РЕШЕНИЕ
№ 07.08.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен съд, І-ви
граждански състав
На
10.07 2019 година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Елена
Стоилова
като разгледа докладваното от съдия
Валентина Тодорова
гражданско дело № 3175 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1,
вр. чл. 380 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
от Р.З.Ж., ЕГН **********,*** против
„ЗАД ДБЖЗ“ АД, ЕИК ЗАД ДБЖЗ, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б.Г. И., Р.В.М. и Ж.С.К.. Ищецът твърди, че в резултат на
ПТП, настъпило на *** г. около 20:15
часа, в гр. К., на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ между л.а. „Ф.П.“ с
рег. № ***, собственост на З.Т.Ю., управляван от водача Ю.С.Ф., ЕГН **********,
и л.а. „М ***“, управляван от С.К.Й., в който пътувал Р. Ж. получил телесни увреждания – контузия на главата, хипертония, от които търпял
неимуществени вреди - болки и страдания, изразяващи се силно главоболие, изпитан по време на инцидента силен страх
за живота си, в последствие станал неспокоен,
тревожен, изпитвал притеснения, когато пътувал в автомобил. Виновен за причиняване
на ПТП бил водачът Ю.Ф., управляващ МПС„Ф.П.“ с рег. № ***, чиято застраховка „гражданска
отговорност“ към датата на ПТП -то била сключена с ответника. В зоната на кръстовището с бул. „***“ виновният водач Ф. предприел
маневра „завой наляво“ в посока север по ул. „***“, като отнел предимството на 745между
двете МПС. В следствие на ПТП-то Р.Ж. *** в 21:54 часа на ***г., където му
поставили диагноза Contusio capitis et hypertonia вследствие на претърпяно ПТП.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380
от Кодекса на застраховането, ищецът предявил молба до застрахователя за
изплащане на обезщетение за причинените му от ПТП имуществени и неимуществени
вреди. Молбата била получена от ответното дружество на 15.08.2018 г.. С писмо с
изх. № 4292/15.11.2018 г. ответното дружество информирало ищеца, че било налице
основание за изплащане на застрахователно обезщетение и определеното от
Застрахователната експертна комисия обезщетение в размер на 100 (сто) лева било
заплатено по банков път на 09.11.2018 г. Предвид гореизложеното ищецът моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата 4000
лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди за
болките и страданията в резултат на претърпяното от него ПТП на *** г. за
причинените му контузия на главата, хипертония и стрес, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 15.08.2018г. - датата на предявяване на
застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество до
окончателното ѝ изплащане, както и направените по делото разноски и
възнаграждение за един адвокат. Посочва следната банкова сметка ***. 39 от
Закона за адвокатурата с титуляр адв. Ж.С.З., открита в „***“ ЕАД, по която
ответникът може да заплати дължимите от него суми: IBAN: ***, BIC: ***.
Ответникът
Д.Б.Ж.З.“ АД, ЕИК ЗАД ДБЖЗ, със седалище и адрес на управление *** признава,
че към датата на ПТП -то е бил
застраховател по застраховка „гражданска отговорност“ за л.а. „Ф.П.“ с рег. № ***. Оспорва твърдяния
механизъм на ПТП, вината на водача Ю.С.Ф. за процесното ПТП,
причинно-следствената връзка на ПТП с твърдяните от ищеца вреди. Възразява за
съпричиняване на резултата от страна на ищеца - същият бил без предпазен колан и при избиране скоростта на
движението водачът С. Й. не се е
съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, като не е бил
в състояние да спре при създалата се опасност. Оспорва и размера на предявения
иск за неимуществени вреди като намира претендираното обезщетение да е в завишен
размер.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и чрез процесуалния
си представител поддържа исковата претенция. Заявява, че техният автомобил се
движил в лявата лента в посока запад по
бул. „***“, другият автомобил се движил отсреща и им отнел предимството като
завил наляво. Там имало светофар, който не работел. Било тъмно. Движили се със
скорост около 50 км в час, имали пуснати светлини. Ищецът бил с предпазен
колан, но само с горната част. За това се ударил в стъклото. Отворила се
въздушната възглавница. Коланът бил закопчан и ищецът сложил само горната част.
Ю. завивал. Движел се с 10 км в час. Ищецът си ударил главата отгоре, в
теменната област на предното стъкло през въздушната възглавница. Другаде нямал
удар. Автомобилът бил марка „М.“, около 1999 година, по-стар модел.
Със сигурност бил над 15 години. С. не
можал да реагира, защото Ю. внезапно тръгнал, Ю. намалил, спрял и внезапно
тръгнал. Явно преценил, че ще мине. Той се виждал от 700-800 метра. Тръгвал,
спирал и изведнъж тръгнал. Излезли от колата, защото всичко било в пушек.
Полицаите били на 300-400 метра и веднага се отзовали. Ищецът казал на единия
полицай, че го боли главата. Ищецът нямал кръв, само главата го боляла и вдигнал
кръвно. Имал няколко пъти проблем с кръвното преди инцидента. Ходил на няколко
лекари. Единият казал, че било от притеснение, а друг казал, че можело да бъде
наследствена хипертония, защото и дядото и бабата на ищеца имали високо кръвно.
Заявява, че не бил диагностициран, но имал проблеми. В деня на ПТП- ТО му
измерили кръвното налягане, което било високо. Били му инжекции, две, защото от
първата не спаднало много. На другия ден отишъл при личния лекар и той му
изписал хапчета. За първи път вземал хапчета. Две-три седмици пил хапчетата. Ищецът
не останал цяла вечер в болницата, прибрал се вкъщи. След втората инжекция
кръвното му паднало много и заспал. Болката в главата отшумяла за около две
седмици. Не взел болнични.
В
съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не изпраща законен представител, но
чрез депозирано становище поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от Протокол за ПТП № ***г., на *** г. в 20,15
часа в гр. К., на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ е настъпило ПТП между
лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ***, с водач Ю.С.Ф., ЕГН ********** и лек
автомобил „М. ***“ с рег. № ***, с водач С.К.Й., ЕГН **********. Като причина
за настъпилото ПТП е посочено, че водачът на лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ***
при завиване наляво е отнел предимството на лек автомобил „М. ***“ с рег. № ***.
На водача Ю.С.Ф. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № ***г.
Видно от Наказателно постановление № *** г. на
Началника на РУ К. на
виновния водач Ю.С.Ф. е наложена глоба в размер на 200 лв. по чл. 179, ал. 2,
вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лв. по чл. 185
от ЗДвП.
От представената справка в електронния сайт на
Гаранционен фонд, за МПС „Ф.П.“ с рег. № ***, управлявано от Ю. Ф., към датата
на ПТП -то имало сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „ЗАД ДБЖЗ” АД
по застрахователна полица № ***, валидна от 10.01.2018 г. до 09.01.2019 г.
С молба от 13.08.2018 г. ищецът Р.З.Ж. е поискал от
ответното дружество да му бъде заплатено обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди. Видно от приетото
по делото като доказателство известие за
доставяне молбата е получена от ответното дружество но 15.08.2018г.
Видно от Уведомление с изх. № 4292/15.11.2018 г.
ответното дружество е уведомило ищеца, че заседателната експертна комисия е
определила обезщетение в размер на 100 лева като справедливо и съответстващо на
претърпените от него вреди. Сумата била изплатена по сметката на адв. З. на
09.11.2018 г., обстоятелство, което се потвърждава и от представеното Авизо
местен превод № *** от 09.11.2018 г. на ***.
В Амбулаторен журнал на ФСМП К., започнат на
01.01.2018г. и завършен на 31.03.2018 г. лицето Р.З.Ж. е отбелязано под № 651,
постъпил на *** г. в 21:54 часа.
Видно от Фиш за спешна медицинска помощ № *** от ***
г., издаден от ЦСМП – С.З., Филиал К., Р.З.Ж. е приет в 21:54 часа на *** г.,
като му е поставена работна диагноза Contusio capitis et hypertonia в следствие
на претърпяно ПТП.
