Решение по дело №243/2022 на Административен съд - Стара Загора

     Р Е Ш Е Н И Е  №273  

 

      гр. Стара Загора, 18.11.2022 г.

 

        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на     двадесети октомври две хиляди двадесет  и втора година в състав:

 

    Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                      Членове:  ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                         РАЙНА ТОДОРОВА

 

при секретаря  Пенка Маринова

и в присъствието на  прокурора  Константин Тачев

като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   к.а.н.дело   №  243 по описа  за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.210, ал. 1 и чл. 211, ал. 1 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по околната среда и водите - Стара Загора чрез пълномощника адвокат П. против против  Решение № 35 от 03.08.2022г., постановено по АНД № 103/ 2022 г. по описа на Районен съд – Раднево, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 10/11.05.2022 г., издадено от директора на РИОСВ Стара Загора, с наложено на „Мини Марица Изток“ ЕАД на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите във връзка с чл. 38, ал. 3 от наредба № 2/08.06.2011 г. административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закона за водите. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1  от НПК. Касаторът твърди, че при правилно установена фактическа обстановка районният съд е извел неправилен извод за приложение на материалния закон относно приложимата санкционна норма, като счита с оглед данните по делото, че това е разпоредбата на чл.200, ал.1, т.6 от Закона за водите /ЗВ/. По подробно изложени съображения е направено искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което обжалваното наказателно постановление бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

Ответникът по касация – „Мини Марица Изток“ ЕАД гр. Раднево чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.  

 

          Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.  Предлага решението на Районен съд Раднево да бъде потвърдено.

 

Касационният състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Раднево, прие за установено следното:

 

       Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна                                         страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Раднево е Наказателно постановление № 10/11.05.2022 г., издадено от директора на РИОСВ Стара Загора въз основа на АУАН № 10/11.02.2022 г., с което на „Мини Марица Изток“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 13, БУЛСТАТ *********, на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ във връзка с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2/08.06.2011 г. е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв. за извършено нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ. Като административно нарушение са преценени следните обстоятелства: при извършена проверка на 09.12.2021 г. от експерти на РИОСВ Стара Загора и Регионална лаборатория Стара Загора /отразена в Протокол № **********/09.12.2021 г./ по задължителен емисионен контрол на отпадъчни води, зауствани от рудник „Трояново – север“ с. Ковачево, община Раднево, експлоатиран от „Мини Марица Изток“ ЕАД, е взета един брой проба отпадъчна вода от заустване № 1. Направените физико-химични анализи на взетата проба показват завишение на индивидуалните емисионни ограничения /ИЕО/, въведени с Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33120078/10.06.2009 г, последно актуализирано с Решение № РР-2016/31.07.2014г на БД ИБР гр.Пловдив, по показатели активна реакция и желязо. Посочено е, че административното нарушение е извършено на 09.12.2021 г. и установено на 23.12.2021 г. с Протокол за изпитване на отпадъчни води № 12-2325/23.12.2021 г.

 

   За да отмени обжалваното НП, Районен съд Раднево приема, че то съдържа всички реквизити по чл. 47 и чл. 57 от ЗАНН, но при постановяването му е допуснато нарушение на материалния закон. Според съда липсва съответствие между фактите по обвинението и приложената санкционна норма, която е следвало да бъде тази по чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите, а не посочената в НП разпоредба на чл. 200, ал. 1, т. 6 от същия закон. Изложени са доводи, че тъй като нормата на чл. 200, ал. 1, т. 2 касае по-тежко наказуемо нарушение и предвижда по-висок размер на санкцията, въззивният съдът не може да измени постановлението, като преквалифицира нарушението, което налага пълната му отмяна като неправилно и незаконосъобразно.

 

   Касационният състав на Административен съд Стара Загора  намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

 

Деянието, за което е привлечено към отговорност „Мини Марица Изток” ЕАД гр.Раднево е за нарушение на чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ, според която водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да поддържат необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на разрешителните. От фактическа страна е мотивирано със завишение по два показателя на индивидуалните емисионни ограничения,  въведени с актуалното Разрешително за заустване на отпадъчни води.  Наказанието е наложено на основание чл.200, ал.1 т.6 от ЗВ, предвиждаща наказание от 1000 лв. до 5000 лв. за физическо или юридическо лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания.

 

      Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на районния съд за несъответствие между описаната фактическа обстановка и дадената в НП правна квалификация на деянието, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях.

 

   В случая при описанието на нарушението и неговото квалифициране е допуснато смесване на съставите на две различни административни нарушения - на чл.200, ал.1, т.2 и на чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ. Констатацията, че физиохимичният анализ на взета проба отпадъчни води от точка на заустване с посочени географски координати показва превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с Комплексното разрешително по показатели активна реакция и желязо, се свързва с неизпълнение от водоползвателя - титуляр на разрешителното, на задължението му по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ. С оглед законово дефинираното разграничение между понятията "емисионни норми" и "индивидуални емисионни ограничения" /чл. 120 от ЗВ/, нарушаването на емисионните норми означава неспазване на нормативно установените стойностите за веществата и показателите за качеството на отпадъчните води, а неспазването на определените с разрешителното за заустване на отпадъчни води индивидуални емисионни ограничения съставлява неспазване на условията на самото разрешително. Ето защо обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона съдът е приел, че обвинение, основано на неизпълнение от водоползвател - титуляр на разрешително на задължението по чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията на разрешителното поради допуснато превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с условие по комплексното разрешително, следва да се квалифицира като нарушение по  чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ.

 

Този извод не се опровергава от сочената от касатора регламентация по Наредба № 2 от 08.06.2001 г. на МОСВ за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване. Действително в чл. 38, ал. 2 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. е предвидено, "че по смисъла на  чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ за ползване на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното, се счита: 1. заустването на отпадъчни води без разрешително освен в случаите, предвидени в ЗВ и 2. заустването на отпадъчни води в нарушение на посочените условия в издаденото разрешително за заустване. А съгласно чл. 38, ал. 2 от Наредбата, по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения. Посочената наредба е издадена в изпълнение на законово делегираната на Министъра на околната среда и водите компетентност по чл. 135, ал. 1, т. 13 от ЗВ с наредба да регламентира реда и начина за издаване на разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води и изискванията при определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване в разрешителните за заустване. Констнатна е практиката на Административен съд Стара Загора, че с този подзаконов нормативен акт не може да се разширява /съотв. ограничава/ приложното поле на законово регламентираните в  чл. 200, ал. 1, т. 2 и т. 6 от ЗВ административнонаказателни състави, не може да се дефинира съдържанието на установените със закона съставомерни изпълнителни деяния, нито да се дава тълкувание със задължителен характер на смисъла, вложен от законодателя при определянето като административни нарушения "нарушаването на емисионните норми" и "ползването на водни обекти без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното". Законово въведената диференциация на понятията „емисионни норми“ и „индивидуални емисионни ограничения“, включително с оглед реда и начина на тяхното определяне, обуславя извод, че неспазването на определените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения, представлява ползване на воден обект, водностопанско съоръжение или системи в отклонение от предвидените условия в разрешителното и съответно съставомерно изпълнително деяние по  чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ.

 

Допуснатото нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН в обжалваното НП създава неяснота на обвинението и не позволява формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. Липсата на връзка между фактическото обвинение, правната му квалификация и приложената административнонаказателна разпоредба е абсолютно основание за отмяна на НП, до какъвто правен резултат е стигнал и районният съд.

 

 По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение поради липса на касационни основания за отмяна следва да бъде оставено в сила.

 

  При този изход на спора своевременното искане на ответника по касация за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН /ДВ бр. 94/29.11.2019 г. / касаторът бъде осъден да заплати на "Мини марица изток" ЕАД сумата 80.00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита за касационната инстанция, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

 

    Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр.1 във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

 

 

                                                       Р Е  Ш   И :       

 

 

          ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 35 от 03.08.2022г., постановено по АНД № 103/ 2022 г. по описа на Районен съд  Раднево.

 

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. "Стара планина"№ 2 да заплати на "Мини марица изток"ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Раднево, ул. "Георги Димитров"№ 13 сумата от 80. 00 /осемдесет/ лв, представляваща разноски за касационната инстанция.

 

                      Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                          2.