Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 11.10.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на десети
септември две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1197 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 422 от ГПк.
Ищецът „Б.П.П.Ф.“
ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, *********: Н.Ни Д.Д. твърди, че вземането му срещу ответника се
основава на договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-*******.от 07
февруари 2019 г., сключен между „Б.П.П.Ф.“ като
кредитор и И.В.Ч. като кредитополучател. Съгласно договора за усвояване на револвиращия кредит кредиторът издал на кредитополучателя
кредитна карта М.. Кредитната карта била електронен платежен инструмент и
представлявала персонализирана пластмасова карта, върху която била записана
електронна информация. Персонализацията на платежната карта представлявала изписването
на необходимите данни, свързани с оправомощения
ползвател на платежната карта, съгласно параграф 1, т. 5 от ДР на Наредба №* 3
на БНБ. Чрез картата се извършвала идентификация на кредитополучателя и се
осъществявал отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредитен лимит. Минимална месечна погасителна
вноска представлявала минималната месечна сума, която картодържателят
следвало да направи до падежа, за да започне да възстановява кредитния лимит.
Кредитополучателят бил длъжен да я внася всеки месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът да не блокира картата. Револвиращата функционалност предоставяла възможност на картодържателите да заемат многократно средства от
определения им кредитен лимит посредством предоставената им карта, като
изплатените суми по усвоения кредит били отново на разположение след
погасяването им. Картодържателят разполагал с
възможността да погасява усвоения кредитен лимит посредством минимална месечна
вноска, а не изцяло. Кредитният лимит представлявал одобрената от издателя
сума, с която се захранвала картата и до която клиентът имал достъп.
Максималният лимит за всеки клиент се определял индивидуално съобразно
предварително зададени рискови правила, като в настоящия случай максималният
кредитен лимит бил в размер на 1500.00 лева. Използваният кредитен лимит бил
сумата, която кредитополучателят е използвал за покупки и/или теглене на пари в
брой от отпуснатия кредитен лимит. Разполагаемият кредитен лимит представлявал
сумата, която оставала на разположение по револвиращия
кредит, след като картодържателят усвоявал суми по
кредита. Картата позволявала чрез нея да бъде извършвано теглене в брой от
банкомати (ATM), плащания чрез терминални устройства и други услуги в страната
и чужбина (чл. 2). Съгласно договора за използването на револвиращия
кредит кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му. В договора била предвидена
възможността кредитополучателят да се възползва съответно от услугата „Превод
на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на
кредитора“ (чл. 3 и чл. 4).
Кредиторът
издавал месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то число на месеца.
След издаване на месечното извлечение настъпвал периодът, в който картодържателят бил длъжен да направи погашение по кредита,
като при кредитните карти от револвиращ тип били
налице две възможности за изпълнение на задължението:
-
посредством пълно погасяване на усвоения кредит - това събитие настъпвало,
когато картодържателят погаси цялата използвана сума;
-
частично погасяване на задълженията - при внасяне на сума в размер на
минималната месечна вноска или по-голям, но не е погасена пълната сума по
задължението.
Извлечението
се изпращало на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а при изрично
негово искане или при липса на електронен адрес, в хартиена форма на посочения
от него адрес, като неполучаването на извлечението не било основание за
неплащане на погасителна вноска (чл. 12). Месечни погасителни вноски се правели
до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението. За използването на
револвиращия кредит кредитополучателят дължал лихва,
начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването
му (чл. 14). ГПР бил изчислен при допускането, че общият размер на кредита е
усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни
вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за
кредит. За използването на кредитната карта кредитополучателят заплащал и
таксите, предвидени в тарифата. В чл. 16 от договора било предвидено, че
кредиторът има право да блокира кредитната карта по собствено решение, по
искане на кредитополучателя, при изтичането на валидността на картата и/или при
неплащане на една или повече месечни погасителни вноски. Чрез функционалността
„Покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“
кредитополучателят изплащал избраната от него стока или услуга посредством
усвояване от кредитния лимит на револвиращия кредит
чрез предоставената му кредитна карта, без да чака за одобрение, когато има
разполагаем лимит по кредитната карта. На 07.02.2019 г. ответникът се
възползвал от предвидената в чл. 4 от договора възможност и било извършено
усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по револвиращ
кредит, с код на усвояването CREX-*******, за закупуването на стоки и услуги на
изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр. 1 от Договора в параграф
„Параметри и услуги“ за срок от 12 месеца, обхващащ периода от сключване на
договора до 01.03.2020 г., съгласно погасителен план, включваща падежните дати
на месечните погасителни вноски. Договорено било кредитът за стоки и услуги е
да бъде изплатен на 12 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 111.90
лева. За ползването на услугата по чл. 4 от договора бил договорен ГЛП и ГПР в
размер, посочен на страница 1 от процесния договор в
поле „Параметри и условия“, като била посочена и общата стойност на плащанията.
Падежът по кредита бил на всяко 1-во число от месеца и тогава се дължала
фиксираната месечна вноска, определена по него. В случай, че кредитополучателят
не направи плащане на тази вноска на съответния падеж, тя щяла бъде удържана от
лимита на кредитната карта и олихвена. Лихвата се начислявала
от деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се трансферира от
разполагаемия лимит - трансакцията се олихвявала от деня на извършването й с
годишен лихвен процент, както тегленето на суми на банкомат. След усвояването
на суми по кредитната карта за кредитополучателя възниквало задължение за
заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. И.В.Ч.
преустановил редовното обслужване на револвиращия
потребителски кредит на 01.05.2019 г., към която дата било последното плащане
по заема. При забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата. При просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени
по договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава, предвид което на
05.07.2019 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, с
която кредитът бил обявен за изискуем. За вземането си ищецът подал заявление
по чл. 410 от ГПК. по образуваното ЧГрД № 118/2020 г.
по описа на КрлРС била издадена заповед за
изпълнение, която била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда непогасеното задължение по револвиращия
кредит, отпуснат на И.В.Ч. било в общ размер на 1435.23 лева, като на
01.05.2019 г. кредитополучателят преустановил обслужването на заема, поради
което кредитната карта била блокирана и от страна на кредитора било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд Карлово за следните дължими суми по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № CARD-******* както следва:
-
1304.09 лева - главница, ;
-
60.58 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.05.2019г. до 07.05.2019
година;
-
70.56 лева - мораторна лихва за периода от 01 юни 2019 г.г.
до 19.01.2020 г.
-
законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на
заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
Законната
лихва за забава била равна на ОЛП, обявен от Б.Н.Б., в сила от 1 януари,
съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1
януари на текущата година били приложими за първото полугодие на съответната
година, а лихвените проценти в сила от 1 юли били приложими за второто
полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база като дневният
й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер,
определен в предходното изречение.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че И.В.Ч. с ЕГН ********** с настоящ адрес: *** дължи на
Б.П.П.Ф. С. П.рег. № *****, чрез Б.П.П.Ф. С.А клон Б., ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, със *********: Д.Д., ****– ***. Ц.Х.С.:
сумата 1304.09 лв. (хиляда триста и четири лева и девет стотинки),
представляваща главница, дължима по договор за револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-*******/07.02.2019г.;
сумата 60.58 лв. (шестдесет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.05.2019г. до 07.05.2019г.; сумата 70.56
лв. (седемдесет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща мораторна
лихва за периода от 01.06.2019г. до 19.01.2020г., ВЕДНО със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 29.01.2020 г. до окончателното плащане, за
които суми е била издадена Заповед № 66 от 31.01.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД №
118/2020 г. по описа на КрлРС.
Претендира за разноските в исковото и
заповедното производство.
ПРИ УСЛОВИЯТА на евентуалност, предявява
срещу ответника осъдителен иск за същите суми.
Ответникът И.В.Ч. чрез назначения от съда
особен представител, сочи, че съдът следва да се произнесе съгласно
доказателствата по делото.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 07.02.2019 г. в град П., страните
сключили договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-*******, по
силата на който ищецът в качеството на кредитор издал на кредитополучателя
кредитна карта М. с общ кредитен лимит 1500 лева (чл. 1). Договорът е бил
сключен за покупка на обща стойност 1199 лева, като връщането на тази сума е
договорено на равни месечни вноски, всяка в размер на 111,90 лева, общо 12 на
брой като връщането на тази сума е следвало да се извърши в периода от
01.04.2019 г. до 01.03.2020 г. Посочен е лихвен процент за тази част от сумата
в размер на 19.01% и ГПР в размер на 20.76%
Договорът е сключен на български език, подписан
е от ответника – кредитополучател, към него е приложен стандартен европейски
формуляр за преддоговорната информация и съгласие за
обработка на лични данни. Т.е. изпълнени са изискванията на чл. 10, ал.1 от
Закона за потребителския кредит (ред. ДВ бр.35/2014 г.), действаща към момента
на сключването му - сключен е в писмена форма, на хартиен носител, като не се
спори, че е бил сключен в два екземпляра - по един за всяка от страните по
договора.
В
раздела „Тарифа“ посочени следните параметри: кредитна карта – тип –
стандартна, лихвен процент/ГПР – 35%/44.90%, обезщетение за забава – 10% +ОЛП
на БНБ. Посочен е и размерът на минималната погасителна вноска при различните
размери на усвоен кредитен лимит, като в конкретния случай тя е била в размер
на 60 лева при усвоен кредитен лимит до 1000 лева и в размер на 120 лева, при
усвоен кредитен лимит над 1000 лева.
По
делото е представено извлечение от кредитна карта, от което се установява
размера на разполагаемата сума към дата 14.06.2019 г.
Съдът
намира, че е изпълнено е условието по чл. 11, ал.1, т.8 от ЗПК и в договора е
посочена услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на
разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит. В
чл. 17 е уговорено, че при забава на една или повече месечни погасителни
вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата. Посочено е, че при просрочие
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората погасителна
вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер
ведно с дължимото обезщетение за забава. При това положение, ищецът доказва
изпълнение на задълженията си по договора в пълен обем. Ищецът е подал
заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното ЧГрД № 118/2020
г. по описа на КрлРС е била издадена заповед за
изпълнение. Същата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Ответникът
– при лежаща върху него доказателствена тежест, не твърди и не установява да е
погасил дължимият остатък. Ищецът не може и не следва да доказва, че не му е
платено, тъй като това е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. При
това положение исковете се явяват основателни и доказани в пълните предявени
размери, доколкото погасителния план и извлечението за размер на дълга не е
оспорено от ответника.
ОТНОСНО разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед
изхода на спора, на ищеца следва да присъдят сторените в настоящото
производство деловодни разноски съобразно представения списък на разноски по
реда на чл. 80 ГПК в размер на 123.47 лева за заплатена държавна такса, 100
лева за възнаграждение на юрисконсулт, 330.00 лева за възнаграждение на особен
представител, или общо разноски в размер на 553.47 лева. С оглед
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, на
ищеца следва да присъдят
сторените в заповедното производство разноски в размер на 28.69 лева за
внесена държавна и 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт или общо разноски в
размер на 78.69 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК във вр. с
чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД, че
И.В.Ч. с ЕГН **********
с настоящ адрес: *** дължи на Б.П.П.Ф.С. П.рег. № *****,
чрез Б.П.П.Ф. С.А клон Б., ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, със *********: Д.Д., ****– ***.
Ц.Х.С.: сумата 1304.09 лева (хиляда триста и четири лева и девет
стотинки), представляваща главница,
дължима по договор за револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-*******/07.02.2019г.; сумата
60.58 лева (шестдесет лева и петдесет и осем стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода от 01.05.2019г. до 07.05.2019г.; сумата 70.56 лева
(седемдесет лева и петдесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 01.06.2019г. до 19.01.2020г., ВЕДНО със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 29.01.2020 г.
до окончателното плащане, за които суми е била издадена Заповед № 66 от
31.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 118/2020 г. по описа на КрлРС.
ОСЪЖДА И.В.Ч. с ЕГН **********
с настоящ адрес: *** да заплати на „Б.П.П.Ф.“ ЕАД,
ЕИК ******* със седалище и адрес на управление:***, *********: Н.Ни Д.Д. направените по настоящото производство разноски в размер
на 553.47 лева (петстотин петдесет и три лева четиридесет и седем стотинки) и
разноските по ЧГрД № 118/2020 г. по описа на Районен
съд Карлово в размер на 78.69
лева (седемдесет и осем
лева шестдесет и девет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: