№ 7291
гр. София, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110132189 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане искове с правна квалификация чл.411 от
Кодекс за застраховането и с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД твърди, че с полица №
440218253000045/26.03.2018 г. сключил договор за имуществена застраховка
„Каско +“ на товарен автомобил Скания, с рег. № СВ3171АК. На 03.03.2019
г., в района на с. Кортен, било реализирано пътнотранспортно произшествие
/ПТП/ между застрахованото МПС, управлявано от П.К., и товарен автомобил
Скания, с рег. № СА7001КС, управляван от Р.И.. За настъпилото ПТП бил
съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 03.03.2019 г. между
водачите Р.И. и П.К.. В резултат на настъпилото ПТП при ищеца била
образувана щета № 44012511901664. След оценка на щетата и ремонт на
товарния автомобил, на застрахования „РОСА“ АД било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 5395,62 лв. с преводно нареждане
от 23.10.2019 г. Ищецът сочи, че след изплащане на обезщетението е встъпил
в правата на застрахования – увреден от непозволеното увреждане срещу
причинителя на вредите, а в случаите когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „гражданска отговорност“ /“ГО“/, застрахователят по
имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
1
определяне. Твърди, че бил сключен договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност” между ответника и собственика на товарен
автомобил „Скания“, с рег. № СА7001КС, при управлението на който било
настъпило процесното ПТП. С регресна покана, получена от ответника на
25.10.2019 г., ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение. В отговор на предявената претенция
ответникът отказал да възстанови претендираната сума. Ето защо ищецът
моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му
заплати сумата от 5410,62 лв., представлаваща застрахователно обезщетение
с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски за обработка на щетата, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и да осъди ответника да му заплати сумата от
841,72 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от
5410,62 лева за периода от 27.11.2019 г. до 08.06.2021 г. Претендира
разноските по делото.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорвя предявения иск по
основание и по размер. Оспорва механизма на настъпване на процесното
ПТП, тъй като от Двустранния констативен протокол не ставало ясно каква
точно била причината за настъпване на ПТП-то, нито каква е била пътната
маркировка на мястото на ПТП. Оспорва изключителната вина на водача Р.И.,
като твърди, че вина за настъпване на ПТП има водачът П.К., който бил
навлязъл в съседната пътна лента, без да подаде светлинен сигнал и без да
съобрази поведението си с останалите участници в движението, като по този
начин бил създал предпоставки за реализиралия се удар. В условията на
евентуалност прави възражение за намаляване на дължимото обезщетение на
осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради съпричиняване на вредоносния резултат от
водача П.К.. Оспорва причинно-следствената връзка между твърдените от
ищеца вреди и процесното ПТП, като твърди, че не всички отремонтирани
части и детайли по автомобила били увредени в резултат на процесното ПТП.
Ответикът оспорва и размера на предявения иск, като твърди, че в
представената по делото калкулация за извършените възстановително-
ремонтни дейности били вписани завишени количества на вложените труд и
материали с оглед необходимите операции за отстраняване на уврежданията
по процесния автомобил. Поддържа, че размерът на обезщетението следвало
2
да репарира действителните вреди към датата на ПТП. Съгласно чл. 499, ал. 2
КЗ обезщетението не можело да надвишава действителната стойност на
причинената вреда и се определяло в съответствие с приетата от КФН
Наредба и методика за уреждане на претенции за обезщетение за вреди,
причинени на МПС. Доколкото счита главния иск за неоснователен, оспорва
като неоснователен и предявения от ищеца акцесорен иск за лихва за забава
върху претендираното обезщетение. Ответникът не оспорва наличието на
договор за застраховка „гражданска отговорност“, сключен между него и
собственика на товарен автомобил „Скания“, с рег. № СА7001КС.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представената по делото застрахователна полица, издадена от „ДЗИ
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, се установява, че за периода от 00:00 ч. на
17.04.2018 г. до 23:59 ч. на 16.04.2019г. товарен автомобил „Скания“, с рег. №
СВ3171АК, е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско+“, калуза
„Пълно Каско“.
С оглед на наведените фактически твърдения от страните с неоспорения
от страните доклад по делото съдът е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване с други доказателствени
средства обстоятелствата, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение
в размер на 5395,62 лв., и че към момента на настъпване на ПТП между
ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД и собственика на товарен автомобил
„Скания“, с рег. № СА7001КС, е имало сключен валиден договор за
застраховка „гражданска отговорност”, поради което и тези обстоятелства не
се нуждаят от доказване в процеса.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от
03.03.2019 г., от който се установява, че на 03.03.2019 г., около 01,20 часа, в
района на с. Кортен, общ. Нова Загора е осъществено ПТП между товарен
автомобил „Скания Р 440“, с рег. № СА7001КС управлявано от Р.И. и
товарна композиция „Скания Р 440“, с рег. № СВ3171АК и прикачено
полуремарке, с рег. № Р7899ЕХ с водач П.К.. В протокола за ПТП са
зачеркнати следните обстоятелства, при които е настъпило застрахователното
3
събитие: от страна на водача: Р.И. – „при смяна на лентите и движение в една
посока“, от страна на водача на П.К. – „при движение в една посока“. В
протокола са посочени видимите щети по двата автомобила, както следва: по
седлови влекач „Скания“, с рег. № СА7001КС – „Челно стъкло, броня,
стъпенки калници, дясна предна част“, а по седлови влекач „Скания“, с рег. №
СВ3171АК – „Резервоар влекач, калник влекач, много одрана и пробита
гондола от лявата страна“. Протоколът за ПТП е подписан от водачите на
двата автомобила, като в графа „забележка“, водачите са вписали: водача Р.И.
– „Не съм употребил алкохол и съм виновен“; водача П.К. – „Не съм
употребил алкохол“.
От показанията на свидетеля П.Т. Крилов се установява, че е участвал в
процесното ПТП в района на с. Кортен. Заедно с колегата си Р.И.– водач на
другия товарен автомобил се връщали от Турция. Свидетелства, че Р.И.
обръкал пътя и отбил в ляво. Св. заявява също така, че водачът И. не го видял,
поел вдясно и го ударил. Сочи, че е бил в движение по време на удара, бил
намалил и се движил с 5 – 10 км час. Свидетелят възприел момента, в който
другият водач бил потеглил, но нямало какво да направи и удара бил
неизбежен.
Св. Р. Ш. ИС., който също е бил участник в процесното ПТП на
03.03.2019 г. заявява, че процесното ПТП настъпило на входа на с. Кортен
/посока Гурково преди Нова Загора/. Св. помислил, че е объркал пътя, поради
което спрял на „У образно“ кръстовище. Пуснал аварийни и слязъл. Огледал
се и при тръгване не видял товарния автомобил, управляван от св. К.. Било
през нощта, погледнал отзад, но не видял фарове. Тръгнал с мигач, но ударил
товарния автомобил. Св. И. свидетелства, че се е включил в движението в
лявата пътна лента и насочил влекача в дясната пътна лента, без да възприеме
движещия се в тази лента товарен автомобил.
Съгласно приетата по делото автотехническа експертиза, която съдът
намира за пълна, компетентна и обективно изготвена, която вещото лице К.Г.
поддържа след разпит на горепосочените свидетели – участници в ПТП, се
установява, че на 03.03.2019 г., около 1.20 часа, товарна композиция от
седлови влекач „Скания Р 440“, с рег. № СВ3171АК и прикачено
полуремарке- гондола с рег. № Р 7899 ЕХ, управлявана от П.К. се е движила в
дясната пътна лента на извънградски път в района на с. Кортен; пътят е за
4
двупосочно движение от две пътни ленти с единична прекъсната
разделителна линия; попътно зад него се е движила товарна композиция от
седлови влекач „Скания Р 440“ с рег. № СА 7001 КС и полуремарке,
управлявана от Р.И.; при достигане на преднодвижещата се композиция
водачът И. е преминал в лявата пътна лента и е предприел изпреварване на
композицията, управлявана от водача К.; водачът И. е предприел маневра за
смяна на лентите за движение и насочил управляваната от него композиция
надясно към дясната пътна лента, по която се е движила композицията,
управлявана от водача К., като към този момент двете композиции са били
разположени успоредно една на друга; поради неразчетени действия,
възможна и умора с отклонено внимание на водача И., седловият влекач
„Скания“, с рег. № СА 7001 КС при навлизане в дясната пътна лента блъска с
предната си дясна част движещия се в дясната пътна лента седлови влекач
„Скания Р 440“ с рег. № СВ 3171 АК, по части, разположени в предната му
лява част. Вещото лице сочи, че ударът и за двата автомобила е страничен с
приплъзване, при което са увредени части по двата автомобила. При разпита
си в проведеното открито съдебно заседание вещото лице сочи, че схемата в
протокола за ПТП съответства на показанията на двата свидетели, събрани в
производството. Също така обобщава, че седлови влекач с водач К. се е
движил в дясна пътна лента, а другия влекач И. се е движил в лява пътна
лента и е предприел маневра за изпреварване, както и че водача И. не си е
разчел действията, но със сигурност е видял другия седлови влекач- бил е зад
него; предприел е смяна на пътната лента – от лява пътна лента е минал в
дясна лента, при която маневра е настъпило пътнотранспортното
произшествие. Вещото лице заключава, че този, който извършва маневра
смяна на пътната лента, трябва да се убеди, че тази пътна лента няма
препятствия съгласно правилата за движение по пътищата. Произшествието е
нямало да настъпи, ако водачът Р.И. не е предприел маневра за навлизане в
дясната пътна лента в момент, когато по нея се е движила товарната
композиция, управлявана от водача П.К.; при положение, че се е движил с по-
висока скорост от тази на изпреварваната композиция, водачът И. е следвало
да продължи изпреварването и едва след като я задмине да навлезе в дясната
пътна лента, като задължително осигури безоспасна динамична дистанция
между двете товарни композиции. Съгласно заключението на вещото лице
стойността на щетите на „Скания Р 440“ с рег. № СВ 3171 АК, по средни
5
пазарни цени, към датата на произшествието възлизат на 5395,62 лв. без ДДС,
като вещото лице е посочило, че влекачът е сравнително нов – на 195000 км,
което обуславя влагането на нови части при неговия ремонт. Устонавено е
също така, че за ликвидиране на щети по МПС, застрахователят обичайно
включва в стойността им от 10 до 50 лв. като среден размер на
ликвидационните разходи, като за ликвидация на процесната щета
застрахователят е включил в стойността й 15,00 лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
деликвента – чл. 411 КЗ се обуславя от установяването в доказателствена
тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение
за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото определяне;
2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД – т. е., че вредите са причинени от деликвента,
с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника.
Не се спори по делото, че е бил сключен валиден договор за
имуществено застраховане „Каско +“, клауза „Пълно каско“, с обект седлови
влекач „Скания Р 440“, с рег. № СВ3171АК и със срок на застрахователно
покритие от 00.00 ч. на 17.04.2018 г. до 23.59 ч. на 16.04.2019 г. По силата на
договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по собственото на
застрахования МПС, а последният – да заплати застрахователна премия.
Доказано е също така, че в срока на действие на договора за
имуществено застраховане – на 03.03.2019 г. е настъпило застрахователно
събитие – пътнотранспортно произшествие в района на с. Кортен, общ. Нова
Загора с участието на горепосочения застрахован седлови влекач, управляван
от П.К. и седлови влекач „Скания“, с рег. № СА 7001 КС, управляван от Р.И.,
за което на 23.10.2019 г. застрахователят /ищецът/ е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на 5395,62 лв. – фактът
6
на осъщественото от ищеца заплащане на застрахователно обезщетение не е
спорен между страните, както и че за определянето на застрахователното
обезщетение същият е направил ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за
застраховка „гражданска отговорност“ между ответното дружество и
собственика на товарен автомобил „Скания Р 440“, с рег. № СА7001КС към
датата на ПТП, който покрива и отговорността на водача Р. Ш. ИС..
Основните спорни въпроси в настоящото производство са по отношение
на механизмът на процесното произшествие и чия е вината за настъпването на
процесното ПТП.
Настоящият съдебен състав приема, че събраните писмени и гласни
доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в производството съдебна автотехническа експертиза, която при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, обсъдени
в съвкупност, установяват деликта и причинната връзка с вредите – вещото
лице е посочило, че от техническа гледна точка причината за настъпване на
процесното ПТП – настъпилия на 03.03.2019 г., около 01.20 ч. удар между
движещия се по извънградски път в района на с. Кортен, седлови влекач
„Скания Р 440“, с рег. № СВ3171АК в дясна пътна лента и попътно движещия
се седлови влекач „Скания Р 440“ с рег. № СА 7001 КС, в лявата пътна лента,
е поведението на водача на седлови влекач „Скания Р 440“ с рег. № СА 7001
КС, управляван от Р.И., който предприема маневра смяна на лентата за
движение и насочва управляваната от него композиция към съседната дясна
пътна лента, в резултат на което е настъпил сблъсък между двата товарни
автомобила.
Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/,
водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП е длъжен,
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието. Когато между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за ПТП /чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП/.
На основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП е издадена Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
7
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд /Наредбата/. В
този подзаконов нормативен акт са регламентирани видовете документи,
които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/ констативен протокол за
ПТП с пострадали лица; 2/ протокол за ПТП с материални щети и 3/
двустранен констативен протокол за ПТП /чл. 2, ал. 1/.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата, когато при произшествието са
причинени само материални щети, които не възпрепятстват движението на
МПС на собствен ход, и между участниците в произшествието има съгласие
относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в
двустранен констативен протокол за ПТП /приложение № 3/ – бланката за
този протокол е в два екземпляра /виж чл. 5, ал. 2 от наредбата/.
Настоящият състав приема, че по делото е установено наличието на ПТП,
причинено виновно от водачът, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника. Съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, в частта, в
която е описан механизма на извършване на процесното ПТП и причините за
произшествието, които са в логична връзка със събраните доказателства –
писмени и гласни доказателства. Обстоятелствата по реализиране на
процесното ПТП се установяват от изявленията на водачите на участвалите в
него автомобили, удостоверени в съставения от тях двустранен констативен
протокол от 03.03.2019 г., в който е отразен механизма на настъпилото ПТП,
както и настъпилите щети, приет като писмено доказателство по делото.
Протоколът е съставен по надлежния ред от участниците в ПТП,
оправомощени съгласно чл. 123, ал. 1 ЗДвП да установят настъпването на
ПТП, когато вредите от него са само имуществени.
В случая съставеният двустранен констативен протокол няма характера
на официален документ – арг. чл. 179, ал. 1 ГПК и в този смисъл не се ползва
с обвързваща материална доказателствена сила. Същият съставлява частен
документ, подписан от трети за спора лица и се ползва само с формална
доказателствена сила по чл. 180 ГПК, като не обвързва съда. Спрямо
ответника, който е трето лице, неучастващо в съставянето на протокола, той
няма материална доказателствена сила относно причините за настъпване на
ПТП. Този протокол се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани
изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното
8
съответствие с действителното фактическо положение може да бъде
проверявано от застрахователя, респективно подлежи на доказване на общо
основание в исковия процес. От друга страна обаче, подписаният между
участниците в ПТП двустранен констативен протокол представлява
доказателство за настъпване на застрахователното събитие - чл. 5, ал. 1 от
Наредбата.
В контекста на изложеното настоящият състав приема, че съвкупният
анализ на доказателствата по делото, в това число приетата САТЕ и
показанията на свидетелите, дадени в качеството им на преки участници в
процесното ПТП, е достатъчен да установи механизма на настъпването на
ПТП, както и обстоятелството, че същото е било реализирано вследствие на
противоправното поведение на Р.И., в качеството му на водач на седлови
влекач „Скания Р 440“ с рег. № СА 7001 КС, който е предприел маневра
„смяна на лентата за движение“ и е насочил управлявания от него седлови
влекач към съседната дясна пътна лента. Ударът е бил предотвратим от
страна на водача И., тъй като той е предприел маневра за навлизане в
съседната дясна пътна лента в момент, когато по нея се е движил седлови
влекач „Скания Р 440“, с рег. № СВ3171АК, управляван от П.К.. В този
смисъл съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, в частта, в която е
описан механизма на извършване на процесното ПТП, което е в логична
връзка със събраните доказателства. При така установения механизъм, следва
да се приеме, че именно водача на седлови влекач „Скания Р 440“ с рег. №
СА 7001 КС, е действал противоправно – нарушил е разпоредбата на чл. 25,
ал. 2 ЗДвП, съгласно която при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да
пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. В конкретния
случай не е оборена презумцията за вина на водача Р.И. за настъпване на
произшествието и причинените от нея вреди.
На следващо място, възражението на ответника за съпричиняване се
явява неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е
9
тяхно следствие/. В частност по делото не са ангажирани доказателства, а
доказателствената тежест е била на ответника, че водачът на увредения
товарен автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по
пътищата, поради което при приложението на неблагоприятните последици
от правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият
състав е длъжен да приеме, че няма съпричиняване на вредоносния резултат.
Предвид гореизложеното СРС намира, че по делото са установени
предпоставките за уважаване на иска - наличие на валидно правоотношение
по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец,
настъпване на застрахователно събитие и заплащане на застрахователно
обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия. Установяват
се и предпоставките за ангажиране отговорността на прекия причинител на
вредите - делинквента по чл. 45 ЗЗД - деяние, вреда и причинната връзка
между тях. При това положение и на основание чл. 411 КЗ, застрахователят е
встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
СРС приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици, което обстоятелство обуславя
наличието на застрахователния интерес. Следователно, от съществено
значение е размерът на действително причинения вредоносен резултат, като е
ирелевантно обстоятелството дали причинените вреди действително са били
отстранени чрез тяхното отремонтиране. Според константната практика на
ВКС, обективирана в решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ
ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО,
решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие –чл. 386, ал. 2 КЗ, а не съгласно прилаганата от застрахователя
методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Обезщетението също така не
може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
10
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност. Следователно, принципът за пълна обезвреда изисква
обезщетението за имуществени вреди да бъде в размер на разходите, които са
необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието от
преди увреждането.
В разглеждания случай е доказано въз основа на съвкупната преценка на
събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице по
допуснатата и изслушана съдебна автотехническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, че стойността
на ремонта на увредения автомобил по средни пазарни цени /без ДДС/
възлиза на 5395,62 лв., а с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски –
5410,62 лв. Съдът възприема изцяло направените от САТЕ изводи, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е
изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е
отговорило изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатата САТЕ.
Страните не са оспорили изводите на вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза по отношение на установената от него пазарна
стойност на причинените вреди при настъпване на процесното
застрахователно събитие. Доколкото по делото липсват данни за заплащането
на горепосочената главница /а доказателствената тежест в тази насока е била
на ответника – чл. 154, ал. 1 ГПК/, то настоящият съдебен състав счита, че
претенцията за главница се явява основателна и подлежи на уважаване, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
В случаите на чл. 411 КЗ вземането на застрахователя по имуществената
застраховка срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
става изискуемо при условията на чл. 412, ал. 3 КЗ – в 30-дневен срок от
11
предявяване на претенцията пред ответника. В частност претенцията на
ищеца е била предявена пред ответника - видно от покана за плащане изх.№
0-92-15498/25.10.2019 г., като с писмо от 26.11.2019 г. ответното дружество е
уведомило ищеца, че отказва изплащане на обезщетение по предявената
регресна претенция. Следователно акцесорният иск се явява установен в
своето основание за периода от 27.11.2019 год. до 08.06.2021 год., а неговият
размер, определен на основание чл. 162 ГПК и с помощна компютърна
програма възлиза на претендираната сума от 841,72 лв., поради което искът с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде
уважен.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за исковото
производство в общ размер на 1437,56 лв., от които за държавна такса в
размер на 266,42 лв., за възнаграждения за вещо лице и свидетел в общ
размер на 400,00 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер на 771,14 лв.
След като взе предвид своевременно направеното от ответника искане
по чл. 78, ал. 5 ГПК, настоящият състав приема същото за неоснователно по
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т. дело №
6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5
ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в
същата наредба минимален размер. Според § 2а от ДР на горепосочената
наредба, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на
възнаграждението по наредбата е без включен в тях данък върху добавената
стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност
се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В предвидения от
Наредба № 1/2004 г. размер на минималните адвокатски възнаграждения не е
12
включен данък добавена стойност, който се начислява съобразно данъчните
закони, за случаите, когато клиентът дължи този данък. В този смисъл при
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК доводите за прекомерност на заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат не се отнасят и за размера на дължимия
данък – данъкът се начислява отделно, тъй като не е част от цената на
услугата. Ето защо преценката за прекомерност на адвокатското
възнаграждение предполага съпоставяне на нормативно установения
минимален размер и уговорената сума /адвокатски хонорар/ без данък
добавена стойност, заплатена от страната, която има право на разноски, като
при осъждането на насрещната страна следва към тази сума да бъде включен
и заплатеният данък добавена стойност – виж например Определение № 280
от 14.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. дело № 1704/2018 г., ІV г. о., ГК. В частност
съгласно приложимата норма на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г., минималното възнаграждение възлиза на 642,62 лв., а дължимият ДДС от
20 % върху посочената сума е в размер на 128,52 лв., или общо 771,14 лв. При
това положение съдът намира, че размерът на претендираното
възнаграждение не може да бъде намален под посочената сума.
Водим от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5 да заплати на „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Витоша” № 89Б, по иск с правно основание чл.
411 КЗ сумата 5410,62 лв.. /пет хиляди четиристотин и десет лева и
шестдесет и две ст./, представляваща регресно вземане за платено от ищеца, в
качеството му на застраховател по застраховка „Каско+”, застрахователно
обезщетение за имуществени вреди на седлови влекач „Скания Р 440“, с рег.
№ СВ3171АК и ликвидацидационни разноски, вследствие на реализирано на
03.03.2019г. ПТП, ведно със законната лихва от 08.06.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, и по иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата 841,72 лв. /осемстотин четиридесет и един лева и седемдесет и
13
две ст./, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 27.11.2019 г. до 08.06.2021 г., а също и сумата 1437,56 лв. /хиляда
четиристотин тридесет и седем лева и петдесет и шест ст./, представляваща
разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14