РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 2290

 

гр. Пловдив, 07.12.2022 год.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

ЧЛЕНОВЕ:          ТАТЯНА ПЕТРОВА

                              ПЕТЪР КАСАБОВ

                  

при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от чл. съдията ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а. дело № 2452 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните:

1. Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

2. Образувано е по две касационни жалби:

2.1. От Н.А.А., с ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адв. С., против Решение № 1204 от 23.06.2022 г. на Административен съд – Пловдив, Х с., постановено по адм. дело № 2180 по описа на съда за 2021 г. в отхвърлителната му част.

Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен изцяло, евентуално да се върне делото за ново разглеждане. Поддържаните касационни основания се субсумират в твърденията, че ответникът не е представил отговор и доказателства на поставените му въпроси, което е следвало да се тълкува в негова вреда. Отделно от това, постоянното пръскане против дървеници и гризачи доказвало, че тях постоянно ги има, а при преценката за пренаселеност предвид т. 166 от пилотното решение „Нешков и други срещу България“ е следвало да се приспадне не само площта на санитарния възел, но и тази, която е заета от санитарния възел, леглата на другите затворници и мебелите, като е извършено позоваване на докладите на Омбудсмана, практиката на Административен съд – Пловдив и на ЕСПЧ по подобни дела за процесния период. По отношение на изваденото око се твърди, че администрацията не е изпълнила задължението си да спази правото на информирано съгласие на ищеца, нарушила е чл. 128 от ЗИНЗС и ако е допуснала да бъде внесено и използвано лекарство, което не е ефикасно, е основание да бъде ангажирана отговорността й. В заключение се посочва, че твърденията на ищеца са доказани изцяло и е следвало предвид актуалната практика на ЕСПЧ по решенията от м.юни 2020 г. срещу България да бъде уважен изцяло предявеният иск.

Ответникът по тази касационна жалба – Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр. София, счита същата за неоснователна, което становище е изложено в депозираната от него касационна жалба.

2.2. Втората касационна жалба е предявена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София към Министерство на правосъдието, чрез ст. юрисконсулт Ч., против Решение № 1204 от 23.06.2022 г. на Административен съд – Пловдив, Х с., постановено по адм. д. № 2180 по описа на съда за 2021 г., в частта, с която ГДИН – София е осъдена да заплати на Н.А.А. сумата в размер на 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му в периоди от 16.10.2019 г. до 22.03.2020 г. вкл.; от 23.03.2020 г. до 26.03.2020 г. вкл.; от 27.03.2020 г. до 15.06.2020 г. вкл.; от 19.06.2020 г. до 25.06.2020 г. вкл.; от 21.08.2020 г. до 14.09.2020 г. вкл.; от 25.09.2020 г. до 15.02.2021 г. вкл.; от 26.02.2021 г. до 01.03.2021 г. вкл.; от 09.03.2021 г. до 01.04.2021 г. вкл.; от 03.04.2021 г. до 15.04.2021 г. вкл.; от 23.04.2021 г. до 09.08.2021 г. вкл., когато е пребивавал в Затвора Пловдив и по отношение на него се е проявило нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

Иска се решението на Административен съд – Пловдив да бъде отменено в осъдителната му част или решението да бъде отменено в частта му, с която ГДИН е осъдена да плати обезщетение за сумата над 500 лв. до присъдения размер от 2 000 лв. Твърди се най-общо в тази насока, че при постановяване на решението съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, съответно не са установени по категоричен начин реално претърпени вреди и причинната връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган от структуралната на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди.

Ответникът по тази касационна жалба – Н.А.А., не взема конкретно становище по касационната жалба на ГДИН - София.

3. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбите са неоснователни, поради което решението на първата инстанция следва да бъде оставено в сила.

ІІ. За допустимостта:

4. Касационните жалби са подадени в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същите се явяват ДОПУСТИМИ.

ІІІ. За фактите:

5. Административен съд - Пловдив е разгледал по реда на глава единадесета от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искова молба предявена от Н.А.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр. Пловдив, срещу ГД „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС се претендира обезщетение в размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за нанесени му неимуществени вреди – болки и страдания, страхове за здравето и живота, обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт, за периода от 16.10.2019 г. до 09.08.2021 г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора Пловдив, изразяващи се в: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на човек“); лоша хигиена (има дървеници, хлебарки, гризачи); липса на санитарен възел и постоянен достъп до течаща топла и студена вода; наличие на мухъл, лошо осветление и неработещи контакти; не му е предоставена работа (“дават само на някои затворници по неясни критерии“); не е воден на лечение и не му е оказвано медицинско обслужване във връзка с болки в дясното око, като той си поставял капки, а в последствие се наложило да бъде отстранено; не е насочван за лечение към гастроентеролог, предвид болки в коремната област и кървене от девет месеца; не е преглеждан и лекуван; „близките му уреждат биологично лечение, защото администрацията на затвора не подготвя необходимите документи“, с което на ищеца са нарушени правата по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС).

6. С оспореното съдебно решение, постановено в производството по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е осъдил Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на Н.А.А. сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периодите от 16.10.2019 г. до 22.03.2020 г. вкл.; от 23.03.2020 г. до 26.03.2020 г. вкл.; от 27.03.2020 г. до 15.06.2020 г. вкл.; от 19.06.2020 г. до 25.06.2020 г. вкл.; от 21.08.2020 г. до 14.09.2020 г. вкл.; от 25.09.2020 г. до 15.02.2021 г. вкл.; от 26.02.2021 г. до 01.03.2021 г. вкл.; от 09.03.2021 г. до 01.04.2021 г. вкл.; от 03.04.2021 г. до 15.04.2021 г. вкл.; от 23.04.2021 г. до 09.08.2021 г. вкл., когато е пребивавал в Затвора  Пловдив и по отношение на него се е проявило нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС, ведно със законната лихва, считано от 10.08.2021 г. до окончателното  изплащане на сумата, като е отхвърлил претенцията до пълния й предявен размер от 150 000 лева, както и за останалите периоди в обхвата на претендирания 16.10.2019 г. - 09.08.2021 г., като неоснователна.

7. За да постанови този резултат, с цел установяване на фактите по делото, освен представените по делото писмени доказателства (справки, писма, становища, докладни записки от различни служители в Затвора Пловдив), съдът е допуснал свидетелски показания на свидетеля К. Е. Г. (разпитан в о.с.з. от 16.11.2021 г.), както и е допуснал изготвянето на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р М. К. Б. (чието заключение е прието в о.с.з. от 10.01.2022 г.).

Въз основа на събраните по делото доказателства (писмени и гласни), съдът е установил, че помещенията, които е обитавал л.св. А. при изтърпяване на наказанието си „лишаване от свобода“ през исковия период в Затвора Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно. По отношение наличието на топла течаща вода е прието, че в Затвора Пловдив на ищеца е осигурен достъп до такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група. Хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения е мотивирано, че изцяло зависи от лишените от свобода, които се грижат за почистването, освен това, същите са имали свободен достъп през цялото денонощие до санитарен възел и течаща вода, както и възможност през времето, през което не са били заключени, да излязат в коридора, както и да ползват общия санитарен възел, където имало и топла течаща вода. За поддържането на затворническата баня е разкрит работен обект, на който е назначен л.св. като, при проверки е установено, че хигиената в банята е задоволителна, предвид спецификата на обекта. Не са установени данни да има дървеници, хлебарки и гризачи в Затвора Пловдив, като е посочено, че от страна на администрацията са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция, дезинсекция и дератизация.

По отношение твърденията за липсващо медицинско обслужване и влошеното здравословно състояние на А., съдът е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от изслушаната и приета СМЕ, не може да бъде направен извод ищецът да е имал здравословен проблем през исковия период, за решението на който да му е било отказано медицинско обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение или специализирано лечение. Напротив, по делото се сочи, че са налични медицински документи, от чието съдържание безспорно се установява, че за различните заболявания, с които е диагностицирано лицето, когато е имало необходимост, са полагани грижи от органите на затвора по осигуряване на консултиране, лечение и хоспитализиране. В тази връзка, по делото също е установено, че ищецът е приемал съответната терапия по отношение на заболяването „Анкилозиращ спондилит“, а именно медикаментът Хулио /анти ТНФ медикамент/, който е осигуряван безплатно от НЗОК. По отношение на установеното при Анеглов придружаващо заболяване: „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност. Аортна (клапна) инсуфициенция“, е установено, че му е назначавана терапия, съобразена със заболяването. По отношение на очното заболяване, също са констатирани данни, че от страна на ответника е ангажирана отговорност към влошеното състояние на л.св., на същия са провеждани консултации от медицинско лице, назначавана е терапия с медикаменти. От друга страна, по отношение на този конкретен здравословен проблем, е установено, че ищецът се е самолекувал с различни от предписаните му медикаменти, което именно е прието, че е предизвикало влошаване на състоянието на окото му, довело до оперативно отстраняване на очната ябълка. В тази връзка, с оглед заключението по приетата без възражения от страните СМЕ, съдът е приел, че условията в Затвора Пловдив по никакъв начин не са повлияли на здравословното състояние на А.. От друга страна е посочено, че вещото лице по СМЕ изрично е посочило, че изписаното на л.св. лечение е адекватно и отговаря на стандартите за добра медицинска практика.

Във връзка с твърденията на ищеца, че не му е предоставена работа от администрацията на затвора, е прието, че законовата уредба не предвижда задължение на длъжностните лица безусловно да гарантират правото на лишените от свобода на подходяща работа, поради което и няма как да се твърди бездействие на затворническата администрация да осигури на ищеца работа.

Прието е обаче, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ по отношение на конкретно установените факти по делото, а именно: относно пренаселеността на помещенията в Затвора Пловдив за периода от 16.10.2019 г. до 22.03.2020 г. вкл.; от 23.03.2020 г. до 26.03.2020 г. вкл.; от 27.03.2020 г. до 15.06.2020 г. вкл.; от 19.06.2020 г. до 25.06.2020 г. вкл.; от 21.08.2020 г. до 14.09.2020 г. вкл.; от 25.09.2020 г. до 15.02.2021 г. вкл.; от 26.02.2021 г. до 01.03.2021 г. вкл.; от 09.03.2021 г. до 01.04.2021 г. вкл.; от 03.04.2021 г. до 15.04.2021 г. вкл.; от 23.04.2021 г. до 09.08.2021 г. вкл.

В тази връзка съдът е приел за доказани твърденията на ищеца, че килиите са били пренаселени. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение „Нешков и други срещу България“, е посочено, че съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че А. е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, поради което и на основание чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС е прието, че ищецът е претърпял посочените неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив за част от исковия период (общо 570 дни) съдът, съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, е приел, че обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на 2 000 лева при отчитане на съдебната практика по идентични дела, който размер е счел, че най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част, за разликата над 2 000 лева до пълния предявен размер на иска от 150 000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и за останалите периоди в обхвата на претендирания 16.10.2019 г. - 09.08.2021 г., искът е отхвърлен.

Присъдена е и законната лихва, считано от 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.

ІV. За правото:

8. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

9. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно тази на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

10. Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца в периодите предмет на исковата молба.

Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба на ГДИН, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора, приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод, че частично са доказани изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за доказани твърдените в исковата молба факти.

11. Първоинстанционният съд след като е направил съвкупна преценка на доказателствата по делото, правилно е приел за основателно и доказано оплакването за недостатъчната площ на помещенията, в които А. е  изтърпявал наложеното му наказание през процесния период, което обосновано е квалифицирано като нарушение на забраната на чл. 3 от ЗИНЗС. Позовавайки се на събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, съдът обосновано е приел за недоказани и неоснователни останалите оплаквания на А. за лоши битови и хигиенни условия и за неосигуряване на адекватна и навременна медицинска помощ. Приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащ фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че е доказана само една част от оплакванията, техният вид и характер и съобразявайки кумулативното въздействие на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие, първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразен извод, че предявеният от него иск срещу ГДИН е частично основателен и при съблюдаване на изискването на чл. 52 от ЗЗД е определил конкретния размер на следващото му се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, а именно 2 000 лв.

12. Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Това от своя страна обосновава извод за неоснователност на касационните жалби, с които е сезиран съда.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Пловдивският административен съд, ХIХ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1204 от 23.06.2022 г. на Административен съд – Пловдив, Х с., постановено по адм. дело № 2180 по описа за 2021 г. на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                       ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                       

                                                                                    2.