№ 94
гр. , 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20221860200101 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Производството по делото е образувано по жалбата на община П., БУЛСТАТ:
**********, представлявана от А.П.Г. в качеството му на кмет против Наказателно
постановление /НП/ № 69/29.04.2022г., издадено от Директора на Регионалната инспекция
по околната среда и водите /РИОСВ/- София, с което на Община П. е наложена имуществена
санкция в размер на 2000лв. на основание чл.166, т.3 от Закона за опазване на околната
среда /ЗООС/.
Жалбоподателят, чрез упълномощения адв. М. М. от САК, моли съда да отмени
изцяло като незаконосъобразно обжалваното НП. Сочи се в жалбата, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и неправилно, тъй като е издадено в нарушение на материалния закон и
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Жалбоподателят счита, че административнонаказващият орган /АНО/ не е съобразил
направените от общината възражения във връзка с това, че не е ясно индивидуализирано
самото нарушение от обективна и субективна страна, с което са нарушени правата на
санкционираното лице. По никакъв начин не ставало ясно за какво точно се санкционира
община П., тъй като в АУАН и НП не се съдържала каквато и да е информация по
отношение на това, че нарушителят не е изпълнил процесното предписание. Отразено било,
че документация не била постъпила в РИОСВ-София, което обаче коренно се различавало
от дадените предписания- община П. да предприеме мерки и действия за привеждане на
ПСОВ-Д. в технологичен, експлоатационен и работен режим. Това, че не била постъпила
документация във връзка с изпълнение на предписание, не означавало, че предписанието не
е изпълнено. Не била извършена нова проверка с цел да установи реално дали
1
предписанието, дадено от служителите на РИОСВ, е изпълнено и затова жалбоподателят
счита, че актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен без
реално правно основание и без да са налице предпоставките за съставянето му.
Същевременно община П. би могла да бъде субект на соченото нарушение единствено при
констатиране на обстоятелството, че същата не е изпълнила дадените предписания във
връзка с пречиствателната станция, но не и за това, че не е уведомила писмено РИОСВ за
изпълнението на дадените предписания. Последното само по себе си би могло да бъде само
основание за извършване на повторна проверка от служителите на РИОСВ с цел да се
установи дали указаното е изпълнено. Отделно от това, жалбоподателят счита, че дадените
предписания са абстрактни и не позволяват реално да бъдат изпълнени. На следващо място
в АУАН било налице противоречие, от което не ставало ясно на коя дата е извършено
нарушението. В АУАН било посочено, че същият е съставен на 12.11.2021г., а
актосъставителката сочела, че на 18.10.2021г. е констатирала неизпълнение на Констативен
протокол /КП/ № **********/09.09.2021г. Като дата на извършване на нарушението пък
била посочена друга дата, различна от 18.10.2021г., което допълнително затруднявало
общината. Сочи се, че КП № **********/09.09.2021 е връчен на Е.А.С., която обаче не
представлявала общината и нямала такова пълномощно, поради което КП не бил надлежно
връчен на общината, което от своя страна се явявало процесуално нарушение. Също така,
посоченият в АУАН протокол № 29/18.10.2021г. не бил връчен на община П., което отново
представлявало грубо погазване на процесуалните правила, уредени в ЗАНН и
необосновано неглижиране на производствените правила от наказващия орган. Сочи се, че
предвид това, че фактически с посочения протокол е установено извършеното нарушение,
същият следвало да бъде връчен на нарушителя с цел да се запознае с него и да направи
своите възражения. По отношение на НП се сочи, че не отговаряло на разпоредбите на
ЗАНН във връзка с описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В
жалбата се препраща към подаденото от община П. възражение срещу АУАН, касателно
свидетелите по същия, а именно: че не ставало ясно защо едното лице е посочено при
условията на чл.40, ал.3 ЗАНН. Сочи се още, че нарушението е установено на 18.10.2021г. с
протокол, но нямало никакви данни кой е бил свидетел по този протокол, с оглед на което
правата на лицето, сочено за нарушител, били накърнени.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото и същото е разгледано, община
П. не изпраща представител, но депозира писмено становище, с което моли съда да отмени
НП № 69 от *********г. на директора на РИОСВ-София като неправилно и
незаконосъобразно. Иска се от съда да присъди на община П. сторените в съдебното
производство разноски, за което представя списък и доказателства.
Въззиваемата страна РИОСВ-София в съдебно заседание се представлява от
упълномощения юрк.Б. Б., който оспорва жалбата като неоснователна, а в хода по същество
на делото моли съда да потвърди обжалваното НП. Сочи, че НП е издадено при спазване на
материалния и процесуалния закон. Сочи, че нарушението е ясно описано, а нарушителят,
датата и мястото са вярно посочени. Установило се, според процесуалния представител, че
2
това нефункциониране на пречиствателната станция не е инцидентно и община П. не
изпълнявала задължението си да я поддържа функционално, за да се пречиства водата.
Юрк.Б. твърди, че предписанието е дадено като вид крайна мярка към общината да направи
пречиствателната станция функционална. Прави възражение на прекомерност на
адвокатския хонорар на другата страна. Не претендира разноски.
В съдебно заседание Районна прокуратура-Елин Пелин, ТО-П. не изпращат
представител и не вземат становище по предмета на делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
На 09.09.2021 г. е извършена проверка на пречиствателната станция за отпадни води
/ПСОВ/ на с.Д. от експерти на РИОСВ-София.
При проверката е констатирано, че: съораженията не функционират и че отпадните води се
отклоняват чрез байпасна връзка към р.Т., без пречистване; че има изтичане на отпадни води
от дъждопреливник в сухо време; няма отвеждане на води от главния канализационен
колектор, а същите са отведени по отливен канал. Съставен е констативен протокол №
**********/09.09.2021 г., с който на Община П. е дадено задължително предписание, със
срок за изпълнение до 11.10.2021г., а именно: „Община П. да предприеме мерки и действия
за привеждане на ПСОВ Д. в технологичен, експлоатационен и работен режим, за което
писмено да уведоми РИОСВ-София.“. До указания срок 11.10.2021 г., както и до датата на
съставяне на акта, в деловодството на инспекцията не била представена никаква
информация за предприетите мерки относно изпълнението на даденото предписание. На
12.11.2021 г. на жалбоподателя Община П., в отсъствие на негов представител, какъвто е
поканен, но не се е явил, е съставен Акт за установяване на административно нарушение, за
това, че не е представил в РИОСВ - София документация за предприемане на мерки за
въвеждане на пречиствателната станция за отпадъчни води /ПСОВ/ на канализационната
система на село Д., община П., в технологичен, експлоатационен и работен режим, което се
явява неизпълнение на дадено с констативен протокол № **********/09.09.2021г.
задължително предписание: „Община П. да предприеме мерки и действия за привеждане на
ПСОВ Д. в технологичен, експлоатационен и работен режим, за което писмено да уведоми
РИОСВ-София.“. На основание на съставения АУАН е издадено процесното НП
№69/*********г. а Директора на РИОСВ-София, което е връчено на представител на
община П. на 05.05.2022г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени и гласни
доказателства, а именно: Разрешително за ползване на воден обект за заустване на
отпадъчни води в повърхностни води №*********/02.11.2016г. /л.24-28/; КП №
**********/09.09.2021г. на служители на РИОСВ-София /л.22-23/; протокол №
29/18.10.2021г. на служители на РИОСВ-София /л.21/; писмо-покана с изх. №
****/19.10.2021г. и разписка към него /л.19-20/; Акт № 216/2021г., издаден от В. А. /л.17-18/;
докладна записка за връчен АУАН /л.15/; възражение от община П. срещу АУАН /л.12-13/;
НП №69/*********г. а Директора на РИОСВ-София /л.8-9/; писмо и разписка за връчване на
3
НП /л.10-11/; свидетелски показания на В. В. А. /л.67-69/ и М. В. И. /л.69-72/.
Към административнонаказателната преписка е приложено Разрешителното за
ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води с №
*********/02.11.2016г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“. Видно от него, същото е издадено за ползване на воден обект река Т., поречие на
река М., за заустване на отпадъчни води за експлоатация на обект „Канализационна
система“ на село Д., община П., област София, в полза на община П.- собственик на
канализационната система. Срокът на действие на разрешителното е от 02.11.2016г. до
02.11.2022г., като са поставени редица условия, при които се предоставя правото на
ползване. В раздела „Изисквания към канализационната мрежа и съоръженията към нея“
има поставени три изисквания с постоянен срок. Т.2 налага условие да се поддържа в
изправност изградената канализационна мрежа, както и съоръженията към нея, а т.3 налага
да не се допуска заустването на непречистени отпадъчни води от канализационната мрежа
във водния обект. Т.1 в раздела „Преливници към смесената канализационна система“
налага да не се допуска преливане на отпадъчни води от дъждопреливниците при сухо
време.
Видно от КП № **********/09.09.2021г., на същата дата В. В. А. – главен експерт в
отдел ККФОС, Дирекция КПД и инж.М. В. И.- мл.експерт в отдел ККФОС, дирекция КПД
на РИОСВ-София, са извършили извънредна проверка на канализационната система на с.Д.
и ПСОВ към нея, стопанисвани от община П.. Посочено е, че е направен оглед и обход на
ПСОВ Д. и по река Т. и дъждопреливници, като е констатирано следното:
1. ПСОВ Д.- ПСОВ е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ***********
от 21.12.2012г. на заместник-началник на ДНСК. Към момента на проверката част от
отпадъчните води от канализацията на с.Д., постъпват на вход ПСОВ, от където чрез
аварийна байпасна връзка се отвеждат към р.Т. без пречистване, с точна на заустване с
географски координати N 42°41´42.68¨ Е 24°15´12.71¨. Същата точка отговаря на
заустване №1, определена в Разрешително №*********/02.11.2016г. за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води след ПСОВ Д..
Извършен е обход по технологичната схема на пречиствателната станция, като е
установено, че съоръженията са изградени, но не функционират, поради факта, че към
тях не постъпва вода за пречистване. Във входящата шахта на ПСОВ са монтирани две
потопяеми помпи, чрез които да се отвеждат водите към механичното стъпало. По
данни на представителите на община П. помпите са затрупани с наносен материал,
който възпрепятства нормалната им работа и затова постъпващите във входящата
шахта отпадъчни води, са отклонени чрез байпасна връзка към р.Т., без пречистване.
Предвид гореизложеното, ПСОВ не работи в експлоатационен и технологичен режим.
При огледа на точката на заустване се установи, че има изтичане на води без
пречистване, във водоприемника. Титулярът на разрешителното за заустване
№*********/02.11.2016г. община П. не изпълнява условие „изисквания към
канализационната мрежа“, записани в т.2 и т.3, а именно „Да се поддържа в
4
изправност изградената канализационна мрежа, както и съоръженията към нея“ и „Да
не се допуска заустването на непречистени отпадъчни води от канализационната
мрежа във водния обект“. В ПСОВ са монтирани 2 бр. измервателни устройства,
отчитащи количеството постъпващи води на вход и количеството на отвежданите към
заустването води. При проверката на вход постъпват води с дебит 9,15 м³/h, а на изход
показанията на измервателното устройство са 0,00 м³/h, видно от което в ПСОВ не
постъпват води за пречистване. При проверката не е представен експлоатационен
дневник за пречиствателната станция, където да се отразяват извършените ремонти,
възстановителните и профилактични дейности, както и дневник за отразяване на
отчетите за заустените отпадъчни водни количества. По данни на представители на
община П., такива дневници не се водят.
2. Извършен е обход по р.Т. преди ПСОВ Д., при което е установено, че има изтичане на
води от отливен канал, след дъждопреливник, преди ПСОВ Д. с географски
координати N 42°41´43.0¨ Е 24°15´17.6¨. Проверката е извършена в сухо време, без
наличие на дъжд. В разрешителното за заустване №*********/02.11.2016г. е
поставено условие „преливници към смесена канализационна система“, записано в т.1,
а именно „Да не се допуска преливане на отпадъчни води от дъждопреливника в сухо
време“, което не е изпълнено, предвид направената констатация.
3. Извършена е проверка по главен канализационен колектор I, изграден за довеждане на
отпадъчните води от канализационната система на с.Д., като е установено, че в
участъка от дъждопреливника преди ПСОВ до входяща шахта на ПСОВ няма
отвеждане на води от главния канализационен колектор I, а същите са отведени по
отливния канал, описан в т.2 от Констативен протокол.
С оглед горните констатации с КП № **********/09.09.2021г., на основание чл.155,
ал.2 ЗООС, е предписано: „Община П. да предприеме мерки и действия за привеждане на
ПСОВ Д. в технологичен, експлоатационен и работен режим, за което писмено да уведоми
РИОСВ-София“ в срок до 11.10.2021г. На проверката, чийто констатации са отразени в КП,
е посочено, че са присъствали Златка Павлова Кънева- кмет на с.Д., община П. и Е.А.С.-
ст.експерт ЕУРИ, община П., като последната е и лицето, което се е подписало, че е
получила протокола, а също така и в графата за „обяснения/възражения“, където е записала
саморъчно „нямам възражения“.
Приложен е в преписката и Протокол №29/18.10.2021г., според който на 18.10.2021г. е
извършена проверка в деловодната система на РИОСВ-София, за налична документация,
предоставена от община П., със седалище и адрес на управление: гр.П., пл. „Т.В.“ №2, ЕИК:
**********, във връзка с изпълнение на предписание под т.1, дадено с Констативен
протокол № **********/09.09.2021г. Посочено е, че при проверката се констатирало, че за
периода от 09.09.2021г. до 18.10.2021г. в деловодната система на РИОСВ-София не е
постъпвала/входирана/ документация от община П. във връзка с изпълнение на предписание
под т.1, дадено с Констативен протокол № **********/09.09.2021г. За „извършили
проверката“ са се подписали три лица: Н.М.- началник отдел ККФОС, В. А.- експерт
5
ККФОС, Е.Ц.- ст.специалист в дирекция АФПД.
Видно е от представеното писмо изх. № ****/19.10.2021г., че същото изхожда от
Директора на РИОСВ-София и е адресирано до г-н А.Г.- кмет на община П., като с това
писмо е посочено, че във връзка с извършена проверка на обект „Канализационна система и
ПСОВ на с.Д.“, община П., отразена в КП № **********/09.09.2021г. на РИОСВ-София,
дадено задължително за изпълнение предписание и на основание чл.40, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) следва представител на община П. да се
яви на 12.11.2021г. в 13:00 часа в РИОСВ-София на адрес: гр.София, бул. „Цар Б. III“ №136,
ет.1, „едно гише“ за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
Посочено е, че в случай на неявяване, на основание чл.40, ал.2 ЗАНН, актът за установяване
на административно нарушение ще бъде съставен в отсъствие на представител на община
П.. Цитираното писмо-покана е било получено в община П. на 22.10.2021г., видно от
известието за доставяне.
Видно от АУАН № 216/2021г. той е съставен на 12.11.2021г. от В. В. А. /главен
експерт в отдел ККФОС, Дирекция КПД към РИОСВ-София/ за това, че на 12.10.2021г. в
гр.София, бул. „Цар Б. III“, №136 /РИОСВ- София/ община П. е нарушила чл.155, ал.2 вр.
чл.166, т.3 от Закона за опазване на околната среда. Констатациите в АУАН са следните: „На
09.09.2021г., във връзка с постъпил в РИОСВ-София сигнал, е извършена извънредна
проверка на обект „Канализационна система на с.Д.“ (Канализационна мрежа и ПСОВ),
собственост на община П.. Проверката е отразена в КП № **********/09.09.2021г…. При
проверката в КП № **********/09.09.2021г., на основание чл.155, ал.2 от Закона за опазване
на околната среда, на община П. като титуляр на разрешително за заустване е дадено
задължително за изпълнение предписание под т.1, както следва: „Община П. да предприеме
мерки и действия за привеждане на ПСОВ Д. в технологичен, експлоатационен и работен
режим, за което писмено да уведоми РИОСВ-София. Срок: 11.10.2021г. Отговорник:
Община П.. На 18.10.2021г. е извършена проверка в деловодната система на РИОСВ-София
за налична документация, предоставена от община П. в изпълнение на даденото
предписание, отразена в Протокол №29/18.10.2021г. При нея се установи, че в периода от
09.09.2021г. до 18.10.2021г. не е постъпвала /входирана/ документация във връзка с
изпълнение на предписание под т.1, дадено с КП № **********/09.09.2021г., от което
следва, че същото не е изпълнено“. АУАН е подписан от актосъставителя и двама свидетели
/инж.М. В. И. и инж.Г. И. Ш.-А./, като за втората свидетелка е посочено, че е свидетел по
реда на чл.40, ал.3 ЗАНН. АУАН е подписан от кмета на община П.- А.Г., който е отразил в
разписката, че е получил препис от акта на 14.03.2022г. В графата за обяснения
(възражения) е записано: „Ще представя писмени възражения в срок“.
Община П., срещу която е съставен АУАН, е депозирала писмено възражение с вх. №
5897/21.03.2022г., адресирано до Директора на РИОСВ-София като в него са наведени
аналогични доводи с тези, заявени във въззивната жалба срещу процесното НП, като
искането във възражението е да не се съставя НП на основание на АУАН № 216/2021г. на В.
В. А., тъй като той е незаконосъобразен.
6
Въз основа на АУАН № 216/2021г. е издадено и обжалваното наказателно
постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта във връзка с констатираното
нарушение на чл.155, ал.2 във вр. чл.166, т.3 ЗООС и на община П. е наложена имуществена
санкция в размер на 2000лв.
Подаденото възражение не е уважено, като в НП изрично са посочени съображения за
неоснователност на възражението, а именно:
Нарушението е описано ясно, конкретно и непротиворечиво;
Отговорността на общината е ангажирана за това, че не е изпълнила даденото й
предписание и нарушението е осъществено на 12.10.2021г.- деня следващ деня, в
който изтича крайният срок за изпълнението на задължението по предписанието;
Нарушението е установено на 18.10.2021г. след извършена проверка по документи в
мястото, където е следвало да бъде изпълнено предписанието за уведомяване на
РИОСВ-София;
Констативният протокол е връчен на изпратения от община П. представител,
присъствал при извършване на проверката на място, с вписване на името, длъжността
и подписа на лицето, поради което същият е надлежно връчен;
Незнанието и неглижирането на закона не са основания, изключващи или смекчаващи
вината и противоправността на деянието.
За случая са разпитани като свидетели актосъставителят В. В. А. и свидетеля по
АУАН М. В. И.. Двете свидетелки поддържат констатациите, отразени в АУАН.
Свидетелката А. си спомня добре случая. Сочи, че във връзка с постъпил сигнал в
РИОСВ-София била извършена проверка на пречиствателната станция за отпадъчни води в
с.Д.. При проверката било установено, че пречиствателната станция не работи, поради което
в КП, който се съставил в деня на проверката, било дадено задължително за изпълнение
предписание на кмета на община П. като собственик на пречиствателната станция, а
именно: „да предприеме мерки и действия за привеждане на станцията в работен,
технически и експлоатационен режим“, за изпълнение на което предписание му било
указано да уведоми РИОСВ-София писмено в определен срок. Кметът на община П. обаче
не уведомил РИОСВ-София за предприети действия по изпълнение на предписанието,
поради което бил съставен протокол в РИОСВ-София, с който е констатирано, че там не са
постъпвали писмени документи, удостоверяващи изпълнение на предписанието. Именно за
неизпълнение на даденото предписание се съставил АУАН. Актосъставителката твърди, че
самата тя е присъствала на проверката на място в деня, в който е даден предписанието и е
съставен КП. Това, което установили, било, че станцията не работи и водите, формирани от
канализационната мрежа на с.Д., преминават без пречистване и се отвеждат в река Т..
Според свидетелката, по данни на присъстващите от община П., станцията не
функционирала, тъй като във входящата шахта за отпадъчни води постъпвало много голямо
количество отпадъчен материал, което възпрепятства работата на помпите и конусите, както
и по-нататъшната работа на цялата станция. Актосъставителката твърди, че при проверката
присъствали представители на община П., а именно: екологът- г-жа Е.С. и кметът на с.Д.,
7
които са се подписали в КП, а копие от протокола било връчено на еколога. Предписанията
в протокола били в писмен вид и срокът на изпълнението им бил до 11.10.2021г. След
изтичане срока за изпълнение на предписанието не била извършвана нова проверка на
място, но била извършена проверка по деловодната електронна система на РИОСВ-София,
от където било установено, че община П. не е уведомила писмено инспекцията за
изпълнение на предписанието, а в него изрично било указано, че следва да бъде уведомена
инспекцията писмено. Актосъставителката сочи, че АУАН е съставен в отсъствие на
представител на община П., тъй като такъв не ся явил в деня, посочен в поканата, след което
АУАН им бил изпратен за връчване чрез РУ-П.. Сочи, че след връчването на акта постъпили
възражения, но същите не били уважени. Според актосъставителката пречиствателната
станция на с.Д. е въведена в експлоатация през 2012г., но не знае дали е работила
непосредствено след това. Знае обаче, че в последните 4 години и половина, откакто тя
самата е служител в РИОСВ-София, станцията изобщо не е работила. Казва, че е имало и
предишни случаи, при които също са съставяни актове на община П., а е имало случаи и
след този акт, при които са давани същите предписания.
Свидетелката И. заявява, че работи като „младши експерт“ в РИОСВ-София и си
спомня за съставянето на процесния акт. Казва, че АУАН е бил съставен за неизпълнение на
предписание. На 09.09.2021г. била извършена проверка на пречиствателната станция в с.Д.,
на която свидетелката присъствала и било констатирано, че пречиствателната станция не
работи и не пречиства отпадъчните води, а те директно се изливат в реката. Причината била,
че във входящата шахта се натрупва наносен материал и помпите не смогват. Дадено било
предписание да се предприемат мерки и действия за привеждане на ПСОВ с.Д. в
технологичен и експлоатационен режим и за това да се уведоми писмено РИОСВ-София в
едномесечен срок- до 11.10.2021г., в който се очаквало поне общината да предприеме
някакви мерки по изпълнение. Констативният протокол с предписанието бил връчен на
еколога на община П., която присъствала на проверката, а самото предписание било
насочено към кмета на общината. На 18.10.2021г. било констатирано неизпълнение на
предписанието. Проверката за изпълнение била по документи и не са ходили отново на
място. На 12.11.2021г. бил съставен актът. Свидетелката И. казва, че освен тя самата,
свидетел по АУАН е била и колежката й Г. Ш., която обаче е свидетел само по съставяне на
АУАН. Свидетелката И. твърди, че нарушителят бил поканен за съставяне на АУАН, но не
изпратил свой представител, поради което актът е съставен в отсъствие на нарушителя.
Свидетелката И. е категорична, че и преди този случай и след него е установявано, че
пречиствателната станция не работи. Нова проверка имало около година след този случай,
при която пак било установено, че станцията не работи и бил съставен АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН. НП е
получено в община П. на 05.05.2022 г., а жалбата е входирана в РИОСВ-София на
8
13.05.2022г.
Жалбата изхожда от легитимирано лице- соченото за нарушител, против подлежащо на
обжалване пред съд наказателно постановление.
По компетентността:
Съдът приема, че АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентен
орган. Съгласно чл.167 ЗООС „Актовете, с които се установяват административни
нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на
околната среда и водите, съответно от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите
дирекции или директорите на националните паркове.“. Видно от представената по делото
оправомощаваща заповед № *****/17.06.2020г. на директора на РИОСВ-София, В. В. А. е
сред длъжностите лица, оправомощени да съставят актове за установяване на
административни нарушения по Закона за опазване на околната среда. Съгласно чл.168
ЗООС „Наказателните постановления по закона се съставят по реда на Закона за
административните нарушения и наказания и се издават от министъра на околната среда и
водите или от оправомощени от него лица, от директорите на РИОСВ, директорите на
басейновите дирекции или директорите на националните паркове.“. В случая обжалваното
НП е издадено от директора на РИОСВ-София, който има такава компетентност съгласно
законовото правило.
По законосъобразността на АУАН и НП:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, намери че издаденото от директора на РИОСВ-София наказателно
постановление /НП/ е законосъобразно постановено, а подадената от Община П. жалба -
неоснователна.
Следва да се отбележи, че наказателното постановление, от което се поражда
отговорността за жалбоподателя, е било издадено при спазване на изискванията на чл.57
ЗАНН и с реквизитите, посочени в него, като същото се отнася и за АУАН, който пък
съдържа реквизитите, изброени в чл.42 ЗАНН. В АУАН словесно и цифрово е описано
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, т.е. налице е описание на
фактическа обстановка, противно на твърдението в жалбата, че такова описание липсва.
Посочени са дата и място на извършване на проверката, при която са дадени предписания,
съдържанието на предписанията, кога и по какъв начин е констатирано неизпълнението им.
За констатациите при проверката е препратено към съставения Констативен протокол, в
който са инкорпорирани предписанията. По идентичен начин описанието на нарушението е
привнесено в НП. И в АУАН и в НП са посочени дата и място на нарушението, които
според настоящия състав са правилно определени. Нарушената и санкционната разпоредба в
случая е една и съща- чл.166, ал.3 ЗООС, като тя е посочена, а описанието на нарушението е
направено и словесно. В действителност тази разпоредба е привързана с други, които не
съдържат нито правило за поведение, нито предвиждат санкция, но това не е съществено
9
нарушение, тъй като цитираната в привръзка разпоредба на чл.155, ал.2 ЗООС определя с
какви актове се дават задължителните предписания от органите на РИОСВ.
Жалбоподателят последователно в цялата си жалба твърди, че е било нарушено
правото му на защита. Съдът не намира обаче нито едно основание да счете, че правото на
защита на санкционираното лице е засегнато.
Категорично не може да се приеме, че нарушението не е ясно индивидуализирано и че
не ставало ясно за какво е санкционирана община П.. Според съда всички
индивидуализиращи признаци на нарушението са вписани в АУАН и НП- дата, място и
описание на самото нарушение. Това, че в АУАН са посочени няколко дати, не съставлява
нарушение, тъй като всяка от тях има конкретно значение за случая. 12.11.2021г. е датата на
съставяне на АУАН. 12.10.2021г. е датата, следваща деня на изтичане на срока за
изпълнение на предписанията и дата, приета правилно като дата на извършване на
нарушението. 18.10.2021г. е датата на установяване на нарушението посредством проверка в
деловодната система на РИОСВ-София. Всичко е подробно и ясно описано, като значението
на фактите и останалите доводи на жалбоподателя за нарушаване на правата му, ще бъдат
обсъдени при обсъждане извършено ли е или не нарушението.
Административнонаказващият орган е спазил процедурата и е предоставил
възможност на нарушителя да реализира правото си на защита, като с писмо изх. №
****/19.10.2021 г. е поканил община П. да изпрати свой представител при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение, от което свое право соченото за нарушител
лице не се е възползвало. Въпреки това екземпляр от АУАН е връчен надлежно на кмета на
община П., видно от положения от него подпис в края на АУАН, имащ характер на
разписка. Привлеченото към административнонаказателна отговорност лице се е
възползвало от законовото си право по чл.44 ЗАНН и е депозирало писмени възражения в 3-
дневен срок, които са били взети предвид при издаване на НП, но са намерени за
неоснователни с конкретни мотиви за това.
Съдът не намира процесуално нарушение, каквото жалбоподателят твърди относно
института на свидетелите. При съставянето на акта е присъствал и свидетел-очевидец по
установяване на нарушението, доколкото свидетелката М. И. е присъствала на проверката,
при която са дадени предписанията и макар да не се е подписала на протокола от
18.10.2021г. за установяване на нарушението, тя също е установила, че община П. не е
представила доказателства, че е изпълнила дадените й предписания, т.е. изпълнено е
изискването на чл.40, ал.1 ЗАНН - актът да се състави в присъствието на нарушителя и
свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, като
включването само на един свидетел-очевидец е било напълно достатъчно за редовност на
процедурата. За по-голяма процесуална прецизност обаче при съставянето на акта е бил
включен още един свидетел, с което единствено е въведена допълнителна гаранция за
законосъобразното съставяне на АУАН.
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради
което образуването на административнонаказателно производство е било допустимо.
10
Предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от страна на наказващия
орган пък е инструктивен. От съставяне на АУАН на 12.11.2021г. до издаване на НП на
*********г. не са изминали повече от 6 месеца, поради което не е било налице основание за
прекратяване на административнонаказателното производство.
В настоящия случай съдът, доколкото счете обжалваното НП за законосъобразно от
външна страна, при спазени изисквания за форма и съдържание, дължи отговор на въпроса
извършено ли е или не нарушението, за което жалбоподателят е бил санкциониран.
От събраните по делото доказателства, в това число свидетелските показания на
разпитаните свидетели, безспорно се установява осъществяване на вмененото на
жалбоподателя нарушение.
Разпоредбата на чл.155, ал.1 ЗООС предвижда, че по време на извършването на
текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по чл.148, ал.3, съставят
констативни протоколи. Съгласно ал.2 от същата разпоредба в протоколите по ал.1 се
отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с
посочване на срокове и отговорници за изпълнението им.
От приложените по делото писмени доказателства – КП и АУАН и от показанията на
свидетелите безспорно се установи, че във връзка с извършена извънредна проверка на
канализационната система на с.Д. и пречиствателната станция за отпадни води към нея
(ПСОВ) е било констатирано най-общо, че пречиствателните съоръжения за биологично
пречистване на ПСОВ, част от канализационната система на с.Д., не функционират, като
констатациите са подробни и разбираемо описани в КП. Именно във връзка с констатациите
от проверката са били дадени конкретните предписания, които се е очаквало да бъдат
изпълнени от община П., а именно: „Община П. да предприеме мерки и действия за
привеждане на ПСОВ в технологичен, експлоатационен и работен режим, за което писмено
да уведоми РИОСВ-София“. Тези указания не са никак „абстрактни“, както твърди
жалбоподателят, а напротив – те са достатъчно конкретни, предвид, че община П. е титуляр
на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни
води № *********/02.11.2016г., където са описани точно условията, при които се предоставя
правото на ползване и ако те бяха изпълнявани, то нямаше да има необходимост от
предписанията, които контролните органи са дали и чрез които се е целяло да бъде накарана
общината да изпълнява своите задължения. Предписанията биха били изпълнени в случай,
че пречиствателната станция бе приведена във функциониращо състояние съобразно
изискванията на разрешителното.
Разпоредбата на чл.166, т. 3 ЗООС предвижда, че с наказанията по чл.165 се наказват и
лица, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни
актове и констативните протоколи по чл.155 или 157б, издавани от министъра на околната
среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите
на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. В случая,
определеният срок за изпълнение на предписанието, дадено с протокола по чл.155, ал.2
ЗООС, е бил до 11.10.2021г., а отговорно за изпълнението лице е община П.. В този смисъл,
11
констативният протокол от 09.09.2021г., съдържащ даденото предписание на Община П. и
неизпълнението на това предписание представляват посоченият в чл.166, т 3 ЗООС
правопораждащ факт за налагане на имуществената санкция.
Непротиворечиво съдебната практика на ВАС приема, че по своята същност
задължителното предписание е указване за фактическите действия, които проверяваният
субект следва да предприеме за отстраняване на допуснати пропуски при осъществяване на
разрешената от компетентните административни органи дейност. Следователно
предписанието изисква активно поведение от страна на адресата в рамките на посочените в
него срокове за изпълнение. Като акт, създаващ задължения за адресата и предписващ
конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна
принуда, констативният протокол е индивидуален административен акт, подлежащ на
съдебен контрол по реда на АПК, в хода на който да се преценят редица обстоятелства,
включително и дали са били налице материалноправните предпоставки за издаването му.
Даденото на Община П. предписание с констативния протокол № ********** от 09.09.2021
г. не е било оспорено, съответно отменено по надлежния ред. Влизането на същото в сила
определя неговата задължителност за субекта, към който е отправено. В случая
изпълнителното деяние, осъществяващо административнонаказателния състав на чл. 166, т.
3 ЗООС, е неизпълнение на дадено по реда на чл. 155 ЗООС и влязло в сила предписание,
каквото нарушение е правилно вменено на Община П..
Предписанието, което е дадено на община П., е комплексно- от една страна да
предприеме действия и мерки за привеждане на ПСОВ Д. в технологичен, експлоатационен
и работен режим и от друга страна- да уведоми РИОСВ-София за взетите мерки. Първото
задължение е следвало да бъде изпълнено в с.Д., а второто- в гр.София. В случая, мястото,
където е било дължимо крайното действие, което е следвало да предприеме жалбоподателят,
в изпълнение на даденото му предписание, е в гр. София, където се намира компетентната
РИОСВ и където изрично му е било предписано да представи писмената документация,
поради което и правилно е прието от контролния и наказващия орган, че жалбоподателят е
осъществил процесното нарушение чрез бездействие, което се осъществява на мястото на
дължимото действие - в гр. София.
Тук следва да се обсъди основният довод на жалбоподателя, а именно: че контролните
органи не са извършили последваща проверка, за да се убедят, че предписанието за
привеждане на ПСОВ в работен и експлоатационен режим е изпълнено и че не е достатъчно
за този извод непредставянето от страна на община П. на писмени доказателства за това. В
общия случай, добрият подход в действителност изисква извършването на втора контролна
проверка, за да бъде затвърдено убеждението, че предписанието не е изпълнено, в случая- че
ПСОВ Д. продължава да не работи. Въпреки това, съдът не го намира за задължително, тъй
като всяка една проверка е свързана с ползване на държавни ресурси, които в случая е
неоправдано да се ангажират, предвид че се касае за ПСОВ, която от години не работи и не
се привежда от собственика й в работен режим /както свидетелката-актосъставител поясни/,
въпреки че е бил санкциониран и преди настоящия случай /за което настоящият съд има
12
знание и в служебен аспект, тъй като и преди в РС-П. са гледани дела, свързани именно с
факта на нефункциониране на ПСОВ-Д./. От друга страна, щом дадените предписания са
включвали задължение за писмено уведомяване на органа /в случая РИОСВ-София/ за
предприетите мерки, той е в пълното си право да презюмира, че щом не е уведомен, то
мерки и действия съобразно предписанието не са били предприети, без да е нужно да
извършва теренна проверка. Община П. никъде в жалбата си не твърди, нито представя
доказателства, че е изпълнила предписанието да приведе ПСОВ Д. в технологичен,
експлоатационен и работен режим, както и че ако е изпълнила предписанието, нещо я е
възпрепятствало да подаде писмено уведомление до РИОСВ-София в указания срок. Ако
случаят бе такъв, съдът би изследвал истинността на такова твърдение и би отчел
евентуално доказаното изпълнение на предписанията като обстоятелство, влияещо върху
извода за основателност или неоснователност на наложената санкция. Случаят обаче не е
такъв и община П. се опитва да черпи съображения за атакуване на НП от собственото си
бездействие, при условие, че изрично й е било указано какво следва да направи. Именно
жалбоподателят е този, който следваше да докаже, че е изпълнил предписанието, в случай,
че го твърди, но това не е сторено. Нещо повече- свидетелите са категорични, че при
последващи проверки на ПСОВ Д., след датата, посочена като крайна за изпълнение на
предписанията, ПСОВ е била в същото състояние, в което е заварена и на 09.09.2021г.
Следователно, довод за недоказаност на нарушението, какъвто се въвежда от процесуалния
представител на община П., не е основателен.
Предвид изложеното, съдът счита, че фактическото осъществяване на процесното
нарушение, свеждащо се до неизпълнение на дадено задължително предписание, е
установено, като по делото не се спори, че адресат на цитираното в Констативния протокол
от 09.09.2021г. е именно Община П.. Спори се от жалбоподателя дали предписанията са
достигнали до своя адресат, тъй като КП е бил връчен на лицето Е.С., за която няма
ангажирано пълномощно да представлява община П.. И този довод на жалбоподателя за
незаконосъобразност на НП, не е издържан, тъй като макар да няма изрично пълномощно за
г-жа Смиленова да представлява община П., не се оспорва, че тя е служител на общината и
то с функции, пряко свързани с околната среда- еколог. Напълно резонно е именно екологът
на общината да бъде изпратен за извършената проверка на ПСОВ Д., както е било в случая,
като не се твърди от община П. нито, че е неверен фактът, че г-жа Смиленова има такова
длъжностно качество в община-П., нито че тя е присъствала случайно на проверката, а не е
била нарочно изпратена от кмета на община П.. Освен това, на проверката и при съставяне
на протокола е присъствала и кметът на с.Д. - З.К., която може да се счете за представител на
община П. и без изрично упълномощаване, тъй като тя е кмет на кметство към община П. и
доколкото нарушенията са установени именно на територията на кметство Д. закономерно е
нейното присъствие. Следователно, за съда няма съмнение, че предписанията, дадени до
кмета на община П., са достигнали до него, макар и опосредено чрез други служители на
общината.
С оглед на всичко изложено, осъществяването на нарушението е доказано по несъмнен
13
начин, тъй като до 11.10.2021г. жалбоподателят не е изпълнил предписанието, обективирано
в констативния протокол от 09.09.2021г. Това съответства и на установеното при
извършената проверка на 18.10.2021г. в деловодния регистър на РИОСВ-София, което
контролните органи по надлежния ред са обективирали в Протокол № 29 от 18.10.2021 г.,
което пък предопределя извод за законосъобразност на НП. Не се споделя твърдението на
жалбоподателя, че административнонаказващият орган е бил длъжен да му връчи и този
протокол, щом като с него се установява нарушението. Дори проверката за изпълнение на
предписанията да не бе обективирана в писмен протокол, основанието за съставяне на
АУАН пак би съществувало, тъй като то е възникнало автоматично с изтичане на дадения
срок за изпълнение на предписанията, без да бъдат предприети съответни действия от
страна на община П.. Съставеният АУАН отразява кога и по какъв начин е била
осъществена проверка, че предписанията не са изпълнени, което е напълно достатъчно за да
се счете, че правата на наказаното лице не са нарушени.
Въпросът за вината не се обсъжда, тъй като субектът на нарушението е юридическо
лице и отговорността му е безвиновна.
Съдът, подобно и на административно наказващия орган /АНО/, намира, че в
конкретия случай не е налице основание за приложение на чл.28 ЗАНН, тъй като деянието
не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушението, а типичната такава. Още повече, че в конкретия случай, последиците от
неизпълнение на предписанието за привеждане в работен и експлоатационен режим на
процесната ПСОВ, са нежелани за околната среда последици, свързани със замърсяване на
водите на река Т..
Разпоредбата на чл. 166, т.3 ЗООС предвижда, че с наказанията по чл. 165 се наказват и
лицата, които не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни
актове и констативните протоколи по чл.155 ЗООС. Предвиденият размер на санкцията е от
2000 до 20000 лева, като на жалбоподателя е определена санкция в минимален размер от
2000 лева. Размерът на санкцията е дори занижен, предвид обществената опасност на
деянието и обстоятелството, че извършеното нарушение от Община П. не е първо по реда за
канализационната система на с.Д.. АНО обаче е посочил защо налага минималното
наказания, а именно: защото е счел, че не са налице отегчаващи обстоятелства при
извършване на нарушението. Според съда така индивидуализирано наказанието
кореспондира с целите на чл.12 ЗАНН.
С оглед всичко изложено, Съдът намира, че обжалваното Наказателното
постановление е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото, въззиваемаата страна – РИОСВ-София, има право на
присъждане на разноски, но такива не са претендирани от нейния представител, поради
което в случая не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
14
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 69, издадено от директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите-София към Министерство на околната
среда и водите на ********* г., с което на основание чл.53 ЗАНН и чл.166, т.3 ЗООС на
ОБЩИНА П., БУЛСТАТ: **********, със седалище и адрес на управление: гр. П., пл.
„Т.В.“ №2, представлявано от кмета- А.П.Г., е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в
размер 2000 лв. /две хиляди лева/ за нарушение на чл.166, т.3 ЗООС, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
15