Р Е Ш Е Н И Е
№
1742
/ 08.07.2019 год., град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми
граждански състав
на девети април две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като
разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 9390 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
С.Г.Д. против „ЗК Лев инс“ АД, за осъждане на ответния застраховател да заплати
на ищцата сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 05.01.2014 год., от което е
последвала смъртта на сестра й – А* Д., ведно със законната лихва върху
посочената главница, начиная от 10.01.2014 год. до окончателното й изплащане.
Исковете черпят правното си основание от чл.226 от КЗ (отм.) във вр. с §22 от ПЗР на КЗ и чл.86,
ал.1 ЗЗД във вр. чл.84, ал.3 ЗЗД и както
с определението по чл.140 от ГПК е прието, същите са допустими.
В съдебно заседание се поддържат от пълномощника
на ищцата, който ангажира доказателства и моли за уважаването им.
Процесуалният
представител на „ЗК Лев инс“ АД оспорва така предявените искове по основание и
размер. Релевира възражение за погасителна давност по отношение на претенцията
за законна лихва.
Съвокупният анализ на събраните по делото доказателства
налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:
С
влязла в сила присъда по нохд № **** / 2015 год. на БОС, А* П* Щ* е признат за
виновен в това, че на ***.2014 год., около 18.40 часа, в гр.Бургас, на ул.“*****“,
срещу бл.******“, при управление на лек автомобил „***“ с рег.№ ****, нарушил
правилата за движение, и по - конкретно чл.119, ал.1 от ЗДвП:“ При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“, като допуснал
настъпване на ПТП и по непредпазливост причинил смъртта на преминаващата по
пешеходната пътека А* Г.Д. - престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно,
б.“Б“, предл.първо, вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.119, ал.1 от ЗДвП, вр. с
чл.58а, ал.1 от НК.
Починалата
е сестра на ищцата, в каквато насока са представените удостоверения за раждане
на двете.
И двете
сестри са живеели заедно, на един и същи адрес - в гр.Б*, ж/к „********.
Към
момента на настъпване на процесното ПТП - ****.2014 год., гражданската
отговорност на водача на автомобила е била покрита от валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № ****** / ****** год.
По
повод нарочна покана от пълномощника на ищцата до ответното застрахователно
дружество, относно обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди, с
писмо от 21.11.2018 год. законните представители на същото са отговорили отрицателно,
позовавайки се на недоказаност на претенцията.
От
показанията на св.К* и Ж*, първата от които близка на родителите на ищцата, а
втората - приятелка на ищцата, се установява, че двете сестри са били
изключително близки, помежду им е съществувала силна психо-емоционална връзка.
Смъртта на сестрата на ищцата се е отразила изключително негативно върху
психиката на последната. Това отражение, по думите и на двете свидетелки, е
трайно и продължава и понастоящем, дори ищцата е кръстила дъщеричката си на
своята покойна сестра.
Въз
основа на така установените факти, съдът намира исковете за основателни по
следните съображения:
Ищцата
е установила наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 226 КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ, ангажиращи отговорността на
застрахователя за обезвреда на настъпилите за нея в резултат на деликта
неимуществени вреди.
Влязлата
в сила присъда по нохд № ****** / 2015
год. на БОС, съгласно в чл.300 от ГПК, е задължителна
за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието, относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Отговорността
на ответното дружество в случая също е безспорна с оглед наличието на валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, което правоотношение е съществувало и към датата на ПТП.
Съгласно
т.1 от ТР № 1/21.06.2018 год., ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в П №4/25.05.1961 год. и П №5/24.11.1969 год. на Пленума на
ВС, а по изключение и всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпящо продължителни болки и страдания от неговата смърт,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Установена
е по категоричен начин трайната и дълбока емоционална връзка между починалата и
сестра й, както и че ищцата е претърпяла и продължава да търпи от смъртта на сестра
си значителни негативни психо-емоционални изживявания.
Поради
това съдът приема, че искът за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е доказан в своето основание.
Що
се касае до неговия размер, следва да се посочи следното:
В
т.1 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 1/2014 г., ОСТК е прието, че по прекия иск, основан
на чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят обезщетява причинените вреди
в същия размер, в който, на основание чл. 45 ЗЗД, е задължен да ги
обезщети застрахованият деликвент, но само до размера на уговорената в
застрахователния договор застрахователна сума. Изразеното разбиране е в
съгласие и с възприетото разрешение в чл. 3, ал. 1 от Директива 72/166/
ЕО, в чл. 2, ал. 1 от Директива 84/5/ЕО и в Директива
90/232/ЕИО, според което гражданската отговорност макар и застрахована, се
регулира и зависи от отношението между деликвента и увреденото лице.
Съгласно
§26 от ПЗР на КЗ, за заварените до влизането в сила на чл.492 от КЗ договори за
задължителна застраховка „Гражданско отговорност“ на автомобилистите, както и
за изтеклите договори, по които са възникнали застрахователни събития, се
прилагат лимитите по чл.266 от КЗ (отм.).
В цитираната разпоредба е посочено, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт: а) 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице; б) 10 000 000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица.
Действително
в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 год.) е
определен максимален размер от 5 000 лева за обезщетяване на разширения кръг
лица, между които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно действие
за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 год.
Съдът
обаче намира, че сочената норма е неприложима в процесния случай, тъй като застраховката е сключена с полица № **** от ***.2013 год. По силата на § 22
от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016 год.), за застрахователните договори,
сключени преди влизането в сила на КЗ, какъвто е и процесния случай, се
прилага част четвърта от отменения КЗ (отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 год.),
освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни
по делото няма.
Ето
защо при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение са
приложими единствено нормите на част четвърта от КЗ (отм.), които не
предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен
в § 27, ал. 1, т. 2 от ПЗР на КЗ (отм.) - до 5 000 000 лв. за всяко събитие с две или повече пострадали
лица. Т.е. § 96, ал.1 от ПЗР ЗИД КЗ е неприложим. Обратното действие на
съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 год. се разпростира по отношение
на произшествията, попадащи в приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016
год. Или – след като предявеният иск се субсумира под нормата на чл.226 от КЗ
(отм.), нормите на сега действащия КЗ не намират приложение.
Но
дори и да се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ,
бр. 101 от 2018 год.) е приложима за всички претенции, предявени след
21.06.2018 год., независимо от това, по време на действие на кой кодекс е
възникнало застрахователното правоотношение, настоящият състав намира, че тази
разпоредба противоречи на правото на ЕС, тъй като предвижда по-малка сума от
посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с
Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009
година относно застраховката "Гражданска отговорност". В чл.9,
ал.1 последната са предвидени следните минимални суми: в случай на телесно увреждане
— минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR
за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди—1
000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите. Разпоредбите
на посочената директива са транспонирани във вътрешното ни право в чл.266 от КЗ
(отм.).
При
констатиране на противоречие между европейското и националното право, съдът е
длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право. Ето
защо, приложими спрямо ищцата, по отношение на претендираното обезщетение, са
нормите на чл.266 и сл. КЗ ( отм.), тъй като както те, така и общностното право
не съдържат ограничение в размера на дължимото обезщетение.
В
чл.267, ал.3 от КЗ (отм.) е посочено, че обезщетението по ал.1 не
може да надхвърля застрахователната сума по договора, но в процесния случай
застрахователят не е въвел възражение, че е изчерпан застрахователният лимит по
конкретната застрахователна полица, в рамките на който да отговаря при предявен
пряк иск.
При прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, макар и да не са пряк израз на принципа на справедливост, следва да бъдат взети впредвид при отчитане на конкретните икономически условия, имащи значение за формирането на този критерий.
Като
съобрази вида, характера и степента на претърпените неимуществени вреди (болки
и страдания), тяхната продължителност и интензитет, по - конкретно внезапността
и необратимостта на загубата на ищцата, а също и тежестта, с която тази загуба
е понесена – обстоятелства, доказани в процеса, съдът счита, че ответникът
следва да заплати на ищцата на основание чл.226 от КЗ (отм.) във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ обезщетение
в размер на 5 000 лв., за неимуществените вреди от смъртта на А* Д. -
нейна сестра. Ето защо главният иск е изцяло основателен.
Основателността
му има за закономерна последица основателност и на акцесорния - за законна лихва. Съгласно чл. 84, ал.
3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава
и без покана, от датата на настъпване на деликта - ****.2014 год. Затова дължима е законната лихва за забава
върху гореопределеното обезщетение, считано от 10.01.2014 год. (датата на
смъртта на А* Д.), до окончателното изплащане на сумата.
Но
възражението за погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, релевирано от
ответника, също е основателно за периода, предхождащ три години преди депозиране
на исковата молба. Поради това, законна лихва следва да бъде присъдена за
периода от 20.12.2015 год., а искът за законна лихва за периода от 10.01.2014
год. до 19.12.2015 год. включително, като погасен по давност, следва да се
отхвърли.
При този изход на спора и
съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцата се следват деловодни разноски, възлизащи
на 1000 лв., платими от ответната страна.
На основание чл.78, ал.6 във
вр. с чл.83, ал.1, т.4 от ГПК и чл.69, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.1 от
Тарифата за държавните такси по ГПК, в тежест на ответното „ЗК Лев инс“ АД се
възлага и дължимата за настоящото производство държавна такса от 200 лв.
Водим от изложеното, на
основание чл.235 и чл.236 от ГПК Бургаският
районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление – гр.С**я, бул.”******, представлявана от М. М*– Г*
и П* Д*, на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да
заплати на С.Г.Д. ***, ЕГН - **********, сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на ******2014
год., около ***** часа, в гр.* на ул.“* *****, с участието на лек автомобил „***“
с рег.№ ***, от което е последвала смъртта на сестра й – А* Д. и за което с
влязла в сила присъда по нохд № ***** / 2015 год. на БОС е признат за виновен застрахования
при ответното дружество водач на автомобила – А* П* Щ*, както и законната лихва
върху горното обезщетение, начиная от 20.12.2015 год. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва върху обезщетението, за периода
от 10.01.2014 год. до 19.12.2015 год., като погасен по давност.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс”
АД да заплати на С.Г.Д. деловодни разноски в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА „ЗК Лев Инс”
АД да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 200
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия: /п/
Вярно с оригинала: М
Е