Мотиви по В.Н.О.Х.Д.№411/2019г.
по описа на СГС, НО, VII-ми въззивен състав
С присъда от 19.02.2018г. по Н.О.Х.Д.№11996/2016г., СРС, НО, 97-ми състав е признал подсъдимия Д.Д.П. за невиновен в извършването на престъпление по чл.194, ал.1 от НК като на осн. чл.304 от НПК го е оправдал за това, че на 19.09.2014г. около 17,55 часа в гр.София, в
магазин “Технополис”, находящ се на ул.“*******, отнел чужда движима вещ – 1 /един/
бр. диск с игра “М.К.Е.” за игрова конзола „Сони Плейстейшън 3”, на стойност
49,95лв. /четиридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/ от владението
на И. Л.Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои. Районният съд е възложил сторените по делото разноски на държавата,
предвид извода за оправдаването на П..
Срещу присъдата е постъпил бланкетен въззивен протест от прокурор при СРП. В сезиращия въззивния съд акт се настоява за отмяна присъдата на СРС и постановяване на нова осъдителна. В протеста не се прави искане
за събиране на нови доказателства.
С определение
от 04.10.2018г. по В.Н.О.Х.Д.№4305/2018г. по описа на СГС, НО, VII-ми въззивен
състав, съдебното производство е било прекратено със задължителни указания за
привеждане на протеста в съответствие с изискванията на чл.320, ал.1 от НПК или
връщането му, в обратен случай.
По повод дадени
указания от председателя на съдебния състав на СРС, прокуратурата е допълнила
протеста като е счела, че незаконосъобразността на присъдата
следва от установената в обвинителния акт фактология на база показанията на
св.И., св.М. и св.В.. За достоверни се приемат показанията на св.И., тъй като
са на очевидец, а също и на св.М., който е прегледал видеозаписите от
охранителните камери. Като нелогична се приема версията на подсъдимия, че е бил
„убеден“ от св.И. да извърши кражбата. Игнорират се и твърденията му за наличие
на паричен заем между него и св.И., невъзможността за връщането на който го е
мотивирало да поеме вината за извършеното престъпление. В този смисъл, се моли за постановяването на нова, осъдителна присъда
спрямо подсъдимия П..
В съдебно
заседание пред въззивния съд служебният защитник на подсъдимия
– адв.К. моли за потвърждаване първоинстанционната присъда. Обосновавайки
неправилност доводите, изложени в протеста, приема за верен извода на СРС да не
кредитира показанията на св.И. И.. Набляга на факта, че същият се е явил в досъдебното
производство със защитник, разпитан от първоинстанционния съд като
свидетел, който отрича подзащитния му да е бил подлаган на натиск. Приема
категорично св.И. да е заинтересован от изхода на делото, тъй
като и спрямо него е съставен АУАН. Защитата споделя изложеното от първата
инстанция близки на св.И. да са възстановили сумите и по двата АУАН. Възприема
се и посоченото в мотивите на СРС, че подсъдимият П. е дължал пари на св.И.. Като верен се характеризира и извода на
решаващия съд да дискредитира и показанията на св.Н.М., тъй като е свидетел
и по двата АУАН. Поради това отново се моли за потвърждаване
присъдата на СРС като правилна и законосъобразна.
Представителят
на СГП като поддържа протеста, напротив, счита, че по безспорен начин е установено,
че с действията си подсъдимият П. е осъществил вмененото му престъпление.
Базира се на показанията на св.М. от въззивното съдебно следствие,
които според него кореспондират с останалия доказателствен материал. Поради
това моли за отмяна първоинстанционната присъда и постановяване на нова,
осъдителна.
Подсъдимият П. се явява пред въззивния съд. Възползва се от правото си по чл.55 от НПК и не дава
обяснения в хода на въззивното съдебно следствие. В правото си на лична защита и предоставената му последна дума отрича съпричастност към вмененото му престъпление и моли за потвърждаване на
първоинстнационния съдебен акт.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен
състав, след като обсъди доводите в
протеста и допълнението към него, изложените в съдебно заседание от страните, след като подложи на анализ
доказателствените материали, събрани по делото, както в рамките на съдебното
следствие пред първата инстанция, така и във въззивното съдебно следствие и
извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, намира, че същата е постановена при непълно изяснена фактическа
обстановка, а отделно от това и при неправилно приложение на материалния закон
на установените по делото факти.
Настоящият въззивен състав счита,
предвид постановената от него присъда, че са налице основания за ревизиране
фактологията, приета от първия съд като намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.Д.П. е
роден на ***г***, българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.София, ж.к.“*********със
средно образование, неженен, с ЕГН:**********, осъждан.
Подсъдимият П. поддържал приятелски отношения със св.И. И., с когото се
познавали от години.
На 19.09.2014г. около 17,55 часа двамата посетили магазин “Технополис”, находящ се гр.София, на
ул.“******* /ж.к.“*********“/. На посоченото място
подсъдимият П. отнел 1 /един/ бр. диск с игра “М.К.Е.” за игрова конзола „Сони
Плейстейшън 3”, като преминал
касовата зона, без да заплати стойността й от 49,95лв. /четиридесет
и девет лева и деветдесет и пет стотинки/.
От своя страна по същото време св.И. И. отнел от магазина 1 /един/ бр.
джойстик за PS 3 „Плейстейшън 3“ на стойност 99лв. /деветдесет и
девет лева/.
Св.И. Т. бил управител на отдел „Перални и фототехника“ в магазин “Технополис”, *********, а св.Д.К.-
зам.-управител на търговския обект.
За кражбата на двете вещи били уведомени св.Т. на 20.09.2014г., а също и св.К..
Св.Т. прегледал видеозаписите от охранителните камери и констатирал, че
непознато лице отваря кутията с диска, взема го и напуска магазина, без да го
заплати на касата.
Св.Н.М. – служител в 07 РУ СДВР също прегледал на неустановено място
записите от охранителните камери в магазина и разпознал подсъдимия П. и св.И. като лицата, които са
извършили кражбата на горепописаните вещи от търговския обект.
Със заповеди за задържане по ЗМВР на 06.10.2014г. подсъдимият П. и св.И. били задържани за 24 часа по
ЗМВР.
На същата дата магазина бил посетен от служители на СДВР, които попитали
дали в магазина липсва джойстик за игрова конзола, което обстоятелство било
потвърдено от св.К..
На 07.10.2014г. в 11,30 часа св.И.
Михов – на длъжност мл. полицейски инспектор в 07 РУ СДВР в присъствие на св.Н.М.
съставил на подсъдимия П. АУАН№225242, а на
св.И. И. АУАН№225243 съответно за извършени административни нарушения,
квалифицирани по чл.194, вр. чл.218б от НК.
Удостоверено с приемо-предавателни
протоколи от 07.10.2014г., изготвени от зам-управителя в магазин „Технополис“,
ж.к.“*****“ – св.К., неустановено по делото лице на средна възраст заплатило стойността
на 1 /един/ бр. диск с игра “М.К.Е.” за игрова конзола
„Сони Плейстейшън 3” и джойстика, отнети съответно от
подсъдимия П. и св.И. като били
издадени и фискални
бонове.
Според
заключението на съдебно-оценителната експертиза, стойността на отнетата вещ - 1 /един/ бр. диск с игра “М.К.Е.” за игрова конзола „Сони
Плейстейшън 3” е 49,95лв. /четиридесет и девет лева и деветдесет
и пет стотинки/.
Така изложената фактическа обстановка,
съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателства,
приобщени посредством показанията на св.И. Т., св.Д.К./вкл. прочетени и на двамата
на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, св.Н.М. и св.И. И. /от
досъдебното производство/.
По подробно изложените по-долу
съображения, СГС не даде вяра на показанията на родителите на подсъдимия – св.П.
и св.К. и на обясненията на самия П. като
намери в преобладаващите им части за непълни и неотносими и показанията на св.М..
Настоящата инстанция при анализа
показанията на св.И. Т. логично отчете изтеклия период от време
като сериозен фактор, заличил част от спомените на визирания свидетел. Именно
това е наложило и приобщаване показанията му от досъдебното производство на чл.281,
ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, което законосъобразно е сторил СРС. Предвид
заявеното от свидетеля пред първата инстанция, няма основание да се
дискредитира твърдението му за неправилно отразяване в протокола от
предварителната фаза на факта, че не е управител на магазина, а само на
съответен отдел, посочен по-горе. Това противоречие не е съществено според този
съд и не се отразява обективно върху достоверността на основните факти,
интересуващи предмета на делото.
Въззивната инстанция не се дистанцира
от показанията на този свидетел в частта, че му е съобщено за кражба на диск от
сектора, за който отговаря, наложило преглеждане на записите от видеокамерите.
Видяното от свидетеля съответства като данни с обективираното в двата АУАН и в
частност съставения срещу подсъдимия П.,
че именно на 19.09.2014г. около 17,55 часа е установено, че е извършена кражба
на 1 /един/ бр. диск с игра “М.К.Е.” за игрова конзола
„Сони Плейстейшън 3”. Показанията му
според този съдебен състав намират и корелативна подкрепа в отразеното от св.Д.К.,
св.Н.М. и отчасти в тези на св.И.М.. По-насетне, твърденията на Т. от
досъдебната фаза относно стойността на диска и възстановяването са в пълен
синхрон с приемо-предавателния протокол от 07.10.2014г. и показанията на св.И.,
св.М.. Поради тези събражения, СГС не се довери на по-общите и непълни
показания на свидетеля от съдебната фаза и напротив кредитира тези, дадени
непосредствено след кражбата.
На същата плоскост стоят и разсъжденията на съда касателно показанията на
св.Д.К., която логично предвид заеманата длъжност и множеството кражби в
магазина /вж. показанията й пред СГС/ смесва факти и събития или е заличила
спомена за част от тях. Подобно на колегата си Т. обаче, св.К. е категорична
след прочитане показанията й от досъдебното производство и предявяване на
приемо-предавателния протокол, че кражба на инкриминираните вещи е имало през
м.септември 2014г. и че стойността на двете отнети вещи е възстановена по-късно
от различно от подсъдимия или св.И. лице на средна възраст. Твърдения, които не
се отличават съществено от показанията на самия И. и св.М. и най-вече съответстват
на писменото доказателство – приемо-предавателен протокол от 07.10.2014г.,
случайно съставен ден след задържането на подсъдимия и св.И. и точно на датата
на съставяне на двата АУАН.
Тук е мястото да се отбележи за процесуална пълнота, че районният съд не е
отразил основанието, на което е прочел показанията на св.К.. Безспорно, предвид
липсата на съгласие от страните, такова единствено се явява ал.4 на чл.281 от НПК, но дали е т.1 или т.2 от ал.1 на визираната норма може само да се
предполага. Това според съда обаче не се отразява на обективното приобщаване
показанията на свидетелката, тъй като видно от изложеното от нея пред СРС,
спомените й са неясни, противоречиви или частично липсват, което изпълва
законовите критерии на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК.
Що се касае до показанията на св.М., които СРС не е кредитирал, безспорно
тази теза не е в достатъчна степен обоснована. Обстоятелството, че св.М. смесва
факти от рода на това дали подсъдимият е отнел само едната или двете
инкриминирани вещи според този съдебен състав не е съществено, тъй като на
първо място полицаят е категоричен, че именно П. е откраднал диска, предмет на обвинението спрямо него. Свидетелят
освен това е убедителен пред СРС и относно съвпадащи с твърденията на други
свидетели факти – че стойността на вещите е възстановена, че всяко от лицата /П. и И./ е отнело по една вещ, че
вещите са поставени под дрехите на извършителите, че периода е бил есен-зима
2014г.-2015г., че за кражбите е имало две преписки в РУ и т.н. Макар и тези
факти до известна степен да се различават от заявеното от свидетеля на л.96 от
досъдебното производство, където е посочил, че е установено извършител и на
двете кражби да е само подсъдимият, според СГС не опровергават обвинителната
теза, както е приела първата инстанция. Най-малкото в подкрепа заявеното от св.М.
пред СРС са показанията на св.И. от досъдебното производство, който трудно може
да се приеме да не е свидетел от първа ръка – очевидец, вкл. извършител на
противоправно деяние, квалифицирано като административно нарушение. На същата
плоскост стоят и констатациите по двата АУАН, показанията насв.К. и
приемо-предавателните протоколи.
Вижданията на първия съд относно липсата на изготвена докладна записка от
св.М., която да удостоверява преглеждането на видео-записите, неяснотата къде
този полицай е гледал записите според въззивния съд, дали е било съвместно със
св.Т. или който и да било друг управител от магазина, не е от съществено значение
според СГС. На първо място докладната записка не е доказателство или
доказателствено средство, предвидено в НПК, поради което дори и да беше
изготвена констатациите не могат да се съпоставят на годна основа с показания
на свидетел, снети по реда на процесуалния закон. В изпълнение на задълженията
си по чл.13 и чл.107, ал.2 от НПК, въззивният съд направи опит да бъде
установено, макар и след неразумно дълъг период дали са предадени на 07 РУ СДВР
видеозаписи от охранителните камери в търговския обект. Безспорно от
приобщеното в хода на въззивното съдебно следствие писмо стана ясно, че такива
не са предадени в съответното РУ, а и не се съхраняват в магазина, или
охранителното дружество, предвид съблюдаване задължения по ЗЧОД. Тази
процесуална липса обаче според СГС не води до такава доказателствена празнота,
която да направи извода за оневиняване на П.
правилен. Безспорно в съдебната фаза, св.М. е категоричен, че е преглеждал
видеозаписите от процесната кражба. Такова е и виждането на св.Т., независимо
дали е било съвместно с полицейския орган. Тези безспорно установени факти
според СГС се подкрепят и от двата АУАН и от съставените на същата дата два
приемо-предавателни протокола за възстановяване стойността на двете вещи и
намират подкрепа в показанията на св.К.. В заключение, съдът отчете, че в
досъдебното производство, св.М. е разпитан почти осем месеца след кражбата и
образуването и съставянето на АУАН, което логично е довело до смесване на факти.
Не може да се отрече е, че разпита пред СРС е далеч по-напред във времето, но в
залата са присъствали както подсъдимия, така и преди това св.И. /за разпит като
свидетел/, което според този съд е дало възможност на свидетеля да възпроизведе
действителната картина на стеклите се събития точно с тези две лица и да ги
свърже с конкретни факти от работата си.
Тук е мястото да се отбележи, че показанията на св.М., призован пред СГС не
спомагат за изясняване на обективната истина, тъй като единствено и само
подкрепят констатациите в двата АУАН, поради което макар и кредитируеми, са
неотносими.
На преден план, както правилно е
отбелязъл и първия съд, стоят показанията на св.И. И.. СРС ги е дискредитирал
изцяло, както тези от досъдебното производство, така и изложените пред СРС,
като ги е счел като целящи оневиняване на свидетеля и в частност на подсъдимия.
Настоящият съдебен състав не споделя този извод, тъй като противи на всички
останали гласни и писмени доказателствени средства. СГС намира, че за акуратни
и вярно отражение на действителността следва да се приемат показанията на св.И.
от досъдебната фаза на л.87 от досъдебното производство, макар и приобщени на
по-слабото процесуално основание /отново не е посочено основанието, на което са
приобщени/.
На първо място следва да
бъде отчетено, че достоверността на заявеното от И. в
предварителната фаза на делото се обосновава с неоспорената от когото и да било
истинност показанията на свидетелката – адв.И. В., която е категорична, че над подзащитния
й, а и никога в кариерата й, не е упражняван какъвто и да било физически или
психически натиск над свидетел или обвиняем. На тази база твърденията на И.
точно в тази насока, че е бил натискан, заплашван от полицейски органи и т.н.,
наведени пред СРС /между впрочем често лансирана версия по такъв род дела/ не
могат да се определят по друг начин освен като голословни. След тези
предварителни бележи, друг извод освен за достоверност показанията на св.И. от
досъдебното производство в частта относно действията на подсъдимия П., не може да бъде направен.
Показанията на свидетеля, дадени в присъствие на защитник са изключително
детайлни и последователни. Така например правят впечатление факти, които трудно
може да са известни на лице, което не е присъствало на местопрестъплението –
относно характеристики на отнета вещ, относно конкретната дата и приблизително
време на извършване на кражбата. Касае се все за обстоятелства, които намират
пълна корелативна подкрепа не само в двата АУАН, но и в показанията на св.М.,
св.Т. и св.К., вкл. и приобщените от досъдебното производство. Всички те,
разбира се през призмата на изтеклото време, дават аналогични сведения за
мястото, приблизителното време, начина на извършване на кражбите и последиците
от тях, в частност възстановяване стойността им. Вярно е, че св.И. съзнателно
„изключва“ участието си в инкриминираното деяние както в досъдебното
производство, а така също и в хода на съдебната фаза. Не може да се отрече, че
същият е извършил аналогично на подсъдимия противоправно деяние, за което с
оглед факта, че не е осъждан, е приложена разпоредбата на чл.218б от НК. Тук е
мястото недостоверността твърденията на И. от съдебната фаза и съзнателното
отричане на участието му да се противопостави на съставения срещу него АУАН,
който същият е подписал без възражения.
В тази насока процесуалният закон не съдържа забрана обясненията на един
съподсъдим по делото, в които се съдържат доказателства за участието
на друг съподсъдим в извършването на деянието, т.н. „оговор“ да бъдат ползвани
при постановяването на присъдата. От друга страна не се допуска осъдителната присъда
да почива само и единствено на доказателствата, събрани посредством
тези обяснения, а е необходимо същите да бъдат подкрепени убедително от други
доказателства, както и е налице изискване събраните чрез оговор доказателства
да не бъдат превратно тълкувани /р.№52 от 04.04.1997г. по н.д.№ 54/1997г., ВК на ВКС, р.№377 от
17.02.2016г. по н.д.№1239/2015г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС, р.№31 от 21.03.2017г. по н.д.№1305/2016г., н.к., ІІІ н.о.
на ВКС, р.№92 от 11.04.2017г. по
н.д.№1353/2016г., н.к., ІІ н.о. на ВКС/.
В казуса обаче И. И. не е подсъдим, а
свидетел по делото /р.№345 от 06.10.2009г. по н.д.№376/2009г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС, р.№243 от 18.06.2010г. по н.д.№175/2010г., н.к., І н.о. на ВКС/. Последното не
се променя от обстоятелството, че спрямо него е била образувана преписка, че му
е съставен АУАН и вероятно е издадено и НП, доколкото не е привлечен като
обвиняем. Отделно от това и изложените от него факти пред разследващ орган,
макар и приобщени на по-слабото процесуално основание, не са единствените, на
които се основава осъдителния извод на съда с оглед забраната по чл.281, ал.8
от НПК. Пряко доказателство за участието на подсъдимия във вмененото му
престъпление, както беше посочено и по-горе се съдържат в показанията на св.М.,
двата АУАН.
Първият съд не е дал
акуратен отговор защо е кредитирал показанията на родителите на подсъдимия –
св.П. и св.К. и респ. обясненията на подсъдимото лице и дали логичния синхрон
помежду им е достатъчен за достоверността им. Правилна е логиката, че тъй като
се касае за близки лица от обкръжението на подсъдимия, не е задължително
показанията да са apriori
недостоверни, но не само доказателственото право, но и нормалната житейска
логика налагат особено внимателна съпоставка такъв вид доказателствени
източници с други такива, задълбочено изследване на вътрешната им
непротиворечивост и хармоничност и т.н. На тази база настоящият съдебен състав
приема за голословни твърденията на двамата родители за безкритично поемане на
вина за неизвършено престъпление от подсъдимия П.. В тази насока категорично не може да се сподели тезата, че
същият, при все, че е бил осъждан, заради дълг от 50лв. се е съгласил да бъде
привлечен като обвиняем с ясната угроза, че може да търпи наказание „Лишаване
от свобода“. За такъв дълг не говори в показанията си св.И. и при двата му
разпита от съдебната и досъдебна фаза и ако тази му теза е логична, не така
стоят нещата с обясненията на подсъдимия.
Според настоящия съдебен състав в
обясненията на подсъдимия прозира двояката им правна природа на основно гласно
доказателствено средство, но така също и на такова, чрез което лицето упражнява
в пълен обем правото си на защита. В тази насока на мисли достоверността им
следва да бъде установена при спазване на общите правила относно гласните
доказателствени средства при съблюдаване дефинитивните правила за оценка на
доказателствата. Анализът им съдът извърши особено внимателно като прецени, че
подсъдимият е основна страна в процеса, която е най-заинтересована от
благоприятен за нея изход на делото. Въпреки
това, поради особеното положение на подсъдимото лице в процеса и с оглед правилата на
българския процесуален кодекс, изложеното от него, не може да бъде
възприемано за недостоверно изначално.
Въззивният съд не дава каквато и да
било вяра на обясненията на подсъдимия П.,
поради което и ги изключи от
доказателствената съвкупност като ги прие за защитна версия, която се
опровергава от приобщения по делото доказателствен материал. Това е така не
само поради факта, че обясненията му намират подкрепа само в тезата на неговите
родители, но и тъй като категорично се опровергават от показанията на св.Т.,
св.К., св.М. и в частност с показанията на св.И. от досъдебното производство,
приемо-предавателните протоколи и двата АУАН. На следващо място, не може да се
сподели и виждането, че тъй като стойността на вещите е възстановена вероятно
от близък на св.И., отнемането и на двете вещи е извършено единствено и само от
последния. В действителност, касае се за акт, който ще бъде ползван от
подсъдимия при правилно квалифициране на деятелността му, но сам по себе си не
може да обоснове вина само на св.И.. По-насетне, обстоятелството, че срещу св.И.
е съставен АУАН също не е достатъчно основание да се приеме в досъдебното
производство, че лъже, при все, че същият, за разлика от подсъдимия е бил
неосъждан и не е бил пред угрозата да изтърпи ефективно наказание „Лишаване от
свобода“.
В заключение
и настоящата инстанция не се дистанцира от заключението на съдебно-оценителната
експертиза (л.94-95 от досъдебното производство), според която
стойността на отнетата вещ - 1 /един/ бр. диск с
игра “М.К.Е.” за игрова конзола „Сони Плейстейшън 3” е 49,95лв. /четиридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки/. На практика обаче назначаването й, а още повече
приемането на посочената експертиза е било обективно ненужно, тъй като
стойността на процесната движима вещ е безспорно установена по делото на база
на надлежно инкорпорирани писмени и гласни доказателства и няма как да бъде
различна от обявената в търговския обект.
Горната фактология, този съд изведе и
посредством приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства:
приемо-предавателни протоколи от зам-управител в магазин „Технополис“, ж.к.“*****“
за заплащане стойността на 1 /един/ бр. диск с игра “М.К.Е.”
за игрова конзола „Сони Плейстейшън 3” и джойстик ведно с фискални бонове (л.71 и л.72 от досъдебното производство), АУАН№225242 и №225243 от 07.10.2014г., съставени срещу св.И.
И. и подсъдимия П. (л.76 и л.77 от досъдебното производство), заповеди за задържане на подсъдимия и св.И. по ЗМВР от
06.10.2014г. (л.78 и л.81 от досъдебното производство), както и проибщените в хода на първоинстанционното и
въззивно съдебно следствие: писмо от 07 РУ СДВР за липса на издадено НП срещу
подсъдимия Д. (л.59 от съдебното производство пред СРС), писмо от „Т.Б.“ ЕАД за липса на записи от охранителни
камери (л.17 от съдебното производство пред СГС), справка от от 07 РУ СДВР за липса на дискове със записи
от охранителни камери (л.22 от съдебното производство пред СГС).
Констатация за обремененото съдебно
минало на подсъдимия П. към датата на извършване на деянието, съдът направи въз основа на приложената
и приета по делото, като писмено доказателство справка за съдимост (л.25-27 от досъдебното
производство).
Извън изчерпателно изброените по-горе
писмени доказателства, съдът изключи от доказателствените си изводи приложените
по делото други документи, които счете за несвързани и излизащи извън предмета
на доказване по чл.102 от НПК и в този смисъл неотносими.
На основата на така изяснената
фактическа обстановка, СГС намира от правна страна следното:
Подсъдимият Д.Д.П. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по
чл.197, т.2, вр. чл.194, aл.3, вр. ал.1 от НК, в каквато насока
и въззивният съд го призна за виновен.
Настоящият
съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства са достатъчни, за
да бъде признат подсъдимия П. за
виновен в това, че на 19.09.2014г. около
17,55часа в гр.София, в магазин “Технополис”, находящ се на ул.“*******, отнел
чужда движима вещ – 1 /един/ бр. диск с игра “М.К.Е.” за игрова конзола „Сони
Плейстейшън 3”, на стойност 49,95лв. /четиридесет и девет лева и деветдесет и
пет стотинки/ от владението на И. Л.Т., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои като стойността на открадната вещ е възстановена и
кражбата е маловажен случай.
Кражбата е
типично престъпление засягащо обществените отношения по необезпокоявано упражняване правото на
собственост на гражданите, изразяващо се в лишаване
собственика/владелеца/държателя на движима вещ с определена стойност от
владението върху нея, без негово съгласие като е налично и намерение у
отнемащия вещта да я присвои. В конкретния казус описаната в обвинителния акт
вещ е чужда движима вещ по заложеното от законодателя определение в чл.110 от
ЗС, за отнемането на която подсъдимият П. не е получил съгласие или разрешение за вземането й от владелеца й /в
случая св.И. Т./.
Престъплението
е довършено, тъй като подсъдимият П. е прекъснал владението на св.И. Т. върху инкриминираната вещ, успял е да установи своя фактическа власт върху
нея след като е напуснал магазина след касовата зона за заплащане стойността на
вещта и се е разпоредил с нея по неизвестен начин, ирелевантен в случая.
Настоящият съдебен състав счете, че деятелността на
оправдания от СРС подсъдим изпълва по-леко наказуемия състав на чл.194, ал.3 от НК, тъй като се касае маловажен случай на кражба. Съобразно чл.93, т.9 от ДР на НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В съответствие със задължителните изисквания, въведени с
ППл на ВС №6 от 26.04.1971г. по н.д.№3/1971г., маловажната кражба следва да се прецени с оглед малката стойност на
предмета на кражбите, от липсата или незначителността на вредните последици, а
така също и с оглед другите обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца,
преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. На тази база, съдът отчете не само ниската стойност на
противозаконно отнетата вещ /далеч под минималната работна заплата за страната
към м.септември 2014г./, но и факта, че непосредствено след задържането на П., стойността на вещта е възстановена,
макар и от трето лице, което следва да се отчете като липса на вредни
последици. Настоящият съдебен състав взе предвид и младата възраст на дееца към
2014г., характера и вида на отнетата вещ /диск за игра/.
За процесуална прецизност следва да се посочи, че липсват
каквито и да било основания за преценка хипотезата на чл.9, ал.2 от НК, тъй
като деянието на подсъдимия не е нито малозначително, нито пък неговата обществена опасност е явно
незначителна по критерийте, визирани в НК и трайната съдебна практика на ВКС, а също и за приложение на
чл.218б от НК, поради предходните осъждания на дееца.
Законодателят в чл.197 от НК е предвидил редуциране на
наказателната отговорност за извършителя в случаите, когато до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е била върната или заместена. Видно от материалите по настоящето
наказателно производство, стойността на двете вещи, отнети съответно от
подсъдимия П. и св.И. /за което му е съставен АУАН/,
е възстановена. В такава насока сред материалите в досъдебното производство
присъства 1бр. приемо-предавателен протокол от зам-управител в магазин
„Технополис“, ж.к.“*****“ за заплащане стойността на 1
/един/ бр. диск с игра “М.К.Е.” за игрова конзола „Сони Плейстейшън 3”, ведно с фискален бон. Това категорично се потвърждава и от
кредитираните от този съдебен състав показания на св.К., св.Т., съставените АУАН№225242
и №225243 от 07.10.2014г. срещу св.И. И. и подсъдимия П..
В действителност липсват данни кой точно е възстановил
стойността на инкриминираната и открадната вещ от подсъдимия, но безспорно това
е станало доброволно. Поради това и базирайки се на трайно установената съдебна
практика, СГС прие, че се касае за акт в полза на подсъдимия, макар и без
негово активно съдействие /р.№109 от 22.05.2015г. по н. д. № 111/2015г., н. к., ІІ н.
о. на ВКС и др./. В
чл.197 от НК изчерпателно са посочени случаите, при които връщането или заместването на предмета на
престъплението имат значение за налагане на намалено наказание, между които
поначало е и хипотезата на чл.194, ал.3, вр. ал.1 от НК. Въззивният съд е на
становище, че в казуса е съблюдавано и изискването възстановяването стойността на отнетата вещ да е извършено до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд /още в досъдебното производство/. Това по задължение налага
преквалифициране на деянието като по-леко наказуемо по чл.197, т.2, вр. чл.194,
ал.3, вр. ал.1 от НК.
От субективна
страна инкриминираното престъпление е извършено при форма на вината
пряк умисъл. Интелектуалният момент на умисъла на подсъдимия П. е включвал
съзнанието, че отнема чужда движима вещи по неправомерен начин, прекъсвайки
чуждата фактическа власт и установявайки своя такава, докато волевият момент се
е изразил в желанието за настъпване именно на този престъпен резултат. Същият е
съзнавал, че вещта, която отнема, е чужда, предвид местонахождението й /в търговски
обект/. Въпреки това е прекъснал владението върху вещта, без съгласие на
собственика/владелеца, като след като я е отнел, е напуснал касовата зона на
магазина, с цел да не бъде заловен.
Предвид изложеното, СГС не споделя
съображенията на първата инстанция за признаване на Д.П. за невиновен като
намира, че подсъдимият е изпълнил с деятелността си състава на престъплението
по чл.197, т.2, вр. чл.194, aл.3, вр. ал.1 от НК, поради което и
на осн. чл.303, ал.2 от НПК следва да бъде признат за виновен и осъден по така
повдигнатото обвинение, което от своя страна наложи отмяна на присъдата на СРС
на осн. чл.334, т.2, вр.
чл.336, ал.1, т.2 от НПК и постановяване на нова, осъдителна такава като респ.
бъде оправдан по първоначалното обвинение за извършено престъпление по чл.194,
ал.1 от НК.
По
наказанието:
За престъплението по чл.197, т.2, вр. чл.194, aл.3, вр. ал.1 от НК законодателят предвижда две алтернативни наказателни
санкции, а именно „Пробация“ или „Глоба“ от 100 /сто/ до 300лв. /триста лева/.
Към смекчаващи отговорността
обстоятелства този съдебен състав причисли младата възраст на подсъдимия към
датата на извършване на деянието, близка до непълнолетието. Съдът отчете невисоката
стойност на инкриминираната вещ, а също и полагането на общестено-полезен труд
от П., макар и извън страната,
стриктното му процесуално поведение, вкл. и пред въззивния съд, налагащо неколкократно
пътуване от Кралство Великобритания. Отговорността на подсъдимия П. се смекчава и от изтеклия
период от време, който надвишава независимо от причините, предвид
неголямата сложност на престъплението и разкриването му, границите на разумния
срок. Следва да се има предвид, че деянието, за което беше
осъден П. датира от м.септември 2014г.