По делото е изготвена съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни от вещото лице д-р Р.М.Д.. От представените по делото документи
вещото лице е установило, че на 30. 03. 2018 г., като пътник в лек автомобил, Р.З.Ж.,
ЕГН ********** получил контузия на главата. Регистрирано било артериално кръвно
налягане 150/100 mmHg. За артериалното налягане нямало данни дали съществувало
преди и продължило ли е след инцидента. Контузията на главата била причинена от
действието на твърди предмети и отговаряло да е получена при процесното ПТП. Контузията
на главата била от характер да причини разстройство на здравето, неопасно за
живота. Възстановителният период на контузията на главата бил около 2 - 3
седмици. Твърдените травми в исковата молба, травматични увреждания - контузия
на главата съответствали на предоставената медицинска документация. По делото
не били предоставени медицински документи, освен тези от визитата на ФСМП - К.
до местопроизшествието и обслужването на пациента във ФСМП. В медицинската
документация била регистрирана контузия на главата. Контузията на главата
можела да бъде причинена при удар с или върху твърд тъп предмет, каквито
представлявали околните предмети в колата като странично стъкло, колонка между
предна и задна врата и др. В делото нямало данни за предходни заболявания на
пострадалия и за провеждано лечение или рехабилитация след датата на инцидента.
Мнението на вещото лице е, че при необходимост следва да се извърши преглед на
пациента от специалист невролог или неврохирург, в чиято компетентност от
клинична гледна точка била контузията на главата. Изслушано в съдебно заседание
вещото лице поддържа изготвеното заключение. Заявява, че било възможно в
резултат на инцидента да се повиши артериалното кръвно налягане на пациента. В
случая, както се уточнило и от показанията на свидетеля, той по принцип имал
повишено артериално налягане и експертизата не можела да приеме, че категорично
повишеното артериално налягане било в резултат на инцидента. Възможно било в
резултат на стреса да е направил хипертонична криза. В случая се касаело за разстройство
на здравето, неопасно за живота, извън чл. 128 и чл. 129 от НК.
По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Х.К.М.,
приятелка на пострадалото лице заяви, че не била свидетел-очевидец. Била
свидетел след това какво станало с нейния приятел Р.. Разбрали, че се случила
катастрофата и отишли с майка му да го вземат. Видяла го в болницата. Разказал
им, че ги блъснали на един светофар. Той се ударил и са ги закарали в
болницата. Там бил с високо кръвно и с болки по тялото. Били му инжекции,
правили му изследвания. Час-два стоял в болницата, след което го прибрали.
Всеки ден след това се виждали. Споделял, че го боли най-вече главата, кръвното
му било високо. Един месец пиел лекарства за кръвното. Имал болки по тялото, но
свидетелката не знаела точно къде. Той
по принцип имал малко по-високо кръвно. Преди не се било случвало да приема
медикаменти, сега не приемал. Един месец след това пиел хапчета. Имал
драскотина, но не помнела къде. Р. бил стриктен шофьор. Случвало се да има
някакво нарушение. Принципно ползвал предпазен колан. Смята, че не бил
закопчавал само частта на колана, която минавала през гърдите. След инцидента
изпитвал страх, когато се возил в автомобил и
от по-високи скорости.
От изслушаното
по делото заключение на съдебно - автотехническата експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда,
което следва да бъде кредитирано при постановяване
на съдебния акт се установява механизма
на ПТП, а именно: лек автомобил марка „М.“
модел „*** ***“ с рег. № ***, управляван от Й. се движил в направление по бул.
