№ 5401
гр. София, 02.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110167682 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Д. С. И. срещу „Сити кеш“ ООД,
която отговоря на изискванията за редовност и допустимост.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
С исковата молба ищецът е поискал на основание чл. 190 ГПК ответникът да бъде
задължен да представи справки за извършени плащания, съдът намира за допустимо и
необходимо, поради което следва да бъде уважено.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.04.2024г. от 15:00 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца -
препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени документи като доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА „Сити кеш“ ООД на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от
получаване на препис от определението да представи справки за извършени плащания по
Договор за потребителски кредит № 530529 от 29.05.2021г. по пера: главница, лихва и
неустойка и др.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД от Д. С.
И. срещу „Сити кеш“ ООД за прогласяване нищожността на чл. 8 от Договор за
потребителски кредит № 530529 от 29.05.2021г. като накърняваща добрите нрави, както и
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Д. С. И. срещу „Сити кеш“ ООД с
искане ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 450 лева, представляваща
недължимо платена сума по недействителна клауза за неустойка по чл. 8 от Договор за
потребителски кредит № 530529 от 29.05.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба - 13.11.2023г. до окончателното
1
плащане на сумата.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемополучател, и ответника
„СИТИ КЕШ“ ООД, в качеството му на заемодател, бил сключен договор за паричен заем
№ 530529 от 29.05.2021г. за предоставяне в полза на Д. С. И. на паричен заем в размер на
сумата от 1200 лева със задължение за връщането му чрез 11 погасителни вноски. Твърди
също, че съгласно договора за заемополучателя е възникнало задължение в срок до 3 дни да
предостави на заемодателя обезпечение под формата на банкова гаранция или
поръчителство от физическо лице като при неизпълнение на това задължение и на
основание клаузата на чл. 8 от договора дължи заплащането на неустойка в размер на сумата
от 973,92 лева. Посочва, че по договора била заплатила сумата от 1200 лева главница, 268,08
лева лихва и 450 лева неустойка. Ищцата оспорва клаузата на чл. 8 от процесния договор
като недействителна. Счита, че уговарянето й цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ГПК, установяваща максималния размер на ГПР по договора за потребителски кредит.
Посочва, че размерът на неустойката представлява 80 % от размера на предоставения заем и
с предвиждането на процесното неустоечно вземане се нарушава и разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 ЗПК. Процесната договорна клауза била неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5
ЗЗП, а с това и нищожна на основание чл. 146 ЗЗП, тъй като задължавала потребителя при
неизпълнение на задължението си да заплати необосновано висока неустойка. Посочва, че
доколкото така посочената клауза за неустойка се явявала нищожна сумата от 450 лева била
недължимо платена. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът „Сити кеш“ ООД оспорва иска, като твърди, че оспорената клауза от
договора е валидна. Счита също така, че вземането за неустойка по договора за
непредоставяне на обезпечение не следва да се включва при изчисляване на размера на
годишния процент на разходите. Намира, че неустойката не е нищожна и не излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочва, че неустойката
е индивидуално договорена между страните като клаузата е напълно ясна и разбираема -
такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят
не предложи обезпечение на задължението си от което следвало, че към момента на
сключване на договора потребителят е бил уведомен за всички възможни суми, с които би
могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на
отношенията им. Навежда твърдения, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които
да упражни правото си на отказ от договора по чл. 9, без да е обвързан по никакъв начин от
спорната неустойка, както и че е имал възможност за удължаването на тридневния срок за
предоставяне на обезпечение, чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или
предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед
например. Излага, че страните са се съгласили, че при неизпълнение на същественото
задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение той следва да заплати
неустойка. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване: следните обстоятелства: по иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД -
сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание на оспорената
клауза, в частност уговарянето в полза на ответника на процесното неустоечно вземане; че
процесната договорна клауза е недействителна на посочените основания; 2) по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - извършено плащане на исковата сума в полза на
ответника на основание процесната договорна клауза.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест е да докаже: наличие на основание за
получаване на платените от ищеца искови суми, а именно валидно обвързващи страните
договорни клаузи, предвиждащи погасяване на отпуснатия заем в размерите на така
извършеното плащане.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между
страните следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № 530529 от 29.05.2021г.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за
2
наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощени за целта
процесуални представители, за които следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3