В такава насока съгласно практиката
на ВКС и ЕСПЧ, изтеклият неразумен срок на продължаване на производство спрямо
подсъдимия представлява смекчаващо вината обстоятелство, поради
което и нарушаване правото на справедлив процес в разумен срок следва да бъде
компенсирано. Адекватна и справедлива компенсация се явява съразмерното
смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия /в този смисъл р.№711 от
22.10.2007г. по н.д.№481/2007г. на III-то н.о. на ВКС, р.№173 от 31.01.2017г. по н. д. №
616/2016г., н. к., І н.о. на ВКС, решение на ЕСПЧ по делото Бочев срещу България,
решенията по допустимост по делата Пфайфър срещу България и Х.и И. срещу
България/.
Към отегчаващите вината
обстоятелства, съдът причисли предходните осъждания на подсъдимия, които
рязко контрастират с младата му възраст към 2014г., дръзкия начин на извършване
на престъплението – през деня, от голям търговски център, въпреки яснотата, че обекта е
охраняван, заедно с друго лице.
Съпоставяки гореизброените смекчаващи и
отегчаващи вината на подсъдимия П.
обстоятелства, СГС не намира, че са налице основания за приложение на чл.55,
ал.1 от НК и това е така, защото съдът е задължен да приложи чл.55,
ал.1 от НК и да определи на подсъдимия по-лекото по вид наказание, само когато направи фактическа констатация, че са налице
изключителни/изключително по своя характер смекчаващи/о обстоятелства/о или че
има многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които само за себе си не
може да се оцени като изключително, на следващо място - правен извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона, е
несъразмерно тежко, защото има значително по-ниска степен на обществената
опасност на деянието и дееца от типичната за този вид престъпност с оглед
конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението, особеностите на деянието и дееца, подбудите за извършване на
престъплението и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тези две
условия са дадени в закона кумулативно. Те трябва да са налице едновременно. В
конкретния казус настоящата инстанция не прецени което и да било от
гореизброените смекчаващи вината обстоятелства като изключително или да са
налице многобройни такива, поради което и резонно осъждането на П. следва да е при приложение на чл.54
от НК.
Предвид
горното, съобразявайки критерийте по чл.57, вр. чл.54 от НК, въззивният съд прие,
че наказание „Глоба” би било по-подходящо по вид за
изпълнение целите, заложени в изискванията на чл.36 от НК. Този съдебен състав
прие, че наказание „Глоба“ в максималния размер на 300лв. /триста лева/, предвиден
в цитирания законов текст, би бил не само справедлив, но и съобразен с
критериите по чл.47, ал.1 от НК. Липсват, както беше посочено и по-горе
основания за преценка хипотезата на чл.55, ал.3 от НК. В тази насока, съдът
отчете още, че подсъдимият полага по собствените му твърдения труд в Кралство
Великобритания и този размер на наказанието „Глоба“ не би се отразил сериозно
на доходите му, предвид ноторно известното обстоятелство, че страната е с
по-висок жизнен стандарт и доходи. Именно отчитайки, че подсъдимият П. работи и живее извън страната, съдът
намери, че наказание „Пробация“ практически не би могло да се изпълни в
страната и би затруднило полагането на труд от страна на П., който в случая се явява изключително възпитателно с оглед
промяна начина му на мислене и изграждането на социално-приемлив модел за
поведение.
По тези съображения, въззивната
инстанция е на становище, че определеното по вид и размер наказание на подсъдимия
П. за престъплението по чл.197, т.2, вр. чл.194, aл.3, вр. ал.1 от НК ще окаже нужния възпитателно-поправителен и възпиращ
ефект не само върху личността му, но и върху другите склонни да извършват
такива престъпления лица, в каквато насока е и основния смисъл на генералната и
специална превенция по чл.36 от НК.
По разноските и веществените доказателства:
С оглед изхода на делото и на осн.
чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Д.Д.П. беше осъден да заплати по сметка на МВР
разноските в досъдебното производство в размер на 43,70лв.
/четиридесет и три лева и седемдесет стотинки/,
поради липса на данни за разноски в хода на първоинстанционното съдебно
следствие.
Отделно от това, на осн. чл.190, ал.2
от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия П. да заплати държавна такса в размер на по 5,00лв. /пет
лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горепосочените
суми.
По делото няма
приобщени веществени доказателства, поради което и съдът няма произнасяне в
такава насока.
Мотивиран от гореизложените
съображения, СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2..................................