Решение по дело №43/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5369
Дата: 8 август 2018 г. (в сила от 6 април 2019 г.)
Съдия: Любка Емилова Голакова
Дело: 20181100100043
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, 08.08.2018г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА       

при секретаря Ирена Апостолова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 43 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

Ищецът Р.П.И. твърди, че на 17.09.2001г. с постановление за образуване на дознание ЗМ № 2489 по описа на 5-то РПУ е започнала наказателна процедура по отношение на него за престъпление - взломна кражба по чл. 195, ал.1, т. 3 НК.  Заявява, че на 26.09.2001г. е издадена заповед за полицейското му задържане и извършен личен обиск, а на 27.09.2001г. е издадено постановление за привличането му в качеството на уличен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК, като е взета мярка за неотклонение „подписка” и извършен разпит. Посочва, че на основание издадена заповед № 42398 от 11.12.2003г. е бил задържан отново и отново извършен личен обиск. За трети път е задържан по посоченото обвинение на 14.08.2006г. за три дни, като е и извършен за трети път личен обиск на 15.09.2006г. На 11.11.2011г. ответникът е внесъл обвинителен акт в СРС по ДП № ЗМ № 2489/2001 г. по описа на 05 РУ „П” — СДВР, пр. пр. № НСН № 512/2011 г. по описа на СРП, по който е образувано НОХД №21 522/2011 г. на СРС, НО, 1 с-в. Посочва, че по това дело са проведени общо десет открити съдебни заседания, като на 31.10.2013г. съдът се е произнесъл с оправдателната присъда, която влязла в сила на 15.11.2013г. Обобщава, че наказателната процедура е продължила срещу него дванадесет години, като шест пъти е привличан като обвиняем от ответника. Твърди, че в резултат на описаното е станал по-затворен, емоционално лабилен, склонен към тревожни преживявания, раздразнителен и избухлив. Чувствал се е объркан, трудно се е съсредоточавал, усещал се е изолиран от обществото. Нямал желание за нищо, нямал енергия, не виждал перспектива за живота си по-нататък, станал песимист, измъчвали го състояния на обида, потиснатост, напрегнатост. Често страдал от главоболие, безсъние, нарушил се апетитът му, постоянно се чувствал уморен. Отношенията със сина му се обтегнали заради неговата постоянна тревога, предизвикана от незаконното обвинение. Изпитвал е страх, че може да попадне в затвора, въпреки, че е невинен, накърнени били неговата чест и достойнство, изпитвал чувство на вина и срам пред близките си. Описаното рефлектирало върху отношенията му с хората, като част от тях се отдръпнали и започнали да го гледат с подозрение. Моли да се постанови съдебно решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 15.11.2013 г., до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В определения от съда срок процесуалният представител на ищеца е депозирал писмени бележки по делото.

Ответникът – П.на Р.Б.в  законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. В него се поддържа, че не са ангажирани доказателства за датата, на която е влязла в сила оправдателната присъда, относно претърпени от ищеца неимуществени вреди и тяхната причинно – следствена връзка с посоченото наказателно производство. Релевира възражения за завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и несъобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД. Възразява се за ангажиране на отговорността на ответника за цялата продължителност на съдебната фаза на процеса. По отношение на задържанията под стража за 24 часа се посочва, че те са по заповед на орган на МВР, за което ответникът не отговаря и не са обжалвани. Възразява се срещу ангажирането на отговорността на ответника по отношение на вреди, произтекли от промяната на отношението на близки и приятели към ищеца, тъй като П.не е предоставяла информация за наказателното дело срещу ищеца. Посочва, че ищецът е осъждан четири пъти, което според трайната съдебна практика сочи на по-нисък интензитет на търпените неимуществени вреди. Твърди, че за периода на претендираното обезщетение ищецът е имали други три неприключили наказателни производства. Относно претенцията за началния момент, от който се иска да бъде присъдена законна лихва е направено възражение за давност. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърли предявеният иск.

             Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:    

         С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:

- спрямо ищеца е било образувано описаното в исковата молба наказателно производство, по което е постановена оправдателна присъда по отношение на ищеца и

- по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

От представена справка към отговора на ответника /страница 132 от делото/,  се установява, че за периода 2001г. - 2013 г., освен описаното в исковата молба наказателно производство, по отношение на ищеца има още три наказателни производства:

1. пр.пр. №718/01г. по описа на РП - Брезник, по която Р.И. е посочен в качеството си на обвиняем,

2. пр.пр. №35 558/02г. по описа на СРП, ДП№5006/03г. на 7РПУ, по която Р. И. е привлечен в качеството си на обвиняем на 21.10.2011г. МНО „Подписка“ и на 23.03.2012г. е внесен обвинителен акт срещу него в СРС и

3. пр. пр. №48344/09г. по описа на СРП, ДП №2299/09г. на 5РПУ на 24.09.2009г. с постановление на СРП е образувано досъдебно производство срещу Р. И.. На 28.01.2010г. с постановление на СРП, ДП е прекратено.

По делото е представена справка за съдимост /страници 133 – 137 от делото/ относно ищеца. От този документ се установява, че ищецът е осъждан както следва:

- с присъда от 28.03.1997г. по нохд № 231/96г. по описа на РС – Берковица на една година лишаване от свобода за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, като изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години,

- с присъда по нохд № 259/2001г. от 08.11.2001г. по описа на РС - Берковица осъден на основание чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК на "глоба" в размер на 5.00 лева,

- с определение, постановено на основание чл.414з, ал.7 НПК по нохд № 106/2004г. по описа на РС – Берковица от 03.05.2004г., е одобрено споразумение, по силата на което е осъден на четири месеца лишаване от свобода на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 1, т. 5, т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 28, ал. 1, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, което на основание чл. 66 от НК е отложено неговото изтърпяване за срок от три години и

- с присъда от 16.02.2009 г. по нохд № 3/2009 г. по описа на РС - Берковица, ищецът е признат за виновен и е осъден на една година и два месеца лишаване от свобода на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и 2, т. т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 28, ал. 1, във връзка с чл. 54 от НК, което на основание чл. 66 от НК е отложено неговото изтърпяване за срок от три години. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимия е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 09.02.2009г. – 16.02.2009г. С тази присъда е определено едно общо наказание по описаните три последни осъждания на ищеца на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК  - една година и два месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 от НК е отложено изтърпяването на така определеното общо наказание за срок от три години.

По искане на ищеца пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят Л.Г.К.. Същият посочва, че познава ищеца от 15 - 16 години, били съседи, живели в един блок, като се виждали почти всеки ден. Знаел, че срещу него се е водило наказателно дело за взломна кражба на лично имущество, което е започнало 2001г. и приключило 2013 година. За наказателното дело е разбрал в момента, в който ищецът бил задържан, през пролетта или лятото на 2005-2006 г. Заявява, че бил жизнен човек, душата на компанията, намирал тема на разговор с всякакъв вид хора - съседи, приятели, познати. След това започнал да страни от другите хора, нямало  я тази жизненост в него. Много хора изпитвали съмнения дали е било извършено от него това престъпление и постепенно започнали да се отдръпват. Свидетелят посочва, че за ден-два бил задържан, като няколко пъти бил задържан. След задържането през 2005г. – 2006г. съседите са разбрали за воденото срещу ищеца наказателно производство. Предполага, че задържането е било по това дело, като е продължило един – два дни. Посочва, че ищецът му е споменавал и за други дела срещу него. Заявява, още, че това дело го притеснявало, като продължителност от самото евентуално извършване и повдигане на обвинение, през всички процедури съдебни заседания, преди това съответни разпити, показания в полицейското управление. Преди 2001 г. не знаел ищецът да е имал друго дело. Посочва, че е имало периоди на затишие, когато вероятно у ищеца настъпва временно спокойствие. Но посочва, че когато се е получила призовка ищецът винаги се е променял, ставал е нервен и избухлив, като го е занимала мисълта за евентуалния изход. Посочва, че след като делото е приключило ищецът не се е променил, вероятно все още мисли, предполага свидетеля. Свидетелят К.заявява още, че се променили отношенията с близките /тъст, тъща и бивша съпруга/, като най - вече със синът му. Последният е отказвал да взема предвид съветите на баща си.

            По делото е изискано и прието нохд № 21 522/2011 г. по описа на СРС,  НО, 1-ви състав. От приложените по него материали се установява следното:

         -    на 18.09.2001г. е издадено постановление за образуване на дознание/бързо полицейско производство от  дознател при 05 РПУ-СДВР срещу „неизвестен извършител“ за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т. 3 НК,

- на 26.09.2001г. е издадена заповед за полицейско задържане на ищеца за срок от 24 часа и на същата дата е извършен на същия личен обиск,

- на 27.09.2001г.  е издадено постановление за привличане в качеството на уличен и вземане на мярка за неотклонение по отношение на ищеца за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5, вр. с чл.194, ал.1 НК – кражба на движими вещи на обща стойност 413 лв. чрез използване на техническо средство и в сговор с още две лица. Със същото постановление на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“ и извършен разпит на същия, в качеството на уличено лице,

- на 11.12.2003г. със заповед рег. № 42398 ищецът е задържан за срок от 24 часа, на същата дата е извършен и личен обиск,

- на 17.07.2006г. с постановление на прокурор при СРП е спряно наказателното производство, тъй като ищецът и още един от обвиняемите не са открити за провеждане на процесуално – следствени действия и са обявени за издирване,

- на 15.09.2006г. е извършен личен обиск на ищеца, за което е съставен протокол,

- на 15.09.2006г. с постановление, съставено от дознател при 05 РПУ, ОДП ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.195, ал.1, т. 4, пр. 2, и т. 7 вр. с чл.194, ал.1, вр. чл. 28, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК и е извършен разпит на същия,

            - на 22.12.2006г. са предявени материалите от разследването на ищеца,

            - на 19.04.2010г. с постановление отново е привлечен ищеца като обвиняем и на следващия ден е извършен неговия разпит,

            - на 14.04.2010г. е извършена очна ставка между ищеца и втория обвиняем – Д.Ц.П.,

            - на 22.04.2010г. са предявени материалите от разследването на ищеца,

            - на 11.06.2010г. с постановление отново е привлечен ищеца като обвиняем и на 18.06.2010г. е извършен неговия разпит,

            - на 18.06.2010г. са предявени материалите от разследването на ищеца,

            - на 02.08.2010г. с постановление отново е привлечен ищеца като обвиняем и на 17.08.2010г. е извършен неговия разпит,

            - на 23.11.2010г. с постановление отново е привлечен ищеца като обвиняем и на 07.12.2010г. е извършен неговия разпит,

            - на 07.12.2010г. са предявени материалите от разследването на ищеца,

            - на 30.03.2011г. са предявени материалите от разследването на ищеца,

         - на 20.06.2011г. е внесен обвинителен акт в СРС, по досъдебно производство ЗМ №2489/01 по описа на 05 РУП – СДВР,  пр.пр.№41196/01г. по описа на СРП и е образувано нохд № 11 298/2011 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав,

- с разпореждане постановено на 15.07.2011г. по същото дело съдът е прекратил съдебното производство и е върнато делото на Софийска районна прокуратура,

- на 11.11.2011г. е внесен обвинителен акт в СРС, въз основа на което е образувано нохд №21 522/2011 г. на СРС, НО, 1 с-в,

            - по това съдебно производство са проведени съдебни заседания: на 12.02.2012г., 26.04.2012г. /на което не е даден ход на делото, поради неявяване на процесуалния представител на ищеца/, 02.07.2012г., 22.11.2012г., 07.02.2013г., 25.04.2013г., 13.06.2013г., 07.10.2013г., 31.10.2013г.  на които ищецът е присъствал лично и с упълномощения си адвокат,

- с присъда от 31.10.2013 г., постановена по нохд № 21 522/2011г. на СРС, НО, 1 с-в ищецът е признат за невиновен по повдигнатите обвинения. Съдебният акт не е обжалван или протестиран в законоустановения срок, с оглед на което настоящата съдебна инстанция счита, че е влязъл в сила след изтичане на срока за обжалване, а именно на 16.11.2013г. 

Съдът констатира, че образуваното наказателно производство е водено срещу трима извършители.

            Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

          Относно иска с правно основание чл. 2 , ал.1, т. 3 от ЗОДОВ

Съобразно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако „лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано”. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана, независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган.

В тежест на ищеца е да установи:

        образуване на досъдебно производство срещу него,

        образуване на съдебно производство срещу него,

        постановяване на оправдателна присъда по образуваното съдебно производство,

        претърпяване от него на описаните в исковата молба неимуществени вреди,

        причинноследствената връзка между наказателното производство и настъпилите неимуществени вреди и

        извършване на действия, с които е спряна или прекъсната давността по отношение на претендираното обезщетение за забава. 

           В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление на 17.09.2001г.,  като производството срещу него продължило до 31.10.2013 г., когато с присъда от същата дата, постановена по нохд № 21 522 по описа за 2011 на СРС, НО,  1-ви състав ищецът бил признат за невиновен по обвинение по чл. 215, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК с мотиви – не е извършил престъплението. Съдът приема, че присъдата е влязла в сила на 16.11.2013г. Поради това настоящият състав приема, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.

        Анализът на събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от осъщественото наказателно производство спрямо него, и подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2, ал.1,  т. 3 от ЗОДОВ. Тези неимуществени вреди, предвид събраните писмени доказателства са: избягване на общуването с хората, тъй като в резултат на извършеното задържане през 2005. – 2006г. много хора са разбрали за наказателното производство, притеснение, нервност и избухливост в периодите, в които ищецът е получавал призовка за участие в съответното процесуално действие и до реалното му явяване, както и притеснение относно изхода на процеса. Съдът не приема описаното от свидетеля, че в резултата на процесното наказателно производство ищецът се е променил, тъй като последното е започнало през 2001г., а свидетелят посочва, че познава ищеца от 15 – 16 години, тоест след започване на този процес и няма как да има наблюдения за неговото поведение преди това. Съдът не приема за установено посоченото от свидетеля, че в резултат на конкретното наказателно производство са се променили отношенията между ищеца и неговите близки, тъй като не е посочено в какво се изразява това – тоест да се разграничат същите преди образуването на производството и по време на неговата продължителност и на следващо място, като има предвид, че в този период по отношение на ищеца е имало образувани и други три наказателни производства.

      При определянето на размера на обезщетението следва да се вземат предвид: 
     - продължителността на наказателния процес – от 26.09.2001г. /датата на първото задържане на ищеца/ до 16.11.2013г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда на първоинстанционният съда /12 година, 1 месеца и 19 дни/,
     - броя на проведени процесуални действия, при които е участвал ищеца /шестнадесет в досъдебното производство и осем в съдебната фаза/, 
     - обстоятелството, че повдигнатото му обвинение е било за леко по смисъла на чл. 93, т.7 НК престъпление,
     - обстоятелството, че ищецът е бил преди образуване на наказателното производство два пъти осъждан за идентични престъпления /1997г. и 2001г./,
    - обстоятелството, че по време на провеждане на настоящото наказателно производство по отношение на ищеца има постановени още две осъдителни присъди /2004г. и 2009г./ относно идентични престъпления,
     - обстоятелството, че по време на провеждане на наказателното производство по отношение на ищеца има образувани още три прокурорски преписки /подробно описани по-горе в мотивите на настоящото решение/,
     - обстоятелството, че на ищеца е била наложена мярка за неотклонение – подписка и
     - установените по делото претърпени неимуществени вреди от ищцата – избягване на общуването с хората, тъй като в резултат на извършеното задържане през 2005. – 2006г. много хора са разбрали за наказателното производство, притеснение, нервност и избухливост в периодите, в които ищецът е получавал призовка за участие в съответното процесуално действие и до реалното му явяване, както и притеснение относно изхода на процеса. 
     Като съобрази изложените обстоятелства съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи на 3 000 лв.,  като над тази сума до предявения размер от 50 000 лв. искът се отхвърли като недоказан. 

          

Относно направеното възражение за погасителна давност относно претенцията за лихва

Отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи по чл. 2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда - в случая 16.11.2013 г., от който момент вземането за обезщетение за вреди става изискуемо, както е прието и в т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл. 111б. "в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Предвид изложеното съдът приема, че е основателно възражението на ответната страна за това, че част от претендираните лихвите за забава са погасени по давност. В случая искът е предявен на 02.01.2018г., а на 16.11.2013г. е датата, на която е влязла в сила оправдателната присъда. Ето защо, акцесорните вземания за лихва следва да се считат погасени по давност за периода от 16.11.2013г. до 01.01.2015г., т. е. за периода, предхождащ 3-годишния период преди завеждането на исковата молба.

 

Относно направените по делото разноски

Ищецът е направил искане в тежест на ответника да бъдат присъдени направените от него разноски, които са в размер на 10 лв. – заплатена държавна такса за настоящото производство.

С оглед изхода на делото, направеното искане на ищеца следва да бъде уважено и се осъди ответникът на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 10 лв.

 С тези мотиви съдът

 

РЕШИ:

 

          ОСЪЖДА П.на Р.Б., с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 да заплати на Р.П.И., ЕГН – ********** *** – чрез адвокат В.М. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от  3 000 лв., представляваща обезщетение за  неимуществени вреди, претърпени в резултат на наказателно производство, завършило с оправдателни присъда по нохд № 21 522/2011г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав, ведно със законната лихва, считано от 02.01.2015г. до окончателното й заплащане и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 10 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 3 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв., както и претенцията за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва за периода 16.11.2013г. – 01.01.2015г.

           Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                     СЪДИЯ: