Производството е по чл.196 и сл. от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК. С решение № 69/31.07.2008 г., постановено по гр.д. № 1108 по описа за 2007 г., Кърджалийският районен съд е осъдил Шабан Мюмюн Керим, с ЕГН ********** и Хазиме Мустафа Керим, с ЕГН ********** и двамата от с.Рани лист, общ.Кърджали, да отстъпят на Изет Мюмюн Керим от с.Рани лист, общ.Кърджали, с ЕГН **********, собствеността и предадат владението на 1/2 идеална част от следния недвижим имот: поземлен имот с кад. № 82 в кв.14 по ПУП на с.Рани лист, мах.Меденик, общ.Кърджали, целият с площ 950 кв.м., ведно с полумасивна жилищна сграда на един етаж, изградена през 1975 г. в средата на имота, със застроена площ 70 кв.м., състояща се от четири стаи и коридор, при граници и съседи на целия имот по действащия ПУП на с.Рани лист, одобрен със заповед № 1427/01.09.2006 г.: изток – път; запад – имот с кад. № 135 и имот с кад № 79; север – имот с кад. № 83 и имот с кад. № 84 и юг – имот с кад. № 80, като е отхвърлил иска по чл.108 от ЗС по отношение на Мюрифе Алиосман Керим, с ЕГН ********** от с.Рани лист, общ.Кърджали, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е отменен на основание чл.431, ал.2 от ГПК (отм.) в частта за 1/2 идеална част нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 186, том VІ, рег. № 10992, дело № 1143/2006 г. на Нотариус Калин Димитров, вписан в Нотариалната камара – София под № 020, с район на действие РС – Кърджали, с който Шабан Мюмюн Керим, с ЕГН ********** е признат за собственик по давност на поземлен имот с кад. № 82 в кв.14 по ПУП на с.Рани лист, мах.”Меденик”, общ.Кърджали, целият с площ 950 кв.м., ведно с полумасивна жилищна сграда на един етаж, изградена през 1975 г. в средата на имота, със застроена площ 70 кв.м., състояща се от четири стаи и коридор, при граници и съседи на целия имот по действащия ПУП на с.Рани лист, одобрен със заповед № 1427/01.09.2006 г.: изток – път; запад – имот с кад. № 135 и имот с кад № 79; север – имот с кад. № 83 и имот с кад. № 84 и юг – имот с кад. № 80. В полза на ищеца Изет Мюмюн Керим са били присъдени разноски в размер на 732.40 лв. Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Шабан Мюмюн Керим и Хазиме Мустафа Керим, които го обжалват като неправилно – постановено при несъобразяване на материалния закон и съответни съдопроизводствени правила, както и при несъобразяване на доказателствата по делото. Сочи се, че основният извод на първоинстанционния съд, че Изет Мюмюн Керим придобил едно втора от процесния имот по давностно владение и наследство не бил съобразен със закона и доказателствата по делото. Неправилно било прието, че към датата на разглеждане на делото имотът бил наследствен. Имотът загубил наследствения си характер, тъй като бил владян повече от 10 години непрекъснато и неоспорвано от тях, на което основание бил издаден нотариален акт № 186/2006 г. При правна хипотеза, че имотът към датата на делото бил наследствен, то също неправилно съдът приел и постановил, че, че ищецът бил собственик по наследство на една втора идеална част от същия при наличие на още пет наследника. Неправилен бил изводът, че Изет Керим бил собственик по давностно владение, тъй като нямало доказателства, че същият владял имота повече от 10 години непрекъснато. Той живеел в Р Турция и нямал фактическа възможност да осъществява владение. Сочи се, че решението в частта му за разноските било неправилно, тъй като искът против Мюрифе Керим бил отхвърлен, а разноски не били присъдени. Молят съда да отмени изцяло обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да отхвърли предявения иск. Претендират разноски. В съдебно заседание въззивникът Шабан Мюмюн Керим лично и чрез своя процесуален представител, а въззивницата Хазиме Мустафа Керим, представлявана от своя процесуален представител поддържат жалбата си. В представено писмено становище се сочи, че въззиваемият Изет Мюмюн Керим живеел извън страната и не можел да упражнява владение върху имота, за което говорели показанията на разпитаните свидетели. Въззиваемите Изет Мюмюн Керим и Мюрифе Алиосман Керим, представлявани от своя процесуален представител оспорват жалбата като неоснователна и молят съда да остави в сила обжалваното решение на Кърджалийския районен съд. Сочи се от процесуалния представител на въззиваемите, че процесната къща била строена за двамата братя, като в едната част живеели въззивниците, а в другата въззиваемите. Твърди се, че имотът бил наследствен, но останалите наследници направили отказ или се дезинтересирали от наследството. Жалбодателят Шабан Керим прекъснал тока на брат си и съборил преградата между двете половини на къщата. Процесният имот не бил деклариран в данъчна служба от жалбодателя. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателите констатира: Жалбата е õопустима, а по същество разгледана е неоснователна . С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 186/29.09.2006 г., том ІV, рег. № 10992, дело № 1143/2006 г. по описа на Нотариус Калин Димитров, вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара – София, с район на действие РС – Кърджали Шабан Мюмюн Керим бил признат са собственик по давностно владение на недвижим имот, представляващ поземлен имот с кад. № 82 в кв.14 по ПУП на с.Рани лист, мах.Меденик, общ.Кърджали, целият с площ 950 кв.м., ведно с полумасивна жилищна сграда на един етаж, изградена през 1975 г. в средата на имота, със застроена площ 70 кв.м., състояща се от четири стаи и коридор, при граници и съседи на целия имот по действащия ПУП на с.Рани лист, одобрен със заповед № 1427/01.09.2006 г.: изток – път; запад – имот с кад. № 135 и имот с кад № 79; север – имот с кад. № 83 и имот с кад. № 84 и юг – имот с кад. № 80. От представените като доказателства по делото писмо изх. № 53-00-142/1/19.02.2008 г., на Кмета на Община Кърджали, скица № КР-СС-892/04.10.2007 г., изд. от Техническа служба при Община Кърджали и скица № КР-СС-1039/01.09.2006 г., изд. от Община Кърджали, приложена към нотариална преписка по нотариален акт № 186/2006 г. на Нотариус Калин Димитров, се установява, че към момента на одобряване на плана на с.Рани лист, махала “Меденик” през 1982 г. в регистъра за поземлен имот с пл. № 82 в кв.14 има запис на името на Иван Митков Кирилов. Въз основа на нотариален акт № 186 д. № 1143/2006 г. е извършено презаписване в регистъра на с.Рани лист, махала “Меденик”, като собственик на поземлен имот с пл. № 82 с площ 950 кв.м. е записан Шабан Мюмюн Керим. Установява се от представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 215/02.10.2007 г., изд. от Кметство с.Рани лист, общ.Кърджали, че Изет Мюмюн Керим и Иван Митков Кирилов са имена на едно и също лице. От представените като доказателства по делото удостоверение за наследници № 276/05.12.2007 г., изд. от Кметства с.Рани лист, общ.Кърджали и удостоверение за наследници № 109/05.12.2007 г., изд. от Кметство с.Енчец, общ.Кърджали, се установява, че Мюмюн Мюмюнов Керимов е починал на 05.02.1983 г., съпругата му Юркюш Изетова Керимова е починала на 26.12.1982 г., като същите са оставили наследници Хамиш Мюмюн Керим, Красимир Михайлов Красимиров, Изет Мюмюн Керим, Шабан Мюмюн Керим и Фахри Аптикадир Мюмюн – син починалия преди родителите си Аптикадир Мюмюнов Керимов. Установява се от представеното удостоверение № 2/06.03.2008 г., изд. от РС – Кърджали, че Фахри Аптикадир Мюмюн е направил отказ от наследството, останало от покойния му дядо Мюмюн Керимов Аптиев, б.ж. на с.Рани лист, общ.Кърджали с акт за смърт № 2/05.02.1983 г. и покойната му баба Юркюш Изетова Керимова, б.ж. на Рани лист, общ.Кърджали с акт за смърт № 10/27.12.1982 г., като отказът е вписан в специалната книга при РС – Кърджали под № 2/05.03.2008 г. От представените като доказателства по делото, удостоверение за граждански брак с дата 14.01.2008 г., изд. от Кметство с.Жинзифово, общ.Кърджали и удостоверение за граждански брак № 218076, изд. от Пълномощничество с.Солище, общ.Кърджали се установява, че Изет Мюмюн Керим е сключил граждански брак с Мюрифе Алиосман Керим на 16.02.1975 г., а Шабан Мюмюнов Керимов е сключил граждански брак с Хафизе Мустафова Керимова на 20.08.1975 г. От представените като доказателства по делото 2 бр. приходни квитанции № 32981/20.09.2006 г. и № 34274/ 04.09.2007 г. се установява, че Изет Мюмюн Керим е заплащал данъци и такси за земя и сграда в с.Рани лист, ул.”Девети септември” № 26. От представеното като доказателство по делото удостоверение изх. № 123/21.02.2008 г., изд. от “ЕВН България Електроразпределение” АД – Клиентски център – Кърджали се установява, че Изет Мюмюн Керим с ЕГН ********** има открита партида за заплащане на консумирана електрическа енергия под абонатен № ********** по регистър. Същата партида не е закрита, а в периода 2000-2001 г. е прехвърлена на Шабан Мюмюн Керим, с ЕГН ********** от същото село, за което няма съхранени документи. По делото са представени като доказателства Удостоверение рег. № 12459/22.11.2007 г., изд. от ОД “Полиция” – гр.Кърджали и Удостоверение рег. № 1747/11.02.2008 г., изд. от ОД “Полиция” – гр.Кърджали касаещи задграничните пътувания на Изет Мюмюн Керим и Мюрифе Алиосман Керим. Представено е и Удостоверение рег. № 12459/22.11.2007 г., изд. от ОД “Полиция” – гр.Кърджали, видно от което Красимир Михайлов Красимиров, с ЕГН ********** е с настоящ адрес Р Турция. Като доказателства са представени и заверени копия от личните карти на въззиваемите Изет Мюмюн Керим и Мюрифе Алиосман Керим, видно от които същите са с постоянен адрес с.Рани лист, общ.Кърджали, ул.”Девети септември” № 26. От показанията на разпитаните по делото свидетели Хасан Рамадан Керим, Юсуф Адем Керим, Ахмед Фейзула Джафер се установява, че процесната къща била построена през 1975 г. от въззиваемия Изет Керим и неговия баща. Дворното място било собственост на родителите на Изет Керим и Шабан Керим. При строежа през 1975 била съборена стара постройка на два етажа и била построена нова с четири стаи. По-късно коридора в жилището бил преграден и се обособили две жилища с по две стаи и самостоятелни входове. Дворът също бил разделен на две половини. През 1992 г., Изет Керим, заедно със семейството си заминал да живее в Р Турция, като и след това посещавал жилището си. Свидетелите Мукатес Ахмед Аптикерим и Селвер Мустафа Аптикерим също посочват, че къщата била построена през 1957 г. и в нея живеели Изет Керим и Шабан Керим, като през 1992 г. Изет Керим заминал за Р Турция, а Шабан извършвал ремонти по къщата. Свидетелката Хамиш Мюмюн Керим, която е сестра на Изет Керим и Шабан Керим посочва, че никога не е живяла в процесната къща, която била построена от нейния баща. Представеното пред въззивната инстанция пълномощно по образец № 16026/22.09.2008 г. е неотносимо към делото, тъй като липсва удостоверение за идентичност на имената на упълномощителя, поради което съдът не го обсъжда. При тези данни съдът намира, че предявеният от Изет Керим иск с правно основание чл.108 от ЗС е основателен и доказан, както правилно е приел и първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства се установява, че Изет Керим е собственик на 1/2 идеална част от спорния имот, която се владее без правно основание от ответниците. Безспорно по делото е, че процесният поземлен имот е бил собственост на родителите на Изет Керим и Шабан Керим. Установява се също така, че през 1975 г. в този поземлен имот съществувала стара двуетажна постройка, която била съборена и на нейно място била построена едноетажна жилищна сграда, състояща се от четири стаи. Установява се от показанията на разпитаните по делото свидетели, че къщата била построена за двамата братя Изет Керим и Шабан Керим, които да живеят със семействата и родителите си в нея. В последствие коридора в жилището бил преграден и се обособили две жилища с по две стаи, в две от които живеел Изет Керим със семейството си, а в другите две Шабан Керим със семейството си и родителите на страните. Къщата имала два отделни входа, а дворното място било разделено на две половини. При така установената фактическа обстановка следва да се направи извод, че процесната жилищна сграда след построяването и през 1975 г. е станала собственост на родителите на Изет Керим и Шабан Керим по силата на приращението – чл.92 от ЗС. В същото време, обаче Изет Керим е установил фактическа власт върху вещта с намерение за своене, тъй като самостоятелно е живял със семейството си в обособеното жилище. Нещо повече, същият е построил още две стаи за себе си и своето семейство, което потвърждава намерението му за своене. Налице е била фактическа власт върху спорния имот от построяването му, през 1975 г. и до 1985 г. същият е придобил идеална част от имота по давностно владение. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че в разписния лист към плана на с.Рани лист, одобрен през 1982 г. имотът бил записан на Иван Митков Кирилов (Изет Мюмюн Керим, съгласно представеното удостоверение за идентичност на имена). След построяването на сградата и след смъртта на родителите си през 1983 г. двамата братя са владели имота като свой и до 1993 г. са придобили правото на собственост върху същия в равни идеални части. Що се отнася до останалите наследници на Мюмюн Керимов Аптиев и Юркюш Изетова Керимова, то същите са загубили правото си на собственост, тъй като същото е било придобито от Изет Керим и Шабан Керим. Впрочем, не е спорно по делото, че къщата е била построена именно с цел двамата братя и родителите им да живеят в нея. Те са осъществявали фактическа власт с намерението за своене над 10 години, поради което са придобили правото на собственост. Това владение е било явно демонстрирано и не е било оспорвано от никой от останалите наследници, които са имали съзнанието, че имотът е на Изет Керим и Шабан Керим. Това се потвърждава и показанията на свидетелката Хамиш Мюмюн Керим, която е сестра на страните по делото. На следващо място, след като Изет Керим и Шабан Керим са придобили правото на собственост върху спорния имот, Шабан Керим не е станал изключителен собственик на имота, след заминаването на брат му през 1993 г. за Р Турция. Това е така, тъй като същият не е отблъснал владението на въззиваемия Изет Керим и не е установили своя фактическа власт, с намерението за своене, поради което придобивна давност по смисъла на чл.79, ал.1, от ЗС не е текла по отношение на него. Не са налице данни за извършени каквито и да са действия от страна на въззивника Шабан Керим, установяващи фактическа власт върху цялото жилище с намерение за своене, продължила повече от десет години. Разпитаните по делото свидетели по никакъв начин не установяват, че Шабан Керим е отблъснал владението на брат си и е установил своя фактическа власт върху целия имот. Същите посочват, че е бил извършван ремонт на къщата, но по признанията на Шабани Керим този ремонт е извършен от него едва през 2006 г. (л.43 от гр.д. № 1108/2007 г. по описа на РС – Кърджали). Разбира се, по делото са налице данни, че преградната стена между жилищата на двамата братя е била съборена от Шабан Керим, но не се установява кога е станало това. В подкрепа на основния извод е и обстоятелството, че съгласно представеното удостоверение изх. № 123/21.02.2008 г., изд. от “ЕВН България Електроразпределение” АД – Клиентски център – Кърджали, партида за заплащане на електрическа енергия е била открита на името на Изет Мюмюн Керим с ЕГН **********, като едва през периода 2000-2001 г. същата е била прехвърлена на Шабан Мюмюн Керим, с ЕГН **********. Нещо повече, процесният имот не е бил деклариран като собствен единствено на въззивниците и за него не са били заплащани дължимите местни данъци и такси. Обстоятелството, че Изет Керим е заминал да живее в Р Турция само по себе си не обосновава извода, че същият е загубил правото на собственост или, че Шабан Керим е установил своя фактическа власт върху вещта с намерение за своене. В тази връзка неоснователни са твърденията, изложени във въззивната жалба и в представеното писмено становище. Неупражняването на фактическа власт върху вещта не води до загубването на правото на собственост. За да придобие по давност идеалната част на своя брат, въззивникът следва да установи своя фактическа власт върху целия имот с намерение за своене и да отблъсне владението на другия съсобственик, каквото в случая не се установява. Ето защо предявеният иск е основателен и доказан и правилно е бил уважен от първоинстанционния съд. Обосновано и правилно на основание чл.431, ал.1 от ГПК (отм.) е бил отменен и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 186, том VІ, рег. № 10992, дело № 1143/2006 г. на Нотариус Калин Димитров, вписан в Нотариалната камара – София под № 020, с район на действие РС – Кърджали в частта му относно една втора идеална част от процесния имот. Що се отнася до решението на Кърджалийския районен съд в частта му, с която е бил отхвърлен предявеният от Мюрифе Алиосман Керим иск с правно основание чл.108 от ЗС, то в тази му част съдебният акт не е бил обжалван и е влязъл в сила, поради което съдът не излага съображения в тази насока. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 69/31.07.2008 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1108 по описа за 2007 г. на същия съд. За тази инстанция разноски не са направени, а и такива не са искани поради което не следва да бъдат присъждани. Що се отнася до разноските пред първата инстанция, то същите обосновано са присъдени изцяло в полза на Изет Керим, тъй като са направени от него видно от договора за правна помощ и квитанцията за внесена държавна такса. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК (отм.), във вр. с §2, ал.1 от ПЗР на ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 69/31.07.2008 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 1108 по описа за 2007 г. на същия съд. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове:1. 2. |