„***“ в посока от изток на запад. По същото време в противоположна посока се
движил л. а. марка „Ф.П.“ с рег. № ***, управляван от Ф., който в зоната на
кръстовището с ул. „***“ вследствие на предприета маневра от водача „завой на
ляво“ променил траекторията си на движение в посока север, като отнел
предимството на управлявания от Й. автомобил, при което настъпил удар
между двете МПС – та. Произшествието настъпило в населено място и на
пътен участък, в зоната на който липсвала пътна маркировка, ограничаваща
скоростта на движение. В тази връзка следвало да се приеме, че максимално
разрешената скорост на движение за двата процесния автомобила, съобразена с
тяхната категория възлизала на 50 км/час (13,9 м/сек). Скоростта на движение на
л.а. „М.“ била 50 км/час (13.9 м/сек). Водачът на „М.“ не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара и да предотврати настъпване то на
конкретното ПТП - в случая другият автомобил попаднал в опасната зона на
спиране. Тъй като в случая липсвали данни за наличие на други участници в
движението, нарушаващи линията на видимост на водачите на процесните автомобили
можело да се приеме, че същите имали техническа възможност да се възприемат на
повече от 100 м един от друг. Тъй като водачът на автомобила в който пътувал
ищецът Ж. се движил праволинейно и другият автомобил попаднал в опасната му
зона на спиране, следвало да се приеме, че липсвала причинно-следствена връзка
с поведението си ищецът да бил допринесъл за настъпването на произшествието. Процесният
лек автомобил М. бил оборудван стандартно със следните предпазни въздушни
възглавници: на волана и на арматурното табло в дясната част, като в случая
същите били адаптивни; странични в
облегалките на предните седалки; странични предпазни завеси. На предните
седалки били монтирани триточкови предпазни колани, саморегулиращи се чрез
инерционен механизъм и система за донатягане, чрез пиропатрони. На задната
седалка в средната част бил монтиран двуточков централен предпазен колан, а в
двата края били монтирани триточкови предпазни колани. Изслушано в съдебно
заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение. Заявява, че
основната роля на предните предпазни колани била да приберат тялото към
седалката, за да не се получи ефекта на камшичния удар от задействането на
предпазната възглавница. В тази връзка, механизмът бил конструиран така, че
коланите се задействали преди задействането на възглавницата, за да можели
тялото да бъде прибрано към седалката. Коланът бил така конструиран, че той
механично, с инерционен механизъм, се обтягал към тялото на пътника. При
определени условия, чрез инерционен датчик се задействала система за донатягане
на колана, която представлявала пиропатрон с въздух с високо налягане, който се
задействал със запалка от датчика и в този момент системата донатягала колана и
прибирала тялото към седалката. При поставен колан, както посочвал ищеца, само
в горната част, при задействане на пиропатрона, тялото следвало да се прибере
към седалката и не следвало да се движи към стъклото. Имало и друг вариант, можел да бъде поставен колана, но
гаранцията, която давал производителя на пиропатрона била десет години, можело
системата да не сработила. При поставен колан, дори при неправилно поставен
колан, както било в случая, не трябвало да получи травма на главата от удар в предното стъкло. Най-вероятно пиропатрона не
бил задействан, главата се насочила към стъклото и след това се задействал
еърбега. Според вещото лице не било
предотвратимо ПТП-то при скорост от 50 км/ч, каквото било ограничението.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1,
вр. чл. 380 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание
чл. 432, ал.1 от КЗ в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните
предпоставки: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина,
както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и
делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината
на делинквента се предполага до доказване на противното.
От съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства - констативен протокол за ПТП
№ ***г. на РУ –К., РДВР – С.З. и заключение на съдебно - автотехническата
експертиза, неоспорено от страните, съдът приема за установено, че причина за
настъпване на процесното ПТП било виновното поведение на водача на лек
автомобил марка „Ф.П.“ с рег. № ***, управляван от Ю.Ф. при завиване наляво на
кръстовището на бул. „***“ в гр. К. към ул.„***“ е отнел предимството на лек
автомобил „М. ***“ с рег. № ***, управляван
от С. Й., в който се возил ищецът Р.Ж. , при което настъпил удар
между двете МПС – та. При така установения механизъм на ПТП настоящият
съдебен състав намира, че от писмените доказателства по делото и неоспореното
заключение на съдебно - автотехническата експертиза се обосновава отговорността
на водача Ф. за настъпването на ПТП, а въведените от ответника възражения в
противен смисъл са неоснователни.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени
и гласни доказателства и заключения на САТЕ и СМЕ се установява, че в резултат
на ПТП пострадал е Р.Ж., който се возил в лек автомобил „М. ***“ с рег. № ***.
От представените по делото медицински документи от
изслушаното заключение по съдебно-медицинска експертиза и от събраните по
делото гласни доказателства се установява, че в резултат на процесното ПТП
ищецът получил травма: контузията на главата. В случая се касаело за разстройство
на здравето, неопасно за живота, извън чл. 128 и чл. 129 от НК. Възстановителният период на
контузията на главата бил около 2 - 3 седмици. Травмата причинила болки в
главата и довела до покачване на кръвното налягане у ищеца. Час – два ищецът
стоял в болницата, където му били инжекции за сваляне на високото кръвното
налягане. Един месец след това пиел лекарства за кръвното налягане. Ищецът Ж.
бил вдигал високо кръвно налягане и преди инцидента. След инцидента ищецът
изпитвал страх да се вози в лек автомобил и при шофиране с по- високи скорости.
По делото се установи и наличието на договорно
правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното
застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с правно
основание чл. 432 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално
правно легитимиран да отговаря.
Със задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите застрахователят поема да носи риска от
настъпване в правната сфера на застрахованите лица на гражданска отговорност за
причинени на трети лица имуществени или неимуществени вреди при управлението
или по повод притежаването на МПС. Съобразно чл. 477, ал. 2 КЗ застраховани
лица по договора за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите са собственикът, ползвателят и държателят на МПС, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
извършва фактически действия по управлението и ползването на моторното превозно
средство на законно основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения
със собственика на лек автомобил марка „Ф.П.“ с рег. № ***, договор за
застраховка "Гражданска отговорност" за процесния период носи
отговорност за причинените при управлението на същия автомобил вреди на трети
лица. Съгласно чл. 477 ал. 3, пр. 1 от КЗ трети лица са всички лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" се определя от
реално причинените от делинквента вреди, но не повече от договорената
застрахователна сума. Съобразно нормата на чл. 492 КЗ минималната застрахователната
сума по договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на
пострадалите лица, а за вреди на имущество (вещи) - 2 100 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на увредените лица.
Настоящият съдебен състав при определяне обезщетението
за претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с нормата на чл. 52 ЗЗД
отчита неприятните усещания от болка в главата, довели до покачване на кръвното
налягане у ищеца, който бил принуден в срок от един месец да приема лекарства
за високо кръвно налягане. Болката и
стресът по време на злополуката е възможно да доведат до повишаване на кръвното налягане, което да бъде съпроводено с
главоболие и световъртеж, но се установи, че и преди инцидента ищецът Ж. е
вдигал кръвно налягане, за което е и фамилно обременен. Хипертония, заболяване
от което твърди, че страда, не се установява да е в резултат и в причинно - следствена връзка с претърпяното от ищеца ПТП, тъй като
причина за това заболяване могат да бъдат комплексни по характер причини. Съдът
съобрази и относително краткото време, през което ищецът е търпял по-интензивно
болките и страданията от симптомите – 2 - 3 седмици. Съдът отчита и пълното
възстановяване на ищеца, липсата на усложнения и обстоятелството, че не е получил от ПТП увреди с траен характер. С
оглед на гореизложеното съдът
намира, че обезщетението за претърпените от ищеца в резултат на процесното ПТП
болки и страдания следва да бъде определено в размер на 2 000 лева, която сума
адекватно репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съдът намира за неоснователно релевираното възражение
на ответника, че произшествието е настъпило по причина нарушение правилата за
движение от страна на водача на лек автомобил марка „Ф.П.“ с рег. № ***. От
заключението на съдебно - автотехническа експертиза се установи, че С. Й. е управлявал моторно превозно средство с
разрешената скорост за движение за съответния пътен участък, а произшествието е
било непредотвратимо за него.
Пострадалият - ищец Р.Ж. сам призна, че по време на
движение не бил поставил правилно предпазния колан. Вещото лице по съдебно -
автотехническата експертиза уточни, че ако твърденията на ищеца отговарят на
обективната истина най-вероятно пиропатрона на предпазния колан не бил
задействан, поради това главата на пострадалия се насочила към стъклото и след
това се задействал еърбега. Според вещото лице при поставен колан, дори при
неправилно поставен колан не трябвало ищецът да получи травма на главата от
удар в предното стъкло. При това
положение може да бъде направен извод, че състоянието на неизправност на
предпазния колан е предшестващо пътния инцидент. Принципната функция и цел на
колана е да осигурява защита в ситуация като процесната и точно предпазният
колан, правилно поставен и функциониращ, предотвратява увреждания по тялото на
пътника от пряко и рязко съприкосновение с предната част на автомобила. С оглед
заключението на вещото лице, че производителят е дал гаранция на
пиропатрона десет години може да се
направи извод за наличие на неизправност
на колана преди ПТП - то. Алтернативно, с оглед получените наранявания на ищеца
при съприкосновение с предната част на автомобила може да се опровергаят
твърденията на Ж., че по време на ПТП- то изобщо е използвал предпазен колан. С оглед на гореизложеното съдът преценя, че определеното обезщетение следва да бъде намалено
с ¼ , или обезщетението ще бъде в размер на 1 500 лв. Трайната
съдебна практика, в това число и Решение от
25.07.2019г., постановено по
в.т.д. № 1249/2019г. по описа на ОС – С.З., приема, че изплатената от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
извънсъдебно сума, внесена от него по банкова сметка ***, когато последното не
е съгласно с размера на определеното обезщетение, но не го е върнало на
застрахователя, следва да бъде приспадната от съда. Поради това съдът намира,
че след като от обезщетението за неимуществени вреди в размер на 1 500 лева се
приспадне заплатената от ответното дружество сума в размер от 100 лева, то на
ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер от 1 400 лв. До този размер
предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ следва да
бъде уважен, а за горницата до пълния претендиран размер от 4000 лева -
отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В конкретния случай по делото се установи, че ищецът е
уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие на
15.08.2018 г. и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за
забава по чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за
забава върху горепосоченото обезщетение се дължи от 15.08.2018 г., до датата на
окончателното плащане.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете
страни.
Ищецът претендира и доказва разноски в размер на
общата сума 925 лева, от които 160 лева - държавна такса, 165 лева за
експертизи и 600 лева за адвокатско възнаграждение. Възражението на ответното
дружество по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира за неоснователно поради
следното: минималният размер на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 7, ал.
2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 510 лв., уговореният и заплатен от ищеца
адвокатски хонорар е с 90 лв. повече от минималноопределния в Наредбата. С
оглед фактическата и правна сложност на делото – по същото са проведени две
открити съдебни заседания, изслушани са две експертизи, събрани са писмени и
гласни доказателства, ответното дружество е направило многобройни възражения
срещу основателността на иска, съдът счита, че адвокатското възнагражедние не
следва да се намаля. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски
в размер на 323, 75 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
Ответникът претендира и доказва разноски в размер на
общата сума 643 лева, от които за експертизи 618 лв. и 25 лв.
за съдебни удостоверения, като внесения депозит от 15 лв. за призоваване
на свидетел подлежи на връщане. На осн. чл. 78, ал.8 от ГПК съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. или общо разноските на
ответника възлизат на 743 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът следва да
му присъди разноски в размер 482, 95 лв., съразмерно на отхвърлената част от
иска.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАД ДБЖЗ“ АД, ЕИК ЗАД ДБЖЗ, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М. и Ж.С.К. да
заплати на Р.З.Ж., ЕГН **********,*** по предявения иск с правно основание чл.
432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, сумата 1400 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди-болки и страдания резултат от ПТП, настъпило на ***
г. в 20,15 часа в гр. К., на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, по вина на
водача на лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ***, Ю.С.Ф., ЕГН **********, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.08.2018 г. до окончателното й
изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в размер на 323, 75 лв.,
съразмерно на уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ за горницата до пълния
предявен размер от 4 000лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8, вр.
ал. 3 ГПК, Р.З.Ж., ЕГН **********,*** да заплати на „ЗАД ДБЖЗ“ АД, ЕИК ЗАД ДБЖЗ,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.Г. И., Р.В.М. и Ж.С.К.
разноски в размер 482, 95 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – С.З. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: