и сумата от 30 лв. за
снабдяване със схема на самостоятелния обект и 2 лв. такса за банков превод,
също платена на 12.07.2016г.
Обявяването на
завещанието има само оповестителен характер – да
стане известно завещанието и по този начин бенефициера
да може да осъществи правата си съгласно волята на завещателя. Вписването на
препис от обявеното завещание с предмет недвижим имот и права върху недвижим
имот е задължително, съгласно разпоредбата на чл. 112, б.”и” ЗС и чл. 4, б. „к”
ПВ.
В конкретния случай,
обявяването на завещанието легитимира и двамата съделители
С.Х. и М.Х. в производството за делба, като наследници по завещание и носители
на вещно право на собственост след смъртта на завещателя.
Доколкото от личния и
безвъзмезден акт, с който Р.С. в установената от закона форма се е разпоредила
с имуществото си за след своята смърт се ползва и М.Х., то същата следва да
понесе припадаща се част, съразмерно на притежаваните права в общността от
½ идеална част от заплатените от С.Х. такси във връзка с обявяване на
завещанието и вписване на препис от него в Служба по вписвания.
Относими към размера на заявената претенция са единствено доказателствата
установяващи заплащане на нотариалните такси във връзка с обявяване на
завещанието в размер на 514, 76 лв. с ДДС, дължими на осн.
т. 6 и т. 9 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и
нотариалната дейност, платени на 15.07.2016г., таксата за вписване на препис от
обявеното завещание, на осн. чл. 112, б. „и” ЗС вр. чл. 4, б. „к” ПВ и за банков превод в размер на 101, 89
лв. и платените на 12.07.2016г. такси за издаване на данъчна оценка на имота от
40 лв. и схема на самостоятелния обект от 30 лв. и 2 лв. такса за банков
превод.
Сумата от 108 лв., с която са погасени
нотариални такси по издадени фактури на 11.03.2016г. нямат отношение към размера
на претенцията, тъй като са извършени четири месеца преди обявяване на
завещанието – 12.07.2016г.
Предвид изложеното,
претенцията се явява основателна до размера на сумата от 344, 33 лв. от общо 688, 65 лв., ведно със
законната лихва от датата на приемане на претенцията – 07.04.2017г. до
окончателното й изплащане, като за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 344, 33 лв., ведно със законната
лихва от датата на приемане на претенцията – 07.04.2017г. до окончателното й
изплащане, следва да бъде отхвърлена.
Съделителят М.Х.
следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен
съд – Варна държавна такса в размер на 50 лв.
за уважената
претенцията по чл. 30, ал. 3 ЗС.
По разноските
Разноските
включват заплатените такси за свидетели,
вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и други съдопроизводствени
действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане разноски
по чл. 78 ГПК, които включват
и възнаграждение за един адвокат, намират
приложение в делбеното производство само във връзка с предявени
претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата
на чл. 355 ГПК и направеното с нея препращане към чл. 78
ГПК.
Като съобрази разпоредбата
на чл. 355 ГПК намира, че в тежест на съделителя М.Х.
следва да се възложат разноски за издаване на заверени преписи от исковата молба
и вписване й, възлизащи на 59, 45 лв., която съответства на признатото му
право от 1/2 ид. ч. в съсобствеността.
Претенциите
за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 4 770 лв. в полза на С.Х. и 3 500 лв. в полза на М.Х.,
както и тези във връзка с допусната съдебно – оценителна експертиза са неоснователна, тъй като тези разходи следва
да се понесат
от съделителите така
както са направени.
В полза на С.Х. следва
да се присъдят разноски за адвокатски хонорар за уважените претенции по сметки
в размер на 350 лв., така както е уговорено между процесуалният представител и съделителя, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски в полза на съделителя М.Х. за отхвърлената част от претенцията по чл.
30, ал. 3 ЗС не се присъждат, поради липса на доказателства за уговорен и
заплатен размер касаещ исканията по сметки.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА
ПРОДАН
следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор ********* по КККР, одобрени със заповед РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент, намиращ се в
гр. Варна, ********* в сграда номер 1 с площ от 81, 54 кв.м., ведно с избено
помещение от 16, 20 кв.м. и 6, 198 % идеални части от общите части на сградата,
разположена в поземлен имот с идентификатор *********, находящ
се в гр. Варна, ********* при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: *********.1.2, под обекта – няма, над обекта: *********.1.3 на стойност 126 000 лв. /сто двадесет и шест хиляди лева/, при начална цена,
определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели
между съделителите съобразно техните квоти, а именно ½ ид. ч. за С.К.Х., ЕГН **********,*** и ½ ид. част за М.К.Х., ЕГН **********,***,
на осн. чл. 348 ГПК.
ОСЪЖДА С.К.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна държавна такса в размер на 2 520 лв. /две хиляди петстотин
и двадесет лева/, на осн.
чл. 355
ГПК вр. т.4, предл.1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
М.К.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна държавна такса в размер на 2 520 лв. /две хиляди
петстотин и двадесет лева/, на осн. чл.
355 ГПК вр. т.4, предл.1 от Тарифата
за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
М.К.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Х., ЕГН **********,***
сумата от 76, 47 лв. /седемдесет и шест
лева и четиридесет и седем ст./, представляваща припадаща се част,
съразмерно на притежаваните права в общността от ½ идеална част от
заплатени текущи разходи в периода от месец февруари 2016г. до месец април
2017г. /вкл./, както следва: 11, 96 лв. за потребена вода и 140, 98 лв. за
потребена електроенергия в съсобствения имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ********* по КККР, одобрени
със заповед РД – 18 – 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
представляващ апартамент, намиращ се в гр. Варна, ********* в сграда номер 1 с
площ от 81, 54 кв.м., ведно с избено помещение от 16, 20 кв.м. и 6, 198 %
идеални части от общите части на сградата, разположена в поземлен имот с
идентификатор *********, находящ се в гр. Варна, *********
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *********.1.2, под
обекта – няма, над обекта: *********.1.3, ведно със законната лихва от датата
на приемане на претенцията – 07.04.2017г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС.
ОСЪЖДА
М.К.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/, представляваща държавна такса по претенцията по чл.
30, ал. 3 ЗС, на осн. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
М.К.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Х., ЕГН **********,***
сумата от 344, 33 лв. /триста четиридесет
и четири лева и тридесет и три ст./, представляваща припадаща се част,
съразмерно на притежаваните права в общността от ½ идеална част от
заплатени през месец юли 2016г. разходи в общ размер на 688, 65 лв., от които нотариалните
такси във връзка с обявяване на завещанието в размер на 514, 76 лв. с ДДС,
дължими на осн. т. 6 и т. 9 от Тарифата за
нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, платени на
15.07.2016г., такса за вписване на препис от обявеното завещание, на осн. чл. 112, б. „и” ЗС вр. чл.
4, б. „к” ПВ от 99, 89 лв. и за банков превод от 2 лв. и платените на
12.07.2016г. такси за издаване на данъчна оценка на имота от 40 лв. и схемата
на самостоятелния обект от 30 лв. и 2 лв. такса за банков превод, ведно със
законната лихва от датата на приемане на претенцията – 07.04.2017г. до окончателното
й изплащане, на осн. чл. 30, ал. 3 ЗС КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата
над присъдената сума от 344, 33 лв. до пълния претендиран
размер от 388, 95 лв., ведно със законната лихва от датата на приемане на
претенцията – 07.04.2017г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА
М.К.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен
съд – Варна държавна такса в размер на 50 лв. /петдесет лева/, представляваща държавна такса по претенцията по чл.
30, ал. 3 ЗС, на осн. чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА
М.К.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Х., ЕГН **********,***
сумата от 59, 45 лв. /петдесет и девет
лева и четиридесет и пет ст./, представляващи разноски в производството за
делба, на осн. чл. 355, изр. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
М.К.Х., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.К.Х., ЕГН **********,***
сумата от 350 лв. /триста и петдесет
лева/, представляващи разноски за уважените претенции по сметки, на осн. чл. 355, изр. 2 вр. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването на
препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: