Решение по дело №1005/2018 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 17
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 8 октомври 2020 г.)
Съдия: Евгени Мирославов Узунов
Дело: 20182150101005
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№17                                                17.01.2020г.                              град Несебър

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                

Несебърският районен съд                                                     граждански състав

на трети декември                                  две хиляди и деветнадесета година  

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                          Районен съдия: Евгени Узунов

 

при секретаря Атанаска Ганева

като разгледа докладваното от съдията Е.Узунов

гражданско дело №1005 по описа за 2018 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „В.“ ЕООД с ЕИК-********седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.А.Е., заявена чрез пълномощника адв О.А. ***, съдебен адрес:***4 против С.Ф., гражданин на Руска Федерация, родена на ***г. в гр.Москва, с посочен постоянен адрес в Руска Федерация, гр.Москва, *****************, ап.387-388.

Ищецът твърди, че е собственик на апартамент № 23 с административен адрес в гр.Несебър, ул.Иван Вазов № 9, блок 3, е5, ап.23 с идентификатор № *****************, по силата на покупко-проджба обективирана за което представя към исковата молба ноакт № 60/07.11.2012г., том ХVІІІ, рег.№ 15899, дело № 3376/12г. по описа на нотариус, вп.рег.№ 208 на Нотариалната камара с район на действие – РС гр.Несебър, а ответницата е собственик на апартаменти № 35А и № 36А, находящ се на е6, секция 1, вх.А, като апартамента на ищеца изцяло попада под терасата на апартамента на ответницата.

Описва се, че секцията, в която се намира апартамента на ищеца е с 5 етажа, а секцията в която е апартамента на ответницата е с 6 етажа, но двете секции са конструктивно свързани под формата на буквата „Г“, така че покривната конструкция на бл.3, която е актувана като тераса от 74,36кв.м. е придадена към общата квадратура на собствения на ответницата апартамен

Твърди се, че именно на тази тераса/явяваща се покрив на апартамента на ищеца/, ответницата е извършила допълнително застрояване, в резултат на което е нарушена хидроизолацията на покрива, което от своя страна ежегодно водело до наводняване на тавана и стените на собствения на ищеца апартамент № 23, който е приведен в състояние на неизползваемос Тъй като ответника е оспорил извънсъдебно причинените вреди и е отказал да ги отстрани или заплати на ищеца необходимите разноски по молба на ищеца по реда на л.207 ГПК е образувано ч.гр.д. № 470/2017г., по което е приета СТЕ с оценка на щетите по собствения му апартамент в общ размер от 7275лв. с ДДС, подробно индивидуализирани в исковата молба.

Отделно се твърди, че ищецът от години отдавал този апартамент под наем на туроператорски фирми за настаняване на почиващи български и чуждестранни туристи. Така за сезон 2017г. е бил сключен на 14.03.2017г. договор между ищеца и „Т.А.“ ЕООД с ЕИК-*****************за отдаване под наем на процесния апартамент за периода от 01.04.2017г. до 31.12.2017г. за сумата от 16 430лв. с ДДС, но поради поредното наводняване на апартамента, ищецът е бил принуден да прекрати договора, като по този начин е претърпял имуществени щети, изразяваща се в пропусната полза в размера на договорения наем.

Предявени  е иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца сумата от 7275лв.-нанесени имуществени щети от наводняване по апартамента на ищеца, в следствие нарушена от ответника хидроизолация на покрива на притежавания от ищеца ап.23, находящ се в гр.Несебър, ул.Иван Вазов № 9, блок 3, е5, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 16430лв. с ДДС – пропуснати ползи, поради невъзможност за ищеца да реализира доходи и печалба от отдаване под наем за периода от 01.04.2017г. до 31.12.2017г., тъй като поради допуснато наводнение на притежавания от ищеца ап.23, находящ се в гр.Несебър, ул.Иван Вазов № 9, блок 3, е5 в следствие нарушена от ответника хидроизолация на покрива процесния апартамент, ищецът е бил принуден да прекрати действието на сключен на 14.03.2017г. договор за наем между ищеца и „Т.А.“ ЕООД с ЕИК-*********.

Представят се писмени доказателства, сочат се гласни при оспорване на претенциите по основание и размер. Отправено е искане за прилагане на ч.гр.д. № 470/2017г. по описа на НРС.

В месечния срок е постъпил писмен отговор, с който исковата молба се намира нередовна, поради неизлагане на твърдения досежно обстоятелствата, при които са причинени вредите-кога е извършено преустройството на терасата на ответницата, кога се наблюдава наводнението, дали е всяка година, дали към подаване на исковата молба има наводнение или с извършения ремонт от ищеца този проблем е отстранен, ведно с последствията, какви точно щети са нанесени.

Претенцията се оспорва по основание и размер при следните аргументи: На първо място се твърди, че в конкретния случай не са налице нито противоправно поведение, нито вина на ответника, като липсва и причинна връзка между деянието и настъпилия вредоносен резулта Така сочи се, че ответницата не е извършвала противоправно деяние, тъй като извършеното от нея „преустройство и обединяване на ап.№ 35А и ап.№ 36А от жилищна сграда в УПИ VІІ, кв.54А гр.Несебър“ е сторено възоснова на одобрени от Община Несебър проекти и издадено възоснова на тях Разрешение за строеж № 55/01.09.2009г.. По силата на това преустройство по проект е предвидено част от 110кв.м. от откритата тераса да бъде затворена с лека метална конструкция в равнина под 45 градуса за изграждане на складови помещения. За поставянето на тази лека метална конструкция е изграден бетонен пояс, върху който е стъпила металната конструкция, поради което и при нейното поставяне не само че не е нарушена целостта на хидроизолацията, но и е осигурена защита на апартамента на ищеца от неблагоприятни въздействия на околната среда, вкл. и от дъждовна вода. В този смисъл се посочва, че при покриването на терасата е подменена положената хидроизолация с нова, извършена е и подмяна на поставените на терасата плочки с нова, подменени са водосточните тръби и на съоръженията за събиране на дъждовна вода, като се сочи че всичко това е сторено в съответствие с одобрените проекти. Навежда се, че извършеното от ответната страна преустройство е изпълнено качествено и в съответствие с проектите, като по този начин е осигурена защита на долустоящия апартамент на ищеца от наводнения, предизвикани от некачествено положена от строителя на сградата хидроизолация. По-нататък ответната страна оспорва допуснатата и приета по реда на чл.207 ГПК съдебно-техническа експертиза поради нарушено право на защита на ответната страна по чл.208, ал.2 и ал.5, вр.чл.47, ал.6 от  ГПК в производството по ч.гр.д. № 470/2017г. по описа на НРС, както и поради вътрешни противоречия между констатациите и заключението/посочени на л.5 от писм.отговор/. В тази връзка е отправено искане СТЕ по ч.гр.д. № 470/2017г. по описа на НРС да не бъде приемана, алтернативно да бъде допусната тричленна СТЕ, която след запознаване с материалите по настоящото производство и оглед на място да отговори на въпросите на ищеца и ответника. Възразява е с оглед становището по експертизата и липсата на доказателства за действително извършени разходи за СМР претенцията в тази част за сумата от 7275лв. като неоснователна и прекомерна. Сторено е и оспорване на представения от ищеца договор за наем от 14.03.2017г., ведно с представените към него уведомителни писма като антидатиран, симулативен и създаден изцяло за нуждите на настоящото исково производство, с мотиви изведени от посочената в исковата молба хронология/л.5,6 от отговора/. Сторено е и възражение за изтекла погасителна давност на претенцията по чл.45 ЗЗД по аргумент от чл.114, ал.3 ЗЗД, тъй като длъжникът-ответникът е известен считано от най-късно 23.09.2010г., когато в СГКК са входирани от ответника документите, установяващи извършеното вече преустройство, за което ищецът твърди, че е станало причина за наводняване в собствения му апартамен

 Съдът, като взе предвид становището на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото се допусна и извърши комплексна експертиза.

Видно от заключението и, вещите лица на  13.09.2019г извършили оглед на място на апартамент №23, който се намира на етаж 5 в сграда №3 и установили, че в имота е извършен ремон При огледа установили, че в дневната с кухня бокс и спалните в апартамент на ищеца няма влага, няма падащи мазилки няма и мухъл по тавана и стените.

Описаните в експертиза по ч.гр.дело 470/2017г. по описа на РС Несебър щети са отстранени. Извършени са ремонтни дейности и в момента на огледа жилището е годно за обитаване.

От представените документи по делото е установено, че е разрешено и извършено преустройство и обединение на апартамент №35А и апартамент №36А с идентификатор *****************, в сграда №4 шести етаж.

Представено е Удостоверение с изх. № 94-22188-02-22079 /05.10.2010 г относно преустройство и обединение на апартамент №35 А и апартамент №36А  с идентификатор *****************. в сграда №4 на етаж 6.

Експертизата не е установила наличие на документи за разрешаване, извършване на строителство и вписване в Агенцията по ГКК на имоти в сграда №3.

На 26.09.2019г бил извършен оглед на място на апартамент с идентификатор *****************, който се намира на етаж 6 в сграда №4 и по документи и Обяснителна записка ,квадратурата на обединения апартамент е с общи части от 226 кв. м. и открита тераса 242,64 кв. м. Апартаментите са на абсолютна кота +38,65 метра, а терасите на абсолютна кота +37,55 м.

На място няма открита тераса от 242,64 кв. м. към обединените апартаменти № 35А и № 36А, терасата която е застроена от Ф. е разположена на 1,10 метра под нивото на преустроения апартамент и се намира в бл.3.Сграда №4 и Сграда №3 са изградени като две самостоятелни тела разделени хоризонтално с конструктивна фуга 5см., като между двата покрива има денивелация от 1,10 м., която е преодоляна със стълбище.

Вертикално има денивелация от 1,10 м между покрива на сграда №3 и пода на апартамент с идентификатор *****************.

След  извършена справка в Община Несебър, е установено, че одобрените архитектурни проекти за сграда №3 - в част – ПОКРИВ,решението е плосък покрив с вътрешно покривно водоотвеждане чрез наклон от 1% и шест броя комини за вентилационните тръби на общите части (ВиК и ОВ) на апартаментите в сграда №3. Тези вентилационни комини попадат в площта на застроените от ответницата по делото помещения, затова са съборени и при разкриване на вертикалните канализационни клонове на сграда №3, тя е построила и включила тоалетна в първата шахта, в средата на помещението е изграден бар-плот с мивка, включена към втората шахта, към нея са включени и дъждоприемните решетки на откритата тераса и изграденото джакузи на покрива на сграда 3, ползвано от ответника Ф..

През конструктивната фуга между сграда №3 и сграда №4 са изградени вътрешни стълби за новоизградени жилищни помещения на покрива над сграда №3.

Изграждането на едноетажната сграда обхваща: монолитно изпълнение на стоманобетонна скелетно- гредова носеща конструкция, зидария на фасадни стени, дограма и покривна конструкция от олекотени термопанели.В помещението има изградени санитарен възел WC и бар -плот с мивка. Отводняването на дъждовни и повърхностни води е чрез вградени в покривната плоча - тераса дъждоприемни решетки (канали) свързани с монтирани в плочата ПВЦ тръби .Вещите лица изразяват предположение, че каналните води от сервизните помещения са свързани към вертикалните клонове на канализацията на сграда №3.

Вещите лица сочат, че изграждането на едноетажната сграда обхваща извършване на строителни дейности, които са мокри процеси: изливане на бетон, направа на канали за вграждане на отводнителни решетки (канали) което предполага пълно разкриване на плочата с демонтиране на настилки, топло и хидроизолации на покрива, както и разрушаване на вентилационните комини за ВиК и ОВ инсталации е сграда №3.

При извършените строителни дейности от собствениците на строежа е допуснато извършването на промяна на хидроизолационната система на покрива над апартамент №23, нарушаване на проектни решения на покрива, нарушени са конструктивни изисквания, което е довело до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж: В резултат, на което е настъпила авария на строежа (наводнение) довела до увреждане на имотите под този покрив, довела до материални щети.

Стойността на необходимите средства за видовете ремонтни строителни работи (СМР) които е следвало да бъдат извършени в апартамент № 23 за отстраняването на възникналите вредни последици е 6063 лева без ДДС или 7275 лева с ДДС.Вещите лица са констатирали, че няма документи за разрешаване на строителство С.Ф. на покрива - тераса в сграда №3., като е разрешено извършването на преустройство и обединение на апартамент №35А и апартамент №36А с идентификатор *****************, в сграда №4, шести етаж.Вещите лица сочат, че са        Нарушени строителни изисквания и нормативи, а именно:      Конструктивната фуга е нарушена (затворена е с изграждането на вътрешни стълби), при което от напрежения възникнали в местата където няма фуга, съществува възможност  да се увредят конструкциите и на двете сгради.Съборени са предвидените по проекта на сграда №3 комини с вентилационните тръби на общите ВиК и ОВ инсталациите ( общите части на апартаментите е сграда №3).   Вкопани са водопроводни и канализационни тръби в покривната точа. Допустимо е по изключение през носещ конструктивен елемент да преминават само ПВЦ тръби защитени от външна метална тръба, което в този случай не е изпълнено.

Към момента на огледа в апартамента на ищцата нямало нови течове.

При огледа на апартамента на ищеца не са посочени никакви предишни забележки относно качеството на изпълнение на ТИС на външните стени на апартамент №23.

По делото се допусна и извърши разпит на  свид.Т., от показанията на която се установява, че от 2010г. до 2018г. през лятото  е работила при ищцовото дружество.Посещавала е и се е грижела за апартамента. Същата твърди, че апартамента е бил наводняван, като в началото били по-малки и незабележими течове, лесно поправими. През 2016г.в началото на лятото се усилило и било най-тежко към края на сезона през 2016г.Тогава се случило да се наводни апартамента, тъй като ответницата подменяла плочки по време на дъждовен период. При това наводнение се „надули стените“, образувало се петно над входната врата, вратата на хола, над ел.таблото, над кухненския бокс и в дясната спалня - тавана и стената.“Надут „ бил и ламината в спалнята.

 Ремонт на апартамента бил извършен приз през 2018-та година,като свидетелката твърди, че след поставяне на плочките, течовете спрели  към края на октомври месец 2016-та година.

По делото се допусна и извърши разпит на  свид.М. от показанията на когото се установява, че  същия е в дългогодишни партньроски отношения с г-жа Цветанова и многобройните и търговски дружества.Свидетелят твърди, че през м.март 2017г. сключил договор с дружеството-ищец възоснова на показани снимки, като решил, че може да ползва апартамента, както за себе си, така и за търговската си дейност, но месец след сключването Дружеството-ищец пожелало разваляне на договора с аргумент, че апартамента бил в лошо състояние след наводняване. Свидетелят не е претърпял никакви вреди , както от сключването, така и от развалянето на договора.

Въз основа на установеното по-горе от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на производството е ангажирането на отговорността на ответника по чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на вредите на ищеца представляващи стойност на увредени  вещи и стойност на възстановително-ремонтни дейности на апартамент № 23 с административен адрес в гр.Несебър, ул.Иван Вазов № 9, блок 3, е5, ап.23 с идентификатор № *****************, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2018 г.-датата на предявяване на иска, до окончателното й заплащане.

 По делото съдът намира за безспорно установено, че през месец октомври 2016г , върху жилището, чиито собственик е ищцовото дружество са нанесени имуществени щети от наводняване по апартамента, в следствие нарушена от ответника хидроизолация на покрива  и изпълнение на мокри процеси: изливане на бетон, направа на канали за вграждане на отводнителни решетки, разкриване на плочата с демонтиране на настилки, топло и хидроизолации на покрива, както и разрушаване на вентилационните комини за ВиК и ОВ инсталации , находящ се в гр.Несебър, ул.Иван Вазов № 9, блок 3, е5а. Последващи рискове от наводнение на тази основа са предотвратени чрез изграждането на нови настилки, хидроизолация и отводнителни канали, свидетелства за които са както съдържанието на разпита на св. Т., така и съдържанието на експертното заключение, според което към момента на огледа не се констатират предпоставки за продължаващи аварии от такъв характер.В този смисъл, съдът намира иска за доказан по основание в тази му час В настоящия случай съдът счита, че ответникът не е положил дължимата грижата на добър стопанин и със своето бездействие е допуснал настъпването на вреди за имота на ищцовото дружество. От заключението на вещите лица изготвено по настоящото дело, което съдът кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че посочените разминавания в качествено и техническо изпълнение и състояние на апартамента са налице . Стойността за възстановяване на имота такова, каквото е било към момента на описа възлиза на общо 7275 лева с ДДС ,представляваща пазарната стойност на необходимите СМР  за отстраняване щетите по имота.

Въз основа на изложеното съдът счита, че са осъществени елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД и следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за репариране на вредите, причинени на съседния му имо

Съдът намира, че предявената претенция е основателна в рамките на предявения размер,дотолкова, че същият е съобразен с размерите сочени от заключението на експертизата. Като основателна следва да бъде уважена и акцесорната претенция по чл. 86, ал.1 ЗЗД  с оглед изхода на спора по този иск, поради което съдът присъжда и законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането .

Настоящият състав на съда намира възражението на ответника за изтекла погасителна давност за неоснователно, тъй като по делото се установи, че деликта е настъпил през лятото на 2016г. Иска е предявен на 10.10.2018г., като е бил предшестван от молба по чл.207 ГПК, депозирана на 22.05.2017г. по която и било образувано ч.гр.д.№470/2017г. по описа на РС Несебър.Неоснователно е ответното твърдение, че следва да се приеме, че щетата е настъпила през 2010-2011г.

Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка е непосредствена последица от увреждането. Действително на обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. За да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, следва да е доказано тяхното настъпване. Пропусната полза представлява реална, а не хипотетична вреда. Следва да е доказана безспорна възможност за сигурно увеличаване на имуществото В тази връзка обезщетение за пропуснати ползи може да бъде присъдено само дотолкова, доколкото бъде доказано в процеса, че за посочения период сигурно е могла да бъде реализирана имуществена облага, от която претендиращия вредата е бил лишен.

По тази част на претенцията, съдът намира иска за недоказан.

Видно от доказателствата по делото, имота на ищцовото дружество не е трайно ползван за генериране на доходи чрез отдаване под наем.Макар да се съдържа твърдение в тази насока, доказателства за това не бяха ангажирани. Представения договор за наем с управителя на туроператорска фирма-св.М., както показа при разпита си последния не са в тази насока. Установи се по делото, че представения договор за наем е сключен през м.март 2017г. и не с твърдяната от ищеца цел. Отделно от това, от доказателствата по делото се установи, че щетата е настъпила през лятото на 2016г. и щетите са били ограничени през м.октомври 2016г. за което състояние на имота ищцовото дружество е било запознато. Знаело се е какви щети са били причинени и необходимостта от ремонтиране на апартамента, но въпреки това се представя договор, сключен за имот в състоянието в което е / като оглед е извършен по снимки/ за стойност в размер на 8400 евро за срок от осем месеца.Видно от съдържанието на договора наемната цена била дължима до 31.12.2012г. а в чл.1.2 в съдържанието на договора се сочи, че обекта ще се ползва за туристическо настаняване на български и чуждестранни физически  и юридически лица с изрична клауза, че туроператорът не може да промени предназначение на отдадения под наем обект без писмено съгласие на наемодателя. От показанията на св.М. се установи, че нит е имало предварително договорена такава категорична цел, нито са размествани блага, нито е виждал или посещавал имота, като той го подписал воден от приятелските си и колегиални отношения с представляващата по това време дружеството г-жа Силвина Цветанова.Съдът намира, че договорът е представен за нуждите на настоящото производство, поради което не кредитира доказателствената му стойнос Договора и представените с него преписи от кореспонденция са без достоверни дати и издатели.

Видно от представените доказателства за ползвана в обекта електрическа енергия в периода 30.09.2013г. – 31.12.2018г. / 47 и 48 от делото/ се установява, че имота на ищцовото дружество е ползван инцидентно и за кратко през определени периоди на годините, което дава основание да се приеме, че както в периода преди 2016г., така и след извършването на ремонта до края на 2018г. този конкретен апартамент не е трайно отдаван под наем за ползване, което да е доказателства за отчитане на пропуснати ползи, в следствие невъзможност да се отдава под наем. Други доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което , съдът приема, че в тази си част иска е неоснователен и недоказан. 

Съгласно дадените указания в ТР 6 /6.11.2013 г. на ВКС и изхода на спора съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК следва да присъди в полза на „В.“ ЕООД с ЕИК-********сторените по делото съдебно –деловодни разноски.Видно от приложените по делото писмени доказателства (съответстващи на списъка по чл.80 ГПК ), съобразно уважената част от исковете. Ищцовата страна е сторила разноски по делото в общ размер на 3799  лева от които 950лева по ч.гр.д.№470/2017г. по описа на РС Несебър и 2849- по исковото производство. Ответника, чрез процесуалния си представител е отправил аналогично искане за присъждане на разноски и отговора на исковата молба и своевременно е отправил възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Излага и твърдение за недължимост на разноски по ч.гр.д.№ 470/2017г. по описа на РС Несебър.

Правото на разноски за обезпечителното производство е предпоставено кумулативно от положителния изход на това производство за молителя и от разрешаване на спора по същество в исковото производство изцяло или частично в негова полза, с оглед на това, че обезпечителният процес, от една страна, е отделно производство от исковото, но от друга страна, има обслужващ характер спрямо исковия процес. Предвид горепосоченото, разноските по обезпечителното производство се присъждат от исковия съд, като се отчита крайното решение по делото. В този смисъл, съдът намира, че следва да се присъдят разноски по това частно производство, съобразно изхода на спора.

По повод своевременно отправеното възражение за прекомерност на размера на адвокатския хонорар на ищеца, съдът намира следното: Ищцовото дружество претендира 400 лева, адв.възнагражение за ч.гр.д.№ 470/2017г. по описа на РС Несебър в размер на 400 лева и 1250 лева за исковото производство. Съгласно НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, за производството по обезпечение на доказателства минималния размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева, а при предявения материален интерес по исковете, минималния размер е 1241 лева. Видно от представените доказателства, размерите на претендираните суми са съразмерни с тежестта на делото, броя на проведените съдебни заседания и са към минимума по Наредбата. Водим от горното и съобразно изхода на делото, съдът намира, че следва да присъди в полза на ищцовото дружество съдебно-деловни разноски в размер на 1165.90 лева, а в полза на ответника-104 лева /представени са доказателства единствено за внесен депозит в размер на 150 лева за експертиза/. Предвид обстоятелството, че ответника е била задължена да заплати сума в размер на 250 лева – доплащане за възнаграждение на вещите лица и същата не е изпълнила разпореждането на съда в тази му част, тези разноски не следва да и се присъжда

 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА С.Ф., гражданин на Руска Федерация, родена на ***г. в гр.Москва, с посочен постоянен адрес в Руска Федерация, гр.Москва, *****************, ап.387-388 с пълномощник адв.Б.-БАК да заплати на “В.“ ЕООД с ЕИК-********седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.А.Е. с пълномощник адв О.А. *** общ размер на 7275 /седем хиляди двеста седемдесет и пет лева/ лв.-нанесени имуществени щети от наводняване по апартамента на ищеца, в следствие нарушена от ответника хидроизолация на покрива на притежавания от ищеца ап.23, находящ се в гр.Несебър, ул.Иван Вазов № 9, блок 3, е5, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното й заплащане, като

ОТХВЪРЛЯ иска на “В.“ ЕООД с ЕИК-********седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.А.Е. с пълномощник адв О.А. ***  за осъждане на С.Ф., гражданин на Руска Федерация, родена на ***г. в гр.Москва, с посочен постоянен адрес в Руска Федерация, гр.Москва, *****************, ап.387-388 с пълномощник адв.Б.-БАК за сумата от 16430лв. с ДДС /шестнадесет хиляди четиристотин и тридесет лева/ – пропуснати ползи, поради невъзможност за ищеца да реализира доходи и печалба от отдаване под наем на  ап.23, находящ се в гр.Несебър, ул.Иван Вазов № 9, блок 3, е5 за периода от 01.04.2017г. до 31.12.2017г, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА С.Ф., гражданин на Руска Федерация, родена на ***г. в гр.Москва, с посочен постоянен адрес в Руска Федерация, гр.Москва, *****************, ап.387-388 с пълномощник адв.Б.-БАК да заплати на “В.“ ЕООД с ЕИК-********седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.А.Е. с пълномощник адв О.А. ***, сумата от 1165.90 лева /хиляда сто шестдесет и пет лева и деветдесет с/, представляваща съразмерна част от уважените искове- разноски по настоящото производство и по ч.гр.д..гр.д.№ 470/2017г. по описа на РС Несебър.

ОСЪЖДА “В.“ ЕООД с ЕИК-********седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.А.Е. с пълномощник адв О.А. ***  С.Ф., гражданин на Руска Федерация, родена на ***г. в гр.Москва, с посочен постоянен адрес в Руска Федерация, гр.Москва, *****************, ап.387-388 с пълномощник адв.Б.-БАК, сумата от 104 лева /сто и четири лева/, представляваща съразмерна част от отхвърлените искове- разноски по настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред ОС- Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: